Присъда № 5 от 10.3.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1322/2025 г.

и въз основа на закона и доказателствата

МОТИВИ към присъда № 5 от 10.03.2026г., постановена по НОХД № 1322/25г. по описа на Окръжен съд -Б.:

Окръжна прокуратура – Б. е внесла в съда обвинителен акт срещу М. Н. Д. от Б. с обвинение за извършени престъпления по чл. 255,ал.3, във връзка с ал.1,т.2 и т.6,НК и чл.26, ал.1 от НК и по чл.256,ал.1,НК, във връзка с чл.26,ал.1,НК, а именно затова че:

I. В периода от 14.11.2012 г. до 10.01.2015 г. в гр. Б. пред ТД на НАП София, офис Б., в качеството си на управител и представляващ „М.“ ЕООД, ЕИК •••, при условията на продължавано престъпление и при условията на посредствено извършителство посредством Д.В.Н., с ЕГН•••••••••• – управител на счетоводно дружество „А.“, от който не може да се търси наказателна отговорност поради незнанието на фактическите обстоятелства, очертаващи състава на настоящото престъпление, потвърдил неистина в СД по чл.125 от ЗДДС, в които отразил фактури по несъществуващи сделки с контрагент-получател „Т.“ LTD и така декларирал ДДС за възстановяване вместо ДДС за внасяне, използвал е в Б. документи с невярно съдържание при водене на счетоводството - данъчни фактури от горепосоченото дружество, и използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по приходите – дневник за продажби за м. 10.2012г., м.12.2012г., м.03.2013г., м.05.2013г., м.12.2013г, м.04.2014г., м.05.2014г., м.06.2014г., м.07.2014г., м. 08.2014г., м.09.2014г., м.10.2014г., м.11.2014г., и за м.12.2014 г., като по този начин избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 16 905,46 лв. дължимо за внасяне ДДС, както следва:

1. На 14.11.2012г. в гр. Б. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения - ДДС за внасяне в размер на 1944,92 лв., като в справка декларация с вх. № 01001372491/14.11.2012г., подадена пред ТД на НАП София, офис Б., за данъчен период 01.10.2012г. 31.10.2012г., е потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за възстановяване в размер на 1941,50 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 1944,92 лв., като е използвал документ с невярно съдържание при водене на счетоводството - фактура с номер № 1/31.10.2012г. 23318,50 лв. /с данъчна основа 19 432,08лв лв. и ДДС 3886,42 лв./, с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, без реално извършена сделка по нея, и използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по приходите - дневник за продажби за месец октомври 2012 г., в който е отразена посочената фактура;

2. На 14.01.2013г. в гр. Б. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения - ДДС за внасяне в размер на 1015,20 лв., като в справка декларация с вх. № 01001416229/14.01.2013г., подадена пред ТД на НАП - София, офис Б., за данъчен период 01.12.2012г. 31.12.2012г., е потвърдил неистина, а именно – декларирал ДДС за възстановяване в размер на 2307,30 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 1015,20 лв., като е използвал документ с невярно съдържние при водене на счетоводството - фактура с номер № 2/31.12.2012г. на стойност 19935 лв. /с данъчна основа 16 612,50 лв. и ДДС 3 322,50 лв./, с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, без реално извършена сделка по нея, и използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по приходите - дневник за продажби за месец декември 2012 г., в който е отразена посочената фактура.

3. На 10.04.2013г. в гр. Б. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения - ДДС за внасяне в размер на 1599,16 лв., като в справка декларация с вх. № 01001416229/10.04.2013г., подадена пред ТД на НАП - София, офис Б., за данъчен период 01.03.2013г. 31.03.2013г., е потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за възстановяване в размер на 1 646,36 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 1599,16 лв. като е използвал документ с невярно съдържание при водене на счетоводството - фактура с номер № 3/23.03.2013г. на стойност 19473,62 лв. /с данъчна основа 16 228,02 лв. и ДДС 3 245,52 лв./, с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, без реално извършена сделка по нея, и използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по приходите - дневник за продажби за месец март 2013 г., в който е отразена посочената фактура;

4. На 10.06.2013г. в гр. Б. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения - ДДС за внасяне в размер на 41,19 лв., като в справка декларация с вх. № 01001435807/10.06.2013г., подадена пред ТД на НАП София, офис Б., за данъчен период 01.05.2013г. 31.05.2013г., е потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за възстановяване в размер на 1 041,89 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 41,19 лв. като е използвал документ с невярно съдържание при водене на счетоводството - фактура с номер № 4/31.05.2013г. на стойност 6498,47 лв. /с данъчна основа 5415,39 лв. и ДДС 1083,08 лв./, с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, без реално извършена сделка по нея, и използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по приходите - дневник за продажби за месец май 2013 г., в който е отразена посочената фактура;

5. На 13.05.2014г. в гр. Б. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения - ДДС за внасяне в размер на 4672,33 лв., като в справка декларация с вх. № 01001561374/13.05.2014г., подадена пред ТД на НАП - София, офис Б., за данъчен период 01.04.2014г. 30.04.2014г., е потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за възстановяване в размер на 2 089,64 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 4672,33 лв. като е използвал документ с невярно съдържание при водене на счетоводството - фактура с номер № 7/07.04.2014г. на стойност 40571,80 лв. /с данъчна основа 33 809,83 лв. и ДДС 6 761,97 лв./, с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, без реално извършена сделка по нея, и използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по приходите - дневник за продажби за месец април 2014г., в който е отразена посочената фактура;

6. На 16.06.2014г. в гр. Б. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения - ДДС за внасяне в размер на 1697,77 лв., като в справка декларация с вх. № 01001577254/16.06.2013г., подадена пред ТД на НАП София, офис Б., за данъчен период 01.05.2014г. 31.05.2014г., е потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за възстановяване в размер на 3 699,04 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 1697,77 лв. като е използвал документ с невярно съдържание при водене на счетоводството - фактура с номер № 8/05.05.2014г. на стойност 32380,85 лв. /с данъчна основа 26 984,04 лв. и ДДС 5 396,81 лв./, с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, без реално извършена сделка по нея, и използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по приходите - дневник за продажби за месец май 2014 г., в който е отразена посочената фактура;

7. На 11.07.2014г. в гр. Б. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения - ДДС за внасяне в размер на 1454,52 лв., като в справка декларация с вх. № 01001585519/11.07.2014г., подадена пред ТД на НАП София, офис Б., за данъчен период 01.06.2014г. 30.06.2014г., е потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за възстановяване в размер на 4 726,90 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 1454,52 лв., като е използвал документ с невярно съдържание при водене на счетоводството - фактура с номер № 9/09.06.2014г. на стойност 37088,52 лв. /с данъчна основа 30 907,10 лв. и ДДС 6 181,42 лв./, с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, без реално извършена сделка по нея, и използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по приходите - дневник за продажби за месец юни 2014 г., в който е отразена посочената фактура;

8. На 09.09.2014г. в гр. Б. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения - ДДС за внасяне в размер на 3862,01 лв., като в справка декларация с вх. № 01001606346/09.09.2014г., подадена пред ТД на НАП София, офис Б., за данъчен период 01.08.2014г. 31.08.2014г., е потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за възстановяване в размер на 3 449,73лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 3862,01 лв. като е използвал документ с невярно съдържание при водене на счетоводството - фактура с номер № 11/30.08.2014г. на стойност 43870,40 лв. /с данъчна основа 36 558,67 лв. и ДДС 7 311,74 лв./, с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, без реално извършена сделка по нея, и използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по приходите - дневник за продажби за месец август 2014 г., в който е отразена посочената фактура;

9. На 10.12.2014г. в гр. Б. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения - ДДС за внасяне в размер на 253,78 лв., като в справка декларация с вх. № 01001643682/10.12.2014г., подадена пред ТД на НАП София, офис Б., за данъчен период 01.11.2014г. 30.11.2014г., е потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за възстановяване в размер на 5 536,30 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 253,78 лв. като е използвал документ с невярно съдържание при водене на счетоводството - фактура с номер № 15/18.11.2014г. на стойност 34740 лв. /с данъчна основа 28 950,39 лв. и ДДС 5 790,08 лв./, с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, без реално извършена сделка по нея, и използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по приходите - дневник за продажби за месец ноември 2014 г., в който е отразена посочената фактура;

10. На 10.01.2015г. в гр. Б. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения - ДДС за внасяне в размер на 364,58 лв., като в справка декларация с вх. № 01001654861/10.01.2015г., подадена пред ТД на НАП София, офис Б., за данъчен период 01.12.2014г. - 31.12.2014г., е потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за възстановяване в размер на 2 235,31 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 364,58 лв. като е използвал документ с невярно съдържание при водене на счетоводството - фактура с номер № 16/19.12.2014г. на стойност 15599,31 лв. /с данъчна основа 12 999,43 лв. и ДДС 2599,89 лв./, с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, без реално извършена сделка по нея, и използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по приходите дневник за продажби за месец декември 2014 г., в който е отразена посочената фактура - престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.6 вр. чл.26 ал.1 от НК .

II. В периода от 14.11.2012 г. до 10.01.2015 г. в гр. Б. пред ТД на НАП – гр. София, офис Б., в качеството си на управител и представляващ на „М.“ ЕООД, ЕИК •••, при условията на продължавано престъпление и при условията на посредствено извършителство посредством Д.В.Н., с ЕГН•••••••••• – управител на счетоводно дружество „А.“, от който не може да се търси наказателна отговорност поради незнанието на фактическите обстоятелства, чрез използване на документи с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по приходите ТД НАП София, офис Б. – справки декларации по ЗДДС и приложени към тях дневници за продажби за м. 10.2012г., м.12.2012г., м.03.2013г., м.05.2013г., м.12.2013г, м.04.2014г., м.05.2014г., м.06.2014г., м.07.2014г., м. 08.2014г., м.09.2014г., м.10.2014г., м.11.2014г., и за м.12.2014 г., получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери, представляващи неправомерно възстановен ДДС в полза на „М.“ ЕООД – общо в размер сумата 47 625,22 лева, както следва:

1. На 14.11.2012г. в гр. Б. е използвал документи с невярно съдържание - справка декларация с вх. № 01001372491/14.11.2012г., подадена пред ТД на НАП София, офис Б., за данъчен период 01.10.2012г. 31.10.2012г., в която потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за възстановяване в размер на 1941,50 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 1944,92 лв. и извършена вътреобщностна доставка /ВОД/ по фактура с номер № 1/31.10.2012г. 23318,50 лв. /с данъчна основа 19 432,08лв лв. и ДДС 3886,42 лв./, с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, без реално извършена сделка по нея и дневник за продажби за месец октомври 2012г., в който е отразена посочената фактура, в резултат на което е получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в размер на 1941,50лв., представляваща неправомерно възстановен ДДС в полза на „М.“ ЕООД, която сума е получена от дружеството на 03.12.2012г. с Акт за прихващане или

възстановяване /АПВ/ № 1268394/27.11.2012г. на ТД на НАП София.

2. На 14.01.2013г. в гр. Б. е използвал документи с невярно съдържание - справка декларация с вх. № 01001416229/14.01.2013г., подадена пред ТД на НАП София, офис Б., за данъчен период 01.12.2012г. - 31.12.2012г., в която потвърдил неистина, а именно – декларирал ДДС за възстановяване в размер на 2307,30 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 1015,20 лв. и извършена ВОД по фактура с номер № 2/31.12.2012г. на стойност 19935 лв. /с данъчна основа 16 612,50 лв. и ДДС 3 322,50 лв./, с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, без реално извършена сделка по нея и дневник за продажби за месец декември 2012 г., в който е отразена посочената фактура, в резултат на което е получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в размер на 2307,30лв., представляваща неправомерно възстановен ДДС в полза на „М.“ ЕООД, която сума е получена от дружеството на 18.02.2013г. с Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1-1303677/08.02.2013г. на ТД на НАП София.

3. На 10.04.2013г. в гр. Б. е използвал документи с невярно съдържание - справка декларация с вх. № 01001416229/10.04.2013г., подадена пред ТД на НАП - София, офис Б., за данъчен период 01.03.2013г. - 31.03.2013г.,в която потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за възстановяване в размер на 1 646,36 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 1599,16 лв. и извършена ВОД по фактура с номер № 3/23.03.2013г. на стойност 19473,62 лв. /с данъчна основа 16 228,02 лв. и ДДС 3 245,52 лв./, с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, без реално извършена сделка по нея и дневник за продажби за месец март 2013 г., в който е отразена посочената фактура, в резултат на което е получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в размер на 1646,36лв., представляваща неправомерно възстановен ДДС в полза на „М.“ ЕООД, която сума е получена от дружеството на 08.05.2013г. с Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1-1320881/18.04.2013г. на ТД на НАП София.

4. На 10.06.2013г. в гр. Б. е използвал документи с невярно съдържание - справка декларация с вх. № 01001435807/10.06.2013г., подадена пред ТД на НАП София, офис Б., за данъчен период 01.05.2013г. - 31.05.2013г., в която потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за възстановяване в размер на 1 041,89 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 41,19 лв. и извършена ВОД по фактура с номер № 4/31.05.2013г. на стойност 6498,47 лв. /с данъчна основа 5415,39 лв. и ДДС 1083,08 лв./, с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, без реално извършена сделка по нея и дневник за продажби за месец май 2013 г., в който е отразена посочената фактура, в резултат на което е получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в размер на 1041,89лв., представляваща неправомерно възстановен ДДС в полза на „М.“ ЕООД, която сума е получена от дружеството на 05.07.2013г. с Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1-1333629/28.06.2013г. на ТД на НАП София.

5. На 14.01.2014г. в гр. Б. е използвал документи с невярно съдържание - справка декларация с вх. № 01001518693/14.01.2014г., подадена пред ТД на НАП София, офис Б., за данъчен период 01.12.2013г. - 31.12.2013г., в която потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за възстановяване в размер на 4 186,95 лв., вместо ДДС за възстановяване в размер на 528,77 лв. и извършена ВОД по фактура с номер № 6/20.12.2013г. на стойност 21949,08 лв. /с данъчна основа 18290,90 лв. и ДДС 3658,18 лв./, с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, без реално извършена сделка по нея и дневник за продажби за месец декември 2013 г., в който е отразена посочената фактура, в резултат на което е получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в размер на 3658,18 лв., представляваща неправомерно възстановен ДДС в полза на „М.“ ЕООД, която сума е получена от дружеството на 10.02.2014г. с Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1- 1404662/05.02.2014г. на ТД на НАП София.

6. На 13.05.2014г. в гр. Б. е използвал документи с невярно съдържание - справка декларация с вх. № 01001561374/13.05.2013г., подадена пред ТД на НАП - София, офис Б., за данъчен период 01.04.2014г. - 30.04.2014г., в която потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за възстановяване в размер на 2 089,64 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 4672,33 лв. и извършена ВОД по фактура с номер № 7/07.04.2014г. на стойност 40571,80 лв. /с данъчна основа 33 809,83 лв. и ДДС 6 761,97 лв./, с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, без реално извършена сделка по нея и дневник за продажби за месец април 2014г., в който е отразена посочената фактура, в резултат на което е получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в размер на 2089,64лв., представляваща неправомерно възстановен ДДС в полза на „М.“ ЕООД, която сума е получена от дружеството на 28.05.2014г. с Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1-1427675/23.05.2014г. на ТД на НАП София.

7. На 16.06.2014г. в гр. Б. е използвал документи с невярно съдържание - справка декларация с вх. № 01001577254/16.06.2013г., подадена пред ТД на НАП София, офис Б., за данъчен период 01.05.2014г. - 31.05.2014г., в която потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за възстановяване в размер на 3 699,04 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 1697,77 лв. и извършена ВОД по фактура с номер № 8/05.05.2014г. на стойност 32380,85 лв. /с данъчна основа 26 984,04 лв. и ДДС 5 396,81 лв/., с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, без реално извършена сделка по нея и дневник за продажби за месец май 2014 г., в който е отразена посочената фактура, в резултат на което е получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в размер на 3699,04лв., представляваща неправомерно възстановен ДДС в полза на „М.“ ЕООД, която сума е получена от дружеството на 01.07.2014г. с Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1-1436176/25.06.2014г. на ТД на НАП София.

8. На 11.07.2014г. в гр. Б. е използвал документи с невярно съдържание - справка декларация с вх. № 01001585519/11.07.2014г., подадена пред ТД на НАП София, офис Б., за данъчен период 01.06.2014г. - 30.06.2014г., в която потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за възстановяване в размер на 4 726,90 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 1454,52 лв. и извършена ВОД по фактура с номер № 9/09.06.2014г. на стойност 37088,52 лв. /с данъчна основа 30 907,10 лв. и ДДС 6 181,42 лв./, с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, без реално извършена сделка по нея и дневник за продажби за месец юни 2014 г., в който е отразена посочената фактура, в резултат на което е получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в размер на 4 726,90лв., представляваща неправомерно възстановен ДДС в полза на „М.“ ЕООД, която сума е получена от дружеството на 19.08.2014г. с Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1-1441410/04.08.2014г. на ТД на НАП София.

9. На 11.08.2014г. в гр. Б. е използвал документи с невярно съдържание - справка декларация с вх. № 01001595245/11.08.2014г., подадена пред ТД на НАП София, офис Б., за данъчен период 01.07.2014г. - 31.07.2014г., в която потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за възстановяване в размер на 6 661,21 лв., вместо ДДС за възстановяване в размер на 1420,45 лв. и извършена ВОД по фактура с номер № 10/14.07.2014г. на стойност 31444,56 лв. /с данъчна основа 26 203,80 лв. и ДДС 5 240,76 лв./, с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, без реално извършена сделка по нея и дневник за продажби за месец юли 2014 г., в който е отразена посочената фактура, в резултат на което е получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в размер на 5 240,76 лв., представляваща неправомерно възстановен ДДС в полза на „М.“ ЕООД, която сума е получена от дружеството на 12.09.2014г. с Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П- 22000114006956-004 01/04.09.2014г. на ТД на НАП София.

10. На 09.09.2014г. в гр. Б. е използвал документи с невярно съдържание - справка декларация с вх. № 01001606346/09.09.2014г., подадена пред ТД на НАП София, офис Б., за данъчен период 01.08.2014г. - 31.08.2014г., в която потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за възстановяване в размер на 3 449,73лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 3862,01 лв. и извършена ВОД по фактура с номер № 11/30.08.2014г. на стойност 43870,40 лв. /с данъчна основа 36 558,67 лв. и ДДС 7 311,74 лв./, с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, без реално извършена сделка по нея и дневник за продажби за месец август 2014 г., в който е отразена посочената фактура, в резултат на което е получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в размер на 3 449,73 лв., представляваща неправомерно възстановен ДДС в полза на „М.“ ЕООД, която сума е получена от дружеството на 08.10.2014г. с Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-22000114017019-004- 01/06.10.2014г. на ТД на НАП София.

11. На 10.10.2014г. в гр. Б. е използвал документи с невярно съдържание - справка декларация с вх. № 01001618854/10.10.2014г., подадена пред ТД на НАП - София, офис Б., за данъчен период 01.09.2014г. - 30.09.2014г., в която потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за възстановяване в размер на 4 987,37 лв., вместо ДДС за възстановяване в размер на 413,41 лв. и извършена ВОД по фактура с номер № 12/23.09.2014г. на стойност 27443,72 лв. /с данъчна основа 22 869,77лв. и ДДС 4 573,96 лв./, с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, без реално извършена сделка по нея и дневник за продажби за месец септември 2014 г., в който е отразена посочената фактура, в резултат на което е получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в размер на 4 573,96 лв., представляваща неправомерно възстановен ДДС в полза на „М.“ ЕООД, която сума е получена от дружеството на 27.10.2014г. с Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П.22000114032641-004-01/24.10.2014г. на ТД на НАП София.

12. На 12.11.2014г. в гр. Б. е използвал документи с невярно съдържание - справка декларация с вх. № 01001634159/12.11.2014г., подадена пред ТД на НАП София, офис Б., за данъчен период 01.10.2014г. - 31.10.2014г., в която потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за възстановяване в размер на 5 518,20 лв., вместо ДДС за възстановяване в размер на 39,85 лв. и извършена ВОД по фактури с номер № 13/17.10.2014г. на стойност 2569,60 лв. /с данъчна основа 2 141,34 лв. и ДДС 428,27 лв./ и номер 14/17.10.2014г. на стойност 30300,45 лв /с данъчна основа 25 250,38 и ДДС 5050,08 лв./, с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, без реално извършени сделки по тях и дневник за продажби за месец октомври 2014 г., в който са отразени посочените фактури, в резултат на което е получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в размер на 5 478,35 лв., представляваща неправомерно възстановен ДДС в полза на „М.“ ЕООД, която сума е получена от дружеството на 08.12.2014г. с Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-22000114052504-004 01/05.12.2014г. на ТД на НАП София.

13. На 10.12.2014г. в гр. Б. е използвал документи с невярна съдържание - справка декларация с вх. № 01001643682/10.12.2014г., подадена пред ТД на НАП София, офис Б., за данъчен период 01.11.2014г. - 30.11.2014г., в която потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за възстановяване в размер на 5 536,30 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 253,78 лв. и извършена ВОД по фактура с номер № 15/18.11.2015г. на стойност 34740 лв. /с данъчна основа 28 950,39 лв. и ДДС 5 790,08 лв./, с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, без реално извършена сделка по нея и дневник за продажби за месец ноември 2014 г., в който е отразена посочената фактура, в резултат на което е получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в размер на 5 536,30лв., представляваща неправомерно възстановен ДДС в полза на „М.“ ЕООД, която сума е получена от дружеството на 09.01.2015г. с Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-22000114069877-004-01/07.01.2015г. на ТД на НАП София.

14. На 10.01.2015г. в гр. Б. е използвал документи с невярно съдържание - справка декларация с вх. № 01001654861/10.01.2015г., подадена пред ТД на НАП София, офис Б., за данъчен период 01.12.2014г. - 31.12.2014г., в която потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за възстановяване в размер на 2 235,31 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 364,58 лв. и извършена ВОД по фактура с номер № 16/19.12.2014г. на стойност 15599,31 лв. /с данъчна основа 12 999,43 лв. и ДДС 2599,89 лв./, с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, без реално извършена сделка по нея и дневник за продажби за месец декември 2014 г., в който е отразена посочената фактура, в резултат на което е получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в размер на 2 235,31лв., представляваща неправомерно възстановен ДДС в полза на „М.“ ЕООД, която сума е получена от дружеството на 25.01.2015г. с Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-22000115003942-004- 01/22.01.2015 г. на ТД на НАП София – престъпление по чл.256, ал. 1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.

По делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК, като подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях. Тъй като признанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебната фаза, съдът с определение, правно основаващо се на чл.372,ал.4,НПК, обяви в с.з., че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа внесеното обвинение. Счита същото за доказано по несъмнен начин – както по отношение на фактическата обстановка, така и по отношение на правната квалификация, поради което пледира деецът да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения и му бъде наложено за всяко от двете деяния наказание „лишаване от свобода“ съобразно чл.373,ал.2,НПК, във връзка с чл.58а,НК, а именно около средния размер, чието изтърпяване бъде отложено за срок от 4 г., като бъде определено общо наказание при условията на чл.23,НК, а впоследствие бъдат кумулирани настоящото наказание и това, наложено на подсъдимия, като общо такова по НОХД № 360/24г. по описа на БлОС.

Подсъдимият М. Д. признава вината си и изразява съжаление. Защитникът му –адв.Б. не оспорва фактите по обвинението, моли съдът да съобрази при определяне наказанията всички смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и му бъдат наложени наказания в предвидения от законодателя минимум, като изтърпяването на определеното общо наказание „лишаване от свобода“ бъде отложено по реда на чл.66,ал.1,НК..

В право на лична защита и в последната си дума подсъдимият признава вината си, изразява съжаление за стореното, моли съдът да постанови справедлива присъда.

В хода на съдебното следствие за събиране на характеристични данни за подсъдимото лице е разпитана като свидетел Н. П..

Съдът, след като обсъди доводите на страните и анализира събраните по делото доказателства, приема за установена следната, отразена в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, призната от подсъдимия и съответна на доказателствения материал:

Подсъдимият М. Н. Д. е 57- •••. С влязла в сила на 05.11.2024г. присъда № 43 от 21.10.24г., постановена по НОХД № 360/24г. по описа на Окръжен съд-Б. подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.255,ал.3, във връзка с ал.1,т.2,т6 и т.7, във връзка с чл.26,ал.1,НК в периода 01.05.2012г.- 28.04.2015г., за което му е наложено наказание от 2г. и 6 м. лишаване от свобода и в извършване на престъпление по чл.256,ал.2, във връзка с чл.26,ал.1,НК в периода от 12.06.2012г.- 24.01.2015г., за което му е наложено наказание от 2г. и 10 м. лишаване от свобода. Със същата присъда състав на БлОС е определил на под.Д. общо наказание по реда на чл.23,ал.НК в размер на по-тежкото измежду двете, а именно от 2г. и 10 м. лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил за срок от 4г. от влизане на присъдата в сила. Понастоящем /в последните няколко години/ подсъдимото лице работи като таксиметров шофьор във Великобритания и същевременно учи „Бизнес и международни отношения“. Според св.П. е добронамерен и толерантен човек, който поддържа близки отношения с децата и бившата си съпруга и ги подпомага финансово.

В периода 12.11.2011г. /когато било регистрирано/вписано в ТР/ до 09.04.2015г. /когато прехвърлил дяловете на О.Ч./ подсъдимият бил управител и едноличен солственик на капитала на „М.“ ЕООД със седалище и адрес на управление- Б., ул.“Тракия“ № 6. Предметът на дейност на дружеството бил покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид; продажба на стоки от собствено производство; търговско представителство и посредничество; комисионни, спедиционни и превозни сделки; извършване на международни транспортни услуги в страната и чужбина; отдаване на МПС под наем; складови сделки; хотелиерски, рекламни, туристически, информационни, програмни и други услуги; таксиметрови услуги; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; лизинг; импорт – експорт на стоки от собствено и чуждо производство; всякаква друга дейност, незабранена от закона. Дружеството било регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на 10.01.2012г. /по реда на чл. 100 от ЗДДС – регистрация по избор, независимо от облагаемия доход/.

Бидейки собственик и управител на търговското дружество в посочения времеви период, под.Д. организирал и ръководил цялата търговска дейност. Счетоводното обслужване на „М.“ ЕООД в този период пък се

осъществявало от „А.“ ЕООД, гр. Б. с управител – св.Д.В.Н.. Последният получавал ежемесечно от подсъдимия първични счетоводни документи, въз основа на които изготвял месечните справки-декларации, които представял в НАП, подписани с неговия квалифициран електронен подпис /в този смисъл показанията му в ДП, л.21,т.3/.

В периода от месец юли 2012 г. до месец януари 2015 г. в Б. „М.“ ЕООД закупувало от различни български търговци строителни материали.

Предметът на покупко-продажбите, видът и цената на закупените стоки са отразени в надлежни фактури, съставени от дружествата- продавачи и са декларирани от тях в дневниците за продажби /представени по ДП/. „М.“ ЕООД като купувач отразявало данните за тези покупки във водените от дружеството чрез счетоводителя му дневници за покупки /копия от които са налични по ДП и приобщени в хода на съдебното следствие като доказателства/.

За времето от 14.11.2012г. до 10.01.2015г. „М.“ ЕООД декларирало пред НАП, посредством справки-декларации по ЗДДС и приложените към тях дневници за продажби вътреобщностни доставки /ВОД/ на закупените строителни материали по реда на чл.7 ал.1 от ЗДДС с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, със седалище и адрес в Република К. и с данъчен номер VIN •••. Собственик и управител в посочения период на К.ското дружество /по документи/ бил българския гражданин - свидетелят Ю.М.К.. В този период същият живеел в град Ларнака, Република К., където потърсил работа в неустановена счетоводна фирма. От последната му предложили да регистрира търговско дружество, на което формално да бъде собственик и управител. Свидетелят К. се съгласил срещу обещание да получава възнаграждение за това. След регистрацията на „Т.” ЕООД, същият не го управлявал реално и не знаел къде е седалището му в гр. Ларнака, каква търговска дейност осъществявало то и какви търговски отношения имало с други дружества. Свидетелят К. единствено подписвал представените му в офиса на счетоводната фирма документи, свързани с дейността на „Т.” ЕООД /в тази насока са показанията му в ДП, л.81,т.5/.

Декларираните доставки на строителни материали /ПВЦ-дограма, профили, паН., врати, щори, мрежи против насекоми, гардероби и др./ към К.ското дружество „Т.” ЕООД са отразени в дневниците за продажби на „М.“ ЕООД за данъчните периоди: м.10.2012 г.; м.12.2012 г.; м.03.2013 г.; м.05.2013 г.; м. 12.2013 г., м.04.2014 г.; м.05.2014 г.; м.06.2014 г.; м. 07.2014 г.; м.08.2014 г.; м. 09.2014 г.; м. 10.2014 г.; м.11.2014 г. и м.12.2014 г. Но такива сделки реално не са извършени и стоките – строителни материали не са транспортирани в Република К., а са продадени в Република България. В съответните документи за транспорт на стоката – международни товарителници /ЧМР- вж. същите на л.62 до л.72, т.6, ДП/ до Република К. бил посочван несъществуващ превозвач – транспортно дружество „М.“, Република Гърция. В тях не е посочен VIN номер на дружеството превозвач, не са отразени превозващите автомобили с техните регистрационни номера, липсва адрес за получаване на стоките- предмет на ВОД, не е уточнено за чия сметка е осъществен транспортът. Създавани били и потвърждения за получена стока от името на „Т.” ЕООД, в които липсва подпис на предал стоката.

За да бъде придадена достоверност на извършените сделки, на 08.12.2011г. под.М. Д. открил банкова сметка в „Райфайзенбанк“ АД с № BG09RZBB91551001863440 /еврова/, по която били извършвани плащания само от „Т.” ЕООД, като всеки път, след постъпване на същите, в рамките на няколко дни били теглени на каса, т.е. в брой от него или от неговата бивша съпруга Б.М. Д.а.

Под.Д. предавал фактурите на свидетеля Д.Н. /така показанията на последния на етап ДП, приобщени по съответния процесуален ред и неоспорени от подсъдимия/, както и всички други счетоводни документи, удостоверяващи извършените вътреобщностни доставки, съгласно чл. 45 от ППЗДДС - документ за доставката /фактура/ и документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка. В счетоводното дружество са изготвяни справките – декларации по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и годишните данъчни декларации /ГДД/ по чл.92 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Св.Н. включвал в дневниците за покупки за посочения период фактурите по покупките от различните продавачи, по които „М.“ ЕООД като купувач е заплатило на продавача дължимия ДДС. От друга страна, свидетелят Н. включвал в дневниците за продажби фактурите по продажбите към К.ското дружество „Т.” ЕООД, които представляват ВОД и са облагаеми с нулева ставка по ЗДДС, съгласно чл.53 от ЗДДС, т.е. по тях не следва да начислява и заплаща ДДС. Този свидетел не бил наясно, че реално сделки между „Т.” ЕООД и „М.“ ЕООД не са реализирани. Получавайки фактурите, предоставени му от под.Д., за извършени продажби на строителни материали на „Т.“ ЕООД, св.Н. ги включвал в дневниците за продажби на „М.“ ЕООД Б., като същите намирали отражение при показване на финансовите резултати и определяне на дължимите данъци.

По този начин М. Д. потвърждавал неистина пред ТД на НАП – гр. София, офис -Б. в съответните справки – декларации по чл.125 от ЗДДС, изразяваща се в обстоятелството, че в тях счетоводно отражение намират фактури по несъществуващи сделки с контрагент-получател – „Т.“ ЕООД /вж. същите в т.9,ДП/. Също така при предоставяне на информацията пред органа по приходите – ТД на НАП– София, офис – Б., използвал и дневниците за продажбите, които представляват документи с невярно съдържание, поради отразените в тях нереални сделки с К.ското дружество. Сделките са отразени в СД по ЗДДС като ВОД /т.е. следва да бъдат обложени с нулева ставка съгласно чл.53 от ЗДДС/, които справки-декларации по ЗДДС са представяни в ТД на НАП –София, офис Б. по електронен път с електронния подпис на счетоводителя на процесното дружество- св.Н.. По този начин „М.“ ЕООД получило от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери, представляваща неправомерно възстановен ДДС в размер на 47 625.22 лева, като същевременно избегнало установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – данък добавена стойност в размер 16 905.46 лева, както следва:

1. През месец октомври 2012 г. „М.“ ЕООД закупило от „Б.“ ЕООД строителни материали, за което били съставени общо три броя фактури с данъчна основа 9707,48 лв. и ДДС 1941,50 лв. Същите били представени от подсъдимия и включени в дневника за покупки на дружеството за месец октомври 2012 г. През същия месец М. Д. съставил фактура № 1/31.10.2012 г. на стойност 23318,50 лв. /с данъчна основа 19432,08 лв. и ДДС 3886,42 лв. съгласно съдебно-счетоводната експертиза/, с получател „Т.” ЕООД, която предоставил на „А.“ ЕООД и същата била осчетоводена и включена в дневника за продажби за месец октомври 2012 г. Като стока във фактурата са посочени гардероби, климатици и кухни.

Стоките, посочени във фактурата, с получател „Т.“ ЕООД не били изнесени извън пределите на Р. България към Р. К., където се намирало седалището на „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, а били реализирани на територията на България, т.е. не на територията на друга страна член на Европейския съюз, каквато е К. и като такива тези доставки съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС са облагаеми с ДДС в размер на 20%, който се начислява към датата на възникване на данъчното събитие, а именно съответната продажба. Посочените сделки, въз основа на представените от него документи в счетоводството на „А.“ ЕООД, град Б., представлявано от св.Д.В.Н. били отразени в дневника за продажби за месец октомври 2012г. като вътреобщностна доставка /ВОД/ и намерили отражение в счетоводния резултат за посочения месец.

На 14.11.2012г. в ТД на НАП София, офис Б. с електронния подпис на Д.В.Н. е подадена справка декларация по ЗДДС с вх. № 01001372491/14.11.2012г., ведно с дневниците за покупки и продажби за данъчния период месец октомври 2012 г. В същата М. Д. декларирал в клетка 15 от раздел А „Данни за начислен данък върху ДДС“, данъчна основа на вътрешно общностни доставки /ВОД/ на стоки в размер на 23318,50 лева, съставляващ размера на гореописаната фактура № 1/31.10.2012 г. с получател К.ското дружество. В клетка 41 от раздел Б „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 1941,50 лева. С оглед на обстоятелството, че мястото на изпълнение на фактурираните доставки е РБългария, е следвало съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС да начисли в клетка 20 от раздел А ДДС в размер на 3886,42 лв. По този начин потвърдил неистина, а именно, че е извършил горепосочените продажби през данъчния период на К.ското дружество „Т.” ЕООД/“Т.“ LTD/ и същите представляват вътрешно общностни

доставки/ВОД/ на стоки, като променил резултата за периода от ДДС за внасяне в размер на 1944,92 лв., на ДДС за възстановяване в размер на 1941,50 лева. В резултат на това дружеството от една страна е избегнало установяване и плащане на ДДС за внасяне в размер на 1944,92 лв. и същевременно е получило от държавния бюджет неследваща се парична сума - възстановено ДДС в размер на 1941,50 лева. С акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1268394/27.11.2012г. на ТД на НАП София сумата е ефективно възстановена на „М.“ ЕООД на 03.12.2012г.

2 . През месец декември 2012 г. дружеството, представлявано от подсъдимия закупило от „С.“ ООД и „Б.“ ЕООД строителни материали, за което била съставени общо четири броя фактури с данъчна основа 11536,52 лв. и ДДС 2307,30 лв. Същите били представени от Д. и отразени в дневника за покупки на дружеството за месец декември 2012 г. През същия месец М. Д. съставил фактура № 2/31.12.2012 г. на стойност 19935 лв. /с данъчна основа 16612,50 лв. иДДС 3322,50 лв. съгласно съдебно-счетоводната експертиза/, с получател „Т.” ЕООД, която предоставил на „А.“ ЕООД и същата била осчетоводена и отразена в дневника за продажби за месец декември 2012 г.

Стоките, посочени във фактурата с получател „Т.“ ЕООД не били изнесени извън пределите на Р. България към Р. К., където се намирало седалището на „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, а били реализирани на територията на Р. България, т.е. не на територията на друга страна член на Европейския съюз, каквато е Р. К. и като такива тези доставки съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС са облагаеми с ДДС в размер на 20%, който се начислява към датата на възникване на данъчното събитие, а именно съответната продажба. Посочените сделки, въз основа на представените от него документи в счетоводството на „А.“ ЕООД, град Б., представлявано от Д.В.Н. били отразени в дневника за продажби за месец октомври 2012 г. като вътреобщностна доставка /ВОД/ и намерили отражение в счетоводния резултат за посочения месец.

На 14.01.2013 г. в ТД на НАП София, офис Б., с електронния подпис на Д.В.Н. е подадена справка декларация по ЗДДС с вх. № 01001391054/14.01.2013 г., ведно с дневниците за покупки и продажби за данъчния период месец декември 2012 г. В същата под.М. Д. декларирал в клетка 15 от раздел А „Данни за начислен данък върху ДДС“ данъчна основа на вътрешно общностни доставки/ВОД/ на стоки в размер на 19935 лева, съставляващ размера на гореописаната фактура № 2/31.12.2012 г. с получател К.ското дружество. В клетка 41 от раздел Б „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 2307,30 лева. С оглед на обстоятелството, че мястото на изпълнение на фактурираните доставки е РБългария, е следвало съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС да начисли в клетка 20 от раздел А ДДС в размер на 3322,50 лв. По този начин потвърдил неистина, а именно, че е извършил горепосочените продажби през данъчния период на К.ското дружество „Т.” ЕООД/“Т.“ LTD/ и същите представляват вътрешно общностни

доставки/ВОД/ на стоки, като променил резултата за периода от ДДС за внасяне в размер на 1015,20 лв., в ДДС за възстановяване в размер на 2307,30 лева. В резултат на това, дружеството от една страна е избегнало установяване и плащане на ДДС за внасяне в размер на 1015,20 лв. и същевременно е получило от държавния бюджет неследваща се парична сума - възстановено ДДС в размер на 2307,30 лева. С акт за прихващане или възстановяване/АПВ/ № 1-1303677/08.02.2013г. на ТД на НАП София сумата е ефективно възстановена на „М.“ ЕООД на 18.02.2013г.

3. През месец март 2013 г. въпросното дружество закупило от „П.“ ЕООД, „Г.“ ООД и „А.“ ООД строителни материали, за което била съставени общо четири броя фактури с данъчна основа 8231,81 лв. и ДДС 1646,36 лв. Същите били представени от Д. и отразени в дневника за покупки на дружеството за месец март 2013 г. През същия месец М. Д. съставил фактура № 3/23.03.2013 г. на стойност 19473,62 лв. /с данъчна основа 16228,02 лв. и ДДС 3245,52 лв. съгласно съдебно-счетоводната експертиза/, с получател „Т.” ЕООД, която предоставил на „А.“ ЕООД и същата била осчетоводена и отразена в дневника за продажби за месец март 2013 г.

Стоките, посочени във фактурата, с получател „Т.“ ЕООД не били изнесени извън пределите на Р. България към Р. К., където се намирало седалището на „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, а били реализирани на територията на Р. България, т.е. не на територията на друга страна член на Европейския съюз, каквато е Р. К. и като такива тези доставки съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС са облагаеми с ДДС в размер на 20%, който се начислява към датата на възникване на данъчното събитие, а именно съответната продажба. Посочените сделки, въз основа на представените от него документи в счетоводството на „А.“ ЕООД, град Б., представлявано от Д.В.Н. били отразени в дневника за продажби за месец март 2013 г. като вътреобщностна доставка /ВОД/ и намерили отражение в счетоводния резултат за посочения месец.

На 10.04.2013 г. в ТД на НАП София, офис Б. с електронния подпис на св.Н. е подадена справка декларация по ЗДДС с вх. № 01001416229/10.04.2013 г., ведно с дневниците за покупки и продажби за данъчния период месец март 2013 г. В същата подсъдимият декларирал в клетка 15 от раздел А „Данни за начислен данък върху ДДС“ данъчна основа на вътрешно общностни доставки/ВОД/ на стоки в размер на 19473,62 лева, съставляващ размера на гореописаната фактура № 3/23.03.2013 г. с получател К.ското дружество. В клетка 41 от раздел Б „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 1646,36 лева. С оглед на обстоятелството, че мястото на изпълнение на фактурираните доставки е РБългария, е следвало съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС да начисли в клетка 20 от раздел А ДДС в размер на 3245,52 лв. По този начин потвърдил неистина, а именно, че е извършил горепосочените продажби през данъчния период на К.ското дружество „Т.” ЕООД/“Т.“ LTD/ и същите представляват вътрешно общностни

доставки/ВОД/ на стоки, като променил резултата за периода от ДДС за внасяне в размер на 1599,16 лв., в ДДС за възстановяване в размер на 1646,36 лева. В резултат на това, дружеството от една страна е избегнало установяване и плащане на ДДС за внасяне в размер на 1599,16 лв. и същевременно е получило от държавния бюджет неследваща се парична сума - възстановено ДДС в размер на 1646,36 лева. С акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1-1320881/18.04.2013г. на ТД на НАП София сумата е ефективно възстановена на „М.“ ЕООД на 08.05.2013 г.

4. През месец май 2013 г. дружеството, представлявано от подсъдимия закупило от „Г.“ ЕООД, „С.“ ООД и „Б.“ ЕООД строителни материали, за което били съставени общо три броя фактури с данъчна основа 5209,49 лв. и ДДС 1041,89 лв. Същите били представени от Д. и отразени в дневника за покупки на дружеството за месец май 2013 г. През същия месец М. Д. съставил фактура № 4/31.05.2013 г. на стойност 6498,47 лв. /с данъчна основа 5415,39 лв. и ДДС 1083,08 лв. съгласно съдебно-счетоводната екдпертиза/, с получател „Т.” ЕООД, която предоставил на „А.“ ЕООД и същата била осчетоводена и отразена в дневника за продажби за месец май 2013 г.

Стоките, посочени във фактурата, с получател „Т.“ ЕООД не били изнесени извън пределите на Р. България към Р. К., където се намирало седалището на „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, а били реализирани на територията на Р. България, т.е. не на територията на друга страна член на Европейския съюз, каквато е Р. К. и като такива тези доставки съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС са облагаеми с ДДС в размер на 20%, който се начислява към датата на възникване на данъчното събитие, а именно съответната продажба. Посочените сделки, въз основа на представените от него документи в счетоводството на „А.“ ЕООД, град Б. били отразени в дневника за продажби за месец май 2013 г. като вътреобщностна доставка /ВОД/ и намерила отражение в счетоводния резултат за посочения месец.

На 10.06.2013 г. в ТД на НАП София, офис Б. с електронния подпис на св.Н. е подадена справка декларация по ЗДДС с вх. № 01001435807/10.06.2013 г., ведно с дневниците за покупки и продажби за данъчния период месец май 2013 г. В същата под.Д. декларирал в клетка 15 от раздел А „Данни за начислен данък върху ДДС“ данъчна основа на вътрешно общностни доставки/ВОД/ на стоки в размер на 6498,47 лева, съставляващ размера на гореописаната фактура № 4/31.05.2013 г. с получател К.ското дружество. В клетка 41 от раздел Б „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 1041,89 лева. С оглед на обстоятелството, че мястото на изпълнение на фактурираните доставки е РБългария, е следвало съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС да начисли в клетка 20 от раздел А ДДС в размер на 1083,08 лв. По този начин потвърдил неистина, а именно, че е извършил горепосочените продажби през данъчния период на К.ското дружество „Т.” ЕООД/“Т.“ LTD/ и същите представляват вътрешно общностни

доставки/ВОД/ на стоки, като променил резултата за периода от ДДС за внасяне в размер на 41,19 лв., в ДДС за възстановяване в размер на 1041,89 лева. В резултат на това, дружеството от една страна е избегнало установяване и плащане на ДДС за внасяне в размер на 41,19 лв. и същевременно е получило от държавния бюджет неследваща се парична сума – възстановено ДДС в размер на 1041,89 лв. С Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1-1333629/28.06.2013г. на ТД на НАП София сумата е ефективно възстановена на „М.“ ЕООД на 05.07.2013 г.

5. През месец декември 2013 г. процесното дружество закупило от „Р.“ ЕООД, „Г.“ ООД, „М.“ ООД, „А.“ ЕООД, „М.“ ООД и „А.“ ООД строителни материали, за което били съставени общо тринадесет броя фактури с данъчна основа 20934,77 лв. и ДДС 4186,95 лв. Същите били представени от подсъдимия и отразени в дневника за покупки на дружеството за месец декември 2013 г. През същия месец М. Д. съставил фактура № 6/20.12.2013 г. на стойност 21949,08 лв. /с данъчна основа 18290,90 лв. и ДДС 3658,18 лв. съгласно съдебно-счетоводната експертиза/, с получател „Т.” ЕООД, която предоставил на „А.“ ЕООД и същата била осчетоводена и отразена в дневника за продажби за месец декември 2013 г.

Стоките, посочени във фактурата, с получател „Т.“ ЕООД не били изнесени извън пределите на Р. България към Р. К., където се намирало седалището на „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, а били реализирани на територията на Р. България, т.е. не на територията на друга страна член на Европейския съюз, каквато е Р. К. и като такива тези доставки съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС са облагаеми с ДДС в размер на 20%, който се начислява към датата на възникване на данъчното събитие, а именно съответната продажба. Посочените сделки, въз основа на представените от него документи в счетоводството на „А.“ ЕООД, град Б., представлявано от св.Н. били отразени в дневника за продажби за месец декември 2013 г. като вътреобщностна доставка /ВОД/ и намерила отражение в счетоводния резултат за посочения месец.

На 14.01.2014 г. в ТД на НАП София, офис Б., с електронния подпис на св.Н. е подадена справка декларация по ЗДДС с вх. № 01001518693/14.01.2014 г., ведно с дневниците за покупки и продажби за данъчния период месец декември 2013 г. В същата М. Д. декларирал в клетка 15 от раздел А „Данни за начислен данък върху ДДС“ данъчна основа на вътрешно общностни доставки/ВОД/ на стоки в размер на 21949,08 лева, съставляващ размера на гореописаната фактура № 6/20.12.2013 г. с получател К.ското дружество. В клетка 41 от раздел Б „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 4186,95 лева. С оглед на обстоятелството, че мястото на изпълнение на фактурираните доставки е РБългария, е следвало съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС да начисли в клетка 20 от раздел А ДДС в размер на 3658,18 лв. По този начин потвърдил неистина, а именно, че е извършил горепосочените продажби през данъчния период на К.ското дружество „Т.” ЕООД и същите представляват вътрешно общностни доставки/ВОД/ на стоки, като променил резултата за периода от ДДС за възстановяне в размер на 528,77 лв., в ДДС за възстановяване в размер на 4186,95 лева. В резултат на това, дружеството е получило от държавния бюджет неследваща се парична сума – възстановено ДДС в размер на 3658,18 лв. С Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1-1404662/05.02.2014г. на ТД на НАП София сумата е възстановена на „М.“ ЕООД на 10.02.2014 г.

6. През месец април 2014 г. дружеството, представлявано от подсъдимия закупило от „М.“ ООД, „А.“ ЕООД, „Р.“ ЕООД, „А.“ ООД, „Б.“ ЕООД, „П.“ ООД, Х.“ ООД, ЕТ „Д.“ и „М.“ ООД строителни материали, за което били съставени общо двадесет и девет броя фактури с данъчна основа 10448,09 лв. и ДДС 2089,64 лв. Същите били представени от Д. и отразени в дневника за покупки на дружеството за месец април 2014 г. През същия месец М. Д. съставил фактура № 7/07.04.2014 г. на стойност 40571,80 лв. /с данъчна основа 33809,83 лв. и ДДС 6761,97 лв. съгласно съдебно-счетоводната екдпертиза/, с получател „Т.” ЕООД, която предоставил на „А.“ ЕООД и същата била осчетоводена и отразена в дневника за продажби за месец април 2014 г.

Стоките, посочени във фактурата, с получател „Т.“ ЕООД не били изнесени извън пределите на Р. България към Р. К., където се намирало седалището на „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, а били реализирани на територията на Р. България, т.е. не на територията на друга страна член на Европейския съюз, каквато е Р. К. и като такива тези доставки съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС са облагаеми с ДДС в размер на 20%, който се начислява към датата на възникване на данъчното събитие, а именно съответната продажба. Посочените сделки, въз основа на представените от него документи в счетоводството на „А.“ ЕООД, град Б., представлявано от Д.В.Н. били отразени в дневника за продажби за месец април 2014 г. като вътреобщностна доставка /ВОД/ и намерила отражение в счетоводния резултат за посочения месец.

На 13.05.2014 г. в ТД на НАП София, офис Б., с електронния подпис на Д.В.Н. е подадена справка декларация по ЗДДС с вх. № 01001561374/13.05.2014 г., ведно с дневниците за покупки и продажби за данъчния период месец април 2014 г. В същата М. Д. декларирал в клетка 15 от раздел А „Данни за начислен данък върху ДДС“ данъчна основа на вътрешно общностни доставки/ВОД/ на стоки в размер на 40571,80 лева, съставляващ размера на гореописаната фактура № 7/07.04.2014 г. с получател К.ското дружество. В клетка 41 от раздел Б „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 2089,64 лева. С оглед на обстоятелството, че мястото на изпълнение на фактурираните доставки е РБългария, е следвало съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС да начисли в клетка 20 от раздел А ДДС в размер на 6761,97 лв. По този начин потвърдил неистина, а именно, че е извършил горепосочените продажби през данъчния период на К.ското дружество „Т.” ЕООД/“Т.“ LTD/ и същите представляват вътрешно общностни доставки /ВОД/ на стоки, като променил резултата за периода от ДДС за внасяне в размер на 4672,33 лв., в ДДС за възстановяване в размер на 2089,64 лева. В резултат на това, дружеството от една страна е избегнало установяване и плащане на ДДС за внасяне в размер на 4672,33 лв. и същевременно е получило от държавния бюджет неследваща се парична сума – възстановено ДДС в размер на 2089,64 лв. С Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1-1427675/23.05.2014 г. на ТД на НАП София сумата е ефективно

възстановена на „М.“ ЕООД на 28.05.2014 г.

7. През месец май 2014 г. дружеството, представлявано от М. Д. закупило от „М.“ ООД, „А.“ ЕООД, „Р.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, Х.“ ООД, „М.“ ООД, „Б.“ ЕООД, „С.“ ООД и Г.“ ООД строителни материали, за което били съставени общо тридесет и четири броя фактури с данъчна основа 18495,21 лв. и ДДС 3699,04 лв. Същите били представени от Д. и отразени в дневника за покупки на дружеството за месец май 2014 г. През същия месец М. Д. съставил фактура № 8/05.05.2014 г. на стойност 32380,85 лв. /с данъчна основа 26984,04 лв. и ДДС 5396,81 лв. съгласно съдебно-счетоводната екдпертиза/, с получател „Т.” ЕООД, която предоставил на „А.“ ЕООД и същата била осчетоводена и отразена в дневника за продажби за месец май 2014 г.

Стоките, посочени във фактурата, с получател „Т.“ ЕООД не били изнесени извън пределите на Р. България към Р. К., където се намирало седалището на „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, а били реализирани на територията на Р. България, т.е. не на територията на друга страна член на Европейския съюз, каквато е Р. К. и като такива тези доставки съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС са облагаеми с ДДС в размер на 20%, който се начислява към датата на възникване на данъчното събитие, а именно съответната продажба. Посочените сделки, въз основа на представените от него документи в счетоводството на „А.“ ЕООД, град Б., представлявано от Д.В.Н. били отразени в дневника за продажби за месец май 2014 г. като вътреобщностна доставка /ВОД/ и намерила отражение в счетоводния резултат за посочения месец.

На 16.06.2014 г. в ТД на НАП София, офис Б., с електронния подпис на Д.В.Н. е подадена справка декларация по ЗДДС с вх. № 01001577254/16.06.2014 г., ведно с дневниците за покупки и продажби за данъчния период месец май 2014 г. В същата М. Д. декларирал в клетка 15 от раздел А „Данни за начислен данък върху ДДС“ данъчна основа на вътрешно общностни доставки/ВОД/ на стоки в размер на 32380,85 лева, съставляващ размера на гореописаната фактура № 8/05.05.2014 г. с получател К.ското дружество. В клетка 41 от раздел Б „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 3699,04 лева. С оглед на обстоятелството, че мястото на изпълнение на фактурираните доставки е РБългария, е следвало съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС да начисли в клетка 20 от раздел А ДДС в размер на 5396,81 лв. По този начин потвърдил неистина, а именно, че е извършил горепосочените продажби през данъчния период на К.ското дружество „Т.” ЕООД/“Т.“ LTD/ и същите представляват вътрешно общностни доставки /ВОД/ на стоки, като променил резултата за периода от ДДС за внасяне в размер на 1697,77 лв., в ДДС за възстановяване в размер на 3699,04 лева. В резултат на това, дружеството от една страна е избегнало установяване и плащане на ДДС за внасяне в размер на 1697,77 лв. и същевременно е получило от държавния бюджет неследваща се парична сума – възстановено ДДС в размер на 3699,04 лв. С Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1- 1436176/25.06.2014 г. на ТД на НАП София сумата е ефективно възстановена на „М.“ ЕООД на 01.07.2014 г.

8. През месец юни 2014 г. дружеството, представлявано от М. Д. закупило от „А.“ ООД, „Р.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, „М.“ ООД, „Б.“ ЕООД, и „С.“ ООД строителни материали, за което били съставени общо двадесет и осем броя фактури с данъчна основа 23634,51 лв. и ДДС 4726,90 лв. Същите били представени от Д. и отразени в дневника за покупки на дружеството за месец юни 2014 г. През същия месец М. Д. съставил фактура № 9/09.06.2014 г. на стойност 37088,52 лв. /с данъчна основа 30907,10 лв. и ДДС 6181,42 лв. съгласно съдебно-счетоводната екдпертиза/, с получател „Т.” ЕООД, която предоставил на „А.“ ЕООД и същата била осчетоводена и отразена в дневника за продажби за месец юни 2014 г.

Стоките, посочени във фактурата, с получател „Т.“ ЕООД не били изнесени извън пределите на Р. България към Р. К., където се намирало седалището на „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, а били реализирани на територията на Р. България, т.е. не на територията на друга страна член на Европейския съюз, каквато е Р. К. и като такива тези доставки съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС са облагаеми с ДДС в размер на 20%, който се начислява към датата на възникване на данъчното събитие, а именно съответната продажба. Посочените сделки, въз основа на представените от него документи в счетоводството на „А.“ ЕООД, град Б., представлявано от Д.В.Н. били отразени в дневника за продажби за месец юни 2014 г. като вътреобщностна доставка /ВОД/ и намерила отражение в счетоводния резултат за посочения месец.

На 11.07.2014 г. в ТД на НАП София, офис Б., с електронния подпис на Д.В.Н. е подадена справка декларация по ЗДДС с вх. № 01001585519/11.07.2014 г., ведно с дневниците за покупки и продажби за данъчния период месец юни 2014 г. В същата М. Д. декларирал в клетка 15 от раздел А „Данни за начислен данък върху ДДС“ данъчна основа на вътрешно общностни доставки/ВОД/ на стоки в размер на 37088,52 лева, съставляващ размера на гореописаната фактура № 9/09.06.2014 г. с получател К.ското дружество. В клетка 41 от раздел Б „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 4726,90 лева. С оглед на обстоятелството, че мястото на изпълнение на фактурираните доставки е РБългария, е следвало съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС да начисли в клетка 20 от раздел А ДДС в размер на 6181,42 лв. По този начин потвърдил неистина, а именно, че е извършил горепосочените продажби през данъчния период на К.ското дружество „Т.” ЕООД/“Т.“ LTD/ и същите представляват вътрешно общностни доставки /ВОД/ на стоки, като променил резултата за периода от ДДС за внасяне в размер на 1454,52 лв., в ДДС за възстановяване в размер на 4726,90 лева. В резултат на това, дружеството от една страна е избегнало установяване и плащане на ДДС за внасяне в размер на 1454,52 лв. и същевременно е получило от държавния бюджет неследваща се парична сума – възстановено ДДС в размер на 4726,90 лв. С Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1-1441410/04.08.2014 г. на ТД на НАП София сумата е ефективно възстановена на „М.“ ЕООД на 19.08.2014 г.

9. През месец юли 2014 г. дружеството, представлявано от М. Д. закупило от „А.“ ООД, „Р.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, „М.“ ООД, „Б.“ ЕООД, „А.“ ЕООД, „Г.“ ООД, „М.“ ООД, „П.“ ЕООД, „П.“ ООД, „С.“ ЕООД и „Р.“ ЕООД строителни материали, за което били съставени общо седемдесет и един броя фактури с данъчна основа 33306,03 лв. и ДДС 6661,21 лв. Същите били представени от Д. и отразени в дневника за покупки на дружеството за месец юли 2014 г. През същия месец М. Д. съставил фактура № 10/14.07.2014 г. на стойност 31444,56 лв. /с данъчна основа 26203,80 лв. и ДДС 5240,76 лв. съгласно съдебно-счетоводната екдпертиза/, с получател „Т.” ЕООД, която предоставил на „А.“ ЕООД и същата била осчетоводена и отразена в дневника за продажби за месец юли 2014 г.

Стоките, посочени във фактурата, с получател „Т.“ ЕООД не били изнесени извън пределите на Р. България към Р. К., където се намирало седалището на „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, а били реализирани на територията на Р. България, т.е. не на територията на друга страна член на Европейския съюз, каквато е Р. К. и като такива тези доставки съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС са облагаеми с ДДС в размер на 20%, който се начислява към датата на възникване на данъчното събитие, а именно съответната продажба. Посочените сделки, въз основа на представените от него документи в счетоводството на „А.“ ЕООД, град Б., представлявано от Д.В.Н. били отразени в дневника за продажби за месец юни 2014 г. като вътреобщностна доставка /ВОД/ и намерила отражение в счетоводния резултат за посочения месец.

На 11.08.2014 г. в ТД на НАП София, офис Б., с електронния подпис на Д.В.Н. е подадена справка декларация по ЗДДС с вх. № 01001595245/11.08.2014 г., ведно с дневниците за покупки и продажби за данъчния период месец юли 2014 г. В същата М. Д. декларирал в клетка 15 от раздел А „Данни за начислен данък върху ДДС“ данъчна основа на вътрешно общностни доставки/ВОД/ на стоки в размер на 31444,56 лева, съставляващ размера на гореописаната фактура № 10/14.07.2014 г. с получател К.ското дружество. В клетка 41 от раздел Б „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 6661,21 лева. С оглед на обстоятелството, че мястото на изпълнение на фактурираните доставки е РБългария, е следвало съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС да начисли в клетка 20 от раздел А ДДС в размер на 5240,76 лв. По този начин потвърдил неистина, а именно, че е извършил горепосочените продажби през данъчния период на К.ското дружество „Т.” ЕООД/“Т.“ LTD/ и същите представляват вътрешно общностни доставки /ВОД/ на стоки, като променил резултата за периода от ДДС за възстановяване в размер на 1420,45 лв., в ДДС за възстановяване в размер на 6661,21 лева. В резултат на това, дружеството е получило от държавния бюджет неследваща се парична сума – възстановено ДДС в размер на 5240,76 лв. С Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П- 22000114006956-004-01/04.09.2014г. на ТД на НАП София сумата е ефективно възстановена на „М.“ ЕООД на 12.09.2014 г.

10. През месец август 2014 г. дружеството, представлявано от М. Д. закупило от „Р.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, „Н.“ ООД, „А.“ ЕООД, „Ч.“ ООД и „Рестарт“ ЕООД строителни материали, за което били съставени общо двадесет и пет броя фактури с данъчна основа 17248,67 лв. и ДДС 3449,73 лв. Същите били представени от Д. и отразени в дневника за покупки на дружеството за месец август 2014 г. През същия месец М. Д. съставил фактура № 11/30.08.2014 г. на стойност 43870,40 лв. /с данъчна основа 36558,67 лв. и ДДС 7311,74 лв. съгласно съдебно-счетоводната експертиза/, с получател „Т.” ЕООД, която предоставил на „А.“ ЕООД и същата била осчетоводена и отразена в дневника за продажби за месец август 2014 г.

Стоките, посочени във фактурата, с получател „Т.“ ЕООД не били изнесени извън пределите на Р. България към Р. К., където се намирало седалището на „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, а били реализирани на територията на Р. България, т.е. не на територията на друга страна член на Европейския съюз, каквато е Р. К. и като такива тези доставки съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС са облагаеми с ДДС в размер на 20%, който се начислява към датата на възникване на данъчното събитие, а именно съответната продажба. Посочените сделки, въз основа на представените от него документи в счетоводството на „А.“ ЕООД, град Б., представлявано от Д.В.Н. били отразени в дневника за продажби за месец август 2014 г. като вътреобщностна доставка /ВОД/ и намерила отражение в счетоводния резултат за посочения месец.

На 09.09.2014 г. в ТД на НАП София, офис Б., с електронния подпис на Д.В.Н. е подадена справка декларация по ЗДДС с вх. № 01001606346/09.09.2014 г., ведно с дневниците за покупки и продажби за данъчния период месец август 2014 г. В същата М. Д. декларирал в клетка 15 от раздел А „Данни за начислен данък върху ДДС“ данъчна основа на вътрешно общностни доставки/ВОД/ на стоки в размер на 43870,40 лева, съставляващ размера на гореописаната фактура № 11/30.08.2014 г. с получател К.ското дружество. В клетка 41 от раздел Б „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 3449,73 лева. С оглед на обстоятелството, че мястото на изпълнение на фактурираните доставки е РБългария, е следвало съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС да начисли в клетка 20 от раздел А ДДС в размер на 7311,74 лв. По този начин потвърдил неистина, а именно, че е извършил горепосочените продажби през данъчния период на К.ското дружество „Т.” ЕООД/“Т.“ LTD/ и същите представляват вътрешно общностни доставки /ВОД/ на стоки, като променил резултата за периода от ДДС за внасяне в размер на 3862,01 лв., в ДДС за възстановяване в размер на 3449,73 лева. В резултат на това, дружеството от една страна е избегнало установяване и плащане на ДДС за внасяне в размер на 3862,01 лв. и същевременно е получило от държавния бюджет неследваща се парична сума – възстановено ДДС в размер на 3449,73 лв. С Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-22000114017019-004-01/06.10.2014 г. на ТД на НАП София сумата е ефективно възстановена на „М.“ ЕООД на 08.10.2014 г.

11. През месец септември 2014 г. дружеството, представлявано от М. Д. закупило от „А.“ ЕООД, „А.“ ООД, „Р.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, „М.“ ООД, „П.“ ООД, ЕТ „Б.“, „Г. ЕООД, „Р.“ ЕООД, „Д.“ ООД, „К.“ ЕООД и „М.“ ООД строителни материали, за което били съставени общо четиридесет и два броя фактури с данъчна основа 24936,90 лв. и ДДС 4987,37 лв. Същите били представени от Д. и отразени в дневника за покупки на дружеството за месец септември 2014 г. През същия месец М. Д. съставил фактура № 12/22.09.2014 г. на стойност 27443,72 лв. /с данъчна основа 22869,77 лв. и ДДС 4573,96 лв. съгласно съдебно-счетоводната екдпертиза/, с получател „Т.” ЕООД, която предоставил на „А.“ ЕООД и същата била осчетоводена и отразена в дневника за продажби за месец септември 2014 г.

Стоките, посочени във фактурата, с получател „Т.“ ЕООД не били изнесени извън пределите на Р. България към Р. К., където се намирало седалището на „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, а били реализирани на територията на Р. България, т.е. не на територията на друга страна член на Европейския съюз, каквато е Р. К. и като такива тези доставки съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС са облагаеми с ДДС в размер на 20%, който се начислява към датата на възникване на данъчното събитие, а именно съответната продажба. Посочените сделки, въз основа на представените от него документи в счетоводството на „А.“ ЕООД, град Б., представлявано от Д.В.Н. били отразени в дневника за продажби за месец юни 2014 г. като вътреобщностна доставка /ВОД/ и намерила отражение в счетоводния резултат за посочения месец.

На 10.10.2014 г. в ТД на НАП София, офис Б., с електронния подпис на Д.В.Н. е подадена справка декларация по ЗДДС с вх. № 01001618854/10.10.2014 г., ведно с дневниците за покупки и продажби за данъчния период месец септември 2014 г. В същата М. Д. декларирал в клетка 15 от раздел А „Данни за начислен данък върху ДДС“ данъчна основа на вътрешно общностни доставки/ВОД/ на стоки в размер на 27443,72 лева, съставляващ размера на гореописаната фактура № 12/22.09.2014 г. с получател К.ското дружество. В клетка 41 от раздел Б „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 4987,37 лева. С оглед на обстоятелството, че мястото на изпълнение на фактурираните доставки е РБългария, е следвало съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС да начисли в клетка 20 от раздел А ДДС в размер на 4573,96 лв. По този начин потвърдил неистина, а именно, че е извършил горепосочените продажби през данъчния период на К.ското дружество „Т.” ЕООД/“Т.“ LTD/ и същите представляват вътрешно общностни доставки /ВОД/ на стоки, като променил резултата за периода от ДДС за възстановяване в размер на 413,41 лв., в ДДС за възстановяване в размер на 4987,37 лева. В резултат на това, дружеството е получило от държавния бюджет неследваща се парична сума – възстановено ДДС в размер на 4573,96 лв. С Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П- 22000114032641-004-01/24.10.2014г. на ТД на НАП София сумата е ефективно възстановена на „М.“ ЕООД на 27.10.2014 г.

12. През месец октомври 2014 г. дружеството, представлявано от М. Д. закупило от „А.“ ЕООД, „Р.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, „П.“ ООД, „А. Т.“ ЕООД и „Х.“ ООД строителни материали, за което били съставени общо четиринадесет броя фактури с данъчна основа 27590,94 лв. и ДДС 5518,20 лв. Същите били представени от Д. и отразени в дневника за покупки на дружеството за месец октомври 2014 г. През същия месец М. Д. съставил фактура № 13/17.10.2014 г. на стойност 2569,60 лв. /с данъчна основа 2141,34 лв. и ДДС 428,27 лв. съгласно съдебно-счетоводната екдпертиза/ и фактура № 14/17.10.2014 г. на стойност 30300,45 лв /с данъчна основа 25250,38 лв. и ДДС 5050,08 лв. съгласно съдебно-счетоводната експертиза/, и двете с получател „Т.” ЕООД, които предоставил на „А.“ ЕООД и същите били осчетоводени и отразени в дневника за продажби за месец октомври 2014 г.

Стоките, посочени във фактурите, с получател „Т.“ ЕООД не били изнесени извън пределите на Р. България към Р. К., където се намирало седалището на „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, а били реализирани на територията на Р. България, т.е. не на територията на друга страна член на Европейския съюз, каквато е Р. К. и като такива тези доставки съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС са облагаеми с ДДС в размер на 20%, който се начислява към датата на възникване на данъчното събитие, а именно съответната продажба. Посочените сделки, въз основа на представените от него документи в счетоводството на „А.“ ЕООД, град Б., представлявано от Д.В.Н. били отразени в дневника за продажби за месец октомври 2014 г. като вътреобщностна доставка /ВОД/ и намерила отражение в счетоводния резултат за посочения месец.

На 12.11.2014 г. в ТД на НАП София, офис Б., с електронния подпис на Д.В.Н. е подадена справка декларация по ЗДДС с вх. № 01001634159/12.11.2014 г., ведно с дневниците за покупки и продажби за данъчния период месец октомври 2014 г. В същата М. Д. декларирал в клетка 15 от раздел А „Данни за начислен данък върху ДДС“ данъчна основа на вътрешно общностни доставки/ВОД/ на стоки в размер на 32870,05 лева, съставляващ сбора на гореописаните фактури № 13/17.10.2014 г. и № 14/17.10.2014 г. с получател К.ското дружество. В клетка 41 от раздел Б „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 5518,20 лева. С оглед на обстоятелството, че мястото на изпълнение на фактурираните доставки е РБългария, е следвало съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС да начисли в клетка 20 от раздел А ДДС в размер на 5478,35 лв. По този начин потвърдил неистина, а именно, че е извършил горепосочените продажби през данъчния период на К.ското дружество „Т.” ЕООД/“Т.“ LTD/ и същите представляват вътрешно общностни доставки /ВОД/ на стоки, като променил резултата за периода от ДДС за възстановяване в размер на 39,85 лв., в ДДС за възстановяване в размер на 5518,20 лева. В резултат на това, дружеството е получило от държавния бюджет неследваща се парична сума – възстановено ДДС в размер на 5478,35 лв. С Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П- 22000114052504-004-01/05.12.2014г. на ТД на НАП София сумата е ефективно възстановена на „М.“ ЕООД на 08.12.2014 г.

13. През месец ноември 2014 г. дружеството, представлявано от М. Д. закупило от „Р.“ ЕООД, „М.“ ООД, „С.“ ЕООД и „С.“ ООД строителни материали, за което били съставени общо деветнадесет броя фактури с данъчна основа 27681,41 лв. и ДДС 5536,30 лв. Същите били представени от Д. и отразени в дневника за покупки на дружеството за месец ноември 2014 г. През същия месец М. Д. съставил фактура № 15/18.11.2014 г. на стойност 34740 лв. /с данъчна основа 28950,39 лв. и ДДС 5790,08 лв. съгласно съдебно-счетоводната експертиза/, с получател „Т.” ЕООД, която предоставил на „А.“ ЕООД и същата била осчетоводена и отразена в дневника за продажби за месец ноември 2014 г.

Стоките, посочени във фактурата, с получател „Т.“ ЕООД не били изнесени извън пределите на Р. България към Р. К., където се намирало седалището на „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, а били реализирани на територията на Р. България, т.е. не на територията на друга страна член на Европейския съюз, каквато е Р. К. и като такива тези доставки съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС са облагаеми с ДДС в размер на 20%, който се начислява към датата на възникване на данъчното събитие, а именно съответната продажба. Посочените сделки, въз основа на представените от него документи в счетоводството на „А.“ ЕООД, град Б., представлявано от Д.В.Н. били отразени в дневника за продажби за месец ноември 2014 г. като вътреобщностна доставка /ВОД/ и намерила отражение в счетоводния резултат за посочения месец.

На 10.12.2014 г. в ТД на НАП София, офис Б., с електронния подпис на Д.В.Н. е подадена справка декларация по ЗДДС с вх. № 01001643682/10.12.2014 г., ведно с дневниците за покупки и продажби за данъчния период месец ноември 2014 г. В същата М. Д. декларирал в клетка 15 от раздел А „Данни за начислен данък върху ДДС“ данъчна основа на вътрешно общностни доставки/ВОД/ на стоки в размер на 34740,47 лева, съставляващ размера на гореописаната фактура № 15/18.11.2014 г. с получател К.ското дружество. В клетка 41 от раздел Б „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 5536,30 лева. С оглед на обстоятелството, че мястото на изпълнение на фактурираните доставки е РБългария, е следвало съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС да начисли в клетка 20 от раздел А ДДС в размер на 5790,08 лв. По този начин потвърдил неистина, а именно, че е извършил горепосочените продажби през данъчния период на К.ското дружество „Т.” ЕООД/“Т.“ LTD/ и същите представляват вътрешно общностни доставки /ВОД/ на стоки, като променил резултата за периода от ДДС за внасяне в размер на 253,78 лв., в ДДС за възстановяване в размер на 5536,30 лева. В резултат на това, дружеството от една страна е избегнало установяване и плащане на ДДС за внасяне в размер на 253,78 лв. и същевременно е получило от държавния бюджет неследваща се парична сума – възстановено ДДС в размер на 5536,30 лв. С Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-22000114069877-004-01/07.01.2015 г. на ТД на НАП София сумата е ефективно възстановена на „М.“ ЕООД на 09.01.2015 г.

14. През месец декември 2014 г. дружеството, представлявано от М. Д. закупило от „Р.“ ЕООД, „М.“ ООД, „М.“ ООД, „П.“ ООД, „Н.“ ЕООД, „Т.“ АД, „Б.“ ЕООД, „А.“ ЕООД, „А.“ ООД, „С.“ ООД, „М.“ ООД, „Ч.“ ООД, „С.“ ЕООД, „Д. В и Е“ ООД и ЕТ „А. – Д. Н.“ строителни материали, за което били съставени общо тридесет броя фактури с данъчна основа 11176,54 лв. и ДДС 2235,31 лв. Същите били представени от Д. и отразени в дневника за покупки на дружеството за месец декември 2014 г. През същия месец М. Д. съставил фактура № 16/19.12.2014 г. на стойност 15599,31 лв. /с данъчна основа 12999,43 лв. и ДДС 2599,89 лв. съгласно съдебно-счетоводната експертиза/, с получател „Т.” ЕООД, която предоставил на „А.“ ЕООД и същата била осчетоводена и отразена в дневника за продажби за месец декември 2014 г.

Стоките, посочени във фактурата, с получател „Т.“ ЕООД не били изнесени извън пределите на Р. България към Р. К., където се намирало седалището на „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, а били реализирани на територията на Р. България, т.е. не на територията на друга страна член на Европейския съюз, каквато е Р. К. и като такива тези доставки съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС са облагаеми с ДДС в размер на 20%, който се начислява към датата на възникване на данъчното събитие, а именно съответната продажба. Посочените сделки, въз основа на представените от него документи в счетоводството на „А.“ ЕООД, град Б., представлявано от Д.В.Н. били отразени в дневника за продажби за месец декември 2014 г. като вътреобщностна доставка /ВОД/ и намерила отражение в счетоводния резултат за посочения месец.

На 10.01.2015 г. в ТД на НАП София, офис Б., с електронния подпис на Д.В.Н. е подадена справка декларация по ЗДДС с вх. № 01001654861/10.01.2015 г., ведно с дневниците за покупки и продажби за данъчния период месец декември 2014 г. В същата М. Д. декларирал в клетка 15 от раздел А „Данни за начислен данък върху ДДС“ данъчна основа на вътрешно общностни доставки/ВОД/ на стоки в размер на 15599,31 лева, съставляващ размера на гореописаната фактура № 16/19.12.2014 г. с получател К.ското дружество. В клетка 41 от раздел Б „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 2235,31 лева. С оглед на обстоятелството, че мястото на изпълнение на фактурираните доставки е РБългария, е следвало съгласно чл.25 ал.1,2 и 6 от ЗДДС да начисли в клетка 20 от раздел А ДДС в размер на 2599,89 лв. По този начин потвърдил неистина, а именно, че е извършил горепосочените продажби през данъчния период на К.ското дружество „Т.” ЕООД/“Т.“ LTD/ и същите представляват вътрешно общностни доставки /ВОД/ на стоки, като променил резултата за периода от ДДС за внасяне в размер на 364,58 лв., в ДДС за възстановяване в размер на 2235,31 лева. В резултат на това, дружеството от една страна е избегнало установяване и плащане на ДДС за внасяне в размер на 364,58 лв. и същевременно е получило от държавния бюджет неследваща се парична сума – възстановено ДДС в размер на 2235,31 лв. С Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-22000115003942-004-01/22.01.2015 г. на ТД на НАП София сумата е ефективно възстановена на „М.“ ЕООД на 25.01.2015 г. /всички описани погоре актове за възстановяване са на л.75 и сл. от т.6 и в т.7, ДП/.

На 09.04.2015 г. под.М. Д. прехвърлил дяловете на „М.“ ЕООД на св.О. В. Ч. /л.53,т.1,ДП/ и заминал да живее и работи в Кралство Великобритания като таксиметров шофьор.

В края на 2015г. на въпросното дружество била назначена данъчна ревизия, извършена от свидетелите П. и П. /показанията им на л.67 и 69,т.1,ДП са прочетени и приобщени по надлежния процесуален ред/, приключила с резивизонен доклад № Р-2200011500104-092—002/01.12.2015. и ревизонен акт № Р- Р-2200011500104-091—001 от 23.12.2015г. /вж. ги в т.7,ДП/.

Съгласно заключението на назначената и изпълнена от в.л. С.Т. съдебно – счетоводна експертиза /т.8, ДП/ за периода 14.11.2012 – 10.01.2015 г. по отношение на „М.“ ЕООД за съответните месеци, през които е декларирано от под.М. Д., че е извършено ВОД, е избегнато установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 16 905,46 лв. ЗДДС, чрез подаване на горепосочените справки – декларации по Закона за данък добавена стойност /СД по ЗДДС/, изготвени въз основа на отразените в дневника за продажби ВОД с К.ското дружество Т.” ЕООД. Същевременно в посочения период от време „М.“ ЕООД получило от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери, представляваща неправомерно възстановен ДДС в размер на 47 625.22 лева,

Относно механизма на избягване на данъчните задължения вещото лице е посочило в ексретизата си, че дружеството е начислявало 0% данък по декларираните ВОД на стоки в дневник продажби, като по този начин обвързва настъпването на благоприятни за него правни последици – освобождаването му като продавач от ДДС във връзка с вътреобщностни доставки. Т.е. процесното дружество е декларирало единствено ДДС за въстановяване, формиран от ползвания данъчен кредит по получени

доставки, посочени в дневника за покупки.

Гореизложената фактическа обстановка се установява освен от признанието на подскъдимия, така и от събраните по надлежния процесуален ред, неоспорени от страните, еднопосочни и непротиворечиви писмени и гласни доказателства – ЧМР формуляри, фактури с получател „М- Б.“ ЕООД, писма от НАП, ревизионен доклад и ревизионен акт от ТД на НАП, писма от БНБ, от „Интернешънъл Асет банк“ АД, от „ПИБ“ АД, „ОББ“ АД, ГДД за периода 2011-2016г. на процесното дружество, както и копия от дневниците за покупки и за продажби на същото за периода 2012- 2015г., справки за задълженията му, данни за възстановени суми по сметка на дружеството, справки от счетоводната система, справка за съдимост и декларация за семейно, имотно и материално положение на подсъдимото лице; заключението по ССЕ на в.л. Ст.Тахова; показанията на свидетелите Д.Н. /обслужващ счетоводството на дружеството/, К.К., Н.А., Л.К., К.Д., В.Д., Й.Ф., Н.Г., Св.Н., Г.К., А.М., Ст.Л., Т.С., И.С. /управители на контрахентните дружества/, Ю.К. /вписан като управител на „Т.” ЕООД/“Т.“ LTD/, О.Ч. /закупил през 2015г. дяловете на „М.“ ЕООД и негов управител след 14.04.2015г./, П.П., В.В. и Е.П. /служители на НАП, извършили ревизия на дружеството в края на 2015г./, Н. П. /изслушана в с.з. относно личността на дееца/. Показанията на въпросните свидетели се подкрепят от посочените по-горе писмени доказателства и от заключението на вещото лице Ст.Тахова и са съответни и на направеното признание от подсъдимия, като съдът не намира за необходимо –предвид процедурата, при която протече съдебното производство, да ги обсъжда поотделно.

При гореизложената фактическа обстановка съдът прие, че от правна страна подсъдимият М. Д. е осъществил от обективна и субективна страна в условията на идеална съвкупност /по смисъла на чл.23,НК/ съставите на престъпленията по чл. чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.6,НК, вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.256, ал.1,НК, вр. с чл.26 от НК.

Обект на тези престъпления са правно регламентирани обществени отношения, които гарантират държавната дейност по законосъобразното събиране и разходване на бюджетни приходи във връзка с данъчното облагане и регулирането на стопанската дейност като източник на облагаеми доходи. Предмет на престъплението по чл.255,НК е укриването на данъци в големи размери, а по ал.3 на с.чл. –в особено големи размери съгласно чл.93,т.14,НК/, а предмет на престъплението по чл.256,НК- неправомерно източване на държавния бюджет, като тук също има основен и квалифициран състав в зависимост от това дали се касае за неследваща се парична сума в големи или в особено големи размери /в казуса подсъдимият е предаден на съд за престъпление по основния състав на чл.256,ал.1,НК, макар да се касае за сума в особено големи размери по критериите, обективирани в цитираната норма от общата част на НК, но поради липсата на изменение на обвинението, съдът не може да влошава положението на дееца, признавайки го за виновен по по-тежко наказуем състав/.

Съставите на чл.255-256,НК са бланкетни и препращат към нормативни актове, регулиращи данъчното облагане и стопанския оборот. Така, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Такива доставки по смисъла на чл.7 от ЗДДС формално са и тези, описани във фактурите, издадени от името на „М.“ ЕООД към /на/ „Т.” ЕООД.

Съгласно чл. 124 ал.1 от ЗДДС пък регистрираните лица по този закон, каквото е „М.“ ЕООД, водят задължително дневник за покупки и дневник за продажби, които документи представляват отчетни регистри. Така изброените регистри съдържат информация за хронологията на сделките на данъчния субект, а СД /справки – декларации/ по ЗДДС- за финансовия резултат от дейността му за съответния месец, която по утвърден образец следва да бъде подадена до 14-то число на следващия месец. СД за данъчния период се съставя въз основа на отчетните регистри. По всяка облагаема сделка се начислява данък в размер на 20% от стойността й /чл. 66, ал.1 от ЗДДС/. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал.1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице, което е доставчик по облагаема доставка /продавач/, като всички регистрирани лица определят сами резултата за всеки данъчен период /чл. 88, ал.4 от ЗДДС/ - съответно данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване като разлика между ДДС за внасяне по доставките /продажбите/ и ДДС с право на пълен данъчен кредит по покупките. От своя страна, данъчният кредит в настоящия случай, чието понятие е дадено в чл.68 ал.1 от ЗДДС, е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този ЗДДС, когато е извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка. Правото на приспадане на данъчен кредит на първо място е предпоставено от наличието на реално осъществена доставка /сделка/ по смисъла, вложен от законодателя в разпоредбата на чл. 6, чл. 9 и чл. 63 от ЗДДС. Изискването за начисляване на данъка е за изпълнителя по доставката. Последният посочва в данъчната фактура извършената облагаема доставка от регистрирани по ЗДДС лица, данъчната и основа и дължимия данък. Следователно издаването на данъчната фактура, в която е начислен ДДС е последица от наличието на облагаема доставка, настъпило данъчно събитие. В този случай изпълнителят издава данъчната фактура, в която посочва извършената облагаема доставка от регистрирани по ЗДДС лица, данъчната й основа и размера на дължимия данък, след което в определения от закона срок отразява данъка в счетоводството си като задължение към бюджета. Данъчната фактура следва да се отрази в отчетните регистри и данъкът се включи в справка-декларация по ДДС, която заедно с дневниците за покупки и продажби в края на всеки данъчен период се представят в съответната данъчна служба. Отразяване на данъка в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета е налице, когато наред с посочване на фактурата в дневника за продажби и данъка в справка-декларация, се извърши записване за осъществената от страните облагаема доставка и начислен ДДС по съответните счетоводни статии. При изпълнение на тези кумулативно дадени законови изисквания, за получателя възниква правото на приспадане на данъчен кредит.

