Решение № 2395 от 29.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 3231/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № ЗОП-24#4 от 02.10.2025 г., издадено от Д.Б.Г., председател на Сметната палата на Република България, с което на основание чл. 247, ал. 1 (ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.) вр. чл. 259 от Закона за обществени поръчки (ЗОП), за нарушение на чл. 2, ал. 2, вр. чл. 195 от ЗОП, на С. Х. А. с ЕГН ••••••••••, в качеството му на заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и на длъжностно лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, съгласно Заповед № РД-01-368/21.09.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 12 от ЗОП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1319,33 лева.

Недоволен от наказателното постановление е останал санкционираният субект, който моли то да бъде отменено като незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят поддържа, че с поставянето на основанията за отстраняване от участие при наличието на обстоятелствата по чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗОП, и на обстоятелствата по чл. 5к, пар. 1 от Регламент на Съвета (ЕС) №833/2014 от 31 юли 2014 година относно

ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, не било допуснато нарушение на разпоредбата чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Навежда, че с поставянето на изискването по чл. 55, ал. 1, т. 5 от ЗОП не било дадено необосновано предимство на едни стопански субекти, нито било създадено необосновано ограничение за други стопански субекти, тъй като това изискване било съобразено със спецификата на поръчката – поддръжка на интернет сайта и системата за управление на съдържанието (СУС) на ИА „Автомобилна администрация“. Изтъква, че изискването за неналичието на обстоятелствата по чл. 55, ал. 1, т. 5 от ЗОП имало за цел да осигури стабилност на изпълнителя и да защити обществения интерес, тъй като предметът на поръчката изисквал продължително и постоянно изпълнение, за което били необходими както технически, така и човешки ресурси, поради което било наложително изпълнителят да не е в производство по несъстоятелност или да се намира в друго сходно състояние, което би застрашило изпълнението на договора. Излага, че изискванията за неналичието на обстоятелствата по чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗОП били обосновани с оглед на предмета на поръчката и имали превантивен характер. Обръща внимание на това, че изискването за неналичието на обстоятелствата по чл. 55, ал. 1, т. 5 от ЗОП не било довело до никакви вредни последици, тъй като на това основание от процедурата не били отстранени или недопуснати участници. Посочва, че в предсъдебната фаза не били събрани и доказателства, посредством които да бъде установено, че конкретен субект се е отказал от участие в процедурата поради това, че не е отговарял на изискването по чл. 55, ал. 1, т. 5 от ЗОП. Жалбоподателят излага и това, че изискването за неналичието на обстоятелствата по чл. 5к, пар. 1 от Регламент на Съвета (ЕС) №833/2014 от 31 юли 2014 година било прозрачна и недискриминационна мярка, приложима към всички участници в процедурата, независимо, че процедурата била с по-ниска прогнозна стойност. Навежда, че въвеждането на изискването за неналичие на обстоятелствата по чл. 5к, пар. 1 от Регламент на Съвета (ЕС) №833/2014 от 31 юли 2014 година било израз на законосъобразно поведение, което целяло гарантиране на спазването на режима на санкции и защита на обществения интерес. Сочи, че съгласно чл. 5к, пар. 1 от Регламент на Съвета (ЕС) №833/2014 от 31 юли 2014 година възложителите нямали право да възлагат или да продължават изпълнението на договор, когато участниците или техните подизпълнители попадали в обхвата на въведената с тази норма забрана. Акцентира върху това, че регламентите на ЕС имали пряко действие и не изисквали транспониране, като възложителите в Република България имали задължение да се съобразяват с ограниченията, въведени от правото на ЕС. Изтъква, че нормата на чл. 195 от ЗОП не регламентирала самостоятелен състав на административно нарушение, поради което позоваване на нея било възможно единствено при реално и съставомерно нарушение на императивна разпоредба от закона, сред които попадала и разпоредбата на чл. 2 от ЗОП. В жалбата се навежда и това, че не било налице виновно поведение, тъй като жалбоподателят действал добросъвестно и се бил съобразил с вътрешните заповеди и правила на ИА „Автомобилна администрация“. Оспорва формираният от административнонаказващия орган извод относно това, че при възлагане чрез събиране на оферти не могли да бъдат прилагани основанията за отстраняване по чл. 55, ал. 1 от ЗОП. Поддържа, че с оглед на това, че разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от ЗОП уреждала задължителните основания за отстраняване, но не предвиждала ограничения относно факултативните основания за отстраняване и предвид това, че по отношение на неуредените в глава двадесет и шеста въпроси нормата на чл. 195 от ЗОП изрично препраща към разпоредбите на части първа и втора, било допустимо субсидираното прилагане на чл. 55 от ЗОП. На следващо място, жалбоподателят сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 195 от ЗОП приложението на Регламент на Съвета (ЕС) №833/2014 от 31 юли 2014 година било допустимо. Излага, че ЗОП не съдържал изрично указание относно включването на международни регламенти като основание за отстраняване на участник, поради което изискването за неналичието на обстоятелствата по чл. 5к, пар. 1 от Регламент на Съвета (ЕС) №833/2014 от 31 юли 2014 година било допустимо и неговото въвеждане не можело да бъде квалифицирано като административно нарушение по ЗОП. В жалбата се сочи, че

административнонаказващият орган бил приел,че нарушението било извършено виновно, без обаче да анализира дали при конкретната нормативна уредба жалбоподателят е могъл да предвиди дали поведението му е противоправно или не е. На следващо място, жалбоподателят поддържа, че извършеното от него деяние не било съставомерно по чл. 2, ал. 2 от ЗОП, тъй като нормата на чл. 55, ал. 2 от ЗОП изрично предвиждала, че в случаите, в които възложителят прилагал незадължителните основания по чл. 55, ал. 1 от ЗОП, те следвало да бъдат изрично посочени в обявлението. Сочи, че при издаването на наказателното постановление е било допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че административнонаказващият орган не се бил съобразил, че включването на основанията за отстраняване по чл. 55, ал. 1 от ЗОП било действие, което било предвидено и допустимо от чл. 55, ал. 2 от ЗОП. Посочва, че било допуснато на нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, изразило се в това, че даденото в НП описание на нарушението, вменено в негова отговорност, било непълно и не ясно. Излага, че НП не съдържало позоваване на конкретна санкционна разпоредба от ЗОП, която да предвижда налагането на административно наказание при осъществено нарушение по чл. 55, ал. 2 от ЗОП. Релевира подробни съображения за наличието на маловажен случай на административно нарушение и навежда, че административнонаказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Излага, че е било допуснато нарушение и на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, изразяващо се в това, че в НП не били изложени мотиви относно смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства и относно степента на обществената опасност на деянието, вменено в негова отговорност. По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразни, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява от упълномощения си защитник – адвокат А. А., който поддържа жалбата и в хода на съдебните прения моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна – редовно уведомена, се представлява от юрисконсулт Г. В., която моли жалбата да бъде оставена без уважение. Поддържа, че било безспорно установено, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл. 2, ал. 2, вр. с чл. 195 от ЗОП. Навежда, че нормата на чл. 195 от ЗОП не била приложима по отношение на процесния случай, тъй като разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от ЗОП изрично предвижда, че възложителите могли да отстраняват участници само на основанията, посочени в чл. 54, ал. 1 от ЗОП. Оспорва наведените в жалбата оплаквания, касаещи това, че в наказателното постановление не била посочена формата на вината, с която било извършено нарушението, предмет на настоящото съдебно производство. Изтъква, че жалбоподателят в качеството си на лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП е следвало да бъде запознат със закона и да го спазва стриктно. Поддържа, че поставените от жалбоподателя изисквания за неналичието на обстоятелствата по чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗОП и на обстоятелствата по чл. 5к, пар. 1 от Регламент на Съвета (ЕС) №833/2014 от 31 юли 2014 година били ограничителни. Излага, че процесната обществена поръчка била по реда на глава 26 от ЗОП, като по отношение на нея приложение намирала националната уредба, но не и изискванията, предвидени в общностното право на ЕС. Намира за неоснователни и недоказани наведените от жалбоподателя твърдения, касаещи липса на съставомерност на деянието. Отбелязва, че вмененото в отговорност на жалбоподателя деяние се установявало по безспорен начин от събраните гласни и писмени доказателства. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от устройствения й правилник Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта и съобщенията със седалище гр. София и с областни отдели във всички областни градове.

Изпълнителният директор на ИА „Автомобилна администрация“ е публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 12 от ЗОП.

Със Заповед №РД-01-453/11.03.2023 г. изпълнителният директор на ИА „Автомобилна администрация“ е делегирал правомощията си на публичен възложител на обществени поръчки, произтичащи от нормата на чл. 5, ал. 2, т. 12 от ЗОП, на жалбоподателя С. Х. А., на длъжност „заместник-изпълнителен директор“ на ИА „Автомобилна администрация“. По този начин на жалбоподателя са възложени задължения, свързани с организирането и възлагането на обществени поръчки, включително такива по подписването на всички решения, заповеди, договори и документи, свързани с тях „за

възложител“ по смисъла на ЗОП и актовете по неговото прилагане.

С обява за събиране на оферти с № F431559, публикувана на 05.10.2023 г. в Регистъра на обществените поръчки към Агенцията по обществените поръчки, жалбоподателят А., действащ в качеството си на оправомощено лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, е открил процедура по възлагане на обществена поръчка на стойност 55 000 лв. без ДДС, попадаща в прага по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, с предмет „Поддръжка на интернет сайта на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация““.

Обявата за събиране на оферти е публикувана по партидата на възложителя в Регистъра на обществените поръчки на 05.10.2023 г. Съдържателният преглед на публикуваната обява разкрива, че в Раздел III са вписани „Изисквания за лично състояние и критерии за подбор“, като в точка III.1.1) са формулирани следните изисквания за лично състояние: „Възложителят ще отстранява от участие в процедурата участник, за който е налице някое от обстоятелствата по чл. 54, ал. 1 както и по чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 5 и чл. 107 от ЗОП“. От съдържанието на обявата за събиране на оферти става ясно и това, че в III.1.14) от Раздел III „Изисквания за лично състояние и критерии за подбор“ възложителят е предвидил, че ще отстранява от процедурата участник, за когото е налице някое от обстоятелствата по чл. 5к, пар. 1 от Регламент (ЕС) №833/2014 г. от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. В обявата възложителят е посочил както това, че срокът за получаване на оферти е до 23:59 часа на 16.10.2023 г., така и това, че критерият за възлагане е „цена“.

Със заповед №РД-10-41/16.10.2023 г. жалбоподателят А. е определил комисия за електронно разглеждане, оценяване и класиране на получените в Централизирана автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦИАС ЕОП) електронни оферти в процедурата с предмет „Поддръжка на интернет сайта на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация““. Със същата заповед жалбоподателят А. е наредил на опредЕ.та от него комисия да отвори и да разгледа подадените оферти, съгласно изискванията на възложителя, посочени в обявата на поръчката и в документацията за възлагане на обществена поръчка, с предмет „Поддръжка на интернет сайта на Изпълнителна агенция „Автомобилна

администрация““, и да класира участниците по реда, определен в ЗОП и в Правилника за прилагане на ЗОП.

На 17.10.2023 г., в 12:00 часа, в гр. София, ул. „Ген. Й. В. Гурко“№5 в сградата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е било проведено заседание на опредЕ.та със Заповед №РД-10-41/16.10.2023 г. комисия. На заседанието са присъствали всички редовни членове на опредЕ.та с гореспоменатата заповед комисия. В хода на заседанието председателят на комисията е констатирал и е оповестил, че в определения срок за подаване на оферти срок – до 23:59 часа на 16.10.2023 г., по партидата на възложителя в ЦИАС ЕОП не е постъпила нито една оферта за участие. Предвид тази констатация на 17.10.2023 г. в „Профил на купувача“ по партидата на възложителя в ЦИАС ЕОП е било публикувано съобщение с рег. №53-41- 34/17.10.2023 г., с което възложителят, на основание чл. 189а, ал. 2 от ЗОП и с оглед на това, че в първоначално определеният срок за подаване на оферти за участие в обществена поръчка по реда на Глава двадесет и шеста „Събиране на оферти с обява“ от ЗОП, с предмет „Поддръжка на интернет сайта на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация““, не била поучена нито една оферта от участник, е удължил срокът за подаване на оферти до 23:59 часа на 20.10.2023 г.

Със Заповед №РД-10-42/23.10.2023 г. жалбоподателят А. е определил комисия за електронно разглеждане, оценяване и класиране на получените в ЦИАС ЕОП електронни оферти в процедурата с предмет „Поддръжка на интернет сайта на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация““. Със същата заповед жалбоподателят А. е наредил на опредЕ.та от него комисия да отвори и да разгледа подадените оферти, съгласно изискванията на възложителя, посочени в обявата на поръчката и в документацията за възлагане на обществена поръчка, с предмет „Поддръжка на интернет сайта на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация““, и да класира участниците по реда, определен в ЗОП и в Правилника за прилагане на ЗОП. Съставът на комисията, определен със Заповед №РД-10-42/23.10.2023 г., е бил същият като този на комисията, опредЕ. със Заповед №РД-10-41/16.10.2023 г.

На 23.10.2023 г., в 12:00 часа, в сградата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, находяща се в гр. София, ул. „Ген. Й. В. Гурко“№5, комисията, опредЕ. със Заповед №РД-10-42/23.10.2023 г., е провела заседание, в което са взели участие всички нейни редовни членове. След декриптиране на офертите, получени чрез платформата, председателят на комисията е констатирал и е обявил, че до изтичане да крайния срок за подаване на оферти – 23:59 часа на 20.10.2023 г., е била получена една оферта – от „Информационно обслужване“АД. Впоследствие, след като узнала участника в процедурата, комисията е пристъпила към отваряне на подадената от последния оферта и към извършването на преценка относно това дали предложението отговаря на изискванията на възложителя. След като е разгледала техническото предложение на участника „Информационно обслужване“АД, комисията е констатирала, че същото е отговаряло на изискванията на възложителя. При това положение комисията е класирала единственият кандидат по обявения критерий за оценка на офертите „цена“ на първо място.

Комисията е изготвила протокол по чл. 192, ал. 4 от ЗОП, в който е обективирала резултатите от проведените на 17.10.2023 г. и на 23.10.2023 г. заседания. В същият протокол комисията е посочила и резултатите от извършената съпоставка между предложението на участника „Информационно обслужване“АД и зададените от възложителя изисквания. Със същия протокол комисията е предложила на възложителя да определи за изпълнител в обществената поръчка класирания на първо място участник - Информационно обслужване“АД, с когото да сключи договор за изпълнение с предмет „Поддръжка на интернет сайта на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация““ на стойност 54 972 лева без ДДС.

На 02.11.2023 г. между Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – в качеството на възложител, представлявана от жалбоподателя С. А. – заместник-изпълнителен директор на ИА

„Автомобилна администрация“ и оправомощено лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, съгласно Заповед №РД-01-453/11.08.2023 г., и „Информационно обслужване“ АД – в качеството му на изпълнител, е бил сключен Договор №РД-32-40 за възлагане на обществена поръчка с предмет Поддръжка на интернет сайта на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация““.

На 16.12.2024 г. със Заповед №ОД-02-02-025 заместник-председателят на Сметната палата е възложил извършването на одит за съответствие при управлението на публичните средства и дейности на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2024 г. Със същата заповед са били определени и членовете на одитния екип, сред които попадал и свидетелят М. Ц. Х.-.. Като ръководител на одитния екип била опредЕ. Р.П.Т..

На 14.01.2025 г. със Заповед №ОД-02-02-001 заместник-председателят на Сметната палата е включил в одитния екип и И.С.Г.Т..

В хода на проверката одитния екип е констатирал, че с обява за събиране на оферти №F431559 от 05.10.2023 г. е открита за възлагане обществена поръчка на стойност по чл. 20, ал. 3 от ЗОП с предмет „Поддръжка на интернет сайта на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация““, в която обява възложителят е посочил, че ще отстранява от участие в процедурата всеки участник, за когото са налице обстоятелствата по чл. 54, ал. 1 от ЗОП, както и по чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗОП и чл. 107 от ЗОП или обстоятелствата по чл. 5к, пар. 1 от Регламент (ЕС) №833/2014 г. от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна или обстоятелствата.

С писмо с №21-00-00-271/51/22.04.2025 г. ръководителят на одитния екип е изискал информация от изпълнителният директор на ИА

„Автомобилна администрация“ относно това какво е наложило в Раздел III. 1 „Изисквания за лично състояние и критерии за подбор“ от обявата за събиране на оферти с предмет „Поддръжка на интернет сайта на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация““ като изисквания да бъдат предвидени липсата на основания за незадължително отстраняване по чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗОП и неналичието на обстоятелствата по чл. 5к, пар. 1 от Регламент (ЕС) №833/2014 г. от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.

С писмо рег. №21-00-00-271/54/29.04.2025 г. изпълнителният директор на ИА „Автомобилна администрация“ е предоставил отговори на въпросите, формулирани в писмо с №21-00-00-271/51/22.04.2025 г., издадено от ръководителя на одитния екип.

Одитният екип е обективирал резултатите от извършената от него проверка в констативен протокол от 19.05.2025 г., препис от който срещу подпис е бил връчен на представители на одитирания обект.

Предвид направените от одитния екип констатации, свидетелят М. Ц. Х.- ., заемащ длъжност „старши одитор“ I степен в Одитна дирекция I „Одити за съответствие при финансово управление“ на Сметната палата, преценил, че при така установените факти, е налице извършено административно нарушение по чл. 2, ал. 2 вр. с чл. 195 от ЗОП, тъй като чрез публикуването на обявата за събиране на оферти №F431559/05.10.2023 г., в която били формулирани изисквания за липсата на обстоятелствата по чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗОП и за неналичието на обстоятелствата по чл. 5к, пар. 1 от Регламент (ЕС) №833/2014 г. от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, които необосновано ограничавали участието на стопански обекти в обществената поръчка и които не били съобразени с предмета и стойността на обществената поръчка, е била ограничена конкуренцията. Ето защо на 19.05.2025 г., в присъствието на двама свидетели и на нарушителя, свидетелят М. Х.-. съставил АУАН №ЗОП-24/19.05.2025 г., с който повдигнал против жалбоподателя А. административнонаказателно обвинение за нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗОП вр. с чл. 195 от ЗОП. Актът бил подписал от неговия съставител, от присъствалите свидетели и от жалбоподателя, като на последния срещу подпис бил връчен и препис от АУАН №ЗОП-24/19.05.2025 г. При подписването на акта жалбоподателят А. не вписал възражения против АУАН №ЗОП-24/19.05.2025 г..

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят А. се възползвал от правото си да подаде писмени възражения против АУАН №ЗОП-24/19.05.2025 г., в които били изложени аргументи, аналогични на тези посочени в жалбата.

Въз основа на АУАН №ЗОП-24/19.05.2025 г. е издадено и обжалваното Наказателно постановление №ЗОП-24#4/02.10.2025 г., съставено от Д.Б.Г., заемащ длъжност „председател“ на Сметната палата на Република България, с което на основание чл. 247, ал. 1, вр. чл. 259 от ЗОП, за нарушение на чл. 2, ал. 2, вр. чл. 195 от ЗОП, на С. Х. А. с ЕГН ••••••••••, , в качеството му на заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и на длъжностно лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, съгласно Заповед №РД-01-368/21.09.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 12 от ЗОП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1319,33 лева /хиляда триста и деветнадесет лева и тридесет и три стотинки/.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателствен материали: показанията на свидетеля М. Х.-. и писмените доказателства по делото, които настоящият състав е приобщил по надлежния ред, визиран в чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания, тъй като същите намират подкрепа в приложените по делото писмени документи, не съдържат вътрешни противоречия и са детайлни, последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че административнонаказателното производство е образувано и срещу жалбоподателя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на акт за установяване на административно нарушение, издаден от длъжностно лице, притежаващо необходимата за това компетентност. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 260, ал. 1 от ЗОП, съгласно която актовете за установяване на нарушения по ЗОП, констатирани от органи на Сметната палата, се съставят от оправомощени одитори. Процесният АУАН е бил издаден от свидетеля М. Х.-., който, видно от приобщената по делото Заповед №35/30.01.2025 г. на председателя на Сметната палата, е бил оправомощен да образува административнонаказателни производства за констатирани при одити на Сметната платата нарушения на ЗОП, като съставя актове за установяване на административни нарушения. По тези съображения съдът приема, че процесният АУАН е бил издаден от длъжностно лице, притежаващо необходимата за това компетентност.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление, което също е било съставено от компетентен орган. За да достигне до този извод, съдът взе предвид, че съгласно нормата на чл. 260, ал. 2 от ЗОП наказателните постановления за нарушения по ЗОП се издават от председателя на Сметната палата или от оправомощени от последния длъжностни лица. Атакуваното от жалбоподателя наказателно постановление е било издадено именно от председателя на Сметната палата, поради което същото се явява съставено от длъжностно лице, притежаващо необходимата за това компетентност.

На следващо място съдът констатира, че процесният АУАН е бил издаден в давносните срокове, уредени в чл. 260, ал. 1 от ЗОП. В тази връзка следва да бъде разяснено, че в чл. 260, ал. 1 от ЗОП законодателят е предвидил срок за съставяне и издаване на АУАН, който се явява специален спрямо сроковете за съставяне на АУАН, посочени в чл. 34 от ЗАНН. Съгласно чл. 260, ал. 1 от ЗОП актовете за установяване на нарушения се издават в срок от 6 месеца от деня, в който нарушителят е бил открит, но не по-късно от три години от извършване на нарушението. В разглеждания случай, АУАН, с който против жалбоподателя е било повдигнато административнонаказателно обвинение, е бил издаден преди изтичането на 6 месеца от откриването на нарушителя и на три години от извършване на процесното нарушение.

Процесният АУАН е съставен при спазване на изискванията на чл. 40 от ЗАНН и на чл. 43 от ЗАНН, в присъствието на нарушителя и на двама свидетели, възприели установяването на нарушението – Р.П.Т. и Г. Д.А.Г. са били част от одитния екип, констатирал процесното нарушение. АУАН е бил предявен на нарушителя за запознаване, като последният не вписал възражения против акта. Впоследствие актът е бил подписан от неговия съставител, от свидетелите, присъствали при установяването на нарушението, и от нарушителя, като на последния срещу подпис е бил връчен и препис от АУАН.

Настоящата съдебна инстанция констатира, че процесните АУАН и НП отговарят и на изискванията на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като двата акта съдържат описание на твърдяното нарушение, мястото и времето на извършването му и правната му квалификация. Обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението, са точно и ясно конкретизирани. Налице е и съответствие между фактическото описание на нарушението и дадената му цифрова квалификация. При това положение жалбоподателят е бил поставен в пълна възможност да разбере фактическите и правните параметри на повдигнатото му административнонаказателно

обвинение и адекватно да организира защитата си, съобразявайки техните рамки.

Предвид гореизложеното съдът не споделя наведените в жалбата оплаквания, касаещи това, че процесното наказателно постановление не съдържало пълно и ясно описание на нарушението и нарушените законови разпоредби. Напротив, в наказателното постановление са описани всички признаци от състава на вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение, като подробно са изложени обстоятелствата по извършването на нарушението и недвусмислено са посочени разпоредбите от ЗОП, които според административнонаказващия орган са били нарушени. Подробно са описани конкретните действия на жалбоподателя, с които според издателя на процесното НП е било извършено админитративно нарушение по ЗОП. В обжалвания акт ясно и недвусмислено е посочено, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че в качествата му на оправомощено лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП и на публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 12 от ЗОП е открил възлагане на обществена поръчка чрез публикуване на обява за събиране на оферти, в която били включени изисквания към участниците, които изисквания не били съобразени с предмета и стойността на обществената поръчка и с които според административнонаказателното обвинение се ограничавала конкуренцията, като необосновано се ограничавало участието на стопански субекти в процедурата.

Настоящата съдебна инстанция възприема като неоснователно и релевираното с жалбата възражение, насочено към това, че в атакуваното НП не била посочена санкционната разпоредба, приложима с оглед на твърдяното нарушение. В разглеждания случай, след като преценил, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл. 2, ал. 2, вр. чл. 195 от ЗОП, административнонаказващият орган наложил на жалбоподателя административно наказание на основание чл. 247, ал. 1, вр. чл. 259 от ЗОП, които разпоредби изрично отбелязал в издаденото от него НП. Разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ЗОП предвижда, че възложител, нарушил забраната на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, се наказва с глоба в размер на 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв. Същевременно, след като съобразил, че със Заповед №РД-01-453/11.03.2023 г. изпълнителният директор на ИА „Автомобилна администрация“ е делегирал правомощията си на възложител на жалбоподателя А., административнонаказващият законосъобразно се позовал и на чл. 259 от ЗОП, според който в случаите по чл. 7, ал. 1 и 2 наказанията по чл. 247 - 256г се налагат на лицето, на което е делегирано правомощието по възлагане на обществени поръчки, съответно на лицето, което замества възложителя в негово отсъствие. Гореизложеното налага извод, че административнонаказващият орган не само правилно е определил приложимата санкционна разпоредба, но и ясно и недвусмислено е посочил последната в издаденото от него НП.

По повод на релевираното възражение за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, съдът констатира, че в действителност в обжалвания акт не са били посочени отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието. Доколкото обаче предвиденото административно наказание за вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение по ЗОП е абсолютно определено по вид и размер, с необсъждането на обстоятелствата от значение за индивидуализиране на административното наказание на жалбоподателя, не е било накърнено правото на защита на последния. По тези съображения съдът приема, че нарушението по чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН не следва да бъде възприемано като съществено и не следва да бъде третирано като самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт.

С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав счита, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление не са били допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на атакувания акт на формално основание. Ето защо спорът следва да бъде разгледан по същество.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за административно нарушение по чл. 2, ал. 2 вр. чл. 195 от ЗОП. Нормата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП регламентира следното правило за поведение: „При възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка“. Видно от съдържанието на издадените от тях актове, актосъставителят и административнонаказващият орган са счели, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗОП, като е предвидил, че ще отстранява от процедурата по възлагане на обществена поръчка участници, за които били налице или обстоятелствата по чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗОП, или обстоятелствата по чл. 5к, пар. 1 от Регламент на Съвета (ЕС) №833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Актосъставителят и административнонаказващият орган преценили, че с предвиждането на гореспоменатите изисквания жалбоподателят необосновано е ограничил участието на потенциалните участници в процедурата, като по този начин е ограничил конкуренцията. Предвид това, че съставомерността на вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение е обусловена от това дали гореспоменатите изисквания, необосновано ограничават участието на евентуални участници в процедурата, съдът ще разгледа по отделно всяко едно от тези изисквания.

1. По отношение на предвиденото изискване за липса на обстоятелствата по 55, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗОП съдът намира следното:

Актосъставителят и административнонаказващият орган погрешно са преценили, че в обявите за събиране на оферти възложителите нямат право да въздигат обстоятелствата, визирани в чл. 55, ал. 1 от ЗОП, в изисквания, на които кандидатите следва да отговарят, за да не бъдат отстранени от процедурата. Видно от съдържанието на издадените от тях актове, актосъставителят и административнонаказващият орган са аргументирали този техен правен извод с това, че в разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от ЗОП не била предвидена възможност за възложителя по своя преценка да включва някое от обстоятелствата по чл. 55, ал. 1 от ЗОП, като основание за отстраняване на участник от процедурата. Настоящата съдебна инстанция не споделя тези правни изводи на органите на предсъдебната фаза. В тази връзка, на първо място, следва да бъде посочено, че систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗОП, намираща се в Глава Седма, Раздел I „Лично състояние на кандидатите и потребители“ от ЗОП, налага извод, че с тази разпоредба се уреждат общи правила, които намират приложение за всички процедури по възлагане на обществени поръчки, включително и за обявите за събиране на оферти. Обстоятелствата по чл. 55, ал. 1 от ЗОП касаят финансовата стабилност на участниците и техния правен статут – чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗОП, възможността на участниците да упражняват опредЕ. професия или дейност – чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗОП, наличието на извършени от участниците правонарушения – чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗОП, виновно неизпълнение на задължение, произлизащо от сключен от тях договор – чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗОП, и проявено от участниците недобросъвестно поведение, което би могло да повлияе на крайния резултат от процедурата – чл. 55, ал. 1, т. 5 от ЗОП. Обсъжданата разпоредба е диспозитивна, поради което въздигането на визираните в нея обстоятелства като изисквания, на които следва да отговарят потенциалните участници, за да не бъдат отстранени от процедурата, е в оперативната самостоятелност на възложителите. Следователно обстоятелствата по чл. 55, ал. 1 от ЗОП представляват факултативни основания за отстраняване на участници, чието въвеждане зависи от волята на възложителите, за разлика от основанията по чл. 54, ал. 1 от ЗОП, които се явяват императивни, тъй като са изрично регламентирани от законодателя в нормата на чл. 192, ал. 2 от ЗОП. Воден от гореизложеното съдът приема, че обстоятелствата по чл. 54, ал. 1 от ЗОП не представляват единствено законово основание за отстраняване на участник от процедурата по събиране на оферти, както неправилно са приели акотсъставителят и административнонаказващият орган. Такива основания са и обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗОП, включително и тези по т. 1 и т. 5 от същата норма. Тук е моментът да бъде отбелязано, че наведените от органите на предсъдебната фаза аргументи в обратния смисъл са нелогични, тъй като, ако бъде следвани докрай изложените в процесните АУАН и НП линии на мислене, ще се достигне до положение, в което възложителите на практика ще бъдат лишени както от това да изискват бъдещите им съконтрагенти да се намират в стабилно финансово състояние, така и от това да изискват от кандидатите да се въздържат от проявяването на недобросъвестно поведение, което би повлияло на крайния резултат на процедурата, респективно на нейното законосъобразно приключване. В продължение на тези разсъждения съдът намира за необходимо да посочи, че изискванията участниците да се въздържат от недобросъвестно поведение и да не са обявени в несъстоятелност или да се намират в производство по несъстоятелност са от съществено значение за възложителите, тъй като гарантират надеждността и икономическата устойчивост на бъдещия изпълнител. Необходимо е да бъде отбелязано и това, че въздигането на обстоятелството по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗОП като изискване, при чието отсъствие възложителят ще отстранява кандидатствалите лица, служи и като превантивен механизъм, който спомага за избягването на договаряне със субекти, намиращи се в несигурно финансово състояние, поставящо под риск изпълнението на поетите от тях задължения. По тези съображения съдът приема, че макар и да имат потенциала да ограничат участието на някои стопански субекти, обсъжданите изисквания, въведени от жалбоподателя, са приложими в процедурата по събиране на оферти с обява, като същите не са необосновани, а са необходими с оглед гарантиране на надеждността на бъдещия съконтрагент, законосъобразното приключване на процедурата, защитата на публичните интереси и изпълнението на бъдещия договор.

С оглед постигане на пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи и това, че наличието на обстоятелствата по чл. 55, ал. 1 от ЗОП не представляват безусловно основание за отстраняване на кандидатите, по отношение на които тези обстоятелства са налице. Този извод се налага от нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗОП, съгласно която кандидат или участник, за когото са налице посочените от възложителя обстоятелства по чл. 55, ал. 1 от ЗОП, има право да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност, въпреки наличието на съответното основание за отстраняване. От нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗОП следва, че дори формално да попада в обхвата на чл. 55, ал. 1 от ЗОП, кандидатът разполага с възможност да докаже надеждността си, което ще доведе до това той да не бъде отстранен от процедурата. Същевременно разпоредбата на чл. 55, ал. 4 от ЗОП предвижда, че в случаите, в които възложителят е поставил изискване за липса на обстоятелства по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗОП, последният има право да не отстрани от процедурата кандидат или участник на посоченото основание, ако бъде доказано, че същият не е преустановил дейността си и е в състояние да изпълни поръчка съгласно приложимите национални правила за продължаване на стопанската дейност в държавата, в която е установен.

Воден от всичко изложено до тук, настоящата съдебна инстанция приема, че, предвиждайки отстраняване на участници, по отношение на които не са налице обстоятелствата по чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗОП, жалбоподателят не е включил условия, които необосновано ограничават участието на стопански субекти в процедурата и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

2. По отношение на предвиденото изискване за липса на обстоятелствата по чл. 5к, пар. 1 от Регламент на Съвета (ЕС) №833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна съдът намира следното:

По пътя на граматическо и лексикално тълкуване на чл. 5к, пар. 1 от Регламент на Съвета (ЕС) №833/2014 от 31 юли 2014 година се достига до извод, че предвидените в тази норма ограничения за участие в обществени поръчки се прилагат само за обществени поръчки, попадащи в обхвата на приложимата за съответния вид възложител директива. В този ред на мисли следва да бъде разяснено, че публичните възложители попадат в обхвата на Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година, която установява правила за процедурите за обществени поръчки, провеждани от възлагащи органи, във връзка с договорите за обществени поръчки и конкурсите за проект, чиято стойност не е под предвидените в чл. 4 от същата директива прагове. Според чл. 4, б. „в“ от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година тази директива се прилага за обществени поръчки за доставки и услуги, чиято прогнозна стойност без данък върху добавената стойност е поголяма или равна на 207000 евро.

През 2023 г. стойностите на европейските прагове за обществени поръчки, приложими за публични възложители, каквото качество в процесния случай е имал жалбоподателя, били определени с Делегиран Регламент (ЕС) 2021/1952 на Комисията от 10 ноември 2021 година за изменение на Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на праговете за обществени поръчки за доставки, услуги и строителство, и за конкурси за проект, като при доставки и услуги, прагът над който е приложим чл. 5к, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 2022/576 на Съвета от 8 април 2022 г. за изменение на Регламент на Съвета (ЕС) №833/2014 от 31 юли 2014 година е бил 215 000 евро, който съгласно Съобщение на Европейската Комисия от 11.11.2021 г. относно съответни стойности на праговете, посочени в директиви 2014/23/ЕС, 2014/24/ЕС, 2014/25/ЕС и 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета се равнявал на 420 497 лв.

Разпоредбите относно праговите стойности, определени в чл. 4 от Директива 2014/24/ЕС са транспонирани в чл. 20, ал. 1 от ЗОП. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 1, буква „б“ от ЗОП (ред. ДВ бр. 102/2019 г.), процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 1 – 11 се прилагат, когато публичните възложители - каквото качество притежавал жалбоподателят, както и техни обединения възлагат обществени поръчки за доставки и услуги с прогнозна стойност, по-голяма или равна на 271 000 лв. без ДДС.

Откритата от жалбоподателя обществена поръчка е с обект „услуга“, като посочената обявата за събиране на оферти прогнозна стойност без ДДС е в размер на 69 990 лева, който е по-нисък от праговата стойност по чл. 4, б. „в“ от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година.

В процесния случай жалбоподателят е открил възлагане на обществена поръчка с предмет „Поддръжка на интернет сайта на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ на стойност по чл. 20, ал. 3 от ЗОП чрез събиране на оферти с обява по реда на чл. 187 от ЗОП, за което приложение намират националните правила по Глава двадесет и шеста от закона, като за неуредените в тази глава въпроси на основание чл. 195 от ЗОП субсидиарно се прилагат разпоредбите от част първа и втора от ЗОП.

Всичко изложено до тук води до извод, че чл. 5к, пар. 1 от Регламент на Съвета (ЕС) №833/2014 от 31 юли 2014 година не намира приложение по отношение на откритата от жалбоподателя А. процедура. Въвеждайки това изискване, жалбоподателят, в качеството му на възложител на обществени поръчки, необосновано е ограничил възможността за участие в процедурата на тези потенциални участници, които са разполагали с правна и финансово възможност за изпълнение на предмета на поръчката и които са отговаряли на всички останали предвидени в обявата изисквания. С това си поведение жалбоподателят е ограничил конкуренцията като е предвидил изискване, което необосновано ограничило участието на стопански субекти в процедурата и което не било необходимо с оглед предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

По тези съображения съдът приема, че с въздигането на обстоятелството по чл. 5к, пар. 1 от Регламент на Съвета (ЕС) №833/2014 от 31 юли 2014 година в изискване, на което кандидатите не трябвало да отговарят, за да не бъдат отстранени от процедурата, жалбоподателят е осъществил обективната страна от състава на административното нарушение, за чието извършване е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя при форма и вид на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – съзнавал е, че с въвеждането на обстоятелството по чл. 5к, пар. 1 от Регламент на Съвета (ЕС) №833/2014 от 31 юли 2014 година като условие, на което не трябва да отговарят потенциалните участници, е предвидил изискване, което необосновано ограничава участието на стопански субекти в откритата от него процедура и което не е било необходимо с оглед предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Жалбоподателят е и предвиждал обществено опасните последици, като пряко е целял тяхното настъпване. Наведените в жалбата оплаквания, че жалбоподателят не могъл да се ориентира в приложимата нормативна уредба, сочат за юридическа грешка, която е неизвинителна и не изключва умисъла.

Правилно е бил определен и размерът на наложеното на жалбоподателя административно наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ЗОП (в редакцията, приложима от 01.03.2019 г.) възложител, който наруши забраната по чл. 2, ал. 2 от ЗОП, се наказва с глоба в размер на 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лева. В процесния случай стойността на сключения договор с ДДС е 65966,40 лева, като 2 % от тази стойност възлизат на 1319,33 лева, както правилно е пресметнал и административнонаказващият орган. В разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ЗОП (в редакцията, приложима от 01.03.2019 г.) административното наказание „глоба“ е в абсолютно определен размер, който по аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не може да бъде ревизиран.

Предвид наведените в жалбата доводи, касаещи приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира за необходимо, на първо място, да посочи, че нарушението по чл. 2, ал. 2 от ЗОП, за чието осъществяване е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо в резултат от неговото извършване да са настъпили вредни последици. По тези съображения съдът приема, че отсъствието на настъпили вредни последици не обуславя третирането на процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност. Това, че процесният случай касае първо нарушение не представлява достатъчно основание за възприемането на извършеното от жалбоподателя нарушение като такова с пониска обществена опасност. За да достигне до този извод съдът съобрази, че законодателят не е прогласил за маловажни всички първи нарушения, а изисква извършването на конкретна преценка на причинените от тях вредни последици и на тяхната обществена опасност, която съгласно §1, т. 4 от ДР на ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК следва да бъде по-ниска от обществената опасност на обикновените случаи на нарушения от същия вид. След като съобрази гореизложеното и взе предвид събрания в хода на хода на съдебното производство доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция прецени, че административното нарушение, предмет на настоящото производство, не е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид, а напротив разкрива типична, обичайна за този вид нарушения обществена опасност, която е била взета предвид от законодателя при предвиждането на този състав на административно нарушение. С оглед гореизложеното, настоящата съдебна инстанция прецени, че административнонаказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не представлява маловажен случай.

В заключение, съдът намира, че издаденото постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед изхода на делото и предвид изрично направеното искане в тази насока, право на разноски има въззиваемата страна. Съдът прецени, че в полза на административно-наказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро, като го намира за съответно на правната сложност на делото.

Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът