Решение № 2317 от 26.2.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 3010/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Образувано е по жалба от Е. Х. П., [ЕГН], с посочен в жалбата адрес [населено място], [улица], срещу Заповед №ЗСПД/Д-РВ/32440/18.12.2025 г., издадена от Д. В. Й. - Началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Пловдив, с която е отказана месечна помощ за детето Т. Г. Г. на основание чл.7, ал.1 от ЗСПД. С жалбата се излага становище за нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на оспорения административен акт, който е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката твърди, че при постановяването на оспорената заповед не са изследвани всички факти и обстоятелства от значение за случая, като се установява, че с бащата на детето си не съжителстват на един и същ адрес. В разултат на това се поддържа, че при определяне на средномесечния доход неправилно са взети предвид доходите на двамата родители, които не са семейство. Моли за отмяна на оспорения административен акт, като незаконосъобразен и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с указанията на съда по приложението на закона. Ответникът - Началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Пловдив, чрез процесуален представител юрисконсулт С., е на становище за неоснователност на жалбата и моли Съда да я остави без уважение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи в оспорения административен акт. Подробни съображения се излагат в писмено становище, депозирано по делото. Съдът като съобрази аргументите, изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: На 18.12.2025г. г. със заявление - декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/32440/18.12.2025г. Е. Х. П., съвместно с бащата на детето – Г. Т. Г. на основание чл.20, ал.2 от ППЗСПД, е заявила отпускане на месечна помощ за отглеждане на детето Т. Г. Г., [ЕГН] на основание чл. 7, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца. В декларацията е посочено, че същата е [семейно положение] (посочено решение за допускане на развод № 1751/2009г. на ПРС, 3 брачен състав), както същевременно е посочено, че същата съжителства с бащата на детето на един и същ настоящ адрес. Като настоящ адрес на Е. Х. П. обаче, в заявлението – декларация е посочен [населено място], [улица], а на Г. Т. Г. е посочен настоящ адрес [населено място], жк. Тракия» [адрес], който видно от представеното ЕР на ТЕЛК всъщност е постоянния му адрес посочен в личната карта. Деклариран е общ брутен доход на семейството за предходните дванадесет месеца, считано от м.12.2024г. до м.12.2025г. в размер на 8 609 (осем хиляди шестотин и девет ) лева, в това число брутни доходи на семейството, облагаеми по ЗДДФЛ за предходните дванадесет месеца в размер на 7 459 (седем хиляди четиристотин петдесет и девет) лева и доходи от пенсии, без добавката за чужда помощ на хората с трайно намалена работоспособност и вид и степен на увреждане над 90% по чл.103 от КСО в размер на 1 150 (хиляда сто и петдесет) лева. Към заявлението – декларация са приложени Удостоверение изх.№ 83/21.07.2025г. от «Брилянт» АД относно доходите на Е. Х. П.; Удостоверение с изх.№ 52/22.07.2025г. от »Експрес ЕС Ремонт БКС» ЕООД относно доходите на Г. Т. Г., Удостоверение с изх.№ 11/24.07.2025г. от «КА Проект-2»ЕООД относно доходите на Г. Т. Г., Удостоверение с изх.№212/17.12.2025г. от ОП » Градини и паркове» относно доходите на Г. Т. Г.. Приложена е още служебна бележка с изх. № 288/18.12.2025г., издадена от личния лекар за извършени задължителни имунизации на детето. О. страна на административния орган е извършил проверка на доходите на двамата родители и е установено, че доходът на семейството за предхождащите заявлението 12 месеца е в размер на 37 973, 08лв., средния месечен доход на семейството е в размер на 3164,42 лв., съответно средния месечен доход на член от семейството е в размер на 1054, 80 лв., което надвишава определения доход в закона за държавния бюджет на РБ от 860 лв. От административния орган не е извършена служебна проверка на декларираните обстоятелства и не е установено, дали заявителката и бащата на детето към момента на подаване на декларацията за отпускане на помощта, съжителстват на един и същ настоящ адрес. При тези данни е издадена процесната Заповед № ЗСПД/Д-РВ/32440/18.12.2025 г., издадена от Д. В. Й. - Началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Пловдив, с която е отказана месечна помощ за детето Т. Г. Г. на основание чл.7, ал.1 от ЗСПД, с мотива, че не са изпълнени условията на чл.4а от ЗСПД, тъй като средномесечния доход на член от семейството за предходните 12 месеца, преди подаване на заявлението (1054,80 лв.), надвишава дохода определен за целта в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година (860 лв.). В тази насока е прието, че семейството по смисъла