Решение № 606 от 1.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 6343/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение № 20253921 от 17.11.2020 год., постановено по гр.дело № 29841/2019 г. на СРС, ІІ Г.О., 64 състав, е осъдено „У.Ф. ССБ“ ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“•••• да плати на „Е.“ ЕООД, ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“ ••••“ № ••••, на основание чл.327 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 2200 лева- непогасен остатък от цена за продажба на 1000 кг. фенопласти, за което е издадена фактура № 000000505 от 27.05.2014 г., ведно със законната лихва от 27.05.2019 г./ дата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане, сумата от 669, 85 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 27.05.2016 г.-27.05.2019 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК- сумата от 444, 80 лв.- разноски. Срещу решението на СРС, 64 с-в е постъпила въззивна жалба от „У.Ф. ССБ“ ЕООД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.В. К. с искане същото да бъде отменено изцяло, и вместо това да бъде постановено друго, с което с което предявените осъдителни искове с правно основание с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото. Въззиваемата страна- ищец „Е.“ ЕООД, гр.Шумен, чрез пълномощника си адв.С. Б. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца „Е.“ ЕООД, гр.Шумен срещу ответника„У.Ф. ССБ“ ЕООД, гр.София, обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Противно на изложеното във въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното: Предявеният иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ е по съществото си иск за реално изпълнение на договорни задължения, чиято основателност се предпоставя от установяване наличието на валидно сключен между страните договор за търговска продажба, по който ищецът е изправна страна с оглед задълженията си за доставка и предаване на стоката, а ответникът е в неизпълнение досежно задължението си за заплащане на продажната цена. Договорът за търговска продажба е по начало неформален, поради което сключването му може да бъде установявано с всякакви допустими от закона доказателствени средства, които обективират съгласието на страните по съществените елементи на продажбеното правоотношение - индивидуализация на предмета на договора и размера на уговорената продажна цена. В настоящия случай, съдът намира, че събраният доказателствен материал по делото сочи за наличието на сключен между страните договор, който с оглед търговското качество на страните, предмета и естеството на поетите задължения може да бъде квалифициран, като договор за търговска продажба по смисъла на чл.318 от ТЗ вр. чл.183 от ЗЗД. Спорно е по делото обстоятелството дали доставената стока от ищеца на ответника- 1000 кг. фенопласти по фактура от 27.05.2014 г. е със скрити недостатъци, които по твърдение на ответника са довели до невъзможност за тяхната употреба и отказ за заплащане на тяхната остатъчна цена. Основният довод изложен във въззивната жалба е в тази насока, относно недължимост на цената на стоката поради поява на скрити недостатъци в доставения от ищеца материал/ фенопласти/, които са довели до невъзможност за неговата употреба, въз основа на което било упражнено от страна на ответника правото на намаляване на цената на стоката по реда на чл.196 от ЗЗД. Задължение на купувача е да прегледа стоката. При всички случаи обаче след откриване на недостатъци - явни или скрити, купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за тях. Това правило е без изключение. Няма значение кога са открити недостатъците - веднага, понеже са явни, или по-късно, понеже са скрити и не са могли да бъдат забелязани веднага. Същественото в разпоредбата на чл.194, ал.1 ЗЗД е задължението за незабавно уведомяване, тъй като ако не е незабавно, тогава правата на купувача се преклудират. В същия смисъл е и чл.324 ТЗ за преглед на стоката при търговска продажба. Законът не презумира знание на продавача за недостатъка на вещта, дори той да е производител на вещ без сертификат. Липсата на сертификат при продажбата не означава автоматично знание и съзнателно премълчаване на недостатъка. На основание чл.154, ал.1 от ГПК ответникът- купувач е длъжен да установи знанието на продавача за недостатъка на вещта. Но такива доказателства не са ангажирани по делото. В настоящия случай, противно на изложеното във въззивната жалба ангажираните от страна на ответника доказателства не установявават по несъмнен начин факта на откриване на недостатъци в доставената стока/ фенопласти/ - явни или скрити, както и незабавно уведомяване от купувача на продавача за тях. Т.е. в процесния случай данните по делото сочат, че не са били открити недостатъци в доставената стока, но дори да са били налице някакви скрити недостатъци в доставената от страна на ищеца на ответника стока, то не е налице незабавно уведомяване за това от купувача/ след тяхното откриване/ на продавача/ ищеца по делото/ за тях. Ангажираните от страна на ответника доказателства/ включително показанията на разпитаните свидетели/ не установяват по несъмнен начин посочените обстоятелства. Формирана е константна практика на ВКС /решение № 1585/17.10.2022 г. по гр.дело № 113/2002 г. на ВКС, V г.о., решение № 10/07.03.2011 г. по т.дело № 475/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о. и други/ по прилагането на чл.194 ЗЗД и чл.324 ТЗ и в тази връзка относно правата и задълженията на купувача при явни и скрити недостатъци на стоката е налице трайна съдебна практика за необходимостта от своевременно уведомяване на продавача от страна на купувача за явните недостатъци след проверка на стоката, а за скритите недостатъци веднага след установяването им. Съгласно практиката на ВКС при всички случаи след откриване на недостатъците - явни или скрити, купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за тях. Няма значение кога са открити недостатъците - веднага, понеже са явни, или по-късно, понеже са скрити и не са могли да бъдат забелязани веднага. Същественото в разпоредбата на чл.194, ал.1 ЗЗД е задължението за незабавно уведомяване, тъй като ако не е незабавно, тогава правата на купувача се преклудират. В същия смисъл е и чл.324 ТЗ за преглед на стоката при търговска продажба. Съгласно чл.197 ЗЗД исковете на купувача по чл.195 ЗЗД, се погасяват с изтичане на 6 месеца при продажба на движими вещи и крайният срок за предявяване на иска при всички случаи на недостатъци в купената движима вещ е 6 месеца от предаването на същата. С оглед на което основателен и доказан се явява предявения иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ за сумата от 2200 лв., и като такъв правилно е бил уважен от първоинстанционния съд. Основателен се явява и предявения от ищеца иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 669, 85 лв., като в тази част липсват конкретни доводи в жалбата, поради което и предвид разпоредбата на чл.272 от ГПК решението и в тази част следва да бъде потвърдено. При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК. При този изход на спора на въззивника-ответник не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК въззивника- ответник, следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна-ищец сумата от 920 лева - уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по договор за правна защита и съдействие от 07.11.2023 год. Като неоснователни следва да се преценят доводите на ответника, чрез неговия пълномощник адв.В. К., че в настоящия случай заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 920 лв. е прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Уговореното и заплатеното от ищеца по делото адвокатско възнаграждение за настоящата въззивна инстанция по договор за правна защита и съдействие от 07.11.2023 г. в размер на сумата от 920 лв. не е прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Възможността за намаляване на възнаграждението по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, не предполага задължение за съда във всеки случай да свежда уговореното възнаграждение до минималното, предвидено в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. В случая следва да се съобразят действителната фактическата и правна сложност на спора. От друга страна, съдът приема, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимален размер съгласно чл.7, ал.2, т.1 и т.2, вр. чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. С оглед на това настоящият въззивен състав намира, че не са налице предпоставките за намаляване поради прекомерност на направените от ищеца разноски в производството пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,