Решение № 626 от 27.5.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 3002/2023 г.

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С Решение № 4558 от 18.08.2023 г., постановено по гр.д. № 8073/2021 г., Софийски градски съд, първо гражданско отделение, 29 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на К. П. П. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 3500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, наказателното производството за което е прекратено с постановление от 14.05.2021 г. на прокурор при СРП по досъдебно производство № 2174/2019 г. по описа на 05 РУ - СДВР, пр. пр. № 46287/2019 г. по описа на СРП, заедно със законната лихва върху тази сума от 21.05.2021 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата 243.33 лева – разноски по производството за държавна такса от 10 лева и адвокатско възнаграждение от 233.33 лева, като е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 3500 лева до пълния предявен размер от 30000 лева.

Ищецът К. П. П. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 04.09.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 18.09.2023 г.) обжалва така постановеното решение в частта, с която искът му срещу Прокуратурата на Република България е отхвърлен за сумата от 26500 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 3 500 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуалния му представител адвокат Н., надлежно упълномощен с пълномощно приложено на л.4 от делото СГС. Въззивникът е внесъл дължимата държавна такса с вносен документ от 09.10.2023 г. С оглед на горното въззивната жалба е редовна.

Поддържа се, че така определеното от съда обезщетение е изключително занижено по своя размер и не е справедливо. Поддържа се, че не е отчетено в достатъчна степен това, че обвинението срещу ищеца е за изключително тежко и морално укоримо престъпление и при такива обвинения се постановяват ефективни присъди. Не е отчетено, че в психиката на ищеца са настъпили значителни промени, не е отчетен фактът на задържане под стража за продължителен срок от време, почти равен на максимално допустимия от закона. Не е отчетен фактът на влошаване на отношенията с майката на детето на ищеца, което е довело до невъзможност да вижда детето си.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което да уважи в цялост исковата претенция.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна-ответника в първоинстанционното производство Прокуратурата на Република България.

С оглед така очертания предмет на въззивното производство Решение № 4558 от 18.08.2023 г., постановено по гр.д. № 8073/2021 г., Софийски градски съд, първо гражданско отделение, 29 състав, в осъдителната му част за сумата 3500 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от 21.05.2021 г. до окончателното й изплащане, е влязло в сила на 19.09.2023 г., поради необжалването му.

В открито съдебно заседание въззивникът-ищец чрез процесуалния си представител моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част с твърдението, че присъденото обезщетение е явно несправедливо.

В открито съдебно заседание въззиваемият ответник Прокуратурата на Република България чрез своя представител моли съда да отхвърли като неоснователна въззивната жалба и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ предявен от К. П. П. против Прокуратурата на Република България за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което образуваното наказателно производство е било прекратено на 14.05.2021 г. От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства, които не са спорни между страните, а и във въззивната жалба не се съдържат оплаквания относно приетите от първоинстанционния съд за доказани правнорелевантни факти:

Досъдебно производство № 2174/2019 г. по описа на 05 РУ СДВР, пр.пр.№ 46287/2019 г. по описа на СРП е започнало на 11.11.2019 г. за извършено престъпление по чл.152, ал.2, т.1 във връзка с ал.1, т.2 от НК, като на същата дата ищецът е задържан за срок от 24 часа. На 12.11.2019 г. ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК. С постановление от 12.11.2019 г. на Прокурор при Софийски районна прокуратурата ищецът е задържан под стража за срок до 72 часа.

С влязло в сила на 21.11.2019 г. протоколно определение, постановено на 13.11.2019 г. по ч.н.д. № 17735/2019 г. по описа на СРС, НО, 9 състав, спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Задържането на ищеца е продължило до 26.06.2020 г., когато с протоколно определение от същата дата, постановено по н.ч.д.№ 7897/2020 г. по описа на СРС, НО, 14 състав, е изменена мярката му от „Задържане под стража“ в „Подписка“. На 09.10.2020 г. на ищеца е предявено разследването.

