Решение № 40 от 7.5.2026 г. на Районен съд - Сандански по дело № 326/2025 г.

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на С. Г. Б., ЕГН – ••••••••••, с адрес: гр. С., ул.“С.“ № ••••, срещу Наказателно постановление № 25-0339-000564 от 16.05.2025г. на Началника на РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Сандански, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДВП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДВП са наложени съответно административни наказания: „глоба“ - за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДВП в размер на 100 /сто/ лева и „глоба“ - за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1от ЗДВП в размер на 10 /десет/ лева. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Претендира се, че наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалноправните и материалноправните норми. Оспорва се фактическата обстановка. Иска се неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява, представлява се от надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като изразява подробни съображения в подкрепа на становището си. Административно наказващият орган изпраща жалбата с придружително писмо, с което моли жалбата да бъде оставен абез уважение. В съдебно заседание АНО, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното: На 26.04.2025 година в 10,45 часа, в гр. Сандански, на кръстовището на ул. „Стефан Стамболов“ и ул. „Младост“ жалбоподателят като водач на лек таксиметров автомобил, марка „С.“, с рег. № •••••, собственост на А.Б. от гр. С., е преминал на забранителен сигнал по улица „Стефан Стамболов“ в посока ул. „Младост“ на кръстовището, образувано с ул. „Воден“, което кръстовище е регулирано с трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим. Водачът е спрян за проверка от автопатрул „Пътен контрол“, разположен след светофара в дясно. Съставен му е АУАН за преминаване на забранителен червен сигнал – нарушение по чл. 6 , т. 1 от ЗДВП и за непредставяне на свидетелство за управление – нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДВП. АУАН е връчен на водача без направени по същия възражения. Издадено е наказателно постановление, с което на водача, за нарушение по чл.183, ал. 5, т. 1 от ЗДВП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. Водачът е с отнети контролни точки 26 от 26, съгласно справка за нарушител водач. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което не следва да бъдат поподробно анализирани. Твърдението на жалбоподателя, че не е преминал на забранителен сигнал не се доказа и съдът приема същото за защитна позиция. Вмененото нарушение се установява по безспорен начин от показанията на св. В. и С., които безпротиворечиво сочат, че са възприели лично, при добра видимост и с лице към светофара сигнализацията на светофарната уредба, както и че същата е работила в нормален режим. Събраните гласни доказателства водят до несъмнен извод, че жалбоподателят не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофарната уредба, работеща в нормален режим. По отношение на непредставянето на свидетелство за управление, нарушението също се явява доказано от събраните по делото доказателства. При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че деянието и неговото авторство са доказани по категоричен и несъмнен начин. От правна страна: Жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай, АУАН е издаден от орган в пределите на неговата компетентност. Спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН – неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 42 и сл. от ЗДВП. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, връчен е лично на датата на съставянето, без възражения, а свидетелят по акта е очевидец на деянието. Възраженията на жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила са на формално основание, без да е налице изрично и конкретно оплакване по разпоредбите на ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление. С изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на нарушенията и обстоятелствата, при които същите са били извършени. Описаното в АУАН и НП е намерило проявление в обективната действителност. По делото безспорно се установява, че на посочените дата и час жалбоподателят е бил на мястото на нарушенията и ги е извършил. Т.е., поведението на жалбоподателя покрива формално признаците от обективна страна на съставите на административните нарушения, установени в чл. 6, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДВП, тъй като не е изпълнил задължението си да съобразява като водач поведението си със светлинните сигнали и да носи свидетелството си управление на МПС от съответната категория. В процесния случай съдът, при преценката за маловажност установи по справка за нарушител водач, приложена по делото, липсата на контролни точки. При съобразяване с това и установеното от водача поведение на пътя, не е налице маловажност на деянието. Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,