Решение № 60 от 17.8.2012 г. на Административен съд - Търговище по дело № 66/2012 г.

Производството е по реда на Глава десета във вр. с чл. 16, ал.1, т.1от от АПК. Делото е образувано по протест от Районна прокуратура гр. Омуртаг против Решение № 375, по протокол № 26/23.05.2002 г. на Общински съвет гр. Омуртаг. С процесния протест се обосновава нищожност на решението като противоречащо на чл. 19, ал.1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от Закона за водите. Изтъква се, че е недопустимо отдаването под наем на язовирите, които като имущество публична общинска собственост подлежа т единствено на концесиониране. Ответникът по оспорването – Общински съвет гр. Омуртаг, с писмено становище оспорва протеста. Заинтересованите страни ”Сияна Величкова 2010” ЕООД гр. Търговище и “Лисец” ЕООД гр. Омуртаг с писмени становища оспорват протеста. Заинтересованата страна ”Траби-Тод-73” ЕООД гр. Търговище излага доводи за неотносимост на процесното решение към договора за наем който е сключен с Община Омуртаг. Заинтересованата страна “Омуртаг транс” ООД, гр. Омуртаг, редовно призована не се представлява и не изразява становище по протеста. Процесуалният представител на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на протеста, предвид грубото нарушение на материалния закон. Протестът е подаден от легитимна страна по чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК и в срок предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 3 АПК, поради което е допустим. След цялостна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: С Решение № 375, по протокол № 26/23.05.2002 г. на Общински съвет Омуртаг, е разрешено чрез провеждане на конкурс да бъдат отдадени под наем за риборазвъждане за срок от 3 години всички язовири - общинска собственост. Възложено е на Кмета на Общината да предприеме съответните действия за това. Като основание за приемане на решението са посочени чл. 21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, във вр. с чл. 14, ал.7 от ЗОС и чл. 17 от НРПУРОИ. По делото са представени шест акта за публична общинска собственост на язовири в землищата на с. Илийно, с.Веренци, с.Беломорци, с. Горско Козарево, с. Кестеняво и с.Царевци, както и четири заповеди на Кмета на Община Омуртаг за резултатите от проведени конкурси и четири договора за наем със лицата които са ги спечелили. С оглед така установените факти, съдът прави следните правни изводи: Безспорно е (липсват и твърдения за обратното), че процесните язовири са водни обекти по смисъла на чл. 4 от ЗВ - действащ към момента на издаване на оспорения акт, като с чл. 19, ал. 1, т. 1 от същия закон, са определени за публична общинска собственост. Съгласно на чл. 20 от ЗВ, във вр. с чл.12, ал.3 (в актуалната им редакция към момента на издаване на акта) управлението на водните обекти публична общинска собственост се извършва само чрез отдаването им на концесия. Така нормативно за този вид общинско имущество е предвидено вместо об-щите да се прилагат, специални правила за управление и разпореждане. Това определя и специалната компетентност (правосубектност) на оторизирания орган-Общинския съвет. В този смисъл, административен акт издаден от административният орган в нарушение на тази му специалната компетентност е нищожен и не поражда правни последици. В конкретният казус, Общинският съвет – Омуртаг не е действал в качеството си на орган, компетентен по конкретната специализирана материя – управление на воден обект публична общинска собственост и процесното решение, като издадено в нарушение на тази компетентност е нищожно. Едновременно с това, протестираното решение е нищожно и поради грубо нарушаване на материалния закон, което обуславя правната му нетърпимост. Същото е взето при действието на чл. 12, ал. 3 от ЗОС - редакцията към този период, предвиждаща, че имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отдават под наем. Със следващата алинея се допуска по изключение имоти публична общинска собственост, както и части от такива имоти да се отдават под наем за срок до три години при условие, че се използват съобразно предназначението. В конкретния случай не може да се приеме, че е налице “изключение” по смисъла на цитираната норма, тъй като протестираното решение се отнася до всички язовири, без да е налице каквато и да конкретна обосновка, че по отношение на всеки от тях съществува необходимост за подобно разпореждане. Не е налице и второто условие - използване по предназначението им. Както е посочено и в самото решение наемните отношения имат за предмет риборазвъждане. Явно е, че по действащата нормативна уредба, към приемане на решението описаните язовири са подлежали на концесиониране. Предвид изложеното, съдът намира, че липсата на материална компетентност на О бщинския съвет за откриване на процедура за провеждане на конкурс за отдаването под наем на всички язовири-публична общинска собственост, както и изключително тежкото нарушение на закона, в случая са довели до нищожност на протестираното решение. Поради горното и на основание чл.172, ал.2 във вр. с ал.1 от АПК Административен съд гр. Търговище- трети състав,