Решение № 634 от 30.12.2025 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 776/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №59/10.04.2025г., постановено по Гр. д.№83/2024г. по описа на РС – С., е допуснато извършването на съдебна делба между П. И. Б., ЕГН ••••••••••, от с.Д., общ. С., ул. „С.“ №.............., ЕГН •••••••••• от с. Д., общ. С., ул.„О.“....., на подробно индивидуализираните в диспозитива на първоинстанционното решение недвижими имоти при посочени техни права, в т.ч. и на недвижим имот - ДВОРНО МЯСТО от 720 – седемстотин и двадесет кв.м., съставляващо парцела IV-323 в квартал 141 по регулационния план с. Д., С.ска община, заедно със застроените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, който е допуснат до съдебна делба между страните по делото при техни права, както следва: за П. И. Б. - 1/4 ид.ч. и за А. А. Б. - 3/4 ид.ч., в режим на съпружеска имуществена общност. В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от П. И. Б., чрез пълномощник адв.М. Г. – ВАК, против първоинстанционното решение В ЧАСТТА относно квотите на страните, при които е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите П. И. Б. и А. А. Б. на недвижим имот - ДВОРНО МЯСТО от 720 –седемстотин и двадесет кв.м., съставляващо парцел IV-323 в квартал 141 по регулационния план с.Д., С.ска община, заедно със застроените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. С въззивната жалба се оспорва като неправилен извода на първостепенният съд, че придобитите от единия съпруг през време на брака имоти на основание давностно владение са изключени от режима на СИО, съгласно чл.21 СК, а представляват лична собственост на съответния съпруг, като противоречащ, както на закона, така и на съдебната практика. Посочва се, че съгласно константната съдебна практика, на която се позовава въззивника, щом действието на предвидения в чл.79 ЗС оригинерен придобивен способ се е реализирал по време на брака като резултат от упражнявано от единия или от двамата съпрузи непрекъснато вледение на чужд имот в продължение на предвидения от закона период от време, придобитото е СИО, поради което и придобитата по давност от ответницата А. А. Б. ½ ид. част от горепосочените имоти /съгласно приложения с ИМ НА №42, том I, н.д. №102/1992г. на Л. А., съдия при РС – С./, също представлява СИО, и след прекратяване на брака всеки от двамата съпрузи е станал собственик на това основание на по ¼ ид. част от тези имоти. Твърди се, че в резултат на две последователни придобивания от страна на ответницата /по давност и по силата на сключения по време на брака на страните договор за прехвърляне срещу гледане и издръжка/ и последвалия развод и прекратяване на СИО, недвижимият имот, досежно който се обжалва първоинстанционното решение, относно квотите, при които е допуснато извършване на съдебна делба, се притежава от страните и следва да бъде допуснат до делба при техни права от по ½ ид. част за всеки един от тях. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното в обжалваната му част, досежно квотите, при които е допуснато извършването на съдебна делба между страните по делото на недвижим имот - ДВОРНО МЯСТО от 720 –седемстотин и двадесет кв.м., съставляващо парцела IV-323 в квартал 141-сто четиридесет и първи по регулационния план с.Д., С.ска община, заедно със застроените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, вместо което постанови друго, с което допусне делбата му при права на страните, както следва: за П. И. Б. - ½ ид.ч. и за А. А. Б. - 1/2 ид.ч. Претендира присъждане на направените разноски пред въззивна инстанция. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника А. А. Б., чрез пълномощник адв.М. П. – Д. – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му част потвърдено, като правилно и законосъобразно. В СЗ въззивникът, чрез пълномощника си адв.М. Г. – АК – Варна, с писмено становище от 18.11.2025г. поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Оспорва фактическите и правни твърдения на въззиваемата страна, направени с отговора на въззивната жалба.Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски за внесена ДТ, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. В СЗ въззиваемата страна А. А. Б., чрез пълномощника си адв.М. П. – Д. – ВТАК, с писмени бележки от 14.11.2025г. оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена по развити съображения по съществото на спора. Твърди се, че с констативен НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и делба №..., том..., н.д.№......г. по описа на С.ски районен съдия, А. А. Б. е призната за собственик на лично основание. Сочи се, че въззиваемата е владяла процесния имот, заедно с родителите си и т.к. са нямали документи за собственост за този имот, след смъртта на майка й – тя и баща й се снабдяват с констативен НА за собственост, предвид което, според въззиваемата, няма основание придобитото от нея, макар и по време на брака, да е със статут на СИО. Моли, тъй като процесният недвижим имот е придобит от въззиваемата при действието на отменения СК от 1985г., съдът да има предвид и Решение №151/04.03.1992г. по гр.д.№....г., I гр.о., според което, когато владението на недвижимия имот е предадено със съгласието на предишния владелец – наследодател на единия от съпрузите, липсва принос на другия съпруг в придобиване на фактическата власт.Макар и давността да е изтекла през време на брака, имотът не става съпружеска общност. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Първоинстанционното решение в необжалваните от страните по делото части е влязло в законна сила на основание чл.296 т.2 пр.1 ГПК. Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. При проверка за правилност в предметните предели по чл.269 изр.2 ГПК, въззивният съд приема следното: Производството по Гр.д.№83/2024г. по описа на РС – С. е образувано по предявен от П. И. Б., чрез пълномощник адв.М. Г. – ВАК, против ответника А. А. Б., двамата бивши съпрузи, иск с правно основание чл.34 ал.1 ЗС за съдебна делба на седем съсобствени между страните недвижими имоти, в т.ч. на процесния във въззивното производство недвижим имот по т.3 от ИМ – УПИ IV – 323 в кв.141 по РП на село Д., община С., обл.Велико Търново, с площ от 720 кв.м., с административен адрес: село Д., общ.С., обл.В.Търново, ул.“.........., и граници: улица „....., УПИ V-323, УПИ III-323 и УПИ V-324, ведно с построените в имота сгради: ЖИЛИЩНА СГРАДА /КЪЩА/ И СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, прекратена СИО, при равни права на страните от по ½ ид.част за всеки един от тях. В ИМ, досежно процесния недвижим имот по т.3 от ИМ, се твърди, че ответницата А. А. Б. е придобила в СИО ½ ид.част от имота по давностно владение, съгласно НА №...................г., и ½ ид.част от имота по силата на договор за прехвърляне срещу гледане и издръжка, съгласно НА №...........................г. по описа на С.ски районен съдия. С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът А. А. Б., чрез пълномощника си адв.П. П. – ВТАК, досежно процесния във въззивното производство недвижим имот по пункт 3 от ИМ – УПИ IV -323 в кв.141 по РП на с.Д., общ.С., с площ 720 кв.м., ведно с построените в имота ЖС /къща/ и стопански постройки, е оспорила иска за допускането му до съдебна делба само, досежно квотите, с искане имотът да бъде допуснат до съдебна делба между страните при квоти: ¾ ид. части за ответницата и ¼ ид. част за ищеца по делото.Твърди, че ответницата и баща й са признати за собственици на целия имот по т.3 от ИМ по давностно владение и делба, при квоти: ½ ид.част за нея и ½ ид.част за баща й. Сочи се, че ответницата е придобила тази ½ идеална част и като наследник на починалата си майка А.Д.Ф., починала на 02.01.1982г., поради което счита, че ½ ид. част от имота по т.3 от ИМ не е СИО, и следва съдебната му делба да бъде допусната при права: ¾ ид.части за ответницата и ¼ ид.част за ищеца по делото П. И. Б.. Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните: Между страните по делото не е спорен факта, че са бивши законни съпрузи, чийто граждански брак, сключен на..........г., е прекратен с развод с влязло в законна сила съдебно решение №149/29.12.2021г. по Гр.д.№......г. по описа на РС – С., потвърдено в обжалваната част, досежно вината за разстройството на брака, която се носи от мъжа, предоставяне ползването на семейното жилище след развода на А. А. Б. и възлагане на разноски за допълнителна ДТ и на ДТ за издаване на ИЛ в тежест на П. И. Б., с Решение №2/04.01.2023г. по В.гр.д.№.........г. по описа на ВТОС. По силата на НА от 31.01.1992г. за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и делба №................. по описа на С.ски районен съдия, са признати А.И.Ф. и дъщеря му А. А. Б., двамата от с.Д., общ.С., за собственици на процесния във въззивното производство недвижим имот, придобит по давностно владение и делба, при равни права, а именно: ДВОРНО МЯСТО от 720 кв.м., съставляващо парцел IV-323 в кв.141 по РП на с.Д., община С., заедно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ. С Нотариален акт от 31.01.1992г. за прехвърляне собствеността на недвижим имот на низходящ срещу задължение за гледане и издръжка, А.И.Ф. прехвърля на своята дъщеря А. А. Б. /по време на брака й с ищеца по делото П. И. Б./ собствения си недвижим имот, а именно ½ ид.част от процесното Дворно място, цялото от 720 кв.м., съставляващо IV-323 в кв.141 по РП на с.Д., община С., заедно с по ½ ид.част от построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, срещу задължение за гледане и издръжка до края на живота му. Видно от удостоверение за наследници с изх.№06-09-20/18.03.2024г., изд. от Община С., А.Д.Ф. е починала на 02.01.1982г. и оставила за свои законни наследници: А.И.Ф., преживял съпруг, починал на 05.11.2001г., и низходящи /дъщери/ - ИвА. А. А. и ответницата А. А. Б.. Във въззивното производство не са събрани доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Производството е делбено, първа фаза по допускане извършването на съдебна делба. Искът с правно основание чл.34 ал.1 ЗС за съдебна делба на процесния във въззивното производство недвижим имот е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му. С решението по чл.344 ал.1 ГПК съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Безспорно по делото се установи, че страните са бивши законни съпрузи, сключили граждански брак на..........г., прекратен с развод с влязло в законна сила съдебно решение по гр.д.№......г. по описа на РС – С.. По време на брака между страните ответницата А. А. Б. е придобила от своя баща А.И.Ф. по силата на възмезден договор за издръжка и гледане, обективиран в НА №.................. ½ ид. част от процесния във въззивното производство недвижим имот, представляващ УПИ IV – 323 в кв.141 по РП на село Д., община С., обл.Велико Търново, с площ от 720 кв.м., с административен адрес: село Д., общ.С., обл.В.Търново, ул.“.........., и граници: улица „....., УПИ V-323, УПИ III-323 и УПИ V-324, ведно с ½ ид.част от построените в имота сгради: ЖИЛИЩНА СГРАДА /КЪЩА/ и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, като възмездното придобиване по силата на чл.19 ал.1 от приложимия СК от 1985г. /отм./ е в режим на СИО, поради което след прекратяване на брака между страните с развод придобитата в режим на СИО ½ ид.част от процесния имот по силата на договора за издръжка и гледане се е превърнала в обикновена съсобственост между тях при равни права от по ¼ ид.част. Спорен по делото е въпроса дали придобитата от ответницата А. А. Б. ½ ид.част от процесния във въззивното производство недвижим имот по давностно владение и делба, на което основание същата е призната за собственик по силата на констативен Нотариален акт №...............г. по описа на С.ски районен съдия, е в нейна изключителна собственост, т.е. на лично основание, или е придобита в режим на СИО, доколкото придобивният способ – придобивна давност по чл.79 ал.1 ЗС е осъществен по време на брака й с ищеца по делото П. И. Б.. С констативен Нотариален акт №................г. по описа на С.ски районен съдия ответницата А. А. Б. се е снабдила на 31.01.1992г., т.е. по време на брака й с ищеца П. И. Б. и при действието на отменения СК от 1985г., като по силата на чл.19 ал.1 от приложимия в случая СК от 1985г. /отм./, вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придобити, като съгласно чл.19 ал.3 от СК от 1985г. /отм./, съвместният принос се предполага до доказване на противното. Недоказано по делото е ответното възражение, че придобитата от А. А. Б. ½ ид.част от процесния във въззивното производство недвижим имот, за която е призната за собственик по силата на констативен Нотариален акт №............г., е нейно лично имущество по смисъла на чл.20 ал.1 от СК от 1985г. /отм./, доколкото недоказано е да е придобита по време на брака, но по наследство от майка й А.Д.Ф., т.к. липсват каквито и да било доказателства процесния недвижим имот по т.3 от ИМ да е останал в наследството на А.Д.Ф.. Задължителната съдебна практика, на която се позовава и въззивника в процеса, е константна, че наличието на съпружеска имуществена общност се определя съобразно момента, в който юридически се е осъществил съответният придобивен способ. Според ТР №4/17.12.2012г. по тълк.д.№4/12 на ОСГК, при придобивната давност действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, стига да е налице позоваване от страна на владелеца или неговите наследници, респ. на неговите кредитори, ако длъжникът им бездейства и не се позовава на изтеклата в негова полза давност съгласно чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗЗД. Следователно, щом действието на предвидения в чл.79 ЗС оригинерен придобивен способ се е реализирало по време на брака като резултат от упражнявано от единия или от двамата съпрузи непрекъснато владение на чужд имот в продължение на предвидения от закона период от време, придобитото е съпружеска имуществена общност. Както изрично е прието в мотивите на горецитираното ТР, принцип на гражданското ни законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на надлежно обективирано волеизявление за това, но, като изключение разпоредбата на чл.21 ал.1 от действащия СК /респ. чл.19 ал.1 от СК от 1985г. отм./ предвижда въз основа на волеизявление на единия съпруг да настъпи вещноправен ефект и в полза на другия съпруг, който не е изявил воля за това. На същото основание, когато се е осъществил ФС на придобиването по давност – чрез осъществявана от единия съпруг фактическа власт с намерение да придобие имота за себе си, когато този придобивен способ се е осъществил по време на брака, по силата на закона възниква съпружеска имуществена общност между двамата съпрузи, макар и другият съпруг да не е бил съпричастен нито към обективния, нито към субективния елемент на владението /приносът на другия съпруг като предпоставка за възникване на СИО се предполага/. /Така, Решение №50116/2022 от 20.01.2023г. по гр.д. №422/2022г. на ВКС, ГК, II отд/. Според постановките на т.2 от ППВС №8/80 от 17.06.1981г., касаещи придобиване на недвижими имоти от съпрузи по давност, когато придобивната давност е започнала и е изтекла през време на брака, и двамата съпрузи са придобили правото на собственост върху недвижимия имот и той е станал имуществена общност. В такива случаи следва да се счита, че и двамата съпрузи са упражнявали фактическа власт върху имота и придобиват имота по давност. Същото разрешение е дадено и когато единият от съпрузите е започнал сам да владее като свой собствен недвижимия имот още от преди сключване на брака, а придобивната давност изтича през време на брака. В този случай придобиват и двамата съпрузи, защото от значение за възникване на съпружеска имуществена общност /СИО/ е момента на придобиване на имота. Без значение е основанието, на което е започнало владението – предварителен договор или наследяване. /Решение №11/14.03.2022г. по гр.д.№2122/20921г., Г.К., I г.о. на ВКС/. Следователно, доколкото и по делото не е спорно, че придобивната давност е започнала да тече и е изтекла по време на брака между страните по делото, т.е. щом действието на предвидения в чл.79 ЗС оригинерен придобивен способ в процесният случай се е реализирало по време на брака като резултат от упражнявано от единия съпруг А. А. Б. непрекъснато владение на чужд имот в продължение на предвидения от закона период от време, придобитата от А. А. Б. ½ ид.част от процесния УПИ IV-323 в кв.141 по РП на с.Д., общ.С., с площ от 720 кв.м., ведно с построените в имота Жилищна сграда /къща/ и стопански постройки, за която същата е призната за собственик с констативен НА №42, том I, н.д.№102/1992г. по давностно владение и делба, е придобита в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, поради което и след прекратяване на брака между страните с развод, същата се е превърнала в режим на обикновена съсобственост помежду им при равни права от по ¼ ид.част. Възражението на ответницата А. А. Б., релевирано за първи път едва с писмените бележки пред въззивна инстанция, за липса на принос на другия съпруг в придобиване на фактическата власт, основано на приетото в Решение №151 /04.03.1992г. по гр.д.№1235/1991г., I гр.о., е преклудирано и не подлежи на разглеждане, а от друга страна е недоказано, като от ответницата не е оборена презумпцията за съвместен принос, предвидена в приложимия чл.19 ал.3 от СК от 1985г. /отм./. Следователно, след като ½ ид.част от процесния във въззивното производство недвижим имот е придобит от ответника А. А. Б. по давностно владение и делба не на лично основание, а в режим на СИО, както и в режим на СИО е и възмездно придобитата ½ ид.част от имота по сключения по време на брака договор за издръжка и гледане, обективиран в НА №............г., то следва, че процесният имот по т.3 от ИМ е изцяло придобит от страните в режим на СИО, която след прекратяване на брака им с развод се е превърнала в обикновена съсобственост помежду им при техни равни права от по ½ ид.част, който страните не могат да поделят доброволно, предвид което съдебната делба на процесния недвижим имот – Дворно място от 720 кв.м., съставляващо парцел IV-323 в кв.141 по РП на с.Д., общ.С., ведно с построените в имота Жилищна сграда /къща/ и стопански постройки, следва да бъде допусната между страните по делото при техни равни права от по ½ ид.част за всеки един от тях. Поради несъвпадение в правните изводи на двете инстанции, досежно квотите, при които следва да бъде допуснато извършването на съдебна делба на процесния във въззивното производство недвижим имот по т.3 от ИМ, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, досежно квотите, при които е допуснато извършването на съдебна делба между П. И. Б. и А. А. Б., на недвижим имот Дворно място от 720 кв.м., съставляващо парцел IV-323 в кв.141 по РП на с.Д., Община С., заедно с построените в него Жилищна сграда и Стопански постройки, както следва: за П. И. Б. -1/4 ид.част и за А. А. Б. – ¾ ид.части в режим на СИО, вместо което постановено друго, с което гореописаният процесен във въззивното производство недвижим имот се допусне до съдебна делба между страните по делото при техни равни права от по ½ ид.част за всеки един от тях. По разноските: За въззивното производство, отговорността за разноски в производството по съдебна делба се разпределя, съобразно изхода по жалбата. С оглед основателността на въззивната жалба, в тежест на въззиваемата страна следва да бъдат възложени направените от въззивника П. И. Б. разноски за въззивното производство за дължимо внесена ДТ по чл.18 ал.1 от ТДТКССГПК за въззивно обжалване в размер на 40лв. Съгласно т.17 от ТР №6/2012г. на ВКС, ОСГТК, при обжалване на съдебно решение по допускане на съдебна делба, каквато е настоящата хипотеза /само в частта, досежно квотите/, се дължи ДТ по чл.18 ал.1 вр. чл.3 от ТДТКССГПК, като по неоценяем иск, поради което е дължима ДТ за въззивно обжалване в размер на 40лв., а недължимо внесената от въззивника ДТ за разликата над 40лв. до внесената такава от 50лв., не може да бъде възложена като разноски в тежест на въззиваемата страна. Изходът по въззивната жалба обуславя неоснователност на претенцията на въззиваемата страна А. А. Б. за съдебни разноски във въззивното производство и следва да бъде отхвърлена. Мотивиран от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.3 ГПК, Великотърновски окръжен съд