Решение № 121 от 25.5.2026 г. на Районен съд - Разлог по дело № 550/2025 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от Х.М.Я., ЕГН*, ч. – АК- Б., съд. адрес: *, против НП №* от 24.07.2025 г. на Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание глоба от 200,00 лева /102,26 €/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея НП, тъй като при неговото издаване били допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че жалбоподателката не е извършила нарушение на ЗДвП. Сочи се, че от обективна и субективна страна не е налице съставомерност на нарушението, за което е глобена и наказана. С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП като неправилно и незаконосъобразно, за което излага подробни доводи и съображения. В СЗ жалбоподателката - редовно уведомена, не се явява. Представлява се от адв. М.П., която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Излага подробни съображения в писмени бележки. Претендира разноски да адв. възнагрждение. НО - Н-к РУ в ОД на МВР-Б., РУ-Р. - редовно призован, не изпраща представител. Изразява в депозирана молба, която е представил ведно с адм. наказателната преписка, че поддържа така издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските. РП-Б. - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по същество. Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното: На 05.05.2025 г. около 07:09 часа на път II-84, в района на км. „93-ти”, о.Б., с посока на движение от с.Д. към бензиностанция „Л.”, полицейските служители Е.Ю. и Ц.В. спрели за проверка Л.А., „П..”, с рег. №*, собственост на Р.Й.Л. от *. В хода на извършената проверка, полицейските служители са установили, че процесното МПС не е регистрирано по надлежния ред, тъй като е със служ. прекратена регистрация на 21.02.2025 г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради което Ю. съставил против жалбоподателката Х.М.Я. АУАН серия GА с бланков №*/05.05.2025 г., като приел, че същата е извършила нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Препис от акта е връчен на жалбоподателят и подписан от него без възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Материалите били изпратени на РП-Б., ТО-Р., за преценка от ангажиране на нак. отговорност на водача. Районен прок. при РП-Б., ТО-Р., е постановил отказ от образуване на нак. производство, обективиран в Постановление от 21.07.2025 г. Препис от постановлението е изпратено до Н-к на РУ-Р. по компетентност за преценка за наличието на основания да реализиране на адм. нак. отговорност на лицето. Районният прок. е приела, че посоченото деяние макар и да покрива признаците на състава на престъпление по чл.345, ал.2 от НК, не е престъпление, а адм. нарушение, доколкото степента му на обществена опасност е явно незначителна. Въз основа на това постановление и съставения по-рано АУАН и след преценка на всички събрани по АНП док-ства, АНО е издал обжалваното НП, в което като нарушение е посочено, че „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред" и е квалифицирано като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на жалбоподателката и е наложена глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Процесното НП е връчено лично на нарушителя на 15.09.2025 г. Посочените в акта фактически констатации се потвърждават и от разпита на актосъставителя Ю., който ч/з показанията си установява, мястото и времето на проверка, констатациите и действията по ангажиране на отговорност и процедурата по съставяне на АУАН. В подкрепа на посоченото от този свидетел са и показанията на св. В., който е присъствал по време на проверката и при съставянето на АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетелите Ю. и В. като добросъвестно депозирани, логични, обективни и достатъчно информативни. Всеки 1 от тези двама свидетели пряко и непосредствено е възприел фактите, за които свидетелства и не са налице нестабилност в изложението или съществени противоречия в показанията на тези двама свидетели. В потвърждение на приетото от фактическа страна са и приетите по делото писмени докства, които съдът приема като годни и достоверни за разкриване на обективната истина в процеса, поради което ги кредитира изцяло. По делото е изискано и прието като док-ство писмо с вх. №* от 24.03.2026 г. от ОД на МВР- В., с-р „ПП”, от което е посочено, че след направена справка в АИС КАТ - „Регистрация и отчет на ППС и собствениците им”, се е установило, че за Л.А.П.. с рег. №*, на 20.12.2024 г. служ. е регистриран договор за покупко-продажба №*/20.12.2024 г. от нот. №577 с предстоящ собственик Р.Й.