Решение № 1502 от 26.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 60038/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Д. Г. с ЕГН •••••••••• срещу „П.Н“ ЕООД с ЕИК •••••••••. Ищецът Г. Д. Г. е предявил против „П.Н“ ЕООД, ЕИК ••••••••• осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на публикувана на 03.09.2024 г. в електронната интернет платформа с адрес „••••“ и наименование „ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ПИК“ статия със заглавието „ГАВРА: ПРОРУСКИЯТ ОЛИГАРХ И АВЕР НА А.Д-Г. Г., ПРЕВЪРНА БЪЛГАРСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ ПО БОРБА В САТЕЛИТ НА КРЕМЪЛ“, в която се съдържали клеветнически твърдения за ищеца, както и обидни изрази, нарушаващи честта, достойнството и доброто му име, ведно със законната лихва от 03.09.2024 г. до изплащане на вземането. Ищецът твърди, че непосредствено под посоченото заглавие бил публикуван и колаж от три снимки – лично на ищеца, на А.Д и на В.П. На следващо място посочва, че след първия абзац на процесната медийна публикация бил налице прозорец със свързани новини, където бил поместен линк към статия с наименование „СКАНДАЛ! ПО ЗАПОВЕД НА Г. Г. И АВЕРИТЕ МУ Х.МИН.Г, МУТРИ УБИВАТ ОТ БОЙ БАЩАТА НА МЛАДАТА БОРДОВА НАДЕЖДА Д.П“, която била публикувана на 02.09.2024 г. в същата „ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ПИК“ на домейна www.•••.bg. Твърди, че в със съдържанието на цялата процесна статия и отделни изрази и пасажи се излагат неистински твърдения, за които се твърди, че били потвърдени от страна на лица, изпратили писмо в редакцията на „ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ПИК“ и служителите на службите за сигурност, както и обстоятелства, позорящи ищеца и грубо нарушаващи честта и доброто му име в обществото. В този смисъл посочва, че са следните изрази: „проруски олигарх“ и „дерибей“, който е „овладял“ Българската федерация по борба, посредством поставените свои „марионетки“; ищецът е „изгонил“ от националния отбор на Република България, всички български състезатели и се е „гаврил“ със състезателите и треньорите от български произход, както и че по негова заповед са били „изгонени всички родни състезатели, с малки изключения“. На следващо място твърди, че с процесната публикация авторът внушавал, че ищецът е „протектирал“ и е осигурявал агенти за влияние, разузнавачи на службите за сигурност на Русия, като състезатели по борба в Република България. Сочи, че в процесната статия се излагали и твърдения, че българската държава инвестира в спорта, но „меценатът от село Микре харчи бюджетните ресурси в полза на чужда вражеска държава“, както и че вместо за родни спортисти, средствата отиват за състезатели от Руската федерация или казано по-право с български пари Г. Г. финансира руското влияние и пропаганда“. Твърди, че с разпространяването до неограничен кръг лица на процесното заглавие на статията и съдържащите в нея изрази, както следва: „Гавра: Проруският олигарх и авер на А.Д-Г. Г., превърна българската борба в сателит на Кремъли“; „…ловешкият дерибей от с. Микре се гаври със състезатели и треньори..“; „... Но то не е плод на емоция. Борецът, най вероятно, без да иска, повдигна завесата на една грижливо и методично подготвена схема, чийто изпълнител на родна почва е Г. Г..“; „... За неин политически проводник в България бил избрано друго дуо-А.Д и Г. Г.. В службите последният бил известен като „момчето за всичко на Д.....за Г.та се знаело, че нямо по-добър от него за мръсна поръчка“; „Казано накратко-всички елитни борци, влезли с протекциите на Г. Г. у нас са под контрола на силовите структури и служби в Русия, а някои от тях дори са под пагон.“; „…освен като агенти за влияние, Москва ги ползвала и като разузнавачи…“ и „логично „благодарение“ на подводницата си Г. Г., Русия скандално си присвои и златния медал на България…“; „за да не бъдем голословни в твърденията си, че опитите на Г. Г. да слугува на Кремъл рушат, чупят цялата пирамида изградена от българската държава да развива родните спортисти…“; „…Видно е че държавата инвестира в спорта, а „меценатът“ от с. Микре харчи бюджетните средства в полза на чужда вражеска държава...“; „...вместо за родни спортисти, средствата отиват за състезатели от Руската федерация или казано по-право с български пари Г. Г. финансира руското влияние и пропаганда“ и „...списъкът с руснаците, с които Г. Г. задуши и унизи българската борба е повече от интересен и доста показателен“, са били разпространени позорни обстоятелства, нарушаващи честта, достойнството и доброто име на ищеца в обществото, както и че същите го уличавали в осъществяване на престъпления от общ характер по глава първа от НК. Продължава, че с изразите от процесната статия: „Ловешкият дерибей от с. Микре се гаври със състезатели и треньори..