Решение № 141 от 6.2.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 1713/2023 г.

Производството е образувано по жалба на "КРАФТ КРЮ"ЕООД, против НП № 03- 2201249/04.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда", гр. Варна, с което на осн. чл. 413 ал.2 от КТ на юридическото лице е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 296 ал.1 от КТ във вр. с чл. 6 ал.1 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло. С жалба се изразява становище, че НП е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че в НП не е посочено каква конкретна работа е извършвало лицето С. С., характеризираща се с определено работно място, работно време и получаване на трудово възнаграждение, обуславяща изводът, че е налице трудово правоотношение със същото. Оспорва се изводът, че дружеството-жалбоподател има качеството „работодател" по отношение на това лице, за да има задължение да осигури безплатно работно и униформено облекло. Навеждат се доводи, че в случая НП не отговаря на императивните изисквания на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като от фактическото формулиране на обвинението не се извеждат обективните признаци на твърдяното нарушение и неговия автор. Излага се становище, че са допуснати нарушения и при определяне размера на санкцията, като административното наказание е наложено над минималния размер, без да са посочени основания за това. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а в условията на евентуалност се иска административната санкция да бъде изменена като бъде определена в минималния размер. В съдебно заседание въз. дружество, редовно призовано, не се представлява. Процесуалният представител на въззиваемата страна, оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, излагат се аргументи за доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка: На 24.11.2022 г. служители на ДИТ - Варна – сред които св. Н. И., , с оглед постъпил сигнал в Д“ИТ“ за работещи лица без трудов договор, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на м/к „Сий Лайън", на кей № 6, на територията на кораборемонтен завод „Одесос", находящ се в Островната зона на гр. Варна. Проверяващите били посрещнати от служители, , осъществяващи функции по охрана на труда, които ги съпроводили до м/к „Сий Лайън". Въз основа на договор № 304-2022/28.09.2022 г. сключен между Кораборемонтен завод „Одесос"АД в качеството на възложител и „Крафт Крю"ЕООД в качеството на изпълнител, било установено, че последният се е задължил да извърши товаро-разтоварни операции, свързани с почистването на ремонтиращите се в завода кораби. При обхода на м/к"Сий Лайън" проверяващите установили, че на кораба присъстват 10 работника, които извършват дейност по почистване на палубата. Сред лицата, които се намирали на палубата била и св. С. С.. Същата била без образование, поради което проверяващите потърсили съдействие от ръководството на КРЗ Одесос и бил изпратен св.В. П..В декларация по чл.402 от КТ св.И. отразил личните данни на св.С., че същата работи в „Крафт Крю" ЕООД, на м/к „Сий Лайън" от 24.11.2022 г. при уговорено дневно възнаграждение в размер на 40 лева, , без сключен граждански и трудов договор, като било отразено, че до момента С. не е получавала възнаграждение.Проверяващите възприели, че С. и при така установените елементи на трудово правоотношение между дружеството- жалбоподател и работника С. на същата дата свид. Н. И. издал постановление за обявяване съществуването на това трудово правоотношение, считано от деня на съставяне на акта. На 08.12.2022 г. свид. И. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 296 ал.1 от КТ във вр. с чл. 6 ал.1 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло за това, че на 24.11.2022 г. в гр. Варна, Островна зона, на територията на кораборемонтен завод „Одесос", С. С. е престирала труд в полза на дружеството в изпълнение на функциите на длъжността „общ работник/чистач" на кей № 6, м/к"Сей Лайън", без да й бъде осигурено безплатно работно и униформено облекло. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, с което на основание 413 ал.2 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника, като му е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Съдът напълно кредитира показанията на св.И. и св.П., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват. Съдът не кредитира показанията на св.С. единствено в частта, в която същата сочи, че не е извършвала никаква дейност по време на проверката, тъй като в тази им част показанията й не кореспондират с показанията на св.И. и с данните, отразени в декларацията, попълнена от св.П. под нейна диктовка.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.С., тъй като същите са искрени, непротиворечиви и липсват доказателства, които да ги оборват. Гореизложената фактическа обстановка се установява безспорно от приобщените по делото материали по АНП, както и от гласните доказателства по делото в кредитираните от съда части и от писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директорът на Дирекция „Инспекция по труда"- гр. Варна, видно от заверено копие на заповед на Изпълнителния директор на ИА"ГИТ" Административно-наказателното производство се е развило в давностните срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Като разгледа жалбата досежно процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът констатира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. В съдържанието на АУАН и НП липсва описание на всички релевантни факти, които обуславят съставомерността на извършеното нарушение, а посочените такива са лишени от конкретика, въз основа на която е възможно да се формира извод относно индивидуализацията на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като следва да се посочат и доказателствата, които го потвърждава.В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.Видно от съдържанието на НП, в обстоятелствената му част се съдържа единствено правния извод на АНО, че св.С. е изпълнявала длъжност „ общ работник, чистач” в проверения обект, за санкционираното дружество в качеството му на работодател, който не е изпълнил задължението си да осигури безплатно работно и униформено облекло, но липсват каквито и да било факти, които да сочат, конкретното работно време и уговореното трудово възнаграждение, отпуски, почивки, многократност и повторяемост на дължимите престации, които са основните елементи на ТПО.Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението, непосочването на всички относими към съставомерността факти и на обстоятелствата, при които нарушението е извършено, винаги съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на нарушителя.Недопустимо е факти, касаещи съставомерността на нарушението да се установяват едва в с.з. или да се извличат от материалите по преписката. Освен горното посочената като нарушена норма на чл. 6 ал.1 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло /Наредбата/, във вр. с чл. 296 от КТ предвижда осигуряване на работниците и служителите на облекло в зависимост от спецификата на извършваната от тях дейност и на работното място. Същевременно според нормата на чл. 3 от Наредбата работно облекло се осигурява, за да се запази личното облекло на работниците и служителите при извършване на възложената работа, а съгласно разпоредбата на чл. 4 от Наредбата униформено облекло се осигурява, когато при изпълнение на задълженията се налага отличаване на работниците и служителите от останалото население, както и с оглед дейността на предприятието. В случая в НП не са посочени кои характеристики на извършваната от работника дейност я определят като специфична такава, налагаща предоставянето на работно и/или униформено облекло, за постигане целите, които сочи закона в цитираните две разпоредби, уреждащи двата вида облекло, както и кое работно/униформено облекло е „подходящо" в случая, които факти са релевантни, тъй като обуславят съставомерността на твърдяното деяние. В този смисъл нарушението е бланкетно описано в НП и не отговаря на изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените, опорочило е административно-наказателното производство и не може да бъде отстранено в съдебната фаза. Разпоредбата на чл. 296 от Кодекса на труда /КТ/ е обща норма, която установява правото на работниците и служителите на работно и униформено облекло. Редът и начинът на осъществяване на това право е установен в Наредбата за безплатното работно и униформено облекло /НБРУО/. Съгласно чл. 6, ал. 1 от наредбата, работодателят осигурява на работниците и служителите подходящо работно и/или униформено облекло в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място. Нормата на чл. 6 ал.2 от Наредбата, сочи, че работодателят определя писмено работата, за която осигурява работно и/или униформено облекло след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда и с комитета/групата по условия на труд респ. в случаите, когато това е предвидено в колективния трудов договор. Анализът на нормативната уредба, касаеща работното и униформеното облекло, сочи че задължението да работодателя да осигури такова съгласно цитираната в НП наредба възниква единствено, когато въз основа на тристранното сътрудничество респ. с оглед конкретна разпоредба в колективен трудов договор е регламентирано във вътрешен властнически акт, предоставяне на униформено и/или работно облекло за извършване на конкретни дейности. Поради изложените съображения, съдът намира, че описаното нарушение е несъставомерно, доколкото липсват каквито и да е факти, сочещи че в предприятието на конкретния работодател е действал вътрешен акт - заповед, правилник и пр., в който е предвидено предоставянето на работно и/ или униформено облекло. С оглед на изложените съображения, съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно и необосновано, като същото е издадено и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да остави без уважение искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, съдът