Решение № 3395 от 1.7.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 14266/2025 г.

Районен съд - Пловдив01.07.2026 г.докладчик Мария Милкова Дългичева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от „ОЛМИНС” ЕООД, ЕИК 103534494, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 47, ет. 2 срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, иск с правно основание чл. 55, л. 1, предл. първо от ЗЗД за приемане за установено, че ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190 дължи на ищеца сумата от 7 848 л е в а – представляваща платена на ответника без основание сума за съгласуване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 138/28.05.2025 г. по описа на Районен съд – Чепеларе по ч.гр.д. № 254/2025 г. ОСЪЖ Д А „ОЛМИНС” ООД, ЕИК 103534494, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 47, ет. 2, да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата от 150 евро – разноски за юрисконсулстко възнаграждение. Решението е постановено при участието на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 201, като трето лице – помагач на страната на ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37. Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив. Препис от решението да се връчи на страните. Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

Мотиви

Съдът е сезиран с искова молба от „ОЛМИНС“ ООД, ЕИК 103534494 против „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК 115552190, с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7 848 лева, представляваща платена на ответника без основание сума за съгласуване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 138/28.05.2025 г. по описа на Районен съд – Чепеларе. В исковата молба се твърди, че ищецът подал искане до „Електроразпределение Юг" ЕАД за проучване на условията и начина за присъединяване на негова електрическа централа към електроразпределителната мрежа за обект фотоволтаична централа (ФРЦ), която се е предвиждало да бъде построена в •••, кв. •••, •••, град С. В хода на процедурата заплатил на ответника сумата от 7 848 лв. като цена за съгласуване на условията за присъединяване с „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД /ЕСО/. Твърди, че за услугата по съгласуване на условията на присъединяване на ФЕЦ с ЕСО в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. не било предвидено заплащане. Сочи, че съгласуването по Наредба № 6 е предвидено с цел информиране на ЕСО за възникващото му задължение за присъединяване на конкретния обект на производител, като изискването за заплащане на цена за съгласуване на становище от производителя съгласно чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6 нямало нормативно основание и такава цена не била определена по надлежния ред от КЕВР към момента на плащането й. В обобщение се твърди, че процедурата по присъединяване на електроцентралата била на етап съгласуване, което операторът на електроразпределителната мрежа извършвал с оператора на преносната мрежа, а за това съгласуване собственикът на електроцентралата на дължал заплащане на цена. Ищецът сочи, че от систематичното тълкуване на разпоредбите - чл. 116, ал. 14 ЗЕ, чл. 53, ал. 2, чл. 56, ал.1, чл. 102, ал. 1, т. 1 – т. 3 и чл. 102, ал. 3 от Наредба № 6 се достигало до извод, че не се дължала такса по чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6 за съгласуване условията за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия нито на операторите на разпределителните мрежи, нито на мрежовия оператор. Съгласуването на присъединяването на новия производител, което следвало да извърши оператора на разпределителната мрежа с преносния мрежови оператор, не съставлявало административна услуга, за която се дължат такси от потребителя. Твърди се, че ЕСО не е извършил проучване по отношение на възможностите за присъединяване на централата, а само е съгласувало извършеното проучване от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че дружеството-ищец подало на ••• г. искане до „Електроразпределение Юг" ЕАД за проучване на условията и начина за присъединяване на негова електрическа централа към електроразпределителната мрежа за обект фотоволтаична централа (ФРЦ). След извършено проучване от страна на ЕР Юг и установена необходимост за съгласуване с оператора на преносна мрежа условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение, на ••• г. ЕР Юг изпратило писмо до ECO с изх. № ••• от ••• г. относно съгласуване на условията за присъединяване на електрическа централа на основание чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6. Едновременно с това, на същата дата - ••• г. ЕР Юг уведомило ищеца с писмо с изх. № ••• г., че е изпратено искане до ECO за съгласуване условията за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа. На ••• г. ЕР Юг е получило писмо с изх. № ••• г. от ECO, в което била указана цена за извършване на услуга - проучване на условията и начина за присъединяване на