“; „… Опитите на Г. Г. (подстрекаван от А.Д) да слугува на Кремъл рушат и чупят цялата пирамида изградена от българската държава да развива родните спортисти…“; „Видно е че държавата инвестира в спорта, а „меценатът“ от с. Микре харчи бюджетните средства в полза на чужда вражеска държава...“; „..вместо за родни спортисти, средствата отиват за състезатели от Руската федерация или казано по-право с български пари Г. Г. финансира руското влияние и пропаганда“; „За капак разходите за този мъжки спорт, който Г. напълни с руски подводници, обаче се поемат не от бездънните му джобове, а от всички нас-българските данъкоплатци. Парите идват от бюджета на Р. България, минават през Министерство на младежта и спорта и се изливат във федерацията по борба, за да потънат в черната дупка, зейнала благодарение на прокремълския олигарх от село Микре...“, които били разпространени до неограничен кръг лица, били отправени по отношение на ищеца обидни, позорни и нарушаващи честта, достойнството и доброто му име твърдения, внушаващи и уличаващи го в нееднократно осъществяване на незаконосъобразни действия, изразяващи се в явно разходване на парични средства от държавния бюджет предоставени на БФБ по реда на ЗФВС за своя и чужда облага. Сочи, че в резултат на така разпространената от ответника публикация претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в интензивни отрицателни емоции, обида, тежко засягане на обществената оценка за личността му, унижение, стрес, продължаващо и към момента безсъние, нехарактерно и повтарящо се повишаване в кръвното налягане, обезщетяването на които оценява на сумата в размер на 10000 лева. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира направените по делото разноски. Ответникът „П.Н“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва по основание и размер предявения иск. Твърди, че изложените в процесната публикация факти и обстоятелства са верни и отдавна известни на публиката и на спортната общност. Посочва, че според съдебната практика думата „олигарх“ не се възприемала за уронваща престижа, а за публично възприета и използваща се за квалификация за личности на прехода, добили имущество и власт през този период от време. Оспорва да е публикувал твърдяната от ищеца публикация от 02.09.2024 г., като твърди, че същата е публикувана от друг информационен cайт, а именно crimesbg.com, както и че вече не е общодостъпна. Навежда твърдения, че не е първоизточник на процесната статия, а същата е публикувана многократно и в други медийни източници. С оглед предходното, служители на ответното дружество преценили, че информацията била от особено съществен обществен интерес, поради което извършили проверка, чрез собствени източници, и без да променят нищо, вкл. графичното оформление, споделили процесната статия на сайта pik.bg. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД. За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже в кумулативност следните факти: че лице, на което ответникът е възложил извършването на тази работа, е извършил твърдяното противоправно деяние - употреба на клеветнически и неверни изявления, както и нарушаващи честта, достойнството и доброто име на ищеца думи и изрази, а именно: употребяване на твърдените в исковата молба думи и изрази по отношение на ищеца в публикувана на 03.09.2024 г. в електронната интернет платформа с адрес „••••“ и наименование „ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ПИК“ статия със заглавието „ГАВРА: ПРОРУСКИЯТ ОЛИГАРХ И АВЕР НА А.Д-Г. Г., ПРЕВЪРНА БЪЛГАРСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ ПО БОРБА В САТЕРИТ НА КРЕМЪЛ“, с което е причинил на ищеца неимуществени вреди, вида и размера на същите, както и причинно-следствената връзка между поведението на ответника и причинените неимуществени вреди. Между страните не се спори, а и същото се установява от партидата на дружеството „П.Н“ ЕООД с ЕИК ••••••••• в ТРРЮЛНЦ при АВ, че ответното дружество доставя медийни услуги чрез интернет домейна •••• и наименование „Информационна агенция ПИК“. Съдът приема за установено по делото, че ответното дружество, като доставчик на медийни услуги има качество на възложител по отношение на автора на статиите, които са публикувани на електронния адрес на сайта ••••, защото като възлагане на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД следва да се третира натоварването на други лица с извършване на действия, които спадат към областта, в която възлагащият упражнява собствената си дейност – в случая дейността по представяне и разпространение на информация чрез медиите. Тази дейност се извършва в интерес на издателя на електронното произведение, което дефинира положението му като възложител по отношение на автора на публикувания материал. Възлагането на работата не предполага непременно зависимост между възложителя и изпълнителя, поради това е ирелевантно за настоящия спор дали ответникът и издателят на електронното произведение са в трудово правоотношение. В случая от съществено значение е фактът, че ответното дружество, като възложител и разпространител на информация, чрез електронен сайт, е имало възможност да контролира и направлява характера и съдържанието публикувания материал, поради което е без значение наличието или липсата на трудов договор между него и автора на статията. В този смисъл съдът изцяло възприема изразеното становище в Решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и Решение № 404/13.07.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., в които е възприето, че издателят на съответното произведение, чрез своите длъжностни лица носи отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно журналистическо разследване. Издателят чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на електронни материали. Видно от констативен протокол от 03.09.2024 г. по описа на помощник-нотариус М.С при нотариус Б.Н, вписана в РНК под № 142, ведно с разпечатки на процесната статия от 03.09.2024 г., както и снимки към същата (л. 23-32 от делото), същата е публикувана в сайта ••••, собственост на ответника. Видно от представените по делото разпечатки на процесната статия в същата липсва позоваване на предшестваща статия от 02.09.2024 г. в сайта crimesbg.com, напротив – именно ответната медия е посочена като неин автор, респективно същата е представена като първоизточник на информацията. С оглед гореизложеното съдът приема, че ответникът има качество на възложител по отношение на автора на статията, поради което е пасивно материално легитимирана страна по предявения иск, поради което същият следва да отговаря за вредите, причинени от съдържащите се в статията твърдени клеветнически изявления и обидни изрази по отношение на ищеца, като намира за недоказано възражението на ответника, че не е първоизточник на процесната статия. Страните не спорят, че разпечатките, приложени по делото, отговарят на действително публикуваната статия в интернет страницата, оперирана от ответното дружество и съдържаща посочените в исковата молба цитати и снимки. При това положение спорът по делото се концентрира по следните въпроси: дали процесните цитати представляват клеветнически твърдения и обидни изрази, нарушаващи честта, достойнството и доброто име на ищеца, респективно дали ответникът е реализирал фактическия състав на деликтно поведение, в причинна връзка с което ищецът е претърпял неимуществени вреди, както и дали авторът е положил дължимата грижа преди публикуването на статията да провери достоверността на съдържащата се в нея информация. Част от доказателствената маса съставляват разпечатки от търговския регистър на партиди на различни дружества и такива от регистъра за медиите на подадените през 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. декларации по реда на чл. 7а, ал. 3 от ЗЗДПДПОРДМУ от доставчици на медийни услуги, които съдът намира, че не изясняват обстоятелства, релевантни за предмета на правния спор, поради което като неотносими не ги обсъжда. За изясняване на правния спор са събрани и устни доказателства, чрез разпит на свидетелите, допуснати на ищцовата страна - Т.К.Д и Х.Д.М, както и тези, допуснати на ответната страна - В.М И и Е.З.Б. Разпитан свидетелят Т. Д. заявява пред съда, че от дълги години познава ищеца по линия на спорта и че е запознат с процесната статия, която била една от поредицата такива против личността на ищеца. сочи, че предишния ден също имало статия, в която обвинявали ищеца за убийството на В.И и на Крушата. При публикуването на статията бил заедно с ищеца, тъй като ищецът му се обадил предходния ден, когато излязла статията за поръчковото убийство. Още не бил затихнал скандалът от излизането на предходната статия и на другия ден дошла и тази статия. Свидетелства, че публикуването на процесната публикация се е отразило негативно върху психическото и физическо състояние на ищеца, като същият имал проблеми със съня и отказвал да се храни. Посочва, че познава ищеца като човек с ярко изразена евроатлантическа ценностна система, и като такъв доста е помагал на украински бежанци. Завява, че вследствие на процесната статия много бизнес начинания на ищеца са се прекратили, обаждали му се хора, които го питали дали изнесените в статията обстоятелства са верни. Свидетелят посочва, че обстоятелството кой състезател да бъде приет, се решава от управителен съвет и не може решението да бъде взето еднолично от някого. Разпитан свидетелят Х.Д.М заявява пред съда, че в периода от 2018 г. до 11.03.2025 г. е работил като председател на управителния съвет на Българската федерация по борба (БФБ), като ищецът също е бил част от този управителен съвет. Излага подробно обстоятелства относно процедурата по натурализация на съответния състезател по борба, избран по решение на управителния съвет на БФБ за национален такъв. Свидетелства, че е запознат с процесната статия, като публикуването й се отразило негативно на ищеца. Съдът кредитира показанията и на този свидетел като логични, непротиворечиви и вътрешно последователни. Съдът намира, че следва изцяло да кредитира свидетелските показания на ангажираните от ищеца свидетели, доколкото същите са последователни и непротиворечиви. Разпитана свидетелката Ваня И заявява, че работи за новия собственик на „П.Н“ като част от екипа на медийната група, притежавана от същия. Свидетелят сочи, че процесната статия предшества всичко, което към момента от началото на януари (разпитът е на 05.02.2025 г.) станало публично и открито се говорело в спортните среди и десетки телевизионни изяви, интервюта, изказвания. Свидетелят знае, че с журалистическия екип се свързали спортни деятели, които разказали огромна част от нещата, които вече се говорели от първо лице по медиите – че националният отбор по борба е доминиран от състезатели небългари по рождение и по произход. Свидетелката излага, че след началото на войната в Украйна били въведени ограничения за участие на руски спортисти в редица държави и спортове, поради което същите били принудени да търсят начин да продължат спортната си дейност, да се изявяват на спортни събития и да печелят под чужд флаг. Посочва, че тези спортисти са били добре подготвени от своите държави и своите треньори, като именно те са инвестирали средства за това, поради тази причина за съответните спортни организации било икономически изгодно да привлекат именно тези готови състезатели. Според свидетеля обстоятелството, че тези състезатели са военизирани или са под някакво влияние на техните държави били известни факти. По данни на свидетелката информацията за публикацията е била добре проверена и потвърдена от действащи борци и треньори. Свидетелства, че част от тези източници били спортни деятели, които са разказали на журналистическия екип, изготвил процесната статия, че националният отбор по борба е доминиран от състезатели небългари по рождение и по произход, а натурализирани спортисти от Русия и бившия СССР. Сочи, че процесната статия първо била прочетена в краймс.бг. Не помни дали при публикуването на статията са цитирали, че почерпена от друг сайт. В заключение свидетелката заявява, че дейността й е била осъществявана добросъвестно и в рамките на журналистическата практика. Разпитан свидетелят Е.З.Б заявява, че в периода от 01.01.2022 г. до 01.08.2024 г. е бил треньор по борба на ЦСКА, като за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г. едновременно е бил и треньор на Националния отбор. Свидетелства, че заедно с националния отбор и треньора С.Ф е бил на олимпиадата в Париж, като последният говорел само руски език, поради което свидетелят е трябвало да превежда. Посочва, С. не се е държал добре със състезателите от български произход, като заявява, че е бил свидетел как С. е изгонил всички българи с думите: „Излизайте навънка всички българи“, а след това казал на свидетеля: „Е., и ти излизай навънка, никой да не остава тук в залата“. Според свидетеля ищецът не е довел С.Ф в България, а последният е станал треньор в България като сам си е предложил услугите като такъв и е потърсил съдействие от друг треньор, чието име свидетелят не назовава. Свидетелят сочи, че според него Г. Г. със сигурност е помогнал на С. да получи българско гражданство. Излага твърдения относно начина, по който лицето С.Ф е получил българско гражданство. Свидетелските показания на ангажираните от ответника свидетели също следва да бъдат кредитирани, при отчитане на обстоятелството, че свидетелските показания на св. И съдържат множество неотносими обстоятелства, поради което не се обсъждат в цялост от съда. По смисъла на чл. 45 от ЗЗД, вреда е всяка неблагоприятна последица за защитени от закона права и интереси на увредения. Съгласно константната съдебна практика отговорност за непозволено увреждане по иск по чл. 45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца, като в тежест на издателя на електронното или печатно произведение, който е ответник по такъв иск, е да установи верността на публикуваната информация. Това е така, защото при установяване истинността на изнесените данни искът по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за вреди от клевета би се явил неоснователен, а съгласно чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да докаже фактите, от които черпи благоприятни последици (този смисъл са решение № 50110 от 25.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4589/2021 г., I г. о, решение № 116 от 24.07.2020 г. по гр. д. № 1960/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 209 от 27.09.2013 г. по гр. д. № 1747/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 404 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г. на ВКС, III, решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, IV г. о. и др.). Относно границите на правото на изразяване и разпространение на свободно мнение е налице утвърдена практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК (така: решение № 73 от 5.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 679/2023 г., II г. о., решение № 253/29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г., ІІІ г. о., решение № 278/27.11.2019 г. по гр. д. № 1140/2019 г., ІІІ г. о., решение № 129/11.08.2020 г. по гр. д. № 2704/2019 г., ІV г. о., решение № 50110/25.10.2022 г. по гр. д. № 4589/2021 г., І г. о. и др.), в която е прието, че в чл. 39-41 от Конституцията на Република България и в чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В обсега на това право се включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване. Това е едно от основните права на личността. То е в основата на демократичните процеси, представлява един от най-важните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, като същевременно е условие за напредъка на обществото и за развитието на всеки отделен индивид. Това право обаче не е абсолютно. Самите норми, които го прокламират, въвеждат някои ограничения, като не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в нарушение на общия за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако се накърняват права или законни интереси на друг. Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство при нанасяне на обидата (умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клеветата (съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму). Поради това гражданската отговорност за обида и клевета, като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име, представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо и от Конституцията, и от Конвенцията. В контекста на изложеното не може да се приеме за клеветническо твърдение, което се основава на истински факти, и съответно изразяването му не е противоправно. Като клевета, съответно като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Следва да се има предвид, че фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност, като доказателствената тежест е на ответника. Ако те са верни, не са клевета, дори да позорят адресата, и не са основание за ангажиране на гражданската отговорност на издателя. В случай че са неверни, издателят носи отговорност доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е проявил дължимата грижа да провери достоверността на информацията. Във всеки случай следва да се прави ясно разграничение между обидата и клеветата, които са в обсега на предвидените с чл. 39-41 КРБ ограничения, и оценъчните съждения, които са извън този обсег. Когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 КРБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно произведение могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на печатни или електронни произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т. е. ако не осъществяват състава на обидата или състава на клеветата. Същевременно, политическите и обществените фигури, както и държавните служители могат да бъдат подлагани на обществена критика на ниво, повисоко от това, на което могат да бъдат подлагани частни лица. Съобразно стандартите, установени с Конституцията на Република България и практиката на ЕСПЧ, следва да се търси балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име. В тази посока най-важният критерий е доколко конкретното изразяване на факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо срещу това, дали то се използва целенасочено за накърняване на правата и доброто име на другиго. На следващо място следва да се посочи, че константно в практиката на ВКС се поддържа, че когато журналист разпространява негативни и опозоряващи другиго факти, границите на свободно изразяване и свобода на печата следва да се считат спазени, когато истинността на сведенията е добросъвестно проверена. Обичайно се приема, че проверката изисква информацията да е потвърдена от поне два независими източника. Според практиката на ЕСПЧ, когато способът за набиране на сведенията е бил доказан по делото с достатъчна конкретика, макар и без персонализиране на източника, но с обособяване на конкретен кръг от лица, група, общност или принадлежност, стандартът за добросъвестна журналистическа практика следва да се счита за постигнат. Да се приеме обратното, би означавало да се поставят граници, несъвместими с правото на свободно разпространяване на мнения и негативна информация за определена (публична) личност, когато тази информация служи на интереса на обществото. Правното значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е добросъвестна (например – основава се на официални източници, като прессъобщения на МВР, прокуратура, министерство и др.) вината се изключва и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му поведение (решение. по гр. д. № 449/2012 г., III г. о., решение. по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о., решение. по гр. д. № 6009/2007 г., III г. о, решение. по гр. д. № 7040/2014 г., III г. о.). При това от съществено значение ще е това как тази информация е интерпретирана в публикацията и контекста, в който е поднесена. В този случай отговорността на изданието за вреди причинени на трети лица ще може да бъде ангажирана, ако наред с информацията от прокуратурата или съда в публикацията се съдържат и неизнесени от тях, а събрани при журналистическото разследване, фактически твърдения, които са неверни и наред с това осмиващи или опозоряващи трети лица. Самата публикация трябва да е коректна и да съдържа всички установени факти, а не да предава само една част от тях, която подкрепя линията на автора и преследваната от него крайна цел на публикацията. В контекста на изложеното и при обстоен анализ на установената фактическа обстановка и събрания доказателствен материал, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за частично основателен, доколкото в процесния случай ответникът не е провел добросъвестно журналистическо разследване, а е оклеветил ищеца чрез приписване на престъпление – поставяне в услуга на чужда държава, чрез внедряване на руски агенти, разузнавачи, в качеството им на национални състезатели по борба, инкриминирано като престъпление против Републиката в чл. 105 от НК. Дори и да се приеме, че обстоятелствата по отношение на ищеца, изложени в процесната статия, не покриват състава на престъплението по Глава първа от особената част на Наказателния кодекс, то изложените твърдения също покриват състава на деянието „клевета“, доколкото несъмнено твърдението, че едно лице е проводник на чуждо влияние и действа против националния интерес на държавата, чийто гражданин е, е позорн обстоятелство. Не се установява ищецът да е осъден за престъпление против Републиката каквото му се приписва. Доказване на обстоятелството, че в българския национален отбор по борба се говори на руски език, каквото беше посочено в свидетелските показания на св. Е. Б., не е от естество да докаже истинността на всички твърдения в процесната статия, с които се внушава, че ищецът е проводник на руско влияние и руски агенти в българската държава, като по този начин против националния интерес. За да достигне до този извод съдът взе предвид не само използваните в процесното заглавие думи и изрази, а контекста на цялостната статия. Анализирайки съдържанието на същата съдът намира, че ответната медия не е положила дължимата грижа за проверка на изнесената информация преди публикуване на процесната статия, доколкото именно в нея се посочва, че тази информация тепърва предстои да бъде проверена (на стр. 4, абзац 3 от приложената разпечатка на процесната статия). Не се доказа преди публикуването на процесната статия журналистите да са провели добросъвестно журналистическо разследване, позовавайки се на два независими източника и/или на информация от официален източник, каквото би могло да бъде например прессъобщение на МВР, в съответствие с посочената по-горе съдебна практика, още повече, никъде в процесната статия не е посочен източникът на информация. Св. И сочи, че знае, че с журналистическия екип се били свързали спортни деятели, които разказали огромна част от нещата. От използваните от св. И изразни средства става ясно, че същата не е осъществила контакт с тези т.нар. спортни деятели, а само знае, че такива са се разказали на журналистическия екип голяма част от твърденията. Дори да се приеме за достоверно впоследствие посоченото от свидетеля, че информацията е получена от действащи борци и треньори, то не може да се приеме, че става въпрос за проверка от два независими източника. Съдът намира, че използваните думи и изрази както в заглавието, така и в съдържанието на процесната публикация, а именно: „ГАВРА: ПРОРУСКИЯТ ОЛИГАРХ И АВЕР НА А.Д-Г. Г., ПРЕВЪРНА БЪЛГАРСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ ПО БОРБА В САТЕЛИТ НА КРЕМЪЛ“,„Гавра: Проруският олигарх и авер на А.Д-Г. Г., превърна българската борба в сателит на Кремъли“; „…ловешкият дерибей от с. Микре се гаври със състезатели и треньори“; „... Но то не е плод на емоция. Борецът, най вероятно, без да иска, повдигна завесата на една грижливо и методично подготвена схема, чийто изпълнител на родна почва е Г. Г..“; „...За неин политически проводник в България бил избрано друго дуо-А.Д и Г. Г.. В службите последният бил известен като „момчето за всичко на Д.....за Г.та се знаело, че нямо по-добър от него за мръсна поръчка.“; „Казано накратко-всички елитни борци, влезли с протекциите на Г. Г. у нас са под контрола на силовите структури и служби в Русия, а някои от тях дори са под пагон.“; „…освен като агенти за влияние, Москва ги ползвала и като разузнавачи.“ и „логично „благодарение“ на подводницата си Г. Г., Русия скандално си присвои и златния медал на България…“; „за да не бъдем голословни в твърденията си, че опитите на Г. Г. да слугува на Кремъл рушат, чупят цялата пирамида изградена от българската държава да развива родните спортисти…“; „… Видно е че държавата инвестира в спорта, а „меценатът“ от с. Микре харчи бюджетните средства в полза на чужда вражеска държава...“; „...вместо за родни спортисти, средствата отиват за състезатели от Руската федерация или казано по-право с български пари Г. Г. финансира руското влияние и пропаганда“ и „...списъкът с руснаците, с които Г. Г. задуши и унизи българската борба е повече от интересен и доста показателен“, „Ловешкият дерибей от с. Микре се гаври със състезатели и треньори..“; „…Опитите на Г. Г. (подстрекаван от А.Д) да слугува на Кремъл рушат и чупят цялата пирамида изградена от българската държава да развива родните спортисти…“; „За капак разходите за този мъжки спорт, който Г. напълни с руски подводници, обаче се поемат не от бездънните му джобове, а от всички нас-българските данъкоплатци. Парите идват от бюджета на Р. България, минават през Министерство на младежта и спорта и се изливат във федерацията по борба, за да потънат в черната дупка, зейнала благодарение на прокремълския олигарх от село Микре...“, създават у читателя внушения, че чрез избиране на национални състезатели по борба от руски произход, ищецът е осигурявал агенти за влияние, разузнавачи за чужда държава, както и че е разходвал бюджетни средства да финансира руско влияние. В подкрепа на тези внушения е не само публикуването на снимката на ищеца непосредствено под заглавието на процесната статия, но и наличието на прозорец с линк за свързани новини, в чието заглавие отново се посочва името на ищеца, което е допълнителен аргумент за читателя, че именно последният е пряко замесен в осъществяване на разузнавателна дейност в полза на чужда държава. Действително обществените личности, каквато несъмнено е ищецът, следва да имат доста по-голям толеранс към критични мнения и по-остри оценки, но в процесния случай обаче е прекрачена допустимата граница на чл. 39, ал. 2 КРБ. Съдът приема, че в цялост статията има негативна конотация, като използваните изрази и стилистика имат за цел да създадат у читателя отрицателен образ на ищеца, който не само внедрява руски разузнавателни агенти, чрез набиране на национални състезатели по борба от руски произход, но и разходва бюджетни средства за чужди спортисти, вместо за родни такива. Изводът на съда за основателност на иска не може да бъде разколебан и от възражението на ответника, а и заявеното от св. И, че ответната медия не е първоизточник на процесната публикация, доколкото позоваване на такъв в същата липсва, а и както съдът вече посочи по-горе, видно от представените по делото разпечатки на статията, непосредствено под снимките, следващи заглавието е посочен автор „ПИК“, като в статията не е посочено, че същата съставлява препечатка. На следващо място следва да се посочи, че според настоящия съдебен състав понятието „олигарх“ не е обидно и уронващо престижа, честта и доброто име на ищеца, доколкото в съдебната практика същото се възприема като квалификация за личности на прехода, които през този период са добили имущество и власт, поради което съдът намира, че с използването на израза „проруски олигарх“ авторът на процесната публикация не е осъществил фактическия състав на обидата. Подобно следва да е разрешението и относно израза „дерибей“, за който ищецът твърди, че е позорящ честта и достойнството му. Турцизмът „дерибей“ означава локален феодален управител с голяма власт, като съдът приема, че в контекста на изложеното в процесната статия, изразът не е използван като квалификация на личностни качества на ищеца, а представлява оценъчно твърдение относно поведението му и начина на упражняване на предоставената му власт във връзка с управлението на БФБ, поради което същото не може да се квалифицира като противоправно, респективно като обида срещу ищеца. По изложените съображения следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответното дружество за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди - налице е превратно упражнено от ответника право на мнение, при което чрез клеветнически твърдения, приписващи на ищеца извършване на престъпление, на същия са причинени неимуществени вреди – негативни емоционални преживявания и физически дискомфорт, чийто характер и интензитет се установиха от събраните гласни доказателства на свидетелите Динчев и Маринов, налице е и причинно-следствена връзка между поведението на ответника и страданията на ищеца. Вината на ответника се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а по делото не е доказано противното. С оглед изводите за частична основателност на исковата претенция и като взе предвид разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и установената съдебна практика на ВКС (Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, решение № 73 от 5.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 679/2023 г., II г. о. решение № 476 от 27.01.2016 г. по гр. д. № 3281/2015 г., ІV гр. о., решение № 83 от 21.10.2020 г. по т. д. № 1664/2019 г., І т. о., решение № 106 от 13.10.2020 г. по т. д. № 1931/2019 г., ІІ т. о., решение № 56 от 17.08.2020 г. по т. д. № 1548/2019 г., ІІ т. о., решение № 63 от 28.07.2020 г. по т. д. № 2086/2019 г., ІІ т. о., решение № 62 от 24.07.2020 г. по т. д. № 777/2019 г., ІІ т. о., решение № 196 от 3.02.2021 г. по гр. д. № 925/2020 г., ІV г. о., решение № 96 от 25.11.2020 г. по т. д. № 1881/2019 г., ІІ т. о. и др.), съдът намира, че при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземат предвид следните обстоятелства: характерът на отправените клеветнически твърдения, приписващи на ищеца извършване на престъпление; общественото положение и личността на ищеца – публична, разпознаваема личност, за която всяка невярна информация се разпространява многократно, заради засиления обществен и журналистически интерес, поради което и неприятните преживявания са от по-висока степен; фактът, че клеветническите твърдения са изразени публично, чрез средство за масова информация и са станали достояние на широк кръг лица; интензитета и продължителността на конкретно претърпените от ищеца негативни емоционални преживявания и негативното отражение на публикацията върху социалния му живот. Преценявайки горепосочените обстоятелства, настоящият състав намира, че сума в размер от 2000 лева (с равностойност 1022,58 евро) е справедлив такъв и би обезщетила ищеца за причинените му неимуществени вреди, като за разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 10000 лева (с равностойност 5112,92 евро), искът следва да се отхвърли като неоснователен. Върху главницата на присъденото обезщетение се дължи и законната лихва, считано от деня на увреждането, респ. откогато вземането му е станало изискуемо – 03.09.2024 г. По разноските: На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от исковата претенция, които същият е претендирал единствено за държавна такса, като е доказал направата на такава в размер на сумата от 400 лева (л. 22 от делото), от която пропорционално на уважената част от иска следва да получи сумата от 80 лева (с равностойност 40,90 евро). На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски, но същият не е претендирал присъждането им, поради което и такива не му се следват. *Предвид обстоятелството, че решението се постановява след 01.01.2026 г. съдът в диспозитива на съдебния акт посочва сумите в евро при курс от 1.95583 лева за 1 евро. Така мотивиран, съдът