Решение № 45 от 12.2.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 794/2023 г.

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК. Производството е образувано по въззивна жалба от П. Й. Л. и С. П. Ж. от гр.К., чрез адв.Г. П. от АК - София, против Решение № 417 от 08.08.2023г. постановено по гр.дело № 2174/2022г. по описа на Районен съд Казанлък. Въззивниците обжалват изцяло първоинстанционното решение. Намират същото за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Считат, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че въззиваемите са доказали активната си материално-правна легитимация за собственици на процесните имоти, възстановени на основание земеделска реституция. Твърдят, че въззиваемите не били доказали при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесните пет броя земеделски земи, че са приели новооткритото наследство след земеделската реституция, както и че въззивниците - П. Л. и С. Ж., ги владеят без основание. Сочат, че от представеното и прието като доказателство по делото Решение на ПК № 27 К/18.12.1995г. на ПК К., съсобствеността върху процесните земеделски имоти е възстановена на 18.12.1995г., след откриване на наследството от общия наследодател И.П.Т., починал на •••г. Намират, че от съществено значение е, че въззиваемите не са представили писмени доказателства за приемане на наследството, нито са вписали в имотния регистър констативен нотариален акт за придобити по наследство права върху процесните имоти на основание земеделска реституция, нито са ги декларирали пред местните органи. В случая липсва конкуренция на вписани актове и конкуренция на права. В конкретния случай, посочват, че възстановяването е извършено на 18.12.1995г., но въззиваемите не доказали твърдението си, че са приели наследството от И.П.Т., било изрично, било с конклудентни действия. В откритото съдебно заседание от 16.02.2023г. въззиваемите, чрез процесуалния си представител са направили уточнение в обстоятелствената част на исковата молба, че от възстановяването на собствеността върху процесните имоти 1995г. до 2005г.прехвърлителите на въззивниците са владяли процесните имоти и са получавали еднолично рента. Считат, че въззиваемите са се дезинтерисирали от процесните имоти и това обстоятелство се потвърждава от свидетелските показания на разпитаните свидетели. На следващо място, намират, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че въпреки че са добросъвестни купувачи, но 5- годишната давност не е изтекла и е прекъсната на основание чл.116 ал.1 б.б от ЗЗД във вр.с чл.84 ЗС. От друга страна доказали, че владеят процесните имоти на годно основание. Считат, че съдът въобще не е извършил цялостен анализ на релевантни за спора факти и обстоятелства, а се е задоволил само с изписване и изреждане на констатациите, което е нарушение на съдопроизводствените правила. Претендират отменяна на обжалваното решение и да постановяване на ново, с което бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Доказателствени искания не са направени. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от другите страни Д. И. И., М. В. М., Ж. Г. П., С. Г. П. и Д. И. П.. Въззивниците П. Й. Л. и С. П. Ж. и двамата от гр.К., чрез адв.Г. П. от АК - София, редовно и своевременно призовани не изпращат представител на делото на откритото съдебно заседание пред въззивния съд. Представена е молба-становище /писмени бележки/ от адв. Г. П., с която моли съда да уважи въззивната им жалба по съображенията подробно изложени в същите бележки. Претендират за заплащането и на разноските по делото. ВЪЗЗИВАЕМИТЕ Д. И. И., М. В. М., Ж. Г. П., С. Г. П. и Д. И. П. - редовно и своевременно призовани – не се явяват, като вместо тях е постъпила молба – становище на пълномощника им адв. Н. И.-Г. от Адв. колегия – Стара Загора, която моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди Решението на първоинстанционният съд. Моли за присъждането на разноските по делото. Прави и възражение за прекомерност за разноските на другата страна. Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото: Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС. Пред двете съдебни инстанции се установява следната фактическа обстановка: Безспорно установено по делото пред двете съдебни инстанции е видно от представеното и прието по делото заверено копие на удостоверението за наследници с изх.№39/03.10.2022 г. / л.34 на делото/ е видно, че ищците и ответниците са наследниците по закон на И.П.Т., роден на 05.03.1892 г., б.ж. на с.К., •••, починал на ••• г. С Решение под №27-К/18.12.1995г. на ОСЗГ-К. на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, на наследниците на И.П.Т. са били възстановени следните имоти в землището на с.К., ••• /с посочени граници и съседи/: 1.Нива от 24дка. в местността “АШЛАМАЛЪК”, четвърта категория, имот №008007 по плана за земеразделяне; 2.Ливада от 4.710 дка. в местността „АРАЧАИР“, пета категория, имот №030004 по плана за земеразделяне; 3.Нива от 5.791 дка. в местността „МОЧУРА”, седма категория, имот №070007 по плана за земеразделяне; 4.Лозе от 0.500дка. в местността „МОЧУРА”, седма категория, имот №070013 по плана за земеразделяне; и 5.Лозе от 0.500 дка. в местността „МОЧУРА”, седма категория, имот №070014 по плана за земеразделяне, които имоти по понастоящем са заснети в КККР на с.К., ••• с идентификатори като поземлени имоти съгласно приложените по делото 5 бр.скици на поземлен имот и 5 бр. удостоверения за характеристики на поземлен имот на СГКК- гр.Стара Загора от 08.10.2022 г. / л.40- л.49 на делото/. Представени са заверени копия на: удостоверение №359/05.12.1977 г. на Резенски ОбНС, съгласно което след смъртта на И.П.Т. б.ж. на с.К., окръг Старозагорски, починал на ••• г. акт №14, е оставил законни наследници: П. И.П., роден ••• г.- син, Р.И.Ж., родена ••• г.- дъщеря и Д.И.П., родена ••• г.- дъщеря; Молба вх.№673/22.06.1979 г. до РС-Казанлък и Удостоверение №60/19.06.1979 г. на РС-Казанлък, от които е видно, че Р.И.Ж. и Д.И.П. от с.К., ••• са се отказали от наследството на И.П.Т. от с.К., •••, като отказът им е вписан в книгата за отказ от наследство под №60/19.06.1979 г. в РС- Казанлък. По делото е приет и дубликат на цялото нотариално дело с №540/2017 г. по описа на Нотариус П.К.а, рег.№100 на НК, с район РС-Казанлък. Съгласно приложеното в него заверено копие на нотариален акт за продажба на недвижими имоти №180, том III, рег.№5910, д.№540/2017 г. на П.К., нотариус рег.№100 на НК, на 20.09.2017 г. И.П.П. и И.П.П. продали на П. Й. Л. следните недвижими имоти /земеделски земи/, останали в наследство от И.П.Т., б.ж. на с.К., •••: 1.Нива от 24дка. в местността “АШЛАМАЛЪК”, четвърта категория, находяща се в землището на с.К., •••, съставляваща имот №008007 по плана за земеразделяне; 2.Ливада от 4.710 дка. в местността „АРАЧАИР“, пета категория, находяща се в землището на с.К., •••, съставляваща имот №030004 по плана за земеразделяне; 3.Нива от 5.791 дка. в местността „МОЧУРА”, седма категория, находяща се в землището на с.К., •••, съставляваща имот №070007 по плана за земеразделяне; 4.Лозе от 0.500дка. в местността „МОЧУРА”, седма категория, находящо се в землището на с.К., •••, съставляващо имот №070013 по плана за земеразделяне; и 5.Лозе от 0.500 дка. в местността „МОЧУРА”, седма категория, находящо се в землището на с.К., •••, съставляващо имот №070014 по плана за земеразделяне като всички имоти с посочени в нотариалния акт граници. Приети по делото са и: заверено копие на договор за наем на земеделска земя към партиден №13 от датата 11.02.2013г., сключен между П. И.П. и като пълномощник на наследници на Х.Т.Ц. и И.П.Т. като наемодател и “Нова реколта“ ООД със седалище с.Р. като наемател за временно и възмездно ползване на земеделски земи в землището на с.К., ЕКТТЕ: 40868 - 6 бр. ниви в т.ч. нива с площ 24 дка. в местността „Ашмалъка“ и нива от 5.791 дка. в местността “Мочура“ и 1 бр. ливада от 4.710 дка. в местността “Арачаир“; писмо изх.№РД-12-01-2012- 1/15.02.2023г. на ОСЗ гр.К. относно ползването на процесните земеделски поземлени имоти. Представена е справка №1505813/17.11.2022 г. на АП чрез отдалечен достъп, неоспорена /л.64 на делото/ съгласно която в СП-гр.К. на 09.01.2001 г. е вписан договор за аренда за срок от пет години, от собствениците С. Г. П. и Ж. Г. П. и арендатор ПСК „Единство“ с.К., за имот с площ 1.100 дка., м.“Гермелика“, за имот с площ 1.999 дка. м.“Теледже кая“, за имот с площ 0.933 дка. м.“Гермелика“ и за имот с площ.2.451 дка. м.“Чукур бозалък“ в землището на с.К.. В показанията си дадени пред съда, св.Б.Г.Д. сочи, че е работила в кооперацията в с.К. от 1998г. до 2016г./2017г. като кантарджийка през летния сезон. Кооперацията обработвала земите на всички член-кооператори. Нямала достъп до ведомостите. Теглела и давала рента на цялото село- 300 човека и на турците, които идвали от Турция по дадено от домакина на всеки от кооператорите листче. Не си спомня на кого, за какви имоти и какво е давала. Съгласно показанията на св.К. П. П., син на ищцата Ж. П., през 2003г./2004г. до 2006г./2007г. получавали рента от земите на дядо му Г. в с.К. чрез вуйчо му С. Г., който им карал рентата в жито. Вуйчо му им казал, че няма да получават повече рента „понеже земите не излизали“. Преди заседанието разбрали от Б.Д., че земите били преместени в друга кооперация. Съдът не кредитира показанията на свидетеля К. П. П., които показания, преценени с оглед на специалната разпоредба на чл.172 от ГПК като роднина по права и съребрена линия на ищците е заинтересован от изхода на делото, а и същите са надлежно и своевременно оспорени. В показанията си св.Н.К.К. сочи, че е от К. и е земеделски производител и арендатор на земеделски земи в с.К. от 2015 г. Договор за ползване на процесните земеделските земи сключил с П. Л. след представения нотариален акт за собственост. Имотите били наследствени от „дядо П.“, който ги работел със своя трактор. П. Л. се преместил от “Нова реколта“ ЕООД собственост на З.П.З., който преди това бил в съдружие. Рентата за процесните земеделски земи получавал П. Л.. Съгласно показанията на св.П. И.П., без родство със страните, процесните имоти - ниви, ливада и лозе били наследствени от И.П.Д. и се намирали в местностите „Асмалъка“, „Арачеир“ „Мочура“ в землището на с.К., където и той имал имоти. След възстановяването им с тях започнал да се занимава П. И.П., който си купил трактор направил си ремарке, плуг и ги обработвал- сеел царевица. Голямата нива П. П.в дал на ЗПК “Единство“ да я обработва. П. И.П. обработвал имотите около 10 години, а след като се разболял ги дал под аренда на кооперацията в с.Р.. След смъртта му имотите се обработвали от арендатора Н.К.К.. Не му е известно някой да е имал претенции към П. И.П. за тези земеделски земи. /“....Знам това, защото и аз дадох нашите земи в кооперация и сме говорили за това. Прехвърлих имотите си в Розовската кооперацията, а той прехвърли неговите в с.Р. при З., не се сещам точно името на фирмата му. Кооперацията в с.К. фалира и земите започна да ги обработва кооперацията в с.Р.. Част от земите останаха към с.Р.. Бай П. ги даде да се обработват в с.Р. при З....В местността „Арачеир“, където има ливади, моят имот и имотите които обработваше П. И.П. бяха в близост. В „Ашлъка“ ние пак имахме съседна нива до имота на бай П.. Имотите в тази местност бяха засети с люцерна. До 2004г.-2005г. аз обработвах моите земите. П. И.П. горе долу и той до тогава.“ св.П. И.П./. От така установеното следват следните правни изводи: Основателността на ревандикационния иск се определя от кумулативното наличие на три релевантни предпоставки, а именно: 1. ищецът да е собственика на вещта, предмет на делото 2. последната да се намира във владение или държане на ответника и 3. фактическата власт върху вещта да се осъществява от ответника без правно основание. Липсата на който и да е от трите елемента води до неоснователност на претенцията. Ищците извеждат активната си материално материално-правна легитимация на собственици на процесните недвижими имоти, възстановени на основание земеделска реституция по специалния ЗСПЗЗ. Безспорно, е установено, че с решение под №27-К/18.12.1995 г. на ПК- гр.К., издадено на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, правото на собственост върху процесните имоти е възстановено на наследниците на И.П.Т.. Наследството на И.П.Т. е открито на ••• г.- датата на смъртта- чл.1 от ЗН, а направеният от Р.И.Ж. и Д.И.Д. отказ от наследство е през 19.06.1979 г. Влязлото в сила решение по чл.27 от ППЗСПЗЗ се ползва с конститутивно действие, съобразно указанията, дадени в ТР под №1/1997 г. на ВКС и представлява “новооткрито наследство“ по смисъла на чл.1 от ЗН /според специалната чл.91а от ЗН/ на собственика -наследодател, в случая И.П.Т. поради което отказът от наследство не засяга процесните имоти и легитимира наследниците му по закон като собственици. Съгласно указанията, дадени в т.2 на ТР №1/04.11.1998 г. по тълк.д.№1/1998 г.на ВКС, ОСГК кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя-собственик. В случая призовани да наследят починалия на ••• г. И.П.Т. при равни дялове от по 1/3 идеална част са низходящите му: 1.Р.И.Ж., починала на 05.03.1985 г., наследена на основание чл.10, ал.1 от ЗН и чл.5, ал.1 от ЗН при равни права / по 1/6 ид.част /от ищците С. Г. П. и Ж. Г. П. като низходящи наследници на И.Ж.М., починала на ••• г./; 2.Д.И.П., починала на ••• г. е наследена от И.И.М., починал на ••• г. с наследници съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН- М. В. М., Д. И. П. и Д. И. И. при равни права - по 1/9 ид.част всяка; и 3.П. И.П. /починал на ••• г./ наследен на основание чл.5, ал.1 от ЗН при равни права / по 1/6 ид.част/ от И.П.П. и И.П.П., починала на ••• г. с наследници П. Й. Л. и В. Й. Л.. Не е спорно, че ответниците владеят процесните земеделски земи. Ответниците се легитимират като собственици на основание договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт с №180, том III, рег.№5910, д.№540/20.09.2017 г. на П.К., нотариус рег.№100 на НК, сключен от ответника, по време на брака им. Към 20.09.2017 г. Праводателите му И.П.П. и И.П.П. са притежавали по силата на наследственото правоприемство общо 2/6 ид.части /респ. 1/3 ид.ч./ от процесните земеделски земи, които ответниците са придобили в режим на СИО /арг.чл.21, ал.1 от СК/, а останалите 4/6 идеални части /респ. 2/3 ид.части/ са придобили от несобственик, от което следва, че договорът за продажба не е породил прехвърлителен ефект за 2/3 ид.части. С оглед изложеното, следва действително да се обсъди възражението на ответниците за придобиване на процесните ид.части по давност изтекла в тяхна полза на основание чл.79 от ЗС. Съгласно чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - в продължение на 5 години. Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена като достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание- чл.70, ал.1 и ал.2 от ЗС. Според т.9 на ППВС с №6/1974 г., правното основание за добросъвестно владение по чл.70, ал.1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни /транслативни/ двустранни или едностранни сделки, като продажба, замяна, дарение, завет, както и административни актове с вещноправни последици, като общото между тези основания е, че те са деривативни и чрез тях се прехвърля право на собственост на лице, което не е собственик. В случая ответниците са установили фактическа власт върху имотите на правно основание и доколкото по делото няма наведени доводи, а и липсват доказателства, че към 20.09.2017 г. те са знаели, че праводателите им не са собственици на спорните 2/3 ид.части, то съдът приема, че при сключването на договора за продажба П. Л. и С. Ж. са били добросъвестните купувачи. Към 16.09.2022 г.-датата на подаване на исковата молба по реда чл.108 от ЗС пет годишната придобивна давност не е изтекла, а и е прекъсната на основание на основание чл.116, ал.1, б.“б“ от ЗЗД във вр. с чл.84 от ЗС. Следва да се посочи, че вписването на исковата молба, с която се предявява самостоятелно установителен или ревандикационен иск за собствеността има само оповестително действие- да се даде гласността на съдебния спор за собственост относно имота при евентуалното му отчуждаване и за добросъвестност на трети лица, придобили права преди вписване на исковата молба. Съгласно чл.82 от ЗС владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. При позоваване на присъединяване на владение е необходимо да се установи и еднородност на владението на праводателя и правоприемника, каквото в случая не е налице. Реституираните имоти представляват новоткрито наследство на общия наследодател И.П.Т. и както бе посочено по-горе с оглед дадените в ТР с №1/1997 г. на ВКС, ОСГК задължителни разяснения, относно решенията на общинските поземлени комисии /сега ОС“Земеделие“ в т.ч. и по чл.27 от ППЗСПЗЗ следва извода, че процесните земеделски земи са възстановени единствено на наследниците му, че права върху тях имат единствено наследниците на И.П.Т. като обемът от права на всеки един от тях се определя съгласно разпоредбите на ЗН, в редакцията му към откриване на наследството на наследодателя-собственик - ••• г. Според чл.68 от ЗС владението се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен - намерение да се държи вещта като своя. По отношение на субективния елемент на владението е установена оборима презумпция в чл.69 от ЗС. В случая от писмените доказателства, показания на св.П. И.П. които съдът кредитира, тъй като са преки и необорени се установи, че в периода от 18.12.1995 г. /датата на решението на ПК/ до ••• г. фактическата власт върху процесните земеделски земи е упражнявана от наследника П. И.П., а след смърт му от неговите наследници И.П.П. и И.П.П. до продажбата им с нотариален акт №180, том III, рег.№5910, д. №540/20.09.2017 г. В тази насока съдът намира, че въззивниците не спорят, че процесните имоти представляват „новооткрито наследство“ по смисъла на чл. 91а. от ЗН. С въззивната жалба отново се твърди и се навежда довода за изтекла придобивна давност в полза на въззивниците. Обосновават това си твърдение с датата на вписването на исковата молба в Агенцията по вписванията - 27.10.2022 г. В тази връзка първоинстанционният съд е посочил в решението, че исковата молба е подадена на 16.09.2022 г. и към тази дата не е изтекла петгодишната придобивна давност. Правилно съдът е посочил, че вписването на исковата молба, с която се предявява установителен или ревандикационен иск за собственост има само оповестително действие- при евентуалното му отчуждаване и за добросъвестност на трети лица, придобили права преди вписване на исковата молба. Въззивната инстанция тук следва да отбележи, че в Тълкувателно решение под № 6 от 14.03.2013 г. по т. д. № 6/2013 г., и по- точно в мотивите към т. 3. се сочи следното: Ако ищецът е собственик, значи ответникът не е, и няма нужда вписването на иска по чл. 108 от ЗС да защитава собственика си - ищец от евентуално прехвърляне от ответника, защото то така или иначе му е непротивопоставимо. Материалноправното състояние не се изменя от прехвърлянето - поради непротивопоставимостта на договора за разпореждане с чужда вещ. Въпросът за непротивопоставимостта на придобивния акт на третото лице, договаряло с ответника, и разпростирането на силата на пресъдено нещо (СПН) спрямо приобретателя в процеса е ясно разрешен в закона. В доклада си по делото, първоинстанционният съд е разпределил тежестта на доказването по делото. В тежест на ответниците /въззивниците/, съдът правилно и обосновано е възложил доказването на правоизключващите и правопогасяващите си възражения с оглед разпоредбата на чл. 154 от ГПК, като установят при условия на пълно и главно доказване, че владеят имотите на годно основание, че владението на процесиите идеални части от имотите предмет на сделката за покупко- продажба е явно, необезпокоявано и са демонстрирали намерението си за своене през твърдените периоди от време, в това число и на своя праводател, което своене е доведено до знанието на съсобствениците. Свидетелите на въззивната страна разказваха и установиха, че П. И.П. е обработвал земите с трактора си, но са знаели, че това са наследствените имоти. Свидетелите на въззивната страна не изясниха явното и несъмненото манифестиране на своенето и владението на чуждите им идеални части от земеделските имоти пред въззиваемите. Съдът счита, че въззивниците следваше при условията на пълно и главно доказване да докажат преобръщане на владението, т.е. да се установи, че са извършени действия, с които са престанали да държат идеалните части от вещите за другите съсобственици- въззиваемите по делото и са започнали да ги държат за себе си с намерение да ги своят, като тези действия са доведени до знанието на въззиваемите и последните са възприели правилно тези действия на манифестиране на своене. В този смисъл е и РЕШЕНИЕ №43/ 08.04.2019 г. по гр.д. №2292/2018 г. на I-во гр. о. ВКС по чл. 290 от ГПК - „презумпцията начл. 69 ЗС е неприложима в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от наследяване, тъй като при наследяването основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвпадение - с приемане на наследството, владението, като част от имуществото на наследодателя, продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. Ползването на наследствени имоти само от един наследник не доказва намерение за своене на идеалните части на останалите наследници и превръщане на държането на същите във владение, а доказва единствено реализация на правомощието на наследника-съсобственик по чл. 31 ЗС да си служи с общата вещ според предназначението й.“. Ето защо считам, че са лишени от правна логика твърденията във въззивната жалба, че било необходимо въззиваемите да представят писмени доказателства за приемането на наследството. В обжалваното решение е посочено: обръщането на държането във владение на частите на въззиваемите предполага установяване на такива конкретни действия на сънаследника П. И.П., респ. неговите наследници, които категорично да водят до извода, че е противопоставил на въззиваемите намерението да владее техните части от имота за себе си и това намерение да е достигнало до тяхното знание. Въззивната инстанция счита изцяло за правилен извода на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства това не бе установено. Съдът следва да допълни само, че не беше представено нито едно доказателство за демонстриране пред въззиваемите на своенето на техните идеални части. Съдът намира за правилен и подкрепен със съдебна практика изводът на първоинстанционния съд, че разпореждането с имотите в полза на въззивниците през 2017 г. само по себе си не доказва демонстрирането на намерението за своене на идеалните части на въззиваемите. Правилен е и изводът, че сключването на договори за наем и аренда представлява действие на обикновено управление и не може да се определи като своене на имотите за себе си. В процесния случай И.П.П. и И.П.П. са прехвърлили чрез продажбата повече права отколкото са придобили по силата на наследственото правоприемство, което означава, че за прехвърлените повече от притежаваните от тях идеални части върху имотите предмет на прехвърлителната сделка, няма транслативен ефект, от което следва, че купувачът /син на продавачката/ П. Л., и съпругата му не могат да придобият собствеността върху тези идеални части и съответно не може в процес по чл. 108 ЗС да се легитимират като техен собственик. Също така съдът намира, че с ТР под №1/06.08.2012 г. по тълк.д. с №1/2012 г. на ОСГК на ВКС се приема, че презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридическия факт, различен от наследяването. Посочено е, че в хипотезата на наследяване презумпцията на чл.69 от ЗС се счита оборена ако съсобственикът докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, както и че действията по превръщане на държането във владение са доведени до знанието на останалите съсобственици. В случая обръщането на държането във владение на частите на ищците като сънаследници предполага установяване на такива конкретни действия на сънаследника П. И.П., респ. на неговите наследници, които категорично да водят на извода, че е противопоставил на ищците намерението си да владее техните части от имотите за себе си и това намерение е достигнало до тяхното знание. От събраните по делото доказателства това не бе установено. Упражняването на фактическа власт върху наследствените имоти и ползването им само от П. И.П. и наследниците му не доказва афиширано намерение за своене на ид.. Разпореждането с имотите в полза на ответниците през 2017 г. само по себе си не доказва демонстриране на намерението. В решение под №705/29.10.2010г. по гр.д. с №1744/2009г. на ВКС, I г.о. е прието, че за лицата не съществува задължение да следят за съдържанието на книгите за вписване, нито в закона е установена презумпция, че те са запознати със съдържанието на всички вписани актове по реда на Правилника за вписванията. Следва да се посочи също, че сключването на договори за наем или аренда представлява действие на обикновено управление и не може да се определи като своене на имотите за себе си. Следователно ответниците държат без правно основание 2/3 ид.части от процесните земеделски имоти. Предвид изложеното съдът приема, че са налице трите кумулативни предпоставките на чл.108 от ЗС, поради което предявеният искът е основателен. Ищците са собственици на процесните земеделски имоти при следните квоти: С. Г. П. на 3/18 ид.части, Ж. Г. П.- 3/18 ид.части, М. В. М.- 2/18 ид.части, Д. И. П.- 2/18 ид.части и Д. И. И.- 2/18 ид.части, поради което ответниците следва да предадат на всеки ищец владението на притежаваната от него идеалната част. Макар предявеният ревандикационен иск да е уважен, то неоснователно е искането на ищците за отмяна на основание чл.537, ал.2 от ГПК на нотариален акт №180, том III, рег.№5910, д.№540/20.09.2017 г. на П.К., нотариус рег.№100 на НК, в частта над 2/3 ид.части, с който П. Й. Л. и С. П. Ж. се легитимират като собственици на процесните имоти тъй като съгласно ТР под №3/29.11.2013 г. по тълк.д.№3/2013 г. на ВКС, ОСГК, на отмяна подлежат само констативните нотариални актове, но не и тези, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Нотариалният акт на ответника П. Й. Л. не е констативен, съставен по реда на чл.587 от ГПК, а удостоверява правна сделка. Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС. За да бъде уважен иска за ревандикация, ищецът следва да докаже пълно и главно освен, че е собственик на целия имот, но и че ответникът упражняват фактическа власт върху имота, владението върху който иска да си върне, и без да притежава съответното правно основание за това. Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. При този иск ищецът следва да докаже, че е собственик на вещта, предмет на иска, че същата се намира във владение или държане на ответника и че ответникът я владее или държи без основание. Не е ли налице която и да е от тези три предпоставки, искът не може да бъде уважен. Въззивният съд намира, че са налице и трите предпоставки за уважаването на иска по чл.108 от ЗС. Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, изводите на съда съответстват изцяло на събраните по делото доказателства. По отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция Въззивният съд счита, че тъй като се потвърждава обжалваното първоинстанционно Решение, макар, с което на практика се оставя без уважение въззивната жалба на жалбоподателите П. Й. Л. и С. П. Ж. от гр.К., подадена чрез пълномощника им адв.Г. П. от АК – София, то и разноските на страните пред въззивната инстанция следва да останат в тежест на жалбоподателите, но тъй като въззиваемите и ищци не са поискали присъждането на тези разноски, а и не са представили доказателствата си, за такива разноски, представляващи възнаграждението за един адвокат – пред настоящата въззивна инстанция ОС – Стара Загора, а и не е представен и списък на разноските по чл.80 от ГПК и Договора за правна помощ и съдействие, съответно и такива разноски не следва да бъдат присъждани по делото пред въззивната инстанция. Водим от горните мотиви, Окръжният съд