Л. и на 20.09.2023 г. е служ. прекратен по чл.143, ал.15 от ЗДВП- Непререгистрирано ПС. Служ. с отбелязване в АИС, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да пререгистрира ПС. Посочено е, че собственикът не е изрично уведомяван за служебното прекратяване, тъй като обменът на информация е автоматизиран в АИС КАТ Регистрация и не могат да предоставят копие от него. С-мата не уведомява за извършване на покупко-продажба. Съгласно чл.145, ал.2 от ЗДВП, приобретателят на регистрирано ППС е длъжен в срок до 1 месец да регистрира придобитото ПС в службата за регистрация на ППС по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена с/у подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С атакуваното НП, жалбоподателят е обвинен в извършване на нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. Посочената законова норма предвижда задължение за водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с рег.№, поставени на определените за това места. От събраните по делото док-ства, безспорно е установено, че на посочената в АУАН дата Х.Я. е управлявал Л.А., чиято регистрация е била прекратена на 21.02.2025 г. регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. В този смисъл е налице осъществено от обективна страна адм. нарушение. От субективна страна обаче не са събрани док-ства, че е налице умисъл у жалбоподателката, т.е., че последната е била наясно, че управлява автомобил с прекратена регистрация. От събраните по делото док-ства се установи, че управляваният автомобил не е бил нейна собственост, а на Р.Й.Л., която, ако беше управлявал автомобила, би могла да носи адм. нак. отговорност като негов собственик. В представената справка с изх. №* от 18.08.2025 г. от РУ-Р. е посочено, че в снетото писмено обяснение от Я., същата споделила, че синът й направил бартер за кросов мотор с въпросния автомобил. На 05.05.2025 г. сутринта и се е наложило да пътува спешно за Б., като ползвала автомобила без да знае с какви документи разполага. След като е била спряна за проверка от полицията, установила, че автомобилът е със служ. прекратена регистрация, за което и е съставен АУАН. В случая жалбоподателката няма задължение по закон да пререгистрира автомобила, тъй като не е негов собственик и доколкото не се събраха док-ства, че е била уведомена от собственика и е била наясно с дерегистрацията, то съдът намира, че Х.Я. не е извършила вмененото й адм. нарушение, доколкото 1 от елементите от фактическият състав на адм. нарушение е умисълът, а този елемент при жалбоподателката не е налице и издаденото с/у нея НП за нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. Очевидно собственикът не е изпълнил произтичащото от посочената норма задължение, поради което е последвало служ. прекратяване на регистрацията, без това обстоятелство да е известно на ползващия автомобила водач към 05.05.2025 г., което изключва субективния елемент на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Незнанието на водача Я. за служ. прекратената регистрация води до категоричен извод, че вмененото нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, не е извършено от нея виновно по смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, изключват умисъла - арг. от 14, ал.1 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи отговорността. Гореизложеното обуславя извод, че санкционираното лице не е действало виновно, а от там извършеното от него не съставлява адм. нарушение. По изложените съображения съдът приема, че НП следва да бъде отменено. По разноските: Жалбоподателят ч/з процесуалния му представител, претендира присъждането на разноски за адв. възнаграждение от 400,00 лева /204.52 €/. На основание чл.63д, 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и адм. съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право на такива предвид изхода на спора - отмяна на обжалваното НП, с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143, ал.1 от АПК. От съдържанието на приложеното по делото пълномощно се установява, че жалбоподателката Х.Я. е заплатила в брой на адв. М.П. адв. възнаграждение от 400.00 лева. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди понисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗАдв. С оглед направеното възражение за прекомерност от страна на АНО, съдът намира, че съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. посочваща размерите на адв. възнаграждения, претендираното адв. възнаграждение от 400,00 лева /204.52 €/ не е прекомерно и следва да бъде присъдено в неговия пълен размер. Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът