Решение № 949 от 3.7.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 2702/2024 г.

Производството е по реда на ГЛАВА ХХ от ГПК – ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ. Образувано е възоснова на постъпила в САС въззивна жалба с вх. № 275538/11.07.2024г. от регистратурата на СГС, подадена от ищеца в исковото производство, а именно „ПАРТНЪРС КОМЕРС“ ЕООД ЕИК: 121366169, който пред съда се представлява от адв. С. от САК срещу Решение № 260308 от 17.05.2024г., постановено по гр. д. № 3686/2021г. по описа на СГС, ГО, I-8 състав, с което са отхвърлени всички искове предявени срещу ответника „СОФИНВЕСТ“ ЕАД, ЕИК 206671456, представлявана от адв. С. от Вр.АК. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради нарушение на материалния закон и се поддържа оплакване за необоснованост на решението в неговата цялост. Сочи се, че е необоснован извода на съда за липсата на материално-правна легитимация на ищеца по отношение на спорната собственост като се твърди, че още в исковата молба е посочено придобивано основание към твърдението за собственост и са представени доказателства за посочената като придобивно основание правна сделка покупко-продажба. Поддържа се становището, че вещта е била индивидуализирана като самостоятелен обект на спорни права, поради което и преценката за нейната родова определеност е неправилна, но дори и да е правилна, тази преценка сама по себе си не прави предявените искове неоснователни. Поддържа се оплакването, че в нарушение на преценката за доказателствената сила на официалните документи, събрани като доказателства по делото, съдът е приел, че преместването на вещта е част от административно производство, което сочи ответника като изпълнител на административно действие. Поддържа се оплакване за неправилна интерпретация на гласните доказателства и изключване на тяхната достоверност възоснова на съображения, които стоят вън от допустимата оценъчна дейност на съда. По подробни и пространни съображения, както и посочена в жалбата относима към спора съдебна практика, въззивния жалбоподател моли за отмяна на решението и постановяване на въззивен съдебен акт по същество, с който исковете да бъдат разгледани, съответно уважени в поредността и по начина, по който са съединени при условията на чл. 210 от ГПК. Въззиваемата страна – ответник в исковото производство, а именно „СОФИНВЕСТ“ ЕАД оспорва въззивната жалба на ищеца като неоснователна. Поддържа възражението за недопустимост на исковете за собственост, поради липсата на пасивна процесуална легитимация, която да бъде изведена от фактическите твърдения в исковата молба. Поддържа тезата изложена и в отговора подаден по реда на чл. 131 от ГПК, че действията по преместване на обекта на спорни права на собственост, представлява част от административно производство, в което ответникът е имал гражданскоправни отношения с административния орган и по чието нареждане е извършено фактическото преместване на движимата вещ. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Съобразно предметните предели на въззивната проверка, очертани в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, настоящият въззивен състав на САС приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по неговата правилност и обоснованост, излага следното: Ищецът „Партнърс Комерс“ ЕООД е предявил срещу ответника „Софт инвест“ ЕАД (в хода на съдебното производство е променена правно организационната форма на дружеството от ЕООД на ЕАД) главен иск за установяване на право на собственост и ревандикация на движима вещ, придобита чрез покупко-продажба на цена от 14 040 лева, кумулативно съединен с осъдителен иск с цена 30 000 лева, които са претендирани като обезщетение от това, че ответникът е лишил ищеца от правото да ползва веща, която сума е определена като сбор от пазарния наем за ползване на веща в периода от 19.03.2016 до 18.03.2021г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 18.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, а при отхвърляне на исковете с пр.основание чл. 108 и чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, е предявен в евентуалност осъдителен иск за заплащане на сумата от 14 000 лева, представляваща действителната стойност на веща към момента на отнемането от ищеца – 18.03.2016 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано дата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 57, ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. В исковата молба се излага, че ищецът е собственик на движима вещ, придобита чрез покупко-продажба на 19.12.2013 г. от фирмата производител „Балкан контейнер“ ООД, предоставена за ползване на наемателя „Къмпани Билд Комерс“ ООД, който е поставил веща в свой недвижим имот с административен адрес гр.София, ул. „Невена Коканова“ № 8. Излага, че пред м. март 2016 г. вещта е била натоварена от ответника „Софтинвест“ ЕАД и отнесена в негова складова база, а после премахната от там и понастоящем не е ясно къде се намира. В писмен отговор на исковата молба, ответникът по ред ана чл. 131 от ГПК оспорва допустимостта на исковото производство, като твърди, че искът е недопустим поради липсата на пасивна процесуална легитимация. Това възражение поддържа и в отговора на въззивната жалба. Излага, че действията по преместване на веща са извършени в изпълнение на административна заповед, а прякото участие в нейното изпълнение обосновава с облигационно задължение към издателя на заповедта - Директора на Дирекция Общински строителен контрол. Въвежда фактическо твърдение за състоянието на веща като такава, която е негодна за употреба по предназначение. Твърди, че ако вещта, която се е намирала в складовата база е същата вещ, за която ответника претендира връщане, то тя е негодна за ползване по предназначение предвид лошото ѝ състояние. За да отхвърли всички предявени искове, съдът се е позовал на липсата на материално-правна легитимация за ищеца по отношение на родово определена вещ – контейнер серийно производство на фирмата „Балкан Контейнер“ ООД, приел е, че вещта не е налична, поради което и реална ревандикация е невъзможна, но е отхвърлил и евентуално съединения иск, като в тази част (по отношение на иска с пр. основание чл. 57 ЗЗД) решението е неправилно и е необосновано. Настоящият въззивен състав на САС, като съд по същество, приема от фактическа страна, следното: От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът е собственик на възоснова на придобивно основание по смисъла на чл. 77 от ЗС – правна сделка (покупко-продажба) на движима вещ - контейнер с размери 300/800. Заплатил е цена в размер на 14 040 лева с ДДС. Плащането е извършено чрез банков превод в полза на продавача „Балкан контейнер“ ООД. Предаването на владението от продавача на купувача е удостоверено с писмен документ (приложен на л. 49 от гр.д. № 3686/2021г. по опис на СГС), а индивидуализацията на вещта е уточнена с допълнителна молба с вх. рег. № 27.0256 от 21.02.2022г. (л.41 от гр.д. № 3686/2021 г.).Между страните не е спорно, че на 18.03.2016 г. ответникът е изпълнявал фактическо действие в недвижим имот с административен адрес гр. София ул.“Невена Коканова“ № 8, когато е натоварил и изнесъл от този имот бял контейнер с размери идентични с вещта, чиято ревандикация се претендира и същия бял контейнер е разтоварен в складовата база в кв. Младост, гр. София. За наличието на този контейнер в имота, в който е извършена дейност по изпълнение на административен акт се съди от Констативен протокол № 14-24-02-28 от 18.03.2016 г., в който са описани заповедта, която се изпълнява - Заповед № РД-20-121/21.09.2012 г. издадена от Д-р на Дирекция „Общински строителен контрол“ и наличността на „(два строителни фургона закрепени към терена и бял контейнер 3.00м.х8.00м.)“. Констативния протокол е подписан от представител на ответника – И. Ц. А., на длъжност „••• Звено „ИТДПФ“ при „Софинвест“ ЕООД. В същия констативен протокол е посочено, че бял контейнер с посочените размери е транспортиран в складовата база на ответника.От съдържанието на заповедта, чието фактическо изпълнение е извършено от ответника, не се установява да е описана конкретната вещ. По своето естество и предназначение, тя не попада и категорията „строежи, които не може да се поправят и заздравят, същите застрашават живота и здравето на живущите около обектите и са в лошо физическо състояние“ – цитат от Заповед № РД-20-121/21.09.2012 г. издадена от Д-р на Дирекция „Общински строителен контрол“.Не е спорно също, че ответникът е извършил фактическото действие възоснова на договор от м.02.2016 г. сключен със Столична Община, по силата на който е поел задължението да премахне - „външна тоалетна, бетонова площадка, положени тръби за питейни и отпадни води, асфалтова алея и ограда с метална порта“, разположени в същия терен, в който са намерени двата строителни фургона, и бял контейнер с размери 3.00 х 8.00 м. От събраните по делото гласни доказателства, се установява, че контейнерът действително е преместен в складова база стопанисвана от ответника, приет от св. К. в качеството и на управител на складовата база. От нейните показания се установява, че моделът е бил от „новия модел фургони“, но със изпочупени стъклопакети. Св. К. е направила опит да обезопаси вещта като за целта е наредила на мотокарист, да постави от всички страни палети с тротоарни плочи. Вратата на фургона е била заключена, налични са били стените и тавана. Вещта е била докарана в складовата база от И. А., чиито имена съвпадат с тези на лицето, което е подписало Констативния протокол от 18.03.2016 г. От същите свидетелски показания се установява, че вещта е останала в складовата база няколко месеца, а после е изнесена от там. Разтоварването и товаренето на фургона е извършено с кран, като при тази дейност е била запазена целостта на вещта. Съдът изцяло кредитира свидетелските показания на св. К., като основани на непосредствени впечатления и свързани с нейните трудови задължения. По отношение на състоянието на вещта, те съвпадат и със свидетелските показания на св. Г., който лично е монтирал контейнера от мястото, от което е взет от ответника. Фургонът е бил поставен върху циментов фундамент, а вътрешното разпределение е било две стаи, баня и тоалет с изводи за канализация и вода, които са свързани лично от св.Г.. Преди да бъде натоварен от ответника, св. Г. е демонтирал всички връзки за ел. и ВИК. От заключението на СОЕ прието като доказателство от първоинстанционния съд, което се кредитира и от настоящия въззивен състав се установява, че пазарният наем за периода от 19.03.2016 г. до 18.03.2021г. варира между 8 и 12 лева на ден, а конкретно изследвания за посочения период, общо е в размер на 18 250 лева. Пазарната стойност на претендираната за ревандикиране вещ е в размер на 9 250 лева към 18.03.2016 г., а остатъчната след приспадане на амортизацията е в размер на 9301.50 лева. От правна страна: За да отхвърли всички искове, първоинстанционния съд се е позовал на преценката относно вида на веща. Приел е, че тя е родово определена и може да се индивидуализира само по модел, материали и размери, поради което и не е обосновал извод, че закупената вещ е тази, която е демонтирана и оставена в склада в кв. Младост. Наред с този извод е приел, че ищеца не е установил и връзката между себе си като собственик на веща с мястото, от което е била извозена, както и наличието на наемно правоотношение с адресата на заповедта за премахване на незаконен строеж. Възоснова на тези изводи, за недоказана материално правна легитимация, първоинстанционният съд е отхвърлил всички искове. Исковете са е отхвърлени поради правоизключващи възражения, които не са направени от ответника. Настоящият състав на Софийски апелативен съд приема, че ищецът е доказал своята материално правна легитимация като собственик на движима вещ, закупена и монтирана върху циментов фундамент, който е бил обект на премахване, макар и да не е конкретно описан в заповедта. Ответникът не е бил овластен да се разпорежда с движими вещи, независимо чия собственост са, а само с премахване на незаконни строежи. След като е отстранил контейнера от циментовия фундамент, за което е получил съдействие от св. Г., който лично е премахнал връзките с инсталираните ел. и ВИК (преди това свързани от същия свидетел), ответникът е натоварил веща, която е била в добро състояние с налични стени и таван и е установил владение върху нея. Няма данни да е върнал веща на собственика или на наемателя, както няма и данни как и къде се съхранява същата вещ, след като е изведена по късно от складовата база в кв. Младост. Вещта не е налична към настоящия момент, поради което и ревандикиране на тази вещ е невъзможно. Правилен е извода на първоинстнационния съд, че вещта е родово определена, но този факт не е достатъчен да обоснове отхвърляне на всички искови претенции. Собственикът е бил лишен от веща без правно основание. Действията на ответника, не са обосновани от административния акт или от договора, сключен с нейния издател. Предприети са по преценката на ответника, поради което и негова е отговорността за връщане на вещта, а при невъзможност е длъжен да заплати нейната пазарна стойност. Към момента в който е оставена в складова база в кв. Младост, вещта е била с пазарна стойност в размер на 9250 лева. Същата вещ е натоварена отново и изведена от склада, като не се съобщава къде се намира, ползвали се или е продадена. Недоказани са твърденията на ответника, че вещта е била без стойност, а поради нейната липса е основателна претенцията за връщане на сумата от 9250 лева. В случай, че вещта е налична и е възможна реална ревандикация, то би бил снователен и иска за присъждане на обезщетение в размер на 18 250 лева – размерът е определен със заключение на вещото лице, а периода е 19.03.2016 г. до 18.03.2021 г. Оценен е пазарен наем на движима вещ, която има основно приложение като временен преместваем обект, който служи при извършване на строително – монтажна дейност. Като е отнел веща без да е бил натоварен с такова задължение, ответникът е реализирал фактическия състав на имуществената отговорност, следствие от собствената му погрешна преценка, докъде се разпростира делегираната му от Столична община власт със сключения с нея договор за изпълнение. За разлика от обезщетенията за пропуснати ползи от нанесени вреди и от неизпълнение на договори, които в съответствие с Тълкувателно решение № 3/2021 г. от 13.01.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъдат доказани със сигурност, претенцията по чл. 59 от ЗЗД, която се основава на лишаването на собственик от ползването на собствената му вещ се предполага, а размера се определя според всеки конкретен случай и зависи от вида на веща и нейната конвертируемост на пазара, но както при парите, които са родово определени вещи, законната лихва се дължи винаги когато задължението в пари не е изпълнено, така за други вещи, независимо от техния вид, обезщетение се дължи в размера на пазарния наем, защото той е обичайния доход, който собственика може да реализира от своята вещ, независимо дали е родово или индивидуално определена. Родово определените вещи и индивидуално определените вещи са еднакво поставени под закрилата на Закона за собствеността. Връзката между родово определената вещ с носителя на правото на собственост, не е по-малка от тази, която съществува между собственика на индивидуално определената вещ (чл.111 от ЗС), поради което отнемането на фактическата власт върху двете по вид вещи е защитена от закона, макар и с различни по вид искове. Разграничителния критерий не е вида на веща /родово или индивидуално определена/ а е съществува ли тя за реална ревандикация или не е възможно такава, поради погиване или поради друга причина. В конкретната хипотеза, не е възможно връщане на веща, защото се отрича тя да е в държане от ответника и не може да бъде индивидуализирана. Погиването на веща, независимо дали тя е родово или индивидуално определена, овластява нейният собственик с правото да претендира за връщане на действителната ѝ стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Действителната стойност е 9 250 лева. Няма данни вещта да е продадена, поради което липсва факт от критерия за извършване на сравнение между действителната стойност към момента на отнемането.