Решение № 2720 от 18.7.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 3045/2022 г.
Софийски районен съд18.07.2022 г.докладчик МИРОСЛАВ ТОДОРОВ ПЕТРОВ
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 11-01- 710/14.02.2022 г., издадено от С. А. Б. – директор на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на основание чл. 254, ал. 1 от Закона за обществени поръчки /ЗОП, обн. в ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./ на жалбоподателя проф. д-р Б.И. Б., ЕГН •••••••••• е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 398, 00 /хиляда триста деветдесет и осем/ лева за нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП, като правилно и законосъобразно. ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН, жалбоподателя проф. д-р Б.И. Б., ЕГН •••••••••• да заплати на Агенция за държавна финансова инспекция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 /осемдесет/ лева. Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му. Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН. Образувано е по жалба от проф. д-р Б.И. Б., ЕГН •••••••••• чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. М.Й. от САК срещу наказателно постановление № 11-01-710/14.02.2022 г., издадено от С. А. Б. – директор на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на основание чл. 254, ал. 1 от Закона за обществени поръчки /ЗОП, обн. в ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 398, 00 /хиляда триста деветдесет и осем/ лева за нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП. В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостната отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М.Й. от САК, с пълномощно по делото, която поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Претендират се разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк. Е. Т., с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и пледира за пълна доказаност на твърдяното административно нарушение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: С акт за установяване на административно нарушение № 11-01- 710/16.08.2021 г., съставен от АЛБ. Н. П. – гл. финансов инспектор при АДФИ и в присъствието на свидетеля П. К. Ченков е констатирано, че на 20.10.2020 г. в гр. София, жалбоподателят Б. Б., в качеството си на изпълнителен директор на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД и публичен възложител на обществени поръчки съгласно чл. 5, ал. 2, т. 16 ЗОП, е сключил договор за обществена поръчка № Д-ОП-94/20.10.2020 г. с предмет „Доставка на дигитална система за диагностика на окото – оптичен кохерентен томограф за ОСТ и фундус изображения“ с определения изпълнител „Българско търговско медицинско дружество“ ООД, на стойност 58 250, 00 лв. без ДДС /69 000, 00 лв. с ДДС/, без при подписването на договора, изпълнителят да е изпълнил задължението си за представяне на актуални документи, удостоверяващи липата на основанията за отстраняване от процедурата за подизпълнителя „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД, а именно: -съгласно чл. 58, ал. 1, т. 1 ЗОП – свидетелства за съдимост на двама от управителите на „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД – Б. Н. Д. и В. Л. Я. за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 1 ЗОП, в частност дали посочените лица са осъдени с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 108а, чл. 159а – 159г, чл. 172, чл. 192а, чл. 194 – 217, чл. 219 – 252, чл. 253 – 260, чл. 301 – 307, чл. 321, 321а и чл. 352 – 353е НК; -съгласно чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗОП – удостоверение от органите на ИА ГИТ за обстоятелството по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП за това, че по отношение на „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД не е установено да има влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, с което дружеството да е санкционирано за нарушение на разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3, чл. 63, ал. 1 и ал. 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301-305 КТ или чл. 13, ал. 1 ЗТМТМ или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен. В акта е посочено, че e нарушена разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП, като в деня на неговото съставяне е връчен препис на жалбоподателя Б.. Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 11-01-710/14.02.2022 г. от С. А. Б. – директор на АДФИ, с което на основание чл. 254, ал. 1 ЗОП, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на въззивника Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 398, 00 /хиляда триста деветдесет и осем/ лева за нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП. Препис от НП е връчен лично на жалбоподателя Б. на 18.02.2022 г., видно от приложената по делото разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата въззивна съдебна инстанция е депозирана в законоустановения 14-дневен срок в регистратурата на наказващия орган на 01.03.2022 г., видно от поставения печат върху нея. При проведения непосредствен разпит на свидетеля А.П. /актосъставител/ установената фактическа обстановка се потвърждава изцяло по категоричен и безспорен начин. Показанията на посоченото лице са подробни, логични и вътрешно балансирани, като същите кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства. Ето защо съдът кредитира инкорпорираните по делото гласни и писмени доказателствени средства без резерви, като липсата на противоречия обезпредметява тяхното отделно обсъждане. Нещо повече – между страните не се спори по фактите, а единствено досежно приложимите процесуален и материален закон. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Административнонаказателното производство е строго нормиран процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приобщените по делото писмени доказателства, относими към назначаването и оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган на съответните длъжности. На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от чл. 127, ал. 1 ЗОП 6- месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 3-годишен срок от извършване на твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в ЗАНН и в специалния закон, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника от формална страна. В контекста на изложеното, съдът намира за необходимо да отбележи, че не споделя възраженията на адв. Й. в жалбата за неспазване на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Визираният нормативен регламент е част от общия процесуален закон и неговото приложно поле е дерогирано от специалната разпоредба на чл. 261, ал. 1 ЗОП, в която е предвидено, че актовете за установяване на нарушения по този закон се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит от органи на агенцията при извършване на финансова инспекция или проверка, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Крайната дата на процесната проверка е била фиксирана на 17.08.2021 г., вкл. със заповед № ФК-10- 972/28.07.2021 г. на директора на АДФИ, като АУАН е съставен преди това на 16.08.2021 г. т.е. в рамките на изискуемия 6-месечен срок, считано от откриване на нарушението и неговия автор, респективно в 3-годишния такъв, считано от датата на деянието – 20.10.2020 г. Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание. Административнонаказателната отговорност на въззивника Б.И. Б. е ангажирана за нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП, като на основание чл. 254, ал. 1 ЗОП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 398, 00 /хиляда триста деветдесет и осем/ лева. По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на 20.10.2020 г. в гр. София, жалбоподателят Б. Б., в качеството си на изпълнителен директор на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД и публичен възложител на обществени поръчки съгласно чл. 5, ал. 2, т. 16 ЗОП, е сключил договор за обществена поръчка № Д-ОП-94/20.10.2020 г. с предмет „Доставка на дигитална система за диагностика на окото – оптичен кохерентен томограф за ОСТ и фундус изображения“ с определения изпълнител „Българско търговско медицинско дружество“ ООД, на стойност 58 250, 00 лв. без ДДС /69 000, 00 лв. с ДДС/, без при подписването на договора, изпълнителят да е изпълнил задължението си за представяне на актуални документи, удостоверяващи липата на основанията за отстраняване от процедурата за подизпълнителя „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД, а именно: -съгласно чл. 58, ал. 1, т. 1 ЗОП – свидетелства за съдимост на двама от управителите на „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД – Б. Н. Д. и В. Л. Я. за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 1 ЗОП, в частност дали посочените лица са осъдени с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 108а, чл. 159а – 159г, чл. 172, чл. 192а, чл. 194 – 217, чл. 219 – 252, чл. 253 – 260, чл. 301 – 307, чл. 321, 321а и чл. 352 – 353е НК; -съгласно чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗОП – удостоверение от органите на ИА ГИТ за обстоятелството по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП за това, че по отношение на „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД не е установено да има влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, с което дружеството да е санкционирано за нарушение на разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3, чл. 63, ал. 1 и ал. 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301-305 КТ или чл. 13, ал. 1 ЗТМТМ или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен. Правилно е било прието от административните органи, че в процесния случай жалбоподателят Б. е нарушил разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП, в която е предвидено правно задължение за възложителя да сключи с определения изпълнител писмен договор за обществена поръчка, при условие че при подписване на договора определеният изпълнител е представил документи, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата, както и съответствието с поставените критерии за подбор, включително за третите лица и подизпълнителите, ако има такива. Посочените основания са предвидени в чл. 58, ал. 1 ЗОП, като в случая липсват свидетелства за съдимост на двама от управителите на подизпълнителя „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД – Б. Н. Д. и В. Л. Я., както и удостоверение от ИА ГИТ, че посоченото дружество не е санкционирано с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение за нарушение на разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3, чл. 63, ал. 1 и ал. 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301-305 КТ или чл. 13, ал. 1 ЗТМТМ. В тази връзка, ирелевантно се явява обстоятелството, че жалбоподателят Б. е вписан в ТРРЮЛНЦ като изпълнителен директор на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД на 19.10.2020 г., респективно че процесната обществена поръчка е била подготвена от неговия предшественик, имайки предвид факта, че към датата на подписване на договора – 20.10.2020 г. именно той е изпълнявал функциите на възложител и е следвало да констатира обсъдените пропуски в документацията. От своя страна административнонаказващият орган законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 254, ал. 1 ЗОП, която предвижда отговорност за възложител, който сключи договор за обществена поръчка в нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е приложен правилно. Възражението на адв. Й., че не е санкционирано представляваното от нейния доверител юридическо лице са неоснователни, имайки предвид, че законодателят е предвидил единствено наказания „глоба“ за възложителите-физически лица. Административното нарушение е извършено виновно при форма на вината – несъзнавана непредпазливост. Жалбоподателят не е предвиждал извършването на деянието и не съзнавал неговия общественоопасен характер, но е бил правно задължен да стори това, като в конкретния случай не са налице пречки от обективно или субективно естество, които да препятстват протичането на изискуемата от закона съзнателна дейност. По отношение на наложеното административно наказание “глоба” в размер на 1 398, 00 лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл. 254, ал. 1 ЗОП е абсолютно определена в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 5000 лв. В конкретния случай административнонаказващият орган е съобразил стриктно визираната нормотворческа техника, в т.ч. факта, че стойността на процесния договор възлиза на 69 000, 00 лв. с ДДС, поради което обосновано е наложил наказание в посочения размер. Съгласно чл. 27, ал. 5 ЗАНН е юридически невъзможно същото да бъде определено под посочения предел. Не са налице и изискуемите от закона предпоставки за третиране на процесния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Приложеното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление /административно нарушение, б.м./ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност, б.м./ в сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение, б.м./ от съответния вид”. В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират степента на обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид. Провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП при нарушаване на забраната на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП е укоримо от правна гледна точка, тъй като дискредитира основните принципи по чл. 2, ал. 1 ЗОП и не може да бъде толерирано чрез приемането му за маловажно не само за целите на индивидуалната, но и за целите на генералната превенция, които са диалектически свързани и не следва да се конкурират. Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана правилно. Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе служебно по извършените от страните разноски. Предвид изхода на делото, отчитайки незначителната степен на неговата фактическа и правна сложност, както и осъщественото процесуално представителство на въззиваемата страна пред СРС, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, жалбоподателят Б. следва да бъде осъден да заплати на АДФИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната помощ/. Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
Цитирани разпоредби
50- чл. 27, ал. 5 ЗАНН
- чл. 28 ЗАНН
- чл. 34, ал. 3 ЗАНН
- чл. 34, ал. 1 ЗАНН
- чл. 58, ал. 1 ЗАНН
- чл. 63, ал. 1 ЗАНН
- чл. 63, ал. 4 ЗАНН
- чл. 84 ЗАНН
- чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП
- чл. 127, ал. 1 ЗОП
- чл. 2, ал. 1 ЗОП
- чл. 254, ал. 1 ЗОП
- чл. 261, ал. 1 ЗОП
- чл. 5, ал. 2, т. 16 ЗОП
- чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП
- чл. 54, ал. 1, т. 1 ЗОП
- чл. 58, ал. 1 ЗОП
- чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗОП
- чл. 58, ал. 1, т. 1 ЗОП
- чл. 13, ал. 1 ЗТМТМ
- чл. 93, т. 9 НК
- чл. 107, ал. 5 НПК
- чл. 14, ал. 2 НПК
- чл. 108
- чл. 118
- чл. 128
- чл. 14
- чл. 159
- чл. 172
- чл. 18
- чл. 192
- чл. 194
- чл. 219
- чл. 228, ал. 3
- чл. 245
- чл. 253
- чл. 254, ал. 1
- чл. 27
- чл. 301
- чл. 321
- чл. 352
- чл. 37
- чл. 40
- чл. 57
- чл. 59
- чл. 61, ал. 1
- чл. 62, ал. 1
- чл. 63, ал. 1
- чл. 63, ал. 4
- чл. 63, ал. 9