От друга страна, съгласно чл. 53, ал.1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл.7, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл. 38, ал. 2 от ЗДДС. В случая, както се посочи по-горе под.Д. като управител на въпросното дружество е начислявал 0% данък по декларираните ВОД на стоки в дневник продажбии. По този начин под. М. Д. целял от една страна за „М.“ ЕООД да възникне право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС по покупките, а от друга страна да избегне установяване и плащане на дължим ДДС по продажбите в страната, които декларира като

вътреобщностни доставки, като вместо да заплати дължим ДДС, да му бъде възстановен и да получи неследващи му се парични суми.

При изяснената от фактическа и правна страна обстановка, съдът прие, че от обективна страна под.Д. в периода от 14.11.2012 г. до 10.01.2015 г. в гр. Б. пред ТД на НАП –София, офис Б., в качеството си на управител и представляващ на „М. “ ЕООД, с ЕИК 201782232 потвърдил неистина в справки – декларации по чл.125 от ЗДДС, в които отразил фактури по несъществуващи сделки с контрагент-получател– „Т.“ LTD и така декларирал ДДС за възстановяване, вместо ДДС за внасяне /т.2,пр.1 на чл.255,ал.1,НК/ и използвал в Б. документи с невярно съдържание при водене на счетоводството - данъчни фактури от горепосоченото дружество, както и документ с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по приходите – дневник за продажби за м.10.2012 г.; м.12.2012 г.; м.03.2013 г.; м.05.2013 г.; м. 12.2013 г., м.04.2014 г.; м.05.2014 г.; м.06.2014 г.; м. 07.2014 г.; м.08.2014 г.; м. 09.2014 г.; м. 10.2014 г.; м.11.2014 г. и м.12.2014 г. /съгласно т.6 на чл.255,ал.1,НК/, като по този начин избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 16905,46 лв. дължимо за внасяне ДДС.

От обективна страна деянието е извършено чрез действие - подсъдимият е потвърдил неистина при подаване на СД по ЗДДС и е ползувал документи с невярно съдържание /фактури/ при водене на счетоводството и при представянето на информация пред органите по приходите използвал документ с невярно съдържание - дневниците за продажби за инкриминирания период.

Налице е квалифициращия признак на престъплението по чл.255,ал.3,НК, доколкото данъците, чието установяване Д. е избегнал, са в особено големи размери съгласно дефиницията на чл.93 т.14 от НК, тъй като надхвърлят 12000 лева.

Налице са и предпоставките на чл.26,ал.1,НК, тъй като о т обективна и субективна страна е налице еднородност и връзка между отделните деяния, извършени през непродължителен период от време при една и съща обстановка, с които се нарушават регламентираните в Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/ изисквания към подсъдимия като данъчно задължено лице за установяване на данъци. Същият неколкократно е нарушил законоустановените си задължения към фиска, осъществил е през известни непродължителни периоди от време един и същ престъпен състав преследвайки един и същ резултат, а именно - избягване установяването и плащането на ДДС за внасяне.

Престъплението е извършено чрез посредственото извършителство на св.Д.Н., като управител на счетоводно дружество „А.“, от който не може да се търси наказателна отговорност поради незнанието на фактическите обстоятелства, очертаващи състава на настоящото престъпление.

От субективна страна М. Д. е действал при пряк умисъл като форма на вината, тъй като е съзнавал, че потвърждава неистина при подаване на справката декларация по ЗДДС и ползва документи с невярно съдържание /фактури/ при водене на счетоводството си и представя тази информация пред органите по приходите. По този начин пряко е целял управляваното от него дружество да избегне установяването и плащането на реално дължимия за внасяне данък добавена стойност по ЗДДС.

Същевременно, действайки по описания по-горе начин, в условията на идеална съвкупност- както се посочи, под.М. Д. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.256, ал.1,пр.1, вр. с чл.26 от НК.

От обективна страна, в периода от 14.11.2012 г. до 10.01.2015 г. в Б. пред ТД на НАП – София, офис Б., в качеството си на управител и представляващ „М.“ ЕООД чрез използване на документи с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по приходите ТД –НАП- София, офис Б. – справки декларации по ЗДДС и приложени към тях дневници за продажби за м. 10.2012г., м.12.2012г., м.03.2013г., м.05.2013г., м.12.2013г, м.04.2014г., м.05.2014г., м.06.2014г., м.07.2014г., м. 08.2014г., м.09.2014г., м.10.2014г., м.11.2014г., и за м.12.2014 г., получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери, представляващи неправомерно възстановен ДДС в полза на „М.“ ЕООД – общо в размер сумата 47625,22 лева.

От обективна страна деянието е извършено чрез действие-подсъдимият е потвърдил неистина при подаване на справк ата - декларация по ЗДДС и при представянето на информация пред органите по приходите използвал документ с невярно съдържание - справки – декларации по ЗДДС и съответните към тях дневници за продажби, в резултат на което е получил от държавния бюджет инкриминираната сума.

И това престъпление е извършено при условията на продължавана престъпна дейност по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, защото от обективна и субективна страна е налице еднородност и връзка между отделните деяния, извършени през непродължителен период от време при една и съща обстановка, с които се нарушават регламентираните в Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/ изисквания към подсъдимия като данъчно задължено лице за приспадане на неследващ се данъчен кредит и получаване на същия. П од . Д . неколкократно е нарушил законоустановените си задължения към фиска, осъществил е през известни непродължителни периоди от време един и същ престъпен състав преследвайки един и същ резултат, а именно – неправомерно възстановен ДДС.

Това престъпно деяние също е осъществено чрез посредственото извършителство на св.Д.Н., като управител на счетоводно дружество „А.“, от който не може да се търси наказателна отговорност поради незнанието на фактическите обстоятелства, очертаващи състава на настоящото престъпление.

От субективна страна М. Д. е действал при пряк умисъл като форма на вината, тъй като е съзнавал, че ползва документи с невярно съдържание пред органите по приходите – справки декларации по ЗДДС и приложените към тях дневници за продажби. По този начин пряко е целял не само управляваното от него дружество да избегне установяването и плащането на реално дължимите суми по ЗДДС, но и да получи неправомерно възстановен ДДС, което е сторено със съответните актове за прихващане или възстановяване от ТД НАП София.

Двете престъпления по чл.255,ал.3,НК и чл.256,ал.1,НК са осъществени в идеална съвкупност по смисъла на чл.23,НК, тъй като използвайки документи с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по приходите ТД НАП София, офис Б. – справки декларации по ЗДДС и приложени към тях дневници за продажби за м. 10.2012г., м.12.2012г., м.03.2013г., м.05.2013г., м.12.2013г, м.04.2014г., м.05.2014г., м.06.2014г., м.07.2014г., м. 08.2014г., м.09.2014г., м.10.2014г., м.11.2014г. и за м.12.2014 г., подсъдимият като управител на „М.“ ЕООД избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 16905,46 лв., дължимо за внасяне ДДС и същевременно получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери, представляващи неправомерно възстановен ДДС в полза на „М.“ ЕООД – общо в размер от 47625,22 лева.

Като причина за извършване на деянията съдът прие, че е желанието на подсъдимия към въпросния период за неправомерно облагодетелстване.

По отношение на наказанието, което да наложи на подсъдимия за деянията, за което го призна за виновен, съобрази освен целите, визирани в чл.36,НК, така и императивния характер на разпоредбата на чл.373,ал.2,НПК. Съгласно цитираната разпоредба съдът следва да наложи наказание на дееца при условията на чл.58а,ал.1,НК, освен ако по отношение на същия не са налице и условията на чл.55,НК, в който случай съдът прилага само чл.55,НК, ако е по-благоприятен за дееца. За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.255,ал.3,НК се предвиждат кумулативно „лишаване от свобода от 3 до 8 години“ и „конфискация на част или цялото имущество на дееца“, а за това по чл.256,ал.1,НК- „лишаване от свобода от 2 до 8 години“ и „глоба от 1000 до 5000 лева“. В тази връзка при индивидуализация на наказанието на подсъдимия и реализирането на наказателната му отговорност, съдът намери за адекватни на обществената му опасност и тази на престъпленията по чл.255,ал.3,НК и чл.256,ал.1,НК да му бъдат определени наказания за всяко от двете престъпни деяния при условията на чл.55,ал.1 и ал.3,НК. В случая според съдебният състав не са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия

обстоятелства, но е налично изключително такова по смисъла на чл.55,ал.1,НК, а именно- значителния период от време, изминал от извършване на деянията до постановяване на присъдата /от 11 г./. Все пак съдът съобрази като смекчаващи отговорността на подсъдимия Деремдржиев обстоятелства и чистото му съдебно минало към инкриминирания период от време, доброто му процесуално поведение, факта, че след 2015г. липсват данни за последващо извършени противоправни деяния от Д. и оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина по делото. Признанието, направено от подсъдимия, съгласно разпоредбата на чл.56,НК, във връзка с чл.373,ал.2,НПК, съдът не отчете като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Като отегчаващи отговорността на този деец обстоятелства съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на конкретния вид деяния и продължителността им. Налице е и второто кумулативно изискване на законодателя по чл.55 от НК, а именно и най-лекото предвидено от закона наказание да се окаже несъразмерно тежко с оглед особеностите на конкретния случай. Анализирайки посочените обстоятелства, рефлектиращи пряко върху наказателната отговорност на подсъдимия и очертаващи необходимата степен на въздействие на наказателната санкция, съобразно разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК съдът намери за адекватни по вид и размер следните наказания – „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години за престъплението по чл.255,ал.3, във връзка с чл.26,НК и „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 10 /десет/ месеца- за престъплението по чл.256,ал.1, във връзка с чл.26,НК /т.е. наложи на дееца наказанията „лишаване от свобода“, предвидени в цитираните специални норми от НК, под най-ниския предел/. Отчитайки гореизложените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът прецени, че за поправянето и превъзпитаването му и съобразно ал.3 на чл.55,НК, не се налага да бъдат наложени кумулативно предвидените в чл.255,ал.3,НК и в чл.256,ал.1,НК по-леки наказания наред с наказанието „лишаване от свобода“, съответно- конфискация и глоба.

Тъй като подсъдимият не е осъждан и съдът прие, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието „лишаване от свобода“, наложено за всяко от деянията, на основание чл.66, ал.1 от НК, то БлОС отложи изтърпяването на вяско от тях за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

Както се посочи вече, подсъдимият е осъществил при условията на идеална съвкупност престъпленията по чл.255,ал.3 и чл.256,ал.1,НК, т.е. налице e хипотезата на чл.23,ал.1,НК, поради което съдът –след като наложи за всяко от деянията на Д. наказание /в посочения по-горе размер/, му определи общо такова в размер на по-тежкото от тях, а именно- от 2 /две/ години лишаване от свобода, чието изтърпяване /поради изложеното/ на основание чл.66,ал.1,НК отложи за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

Спрямо този деец са налчини предпоставките и на чл.25,НК, доколкото престъпленията, за които същият бе признат за виновен и осъден с настоящата присъда са извършени преди да е осъден за извършени данъчни престъпления с влязлата в сила на 05.11.2024г. присъда № 43 от 21.10.24г., постановена по НОХД № 360/24г. по описа на Окръжен съд-Б.. Ето защо, настоящият съдебен състав кумулира наказанията, наложени като по-тежки такива по двете присъди на БлОС и определи на под.Д. общо наказание в размер на по-тежкото измежду тях, а именно- от 2 /две/ години и 10 /десет/– месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване – на основание чл.25,ал.4, във връзка с чл.66,ал.1,НК отложи за срок от 4 /четири/ години от влизане на присъдата в сила.

При този изход на делото и съобразявайки нормата на чл.189,ал.3,НК съдът осъди подсъдимия да заплати сторените по делото разноски на етап ДП /за изготвяне на заключението по ССЕ/ в размер на 614 евро – по сметка на ОДМВР-Б., както и 2,56 евро по сметка на БлОС за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: