Решение № 27 от 26.5.2026 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 26/2025 г.

Предявен е иск по реда на чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ от един от кредиторите – „Първа инвестиционна банка“ АД. Ищецът твърди в исковата си молба, че с решение № 56 от 16.07.2019 г., по т. д. № 39/2019 г. по описа на Окръжен съд Търговище, е открито производство по несъстоятелност на длъжника „ЗЕНОН БГ“ ООД, ЕИК 200288580. „Първа инвестиционна банка“ АД е кредитор на несъстоятелния длъжник „ЗЕНОН БГ“ ООД, като в срока по чл. 685 от ТЗ е предявила вземанията си в производството по несъстоятелност на дружеството. Вземанията на банката са включени в списъка на приетите вземания по чл. 689 от ТЗ. В допълнителен списък на приетите вземания по чл. 689 от ТЗ, обявен в Търговски регистър с вписване под № 20250326090827, синдикът Т. И. е включил вземания, предявени от адвокат В. Й., с основание адвокатски хонорар за осъществена правна защита и съдействие по т. д. № 40/ 2020 г. на ОС – Търговище, в. т. д. № 646/2020 г. на АС – Варна и к. т. д. № 2201/ 2021 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Срещу тези вземания ПИБ АД е подала възражение в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, като с определение № 260034/ 07.05.2025 г., постановено по т.д. № 39/2019 г. на Окръжен съд – Търговище, възражението на банката е отхвърлено. В условията на евентуалност, съдът следвало да приеме, че тези вземания не следва се ползват с привилегията по чл.722, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Били налице всички изискуеми от закона предпоставки за завеждане на иска по чл. 694, ал. 3 ТЗ за установяване на обстоятелството, че вземания на адвокат В. Й. от „ЗЕНОН БГ“ ООД не съществуват. Предявилият вземанията адвокат няма качеството на кредитор на длъжника по смисъла на чл. 616 ТЗ, тъй като нейното вземане не произтича от търговска или нетърговска сделка. Нейната претенция произтича от договори за процесуално представителство по предявени искове за попълване на масата на несъстоятелността. Съобразно разпоредбата на чл.723, т. 4 от ТЗ разходите за попълване на масата на несъстоятелността представляват разноски по несъстоятелността. Тези разходи са извършени след приключване на търговската дейност и са направени във връзка с воденето на специалните искове в интерес на кредиторите. Всички разходи, посочени като разноски в чл. 723 от ТЗ, следва да се разплащат текущо, като разноски по производството, от особената сметка на синдика. Редът за това е след мотивирано искане направено от синдика, съдът да даде разрешение синдикът да се разпореди с парични суми във връзка с така направените разходи – чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ. Ако с оглед конкретните нужди в производството по несъстоятелност не е било своевременно заплатено дължимото възнаграждение или твърдян като извършен за опазване на масата на несъстоятелността разход, то сумата за тях следва да се включи в изготвената от новия синдик сметка за разпределение. Недопустимо е включването на вземания на синдика за разноски по чл. 723 ТЗ в списъка на вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа. Действително, посочването на разноските в несъстоятелността като платими по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ в изготвената от синдика частична сметка за разпределение по принцип осигурява пълното им изплащане с предимство преди всички други вземания. Неизяснено в случая оставало обстоятелството защо процесната претендирана от адвоката сума не е включена в такава сметка своевременно – след възникване на вземането, а едва няколко години по-късно. Цитира се съдебна практика. Освен това адвокатът е предявил вземанията си повече от 5 години след постановяване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване сключването на договори между адвоката и синдика за процесуално представителство, което е нелогично и обуславя основателно предположение, че това е с цел встъпване в производството по несъстоятелност на фиктивен кредитор, който да се ползва с привилегията по т. 3 на чл. 722, ал. 1 ТЗ и така да попречи на правилното и законосъобразно разпределение на активите от масата на несъстоятелността. Към датата на предявяването е изтекла както кратката 3-годишна давност, така и общата 5- годишна такава. Ако съдът приеме, че адвокат В. Й. е правно легитимиран кредитор в производството по несъстоятелност, редът за удовлетворяване на вземанията, произтичащи от сключените със синдика договори за правна помощ на несъстоятелното дружество, следва да е различен от приетия от синдика и впоследствие одобрен от съда. Вземането й не може да бъде квалифицирано като такова по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ, а следва да се приеме като такова от подолен ред – по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Моли съдът да постанови решение, с което да установи, че адвокат В. Й. Й. няма качеството кредитор по вземане от „ЗЕНОН БГ“ ООД, ЕИК 200288580, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Митрополит Андрей“ № 144, съгласно приетия от синдика в производството по несъстоятелност по т. д. № 39/ 2019 г. по описа на ОС Търговище списък № 4 на допълнително приетите вземания по чл. 688, ал.3 ТЗ. Ако съдът не уважи това искане и приеме, че адвокат В. Й. Й. има качеството на кредитор на длъжника „ЗЕНОН БГ“ ООД с ЕИК 200288580 в производството по несъстоятелност по т. д. №39/ 2019 г. по описа на ОС Търговище, то моли да приеме, че вземането й не следва да се ползва с привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ. Да се присъдят и сторените разноски, както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. В съд.зас. поддържа отговора. От синдика постъпи отговор, в който подробно описва действията, които е осъществил в това производство. Оспорва допустимостта на иска доколкото не разполагал с данни кога е постъпила в ЕПЕП исковата молба. Ако тя е постъпила в срок, оспорва нейната основателност, като развива подробни доводи относно това, че действията по упълномощаването и определянето на хонорара на адвоката, са извършени след одобрението на съда по несъстоятелността. Тези действия са свързани с попълване на масата на несъстоятелността и според чл. 723, т. 4 от ТЗ, затова и следва да бъдат включени в сметката за разпределение именно по този начин. Няма пречка вземането да се включи в списъка на приетите вземания, защото то е дължимо. Ако това не бъде направено, нямало как да се заплати на кредитора. Ако не се направи то може да се погаси по давност. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Освен това посочва, че вземането било прехвърлено по договор за цесия на „Симката трейд“ ЕООД, на 14.05.2025 г. Няма възражения по исканията по доказателства. След връчване на отговора на ищеца, от него постъпи допълнителна молба, в която поддържа становището си и преповтаря изложените вече доводи. В отговор синдикът поддържа изразеното вече становище. В съд.зас., предвид направените от страните възражения бяха конституирани като страни в производството адв. В. Й. и „Симката трейд“ ООД. От дружеството постъпи писмен отговор чрез адвокат К.. Тя оспорва допустимостта на иска и евентуално неговата основателност. В тази връзка обръща внимание на факта, че вземането е възникнало за адв. Й. след като е било разрешено от съда да се направи такъв разход и е определено възнаграждението на адвоката по искове за попълване на масата на несъстоятелността. Това е било в интерес на всички кредитори. Съдът следвало да обърне внимание на това, че всъщност се оспорва привилегията на кредитора. Оспорва се възражението за изтекла давност – договорите за права защита и съдействие са от 12.03.2020 г., от 14.12.2020 г. и от 30.07.2021 г. Предявени били на 12.03.2025 г. Вземанията не е могло да бъдат платени от синдика поради липсата на суми по специалната сметка. С оглед на всички възражения се иска съдът да прекрати делото или да отхвърли иска като неоснователен. След повторната размяна на книжата страните поддържат становищата си. От адв. В. Й. постъпи писмен отговор. В него та оспорва иска по основание. Посочва, че е предявила вземанията си към синдика на на 12.03.2025 г. като описва основанието за възникването на тези вземания и фактите по осъщественото от нея представителство на несъстоятелното дружество. Представя писмени доказателства във връзка с изложените от нея обстоятелства. В съд.зас. не се яви, като посочи, че моли ход на делото да се даде в нейно отсъствие, като поддържа всички свои доводи, изразени в отговора. Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: По фактите: в края на съдебното дирене страните не оспорват обстоятелствата, във връзка с това, че ищецът има качеството на кредитор в производството по несъстоятелност на ответното дружество, това, че има прието вземане, водените от синдика дела за попълване на масата на несъстоятелност, факта на разрешение от страна на съда да ангажира адвокат за водене на делото, договорените адвокатски хонорари за адвокат Й., датата на предявяване на искането за изплащане на хонорарите. В последствие не се оспорва, че тези вземания са били прехвърлени на дружеството „Симката трейд“ ООД с договор за цесия, който е бил предоставен на синдика. Не се оспорва, че той е включил това вземане в списъка на приетите вземания, че този списък е оспорен от ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД и съдът е оставил без уважение това възражение. Искът е предявен в срок. Спорът се свеждаше до това как следва да се третира вземането на адвоката и дали то следва да се включва списъка на приетите вземания или следва да се удовлетвори от синдика чрез включването му в списъка за разпределение. С оглед на това съдът приема за установени следните факти, които са от значение за решаване на делото: С решение № 56 от 16.07.2019 г., по т. д. № 39/2019 г. по описа на Окръжен съд Търговище, е открито производство по несъстоятелност на длъжника „ЗЕНОН БГ“ ООД, ЕИК 200288580. „Първа инвестиционна банка“ АД е кредитор на несъстоятелния длъжник „ЗЕНОН БГ“ ООД, като в срока по чл. 685 от ТЗ е предявила вземанията си в производството по несъстоятелност на дружеството. Вземанията на Банката са включени в списъка на приетите вземания по чл. 689 от ТЗ. В допълнителен списък на приетите вземания по чл. 689 от ТЗ, обявен в Търговския регистър с вписване под № 20250326090827, синдикът Т. И. е включил вземания, предявени от адвокат В. Й., с основание адвокатски хонорар за осъществена правна защита и съдействие по т. д. № 40/ 2020 г. на ОС Търговище, в. т. д. № 646/2020 г. на АС Варна и к. т. д. № 2201/ 2021 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Срещу този списък ПИБ АД е подала възражение в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, като с определение № 260034/ 07.05. 2025 г., постановено по т.д. № 39/2019 г. на Окръжен съд – Търговище, възражението на банката е отхвърлено. Исковата молба е подадена на 21.05.2025 г. в 16.48 часа, чрез ЕПЕП, което е видно от електронните записи и ел.папка по делото. Входирана е на 22.05. 2025 г. Междувременно, на 08.05.2025 г., адвокат В. Й. сключва договор за прехвърляне на вземането си по трите договора за правна защита и съдействие за попълване на масата на несъстоятелност на „Зенон бг“ ООД, на „Симката трейд“ ООД със седалище в с. Д., община П. На 14.04.2025 г. синдикът е получил уведомление за това прехвърляне. Процесното вземане е предявено с молба вх. № 260076/12.03.2025 г. Кредиторът е предявил вземане общо в размер на 125 562,62 лв., представляващи възнаграждение за оказана правна помощ в производства за попълване на масата на несъстоятелността, по т.д. т.д.№40/20 г. на ОС – Търговище, в.т.д.№ 646/20 г. на АС – Варна и т.д. № 2201/21 на ВКС: възнаграждение за оказана правна помощ по т.д.№ 40/20 по описа на ОС – Търговище, в размер на 42 956,31 лв., определено по реда на Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения; възнаграждение за оказана правна помощ по в.т.д.№ 646/20 г. по описа на АС – Варна, в размер на 42 956,31 лв., определено по реда на Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения; възнаграждение за оказана правна помощ по т.д. № 2201/21 на ВКС, в размер на 39 650 лв. С определение № 72 от 10.03.2020 година съдът по несъстоятелността е дал разрешение на синдика Т. И., н а основание чл. 660, ал. 2 от ТЗ, за сключване на договори за правна защита и съдействие и да упълномощи адвокат/адвокати за проучване, анализиране и изготвяне на искове с правно основание чл. 645, 646 и 647 от ТЗ и по чл. 135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност и свързаните с тях осъдителни искове, както и осъществяване на процесуалното му представителство, в качеството му на синдик на „ЗЕНОН БГ” ООД (н) пред компетентния съд, съответно и да заплати адвокатски хонорар в минимално определения размер, съгласно разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Синдикът е сключил с адвокат В. Й. на 12.03.2020 година, договор за правна помощ за процесуално представителство и правна защита по т.д.№ 40/20 по описа на ОС – Търговище. Определено е възнаграждение, в размер на 42 956,31 лв., за което е издадена фактура № 40/06.10.2020 година. За правна защита и съдействие по в.т.д. № 646/20 по описа на АС – Варна, е сключен договор на 14.12.2020 г. и е определено възнаграждение, в размер на 42 957,31 лв. Издадена е фактура № 53 от 09.03.2021 година. За правна защита и съдействие по т.д. № 2201/21 по описа на ВКС, е сключен договор на 30.07.2021 година, по който е определено възнаграждение за изготвяне на касационна жалба и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в размер на 19 825 лв. и възнаграждение за разглеждане на касационната жалба, в размер на 19 825 лв. За така определените възнаграждения, са издадени фактури с № 1 от 26.08.2021 г. и № 2 от 26.06.2023 година. Видно от приложените съдебни решения, действията на адвоката са довели до попълване на масата на несъстоятелността. Възнаграждението на адвоката не е изплатено от синдика, същият не е поискал разрешение от съда по несъстоятелността да одобри разходите за адвокатски възнаграждения. Не са предприемани действия за осигуряване на средства по особената сметка на синдика за изплащане на посочените възнаграждения. При така установените факти и във връзка със спорния въпрос, съдът прави следните изводи: искът е установен в своето основание. На първо място съдът следва да се произнесе по въпроса какво представлява сумата от 125 562,62 лв. по своята правна същност. Безспорно това е вземане, което е възникнало в хода на производството по несъстоятелност и представлява договорено, но неизплатено адвокатско възнаграждение, за осъществена правна защита в производства за попълване на масата на несъстоятелност. Това не са разходи, които са свързани с търговската дейност на дружеството, което към момента на поемане на разходите вече е било прекратило търговската си дейност. С оглед на това съдът счита, че това са разноски по несъстоятелността, по смисъла на чл. 723, т. 4 от ТЗ – разходи за попълване на масата на несъстоятелността. Всички разходи, посочени като разноски в чл. 723 от ТЗ, следва да се разплащат текущо, като разноски по производството, от особената сметка на синдика. Редът за това е след мотивирано искане направено от синдика, съдът да даде разрешение той да се разпореди с парични суми във връзка с така направените разходи – чл. 658, ал. 1 т. 9 от ТЗ. Ако с оглед конкретните нужди в производството по несъстоятелност не е било своевременно заплатено дължимото възнаграждение, то сумата за него следва да се включи в изготвената от синдика сметка за разпределение. Недопустимо е включването на вземания за разноски по чл. 723 ТЗ в списъка на вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа. Тези разноски се изплащат от синдика, при наличието на средства по особената сметка на синдика, по която предварително се внасят, по реда на чл. 629б от ТЗ, когато няма достатъчно имущество, което да покрие тези разходи. В последствие именно синдикът е този, който следва да сезира съда ако няма достатъчно суми за разплащане на разноски. Ако тези суми не бъдат внесени от заинтересуваните кредитори, то производството по несъстоятелност се спира по реда на чл. 632 от ТЗ. В случая при всяко едно осребряване на имущество от масата на несъстоятелността синдикът следва да съставя сметка за разпределение, в която трябва да включи и разноските за попълване на масата на несъстоятелността. В този смисъл е и посочената от ищеца в исковата молба съдебна практика по решение № 28 от 24.07.2019 г., по т.д. № 1795/2018 г. на ВКС, второ ТО. В това решение предмет на спора е било възнаграждението на синдика, което също по естеството си представлява разноски по несъстоятелността и е напълно приложимо и в настоящия случай. ВКС е категоричен, че вземанията за разноски не подлежат на предявяване в производството по несъстоятелност. Прехвърлянето в последствие на вземането на адвоката на търговско дружество, не променя естеството на самия разход. С оглед на това подобно вземане не може да бъде включено в списъка на приетите вземания. Искът по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ за признаване за установено, че вземането на адв. В. Й. не съществува, е основателен. По отношение на възражението за давност, съдът намира същото за неоснователно. От датата на възникване на вземанията, до датата на предявяването им, не са били изтекли 5 години. По разноските. Предвид естеството на спора съдът счита, че разноските се дължат на ищеца. Те следва да бъдат заплатени от масата на несъстоятелността на „Зенон БГ“ ООД. Търси се юрк. възнаграждение, което съдът определя на 400 лв. Дължимата държавна такса от 642 евро също следва да бъде за сметка на тази маса и се дължи по сметка на съда, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 694, ал. 7 от ТЗ. По изложените съображения, съдът