Решение № 310 от 31.10.2022 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 92/2022 г.

Физическите лица, регистрирани като земеделски производители, могат да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.

Облагаемият доход на лицата по ал. 1 се формира по реда на чл. 26, като в него: 1. не се включва финансовият резултат за доходи, които съгласно чл. 11 са придобити през данъчни години, предхождащи данъчната година, от която започва облагането на доходите с данък по чл. 14, ал. 2, и за които приходът възниква и следва да се начисли в периода на облагане със същия данък; 2. се включва финансовият резултат за доходи, които съгласно чл. 11 са придобити през периода на облагане с данък по чл. 14, ал. 2 и които не участват при формиране на счетоводния финансов резултат за годината на придобиване или за следващи години.

Редът на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28, избран от лицата по ал. 1, се прилага за срок, не по-кратък от 5 последователни данъчни години.

Правото на избор за лицата по ал. 1 се упражнява чрез подаване на декларация по образец до 31 декември на предходната година.

Лицата по ал. 1 прилагат Закона за счетоводството, като за тази цел се приравняват на еднолични търговци. В параграф 7 на този закон е посочено, че в чл. 48, ал. 7 накрая се поставя запетая и се добавя "както и от физическо лице, извършващо стопанска дейност по чл. 29а." От тази уредба е видно, че за 2014 година, /вж. §11 от ПЗР на закона/ и за следващите години е въведено право на особен кръг субекти на данъчното право – физически лица, регистрирани като земеделски производители, да избират за период от поне пет години напред начина на облагането на доходите им или чрез формиране на данъчна основа за доходите им като земеделски производители по начина, разписан в разпоредбите на чл.29, ал.1, т.1 и чл.30 от ЗДДФЛ, или по начина разписан в разпоредбите на чл.29а, ал.2 във връзка с чл.28 от ЗДДФЛ. По делото няма спор, че жалбоподатеелката е регистрирана като земеделски стопанин по реда Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, като от една страна към 31.12.2014 година не е подала предвидената в чл.29а, ал.4 от ЗДДФЛ декларация, с която се упражнява публичното преобразуващо право на избор, като от друга страна е подала ГДД по ЗДДФЛ за 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 години, определяйки данъчната си основа по реда на чл.29а, ал.2 във връзка с чл.28 от ЗДДФЛ. От друга страна, към тези декларации по ЗДДФЛ жалбоподателката е приложила Приложение 2, в което е квалифицирала доходите си като такива от стопанска дейност като едноличен търговец, каквато тя не е /липсва формална регистрация на жалбоподателката като ЕТ в АВ/, третирайки финансовия си резултат чрез прилагане на данъчни разлики и формирайки данъчни печалби, въз основа на които са формирани и данъчните основи за съответните години. Към никоя от декларациите не е налице приложението, което касае деклариране на данъчни предимства под формата на нотифицирана от ЕК държавна помощ, каквато по същество е преотстъпването на пряк данък, която схема е приета на 11.2.2011 г. с Решение C (2011)863 на Комисията и впоследствие допълвана и изменяна/. Съответно, в представените Приложения 2 към декларациите /листове 57 – 84 от делото/ не е посочено като декларирано такова облекчение. По делото не е спорен и размера на получените от жалбоподателката доходи, видно от изложените в РА и РД мотиви. С оглед на посоченото, съдът намира, че правилно приходните органи са приложили разпоредбата на чл.29, ал.1, т.1 във връзка с чл.30 от ЗДДФЛ при определянето на данъчната основа на жалбоподатеклата за процесните години. Обратно на поддържаното от жалбоподателката и процесуалния и представител, съдът намира, че подаването на декларацията по чл.29а, ал.4 от ЗДДФЛ в съответният срок, е абсолютна предпоставка за прилагането на режима на облагане, предвиден в нормите на чл.29а, ал.2 във връзка с чл.26 и сл. от ЗДДФЛ. След като ревизираното лице не е избрало реда за облагане при условията и по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2014 г., би следвало да се облага като физическо лице по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, съгласно която облагаемият доход от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, се определя, като придобитият доход от производство на непреработени продукти от селско стопанство, се намалява с 60 на сто разходи за дейността. Доходите на регистрираните по ЗДДС земеделски стопани, които не са подали декларация по образец за облагане по реда чл. 28 от ЗДДФЛ като ЕТ, следва да се облагат по реда на чл. 29 - 30 от закона вр. с чл. 48, ал. 1, т. е. като доходи от друга стопанска дейност, при данъчна ставка 10 на сто. В този смисъл следва да бъде прието, че декларацията по чл.29а, ал.4 от ЗДДФЛ освен правно – технически способ за избор на реда за облагане, е и единственият меродавен правен инструмент, чрез който се упражнява преобразуващото право на избор за вида на облагането на дохода на съответното физическо лице, което е регистрирано като земеделски производител. В това отношение е без значение обстоятелството, че жалбоподателката е подала Приложение 2 към ГДД по ЗДДФЛ за процесните години. Само по себе си това обстоятелство е необходимо, но недостатъчно условие за прилагането на режима на облагане на доходите като такива, получени от стопанската дейност на едноличен търговец. В този смисъл са например Решение № 4094 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9906/2019 г., Решение № 6154 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2304/2019 г. и други. Обосновано администрацията отрича и претендираното от жалбоподателката данъчно предимство в качеството и на земеделски стопанин, а и в качеството и на лице, доходите на които се претендират да се обложат по реда на доходите, получени от стопанска дейност като едноличен търговец. Разпоредбата на чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ гласи следното: „Данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски стопани, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията на Закона за корпоративното подоходно облагане за преотстъпване на корпоративен данък, под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани.“. От самата структура на нормата следва, че преотстъпването на данъка като вид данъчно предимство /нотифицирана държавна помощ/ е функция на проявлението на три основни фактора. Първо, следва ползващият предимството да е едноличен търговец от формална страна. Второ, следва именно в качеството си на едноличен търговец той да е регистриран като земеделски стопанин. Най – сетне, преотстъването е допустимо единствено за доходи от онази стопанска дейност на формално регистрирания едноличен търговец, които произтичат от дейността му по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Жалбоподателката не е регистрирана като едноличен търговец, а и, както се констатира, не е избрала по изискуемия се от закона правно-технически способ доходите и да се облагат като доходи от стопанската дейност на едноличен търговец. Жалбоподателката не може да се ползва от данъчното предимство по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ и в качеството си на физическо лице, което е регистрирано като земеделски стопанин. Посоченото следва от изричната разпоредба на чл.48, ал.7, т.3 от ЗДДФЛ, според която преотстъпването на данък по ал. 6, представляващо държавна помощ за земеделски стопани, не се прилага по отношение на физическо лице, извършващо стопанска дейност по чл. 29а. Няма спор, че жалбоподателката е именно физическо лице, което е регистрирано като земеделски стопанин, което прави неприложимо за нея данъчното предимство под формата на схемата за държавна помощ, представляваща преотстъпване на пряк данък. В този смисъл е например цитираното от ответника решение №17107/13.12.2019 година на ВАС. При това положение съдът не следва да обсъжда изводите на допусната и изслушана експертиза, тъй като те касая случай, при който жалбоподателката би имала право да се ползва от посочената схема за държавна помощ. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Следва на ответника да се присъдят дължимите по закон разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 3419, 10 лв. съобразно разпоредбата на чл.161, ал.1, изречение трето от ДОПК.