обекта на ищеца в размер на 7848,00 лв. с ДДС, като се пояснявало, че след предоставяне на документ за плащане ECO ще разгледа искането и ще предостави на ЕР Юг предварителен договор за условията за присъединяване на обекта към преносната ел. мрежа. На ••• г. с писмо с изх. № ••• г., ЕР Юг е уведомило ищеца за изисканата от ECO с посоченото в предходния абзац писмо такса в размер на 7848,00 лв. с ДДС, като същият я заплатил с платежно нареждане от ••• г., приложено с исковата молба от ищеца. Цялата заплатена от ищеца сума била преведена от ЕР Юг на ECO с платежно нареждане от ••• г. Копие от този документ бил изпратен на ECO с писмо с изх. № ••• г., като за така получената такса за проучване условията за присъединяване на обекта ECO издал фактура с № ••• г., в която подробно бил описан обекта на ищеца. Въз основа на изложеното ответникът обобщава, че чл. 53, ал. 2 от Наредбата му вменява задължение след като извърши проучване, касаещо собствената му мрежа, да изпрати за съгласуване с оператора на преносната мрежа /ЕСО/ условията за присъединяване на обекти, които ще се присъединяват към мрежата на ниво „средно“ напрежение /СрН/. За да извърши услуга по съгласуване, ЕСО, на осн. чл. 102, ал. 3 от Наредбата изисква да му бъде заплатена цена по ценоразпис, одобрен с Решение № Ц- 27 от 28.07.2016 г. на КЕВР, като в случай, че не получи сумата ЕСО не извършвал услугата по проучване, т.е процедурата по присъединяване не можела да продължи. В заключение ответникът сочи, че не се е обогатил за сметка на ищеца, тъй като същият бил в качеството си на посредник на процесната сума, която била изискана от енергийния системен оператор на основание посочените по-горе разпоредби. В срока по чл. 131 ГПК, ответникът поискал да бъде привлечен като трето лицепомагач „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, като същият е конституиран като помагач с Определение № 15095/24.11.2025 г. Едновременно с искането за привличане против ЕСО е предявен и обратен иск, с който се иска от ответника да бъде осъден да заплати на ищеца по обратния иск сумата от 7 848 лв. в случай, че главният иск на „Олминс“ ООД срещу ЕР Юг бъде уважен. В срока по чл. 131 ГПК третото лице-помагач е депозирало отговор. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 116а от ЗЕ, в редакцията, ДВ. бр. 54 от 2012 г., операторът на електропреносната мрежа (ECO) е длъжен да присъединява обекти на оператор на електроразпределителна мрежа (в това число и ЕР Юг) във връзка с присъединяване към тях на обекти на производители на електрическа енергия, какъвто бил ищецът „Олминс“ ООД. Сочи, че за процесния случай се е искало присъединяване на обект на оператора на разпределителната мрежа по чл. 102, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г., а именно присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединен към преносната мрежа. Твърди, че процесният случай касаел присъединяване към електроразпределителната мрежа на електропроизводствени мощности, които ще работят в паралел с електроенергийната система, а именно Фотоволтаична електрическа централа с мощност 0,958 MW. Следователно били налице предпоставките по чл. 102, ал. 4 от Наредба № 6, в който случай освен искането по ал. 1 се подават и документи по реда на част трета, т.е. процедурата по присъединяване не можела и не следвало да се ограничи само със съгласуването но реда на чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6, а следвало да се подаде и искане за проучване на условията за присъединяване на обекта на ЕР ЮГ (електропровода) към преносната мрежа, за което именно проучване ECO е поискало заплащането на цената от 7 848 лв. Сочи се, че ЕСО прави проучване дали определените от ЕР ЮГ условия за присъединяване на производителя към ел.мрежа ще доведе до необходимост от промяна на условията за присъединяване на обектите на ЕР ЮГ към преносната мрежа. Това се установявало на етап предварително проучване. След проучването следвал етапа на съгласуване и подписване на предварителен договор, като проучването, каквото и ищецът именно искал, бил задължителен етап за да се стигне до сключване на договор за присъединяване на обекта. Твърди, че в настоящия случай процедурата била финализирана и се е стигнало както до сключване на предварителен, така и до окончателен договор, като заявлението на ищеца било изцяло удовлетворено, респ. таксата била безспорно дължима и платена с основание. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна: По делото е безспорно обстоятелството, че ищецът „ОЛМИНС“ ООД е превел на „ЕР ЮГ“ ЕАД сумата от 7 848 лв. с ДДС по поръчка № ••• и която сума е преведена от „ЕР ЮГ“ ЕАД на „ЕСО“ ЕАД, за което плащане е издадена от фактура № ••• г. Спорът между страните се концентрира върху това съществува ли основание за заплащане на търсената от „ЕСО“ ЕАД такса от 7 848 лв., преведена чрез „ЕР ЮГ“ ЕАД, в рамките на инициираната от ищцовото дружество процедура по присъединяване на ФвЕЦ към електроразпределителната мрежа, планирана за изграждане в •••, кв.•••, находящ се в гр. С. В тази връзка следва да се съобрази приложимата нормативна база към релевантния за делото период – датата подаване на заявлението от „ОЛМИНС“ ООД за започване на процедурата на ••• г. и заплащането на търсената такса на ••• г. Така съгласно чл. 116а от ЗЕ (ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) операторът на електропреносната мрежа е длъжен да присъединява обекти на оператор на електроразпределителна мрежа във връзка с присъединяване към тях на обекти на производители на електрическа енергия. На основание чл. 116а, ал. 3 от ЗЕ условията и редът за присъединяване на тези обекти към електропреносната мрежа и за сключване на договорите се уреждат с наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ – с случая Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.), действала през прецосния период. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.), при изграждане на нова или разширение на съществуваща централа с промяна на инсталираната й мощност извън случаите по чл. 49 производителят подава писмено искане за проучване на условията и начина на присъединяване на електрическа централа към съответния мрежови оператор. Писменото искане на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.), се подава до оператора на разпределителната мрежа по местонахождението на електрическата централа, когато общата инсталирана електрическа генераторна мощност е равна на или по-малка от 5 MW. В случая от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства е видно, че е подадено до оператора на разпределителната мрежа „ЕР ЮГ“ ЕАД заявление за проучване вх. № ••• г., депозирано от „ОЛМИНС“ ООД, по процедура № ••• за проучване на условията и начина на присъединяване на обект на производителя - ФЕЦ от 958 kW към електроразпределителната мрежа на „ЕР ЮГ“ ЕАД, планирана за изграждане в УПИ •••, кв. •••, •••, град С. При това положение съдът намира за приложим в случая именно посочения по-горе нормативно установен ред за процедиране на подаденото заявление. По силата на чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.), операторите на разпределителни мрежи имат задължение да съгласуват с оператора на преносна мрежа условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение. Визираната разпоредба прави въпросното съгласуване с „ЕСО“ ЕАД иманентна част от процедурата по присъединяване на електрическа централа към електрическата мрежа. В тази връзка и на соченото основание от „ЕР ЮГ“ ЕАД са изпратили до „ЕСО“ ЕАД писмо с изх. № ••• г. /л.42/, с което разпределителното предприятие, в изпълнение на нормативното си задължение по повод на процедура с № •••, е отправило молба към мрежовия оператор за определяне на условията и техническите изисквания, които се изпълняват за присъединяване към електрическата мрежа на процесната ФвЕЦ с мощност 958 kW. За отправеното искане е уведомен и заявителя „ОЛМИНС“ ООД с нарочно писмо от „ЕР ЮГ“ ЕАД с изх. № ••• г. Възражения от заявителя против предприетите действия от разпределителното дружество не са заявени. От съдържанието на писмото, адресирано от „ЕСО“ ЕАД до „ЕР ЮГ“ ЕАД се установява, че се изисква проучване на условията за промяна условията за присъединяване на ЕП 20 kV „•••“ към ЗРУ 20 Kv на п/ст 110/20 Kv „•••“ поради присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ с мощност 0,958 MW. При това положение процесната хипотеза неминуемо попада под обхвата и на чл. 102 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.), според ал. 1 на която разпоредба присъединявани обекти на операторите на разпределителните мрежи по чл. 116а ЗЕ по смисъла на тази наредба са: 1. разпределителна уредба високо на средно напрежение, която не е елемент от преносната електрическа мрежа по смисъла на § 1, т. 20 от допълнителните разпоредби на ЗЕ, присъединена към елемент от преносната мрежа чрез присъединителен/ни електропровод/и високо напрежение; 2. разпределителна уредба средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединена към електрическа уредба средно напрежение, собственост на оператора на преносната мрежа, чрез присъединителен/ни електропровод/и средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа; 3. присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединен към преносната мрежа. Съгласно пък чл. 102, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.), за проучване на условията и начина за присъединяване на обект на оператора на разпределителната мрежа към преносната мрежа операторът на разпределителната мрежа подава писмено искане до оператора на преносната мрежа при: 1. изграждане на нов обект; 2. увеличаване на присъединената мощност на съществуващ обект. Въпросните разпоредби са съобразени от „ЕР ЮГ“ ЕАД при изпращане на посоченото искане до „ЕСО“ ЕАД. С отговор изх. № ••• г., както стана ясно по-горе, относно искането за съгласуване, от „ЕСО“ ЕАД са отговорили, че за съгласуване на необходимите условия за промяна на условията за присъединяване на ЕП 20 kV „•••“ към ЗРУ 20 Kv на п/ст 110/20 Kv „•••“ поради присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ с мощност 0,958 MW следва да се заплати такса в размер на 7848 лв. с ДДС за извършване на услуга – проучване на условията и начина на присъединяване на обекта. За съдържанието на постъпилия отговор от „ЕР ЮГ“ ЕАД са уведомили заявителя с нарочно писмо с изх. № ••• г. Цялата заплатена от ищеца сума била преведена от ЕР Юг на ECO с платежно нареждане от ••• г. Копие от този документ бил изпратен на ECO с писмо с изх. № ••• г., като за така получената такса за проучване условията за присъединяване на обекта ECO издал фактура с № ••• г., в която подробно бил описан обекта на ищеца. Дължимостта на въпросната такса намира нормативна опора в чл. 102, ал. 3 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.), според която проучването на условията и начина за присъединяване на обект на оператора на разпределителната мрежа към преносната мрежа се заплаща по утвърден от КЕВР ценоразпис, на услугите на оператора на преносната мрежа. Също така според разпоредбите на чл. 4, ал. 6 и чл. 51, ал. 6 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.), проучването на условията за присъединяване на обекти представлява услуга, която се заплаща по ценоразпис на услугите на съответния мрежови оператор, утвърден от КЕВР. С Решение № Ц-27 от 28.07.2016г. КЕВР е утвърдил ценоразпис на „ЕСО“ ЕАД за извършване на услугата „Проучване на условията за присъединяване на обекти на клиенти и обекти на производители към електропреносната мрежа“, като за процесното искане относно проучване за присъединяване на ел. централи от ВЕИ с обща инсталирана генераторна мощност до 15 MW, вкл., таксата е 7 848 лв. с ДДС. За отбелязване е още и че в изпълнение на своите задължения по Глава шеста от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.) между „ЕСО“ ЕАД и „ЕР ЮГ“ ЕАД е сключен предварителен договор за присъединяване на обекта /л.78/ от ••• г., както и договор за присъединяване на обекта от ••• г. На ••• г. в сключено споразумение между „ЕСО“ ЕАД, „ЕР ЮГ“ ЕАД и „ОЛМИНС“ ООД, касаещо изменения и допълнения в предходните договори. Оттук следва, че от страна на задължените лица са предприети и нормативно установените стъпки и процедури, по повод на които е заплатена таксата. От всичко изложено следва, че посочената сума представлява законово регламентирано възнаграждение за извършване на административна услуга - проучване на условията за присъединяване на обект на електроразпределителната мрежа във връзка с присъединяване на фотоволтаична електрическа централа с мощност 958 kW киловата към електроразпределителната мрежа средно напрежение чрез електропровод, собственост на „ЕР ЮГ“, който от своя страна е присъединен към електропреносната мрежа на „ЕСО“ ЕАД. За извършената услуга „ЕСО“ ЕАД е издало на „ЕР ЮГ“ фактура за проучване за присъединяване на процесния обект, за който факт по делото не се спори. „ЕСО“ ЕАД предоставя възмездна административна услуга, чиято цена е обвързана с действително извършените от оператора (ЕСО ЕАД) разходи за проучването. Искането за проучване постъпва от страна на „ЕР ЮГ“, който определя условията за присъединяване на производствената централа към разпределителната мрежа. На свой ред „ЕСО“ ЕАД извършва проучване дали определените от „ЕР Юг“ условия за присъединяване на производителя към електроразпределителната мрежа водят до необходимост от промяна в условията за присъединяване на обектите на ЕР Юг към преносната мрежа. Както стана ясно погоре съгласно чл. 102, ал. 4, вр. чл. 50 и чл. 104 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. проучването е задължителен етап от процедурата по присъединяване, а заплащането на съответната такса е условие за започване на тази процедура. Следователно, към момента на плащането е било налице реално, нормативно регламентирано основание, което изключва приложимостта на хипотезата по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. По изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен и като такъв ще се отхвърли изцяло. При това положение съдът намира, че не следва да се произнася по обратния иск на „ЕР ЮГ“ ЕАД срещу „ЕСО“ ЕАД. Обратният иск винаги е евентуален, тъй като се разглежда само ако бъде постановено неблагоприятно решение по делото за подпомаганата страна. Следователно поради несбъдване на вътрешното процесуално условие – уважаване на основния иск, съдът не дължи произнасяне по обратната претенция. Относно разноските: С оглед изход на спора право на разноски има ответното дружество „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в чиято ползва съобразно представения списък по чл. 80 ГПК ще се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 евро. На основание чл. 78, ал. 10 ГПК в полза на третото лице помагач не следва да се присъждат разноски. Така мотивиран, съдът

Цитирани разпоредби

26