Решение № 977 от 16.4.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 6698/2025 г.

Производството е образувано по предявен от ДЗИ „Общо Застраховане“ ЕАД с ЕИК 121718407, с адрес за призоваване гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ №26, против Община Бургас, представлявана от Димитър Николов - кмет. В исковата молба се твърди, че на 02.09.2022 г. при движение от гр. Варна до летище Бургас, при изпреварване на дясностоящ в изпреварващата лента, водач на лек автомобил „•••“ с рег. №•••, преминал през несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно /дупка/, вследствие на което на МПС- то били нанесени материални щети. Лекият автомобил бил собственост на Н. Р. А., като бил застрахован в „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с договор за застраховка „Каско+“, за което била съставена застрахователна полица №••• с валидност от 12.02.2022 г. до 11.02.2023 г. за застрахователна сума от 35 000 лв. Нанесените в резултат на ПТП щети на увреденото МПС били описани в Уведомление за щета №••• и опис – заключение по щета. Увредени били следните части по автомобила – гума предна лява и амортисьор преден ляв. За нанесените щети по автомобила „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД определило и изплатило обезщетение в размер на 1497 лв. с платежно нареждане от 03.11.2022 г. и направило 15, 00 лв. ликвидационни разноски. Сочи, че с изплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД встъпило в правата на последното, които то имало срещу причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски в размер на 15 лв. Поради това с писмо от 05.12.2024 г. поканили ответника да възстановил на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД изплатеното застрахователно обезщетение и направените разноски, но нямало плащане въпреки поканата. Моли да бъдат осъдена ответната Община Бургас, представлявана от Димитър Николов - кмет, да заплати на ищеца сумата в размер на 784, 70 лв. /седемстотин осемдесет и четири лева и седемдесет стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №••• за претърпени имуществени вследствие на настъпило на 02.09.2022 г. при движение от гр. Варна към гр. Бургас до летище Бургас ПТП от лек автомобил „•••“, с рег. №•••, което преминало през несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно /дупка/, което обезщетение било изплатено въз основа на застраховка „Каско+“ по застрахователна полица №••• със срок на валидност на застраховката от 12.02.2022 г. до 11.02.2023 г., както и за сумата в размер на 287, 66 /двеста осемдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/ - мораторна лихва за периода от 03.01.2023г. до 14.10.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до датата на окончателно изплащане на вземането. Претендират се разноските. Представят се писмени доказателства. Прави доказателствени искания. В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника Община Бургас, представлявана от Димитър Николов – кмет, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Изразява становище за нередовност на исковата молба, предвид неуточняване на размера на предявения иск за главницата, както и липса на конкретизация на местоположението на препятствието. Изразява и подробно и обстоятелствено становище в насока неоснователност на исковата претенция. Счита, че от представените доказателства не е описана детайлно пътната обстановка и не били отразени всички фактори, имащи отношение към вида и размерите на предявените вреди. Отсъствали твърдения за състоянието и натовареността на пътното платно, за общата му ширина, за атмосферните и други условия, за времето на случилото се ПТП, за скоростта, с която се е движил лекия автомобил и възможностите при управление със съобразена скорост и повишено внимание от страна на водача на МПС да се предотврати настъпването на произшествието. Следвало да бъде отчетено и поведението на водача на МПС-то, който също допринесъл за настъпване на вредите: водачът на посочения автомобил при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с конкретните пътни условия. В тази връзка се позовава на нормата на чл.20 от ЗДвП. Несъобразяването на водача с елементите на фактическата обстановка и неадекватната реакция спрямо тях, включваща ненавременно предприемане на действия, изключващи сблъсък, избирането на неподходяща скорост и траектория/ъгъл на движение са способствали за достигането на съответния резултат, защото само пътните условия сами по себе си нямало как да доведат до това. Водачът не се съобразил с пътните условия, поради което не е възприел своевременно препятствието на пътя и в резултат на това допринесъл за настъпване на инцидента. От представените по делото доказателства не ставал ясен механизмът на реализиране на ПТП. Липсвали данни за действията, довели до ПТП и произтичащите от настъпването му щети по МПС, свързани с твърдяното препятствие. По делото не бил представен протокол за ПТП, не били ангажирани доказателства за заснемане на разположението на ППС и причинените щети с цифров апарат, както изисквала разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба №Iз-41 от 12.01.2009 г. Поради това не можело да се приеме, че тази релевантна за изхода на спора процедура била спазена формално и в цялост съществували основателни съмнения в обективността на изложените твърдения за реализираното произшествие на 22.09.2022 г. Липсвали и данни за това как е определена стойността на увредените части, макар да били представени фактури за резервни части и ремонт на МПС. Счита, че не е доказан размерът на претърпените вреди. Представената като доказателство по делото застрахователна преписка съдържала оскъдни данни за конкретните работи по възстановяване на щетите и тяхната стойност. Липсвал протокол за извършен оглед с описание на щетата, съгласно приетите от застрахователя Вътрешни правила за дейността по уреждане на претенции по застрахователни договори по чл.104 от КЗ. Не се съдържали данни за извършен оглед на твърдения източник на щетата – необезопасено препятствие /дупка/. Сочи, че неоснователността на главния иск обосновавала и неоснователността на акцесорните искове за заплащане на мораторна лихва. Моли за отхвърляне изцяло на предявения иск от ищцовото дружество срещу Община Бургас за заплаща на сумата в размер на 784, 70 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №•••, както и мораторната лихва и за изплащане на законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателно изплащане на същия. Претендират се разноски. Прави доказателствени искания. В срока по чл. 131 ГПК ответникът прави искане за привличане на трето лице - помагач. Искането се обосновава с сключения между Община Бургас и „АВТОМАГИСТРАЛИ – ЧЕРНО МОРЕ“ АД договор №93-ОП21- 14/101//18.04.2022 г. със срок на действие до 31.12.2022 г., към договор за Рамково споразумение изх.№93-ОП21-14/100//22.03.2022 г., със срок на действие до 48 месеца, с който на дружеството са възложени дейностите по строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на улиците, общинските пътища и техните съоръжения в териториален обхват, попадащ по Обособена позиция 1 – „ОП 8 Сарафово“, където попада и процесния участък, където се твърди, че е настъпило и ПТП. В срока по чл. 131 ГПК ответникът предявява обратен иск срещу „АВТОМАГИСТРАЛИ – ЧЕРНО МОРЕ“ АД. Сочи, че с договор №93-ОП21-14/101//18.04.2022 г. със срок на действие до 31.12.2022 г., към договор за Рамково споразумение изх.№93-ОП21- 14/100//22.03.2022 г., със срок на действие до 48 месеца, извършването на дейностите по строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на улиците, общинските пътища и техните съоръжения в териториален обхват, попадащ по Обособена позиция 1 – „ОП 8 Сарафово“, където попада и процесния участък, където се твърди, че е настъпило и ПТП, било възложено на „АВТОМАГИСТРАЛИ – ЧЕРНО МОРЕ“ АД. Съгласно раздел V и раздел VI от договора, изпълнителят поел ангажименти, пряко свързани с осъществяване на предмета на договора, чиято крайна цел е осъществяването на безпрепятствено и нормално движение на превозни средства по уличната мрежа. Следователно, щетите, възникнали в резултат на процесното ПТП, били такива от неизпълнение на поетите с договора за възлагане задължения от дружеството. Сочи, че съгласно т.31 и 32 от раздел V от договора, изпълнителят бил длъжен до всеки първи понеделник на месеца да представи доклад за необходимите ремонтни дейности по настоящия договор, както и бил длъжен да представи КСС преди възлагане на конкретните СМР. Дружеството било задължено при констатиране наличието на дупки, неравности или всякакви препятствия по настилките да уведоми незабавно възложителя и да предприеме действия по ремонтирането им след писмено възлагане от негова страна, което не било изпълнено. В случая не били налице данни Община Бургас като възложител да е била уведомена за наличие на дупки или препятствия, които да бъдат възложени за отстраняване на изпълнителя по договора. Акцентира, че при липсата на каквото и да е уведомяване от страна на ответното дружество, то не би могло да се освободи от отговорност, доколкото и не съществува възможност за Общината да възложи дейностите без такова уведомление. Моли предявеният обратен иск да бъде приет за съвместно разглеждане, в условията на евентуалност спрямо главния иск, против привлеченото трето лице – помагач, като в случай че предявеният против Община Бургас иск бъде уважен, моли ответника по обратния иск да бъде осъден да заплати сумата в размер на 769, 70 лв., ведно с претендираната законна лихва, както и направените в производството разноски. В съдебно заседание се явява процесуалния представител на ищцовото дружество, който поддържа становището в насока основателност на предявените искови претенции. В съдебно заседание се явява процесуалния представител на ответника по първоначалния иск, който поддържа становището в насока неоснователност на предявените искови претенции. В условията на евентуалност, претендира осъждане на ответника по обратния иск, в случай че първоначалният бъде уважен. Не се явява процесуалния представител на ответника по предявения обрате иск. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: По делото е представена застрахователна полица №••• за застраховка „Каско +“, сключена между ДЗИ „Общо Застраховане“ ЕАД с ЕИК 121718407 и Н. Р. А. на 11.02.2022 г. с период на действие 12.02.2022 г. до 11.02.2023 г. Застраховано имущество е бил лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ с рег. №•••. Покрити рискове съобразно предоставеното застрахователно покритие били „Клауза пълно каско“. По делото са представени приложимите общи условия към така сключената застраховка. Представена е и сметка №•••, видно от която дължимата застрахователна премия по процесната застрахователна полица е била заплатена от страна на застрахования на 15.08.2022 г. Представено е уведомление за щета №••• по полица № •••, подадена до застрахователя от страна на Н. Р. А., като събитието е описано по следния начин: „при движение от гр. Варна към Бургас до летище Бургас при изпреварване на дясностоящ в изпреварваща лента попада в дупка“. Посочената дата на застрахователното събитие е 02.09.2022 г. Приложен е голям талон на застрахования лек автомобил. По делото е приложен опис – заключение по щета №•••/02.09.2022 г. , видно от която е налице увреждане на предна лява гума и преден ляв амортисьор, като същите са за подмяна. Приложена е и калкулация по претенцията, видно от която вредите били оценени на 769, 70 лв. Приложен е ликвидационен акт по процесната щета, както и платежно нареждане, видно от което ищцовото дружество е заплатило на Н. А. сумата от 769, 70 лв. Представена е регресна покана относно щета №•••/02.09.2022 г., изпратена до ОПУ – Бургас. Постъпил е отговор от страна на АПИ, видно от който по отношение на пътния участък, на който е настъпило ПТП, съгласно чл.30, ал.3 от ЗП във вр. чл.55, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗП, между АПИ и Община Бургас имало сключено Споразумителен протокол от 17.11.2021 г. за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на град Бургас. В тази връзка била изпратена и регресна покана до Община Бургас. Представен е договор към Рамково споразумение №93-ОП21-14 /100//22.03.2022 г., сключен между Община Бургас и „АВТОМАГИСТРАЛИ – ЧЕРНО МОРЕ“ АД с ЕИК 127001597, сключен във връзка с проведена процедура за избор на изпълнител за сключване на рамково споразумение за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Определяне на изпълнител за строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на улиците /в т.ч. участъците от РПМ, попадащи в регулацията на населените места/, общинските пътища и техните съоръжения на територията на Община Бургас по две обособени позиции, както следва: Обособена позиция №1 – „ОП 8 Сарафово“ и Обособена позиция №2 – „ОП 9 Освобождение“. Предмет на договора бил посочен в чл.1 от същия, а именно: строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на улиците /в т.ч. участъците от РПМ, попадащи в регулацията на населените места/, общинските пътища и техните съоръжения в териториалния обхват, попадащ в Обособена позиция №1 – „ОП 8 Сарафово“, а именно/ пътни платна за движение, разделителни ивици между платната за движение, платна за местно движение /локални платна/, разделителни ивици между платната за главното и местното движение, велосипедните алеи и тротоари и общинските пътища и техните съоръжения, съгласно ценово предложение на изпълнителя /Приложение №4/ и техническо предложение на изпълнителя /приложение №2/, които били неразделна част от договора. В чл.2 от договора било посочено, че неговият срок е до 31.12.2022 г. По делото е представено и сключеното между Община Бургас и „АВТОМАГИСТРАЛИ – ЧЕРНО МОРЕ“ АД с ЕИК 127001597, рамково споразумение за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Определяне на изпълнител за строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на улиците /в т.ч. участъците от РПМ, попадащи в регулацията на населените места/, общинските пътища и техните съоръжения на територията на Община Бургас по две обособени позиции, както следва: Обособена позиция №1 – „ОП 8 Сарафово“ и Обособена позиция №2 – „ОП 9 Освобождение“. По делото e разпитан св. Н. Р. А., без родство и дела със страните по делото, заявява следното: Свидетелят си спомня за инцидента, който се случил на 02.09.2025 г. Свидетелят пътувал от Варна за Кърджали с лек автомобил, през Бургас. Той управлявал лек автомобил „•••“ с рег. №•••. Имало пътен инцидент в района на летище Бургас, посоката от Варна към Бургас, малко след летището. Спомня си, че при пътуването, след летището, на пътя пред него видял три огромни дупки в дясното платно за движение на двулентовия път, като те били прекалено големи и при желание да ги избегне и мине в лява лента, при подаване на мигач, забелязал, че зад него приближава кола, която го изпреварвала и поради невъзможност да премине в лявата лента, останал в дясната и влезнал в една или две от дупките с предната лява част на автомобила си. Колата имала датчици и сензори, като успял да спре на „Джъмбо“ и да види какво има, като на предната лява гума имало голям балон и при поглеждане на целия амортисьор бил омаслен. Обадил се на застрахователя още същия момент и споделил точно тези неща, завели му щета и казали, че ще му изпратят смс с последващи инструкции и дали желае пътна помощ. Свидетелят завел щетата и отстранил повредите по лекия си автомобил. Свидетелят твърди, че нямало пътни знаци за предупреждение за тези дупки. Нямал е възможност да мине в другото пътно платно, тъй като там имало друга кола. Управлявал автомобила с около 60 км/ч в рамките на ограничението. Автомобилът не можел да се движи на собствен ход, поради което се обадил на пътна помощ. Представил автомобила за оглед, направили снимков материал, като застрахователното дружество му изплатило щетата. Сочи, че причината за инцидента била дупката на пътното платно. По делото е приета съдебно – автотехническа експертиза, оспорена от страните по делото, заключението по която съдът кредитира като компетентно, обосновано и пълно. Вещото лице посочва, че на 02.09.2022 година Н. Р. А. управлява лек автомобил марка „•••“ модел „•••“ с рег.№••• от гр.Варна през гр.Бургас за гр.Кърджали. Стигайки в района на летище Бургас, в посока от Варна към Бургас, малко след летището, той забелязал в последния момент три големи дупки в дясната лента по която се движи. Направил опит да ги заобиколи, минавайки в лявата пътна лента, но забелязал, че зад него приближава кола, която го изпреварва и поради невъзможност да премине в лява лента останал в собствената, като преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Така той реализирал процесното ПТП с материални щети. Вещото лице сочи, че механизмът на настъпване на процесното ПТП и имуществените вреди, нанесени на застрахования лек автомобил марка „•••“ модел „•••“ с рег.№••• са в причинно – следствена връзка. Причинените щети по лек автомобил марка „•••“ модел „•••“ с рег.№••• – материали по пазарни цени като нови, както и труда на извършения ремонт, съобразно представената калкулацията по претенция №•••/02.09.2022 г., към 02.09.2022 година, възлизали на 769,70 лв., като претендираните ликвидационни разноски в размер на 15 лв. били в нормален обсег. Вещото лице посочва, че в района на ПТП ограничението на скоростта е 80 км/ч. Изрично е посочено, че в случая скоростта не е от значение. Срязването на гумата е в страни, видно от показанията на водача за образувалия се „балон“. Дори и с много ниска скорост, срязването предимно се получава от остър ръб от камък или асфалт. В случая срязването е отстрани на гумата, което я прави техническа негодна за експлоатация, поради което и не е налице причинно – следствена връзка между скоростта на движение на автомобила и допуснатото ПТП. Вещото лице прилага снимков материал за пътния участък към м.10.2022 г., видно от който на процесния пътен участък са налице множество отремонтирани дупки. Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. За да бъде основателен предявеният иск, следва да са налични кумулативно следните предпоставки: валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застрахова (в т. ч. "Каско"), по силата на което застрахователят - ищец е изплатил застрахователно обезщетение, отговорност на ответника по отношение на увредения - застрахован, възникнала за него в качеството на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД, а именно: виновно противоправно деяние (действие или бездействие), осъществено от физическо лице - изпълнител на работата при или по повод извършването й, в причинна връзка с което са причинени вреди в претендирания размер, и обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на работата на прекия делинквент, установяването на които е в доказателствена тежест на ищеца, с изключение на вината, по отношение на която нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция. В случая по делото е категорично установено наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“, както и заплащане от застрахователя на застрахователно обезщетение по повод на това правоотношение. Това се установява от представените писмени доказателства - застрахователна полица №••• за застраховка „Каско +“, сключена между ДЗИ „Общо Застраховане“ ЕАД с ЕИК 121718407 и Н. Р. А. на 11.02.2022 г. с период на действие 12.02.2022 г. до 11.02.2023 г., опис и доклад на щета и платежно нареждане. По отношение на следващите предпоставки, които обуславят основателността на иска, съдът намира, че същите са налице, като ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване елементите на деликтната отговорност по чл.49 от ЗЗД. Съдебната практика приема, че следва да е налице доказване именно на виновно и противоправно деяние /действие или бездействие/, при условията, очертани в разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, като същото в конкретния случай следва да е очертано именно с доказване на механизма на настъпване на ПТП /В този смисъл Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК и др./. Именно чрез изясняване на механизма на ПТП се доказва деянието и причинно-следствената връзка с настъпилите за собственика на лекия автомобил вреди, обезщетени по валидно сключена застраховка „Каско“. Безспорно при липсата на съставен протокол за ПТП, механизмът на ПТП може да бъде установен и чрез други доказателства - разпит на свидетели, чрез назначаване на вещи лица /напр. по автотехническа експертиза и др./. Така по делото е установено противоправно бездействие на служителите на Община Бургас, вследствие на което е настъпило процесното ПТП. Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗП АПИ и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона. От приложените писмени доказателства – отговор от страна на АПИ се установява, че е налице сключено споразумение между Община Бургас и АПИ за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на гр. Бургас, нещо което впрочем не се и оспорва от ответната страна. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП - собствениците или администрацията, управляваща пътя, имат задължението да го поддържат в изправно състояние и да сигнализират незабавно препятствията по него, респ. да ги отстраняват във възможно най – кратък срок. В конкретния случай наличието на неравности на пътното платно, изразяващи се в образуване на дупки по пътното платно, представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, което е създавало опасност за движението, включително и предвид липсата на съответната сигнализация. Налице е неизпълнение на задълженията на служителите на Община Бургас за своевременно отстраняване на препятствията, възникващи на пътя, в случая чрез неговото сигнализиране и провеждане на нужния ремонт, както и най – общо за организиране на движението по начин, осигуряващ безопасността му. Задължението на общината относно поддържането на общинските пътища, както и за републиканските пътища, намиращи се в рамките на урбанизираните територии при условията на сключено с АПИ споразумение, се изразява в привеждането им в такова състояние, че да са годни за осъществяване на функциите им по нормално придвижване на МПС с оглед установените правила за безопасност. Фактът, че е допуснато на пътното платно да се образуват неравности и/или дупки е в разрез именно с това задължение на поддържащия пътя. Съдът намира, че наличието на посочената препятствие /множество дупки/ е категорично установено от събраните по делото доказателства. Установява се и категорично и механизма на настъпване на ПТП. Съдът кредитира в тази връзка показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото същите са последователни, логични и се подкрепят от останалите, събрани по делото доказателства. Така обстоятелствата във връзка с времето и мястото на настъпване на ПТП се потвърждават от приложените по делото писмени доказателства, вкл. заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, както и декларация за настъпило застрахователно събитие. Свидетелските показания съответстват в пълна степен със заявеното и декларирано от свидетеля в посочените документи. Наличието на дупка по пътното платно на посочения пътен участък се потвърждава и от съдебната – автотехническа експертиза, вещото лице по която е приложило и снимков материал, видно от който в рамките на района на процесния участък е имало множество дупки, които вече към м.10.2022 г. са били запълнени. Съдът намира, че скоростта на МПС-то, управлявано от водача, е била в рамките на допустимото, доколкото вещото лице уточнява в съдебно заседание, че на конкретното място, където е била дупката, максимално допустимата скорост е 80 км/ч., а водачът заявява, че се е движил с около 60 км/ч. Така или иначе, и в заключението е направен извод, че скоростта на водача не е в причинно – следствена връзка с причинените вреди, тоест изключена е хипотеза на съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил. Именно от заключението на вещото лице се установява и, че именно наличието на дупката на пътното платно, както и липсата на сигнализация, е довело до процесното ПТП, като щетите по автомобила са вследствие на последното. Като цяло и въз основа на горното, съдът намира, че противоправното поведение, изразяващо се в бездействие от страна на служителите на Община Бургас – липсата на предприети действия по отстраняване на конкретната дупка или съответно поставяне на сигнализация и въвеждане на временна организация на движение на конкретния пътен участък, са необходимо условие за настъпване на процесното ПТП и съответно имуществени вреди. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не споделя доводите на ответната Община Бургас, че не било доказана конкретната дупка, в която попаднал застрахования лек автомобил. Действително за установяване на фактическия състав на непозволеното увреждане, следва да се ясно установено конкретното местоположение на настъпване на вредите, но в случая това е така, доколкото в достатъчна степен е индивидуализиран конкретния пътен участък, където са настъпили вредите по застрахования лек автомобил. Така е установено, че в рамките на този участък са били налице множество дупки /което е видно както от показанията на разпитания свидетел, така и от приложения по делото снимков материал/, поради което и не е нужно да се установи точната дупка, която е причинила щетите. Посоченото към настоящия момент не би могло и да се осъществи предвид отремонтирането в последващ момент на дупките на този участък. Въпреки това и доколкото е доказано, че вредите по автомобила са причинени вследствие на попадането му в необезопасена и несигнализирана дупка на пътен участък, попадащ в рамките на тези, които Община Бургас е следвало да поддържа, то това е достатъчно условие, за да бъде приет за доказан в своето основание предявения иск. Съдът намира за доказан и размера на вредите, доколкото от заключението се установява, че пазарната стойност на увреденото имущество е в размер на 669, 70 лв. Също така е установено, че имуществото не може да бъде възстановено. От изложеното може да се направи краен извод, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер. По обратния иск: С оглед уважената на главния иск се е сбъднало условието и за разглеждане на обратния иск, предявен при условията на евентуалност от ответника срещу третото лице помагач (съгласно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК - Решение по т. д. № 877/2010 г. на ІІ т. о. решение по т. д. № 814/2009 г. на І т. о и Решение № 53 от 24.07.2020 г. по т. д. № 881/2019 г. по описа на II т. о. на ВКС, по своята правна характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност). Обратният иск е за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договор към Рамково споразумение №93-ОП21-14 /100//22.03.2022 г., сключен между Община Бургас и „АВТОМАГИСТРАЛИ – ЧЕРНО МОРЕ“ АД с ЕИК 127001597, сключен във връзка с проведена процедура за избор на изпълнител за сключване на рамково споразумение за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Определяне на изпълнител за строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на улиците /в т.ч. участъците от РПМ, попадащи в регулацията на населените места/, общинските пътища и техните съоръжения на територията на Община Бургас по две обособени позиции, както следва: Обособена позиция №1 – „ОП 8 Сарафово“ и Обособена позиция №2 – „ОП 9 Освобождение“. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД при неточно изпълнение на договор кредиторът има право да изиска изпълнение (заедно с обезщетение за забава) или директно да иска обезщетение за неизпълнен договор (чл. 79, ал. 1, предл. последно вр. чл. 82 ЗЗД). Обезщетението за неизпълнен договор (чл. 82 ЗЗД) обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. От изложеното следва, че основателността на предявеният иск е обусловена от доказване на възникнало облигационно отношение с третото лице помагач – ответник по обратния иск, че е причинено ПТП, което е резултат от неизпълнение на предмета на договора, респ. на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват по изпълнението на договора. По делото е установено, че между страните по обратния иск е налице облигационна връзка, доколкото същите са били обвързани от посочения по – горе договор. Съгласно чл.31 от договора изпълнителят е длъжен да извършва регулярни обходи на територията, която попада в обхвата на договора, като до всеки първи понеделник на месеца /или последващ работен ден/ да представи доклад за установяване на необходимите аварийни и неотложни ремонтни дейности по смисъла на чл. 17, т.2 от договора. Видовете дейности по местополжение и доклада следвало да бъдат предварително съгласувани и степенувани по важност от съответния директор на ЦАУ или кмет на населеното място. В чл.17, т.2 от договора било посочено, че при необходимост от незабавно възлагане на неотложни и аварийни дейности и СМР – та, тяхното извършване се възлагали на изпълнителя по електронната поща, посочена в договора. В тези случаи не било необходимо изпращане на възлагателно писмо. Дефинирани са и кои дейности са „неотложни и аварийни“. По тези съображения съдът приема, че всички елементи от фактическия състав на чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 от ЗЗД са налице, поради което Община Бургас има правото да търси възстановяване на тези суми от лицето, коет о е страна по договора за обществена поръчка. Аргумент за това се съдържа в цитираните по – горе разпоредби, според които изпълнителят е длъжен да уведомява възложителя /Община Бургас/ за настъпилите повреди на процесния път, като едва след това Община Бургас възлага извършване на ремонтни дейности при настъпила нужда от аварийни или неотложни ремонтни дейности. Израз на задълженията на изпълнителя по договора да следи за технически изправното му състояние е и предвиденото задължение за извършване на регулярни обходи и огледи на пътните участъци, попадащи в териториалния обхват на договора, сред които е и процесния пътен участък. С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният обратен иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен. По разноските: При този изход на спора ответникът по главния иск, следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Претендира се и адвокатски хонорар в размер на 475, 90 евро, като по делото е направено възражение за прекомерност. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди понисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът съобрази и това, че съгласно чл.2, ал.5 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Съобразявайки изложеното, както и това, че делото не е с ниска фактическа и правна сложност, съдът намира, че възражението за прекомерност на претендирания и заплатен адвокатски хонорар е частично основателно, като на ищеца му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на общо 400 евро за предявените искове. При това положение и на ищеца следва да му бъдат възстановени направените разноски в размер на общо 758, 17 евро, от които 51, 12 евро – за платена държавна такса, 297, 74 евро – депозит за изготвяне на експертиза , 9, 31 евро – депозит за свидетел и 400 евро – платено адвокатско възнаграждение. При този изход на спора ответното дружество по обратния иск следва да заплати на ищеца по обратния иск направените по делото разноски. От Община Бургас са направени по делото следните разноски – 25, 58 евро – внесена държавна такса по обратния иск. Наред с това, съдът намира, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съобразно което съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 75 евро. Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас