Решение № 2094 от 11.9.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 4025/2025 г.

Иск по чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от Държавата чрез МРРБ срещу Е. К. Я. и А. К. Я., двамата от гр.София. По молба на ищеца, по реда чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице помагач на негова страна е конституирана ИА ”Военни клубове и военно-почивно дело”, гр.София. От Съда се иска да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имот ПИ с идентификатор •••по КККР на гр.Созопол, с площ от 850 кв. м., адм. адрес: гр.Созопол, ••••••••••••, на основание давностно владение за периода от 02.01.2014г. до датата на подаването на исковата молба. Претендират се разноски. Ответниците оспорват иска и молят Съда да го отхвърли като неоснователен. Претендират разноски. Третото лице помагач счита претенцията за основателна и моли Съда да я уважи. Претендира разноски. Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното: С исковата молба е представен Акт № 3483 за публична държавна собственост, съставен на 12.01.2005г. на основание чл.68, ал.2 от ЗДС, Постановление № 162 на МС № 10.08.1999г., за недвижим имот, находящ се в землището на гр.Созопол – ПИ № 000062, с площ от 26.667 дка и сгради, описани в приложение. Посочени са и предходни АДС – № 1376/20.10.1994г. и 2401/31.01.2002г. В р.9 е отразено, че правата върху имота са предоставени на Министерство на отбраната, ИА ”Отдих и възстановяване”, впоследствие ”Социални дейности на МО” – от-белязване в р.13. В Скица на ПИ № 15-337887-29.05.2018г. на СГКК, гр.Бургас, горният имот е обозначен с идентификатор •••Посочено е, че площта му е 25 812 кв. м., с начин на трайно пол-зване – за курортен хотел, почивен дом. Като собственик е записано Министерство на отбра-ната. В Скица № 15-915518-24.08.2023г. идентификаторът е •••, а площта 26 170 кв. м. Отразени са и находящите се в имота сгради – хотел, сграда за енергопроизводство, скла-дова база – три броя, сграда за обществено хранене, гараж, административна делова сграда, и седем еднофамилни вилни сгради. С Решение № 1019/08.01.2001г., постановено по к. адм. дело № 766/2000г. на ОС Бургас е отменено Протоколно решение № 746/24.11.1995г. на ПК Созопол и на наследници на А.С. Я. е признато правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници по отношение на лозе от 2.2 дка в •••••••••••• в землището на гр.Созопол. С Решение № 746/06.03.2001г. на ПК Созопол имотът им /лозе/ е възстановен – в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, по плана от 1938г. – т.6. С Решение № II-111/25.07.2013г., постановено по в. гр. дело № 947/2013г. на ОС Бургас, е отменено частично Решение № 179/15.08.2011г. по гр. дело № 3545/2009г. на РС Бургас и е прието за установено по отношение на ИА ”Военни клубове и военно-почивно дело”, че К.А. Я., наследник на А.Я. и баща на ответниците Я.и, е собс-твеник на 1/5 ид. част от реално определени 850 кв. м., съставляващи част от недвижим имот с идентификатор •• по КККР на гр.Созопол, обозначени в оранжев контур на ски-цата към допълнителното заключение по допълнителната СТЕ, приета в с. з. на 09.07.2013г., съставляващи част от възстановен по силата на земеделска реституция ПИ, представляващ бивше лозе с площ от 2.2 дка в •••••••••••• в землището на гр.Созопол, възстановен като ПИ с № 1477 по помощния комбиниран кадастрален план на ••••••••••••, Промишлена зона – гр.Соопол, и ответната Агенция е осъдена да му предаде владението върху нея. Неразделна част от същото е цитираната по-горе скица. Влязло е в сила на 02.01.2014г. На 13.04.2014г. К. Я. се е снабдил с изпълнителен лист за предаване на владението върху собствената му 1/5 ид. част от имота, както и за присъдените деловодни разноски. По негова молба, на 23.04.2014г. е образувано изп. дело № 490/2014г. на ЧСИ Т.М. На длъжника ИА ”Военни клубове и военно-почивно дело” е изпратена ПДИ само за парич-ното вземане. Поисканият от взискателя въвод във владение не е извършен. В действащите КККР на гр.Созопол така обособената от ПИ с идентификатор ••, сега ••• реална част от 850 кв. м. е заснета като ПИ с идентификатор •••, по Скица-проект № 15- 261978-24.06.2015г., изработена съобразно тази към съдебното решение. С исковата молба за процесния имот е представена скица № 15-878152-29.05.2025г. АГКК. С протоколно определение от 19.01.2024г., постановено по гр. дело № 3728/2015г. на РС Бургас, е одобрена постигнатата между наследниците на А.С Я. съдебна спогодба за делба на възстановените им по реда на ЗСПЗЗ имоти, като процесният ПИ е въз-ложен в общ дял на ответниците по настоящото дело – Е. К. Я. и А. К. Я.. От показанията на свидетелите Зл.Х., която работи от 2006г. в ИА ”ВКВПД” като домакин в хотелския комплекс, находящ се в ПИ с идентификатор •• и М.Б – охранител от 2022г., а преди това – снабдител-шофьор в периода от 1989г. до 1992г., познаващ добре обекта и като гражданин на град Созопол, се установява, че теренът на воен-ния хотел, с цялата инфраструктура, е ограден от повече от 40 години, достъпът до него е ог-раничен и е установен пропусквателен режим с физическа охрана – КПП и бариера. Процес-ният ПИ попада изцяло в двора и не е обособен на място като самостоятелен. Същият е част от паркинга на комплекса, който се ползва от гостите на хотела и се поддържа редовно, като се асфалтира, почиства се от тревата и се разчертава /маркира/ от служителите на ИА. Свидетелите не знаят процесните 850 кв. м. да са възстановявани на трети лица по реда на ЗСПЗЗ, нито за каквито и да е претенции по отношение на имота от такива. От показанията на свидетеля И. И. – наследник на А.С. Я., се ус-тановява, че през годините е минавал често покрай процесния имот, за да го наглежда – през оградата на комплекса, а понякога дори е прониквал през нея, на място – в терена. Заявява и че е бил пълномощник на бащата на ответниците, като в тази връзка е предоставил издадения по гр. дело № 3545/2009г. на РС Бургас изпълнителен лист на ЧСИ Т.М.но тя е отказала да извърши искания въвод във владение. Обяснила според него е, че се касае за дър-жавен орган, който сам следва да изпълни съдебното решение. Присъдените разноски са би-ли изплатени. Твърди и че имотът е в лошо състояние, тъй като не се поддържа. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че процесният ПИ не е ограден по границите си, а попада изцяло в заградения и охраняем /без свободен достъп/ терен на ПИ с идентификатор ••• по КККР на гр.Созопол, собственост на Държавата, чрез МО. В съдебното заседание експертът уточнява и че в част от него има около 3 м² от сграда, а друга е в игрището /тенис-корта/, което има отделна ограда, но не е почистено. При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна: Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а чл.68, ал.1 от ЗС сочи, че владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. T. e., за да се придобие правото на собственост по давност, следва да се установи по несъмнен начин наличието на двата елемента от уредения в закона фактически състав – обекти-вен /corpus/, изразяващ се в осъществяване на непрекъсната фактическа власт върху имота за период от 10 години, и субективен /animus/ – владелецът да държи вещта като своя /с намере-ние да я свои/. Съгласно чл.69 от ЗС, предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В съдебната практика се приема и че владението следва да бъ-де непрекъснато, явно и спокойно. Безспорно се установява по делото, че на наследниците на А. Я. е възстанове-но в стари реални граници, по плана от 1938г., правото на собственост върху лозе с площ 2.2 дка в ••••••••••••, землището на гр.Созопол – т.6 от Решение № 746/06.03.2001г. на ПК Созо-пол, издадено в изпълнение на решението по к. адм. дело № 766/2000г. на ОС Бургас. От съб-раните по делото писмени доказателства обаче, както и от заключението на вещото лице, е видно, че към момента на реституцията недвижимият имот не е бил индивидуализиран над-лежно, с оглед съществуващото на място фактическо положение, тъй като реални части от него са по-падали в границите на терени, включая застроени, стопанисвани от други правни субекти, съобразно действащите планове. Процесните 850 кв. м. са били включени в ограде-ния хотелски комплекс на МО, поради което реституираните собственици не са упражнявали фактическа власт върху тях. С постановеното по гр. дело № 3545/2009г. на РС Бургас решение, влязло в законна сила на 02.01.2014г., спорният недвижим имот е бил надлежно индивидуализиран, съобразно скицата на вещото лице по СТЕ, обявена за неразделна част от решението по в. гр. дело № 947/ 2013г. на ОС Бургас. Признато е било по отношение на ИА ”ВКВПД”, че К. Я. е собс-твеник на 1/5 ид. част от същия и е бил уважен искът му за нейната ревандикация. Реализира-ната съдебна защита, изразяваща се във формираната сила на пресъдено нещо към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция и правото на принудително изпълнение за предаване на владението, не препятства възможността собствеността да бъде изгубена впоследствие на оригинерно п р а в н о основание, ако титулярът й проявява пасивност или се дезинтересира, допускайки друго лице да осъществява фактическата власт върху имо-та непрекъснато, явно и спокойно – с намерение да го свои, за предвидения от закона срок. В случая, по силата на чл.117, ал.1 от ЗЗД, считано от 03.01.2014г., в полза на Държавата е за-почнала да тече придобивна давност за процесния ПИ. Тук следва да се посочи, че Изпълнителна агенция ”Военни клубове и военно-почивно дело” е юридическо лице – второстепенен разпоредител с бюджетни средства и специализирана структура на пряко подчинение на министъра на отбраната по чл.78 от ЗОВСРБ, като спо-ред отбелязванията в р.9 на АДС № 3483/12.01.2005г., целият хотелски комплекс, находящ се в ПИ с идентификатор •• бивш *, й е предоставен за управление и стопанисване. Като част от държавния апарат ИА упражнява фактическата власт не за себе си, а от името на Държавата. В този смисъл, третото лице помагач има качеството на държател, чрез когото ищецът реализира своето владение върху имота. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице по СТЕ безспорно се установява, че Държавата е упражнявала фактическата власт върху спорния терен много преди 03.01.2014г., като е продължила да я осъществява, в същия обем и вид, без прекъсване до настоящия момент. Процесният имот няма обособени на място граници и попада изцяло в заградената и охраняема територия на хотелския комплекс – ПИ с идентификатор ••• с установен пропусквателен режим и физическа охрана /КПП и бариера/. Действията по стопанисване на терена, изразяващи се в ползването му като паркинг за гости на хотела, както и неговата поддръжка – асфалтиране, регулярно почистване и мар-кировка от служители на ИА, представляват проява на явно владение, което е било видимо за всички. Обстоятелството, че в имота попадат 3 кв. м. от сграда на ищеца и част от спортното съоръжение допълнително подчертава трайното му приобщаване к ъ м хотелския комплекс на Държавата. При това положение следва да се приеме, че обективният елемент от фактичес-кия състав на придобивната давност за исковия период – от 03.01.2014г. до 05.06.2025г., е до-казан. Доказан се явява и субективният елемент от фактическия състав на придобивната давност, намерението за своене на имота. Наличието му се установява по недвусмислен начин от про-цесуалното поведение на ИА ”ВКВПД” в производство по гр. дело № 3545/2009г. на РС Бур-гас. Видно от Определение № 1/02.01.2014г. по гр. дело № 7016/2013г. на ВКС, II г. о., в рам-ките на спора, ответникът – настоящото трето лице помагач, изрично е направил възражение за изтекла в полза на Държавата придобивна давност за стопанисвания от него процесен те-рен, което не е било разгледано по същество от съдилищата, поради настъпила процесуална преклузия. Самото му въвеждане в процеса, обаче, представлява категорична външна проява на намерението на държавната структура да държи имота изключително за Държавата, отри-чайки правата на възстановените собственици. Доколкото след приключването на съдебното производство фактическото положение по отношение на терена е останало непроменено, към началната дата на исковия период – 03.01.2014г., намерението за своене вече е било явно из-разено. Възраженията на ответниците за прекъсване на давността са неоснователни. Действително въз основа на издадения по гр. дело № 3545/2009г. на РС Бургас ИЛ е било образувано изп. дело № 490/2014г. на ЧСИ Т.М., а съгласно разпоредбата на чл.116, б.”в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. По делото, обаче, се установява, че на ИА е била изпратена ПДИ само за присъдените на К. Я. де-ловодни разноски. Поисканият със сезиращата органа по принудителното изпълнение молба въвод във владение не е бил осъществен. Становището на свидетеля И., че съдебният из-пълнител е отказал да извърши такъв, тъй като длъжникът е държавно учреждение, не нами-ра опора в закона. Разпоредбата на чл.519, ал.1 от ГПК забранява изпълнение на парични взе-мания, но не и принудително отнемане на вещи – по Дял III, Глава XLVII. Следователно лип-сата на реално осъществен въвод се дължи на процесуалното бездействие на взискателя, а не на съществуваща правна пречка. По делото не са ангажирани доказателства за признаване на правото от страна на владелеца по смисъла на чл.116, б.”а“ от ЗЗД или за предявен собстве-нически иск от някой от другите наследниците на А. Я., съгласно б.”б “ на съща-та разпоредба. Инцидентните посещения на свидетеля И., който е ”наглеждал имота през оградата“ или е ”прониквал в терена“, не са смутили владението на ищеца. За да се прекъсне придобивната давност, пък, собственикът трябва да извърши действия, с които да лиши вла-делеца от фактическата власт за повече от шест месеца – чл. 81 от ЗС. Извън хипотезите на чл.116 от ЗЗД остава и инициираното през 2015г. о т К. Я. заснемане на процесния не-движим имот в КККР, както и производствата по гр. дело № 3728/2015г. на РС Бургас и адм. дело № 1836/2018г. на Адм.С Бургас. Нито съдебната делба между наследниците, нито адми-нистративните процедури и спорове, засягащи техническото отразяване на терени и обекти в кадастъра, представляват законни способи за прекъсване на давността, защото нямат за пред-мет правото на собственост, а и не са смутили владението на Държавата. И тъй като в случая, както беше казано, придобивната давност по отношение на процесния ПИ с идентификатор 67800.5.852 по КККР на гр.Созопол е започнала да тече на 03.01.2014г., а и се установи по делото, че владението му от ищеца чрез ИА ”ВКВПД” до датата на предя-вяването на иска, 05.06.2025г., е било непрекъснато, явно и спокойно, следва да се приеме, че предвиденият в закона 10-годишен срок е изтекъл на 03.01.2024г. и Държавата е придобила правото на собственост върху терена, на заявеното в исковата молба оригинерно основание. Одобрената на 19.01.2024г. съдебна спогодба за делба на недвижими имоти между наслед-ниците на А.С.Я. не й е противопоставима. За пълнота, следва да се посочи, че дори да се приеме, че с направеното на 23.04.2014г. искане от К. Я. за извършване на въвод във владение давността е била прекъсната – така според Определение № 3444 от 18.12.2024г. на ВКС по т. д.№ 1249/2024г., II т. о., ТК, за дав-ността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора-взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнителни действия в рамките на искания изпъл-нителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, неза-висещи от кредитора, то срокът по чл.79, ал.1 от ЗС ще е изтекъл на 23.04.2024г., т. е. отново преди датата на исковата молба. Предявеният иск по чл.124, ал.1 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен. На ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски: 50 лв. /25.56 евро/ за ДТ, 5 лв. /2.56 евро/ за СУ, 10 лв. /5.11 евро/ за вписване на ИМ и 450 евро за САТЕ, както и су-мата от 200 евро – юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.10 от ГПК, такива на третото лице помагач не се дължат. По изложените съображения, Съдът