Решение № 954 от 9.3.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 20/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба от Кмет на Община Харманли, против Решение № 153 от 06.11.2025г., постановено по а.н.д. №382/2025г. на Районен съд – Харманли. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Навеждат се доводи, че както съставеният АУАН, така и наказателното постановление отговаряли напълно на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като в тях били надлежно описани по несъмнен начин всички правни норми, които според органа били нарушени. Не било необходимо да се изписва целият текст на правната норма, тъй като същата била публично достъпна и можело да бъде проверена. Твърди се също, че по недвусмислен и достатъчно ясен начин били описани фактите, които са съставомерни, както и обстоятелствата, които имали отношение към извършеното нарушение, като по този начин била дадена възможност на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере точните фактически и правни рамки на обвинението. Освен това, във връзка с приетото от районния съд, че липсата на мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН представлявала процесуално нарушение, се сочи, че действително, административнонаказващият орган имал задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е маловажен, не се издавало наказателно постановление. Същият обаче нямал задължение да мотивира преценката си, че нарушението не представлява маловажен случай. С издаването на наказателно постановление административнонаказващият орган недвусмислено изразил становището си, че случаят не е маловажен. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди Наказателно постановление №44/24.07.2025г., издадено от Кмет на Община Харманли. Ответникът, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли да бъде потвърдено постановеното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение Районен съд – Харманли е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление № 44/24.07.2025г., издадено от Кмет на Община Харманли, с което на Х. Ю. Б., за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2, предл. първо от Наредба №1 за поддържането, осигуряването и опазването на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Харманли (Наредба №1) и на основание чл. 53 от ЗАНН, във връзка с чл. 30, ал. 1 и чл. 31 от Наредба №1, е наложена глоба в размер на 200 лева и е осъдил Община Харманли да заплати на Х. Ю. Б. сумата в общ размер на 400.00 лева, представляваща направени по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар. За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на наказателното постановление. Посочил е, че в разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №1 има различни изпълнителни деяния, като актосъставителят и административно-наказващият орган не посочили конкретно нарушението и нормативния документ. Изписването на конкретната норма, чието нарушаване се твърдяло, както и самото нарушение, следвало да са конкретно и коректно посочени. В случая не било изписано цялото наименование и редакцията, което нарушавало правото на защита на нарушителя. Съдът е приел, че така е допуснато нарушение на чл. 42, т. 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Посочил е също, че административно-наказващият орган не е обсъдил на основание чл. 28 от ЗАНН дали нарушението не е маловажно. Предвид изложеното е приел, че атакуваният акт следва да бъде отменен. Настоящата инстанция намира решението на районния съд за правилно като краен резултат. В случая, в хода на административнонаказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи самостоятелно основание за отмяната на санкционния акт. В АУАН №271-25-130 от 13.07.2025г., с бл. №399912, Серия АД, съставен против Х. Ю. Б., е посочено, че на 13.07.2025г., около 03:15 часа в [населено място], в [жк] до междублоковото пространство, използва аудио-озвучителна техника, с който шум от нея нарушава времето за почивка и отдих на гражданите след 22:00 часа до 06:00 часа, като е прието, че с това виновно е нарушил Наредба №1 ОбС Харманли, чл.3, ал. 1, т. 2. В издаденото въз основа на този АУАН наказателно постановление, описаното деяние е изменено от фактическа страна, като е посочено, че лицето на 13.07.2025г., около 03:15 часа, в [населено място] в [жк] до междублоковото пространство причинява шум, надвишаващ допустимите норми, съгласно действащото законодателство на Република България, като включва и използва аудио озвучителна техника. Записано е, че с това си действие лицето виновно е нарушило разпоредбата на чл. 3, ал.1, т.2, предл. първо от Наредба №1 на ОбС – Харманли, като е изписано съдържанието на разпоредбата. Отбелязано е още, че при определяне вида и размера на наказанието наказващият орган намира за отегчаващо обстоятелство това, че деянието е извършено в тъмната част на денонощието, а именно 03:15 часа, което предполага нарушаване на нощната тишина и времето за отдих на обитателите в района и населеното място. В случая и в АУАН, и в НП като нарушена е приета нормата на чл. 3, ал.1, т.2 от Наредба №1, съгласно която на територията на [населено място] и населените места от Община Харманли се забранява извършването на дейности, нарушаващи тишината и причиняващи шум, отделяне на прах, вибрации, излъчвания, замърсявания и други, надвишаващи допустимите норми, съгласно действащото законодателство на Република България. Административно-наказващият орган е приел като съставомерно деянието извършването на дейности, нарушаващи тишината и причиняващи шум, надвишаващи допустимите норми, съгласно действащото законодателство на Република България. Такова деяние обаче не е описано в съставения срещу наказаното лице АУАН. Посочването в последния, че на датата на проверката лицето използва аудио-озвучителна техника, с който шум от нея нарушава времето за почивка и отдих на гражданите след 22:00 часа до 06:00 часа, не е равнозначно на извършването на дейности, нарушаващи тишината и причиняващи шум, надвишаващи допустимите норми, съгласно действащото законодателство на Република България. В действителност даденото в АУАН описание субсумира състава на чл.3, ал.1, т.3 от Наредба №1, на територията на [населено място] и населените места от Община Харманли, според която се забранява извършването на дейности от битов, стопански и друг характер в жилищни сгради и в близост до тях, с които се нарушава спокойствието на живущите, между 14.00 и 16.00 часа и между 22.00 и 8.00 часа в делничните дни и между 14.00 и 16.00 часа и 21.00 и 9.00 часа в празничните и почивните дни, с изключение на дейностите по организирано събиране и извозване на битовите отпадъци. Предвид горното, настоящата инстанция приема, че описанието на нарушението, изложено в АУАН, не съответства от обективна страна на даденото в НП. Прави впечатление, че с процесното НП за първи път в производството се въвежда елемент от обективната страна на деянието, и по-конкретно извършването на дейности, нарушаващи тишината и причиняващи шум, надвишаващи допустимите норми, съгласно действащото законодателство на Република България, а именно чрез така въведеното ново обстоятелство се изпълва от обективна страна съставът на вмененото на санкционираното лице деяние. Отделно от това, не е конкретизирано в какво точно се изразява описаното надвишаване на допустимите норми, нито е пояснено кои са те. По този начин не са спазени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, които са императивни и спазването им осигурява правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, респективно – правото му да разбере за извършването на какво точно нарушение му се налага санкция. Недопустимо е в административно-наказателното производство елемент от състава на деянието да се въвежда за пръв път едва с наказателното постановление. Доколкото в съставения АУАН липсва посочване за извършване на дейности, нарушаващи тишината и причиняващи шум, надвишаващи допустимите норми, съгласно действащото законодателство на Република България, и доколкото именно горното обстоятелство води до изпълнение състава на вмененото нарушение по чл.3, ал.1, т. 2 от Наредба №1, то следва да се приеме, че наказаното лице е било поставено в невъзможност да разбере още изначално, с АУАН, за какво деяние ще му бъде търсена административно-наказателна отговорност. Този пропуск да се опише деянието с всички елементи от неговата обективна страна в АУАН не може да се счита преодолян по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Цитираната разпоредба допуска наказващият орган да прецизира административното обвинение, но това той може да направи по отношение на правната квалификация на деянието, ако същата не е била прецизно дадена от контролния орган и то тогава, когато от описанието на нарушението, дадено в АУАН, ясно могат да се изведат елементите от състава на самото административно нарушение. Такава възможност за „поправка“ на административното обвинение обаче не съществува за наказващия орган по отношение описанието на деянието и въвеждане на нови елементи от обективната му страна, когато контролният орган е пропуснал да ги наведе в началната фаза на административно-наказателното производство, още при съставяне на АУАН. В настоящата хипотеза, като е сторил това, административно-наказващият орган е предявил на наказаното лице нови фактически положения, надхвърлящи констатациите по акта, което е недопустимо и представлява съществено процесуално нарушение. Предвид така изложеното, настоящата инстанция намира, че са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, довели до ограничаване правото на защита на лицето в хода на производството, протекло пред административно-наказващия орган. Ето защо крайният извод на районния съд за отмяна на наказателното постановление се явява съобразен с материалния закон. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на направените в процеса разноски – 400.00 лева за адвокатско възнаграждение, което е в минималния предвиден размер, съобразно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Посочената сума, съобразно чл.11, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и след изтичане на периода по чл.24 от ЗВЕРБ, се дължи в размер на евровата й равностойност, а именно 204.52 евро. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът