Решение № 185 от 24.3.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 5225/2022 г.

производство (чл. 348, ал.3, т.1 НПК), защото в материалите по делото няма доказателства, че Г. и адвокатът му са получили мотивиран отговор на искането им за отвод на наблюдаващия прокурор, направено при предявяване на разследването (л. 53 от д.п.). Изложените във връзка с това искане доводи заслужават внимание поради твърдението, че обвинителят, внесъл в СРС предложението по чл. 375 НПК, е същият, който преди това е отказал (чл. 213, ал.1 НПК) да започне досъдебно производство по сигнала на Г. за същия инцидент, но срещу друг деец. Тук именно гаранциите за справедливост на производството и ръководеното му от безпристрастен орган са налагали да се изпълни процедурата по чл. 47, ал.4 НПК чрез произнасяне по отвода на „прокурор от по-горестоящата прокуратура“. Данни подобни действия да се извършвани по делото липсват, защото единственото налично произнасяне по възраженията при предявяването (чл. 229, ал.3 НПК) е отразено в приложеното постановление на СРП от 16.07.2021 г., с което без уважение са оставени само доказателствените искания на защитата. Районният съд е следвало да реагира срещу подобен пропуск, ползвайки разпоредбата на чл. 377, ал.1 НПК, но вместо това е пристъпил директно към разглеждане на прокурорското предложение „по същество“. В заключение - и начинът, по който са били пренебрегнати досъдебните оплаквания на обв. Г. относно безпристрастността на прокурора, и съдържанието на обжалваното съдебно решение (относно доказаността на деянието и неговата правна квалификация) са ограничили съществено правото на защита на жалбоподателя. Поправянето на установените от СГС процесуални пороци налага повторното разглеждане на делото в първата инстанция, при това – от етапа, в който да се извърши нова преценка на въпросите по чл. 377, ал.1 НПК. Ръководен от изложеното и на основание чл. 335, ал.2 НПК, Софийският градски съд, НО, ІІ въззивен състав,