С Постановление от 20.10.2020 г. на Прокурор при Софийска районна прокуратурата е установено с оглед събраните доказателства, че с поведението си ищецът не е осъществил състав на престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК, а осъщественото от него престъпление по чл.130, ал.2 от НК се преследва по тъжба на пострадалия, поради което и на основание чл.25, ал.1, т.6 от НПК е спряно наказателното производство, отменена е наложената на ищеца мярка за неотклонение „Подписка“.

С Постановление от 14.05.2021 г. на Прокурор при Софийска районна прокуратурата е прекратено досъдебно производство № 2174/2019 г. по описа на 05 РУ СДВР, пр.пр. № 46287/2019 г. по описа на СРП образувано за престъпление по чл.152, ал.1, т.2 НК, но водено за престъпление по чл.130, ал.2 от НК поради липса на тъжба от пострадалото лице.

От представеното с исковата молба удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 673/24.04.2017 г. на Столична община се установява, че в процесния период 11.11.2019 г.-14.05.2021 г., ищецът е имал малолетно дете, на две години.

Пред първоинстанционния съд за установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди са събрани свидетелските показания на Д. М. Д.. Свидетелят установява, че е братовчед на ищеца, с който се видели един-два пъти след излизането му от ареста. След този период от живота си ищецът вече не бил същия, не искал да излиза, бил притеснен, страхувал се. След ареста не можел да вижда детето си, защото майката не го давала, поради разчулия се слух, че ищецът бил изнасилил Р.. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди е основателна, доколкото е доказал наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ, като е счел, че обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 3 500 лв. в най-пълна степен ще компенсира вредите от неоправданата наказателна репресия.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна-ищецът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди против Прокуратурата на РБ е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ, в редакцията на нормата след изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.

С оглед на обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част по отношение на исковата претенция за неимуществени вреди в размер на 3 500 лв., е влязло в сила поради необжалването му от ответника, то по отношение на пасивната материалноправна легитимация на ответника и правопораждащите субективното право на ищеца факти, е налице формирана СПН, която следва да бъде зачетена от въззивния съд, а именно:

1.субекта на извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган.

Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна легитимация на ответника. Прокуратурата на Република България е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София - чл. 137 ЗСВ.

1. факта на деянието, което в случая се заключава в обвинение в извършване на престъпление, за което наказателното производство е прекратено, тъй като с действията си ищецът не е осъществил състава на престъплението по чл.152, ал.1, т.2 от НК. Установено е, че процесното наказателно производство е продължило от 11.11.2019 г., когато ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем до 14.05.2021 г., когато с постановление на прокурор наказателното производство е прекратено. За времето от 11.11.2019 г. до 26.06.2021 г., т.е. седем месеца и 15 дни, ищецът е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а в периода от 26.06.2020 г. до 20.10.2020 г. с мярка за неотклонение „Подписка“.

Така безспорно доказаните обстоятелства следва да се вземат предвид от съда при определяне на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди.

3.причинно-следствена връзка между вредите и неправомерните актове на държавния орган.

Спорът е само досежно размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди.

С ангажираните гласни доказателства ищецът е установил фактът на причинените му в пряка причинна връзка от незаконосъобразно повдигнатото му обвинение обичайни в тази ситуация неимуществени вреди (касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи), изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства от факта на обвинението, изолиране от близки и приятели, преживения непрекъснат средно ниво на стрес и нервно напрежение, нарушени социални контакти.

Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.

Съобразно утвърдената практика на ВКС, в понятието "неимуществени вреди" се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време.

Съгласно трайно установената съдебна практика-конкретно при иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ правно релевантните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления-умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; по какъв начин последното се е отразило на ищеца- има ли влошаване на здравословното му състояние, ако да-в каква степен и от какъв вид, конкретните му преживявания, както и цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му-семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр.

Обезщетението за неимуществени вреди от деликта се определя глобално-за всички претърпени неимуществени вреди, като в мотивите към решението си съдът трябва да посочи конкретно обстоятелствата, които е взел предвид, както и значението им за определения от него размер на обезщетението за неимуществените вреди. В този смисъл решения по гр. д. № 582/2018 г. на ІV г. о., гр. д. № 4641/2015 г. на ІV г. о., гр. д. № 1381/2010 г. на ІІІ г. о.

По делото са установени следните обстоятелства, които са от значение за определяне на справедливия размер на обезщетението:

На 11.11.2019 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 2174/2019 г. по описа на 05 РУ СДВР, пр.пр.№ 46287/2019 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от две до осем години, т.е. тежко умишлено престъпление от общ характер по смисъла на чл.93, т.7 от ДР на НК, което е особено укоримо от гледна точка на обществения морал.

Спрямо ищеца са взети мерки за неотклонение, подробно описани по- горе.

При определяне на едно общо обезщетение съдът следва да се съобрази и с обстоятелството, че в хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ съдебната практика е извела като значими обстоятелства още данните за предишни осъждания, начина на живот, ценностна система и обичайната среда на ищеца-така например Решение № 60277 от 06.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 9/2021 г., IV г. о., ГК, Решение № 60 от 14.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2324/2018 г., IV г. о., ГК, Решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 86 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2586/2018 г., IV г. о., ГК и др. По делото безспорно се установява, че ищецът е с чисто съдебно минало, към момента, когато е образувано воденото срещу него наказателно производство е бил на 21 години. Наказателното производство срещу него е продължило една година, шест месеца и три дни.

Въззивният съд, предвид доказаните по делото релевантни факти, официалните данни за стандарта на живот в страната и покупателните възможности на гражданите към датата на деликта, а още и разрешението по аналогични случаи (при сходна фактическа обстановка, с Решение № 60277 от 6.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 9/2021 г., IV г. о., ГК е определено обезщетение в размер на 8 000 лв. за обвинение за престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК, извършено през 2014 г.), намира, че причинените глобално вреди на ищеца в пари се равняват на 8 000 лв.

С Решение № 25 от 11.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5302/2013 г., III г. о., ГК е определено обезщетение в размер на 5000 лв., но за престъпление извършено през 1999 г. от осъждано лице отново за престъпление по чл.152 от НК. С Решение № 408 от 1.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1704/2011 г., IV г. о., ГК и др. за сходно незаконосъобразно обвинение са определяни обезщетения в размер на 3 000 лв., но за деликт извършен през 1999 г. Ищецът не доказва обем и интензитет на вреди, оправдаващ от гледна точка на справедливостта присъждане на обезщетение в претендирания размер от 30 000 лв., включително не доказа главно и пълно твърдението си, че заради незаконосъобразно повдигнатото му и поддържано от ответника обвинение, същият не е могъл да вижда малолетното си дете.

Предвид горното въззивната жалба на ищеца се явява частично основателна, тъй като определеното от първоинстанционния съд обезщетение е занижено, поради което първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която исковата претенция на ищеца е отхвърлена за сумата от 4500 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 3 500 лв. до дължимата сума от 8 000 лв. и вместо него бъде постановено друго, с което ответникът бъде осъден да заплати допълнително още сумата от 4 500 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В останалата част обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция, съдът ще следва да преразпредели разноските направени пред първата инстанция, съобразно уважената и отхвърлената част от иска.

Материалният интерес по делото възлиза на сумата от 30 000 лв., от която съдът уважава иск в размер на 8 000 лв.

Ищецът е направил разноски в размер на сумата от 10 лв. държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. доказано с приложения договор за правна помощ от 22.06.2021 г. От сумата от 2000 лв. и съобразно уважената част от иска се дължи сума в размер на 533, 33 лв., т.е. на ищеца ще следва да бъдат присъдени допълнително разноски в размер на сумата от 300 лв., разлика над присъдената от 233, 33 лв. до дължимата от 533, 33 лв.

Пред въззивната инстанция страните не претендират разноски, поради което такива не им се присъждат.

Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав