Решение № 37 от 19.3.2026 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 528/2025 г.

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „Е.“ ЕООД, ЕИК 104583277, със седалище и адрес на управление гр. ••••••••••, представлявано от управителя Г. Ц. П. останал недоволен и обжалва Наказателно постановление № 837522- F822498/10.07.2025 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 29, ал. 1 от Закона за административно регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/ му е наложена имуществена санкция в размер на 12782.30 EUR /25000 лева/ за нарушение по чл. 3, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗАРИДСНПНП и чл. 16, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП. Поддържа, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съставляващи основание за неговата отмяна. Като допуснати съществени нарушение на процесуалните правила сочи: несъответствие между квалификацията на нарушението по чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП /изразяващо се в бездействие/ и наложената санкция по чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП /изразяващо се в действие/; непосочване на дата и място на нарушението съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН; описване на три деяния и налагане на една санкция в нарушение на чл. 18 от ЗАНН. Отделно твърди, че дружеството не извършва дейност по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗАРИДСНПНП. Моли съда да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г. М. от АК-Русе, която поддържа жалбата. Подробни съображения излага в писмени бележки. Допълнително сочи, че от отговора на МИИ по направеното запитване от НАП и от приетата и неоспорена ССчЕ се установява, че процесните доставки не попадат в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗАРИДСНПНП, както и алтернативно, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ДИРЕКЦИЯ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ В ГД „ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ” чрез главен юрисконсулт Д. Б., оспорва жалбата. Счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Поддържа, че при съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. От събраните по делото доказателства се доказва по безспорен начин извършеното от дружеството нарушение. Не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Наложената санкция е в минимален размер, като са съобразени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата. СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: На 13.03.2025 г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС - склад за търговия с ГСМ, находящ се на адрес: гр. ••••••••••, стопанисван от „Е.“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ: ••••••••. Установено било, че за обекта има издадено от МИИ Удостоверение № 2052/27.11.2020 г., с декларирана дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2, за която е извършена регистрацията - търговия на дребно с нефт и нефтени продукти. Към момента на проверката са извършени действия относно наличие на вписване на обекта в публичния регистър в сайта на Министерството на икономиката и индустрията, като е констатирано, че дружеството притежава вписано в Регистъра Удостоверение по реда на чл. 16, ал. 3 от ЗАРИДСНПНП № 2052/27.11.2020 г. Установено било, че от проверявания обект – бензиностанция „Е.“ ЕООД е извършвало продажби като „краен разпространител“ от резервоарите в бензиностанцията през устройства, които са проверени и одобрени от служители на НАП и БИМ. На резервоар № 3 към момента на проверката е бил наличен монтиран високоскоростен разходомер с поставен стикер със срок на годност м.11.2025 г. Чрез високоскоростния разходомер от резервоар № 3 е извършвано зареждане на течни горива – дизел за извънпътна техника /ИПТ/ в собствена цистерна – „Мерцедес“ с рег. № ••••••••, което е било транспортирано до потребителите. Установено е, че по този начин дружеството е извършило следните доставки: На 16.01.2025 г. дружеството осъществило доставка на 7000 литра гориво към „Е.“ ЕООД с място на разтоварване гр. Велико Търново, за което били издадени фискални бонове, копия от които били приобщени по преписката. На 03.02.2025 г. дружеството осъществило доставка на 5999,750 литра гориво към „У.“ ООД с място на разтоварване гр. Долна Оряховица, за което били издадени фискални бонове, копия от които били приобщени по преписката. На 10.02.2025 г. дружеството осъществило доставка на 5000 литра гориво към „П.“ ЕООД с място на разтоварване гр. Стражица, за което били издадени фискални бонове, копия от които били приобщени по преписката. Потребителите „Е. ЕООД, „У.“ ЕООД и „П.“ ЕООД са зареждали доставеното гориво в ползваните от тях транспортни средства. Доставеното гориво от „Е.” ЕООД е било предназначено за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, като преди това същото гориво е било на съхранение в резервоар на дружеството - жалбоподател. Дружествата получатели са и крайни потребители на горивата, предвид на това, че не ги разпространяват, а ги използват за собствени нужди на поддържаната от тях ИПТ. Контролните органи приели, че дружеството е осъществило икономическа дейност, свързана с търговия на нефт и продукти от нефтен произход, които не са крайни потребители, т.е. попада в обхвата на обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗАРИДСНПНП. Към момента на извършване на проверката в обекта не е било налично Удостоверение от Министерство на икономиката за извършване на дейности по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗАРИДСНПНП, съгласно чл. 16 от ЗАРИДСНПНП. За извършената проверка бил съставен ПИП сер. АА № 0011108/13.03.2025 г. Контролните органи изискали обяснения и документи за проверка, като за извършената проверка е съставен ПИП сер. АА № 0013041/21.03.2025 г. За така констатираното нарушение на 21.05.2025 г. И. С. Е. съставил против „Е.“ ЕООД, ЕИК ••••••••••в условията на чл. 40, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН АУАН № F822498/21.05.2025 г., в който приел, че дружеството е извършило нарушение на чл. 3, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗАРИДСНПНП и чл. 16, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП. АУАН е връчен на управителя на дружеството на 02.06.2025 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са направени писмени възражения по съставения акт. На 10.07.2025 г., след като разгледал административнонаказателната преписка, образувана по съставения АУАН № F822498/21.05.2025 г. Началникът на Отдел „Оперативни дейности” - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ издал обжалваното НП № № 837522-F822498/10.07.2025 г., с което на основание чл. 29, ал. 1 от Закона за административно регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/ наложил на „ЕЛИТ-94“ ЕООД, ЕИК 104583277 имуществена санкция в размер на 25000 лева за нарушение по чл. 3, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗАРИДСНПНП и чл. 16, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП Препис от НП бил връчен на упълномощено лице на 14.08.2025 г. Жалбата против постановлението била подадена на 27.08.2025 г. чрез АНО до РС – Горна Оряховица. Съгласно заключението на назначената и изслушана съдебно– счетоводна експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обосновано, горивата, придобити с фактури № 27529 от 16.01.2025 г. от „Е.“ ЕООД, № 27569 от 03.02.2025 г. от „У.“ ЕООД и № 27583 от 10.02.2025 г. от „П.“ ЕООД са използвани изцяло за собствените нужди за дейността на трите дружества. Нито едно от тях не е продавало/препродавало горивото, а го е зареждано в собствените им транспортни средства, от техните работници, за доставки на продукцията им до клиентите на „Е.“ ЕООД, гр. Велико Търново, обработка на земеделската земя на „У.“ ЕООД, гр. Долна Оряховица или използвани за работата на птицекланницата на „П.“ ЕООД, гр. Стражица, както и за транспортирането на продукцията им. Горната фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на разпитаните свидетели И. С. Е., П. Р. Т. и К. М. А., заключението на съдебно–счетоводната експертиза и приетите по делото писмени доказателства. Въз основа на така установените факти по делото, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от длъжностно лице, съгласно чл. 36, ал. 1 , във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗАРИДСНПНП и т. 2.1. от приложената заповед № 3-ЦУ-30- 875/23.06.2025 г., а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен от ръководителя на НАП съгласно чл. 36, ал. 1 , във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗАРИДСНПНП и т. 1. 3 от цитираната заповед. Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество. На първо място, налице е явно несъответствие между нарушената законна разпоредба и състава на административното нарушение. Съгласно посочената от АНО като нарушена разпоредба на чл. 3, ал.1 от ЗАРИДСНПНП, всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, т. 1- 6, подлежи на регистрация по този закон. Като се съобрази и факта, че АНО в една част от НП е приел, че нарушението е извършено чрез бездействие /„противоправното бездействие... - стр. 4 от НП/, се налага извода, че неправилно, при определяне на наказанието е била приложена нормата на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Това е така, защото нормата на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП не е бланкетна, за да се счита, че АНО я е допълнил с чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Напротив, диспозицията на чл. 29, ал.1 от ЗАРИДСНПНП е описателна и съдържа в себе си конкретни, посочени с всичките си признаци няколко състава на нарушение - Лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1 без регистрация, извън нейния обхват, или в нарушение на условие, установено в глава втора, раздели I и II, се наказва с глоба в размер от 15 000 до 100 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 25 000 до 250 000 лв. Когато дейността е извършена в обект, който не е вписан в регистъра по чл. 16, ал. 1, този обект не може да бъде вписан в регистъра в двегодишен срок от датата на влизането в сила на наказателното постановление. За разлика от нарушението по чл. 29, ал.1 от ЗАРИДСНПНП, което представлява сложен фактически състав и се извършва чрез действие /осъществява дейност/, нарушението, което според АНО е осъществено по чл. 3, ал.1 от ЗАРИДСНПНП е просто и се извършва чрез бездействие /„противоправно бездействие...“/. Санкция по чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП обаче се налага не просто, защото не е извършена регистрация, а защото е осъществена конкретна дейност. Поради това е налице е явно несъответствие между нарушената законна разпоредба и състава на административното нарушение. На второ място, липсата на кореспонденция между квалификацията на нарушението по чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП и наложената санкция по чл. 29, ал.1 от ЗАРИДСНПНП е довела и до нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП не е посочена конкретна дата на извършване на нарушението, респ. конкретен период, както и място на извършване на нарушението. Така и не става ясно кога е извършено твърдяното нарушение. В НП е посочено, че дружеството не е изпълнило задължението си да се регистрира, респ. че е бездействало, но без да е уточнен момента, респ. периода на това бездействие. В АУАН и НП е посочено кога е било установено нарушението, но не и кога е било извършено. АНО не е посочил място на извършване на нарушението. Мястото на извършване на нарушението по чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП е гр. София, МИИ, където съгласно чл. 16 и сл. от ЗАРИДСНПНП се осъществява регистърното производство, докато мястото на нарушението по чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП е друго - съответното място на осъществяване на дейността - обекта с ЕСФП или местата на трите процесни доставки, който са осъществени на три различни населени места - гр. Велико Търново, гр. Долна Оряховица и гр. Стражица. Това още веднъж потвърждава извода, че е налице несъответствие между квалификацията на нарушението по чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП и санкцията по чл. 29, ал.1 от ЗАРИДСНПНП. На трето място, нарушена е разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, съгласно която когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. АНО се е задоволил да опише нарушението по следния начин: „с описаното деяние дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП“ стр. 3, абзац 3 от НП. На стр. 2 от НП обаче не е описано едно деяние, а три случая, при които „Е. ЕООД е извършило доставка на гориво. Тези случаи са от различни дати и касаят доставки на различни места. Така и не става ясно кой от трите случая АНО счита за „деяние“, нарушаващо разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДНПНП. Всяко едно от посочените съществени процесуални нарушения е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно от формална страна. Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и по същество, тъй като при издаването му е допуснато неправилно приложение на материалния закон. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, не се установява дружеството – жалбоподател да е осъществявало дейност по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗАРИДНПНП – търговия на едро с нефт и продукти от нефтен произход. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАРИДСНПНП „Търговия на едро“ е разпространение, безвъзмездно или възмездно, на нефт и/или продукт от нефтен произход на територията на страната, придобити, включително от внос и вътрешнообщностни пристигания, произведени, преработени или добити от разпространителя, с изключение на търговията на дребно. Видно от приложеното по делото Удостоверение № 2052/27.11.2020 г., издадено от министъра на икономиката и индустрията /л. 34/, процесният обект, находящ се в гр.•••••••• е бензиностанция, както и извършваната от този обект дейност е търговия на дребно, а не търговия на едро. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗАРИДСНПНП „Търговия на дребно“ е: а) продажба на нефт и продукти от нефтен произход на крайни потребители чрез бензиностанции и/или б) зареждане на резервоари на пътни превозни средства, извънпътна техника и механизация, използвани за собствени нужди, чрез вътрешен обект с изключение на зареждане от земеделски стопанин по чл. 2, ал. 2, т. 7. Не се спори между страните, че обектът е бензиностанция. Това се потвърждава от писмо рег. № 60-30-898#1/08.04.2025 г. на ЦУ на НАП /л. 45- 46/, писмо рег. № 60-30-898#3/25.04.2025 г. на ЦУ НАП /л. 48-49/, писмо рег. № 60-30-898/03.04.2025 г. на АНО /л. 43-44/, Удостоверение № 2052/27.11.2020 г., издадено от министъра на икономиката и индустрията /л. 34/ и Удостоверение за въвеждане в експлоатация по ЗУТ. В случая е доставено гориво на крайни потребители /факт, който е безспорен/ от бензиностанция, която по смисъла на закона осъществява търговия на дребно. Поради това проверяваният обект се явява краен разпространител на тези горива. В §1, т. 6 от ДР на ЗАРИДСНПНП е посочено, че „Бензиностанция“ е трайно прикрепен към недвижим имот обект, отговарящ на изискванията на ЗУТ, предназначен за непосредствено зареждане на пътни превозни средства на територията на обекта. Не се твърди и няма факти, които да изключват проверения обект от така посочената дефиниция за бензиностанция. Не се оспорва, че там се зареждат непосредствено ППС. Не се спори между страните, че описаните в АУАН и НП доставки са били осъществени и отчетени към НАП през ЕСФП, регистрирана от НАП. Към АНП е приложена блок-схемата на ЕСФП по чл. 16а, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Видно е, че в тази блок-схема е отразена „пълнеща точка“, свързана с резервоар за гориво за извън пътна техника /ИПТ/, с вместимост 46 227 л. На 13.03.2025 г., тази блок-схема е била сравнена от органите на НАП и БИМ с фактическото състояние в обекта и по-специално за наличие на неотразени компоненти, като в съставения на тази дата ПИП липсват констатации такива да са били констатирани. Следователно, „пълнеща точка“, свързана с резервоар за гориво за извън пътна техника /ИПТ/, с вместимост 46 227 л. (посочен и в НП) е била част от обекта, респ. от ЕСФП, регистрирани от НАП и МИИ. Нещо повече, в ПИП от 13.03.2025 г. е посочено, че високодебитния разходомер е бил с поставен стикер със срок на ремонт до м.11.2025 г., т.е. бил е подлаган и на предходни проверки. Следователно, описаният от актосъставителя високодебитен разходомер, свързан с резервоар за гориво за ИПТ, като компонент от ЕСФП по т. VI, б. „б“ от Приложение № 2 от Наредба № Н-18 /2006 г. е бил известен на НАП още при регистрацията на обекта и издаване на Свидетелството за ФУ. Още при издаване на свидетелството за регистрация на ФУ, респ. ЕСФП органите на НАП са знаели, че от обекта ще се продават горива през високодебитен разходомер, които са за извънпътна техника, която логично не може да достигне до обекта. Фактът, че отчетеното гориво от ЕСФП на бензиностанцията е постъпило в цистерна на търговеца, който го е превозил до ИПТ на крайните потребители не променя извода, че се касае за краен разпространител, който осъществява търговия на дребно. Видно е от записаното в нормата на б. “б“ на §1, т. 5 от ДР на ЗАРИДСНПНП, че индиректното зареждане на извънпътна техника и механизация /ИПТМ/ е допустимо по закон и пак се приема за търговия на дребно, т.е. касае се за крайно разпространение на горивото. В конкретния случай органите на НАП не са се съобразили със становището именно на органа, който дава методически указания по приложението на този закон. Съгласно писмо рег. № 12-00-294/15.04.2025 г. на Директор на дирекция „Администриране и контрол на икономически дейности“ към Министерство на икономиката и индустрията /л. 47/ „… описаната във Вашето писмо фактическа обстановка, съгласно която крайните потребители се зареждат от бензиностанцията /поради отчитане на горивата чрез ЕСФП на обекта/, би могъл да се направи извода, че тази дейност попада в обхвата на дефиницията „търговия на дребно“, по смисъла на ЗАРИДНПНП. Ако обаче, извършеното зареждане не е на краен потребител, то дейността попада в обхвата на дефиницията за „търговия на едро“. Съгласно заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно– счетоводна експертиза, горивата, придобити с фактури № 27529 от 16.01.2025 г. от „Е.“ ЕООД, № 27569 от 03.02.2025 г. от „У.“ ЕООД и № 27583 от 10.02.2025 г. от „П.“ ЕООД са използвани изцяло за собствените нужди за дейността на трите дружества. Нито едно от тях не е продавало/препродавало горивото, а го е зареждано в собствените им транспортни средства, от техните работници, за доставки на продукцията им до клиентите на „Е.“ ЕООД, гр. Велико Търново, обработка на земеделската земя на „Универсал НВГ“ ЕООД, гр. Долна Оряховица или използвани за работата на птицекланницата на „П.“ ЕООД, гр. Стражица, както и за транспортирането на продукцията им. Т.е. получателите по процесните доставки са крайни потребители. Поради изложените съображения дружеството – жалбоподател не е осъществявало дейност по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗАРИДНПНП – търговия на едро с нефт и продукти от нефтен произход, а е осъществявало дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДНПНП – търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход, за което има издадено от МИИ Удостоверение № 2052/27.11.2020 г. С оглед изложените съображения съдът следва да отмени обжалваното Наказателно постановление № 837522-F822498/10.07.2025 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ като незаконосъобразно. При този изход на делото е частично основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа /ред. ДВ, бр. 14 от 2025 г./, и действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира за основателно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като същото следва да е в минимално определения размер. Поради това следва да осъди НАП – София да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 1354.92 E U R /2650 лева/, представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 0030312/09.09.2025 г. /л. 128/ и доказателства за извършено плащане /л. 127/. При този изход на делото е неоснователна претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното, съдът