Решение № 371 от 3.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 6284/2025 г.

наказателно дело № 20251110206284 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на „,,•••'' ЕООД, с ЕИК ,,•••'', представлявано от управителя Л.С.Р., срещу НП № 811657-F795262/31.01.2025 г., издадено от Началник на отдел „Oперативни дейности“ – София, Дирекция „Oперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ на НАП, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 273 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е наложена имуществена санкция в размер от 1000,00 (хиляда) лева за извършено нарушение на чл. 13, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 2 от ДОПК. С депозираната жалба се иска отмяна на НП като нищожно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмени бележки депозирани от процесуален представител – адв. М. П., са развити доводи за незаконосъобразност. Посочва се, че липсват данни управителят да е редовно уведомен, за да се яви и да представи документите. Намира нарушението за недоказано. За абсурдно намира изтъкнатото от наказващия орган като отегчаващо обстоятелство това, че жалбоподателят не е упражнил правото си да подаде възражения срещу акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Сходно становище изразява и по отношение на това, че органът е отчел като смекчаващо обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Отправено е искане до съда за отмяна на НП и за присъждане на разноските по делото. Въззиваемата страна – редовно призована, се представлява от юрк. П., която в хода на съдебните прения пледира за потвърждаване на НП с мотиви, че актът е законосъобразен и обоснован и претендира разноски. Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от фактическа страна следното: На 30.08.2024 г. в 22:30 часа, служители на НАП – свид. А. М. и М. В., изършили проверка в търговски обект „,,•••''“, стопанисван от санкционираното дружество, находящ се в гр. София, на ул. „,,•••''. По време на проверката присъствало лицето И.Г., който работил като барман в заведението. За извършената проверка бил съставен протокол, cepия АА, № 0199100/30.08.2024 г. С протокола, на основание чл. 13, ал. 1 и чл. 37, ал. 3 ДОПК, било изискано от страна на дружеството да бъдат представени на 04.09.2024 г. в 09.00 ч. в офис на НАП в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“, удостоверение за категоризация, работен график, паспорт на фискалното устройство и договор за сервизно обслужване на фискалното устройство. На указаните дата и място не се явил представител на санкционираното дружество и това станало повод свид. А. М. да състави против дружеството АУАН № F795262/24.10.2024 г., в който приел, че са нарушени чл. 13, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 2 от ДОПК. Препис от АУАН е връчен на управителя на санкционираното дружество на 09.12.2024 г. срещу подпис. Срещу акта не са постъпили писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на издадения АУАН, Началник на отдел „Oперативни дейности“ – София, Дирекция „Oперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ на НАП издал обжалваното НП. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните и приобщени по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни – показанията на свид. М. В., както и въз основа на приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства – Протокол от извършена проверка, cepия АА, № 0199100/30.08.2024 г., покана с изх. № 53-0610744/24.09.2024 г., покана с изх. № 94-Е271/29.10.2024 г., опис на паричните средства в касата, копие на дневен финансов отче от фискалното устройство, Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП. Показанията на свид. М. В. съдът цени като достоверни и непротиворечиви. В разпита си, свидетелят изяснява обстоятелства, констатирани при проверката, както и това, че представител на дружеството не се е явил на указаното време и място, за да предостави изисканите документи. Всички тези обстоятелства намират опора и в АУАН, приложен по делото. Съдът кредитира писмените доказателства, без да ги подлага на самостоятелен анализ предвид техния обективен характер и това, че са непротиворечиви и еднопосочни. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: По същество жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 279, ал. 1 ДОПК, АУАН се съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от приложената Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 ЗАНН. Обстоятелствата и в двата документа са непротиворечиви и напълно достатъчни. Описанието на нарушението в АУАН и НП съответства на посочените като нарушени правни разпоредби на чл. 13, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ДОПК, участниците в производствата са длъжни да оказват съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на този кодекс на органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им по чл. 12, ал. 1 – 4. В процесния случай, по повод на извършена проверка и констатираното в хода на същата е имало образувано производство по установяване на административно нарушение, в което органите по приходите са изискали от санкционираното дружество да предостави цитираните по-горе документи. Съгласно чл. 37, ал. 2 ДОПК, лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че представител на дружеството не е представил изисканите и точно посочени документи в протокола от извършената проверка, поради което съдът приема, че имуществената отговорност на дружеството е била ангажирана напълно основателно. В процесния случай санкционираният субект е юридическо лице (търговско дружество) и с оглед на това, че тяхната отговорност е обективна (безвиновна) не се следва да се обсъжда въпросът, свързан с вината. Колкото до възраженията в писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателя за отчетени отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът констатира, че наказващият орган не ги е квалифицирал като смекчаващи или отегчаващи такива, с оглед на което възражението в тази насока се явява неоснователно. Разпоредбата на чл. 273 ДОПК предвижда, че който не окаже съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятства упражняването на правомощията им, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. за физическите лица, а за едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в същия размер. При повторно нарушение наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. Наказващият орган е определил имуществена санкция в максимален размер, но съдът констатира, че не са налице обстоятелства, които да доведат до извод за завишена степен на обществена опасност, която да обоснове прилагането на принуда с такъв интензитет и намира, че имуществена санкция в размер определен към абсолютния минимум се явява адекватен отговор от страна на държавата. Поради това, имуществената санкция следва да бъде намалена до минимум. Съдът намира, че процесният случай не разкрива характеристиките на маловажен, доколкото не се установи степента на обществена опасност да е по-ниска в сравнение с обичайната за други сходни случаи на административни нарушения. По разноските: Съдът намира, че правилно е било ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя и правилно определено административното наказание. С оглед гореизложеното съдът счита, че наказателното постановление е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено, като са налице основания за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваема страна, тъй като по делото е изразено становище от процесуален представител на въззиваема страна в писмени бележки, като съдът счете, че следва да осъди жалбоподател да заплати в полза на НАП сума в размер на 51,13 евро, с левова равностойност по фиксирания валутен курс на БНБ от 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът