Решение № 246 от 14.9.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 88/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по подадена подадени две въззивни жалби - едната от ЗАД „Армеец“ АД, чрез юрк. Б. Д., а другата от Ф. Н. А., чрез адв. Н. Д., против решение № 111 от 28.11.2023 г., постановено по т. д. № 23/2022 г. на Окръжен съд – Търговище.

Застрахователят обжалва съдебният акт, в частта с която е осъден да заплаща на Ф. Н. А. по 5 613.70 лв. месечно, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за придружител - болногледач и медицинско лице, настъпили от увреждане, причинено при ПТП на 15.02.2017 г. в Република Унгария, считано от 15.04.2022 г. пожизнено и до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или погасяване на правото на това обезщетение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от по 5 613.70 лв., считано от 15-то число на месеца, за който се дължи присъдената месечна сума.

В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че в първоинстанционното производство съдът е допуснал едновременно изменение на основанието и на петитума на претенциите на ищцата, предявени с исковата молба, което е недопустимо. Оспорват се изводите на съда, че направеното възражение от застрахователя за погасителна давност е неоснователно. Сочи се, че липсват доказателства относно необходимостта за ищцата да бъдат полагани ежедневни медицински грижи от медицинско лице. Напротив, твърди се, че необходимостта е отпаднала. Застрахователят намира още, че не е проведено пълно и главно доказване относно необходимостта от ползване на „придружител-болногледач“. По така изложените съображения моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и да отхвърли претенциите на ищцата за имуществени вреди. Претеднира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Ф. Н. А., подаден чрез процесуалния представител адв. Н. Д.. По подробно изложените в него доводи счита за неоснователна въззивната жалба на застрахователя. Моли съда да остави същата без уважение. Претендира разноски.

Подадената въззивна жалба от Ф. Н. А., чрез адв. Н. Д. е насочена срещу отхвърлителната част на обжалваното решение. В същата се излагат доводи за необоснованост и неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи се, че разход за закупуване на МПС (лек автомобил), специално пригоден за управление от лице в неравностойно положение, не следва да бъде обвързано от притежанието на СУМПС. Тъй като ищцата е загубила в резултат на инцидента 100% работоспособност и има потребност от чужда помощ пожизнено, се налага ползването на приспособено МПС за нуждите й, което непосредствено засяга имуществената й сфера. Моли за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и за уважаване изцяло на предявения от нея иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ЗАД „Армеец“ АД, чрез юрк. Б. Д., в който се излага становище за неоснователност за въззивната жалба.

С постановеното определение № 212/25.03.2024 г., в подготвителното производство по чл. 267 ГПК, въззивният съд е посочил жалбите, като подадени в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се насрочат за разглеждане в открито съдебно заседание.

В проведеното на 11.06.2024 г. съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът Ф. Н. А., чрез адв. Н. Д., депозира молба с вх. № 4165/10.06.2024 г., в която излага становището си, че поддържа въззивната жалба, претендира разноски, с молбата представя списък по чл. 80 ГПК. Противопоставя се срещу искането за присъждане на разноски адвокатско възнаграждение на насрещната страна. В условията на евентуалност възразява спрямо претендирания размер от страната.

Насрещната страна, чрез юрисконсулт Й поддържа подадената от застрахователя въззивна жалба, претендира разноски. Възразява срещу насрещната претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение, като недоказана. Отправя възражение за прекомерност на исканото възнаграждение.

След като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявена от пострадало от ПТП лице пряка претенция срещу застраховател на автомобилист, причинил имуществени вреди подлежащи на обезщетение.

Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено. Решението е допустимо. Като абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща наличието на правен интерес в производството, е осъществено и изискването на чл. 380, ал. 1 КЗ, видно от отправена засрахователна претенция от 15.04.2022 г. /л. 934 от делото/, по която застрахователното дружество се е произнесло и е отказало да заплати обезщетение.

Доколкото въззивните възражения са сведени единствено до правилността на съдебния акт, то и в този предметен обхват следва да се произнесе въззивния съд съобразно правилото на чл. 269 изр. второ ГПК.

Предявеният иск е с правно основание чл. 432 КЗ.

Спорният предмет във въззивното производство се очертава около размера на дължимата обезвреда за настъпилото застрахователно събитие и съответно наличието сигурни бъдещи вреди за закупуване на лек автомобил, приспособен за управление от пострадалата (който все още не е закупен), необходими разходи за осигуряване на придружители и болногледач, който да е медицинско лице. Като необжалвано, решението в частта относно произнасянето по претенцията за имуществени вреди във връзка със закупуване на модифицирана инвалидна количка, специално пригодена за управление от лице с пълна парализа на долните крайници, е влязло в сила.

Безспорни в настоящото производство са фактите и обстоятелствата около наличието на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и застрахователното дружество, настъпването на застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, претърпени неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП от 15.02.2017 г., които са в причинна връзка с виновното поведение на застрахования водач. Видно от присъда на общински съд Мако, Унгария, по наказателен случай № 1.В.11/2019 от 17.06.2019 г.(като част от писмените доказателства по делото, след отправено искане от първата инстанция), потвърдена с приложеното към исковата молба решение на Апелативния съд в Сегед, Е С Е от гр. Омуртаг, род. 1992г., е признат за виновен в простъпка за причиняване на „смъртна пътна катастрофа по невнимание“ в нарушение на чл. 235, ал. 1, ал. 2, т. 6 НК. В производството не е налице спор относно приложимото право.

Видно от приложената присъда Е С Е, като водач на микробус „Фолксваген“, модел „Каравел", с peг. № Х ХХХХ ХХ (в който като пътник е пътувала ищцата), на 15.02.2017 г. в Република Унгария, поради несъобразени скорост и дистанция с пътната и метеорологичната обстановка, се блъска в задната част на спрялата последна в опашката композиция, състояща се от седлови влекач с peг. № ХХХХХХХ и прикачено полуремарке с peг. № ХХХХХХХХ, управлявана от румънския гражданин Б К. Претенцията за обезщетение за имуществени вреди (по трите искови претенции) е обоснована с настъпването на процесното ПТП.обстоятелствата одобреното споразумение постигнато по НОХД № 847/2022 г., по описа на Районен съд – Търговище и неговата задължителна сила, съгласно чл. 300 ГПК. Не се спори относно осъществения състав на деликта.

Заключението по допуснатата СМЕ е категорично относно понесените от пострадалата увреждания, както и че те са в причинно-следствена връзка с процесното произшествие. Вещото лице подробно е проследило получените от ищцата увреждания, множество на брой, в различни области на тялото, основната част от които тежки и сериозни, довели до инвалидизиране на пострадалата, поради невъзможност да се грижи сама и за най-елементарните си ежедневни нужди, необратимо и пожизнено. Експертът е дал заключението си на база събраните по делото медицински документи и личен преглед на пострадалото лице. При извършени многобройни изследвания, клинични, параклинични в болницата в Унгария, е установено, че пострадалата има множествено счупване на израстъците на шийните прешлени, гръдни прешлени и два поясни прешлена. С контузия на гръбначен мозък, в шийния отдел и тежка контузия на гръбначния мозък в гръдния отдел. Имала е парапареза на двата горни крайника и парализа на двата долни крайника, със загуба на говора. Извършена е операция по отношение счупванията на прешлените на гръбначния стълб, където е установено известно стеснение в гръдния отдел. Поставена е метална стабилизация на шийни гръдни прешлени, за да няма възможност за нови размествания. Постепенно, в рамките на месец-месец и половина е раздвижила горните крайници. Възвърнала е говора, но долните крайници, поради разкъсване на гръбначно- мозъчно вещество, движението на долните крайници не е възстановено и до ден днешен. Установена е също субкапсуларна руптура на слезката - разкъсване на слезката, довело до отстраняването, тъй като няма как да се зашие/залепи тази материя. Отстраняването е довело до загубата на многобройните и важни функции на слезката за човешкия организъм - имунна защита, за образуване на кръвни телца и ред други функции. Получила е счупване на две ребра и счупване на пода на дясна орбита, без нарушение на зрението. Изписана на 16.03.2017 год., с пълна загуба на основните функции на долните крайници, изправен стоеж и ходене. Експертът е подчертал, че осакатяването на двата долни крайника е завинаги. От увреждането на гръбначния мозък обследваната не може да задържа урина и чревно съдържание. Вещото лице е пояснило, че за личния преглед ищцата на 09.08.2023 год., тя е дошла с количка, с двама придружители, мъжът й, с когото живее, както и нейният син. Те я бутат, те я качват. Ръцете си движи, с тях може да извършва всякакви дейности. Ищцата е била с катетър и буркан, който събира урина, но чревната съдържимост с памперси и през определен период от време се чисти (поради гръбначно-мозъчната травма). Описвайки здравословното състояние на пострадалата, вещото лице заключава, че тя ще бъде за постоянно с пълна парализа на долните крайници и незадържане на урината, и чревното съдържание. Ищцата не може да се предвижва сама от леглото в инвалидната количка и обратно. Според вещото лице при нейното състояние, тя трябва да бъде постоянно с придружител и болногледач. От инвалидната количка, за да бъде прехвърлена примерно на леглото, трябва някой да я пренесе и да седне на леглото, и да стои. Обаче трябва да бъде подпряна. С напредването на възрастта, състоянието няма да се подобрява, а ще се влошава. В този смисъл неоснователно е възражението за липсата на доказателства относно необходимостта на ищцата да бъдат полагани ежедневни медицински грижи от медицинско лице, както и че тази необходимост е отпаднала с времето. Направеният извод се подкрепя и от гласните доказателства от разказа на М А, съобразени от съда по реда на чл. 172 ГПК, доколкото разясненото от лицето напълно съответства на заключението на експерта дадено във връзка със здравословното състояние на пострадалата.

Гореизложената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи на настоящата инстанция:

Принципът на чл. 51 ЗЗД за пълна обезвреда, изисква възстановяване на всички реално претърпени вреди, както и на пропуснатите ползи, щом са в пряка и непосредствена последица от увреждането, като претърпените имуществени и неимуществени вреди са, както вече настъпилите, така и бъдещите, които са следствие от деликта и са естествено продължение на обективния процес на вредоносното проявление на самото увреждане и които със сигурност ще настъпят в бъдеще време /касаят все едно и също по правния си характер задължение, следващо от фактическия състав на деликтната отговорност/. Безспорно е, че причинените в резултат на непозволено увреждане (деликт) вреди на пострадало лице следва да бъдат обезщетени в пълен обем.

И по трите предявени иска пред първата инстанция ищцата претендира обезщетяване на бъдещи имуществени вреди. Актуалната практика на ВКС приема в редица свои актове, че не съществува пречка да бъдат обезщетявани всички бъдещи вреди /вкл., но не само, когато се касае за периодични, еднотипни разходи, респективно за периодичното им обезщетение/, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът – установим. Посочва се, че сигурното настъпване на вредите е факт, който се преценява с оглед особеностите на конкретното дело, по което е заявено искането за обезщетяване/, респективно предявените искове за обезщетяване на такива вреди се явяват допустими / в т.см. определение № 592 /25.09.2019г. по т.д. 1627 / 19г., ВКС, ТК, IIт.о. /. С решение № 50035 от 20.12.2023 г. на ВКС по т.д. № 2728/2021 г., I т.о., което настоящия състав споделя, е прието, че принципът на чл. 51 ЗЗД за пълно обезщетяване, изисква възстановяване на всички реално претърпени вреди, както и на пропуснатите ползи, щом са пряка и непосредствена последица от увреждането, като претърпените имуществени и неимуществени вреди са, както вече настъпилите, така и бъдещите, които са следствие от деликта и са естествено продължение на обективния процес на вредоносното проявление на самото увреждане и които със сигурност ще настъпят в бъдеще време. Не съществува пречка да бъдат обезщетявани бъдещи вреди, респективно за периодичното им обезщетение, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът – установим / в т.см. решение № 493 / 23.07.2024г. по гр.д. № 484 / 23, ВКС, ГК /.

От събраните по делото доказателства, обсъдени и по – горе, безпротиворечиво се установява изключително тежко увреденото общо състояние на ищцата, което с течение на времето няма медицински изгледи да се подобрява, а напротив – да се влошава. По безспорен начин се установява необходимостта от полагани ежедневни грижи и съдействие на ищцата дори за най – обичайните и рутинни всекидневни действия. Вещото лице посочва изрично, че парализата на долните крайници на ищцата ще е за постоянно, т.е. състоянието и увредата са необратими. Неоспорим е и фактът на пряката причинно – следствена връзка от настъпилото ПТП с описаното състояние на ищцата. Тоест, няма никакво съмнение, че необходимостта от тези грижи е следствие от деликта и те ще изискват разходи, които са сигурни, необходими и извършващи се продължително време всеки месец.

По отношение исковата претенция по т. 1 от исковата молба, то същата е заявена като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за три лица: придружител – болногледач, придружител от мъжки пол и медицинско лице от женски пол при 12 часов работен ден, седем дни в седмицата, както и през празнични и официални дни, заедно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, като първата е считана от датата на исковата молба, до окончателното им изплащане, първоначално заявена за сумата от 2000 лв., ежемесечно. С оглед наведените в исковата молба фактически твърдения следва да се приеме, че ищцата не претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди, които са в резултат на влошаване на здравословното й състояние, а които представляват разходи за поддържането на живота и ежедневното й обслужване във връзка с трайното тежко здравословно състояние, в което е изпаднала вследствие ПТП на 15.02.2017г.

В ОСЗ на 21.09.2023г. на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на първоначално предявената искова претенция по п.1 от ИМ по размер, като претендираната сума е увеличена до размера на 5613, 70 лв., месечно. При направеното искане по реда на чл. 214 ГПК процесуалният представител на ищцата е посочил, че се претендира посочената увеличена сума за две лица, едното от които болногледач, а другото придружител. Допълнил е исковата претенция с уточняване на вида на извършваните от тези две, а не три, както е по формулирания петитум в ИМ лица, допълнително посочвайки, че всеки от тях следва да е с 12 – часов работен ден, и двамата общо с 24 часа, за да може през целия ден всеки да изпълнява по различно време на денонощието своите функции / стр. 1240 от том 5 на първоинстанционното дело/, диференцирал е и техните функции. Гореизложеното мотивира правния извод на съда, че ищецът е добавил нови основания и е изменил недопустимо своя иск не само по размер. Настоящият съдебен състав достига до правния извод, че се установява едновременно изменение на основанието и петитума на иска, а не само увеличаване на размера на диреното с него обезщетение. По същество са променени и броя на лицата, от чиито услуги се твърди, че има необходимост ищцата, сочат се техните нови и конкретни функции, визира се различна от първоначално заявената продължителност на времето, за което се иска ползването им. Предвид изложеното, съдът приема, че е налице недопустимо изменение на исковата претенция и следва да обсъди основателността и доказаността на първоначално предявения иск по първия пункт на исковата молба, съобразно формулирания в нея петитум.

За пълнота на изложението следва да се посочи процесуалната позиция и предприетата от дружеството - ответник защита срещу предявения по същество нов иск и направеното възражение за погасени по давност вземания за увеличения размер на първоначалната исковата претенция. Съдебният състав намира същото за основателно. В случая настъпилите имуществени вреди се претендират поради настъпилото на 15.02.2017 г. събитие. В своята трайна практика ВКС приема, че при настъпили имуществени вреди от застрахователно събитие, за което се дължи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, моментът на изискуемостта им е от датата на деликта. Съотнесено към конкретния казус погасителната давност е изтекла дори преди предявяване на исковата молба – 18.04.2022г., но процесуалният пълномощник на ответното дружество не се е позовал на същата в допустимия за това процесуален момент, с което е и преклудирал тази възможност по отношение на първоначално предявената искова претенция. Съдът съобразява и обстоятелството, че в настоящия случай не става въпрос за изменение в състоянието на увредения или за изменение в стойността на престацията, в които случаи сме изправени пред хипотеза на ексцес и началото на давностния срок би бил различен.

От заключението по допуснатите по делото експертизи, както и от всички доказателства, разгледани в тяхната съвкупност се установява необходимостта от ежедневна грижа за ищцата. От съдебно-икономическата експертиза се установява, че средномесечните разходи за възнаграждение на лицата, които ще обслужват ищцата са общо в размер на 5613, 70 лв. за 24 общо, или по 12 часа всеки. Предвид петитума по посочения пункт претенцията следва да се разглежда за 12 часа общо или средномесечните разходи би следвало да са 2 807 лв. Претенцията по п.1 от исковата молба за заплащане на ежемесечни суми, представляващи обезщетение за имуществени вреди, поради разходи за придружител – болногледач, придружител от мъжки пол и медицинско лице от женски пол при 12 часов работен ден, седем дни в седмицата, както и през празнични и официални дни, в предявения размер от 2000 лева се явява доказана и като такава следва да се уважи, считано от 15.04.2022 г.(датата на извънсъдебната претенция, съвпадаща с датата на исковата молба) пожизнено и до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или погасяване на правото на това обезщетение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от по 2000 лв., считано от 15-то число на месеца, за който се дължи присъдената месечна сума.

Извън посочените мотиви, за пълнота на изложението, настоящият състав приема за основателна и доказана претенцията в размер до 2 000 лева и по следните съображения:

Видно от заключението на допуснатата СИЕ, от обясненията на вещото лице, дадени в ОСЗ на 21.09.2023г., както и от всички събрани по делото доказателства, безпротиворечиво се установява, че ищцата не е подавала в РЗИ – Търговище, РЗОК – Търговище или в Агенция за социално подпомагане искания за подпомагане на нито едно нормативно основание. Липсват каквито и да са твърдения, още по – малко доказателства ищцата да е подавала и искане за освидетелстване с експертно решение от ТЕЛК. Всичко това би й дало възможността тя да се ползва, с оглед на изключително увреденото й общо състояние, от предвидените възможности за хора с нейните нужди по Закона за личната помощ / в сила от 2019г. / и от Закона за хора с увреждания / в сила от 2019г./. Установените увреди дават възможност да се приеме, че ищцата е лице по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Закона за хората с увреждания. Съгласно законовата легална дефиниция на ЗХУ това са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот, и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. В този случай ищцата би могла да се възползва от възможността, визирана в чл. 72 във вр.с чл. 69, т.2 от ЗХУ и да получи целева помощ и / или право на рехабилитация по чл. 29 ЗХУ. В посочения текст на закона изрично е закрепено правото на хората с увреждания на комплексна рехабилитация, в т.ч. медицинска рехабилитация като лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване, и включваща:

1. идентификация на уврежданията;

1. медицинска и функционална диагностика;

1. физикална терапия;

1. говорна и зрителна терапия;

1. кинезитерапия;

1. хидротерапия;

1. ерготерапия;

1. психотерапия;

1. поддържаща медикаментозна терапия;

1. назначаване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания.

Извън тези възможности, ищцата като човек с трайни увреждания по легалната законова дефиниция има своите нормативно закрепени права да се ползва от предвидените в Закона за личната помощ възможности за личен асистент. Съгласно чл. 11от закона (изм. и доп. – ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.)механизмът лична помощ се основава на гарантирана от държавата финансова подкрепа, индивидуалните потребности и личния избор на ползвателя на лична помощ. С оглед на индивидуалната оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания броят на часовете за лична помощ би могъл да бъде до 168 часа месечно.

Всичко изложено мотивира правния извод на настоящата инстанция, че разходите по първата искова претенция над предявения размер от 2 000 лв. са установими по размер, но не са сигурни с оглед бъдещото им настъпване най – малкото, защото извършването им зависи от самото поведение на увреденото лице и от волята му да се ползва от публично предоставените му и обезпечени възможности за подпомагане като човек с трайни увреждания. Претенцията по п.1 от ИМ. се явява основателна и доказана до размер 2 000 лева, доколкото с нея би следвало да се компенсира необходимостта от допълнителни услуги за ищцата, предвид тежката й увреда, над обема възможности, които тя може да ползва по посочените законови и подзаконови актове.

По пункт 2 от исковата молба, свързана с претенция за обезщетение за бъдещи имуществени вреди във връзка със закупуване на приспособено стандартно МПС (лек автомобил) за управление от лице пълна парализа на долните крайници:

В случая претендираното закупуване на специализиран лек автомобил не само не е сигурна, но не е и непосредствена щета от процесния деликт. Увреждането на гръбначен прешлен, довело до парализа на долните крайници, може би причинява известна вреда, свързана с осуетена възможност на пострадалата ищца да си закупи и управлява лек автомобил, но тази вреда е хипотетична, тъй като нищо не показва, че без катастрофата същата непременно би си закупила автомобил, с който да се придвижва, за да задоволява различни свои потребности и нужди. Впрочем, ищцата дори не притежава свидетелство за правоуправление; нито се твърди, нито е доказано, че към момента на катастрофата същата се е обучавала в специалните теоретично-практически курсове за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, което е още един аргумент за хипотетичността и несигурността на твърдяната бъдеща материална вреда, чието обезщетяване се претендира. Не може да се пренебрегне и заключението на СМЕ, и дадените устни разяснения при изслушването на вещото лице, представляващи част от заключението на вещото лице (чл. 200, ал. 2 ГПК), че в седнало положение ищцата може да стои в кола, но трябва да бъде полегнала на седалката и здраво фиксирана, защото съществува възможност при завой и при рязко спиране или потегляне, тялото да падне. Тези обстоятелства са допълнителен аргумент за извода, че тази претендирана за обезщетяване бъдеща вреда е хипотетична и крайно несигурна. Като недоказана, съответно неоснователна следва да бъде отхвърлена и претенцията за покриване на разход за закупуване на лек автомобил специално пригоден за управление от лице с пълна парализа на долните крайници.

По изложените съображения и с оглед различните правни изводи на настоящия съд с тези на първата инстанция обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен частично за сумата над първоначално търсените 2000 лв., платими като ежемесечни имуществени вреди. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора на преразглеждане подлежат разпределените в първоинстанционното производството разноски.

За първоинстанционното производство ищцата е представлявана от адвокат и се претендират разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, представени са и доказателства за регистрация по ЗДДС. Предвид изхода в настоящото производство и уважената част от исковите претенции, ответникът следва да заплати на адв. Н. Д., осъществил безплатно процесуално представителства на ищцата, сумата от общо 8412 лв. с ДДС, съобразно уважената част на исковите претенции (по първия иск – 7692 лв. с ДДС, по третия – 720 лв. с ДДС) – на осн.чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 и т. 2 от НМРАВ. На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на окръжния съд разноски в размер общо 3349, 11 лв.: за експертизи и дължима държавна такса съобразно уважената част върху размера на присъдените суми по първия и третия иск общо 3000 лв. На ответната страна се дължат и разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП), препращаща към Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП) –за юриск.възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции и изцяло по втората претенция, в размер на общо 1023, 74 лв., съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от НЗПП.

При този изход на спора пред въззивната инстанция се дължат разноски по въззивната жалба на застрахователното дружество. Представен е списък по чл. 80 ГПК (л. 68 от делото), искане за присъждане на разноски е направено в преклузивните срокове, с оглед уважената част от жалбата, следва да се присъдят разноски в полза на въззивника в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивния съд. С оглед уважената, съответно отхвърлената част от въззивната жалба в полза на адв. Н. Д. трябва да се присъди възнаграждение за адвокатска защита и съдействие в производството пред въззивния съд, по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Насрещната страна е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед задължителния характер на даденото с решение на СЕС по дело С - 432/2022 г. тълкуване, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни и не обвързват съда. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен (в този смисъл определение № 2995/13.06.2024 г. постановено по ч.гр.дело № 991/2024 г., на IV г.о., гк, на ВКС). С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. Въззивният съд взема предвид, че ответната страна е упражнила правото си на писмен отговор; предмет на въззивно обжалване е част от спора пред първата инстанция; делото пред въззивния съд се е развило в едно съдебно заседание; в това съдебно заседание участие е взел само представителят на застрахователното дружество; насрещната страна е депозирала писмена защита. С оглед горното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява основателно, дължимото адвокатско възнаграждение за защита по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде намалено до размер на 800 лв. с ДДС.

С оглед на изложеното, съдът: