Решение № 4734 от 8.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2566/2025 г.

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК. С Решение № 14466 от 23.07.2024 г., допълнено и поправено с решения № 21146/20.11.2025 г., Решение № 21147/20.11.2025 г. и Решение № 21148/20.11.2025 г., всички постановени по гр.д. № 6078/2022 г. по описа на СРС, 70 с-в са отхвърлени, като неоснователни, предявените от А. С. С. с ЕГН ••••••••••, срещу Е. С. С. с ЕГН •••••••••• /починала в хода на процеса и заместена от своя наследник по закон на основание чл.227 ГПК – ищцата А. С. С. с ЕГН ••••••••••/ и Столична община с ЕИК 000696327, и адрес: гр. София, ул. „••••••••, иск по чл.34, ал. 1 ЗС за делба на следния недвижим имот: „ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.202.147, с обща площ 2 825 кв.м., с административен адрес: гр. София, бул. „••••••••, /стар имот № 26 в кв. 296, м. Центъра - Еврейски гробища/, съгласно Заповед за одобрение на ККР № 18- 50/20.06.2016г. на Изп. директор на АГКК, при съседи: 68134.202.100, 678134.202..141, 68134.202.146, 68134.202.148, 68134.202.149, 68134.202.151, 68134.203.12, без сградите в него, при заявени квоти: по 400/2805 ид. части за ищцата и за ответницата Е. С. и 2025/2805 ид. части за Столична община“. С постановеното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от главно встъпилото лице - “Четвърта Многопрофилна болница за активно лечение София“ ЕАД с ЕИК 000689047, с адрес: гр. София, бул. „•••••••• срещу А. С. С. с ЕГН ••••••••••, Е. С. С. с ЕГН ••••••••••, /починала в хода на процеса и заместена от своя наследник по закон на основание чл.227 ГПК – ищцата А. С. С. с ЕГН ••••••••••/ и Столична община с ЕИК 000696327, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.104 ЗЛЗ, за признаване за установено, че “Четвърта Многопрофилна болница за активно лечение София“ ЕАД с ЕИК 000689047 е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.202.147, с обща площ 2 825 кв.м., с административен адрес: гр. София, бул. „••••••••, /стар имот № 26 в кв. 296, м. Центъра - Еврейски гробища/, съгласно Заповед за одобрение на ККР № 18- 50/20.06.2016г. на Изп. директор на АГКК, при съседи: 68134.202.100, 678134.202..141, 68134.202.146, 68134.202.148, 68134.202.149, 68134.202.151, 68134.203.12, без построените в него сгради по силата на закона. С постановеното решение е признато за установено, на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС в отношенията между А. С. С. с ЕГН ••••••••••, Е. С. С. с ЕГН ••••••••••, /починала в хода на процеса и заместена от своя наследник по закон на основание чл.227 ГПК – ищцата А. С. С. с ЕГН ••••••••••/, Столична община с ЕИК 000696327 и “Четвърта Многопрофилна болница за активно лечение София“ ЕАД с ЕИК 000689047, с адрес: гр. София, бул. „••••••••, че “Четвърта Многопрофилна болница за активно лечение София“ ЕАД с ЕИК 000689047 е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.202.147, с обща площ 2 825 кв.м., с административен адрес: гр. София, бул. „••••••••, /стар имот № 26 в кв. 296, м. Центъра - Еврейски гробища/, съгласно Заповед за одобрение на ККР № 18- 50/20.06.2016г. на Изп. директор на АГКК, при съседи: 68134.202.100, 678134.202..141, 68134.202.146, 68134.202.148, 68134.202.149, 68134.202.151, 68134.203.12, без построените в него сгради на основание изтекла 10 /десет/ - годишна ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ. В срока по чл.259, ал.1 ГПК, решението, в частта на отхвърляне на исковете за делба и в частта на уважаване на исковете за собственост на главно встъпилото лице “Четвърта Многопрофилна болница за активно лечение София“ ЕАД, е обжалвано от съделителя ищец - А. С. С. с ЕГН •••••••••• и съделителя – ответник Е. С. С. с ЕГН ••••••••••, /починала в хода на процеса и заместена от своя наследник по закон на основание чл.227 ГПК – ищцата А. С. С. с ЕГН ••••••••••/. Изложени са доводи, че решението в частта на произнасяне по исковете за собственост на главно встъпилото лице е недопустимо поради неспазване на родовата подсъдност на спора. Освен това по отношение на Столична община не е налице правен интерес от предявяване на този иск доколкото последната не оспорва правото на собственост върху имота на болницата. По същество на спора по предявените искове за собственост съдът неправилно не е съобразил възраженията на съделителя ищец - А. С. С. и съделителя – ответник Е. С. С. досежно претендираното право на собственост от страна на болничното заведение по отношение на спорната реална част с площ от 800 кв.м., която е предмет на образуваното производство. Оспорват правото на собственост на главно встъпилото лице върху реалната част с площ от 800 кв.м. означена с жълт цвят на приложената по делото скица на л.122 – Приложение № 1 от СТЕ и обозначена по букви АБВГ. Изложени са доводи, че в частта на отхвърляне на исковете за делба постановеното решение е неправилно, поради нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Поддържат, че са собственици на описаната реална част от ПИ с площ от 800 кв.м. на основание покупка и по наследство от праводателя им А.Й., както и че отчуждението на тази част от ПИ е било отменено, а заповедта за отчуждаване е била прогласена за нищожна. Ето защо, молят обжалваното решение да бъде отменено като предявените искове за делба бъдат уважени и бъде допусната делба на описания имот. В частта на произнасяне по исковете за собственост на главно встъпилото лице, молят постановеното решение да бъде обезсилено, като производството по делото бъде прекратено. Претендират разноските. В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответникът Столична община оспорва жалбата като неоснователна. Заявява становище, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Поддържат становище, че при постановяването му съдът е приложил правилно материалния закон, не е допуснал нарушение на процесуалните правила и е обосновал същото чрез събраните доказателства. Претендира разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК главно встъпилото лице „ЧЕТВЪРТА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ- СОФИЯ“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна. Заявява становище, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Поддържат становище, че при постановяването му съдът е приложил правилно материалния закон, не е допуснал нарушение на процесуалните правила и е обосновал същото чрез събраните доказателства. Претендира разноски. Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и недопустимо. В частта на произнасяне по исковете за собственост на главно встъпилото лице по реда на чл.225 ГПК на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС срещу А. С. С. с ЕГН ••••••••••, Е. С. С. с ЕГН ••••••••••, /починала в хода на процеса и заместена от своя наследник по закон на основание чл.227 ГПК – ищцата А. С. С. с ЕГН ••••••••••/ и Столична община с ЕИК 000696327, постановеното решение е недопустимо поради неспазване правилата за родова подсъдност. По отношение на това какъв порок представлява несъобразяване на родовата подсъдност на предявен иск и разглеждането му от родово некомпетенен съд е налице задължителна съдебна практика. С ППВС № 1/1985 г., т. 9 е посочено, че разглеждането на спор, родово неподсъден на сезирания съд води до недопустимост на решението и същото подлежи на обезсилване. Недопустимо е съдебното решение, което е постановено по дело, което не отговаря на изискванията за надлежно сезиране на съда, когато спорът е разрешен при липса на положителна или при наличие на отрицателна процесуална предпоставка. Предявяването на иска пред съда, на който делото е подсъдно по правилата на родовата и на местната подсъдност е процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, поради което нейното несъобразяване би могло да доведе до недопустимост на постановеното съдебно решение, както в случая. Налице е произнасяне по искове за собственост на главно встъпилото лице „ЧЕТВЪРТА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ- СОФИЯ“ ЕАД срещу А. С. С. и Столична община предявени на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС за признаване правото на собственост на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.202.147, с обща площ 2 825 кв.м., с административен адрес: гр. София, бул. „••••••••, /стар имот № 26 в кв. 296, м. Центъра - Еврейски гробища/, съгласно Заповед за одобрение на ККР № 18- 50/20.06.2016г. на Изп. директор на АГКК, при съседи: 68134.202.100, 678134.202..141, 68134.202.146, 68134.202.148, 68134.202.149, 68134.202.151, 68134.203.12, без сградите в него, на основание придобивна давност, чиято данъчна оценка възлиза на сумата 211592.50 лв. /108214.96 евро/. Несъмнено родовата подсъдност на спора при спазване процесуалните правила на чл.104, т. 3 вр. чл.109 от ГПК принадлежи на окръжния съд по местонахождението на недвижимия имот – в случая на Софийски градски съд като първа инстанция (на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.). Съгласно нормата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК по искове за собственост и други вещни права върху имот, размерът на цената на иска се определя от данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право. В случая, както бе посочено данъчната оценка на недвижимия имот възлиза на сумата 211592.50 лв. /108214.96 евро/ и същата определя цената на иска - 211592.50 лв. /108214.96 евро/. С оглед на изложеното, родово и местно компетентен да разгледа искът за собственост на главно встъпилото лице като първа инстанция, съгласно правилата за местна и родова подсъдност е Софийски градски съд, а не Софийски районен съд, постановил като първа инстанция обжалваното решение. Предвид изложеното и с оглед на това, че спазване на правилото за родова подсъдност е абсолютна предпоставка за надлежното упражняване правото на иск, за осъществяване на която съдът следи служебно /чл. 119 ГПК/, то, първоинстанционното решение в посочената част следва да се обезсили като недопустимо на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, а делото се изпрати по подсъдност на СГС, който да се произнесе като първа инстанция по исковете за собственост предявени от „ЧЕТВЪРТА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ- СОФИЯ“ ЕАД срещу А. С. С. и Столична община, за признаване правото на собственост по давност на описания недвижим имот на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС. Преценката за допустимост на главното встъпване се прави въз основа на това дали претендираното от главно встъпващия право е несъвместимо с претендираното от първоначалния ищец право, както и дали предявения от главно встъпващия иск или искове са процесуално допустими. В мотивите на тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 9б, е прието, че главното встъпване е процесуална фигура, при която се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявен иск с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск. Чрез предявяване на искове срещу ищеца и ответника главно встъпилото лице в процеса претендира самостоятелни права върху предмета на спора. То има правен интерес, както да получи защита по предявените от него искове, така и да осуети уважаването на вече предявения иск. Главното встъпване е допустимо, ако така предявените искове са процесуално допустими, което не е било налице в настоящата хипотеза. Доводите на въззивника в посочения смисъл се явяват основателни. Настоящият състав намира че постановеното решение е недопустимо и в останалата обжалвана част /в частта на произнасяне по иск за делба на недвижимия имот/, поради произнасяне по непредявен иск в нарушение на принципа на диспозитивното начало указан с чл.6, ал.2 ГПК. Съображения: С подадената искова молба и последващи уточнения дадени с молба от 29.04.2026 г. ищецът е изложил ясни и последователни факти и доводи досежно правото на собственост върху самостоятелен недвижим имот, което счита че притежава и което намира за накърнено с поведението на ответника Столична община. Така, с подадената искова молба ищецът А. С. С. е заявил, че е придобил собствеността заедно с ответника Е. С. С. /починала в хода на процеса и заместена от своя наследник по закон на основание чл.227 ГПК – ищцата А. С. С. с ЕГН ••••••••••/ чрез покупка и по наследство от А.П.Й. на реална част от недвижим имот с площ от 814 кв.м. представляваща имот с пл.№ 26 от кв.296 по стария регулационен план от 1936 г., която реална част съобразно действащата регулация /по плана одобрен през 1997г./ попада в УПИ II-За Четвърта градска болница в кв.296, който е с площ от 3202 кв.м., а по действащата КККР същият попада в имот с ид. 68134.202.147 с площ общо 2825 кв.м. /. Ясни и безпротиворечиви са изложените от ищеца обстоятелства, че така описания недвижим имот е бил отчужден със Заповед № РД - 34 - 2151/29.09.1981г. на Председателя на ИК на СНС имотът /с тогавашен адрес бул. „••••••••, сегашен бул. „Македония“/ в полза на държавата - За разширение на Четвърта градска болница. Посочено е, че тази заповед е била прогласена за нищожна с влязло в сила Решение от 18.12.2002г. на СГС, III - Ж отделение по адм.д. 2205/1999г., както и че с влязло в сила Решение от 23.09.2008г. на СГС, III - Г отделение по адм.д. № 1913/1996г. въз основа на горното решение е бил отменен отказа на Кмета на Столична община № РД-54-204 от 22.06.1993г. да отмени отчуждаването на имот пл. № 26 от кв. 296 с площ 800 кв.м., като е било отменено неговото отчуждаване на основание чл.4 ЗВСОНИ по ЗТСУ /отм./ и др.закони вр. чл.33 и сл. ЗАП. В мотивите на второто постановено съдебно решение /според ищеца/ е посочено изрично, че площта от 800 кв.м. е достатъчна по силата на 19 от ЗУТ за обособяване на самостоятелен УПИ. В исковата молба са изложени обстоятелства, че в продължение на дълги години след това ответникът Столична община препятства упражняване правото им на собственост върху описания имот и оспорва същото, тъй като описаният имот е включен в УПИ II-За Четвърта градска болница в кв.296, който е с площ от 3202 кв.м., а по действащата КККР същият попада в имот с ид. 68134.202.147 с площ общо 2825 кв.м. и не е обособен като самостоятелен имот, собствениците не са били обезщетени за разрушената им сграда /във връзка с отчуждението/ и същевременно даденото им като обезщетение жилище е било върнато на Столична община след влизане в сила на постановеното решение от съда и след смъртта на наследодателя им С.К.С. на 19.03.2021 г. Именно при така посоченото и по изложени от ищеца правни доводи /които не обвързват съда/, че в случая е налице съсобственост по регулация, която е била приета след отчуждаването на имота при действието на ЗТСУ /отм./ до съда е било отправено искане за делба на УПИ II-За Четвърта градска болница в кв.296, като същевременно е изразено искане имотът да бъде възложен в общ дял на двете съделителки към този момент - А. С. С. и Е. С. С. /починала в хода на процеса/. Поради това и съдът намира, че в случая не е отправено искане до съда за прекратяване на съсобствеността на недвижимия имот между двете сънаследници, който имот представлява имот пл. № 26 от кв. 296 с площ 814 кв.м. обозначен на скицата на вещото лице по СТЕ пред първата инстанция на л.122 с жълт цвят по букви АБВГ. В исковата молба и последващо уточнение не са изложени каквито и да е други факти и доводи за наличие на съсобственост със Столична община по отношение на целия УПИ и/или по отношение на описания ПИ с площ от 814 кв. Напротив, изложени са доводи за наличие на спор за собственост породен от съществуваща грешка в кадастралната карта досежно нанасянето на имота на ищеца като част от УПИ II-За Четвърта градска болница в кв.296 по последния действащ регулационен план от 1997 г. и в действащата КК и КР в отклонение с правата им на собственост и с приетото от съда прогласил нищожността на заповедта за отчуждаване и отменил отчуждаването на имота проведено на основание чл.95 ЗТСУ /отм./. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. При така посоченото, настоящият състав намира че с произнасяне по иск за делба по чл.34 ЗС, а не по иск за собственост при твърдения за допусната грешка в кадастъра по чл.54, ал.2 ЗКИР, съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес по чл.6, ал.2 ГПК, като постановеното решение се явява недопустимо. В установената практика на ВКС трайно се приема, че основанието за обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение като недопустимо и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск съгласно чл. 270, ал. 3, изр.3 ГПК е налице само при разгледан непредявен иск (т. 9 на ППВС № 1 от 10.11.1985 г. ) За точното прилагане на тези указания са от значение и разясненията в т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК и формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС - решение № 249/2010 г. по гр. д. № 92/2009 г., IV г. о., решение № 124/2011 г. по гр. д. № 882/2010 г., решение № 131/2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г., II г. о., решение № 329/2011 г. по гр. д. № 1789/2010 г., III г. о., решение № 157/2013 г. по т. д. № 1091/2012 г., I т. о. и цитираните в него решения на ВКС, решение № 130/2016 г. по т. д. № 748/2015 г., I т. о., решение № 163 от 24.10.2017 г. по т. д. № 2323/2016 г., II т. о. на ВКС. Както ОСГК на ВКС приема с т. 4 на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г., иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР (първоначална редакция) за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция), нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. Същевременно, както е посочено в мотивите към т. 4 на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г., одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост. При така посоченото, настоящият състав намира че с подадената искова молба от А. С. С. срещу Столична община е отправено искане за разрешаване на спор за собственост по отношение на реална част от недвижим имот, която реална част, по изложени твърдения, не е била заснета като самостоятелен ПИ на действащия план за регулация от 1997 г. и одобрената КК, респ. заснемането на тази реална част от ПИ с площ от 814 кв.м. обозначена на скицата на л.122 от делото на СРС с жълт цвят като част от УПИ II-За Четвърта градска болница в кв.296 по последния действащ регулационен план от 1997 г. и в действащата КК и КР в отклонение с приетото от съда прогласил нищожността на заповедта за отчуждаване и отменил отчуждаването на имота проведено на основание чл.95 ЗТСУ /отм./ е довело до нарушаване правото на собственост на ищеца. В подкрепа на този извод на настоящата инстанция е и изразеното становище от Столична община в подадения писмен отговор на исковата молба, че в случая не е направена правилна преценка за самостоятелната възможност да се използва тази реална част от УПИ след самостоятелното й отделяне от УПИ II-За Четвърта градска болница в кв.296 по последния действащ регулационен план от 1997 г. Същевременно при разглеждане на предявения иск по чл.54, ал.2 ЗКИР, с който съдът е бил сезиран надлежно следва да бъдат съобразени указанията на цитираната разпоредба, както и разпоредбите на § 6 и § 8 ПР на ЗУТ, както и дадените разяснения с т. 4 на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, като същевременно се даде отговор на въпроса приложена ли е или не регулацията с оглед разясненията на ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС. Според приетото в т. 1 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г. на ОСГТК на ВКС, исковете по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, са оценяеми, като съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК цената им се формира на основата на данъчната оценка или пазарната цена на частта от имота, правото на собственост върху която се защитава с предявяването на иска. В същия смисъл са и мотивите на ТР № 8 от 31.10.2012 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, където е прието, че размерът на цената на иска по иск за собственост или други вещни права отговаря на данъчната оценка на имота, а ако няма такава - на пазарната цена на вещното право - член 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото в случая цената на иска за собственост на описаната и обозначена на скицата –Приложение № 1 към СТЕ на л.122 от делото на СРС реална част от недвижим имот с площ от 814 кв.м. /с жълт цвят по т. АБВГ/ възлиза на сумата 59920 лв. /30644.95 евро/ според представената данъчна оценка, то, с оглед посочените правила родово компетентен да се произнесе по спора за собственост е Софийски градски съд на основание чл. 104, т. 3 ГПК. В допълнение на изложеното, настоящият състав намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 70, ал. 3 ГПК, когато основанието за обезсилване на решението е неподсъдност на спора, както е в случая, производството по делото не се прекратява, а същото се изпраща за разглеждане на компетентния съд. Разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ГПК, съгласно която в тази хипотеза делото се смята за висящо пред компетентния съд от деня на подаване на исковата молба пред ненадлежния съд, като извършените от последния процесуални действия запазват силата си, не ограничава надлежния съд да извърши самостоятелна преценка на редовността на искова молба и валидността на извършените до момента процесуални действия, като съответно извърши пропуснатите от ненадлежния съд процесуални действия или поправи тези, които счита за порочни, в изпълнение на задълженията си по чл. 7, ал. 1 ГПК. При така посоченото, на основание чл.270, ал.3 ГПК, съдът