Решение № 3921 от 1.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 13364/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 7832/ 11.07.2022 г. по гр. д. № 39228/2021 г. по описа на СРС, 46 с-в и решение № 5761 /11.04.2023 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 247 ГПК, ответникът Фонд за гарантиране на влоговете в банките е осъден да заплати на Н. Я. Г. на основание чл. 23, ал. 1, вр. чл. 8, т. 3 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.), сумата от 4 615, 87 лева главница - гарантирано от ЗГВБ вземане на ищеца в качеството му на вложител в „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, като е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1203, 97 лева- законна лихва върху главницата, считано от 05.12.2018 г. до датата на депозиране на исковата молба /05.07.2021 г./, както и претенцията за законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. С решението ответникът Фонд за гарантиране на влоговете в банките е осъден да заплати на А. Я. Г. на основание чл. 23, ал. 1, вр. чл. 8, т. 3 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.), сумата от 4 615, 87 лева главница - гарантирано от ЗГВБ вземане на ищеца в качеството му на вложител в „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, като е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1203, 97 лева- законна лихва върху главницата, считано от 05.12.2018 г. до датата на депозиране на исковата молба /05.07.2021 г./, както и претенцията за законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Подадена е въззивна жалба вх. № 165243/08.08.2022 г. от ищците Н. Я. Г. и А. Я. Г. против решението в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки ищец сумата от 1203, 97 лева - законна лихва върху главницата, считано от 05.12.2018 г. до датата на депозиране на исковата молба /05.07.2021 г./, както и в частта относно претенцията за законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Въззивниците сочат, че неправилно решаващият състав на СРС е приел, че тези претенции са неоснователни. Излагат, че лихва за забава се дължи, като за начален момент на течението на същата посочват датата 05.12.2018 г., на която са входирали молби за изплащане на гаранцията; алтернативно 04.12.2019 г. – датата, на която е изтекъл петгодишен срок считано от началния ден на изплащане 04.12.2018 г.; алтернативно 15.07.2020 г. - датата на входиране искане за възстановяване на сумата. По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия и ответник ФГВБ, който оспорва въззивната жалба. Излага, че съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.) Фондът не дължи лихви по гарантираните суми. В срок е постъпила и въззивна жалба вх. № 196935/21.09.2022 г. от ответника ФГВБ срещу решението в частта, с която исковете за главница са уважени. Въззивникът поддържа, че вземането на ищците за главница за гаранция като вложители в банката е погасено по давност, понеже са бездействали в продължение на пет години считано от началния ден на изплащане 04.12.2014 г. Искът е заведен едва на 05.07.2021 г. Оспорва превеждането на сумите по гаранцията по сметка на банката платец ОББ АД на 21.12.2018 г. да съставлява признание на вземането. Оспорва писмо изх. № 4559/12.12.2018 г. на КТБ АД – в н., да съставлява признание и по довода, че КТБ АД – в н., е субект различен от Фонда. Наред с това в жалбата се съдържат преклудирани твърдения, че не било доказано ищците да са се обозначили пред КТБ АД – в н., като миноритарни акционери във „В. Т.Б.“ ЕАД, а и не било подадено искане за корекция по чл. 10, ал. 2 от НАРЕДБА № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер. Подаден е отговор на тази жалба от ищците от 09.12.2022 г., с който те оспорват жалбата. Излагат, че с превеждане на сумите за главница по сметка на банката – платец е извършено признание на вземането през 2018 г. С определение № 23032/25.10.2023 г. по настоящото дело на осн. чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса въззивник / първоначален ищец / А. Я. Г. е конституиран наследникът й Н. Я. Г.. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено с изключение на частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба /05.07.2021 г./ до окончателното погасяване. Предявени са искове от Н. Я. Г. /включително като наследник на починалия в хода на процеса след постановяване на първоинстанционното решение ищец А. Я. Г./ по чл. 23, ал. 1, вр. чл. 8, т. 3 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.) срещу ФГВБ за заплащане на сумата от общо 9 231, 74 лв. главница - гарантирано от ЗГВБ вземане на ищците в качеството им на вложители в „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от общо 2 407, 94 лева - законна лихва върху главницата, считано от 05.12.2018 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда/05.07.2021 г./. Направено е и искане за присъждане на законната лихва върху главницата начиная датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване. За да бъде уважен искът по чл. 23, ал. 1, вр. чл. 8, т. 3 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.) трябва да е налице следният фактически състав: ищецът да притежава качеството „вложител“ в банка с отнет лиценз и търсената сума да е в рамките на гарантирания размер на влог – 196 000 лв. Съгласно чл. 24, ал. 1 от приложимия Закона за гарантиране на влоговете в банките / Обн., ДВ, бр. 49 от 29.04.1998 г., отм. отм., бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г./ Фондът изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители д о гарантираните размери, когато Българската народна банка е отнела издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка. Фондът изплаща гарантираните размери на влоговете чрез търговска банка или търговски банки, определени от управителния съвет. Съгл. чл. 23, ал. 3 от Закона за гарантиране на влоговете в банките в срок до три работни дни от датата на решението на Българската народна банка по ал. 1 назначеният квестор, ликвидатор или синдик е длъжен да представи на управителния съвет на фонда информация за влоговете в банката. Според чл. 7, ал. 1 от Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер /отм./ до началния ден за изплащане назначените квестори, ликвидатори или синдици или друго изрично упълномощено от тях лице подготвят информация на хартиен носител и в електронна форма, в която посочват дължимата за изплащане сума, съгласно гарантирания размер по влоговете на съответния вложител, индивидуализиращи данни за вложителя и други данни според сключения договор с обслужващата банка, както и общата сума на подлежащите на изплащане гарантирани влогове. В деня, предхождащ началния ден за изплащане на гарантираните размери по влоговете, назначените квестори, ликвидатори или синдици предоставят на Фонда и на обслужващата банка информацията по ал. 1 под формата на подписан и подпечатан от тях списък, както и в електронна форма - чл. 7, ал. 3 от Наредбата. Според чл. 10, ал. 1 от Наредбата считано от обявения начален ден за изплащане всеки вложител може да получи изплащане на гарантирания размер по влоговете си. На осн. чл. 155 ГПК неподлежащо на доказване като общоизвествен факт е, че „Корпоративна търговска банка“ АД / в несъстоятелност/ е с отнет лиценз считано от 06.11.2014 г. Ноторно известно е и че началната дата на изплащане на гаранции по влогове в КТБ АД (н.) е 04.12.2014 г., която е оповестена не само в предвидения в закона начин - два централни ежедневника, но в други медии и на сайта на ФГВБ. Между страните не е било спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищците Н. Я. Г. и А. Я. Г. към момента на отнемане лиценза на банката 06.11.2014 г. са имали качеството на бенефициери, в чиято полза е открит влог за исковата сума. Сторените с въззивната жалба от ответника възражения относно обозначаването на ищците пред „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ като миноритарни акционери във „В. Т.Б.“ АД са преклудирани. Според посоченото в отговора на исковата молба ответникът не спори да е превел по сметка на банката платец сумите по влоговете с бенефициер именно ищците. Възразява се единствено относно изтичането на петгодишен давностен срок считано от 04.12.2014 г. до 04.12.2019 г. преди подаване на исковата молба през 2021 г. На следващо място качеството на ищците на бенефициери, в чиято полза е открит влог по см. на чл. 6, ал. 4 от Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./, се установява и от представените по делото доказателства. Не е било спорно, че ищците са били собственици на безналични акции с право на глас в капитала на „В. Т.