Решение № 3349 от 20.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 21813/2025 г.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу ответника П. Й. Б., ЕГН ••••••••••, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „..............., с присъединен абонатен № 272150, с която се иска от съда да бъде установено със силата на пресъдено нещо съществуването на вземане спрямо ответника сумата от 176,22 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2022 г. до 31.03.2024 г., ведно със законна лихва за период от 27.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 31,92 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.01.2023 г. до 20.01.2025 г., сумата от 41,65 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 27.01.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 8,64 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 16.07.2022 г. до 20.01.2025 г., за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.05.2024 г. по ч. гр. д. № 4834/2025 г. по описа на СРС, 164-ти състав. В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „..............., с присъединен абонатен № 272150, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда – етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на главниците за ТЕ и ДР, поради което дължи претендираните мораторни лихви. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 4834/2025 г. по описа на СРС, 164-ти състав. Претендира присъждане на разноски. Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 4834/2025 г. по описа на СРС, 164-и състав. В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. Й. Б., ЕГН ••••••••••, подава отговор на исковата молба, чрез адв. И. Н., с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва се ответникът да е потребител на топлинна енергия за процесния имот, респ. – да е собственик или вещен ползвател на същия. Счита за недоказано обстоятелството около приемането на наследството от ответника. Излага, че липсва действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия. Твърди, че липсва съгласие от ответника за приспадане и добавяне на суми от изравнителни сметки към други фактури. Поддържа, че ищцовото дружество е прихванало стари задължения / извън процесния период/ със суми за възстановяване. Сочи, че ищецът не е установил изпадането в забава на ответника касателно плащането на процесните главници. Твърди че претенциите за дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени, тъй като трето за спора лице извършва дейността по дялово разпределение и следователно цената за извършената услуга по ДР се дължи на ФДР, доколкото няма данни вземането да е цедирано към ищеца или пък последния да го е заплатил към ФДР. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК. Привлеченото трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, изразява становище за основателност на исковете и представя доказателства за извършеното в процесния апартамент, дялово разпределение. Уточнява, че за съответния период е извършвал месечно дялово разпределение, с месечно отразяване на стойностите в издаваните фактури/съобщения към фактури от „Топлофикация София“ ЕАД по отношение на процесния имот. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна: По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ: Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „битов клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. От представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства се установява качеството на ответника Б. на собственик на процесния апартамент № 49. Видно от приетите по делото нотариален акт за замяна на недвижими имоти от 24.02.1987 г., 2 бр. саморъчни завещания от 20.03.1988 г. на лицата на Й Б и Ф С 2 бр.Протоколи за обявяване на саморъчно завещание от 21.06.1999 г., се установява, че на 24.02.1987 г. родителите на настоящия ответник – ЙБС и Ф Ц Са, са придобили в режим на СИО чрез замяна с друг свой собствен имот, процесния апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж.к. Д........ Със саморъчни завещания от 20.03.1988г., всеки от бившите собственици и наследодател на ответника П. Й. Б., се разпоредил с притежаваната от него идеална част от процесния апартамент, за след смъртта си, в полза на дъщеря си П. Б.. Така, след смъртта на Ф Са /на 24.05.1999 г./, която починала след съпруга си ЙБС /починал на 27.10.1990 г./, ответника по делото П. Б. е останала единствен собственик, по завещание на апартамент № 49, находящ се на горепосочения адрес. Установява се,макар косвено, от приетото като доказателство Искане от ЧСИ С Я до Служба по вписванията – гр. София, за вписване на Възбрана върху собствения на длъжника П. Б., недвижим имот – Апартамент № 49, в ж.к. Д........ за обезпечаване вземанията на взискателя „ОББ“ АД, за събирането на които е било образувано изп. дело № 20088440400346, че през 2008 г. ответника Б. е била единствен собственик на процесния апартамент, като към искането тогава са приложени удостоверения за наследници на нейните родители и бивши собственици Й и Ф Си. Този факт е установен и в хода на проведените няколко съдебни производства, в които „Топлофикация София“ ЕАД е претендирала за плащане вземания за ТЕ и ДР за предходни периоди, като съдът е признавал за установено и безспорно между страните, че собственик на процесния имот е именно ответника П. Й. Б.. Не се твърди и няма данни по делото, през процесния период ответника Б. да се е разпоредила със собствеността върху апартамент № 49 в полза на трето лице, в т.ч. да е учредила вещно право на ползване или отдала под наем същия, вкл. да се е съгласила партидата за имота (с аб. № 271250) да бъде прехвърлена на името на наемателя. Следователно съвкупния анализ на приетите писмени доказателства, макар косвено, сочат на извод, че именно посочения от ищеца в ИМ ответник П. Й. Б., като собственик на имота (Апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж.к. .........) се явява потребител на доставяната до същия ТЕ и следователно клиент на „Топлофикация София“ ЕАД по отношение на предоставяните от нея услуги по доставка на топлинна енергия, поради което и същата следва да отговаря за стойността на потребената в имота й топлинна енергия. Ответникът е оспорил количествата доставена топлинна енергия и нейната стойност, като се е мотивирал с отмяната на т.6.1.1. от Методиката, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-Рд-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването на Министъра на енергетиката, която урежда формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и включените в нея компоненти. По делото от заключението на приетата без възражения от страните, СТЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява, че дяловото разпределение на ТЕ за ЕС, в която се намира и процесния апартамент, през процесния период е извършвано от ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД, а СЕС е на ежемесечни отчети от м.11.2021 г., съгласно които се съставят фактури по реални данни. Заключението на в.л. сочи, че за процесния апартамент № 49 е разпределена ТЕ само за сградна инсталация, тъй като всички отоплителни тела и захранващия щранг за топла вода са затапени. Съответно разпределението на ТЕ за сградна инсталация е извършено съгласно зависимостта, описана в Приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. от Наредбата за топлоснабдяването, като за имота „сградна инсталация“ се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем – 102 куб.м. и този на ЕС – 5227 куб.м. Размерът на сумите, вещото лице е посочило в Таблица № 6, от която се установява, че за процесния апартамент е начислена ТЕ от „сградна инсталация“ в размер на общо 176,23 лв. (съответно 87,78 лв. за отоплителен период от 01.11.2022 г. до 30.04.2023г., при установен процент за сградната инсталация от общото количество ТЕ за отопление в ЕС в периода м.10.2021 г. – м.04.2022 г. от 64,6 % и в размер от 88,45 лв. за отоплителен период от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г., при установен процент за сградна инсталация от общото количество ТЕ за отопление в ЕС в периода от м.11.2022 г. до м.04.2023 г. от 55,5 %). Възражението на ответника, касаещо начина на определяне на количеството енергия, отдадена от сградната инсталация, съдът намира за неоснователно, по следните съображения: Разпоредбата на чл. 13, § 1 от Директива 2006/32/ЕО /отменена с Директива 2012/27/ЕС/ предвижда задължение за осигуряване на индивидуални измервателни уреди при крайните потребители, само когато "това е технически осъществимо, финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните енергийни спестявания при крайните потребители на електроенергия, природен газ, централно топлоснабдяване и/или охлаждане и гореща вода за битови нужди". Следователно, задължението за поставяне на измервателни уреди на границата на собственост не е абсолютно, а при енергийните системи, които са били изградени преди 2006 г., следва да се вземе предвид доколко всяка индивидуална система позволява инсталиране на индивидуални измервателни уреди и дали това не би изисквало за потребителите прекомерни разходи спрямо ползите от индивидуално отчитане. ЗЕ – чл. 156, ал. 2, т. 3, също не предвижда задължение за инсталиране на измервателни съоръжения след общата за етажната собственост абонатна станция. Следователно не съществува общо нормативно задължение за поставяне на измервателни уреди за всеки потребител на топлинна енергия. В тези случаи, е допустимо законодателят да уреди с правни норми начина на изчисляване на топлинната енергия, която се отдава от сградната инсталация. При липса на обективна възможност да се въведе индивидуално измерване законодателят трябва да определи правило, по което да се разпределя енергията между абонатите в сграда в режим на етажна собственост. Това следва от характера на етажната собственост като особен колективен режим на управление и стопанисване на общите за една сграда разходи. Прилагането на такива правила не противоречи на Директива 2012/27/ЕС, тъй като посочената разпоредба изисква действително измерване на отдадената енергия единствено в случаите, когато това "е уместно". При сградите в режим на етажна собственост изчисляването на индивидуална консумация единствено по отдадените от отоплителните тела в отделните апартаменти количества енергия е невъзможно, тъй като намиращите се между тези тела тръби също отдават топлинна енергия. В случая следва да се има предвид, че критерият за "уместност", който още Директива 2006/32/ЕО въвежда, не може да бъде изпълнен чрез действително отчитане на отдадената от тръбите топлина, тъй като от една страна разходите за този реален отчет биха били твърде големи, тъй като се изисква замерване на всички тръби във всяка топлофицирана сграда през дълъг период от време със специална техника, а от друга – такива реални отчитания биха били свързани и с твърде голямо засягане на личната сфера, тъй като измерванията следва да се извършват в домовете на абонатите през продължителен период от време. Поради това законодателят следва да направи компромис с начините за измерване и да предвиди нормативно формула, която да облекчи доказването и да осигури отчитане както на индивидуалното потребление, така и на общата отдадена за отопление на сградата енергия. В случая следва да се има предвид, че всяка сграда представлява отделна термодинамична система, която е изолирана от околния флуид (въздуха) чрез своите стени, врати и прозорци. В рамките на тази система обитателите правят усИ. да изолират колкото е възможно по-добре външните стени, за да запазят топлината, която преминава през отделните обекти и общите части и затопля сградата като цяло. При това всеки от обитателите използва топлина от останалите и отдава топлина към тях. Следователно въвеждането на формула, с която да се заплащат разходите за затопляне на сградата не представлява правило, което не съответства на фактическата ситуация и при това положение разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, която задължава всеки собственик в етажната собственост да заплаща за отдадената от сградната инсталация топлина, не нарушава изискванията за уместност на Директива 2012/27/ЕС. Извод за противното не следва и от Решението на СЕС от 23.10.2025 г., постановено по дело C-760/23. Съгласно последното, член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че се допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. Действително, методиката за изчисляване на дължимата енергия за подгряване на сградната инсталация по т. 6.1.1 от приложението не отчита напълно и точно количеството енергия, отдавана от всяка сградна инсталация и във всяка сграда. Следва да се посочи обаче, че тя се прилага само в случай че липсва на решение на общото събрание на Етажната собственост за избор на един от вариантите по чл. 63, ал. 2, т. 2, б. "е" от Наредба № ЕРД041/12.03.2020 г. респ. от Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 2, б. "е" от Наредба № Е-РД041/12.03.2020 г. респ. от Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването за топлоснабдяването лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б ЗЕ, предоставя на топлопреносното предприятие или доставчика първоначално или след настъпили промени данни за идентификация на сградата общо и по отделни имоти, съдържаща топлинните товари и видовете потребление, в т. ч.: количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно решение на общото събрание на етажната собственост, взето преди започване на отоплителния сезон, по един от следните варианти: "аа) по т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1; бб) по т. 6.1.2 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1; вв) по реално измерено количество енергия за сградна инсталация от избрано от общото събрание на етажната собственост лице в присъствието на представител на топлопреносното предприятие и на представител на етажната собственост; избраното лице трябва да има завършено висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност от професионално направление "Енергетика"; гг) по избрана стойност за процент сградна инсталация, който не може да бъде помалък от 20 на сто и по-голям от 40 на сто от количеството топлинна енергия за отопление на сградата – етажна собственост. Съгласно чл. 63, ал. 5 от Наредба № Е-РД041/12.03.2020 г. респ. отм. с нея Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, лицето, избрано да извърши измерването по ал. 2, т. 2, буква "е", подбуква "вв", подготвя Методика за измерване на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, и за прилагане на резултата при условия, различни от тези, при които е извършено измерването. Съгласно чл. 63, ал. 7 от Наредба № Е-РД041/12.03.2020 г. респ. от Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, при липса на решение на общото събрание на етажната собственост за избор на един от вариантите по ал. 2, т. 2, буква "е", топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ съгласно зависимостта за сградната инсталация по т. 6.1.1 от Приложението. С оглед на гореизложеното, в действащата за процесния период национална правна уредба са уредени правила, въз основа на които се изчисляват разходите, начислени за индивидуалното потребление на топлинна енергия за отопление и за топла вода за битови нужди, които гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление, като за това е необходима единствено воля на общото събрание на етажната собственост за избор на един от вариантите по чл. 63, ал. 2, т. 2, б. "е" от Наредба № Е- РД041/12.03.2020 г. респ. от Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването. Предвидената от законодателя формула по т. 6.1.1. от Приложение № 1 се прилага в останалите случаи – когато етажните собственици не са взели такова решение. Поради това и настоящият съдебен състав намира, че действащата за процесния период нормативна уредба дава достатъчна възможност на потребителя, който не е доволен от изчисленията по предвидената от законодателя формула за установяване на разходите за отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, да поиска изчисляване съобразно действителни показания, като направи съответните разходи за това. Поради това следва да се приеме, че действащата формула на т. 6.1.1. от Методиката не засяга правата на потребителите, които имат възможност да поискат и отчитане на база реалните разходи, ако същите бъдат установени по предвидения за това ред. Неоснователно е и възражението на ответника, че сумите не се дължат, тъй като с Решение № 7276 на ВАС на РБ и Решение № 1037 на ВАС на РБ (ДВ, бр. 16 от 2025 г., в сила от 25.02.2025 г.) са отменени разпоредби от Наредба Е-РД-04-01 от 12.03.2020 година. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение за отмяната му, с оглед което има действие занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие. В случая процесният период /м.11.2022 г. – 31.03.2024 г./предхожда влизането в сила на съдебния акт /25.02.2025 т./, с оглед което отмяната на нормативната уредба се явява ирелевантна. По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът намира следното: Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 143, ал. 5 ЗЕ първите два вида топлинна енергия се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция по пар. 1, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ "отопляем обем на имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещение и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект, а съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ "сградна инсталация" е съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии. Сградната инсталация е обща етажна собственост съгласно чл. 140, ал. 3 ЗЕ, като чрез нея се затоплят ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или за затворили термостатните им вентили. Сградната инсталация в сграда етажна собственост е обща част и всеки етажен собственик е длъжен да участва в ползите и тежестите от нея. Съгласно член 145, ал. 2 и 3 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата, и топлинната енергия за отопление на имотите, като топлинната енергия по ал. 2 се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - ЕС, и чрез топлопроводите й ТЕ да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Потребител на услугата е етажната собственост, като титулярът на права върху индивидуалните обекти на собственост не може да откаже да заплаща отдадената от сградна инсталация енергия доставена до имота. Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградната, съгласно Методика по наредбата за топлоснабдяването. В случая, това е извършвано от ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД. При кредитиране заключението по приетата СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия, при ежемесечен отчет на общия топломер в СЕС. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. Съгласно експертизата, както и видно от приетите писмени доказателства, в рамките на процесния период за имота на ответника са начислявани суми единствено за ТЕ отдадена от сградната инсталация, като същата възлиза на сума от 176,22 лв., колкото се претендира и от ищеца. Следователно предявеният иск за главницата за ТЕ се явява изцяло доказан, както по основание, така и по размер, и като такъв ще следва да се уважи. По възражението за давност: Предвид горния извод на съда за основателност на иска, касаещ доставената, но незаплатена ТЕ, следва да бъде разгледано своевременно въведеното от ответника, с възражението по чл.414 от ГПК, възражение по чл. 120 ЗЗД, за изтекла погасителна давност. Според съда, възражението за давност по отношение на главницата за ТЕ е неоснователно. Не се установяват по делото вземания на ищеца, изискуемостта на които да е настъпила преди повече от 3 години, преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 27.01.2025 г. т.е. възникнали преди повече от три години преди 27.01.2022 г. Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна погасителна давност. Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ или в случая подаване на заявление по чл.410 от ГПК пред съда на 27.01.2025г. В този смисъл, вземанията на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия и лихви са погасени по давност за месечните вноски с падеж преди 27.01.2022 г. С исковата молба обаче ищецът претендира установяване на вземания след тази дата, а именно от 01.11.2022 г., предвид на което въведеното от ответника П. Б., чрез пълномощника й адв. Н., възражение за погасяване на част от вземанията на ищеца за ТЕ по давност, се явява неоснователно. По иска за главница за дялово разпределение: Настоящият съдебен състав намира, че доказан се явява и искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния периода относно процесния имот. По делото се установява от представените писмени доказателства и заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза (приета също без възражения от страните и кредитирата изцяло от съда), че за исковия период начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 41,65 лв., въз основа на издадени 24 бр. месечни фактури в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. Независимо, че в конкретния имот са били затапени всички отоплителни тела и захранващия щранг за топла вода, процесния имот е присъединен към общата отоплителна инсталация на СЕС, която за периода е с непрекъснато топлоснабдяване и доколкото собственика на ап. 49 е клиент на „Топлофикация София“ ЕАД по отношение на доставяната до имота му ТЕ отдадена от сградната инсталация, но същия е отговорен и за припадащата му се част от стойността на извършваната в СЕС услуга по дялово разпределение, която възлиза месечно на суми в порядъка между 1,20 лв. и 1,96 лв., видно от заключението на ССчЕ. Поради изложеното, съдът намира, че и този иск, за главницата за ДР, в заявен размер от 41,65 лв., като основателен и доказан, ще следва да се уважи изцяло. При нарочно възложена пък доказателствена тежест на ответника да установи погасяване на задълженията за ТЕ и ДР, въпреки изложените твърдения в тази посока, по делото не се ангажираха доказателства за плащане или погасяване на задълженията на ответника, посредством други способи. Следователно, всички заявени от ответника оспорвания на основанието и размера на исковете, са изцяло неоснователни и недоказани. Всички посочени по-горе в решението писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност обосновават извод, че ответника П. Й. Б., като единствен собственик на процесния топлоснабден имот – Апартамент № 49, находящ се на горепосочения адрес в гр. София, се явява към настоящия момент единствен потребител на топлина енергия за битови нужди, доставяна до този имот и в това си качество следва да отговаря за задълженията на последния. Между страните няма спор, че за процесния топлоснабден апартамент № 49 е открита партида, с присъединен аб. № 272150, по която се отчита потребеното количество топлинна енергия, доставено до имота на ответника Б.. През процесния отоплителен период абоната П. Б., безспорно е била консуматор единствено на количеството ТЕ, припадащо се на имота от количеството ТЕ, отдадено от сградната инсталация. От съвкупната преценка на приетите по делото доказателства /неоспорени от ответника/ в т.ч. извлечение от сметки за аб. № 272150, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици на адрес гр. София, подписан и за наследодателя на ответника Й С, в т.ч. Договор № 4684 от 04.10.2002г., сключен между ФДР „Техем Сърисис“ ЕООД и ЕС, находяща се на посочения адрес, по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес е била топлоснабдена през целия процесен период. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства, в тяхната съвкупност, безспорно се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът П. Б., в качеството си на единствен собственик на топлоснабдения имот – апартамент 49, находящ се в гр. София, ж.к. ........., през процесния период /2022-2024 г./ е бил потребител на доставяната до имота топлинна енергия, поради което ще следва да отговаря за задълженията за доставената и потребена в имота си такава. Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът Б., като собственик на топлоснабдения имот, се явява обвързан по силата на закона, съгласно ОУ на ищеца, от договорни отношения с ищцовото дружество, досежно доставяната до собствения му имот, топлинна енергия, без да е необходимо изрично изявление, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, топлинна енергия. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, изразена в редица съдебни актове. Така например с Определение № 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС, Решение № 221/11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отд., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и с Определение № 643 от 13.05.2014 г. по гр. д. № 1086/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е възприето, че „разбирането на съдилищата, че между страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката на топлоенергия по силата на закона, без да е необходимо сключване на индивидуален договор с абоната/потребителя…“, съответства на практиката на ВКС, отразена и в решения № 443 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 5934/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ІІ ТО на ВКС и определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС. По този въпрос няма противоречие и с Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Обвързването на потребителя с общи условия може да противоречи на чл.3, т.1 от Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа само в случаите, когато дадена клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, каквото не се установява да е налице. В този смисъл са и множество други определения и решения на ВКС, с които е посочено, че клаузите от ОУ на ищеца, не попадат в нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за защита на потребителите /в сила от 10.06.2006 г./, поради което не могат да се квалифицират като неравноправни. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без изричното им приемане. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът П. Й. Б., като собственик на имота д а се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и въз основа на същото да е сключено с него допълнително споразумение. Предвид изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че между страните за процесния период е бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ / а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г./. От приложените по делото писмени доказателства – извлечения от сметки, протокол от ОС на ЕС, дялово разпределение за процесния период, относими за периодите от 2022- 2024г., както и заключенията на приетите две експертизи, всички те неоспорени от ответника Б. се установява, че претендираните за плащане от ищеца суми са изчислени правилно, при спазване на законовите изисквания, като количеството топлинна енергия отдадено от сградната инсталация възлиза на 176,23 лв., а стойността на извършваната за имота услуга по дялово разпределение възлиза на 41,65 лв. С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответника са правилно изчислени, отговарят на доставеното и потребено количество ТЕ, като стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от ДКЕВР за периода цени на ТЕ. По делото не се ангажираха от ответника доказателства за плащане, поради което и претенцията за топлинна енергия се явява доказана за претендираната от ищеца сума от 176,22 лева (за ТЕ), за която няма данни да е платена доброволно от ответника, преди завеждане на заповедното производство по ч.гр.д. № 4834/2025 г. по описа на СРС, нито в хода на настоящото исково производство, при нарочно възложена доказателствена тежест за ответника. Ето защо задължението на ответника за главница за ТЕ за процесния период от 01.11.2022г. до 30.03.2024г. възлиза на претендирания от ищеца размер от 176,22 лв., а за главницата за ДР възлиза на 41,65 лв., поради което предявените искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за същите размери, следва да бъдат уважени изцяло. По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150, ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „Топлофикация София” ЕАД и одобрени от Комисията Общи условия за процесния период /тези приети с решение по Протокол № 7/23.10.2014 г., на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-1/27.06.2016 г./ да са обвързващи и за ответника П. Б.. С разпоредбата на чл.33, ал.2 от ОУ е предвидено задължение за клиентите на „Топлофикация София“ ЕА да заплащат задълженията по Общите фактури, в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ, продавача начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва „само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3 /т.е. за задълженията по ОФ, изготвени след изравняването/ ако не са заплатени в срока по ал.2 – 45 дневен. В случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Така например цената на доставената ТЕ през м.11.2022г. следва да бъде заплатена до 45 дни от изтичането на месеца, за който се отнася или до 15.01.2023 г. Съгласно заключението на в.л. по ССчЕ, ищеца е издал по данни на ФДР по партидатата на аб. № 272150 за процесния топлофициран имот 13 бр. фактури, в периода от 01.11.2022 г. до 31.03.2024 г., в които е фактурирал общо топлинна енергия на стойност 176,22 лв. По делото не се установява, в указания с ОУ 45 дневен срок, ответника да е заплащал същите, поради което същия е изпаднал в забава от 15.01.2023 г. /за задължението си за м.11.2022 г./. За периода на забава от 15.01.2023 г. до 20.01.2025 г. видно от заключението на ССчЕ, ответника дължи и обзещетение за забава в размер от 31,92 лв. върху главницата за ТЕ. Искът по чл.86 от ЗЗД за мораторната лихва върху установената като дължима главница за ТЕ до посочения размер от 31,92 лв., като основателен и доказан, ще следва да се уважи. По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР в претендиран размер от 8,64 лв. подлежи на отхвърляне като неоснователна. В заключение, на база приетите доказателства дължимите от ответника П. Й. Б., като собственик на процесния топлоснабден имот /Апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж.к. ........./ в периода от 01.11.2022 г. до 31.03.2024 г., дължи на ищеца сумата от общо 249,79 лв., от която сума: 176,22 лв. съставлява дължима главница за ТЕ, за периода от 01.11.2022 г. до 31.03.2024 г., ведно със законна лихва от 27.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 41,65 лв. - дължима главница за ДР, за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. ведно със законна лихва от 27.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и 31,92 лв. съставляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима за периода от 15.01.2023 г. до 20.01.2025 г., т.е. за част от претендираните от ищеца вземания, за които в полза на последния е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.02.2025 г. по ч. гр. д. № 4834/2025 г. по описа на СРС, 164-ти състав. Искът по чл.86 от ЗЗД, за претендираните от ищеца мораторни лихви върху главницата за ДР, съответно за сумата от 8,64 лв. и периода от 16.07.2022 г. до 20.01.2025 г., ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. По разноските: С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира и доказва сторени по делото разноски в общ размер на 675,00 лева, от която сума 75,00 лв. за доплатената държавна такса в исковото производство и 600,00 лв. за внесените депозити за възнагражденията на вещите лица, изпълнили приетите по делото експертизи. Отделно претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът му определя по реда на чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.23 от ЗПрП и Наредбата за заплащането й, в минимален размер от 100 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно с уважената част от исковете му, ищеца има право на разноски до размер от 652,43 лв. за настоящото исково производство. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.дело № 4/2013г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед частичното уважаване на предявените искове, на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 72,49 лева - разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 4834/2025г. по описа на СРС, 164-ти състав. На осн. чл.78, ал.3 от ГПК, с оглед частичното отхвърляне на исковете, ответника също има право на разноски. По делото има доказателства за оказана безплатна помощ и съдействие на ответника от пълномощника й адв. И. Н., като се претендира съдът да определи дължимото му се адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Съдът като взе предвид ниския материален интерес по делото, както и липсата на фактическа и правна сложност на същото, неявяването на пълномощника в съдебно заседание и реализиране на защкитата на ответника посредством депозирани писмени отговор на искова молбла и становище по същество, намира за справедлив размер на дължимото му се адвокатско възнаграждение сумата от 400 лв. за исковото производство и 100 лв. за заповедното производство, в хода на коеот е подадено възражение срещу издадената ЗИ с конкретно посочени мотиви за недължимост. От така определеното възнаграждение, съобразно с отхвърлената част от исковете, на адв. Н. се дължи възнаграждение в размер на 16,72 лв. Така мотивиран, Софийският районен съд, на осн. чл.235, ал.1 от ГПК,