на §1, т.1 б, буква“б“ от ДР ЗСПД включва Е. Х. П., Г. Т. Г., които съжителстват на един и същ настоящ адрес, без да имат сключен граждански брак, заедно с детето Т. Г. Г.. Към жалбата е приложено ЕР № 92169 от 132 от 16.07.2025г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД от което се установява, че Г. Т. Г. е освидетелстван с 76 % ТНР. В ЕР на ТЕЛК е изрично посочен постоянен адрес на лицето гр. [населено място], жк. Тракия» [адрес] (на който се твърди че живее самостоятелно) и настоящ адрес [населено място], [улица]. При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване и от субект, имащ правен интерес да обжалва оспорения административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл. 146, вр. чл. 168 АПК съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Заповедта е издадена от компетентен административен орган, съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД (така и в този смисъл е приложената към административната преписка Заповед № 1604-РД-01-0867/20.06.2025г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив) и в писмена форма, като съдържа посочване на правното основание, от което административният орган черпи правомощието да се произнесе по подадено заявление за отпускане на семейни помощи. С оглед изложеното съдът приема, че обжалваният акт отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 5 от ЗСПД и е издаден при спазване на установената форма. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗСПД Месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от [възраст] възраст, се предоставят на семействата, които отговарят на условията по чл. 4а и живеят постоянно в страната, при условие че детето: 1. не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 3. до завършване на средно образование, но не повече от [възраст] възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 4. има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние ; 5. живее постоянно в страната. Съгласно чл.4а, ал.1 от ЗСПД Право на семейни помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година. Съгласно §. 1, т. 1, б. "б." от ДР на ЗСПД по смисъла на ЗСПД семейството включва съвместно живеещи родители без сключен граждански брак, които съжителстват на един настоящ адрес, техните ненавършили пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на [възраст] възраст. За да откаже претендираната помощ административния орган е приел, че не са изпълнени условията на чл.4а от ЗСПД, тъй като средномесечния доход на член от семейството за предходните 12 месеца, преди подаване на заявлението (1054,80 лв.), надвишава дохода определен за целта в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година( 860 лв.). В тази насока е приел, че семейството по смисъла на §1, т.1 б, буква“б“ от ДР ЗСПД включва Е. Х. П., Г. Т. Г., които съжителстват на един и същ настоящ адрес, без да имат сключен граждански брак, заедно с детето Т. Г. Г.. Основание за този извод е дало формалното посочване в самата декларация на обстоятелството, че родителите съжителстват на един и същ настоящ адрес, макар в заявлението - декларация да е посочен различен настоящ адрес за двамата родители. В обсъждания контекст е необходимо да се посочи, че за да се приеме, че двамата родители имат общо домакинство, не е достатъчно да се провери само адресната им регистрация. Необходимо е да се установи, че те " живеят" съвместно, т. е. "съжителстват" и поради това са семейство по смисъла на § 1, т. 1, б. "б" от ДР на Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД). В разглеждания случай от административния орган не е извършена проверка на декларираните обстоятелства и не е установено, че родителите продължават да съжителстват заедно с детето си на адреса, на който са регистрирани. Обратно установено е, че същите са [семейно положение] и постоянния адрес на Г. Т. Г. е в гр. [населено място], жк. Тракия» [адрес], където се твърди, че живее самостоятелно. Съдът намира, че при съмнение досежно декларираните факти административният орган е следвало да извърши проверка, в това число и чрез посещение на адреса, което да обоснове неговото твърдение, че двамата родители живеят съвместно на един и същ адрес. Дали едно лице живее с друго лице и на един и същ адрес е фактически въпрос, за изясняването на който не са достатъчни единствено записите в регистрите на населението, дори да се приеме, че извадката е от тях е официална, още повече, че в случая лицата са [семейно положение] и за бащата Г. Т. Г. в заявлението-декларация е посочен различен адрес, от този на майката Е. Х. П.. С оглед така посоченото в заявлението - декларация и при твърденията на жалбоподателката относно местопребиваването на бащата Г. Т. Г. на друг адрес - гр. [населено място], жк. Тракия» [адрес], е въпрос на доказване дали родителите съжителстват заедно на един и същ адрес, което е в тежест на административния орган съгласно чл.170, ал.1 от АПК, което не е сторено. Всички тези обстоятелства насочват към извод, че бившите партньори и детето не живеят съвместно на един и същ настоящ адрес (в какъвто смисъл са и твърденията в жалбата), поради което не са налице предпоставките по чл. 20, ал. 1, изр. 2 от ППЗСПД, при отпускане на помощта по чл. 7 от ЗСПД да се вземат предвид доходите на двамата родители като членове на семейството по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за семейни помощи за деца, към датата на подаване на заявлението - декларация. Наред с гореизложеното следва да се отбележи и това, че в разглеждания случай не е извършена проверка от административния орган и не е установено, на кой от двамата родители е възложено упражняване на родителските права върху детето след развода, което е релевантно обстоятелство за отпускане на помощта, с оглед разпоредбата на чл.22, ал.1 от ППЗСПД съгласно която месечните помощи по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца се предоставят на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. При [семейно положение] родители се вземат предвид само доходите на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. В тази насока в заявлението-декларация е цитирано решение № 1751/2009г. на ПРС, 3 брачен състав, за допускане на развод, което съдържа тази релеванта информация, но то не е приобщено към приложената административна преписка, с оглед установяване на посочените релевантни факти и обстоятелства свързани с упражняването на родителските права. Предвид гореизложеното при определяне на средномесечния доход на член от семейството по смисъла на чл.4а от ЗСПД неправилно административния орган е взел предвид доходите на двамата родители като семейство по смисъла на §1, т.1 б, буква“б“ от ДР ЗСПД. В случая, е повече от очевидно, че административния орган не е положил необходимите усилия за изясняване на релевантните за спора обстоятелства относно отпускане на месечната помощ по чл.7, ал.1 от ЗСПД, в това число, не е установил дали родителите съжителстват съвместно по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за семейни помощи, с което е нарушил процесуалните си задължения, произтичащи от основополагащите принципи на административния процес - 1. Принцип на истинност, прогласен от чл.7 от АПК – чл.7, ал.1 - “Административните актове се основават на действителните факти от значение за случая”; чл.7, ал.2 - “На преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая”; чл.7, ал.3 - “Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс”; 2. Принцип на служебното начало, прогласен от чл.9 от АПК – чл.9, ал.2 - “Административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица”; чл.9, ал.4 - “Административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството…”; а също и от задълженията на административния орган по чл.35 от АПК – да издаде ИАА след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая…; чл.36 от АПК – да събира служебно доказателства и да провери и прецени всички събрани доказателства и т.н. С процесуалното си бездействие, по отношение на релевантните факти, които е следвало да бъдат установени, свързани с определяне членовете на семейството по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за семейни помощи, за установяването на които органът е следвало да бъде активната страна - задължение произтичащо от служебното начало в процеса, административния орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилни материалноправни изводи относно неизпълнение на условията по чл.4а от ЗСПД. Нарушенията са съществени, тъй като не само създават вероятност за неистинност на фактите, които органът е приел за установени, но и в хода на съдебното производство бяха релевирани и установени факти, пораждащи основателни индиции за неистинност на установените обстоятелства, които сочат на незаконосъобразност на възприетото административно решение. Въз основа на изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на административно производствените правила за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, което се е отразило върху неговата материална законосъобразност, поради което на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК следва да бъде отменен. Съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на административния орган - Началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Пловдив, за ново произнасяне по заявление - декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/32440/18.12.2025г., подадено от Е. Х. П., при правилно приложение на материалния закон съобразно гореизложения смисъл на разпоредбите. При този изход на спора, разноски се дължат на жалбоподателя, но такива не са претендирани, поради което съда не дължи произнасяне. Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд град Пловдив, 12 състав