Б.“ ЕАД, впоследствие „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД. Установява се от договор от 22.05.2013 г. между „Корпоративна търговска банка“ АД / в несъстоятелност/ и „В. Т.Б.“ ЕАД, че банката е поела задължение да извършва плащания в полза на миноритарни акционери във „В. Т.Б.“ ЕАД /каквито са и ищците/, по списък, като тези плащания се извършват с цел заплащане на продажната цена за изкупуване на акции. По този начин делегантът/наредител „В. Т.Б.“ ЕАД е наредил на делегата „Корпоративна търговска банка“ АД / в несъстоятелност/ във връзка с изкупуването на акции да извършва плащания в полза на миноритарни акционери на „В. Т.Б.“ ЕАД /делегатари/, сред които са и ищците. Плащането се извършва в срок от пет години, т.е. до 22.05.2018 г., като се открива разплащателна сметка със специално предназначение. Според чл. 6, т. i i от договора на банката са били предоставени списъци на акционерите, които са бенефициери по сметката. По този начин не е било спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че ищците са миноритарни акционери в дружеството „В. Т.Б.“ ЕАД и по силата на договора от 22.05.2013 г. банката е следвало да извършва плащания в тяхна полза в периода 22.05.2013 г. - 22.05.2018 г. За тази цел банката е открила сметка при себе си, по която ищците са бенефициери/вложители. Съгл. чл. 3 от договора банката не начислява лихви върху сумите по сметката и не събира комисионни. Към момента на отнемане на лиценза на банката 06.11.2014 г. срокът на договора от 22.05.2013 г. не е бил изтекъл и сметката е била открита, придавайки на ищците качеството на бенефициери по см. на чл. 6, ал. 4 от Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./. Установява се от представеното извлечение, а и от заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът напълно кредитира, че на всеки един от вложителите Н. Я. Г. и А. Я. Г. е дължима сума по разплащателна сметка в размер на 4 615, 87 лева или общо 9 231, 74 лв. На осн. чл. 10, ал. 1 от Наредбата считано от 04.12.2014 г. ищците като вложители са могли да получат изплащане на гарантирания размер по влоговете си. От този момент на осн. чл. 114, ал. 1 ЗЗД е започнал да тече петгодишен давностен срок. Съдът намира, че срокът е бил прекъснат два пъти - първи път с подаване от ищците на молби вх. № 4001 и 4002 от 05.12.2018 г. в деловодството на „Кооперативна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, с които се легитимират като акционери във „В.ком“ и молят да им бъдат изплатени дължимите суми.; и втори път с извършване на признаване на вземането на длъжника Фонда по см. на чл. 116, б. „а“ ЗЗД на 21.12.2018 г. С подаването на молбите от 05.12.2018 г. ищците са прекъснали давностния срок, претендирайки вземането си пред надлежно обозначеното от закона лице – банката, в която имат влог. Съгл. чл. 4 и сл. от Наредбата банката с отнет лиценз е в постоянна връзка с Фонда, като му изпраща списъци на лицата вложители и има и редица други нормативноопределени задължения към Фонда във връзка с изплащане на гарантираните влогове. Поради това доводите на ответника, че подаването на молба към банката с отнет лиценз не съставлявало изявление, насочено към ответника, са несъстоятелни. Именно банката с отнет лиценз е открила и поддържа влоговете, средствата по които подлежат на възстановяване, и именно банката следва да удостовери пред Фонда според сочената разпоредба от Наредбата сумите за възстановяване. На следващо място установява се от писмо изх. № 4559/12.12.2018 г. на банката, писмо изх. № 1733/23.07.2020 г. от банката, писмо изх. № 90-0011/16.02.2021 г. от ответника Фонда, а и в този смисъл е заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че на дата 21.12.2018 г. Фондът е превел при банката –платец ОББ АД процесните суми. По този начин ответникът, чрез собствените си действия, е признал вземанията по основание и размер, като по този начин е прекъснат давностният срок на осн. чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Последващото връщане на сумите, дължими на ищците, от банката платец ОББ АД на Фонда след 04.12.2019 г. не заличава действието на така извършеното признание на вземането от длъжника. Настоящият състав напълно споделя изводите на районния съд относно дължимостта на сумите за главница поради прекъсване на започналия да тече 5- годишен давностен срок считано от 04.12.2014 г. Срокът е прекъснат на 05.12.2018 г., впоследствие на 21.12.2018 г. и накрая с подаване на исковата молба на 05.07.2021 г. Правилно са били уважени исковете за главница в размер на 4 615, 87 лева, дължима на всеки един от ищците. Ищецът А. Я. Г. е починала в хода на въззивното пр-во и на нейно място е конституиран наследникът й Н. Я. Г., който е легитимиран да получи всички претендирани суми за главница. Относно исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1203, 97 лева - законна лихва върху главницата, считано от 05.12.2018 г. до датата на депозиране на исковата молба /05.07.2021 г./, в полза на всеки от ищците, както и относно искането за присъждане на законната лихва върху главницата начиная датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване. Съгл. чл. 24, ал. 2 от закона Фондът не дължи лихви по гарантираните суми. Във връзка с тълкуването на тази разпоредба са постановени Решение на Съда (пети състав) от 4 октомври 2018 година по дело С-571/16 (Н.й К. срещу Българската народна банка в присъствието на: Окръжна прокуратура — Варна), § 96 и § 117, и Определение № 60453 от 13.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2000/2020 г., I т. о., ТК. Според определението на ВКС на РБ член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите, но при определени условия. Според чл. 8, т. 5, б. "а" на Директива 2014/49/ЕО изплащането на сумите може да бъде отложено в следните случаи - когато не е ясно дали дадено лице има право да получи плащането или когато депозитът е предмет на правен спор. Следователно чл. 8, т. 5, б. "а" на Директива 2014/49/ЕО безспорно не изключва дължимост на законна лихва върху вземането, признато по силата на съдебното решение, за периода до окончателното изплащане на гарантирания депозит. Поради това като неправилно следва да се отмени решението относно искането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главниците считано от подаване на исковата молба в съда. Решението обаче следва да бъде потвърдено относно исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1203, 97 лева - законна лихва върху главницата, считано от 05.12.2018 г. до датата на депозиране на исковата молба /05.07.2021 г./, в полза на всеки от ищците, които искове са отхвърлени. Наред с гореизложените мотиви относно дължимостта на мораторна лихва върху главницата до подаване на исковата молба следва да бъде посочено, че в настоящия случай ответникът не е в забава по арг. от чл. 96, ал. 1 ЗЗД. Съгл. чл. 10, ал. 1 от Наредбата от обявения начален ден за изплащане всеки вложител може да получи изплащане на гарантирания размер по влоговете си като подаде необходимите документи при банката платец. В случая обявеният начален ден за изплащане за изплащане на сумите е 04.12.2014 г. В продължение на почти 4 години ищците вложители са бездействали, като не се претендирали изплащане на сумите считано до 05.12.2018 г. Установи се по делото, че ответникът незабавно след отправяне на претенцията на ищците е превел сумите по сметка на банката –платец, но ищците не са ги получили. Съгласно чл. 95 ЗЗД кредиторът изпада в забава, когато неоправдано не приеме изпълнението, както е и в случая, и на осн. чл. чл. 96 ЗЗД ответникът не дължи лихва за забава считано от 05.12.2018 г. до предявяване на иска. По разноските. Въззиваемият Н. Я. Г. има право на разноски в размер на 1600 лв. – заплатено по банкова сметка възнаграждение, във връзка с отхвърлянето на въззивната жалба на Фонда. Присъждането на законна лихва считано от исковата молба до погасяване на вземането е последица от уважаването на иска за главница. Не е сторено възражение за прекомерност от страна на Фонда, а и минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно НМРАВ за претенция от 4 615, 87 лева е в размер на 761, 58 лв. Водим от горното съдът