РЕШЕНИЕ

№ 180

гр. София, 11.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева при участието на секретаря Галина Хр. Х. като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Гражданско дело № 20231100113282 по описа за 2023 година Иск на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Предявен от Ал Ф. Д., роден на ••••••• в град Дамаск, Сирийска арабска република, със съдебен адрес: гр. София 1000, пл. •••••••, •••••••, чрез адв.Л. И. – Т. против Прокуратурата на Република България. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 700 000 лева, ведно със законната лихва, начиная от 11.02.2023г - датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания от това, че е бил незаконно обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер по чл.108а, ал.7 вр. с ал.6 вр. с ал.1 от НК, което не е извършил и за което е оправдан с влязла сила Присъда № 4/07.06.2022г. по НОХД №3903/2022г по описа на СпНС XI състав, закрит. Претендира заплащането на съдебни разноски по списък - заплатена държавна такса от 10лв и възнаграждение за адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съобразно уважената част от иска.

Ответникът Прокуратурата на Република България не оспорва иска по основание, но го оспорва по размер като прекомерен. Възразява по искането з а присъждане като разноска н а адвокатски хонорар, който не следва да надвишава значително предвидения в Наредба №1 минимум.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В подадената искова молба се твърди, че 07.02.2016г ищецът Ал Ф. Д. заедно с още двама сирийски граждани легално пристигнали в България с автобус от Гърция, пътувайки към Турция. Тук установили контакт със свидетел с тайна самоличност №174, който им поискал по 1000 евро, за да ги снабди с турски визи. Същите не разполагали с такива суми и решели на другия ден да предприемат пътуване до гр. Свиленград с намерение да преминат българо-турската граница. По сигнал на свидетел №174, тримата били задържани на 09.02.2016г. около 04.00 часа в района на гранична пирамида №315 при опит да преминат в Турция и предадени на трима служители на ДА "Национални сигурност" – те ги разпитвали под формата на „оперативна беседа" до сутринта на 10.02.2016г., изземайки и преглеждайки съдържанието на мобилните им телефони.

С постановление от 11.02.2016г на прокурор от СпП, закрита, срещу тримата било образувано ДП №12/2016г по описа на СО при СпП, пр.пр. №74/2016г за извършено престъпление по чл.108а, ал.7 вр. с ал.1 от НК. С постановление на наблюдаващия прокурор от 12.02.2016г, на основание чл.64 ал.2 от НПК, ищецът бил задържан за срок от 72 часа. След депозирано искане по реда на чл.64 ал.1 от НПК му е взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 12.02.2016г. и е настанен в ареста на ул.“Майор Векилски“ №2 при ОСИН-София, без родителите и близките му да бъдат уведомени чрез Дирекция "Консулски отношения" при МВнР - писмо изх. № КО-Ю- 00-6/21.06.2018г.

С постановление на следовател от 12.02.2016г. бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП №12/2016г по описа на СО при СпП и на 18.07.2016г СпП внася обвинителен акт вх.№7099 в СпНС, закрит, с обвинение, че на 07.02.2016г, в съучастие с още двама сирийски граждани, като чужденец-гражданин на РСирия с цел да участва в престъпление по чл.108а, ал.1 от НК - тероризъм, като член на терористичните организации Мюсюлмански братя и ИДИЛ („Ислямска държава на Ирак и Леванте“), включително против чужда държава е влязъл на територията на РБългария през границата с РГърция"- престъпление по чл.108а, ал.7 вр. с ал.6 вр. с ал.1 от НК. Обвинението се основавало и на показанията на свиделел №174 и на свид. Х.Н. - сирийски кюрд, според които "обвиняемите се изказали много лошо за президента на Египет, не ядяли свинско месо и били с бради", поради което предполагали, че отиват да се включат в дейността на терористичните организации Мюсюлмански братя и ИДИЛ. При справка към м. февруари 2016г се установявало, че групировката "Мюсюлмански братя" не фигурира в официалните списъци на терористичните организации на Съвета за сигурност на ООН и Решенията на ОВППС на съвета.

По внесения обвинителен акт било образувано НОХД №1935/2016г по описа на СпНС, XVI с, с насрочено разпоредително заседание на 02.08.2016г.

На 27.07.2016г на извънреден брифинг пред медиите говорителят на главния прокурор изнесъл подробна информация за принадлежност на обвиняемите към терористични организации "Мюсюлмански братя и ИДИЛ", изразявайки увереност, че т.н. „първо дело за тероризъм у нас ще успее". Във всички национални-телевизионни, радио, интернет и други медии на територията на страната и извън нея са излъчени подробни репортажи, в които са цитирани името, възрастта, статута на обвиняемия, както и части от съдържанието на обвинителния акт.

По предложение на главния прокурор с Решение на МС №657 от 05.08.2016г., обн. ДВ, бр.66/23.08.2016г., на основание чл.5, ал.1 от Закон за мерките срещу финансирането на тероризма ищецът Д. бил включен в списъка на лицата спрямо които се прилагат мерките, предвидени в чл.3, ал.1 от същия закон.

С постановена по НОХД №1935/2016г присъда ищецът бил осъден за извършено престъпление по чл.108а, ал.7 вр. с ал.6 вр. с ал.1 от НК и е оправдан по обвинението да е членувал в цитираните в обвинителния акт терористични организации. Присъдата е обжалвана и е образувано ВНОХД №51/2018г по описа на АпНС, закрит. По него от АСпП било направено искане за събиране на нови доказателства, срещу което защитата възразила с мотив, че събирането им неоправдано ще забави процеса и няма да допринесе за разкриване на обективната истина - л.8, 9 от протокола от 01.02.2019г. Делото приключва с решение oт 12.03.2021г, с което присъдата е отменена и делото върнато за ново разглеждане поради „допуснати отстраними съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт." Образувано било НОХД № 571/2021г по описа на СпНС, XIII състав, като с протоколно определение от 15.04.2021г съдът изменил МН „задържане под стража" в парична гаранция в размер на 1000лв, прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора. Наблюдаващият прокурор протестирал определението на основание чл.249, ал.3 от НПК и с протоколно определение от 14.06.2021г АпСнС увеличил размера на МН „парична гаранция" на 5000лв и потвърдил определението в останалата му част. След връщането на делото в СпП с постановление от 15.08.2021г на ищеца е наложена „забрана за напускане пределите на страната" на основание чл.68 ал.1 от НПК.

С постановление от 22.10.2021г по ДП №12/2016г ищецът отново бил привлечен наказателна отговорност по същото обвинение, като делото престояло в СпП 7 месеца без по него да са били извършени други процесуално следствени действия. На 01.12.2021г. СпП внесла обвинителен акт, идентичен по квалификация и диспозитив с вече внесения, но с добавен диспозитив на отменената вече първоинстанционна присъда по НОХД № 1935/2016г., че обвиняемият е „целял да върши престъпления по чл.115 от НК е цел да принуди органите на държавно управление на РСирия да извършат нещо против волята им" и без посочени нови факти в подкрепа на обвинението.

Образувано било НОХД №3903/2022г по описа на СпНС, XI състав, по което с присъда № 4/07.06.2022г ищецът бил признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение по чл.108а, ал.7 вр. с ал.6 вр. с ал.1 от НК. Присъдата била протестирана, било образувано ВНОХД №1098/2022г по описа на Софийски апелативен съд 4-ти състав, който с Решение №9 от 16.01.2023г потвърдил присъдата. Решението, като необжалвано, влязло в сила на 11.02.2023г.

Ищецът посочва, че е бил обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление - влизане в страната с цел да извърши терористично npecтъпление по гл. Първа, Раздел IV от НК, наказуемо с лишаване от свобода до 10 години, което почивало единствено на предположения за целта и мястото на пътуването му, че след като напуска ФРГ и тръгва към Турция е имал за цел да се включи в терористична дейност на ИДИЛ, а освен това обвинителният акт бил с неясна фактическа обстановка, липса на подкрепящи го релевантни факти, неразбираемо и неясно, тъй като не било посочено кое от престъпленията на чл.108а, ал. 1-4 от НК ищецът е целял да извърши, влизайки в страната. Поради това в разпоредителното заседание на 02.08.2016г по НОХД №1935/2016г защитата направила искане по чл.248, ал.2, т.3 от НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, което не давало възможност на обвиняемия и неговия защитник правилно да организират защитата му. Липсата на събрани доказателства към обвинителния акт налагало събирането им в хода на съдебното следствие проведено по НОХД №1935/2016г и ВНОХД №51/2018г - по искане на ответника били назначавани съдебнотехнически експертизи на иззети от килията на задържаните мобилни телефони, провеждани били многократни разпити на свидетелите К., П. и Ч., служители в ДАНС - протоколи от 02.ll.16r.; 14.03.2017г.; 23.11.2018г за провежданите от тях в затвора София „оперативни беседи” с ищеца без знанието и разрешението на председателя на съдебния състав – протоколи от 02.03.2017г и 22.03.2017г по същото дело. Съдебните заседания по първоинстанционното дело били широко медийно отразени.

Всичко това довело до продължителен и неразумен срок за разглеждане на наказателното производство от общо 7 години, без то да може да бъде определено като такова с фактическа и правна сложност и при добросъвестно процесуално поведение на ищеца, което не забавило производството. За периода на разглеждане с ищеца били провеждани многобройни процесуално следствени действия, натоварващи физическата и психическата му издръжливост до краен предел - при първоначалното му задържане е бил разпитван от служители на ДАНС в продължение на 15-17 часа - протокол от 01.02.2019г, л.4 от ВНОХД №51/2018г; при разследването по ДП №12/2016г 4 пъти бил привличан и разпитван в качеството на обвиняем от следовател в следствен отдел на СпП на бул.„Г.М. Димитров" № 42; в досъдебната и съдебната фаза с негово участие са проведени общо 45 съдебни заседания, значителна част от които с продължителност от по 4 - 5 часа; за провеждане на ПСД ищецът бил конвоиран и престоявал затворен в конвойно помещение почти през целия ден без да има възможност да се ползва от нормална храна и престой на открито; за рекордно неразумен срок от 5 години, 4 месеца и 13 дни била приложена най-тежката МН „задържане под стража" в продължение на 5 години, 4 месеца и 13 дни, поддържана от прокуратурата, по която ищецът правил искания за изменение на основание чл.270 от НПК, поради липса на законоустановените предпоставки по чл.63 ал. 1 от НПК - протоколи от 14.03.2018г; 23.11.2018г; 01.02.2019г; 13.09.2019г по ВНОХД №51/2018г.; след приключване на съдебното следствие пред въззивната инстанция на 08.07.2020г и връщането на делото на СпП изминал период от 1 година и 5 месеца, през който с обвиняемия не били извършвани процесуално следствени действия, въпреки че е бил задържан под стража; за целия период на задържането имал общо 6 „свиждания" с непознати нему лица, които са предоставяли храни предназначени за негови съкилийници, ползвайки правото му по чл.86, ал.4 от ЗИНЗС - справка рег.№ 761/2016г от 18.09.2023г.

Поради това ищецът твърди, че бил лишен от най- ценните и неприкосновени човешки права - на личен живот и свобода и бил изцяло откъснат от своете близки и роднини; неясното и имагинерно по обвинение, чиято присъда ще трябва да изтърпи го навеждали към суицидни идеи, които споделял със защитника си и с инспектор-психолога при преместването му в затвора София - заключение от експресно психологическо изследване от 15.08.2016г; изпадал в умопомрачение от заобикалящата го криминогенна среда в непозната за него страна, предвид младата му възраст; преживял стрес и след освобождаването му от затвора от 25.06.2021г до окончателното приключване на наказателното производство поради наложените му ограничителни мерки - забрана да напуска пределите на страната, забрана да получава финансови средства от свои близки и роднини поради включването му в списъка на лицата по чл.5 ал.2 т.1 от ЗМФТ, прекратяване на предоставения му статут на бежанец на 26.06.2019г. с Решение № 730808/26.06.2019г. на BAMF на ФРГ и не можел да се снабди със средства за посрещане на ежедневните си нужди, поради лишаване от правото му на придвижване и на труд в продължение на 1 година и 8 месеца до окончателното приключване на наказателното производство; допълнително нагнетяване на негативните му душевни страдания създали широкият медиен интерес и то в международен мащаб, злепоставящи го пред неограничен кръг от хора.

Ищецът посочва, че би млад, на 22 години, като през 2014г емигрирал във ФРГ, поради продължителната гражданска война в Сирия, където получил хуманитарен статут, установил се и започнал работа в гр.Лайпциг заедно с брат си - Х.А.Ф. и чичо си - А.А.Ф., а родителите му останали да живеят в гр. Дамаск, създал трайна връзка със С.А., родена в Мароко на •••••••, с която имал намерение и възможност да създаде семейство. Продължава, че имал чисто съдебно минало, без регистрации и данни за каквато и да било престъпна дейност, но с повдигнатото му обвинение загубил всичко това и седем от най-съзидателните години от живота си, поради което определя преживените от него физически, психически страдания като надвишаващи в значителна степен обичайните за такива случаи и трудно съизмерими в паричен еквивалент.

Ответникът не оспорва иска по основание, предвид постановената оправдателна присъда, но го оспорва по размер като несъобразен с принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД, с трайната съдебна практика в аналогични случаи включително тази на ЕСПЧ, както и с обществено-икономическите условия в страната. Оспорва ищецът да е бил включен в списъка по чл.3, ал.1 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и това да е в причинна връзка с отнетият му статут на бежанец и воденото срещу него наказателно производство. Посочва, че на обезщетяване подлежат само действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението, а по размер се определят като се вземат предвид негативните последици върху личността, психиката и здравето на лицето, срещу което е упражнена наказателната репресия, отражението, което същата е дала върху семейния и приятелския му кръг, сред колегите и обществото, възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, като вземе предвид и продължителността на воденото производство, постановените ограничения в хода на същото, взетите мерки за неотклонение. Позовава се на възприетото в т. II на ППВС № 4/1968 г., съгласно което е въпрос на фактическа преценка на конкретните факти и обстоятелства, както и на личността на увредения, въз основа на които се определя конкретния паричен еквивалент, следователно справедливото обезщетяване не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. Ето защо паричното обезщетение за морални вреди е необходимо да съответства на необходимото за преодоляването им, а не да ги надхвърля, в който смисъл сочи Решение № 832/10.12.2010 г. по гр. дело № 593/2010 г., ВКС, 4-то ГО. Допълва, че икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането също са база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, без същото да бъде източник на обогатяване за пострадалия, съгласно Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г., ВКС, 4-то ГО. На следващо място посочва, че на обезщетяване подлежат конкретно доказани настъпили вреди и то от повдигнатото обвинение и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, съгласно TP № 3/22.04.2005 г. на ВКС по тьлк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Възразява по направеното искане за присъждане на разноски за адвокатски хонорар, тъй като делото по ЗОДОВ не се отличава с фактическа и правна сложност и присъденото от съда възнаграждение не следва да надвишава значително предвидения в Наредба №1 минимум.

По делото беше изискано в цялост приключилото

наказателно дело, ведно с досъдебното производство – 18 тома, с които съдът се запозна, но с оглед големия обем на материалите, които затрудняват съхранението и разглеждането на настоящето дело, съдът предостави възможност на страните да се запознаят с него като и служебно разпореди изготвянето на копия от документи, отнасящи се конкретно до ищеца и прилагането им по настоящото дело.

От тях се установява, че с окончателно протоколно определение от 12.02.2016г по НОХД № 125/2016г по описа на РС – Свиленград съдът е одобрил споразумение между ищеца, още две лица А.М. А. и Ал А. Ф. и прокуратурата, като ищецът се е признал за виновен в това, че на 09.02.2016 г., в района на гранична пирамида № 315 през землището на с.Капитан Андреево, община Свиленград, област Хасково, в съучастие като съизвършител със сирийските граждани А.М. А. и Ал А. Ф., направил опит да излезе през границата от страната на Р България за Р Турция, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини, по чл. 279, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл.54, ал.1 от НК и е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 6 месеца е на глоба от 200лв, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане в сила на споразумението.

По отношение проведеното следващо наказателно производство спрямо ищеца и А.М. А. и Ал А. Ф., съдът намира, че в исковата молба правилно, в хронологичен ред е проследено развитието му спрямо ищеца, започнало с постановление от 11.02.2016г за образуване на ДП № 12/2016г на Специализираната прокуратура за това, че ищецът, заедно с А.М. А. и Ал А. Ф.: 1. на 07.02.2016 г., като чужденци, с цел да участват в престъпление по чл. 108а, ал. 1 от НК, включително против чужда държава, влезли на територията на РБългария през границата на РБългария с РГърция – престъпление по чл. 108а, ал. 7 вр. с ал. 1 от НК; 2. на 09.02.2016 г., около 04.00, часа направили опит да излязат през границата ни с РТурция без разрешение на надлежните органи на властта, като опитът е останал недовършен по независещи от ищеца причини – престъпление п о чл.279, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. С постановление на основание чл. 64, ал. 2 от НПК от 12.02.2016 г. на прокурор от СпП на ищеца е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от датата на предявяване на постановлението за привличане в процесуалното качество на обвиняем и е привлечен като обвиняем с постановление от същата дата – 12.02.2016г за престъпление по чл. 108а, ал. 7 вр. с ал. 6 вр. с ал. 1 от НК.

На 18.07.2016г от СпП е внесен обвинителен акт за ищеца и други две лица, като конкретно ищецът е обвинен за това, че на 07.02.2016 г., като чужденец - гражданин на Република Сирия, с цел да участва в престъпление по чл. 108а, ал. 1 НК - тероризъм, като член на терористичните организации „Мюсюлмански братя" и ИДИЛ („Ислямска държава на Ирак и Леванте") включително против чужда държава, влязъл на територията на Р България през границата на Р България с Р Гърция - престъпление по чл. 108а, ал. 7 вр. с ал. 6 вр. с ал. 1 от НК. Образувано е НОХД № 1935/2016 г по описа на СпНС, който с присъда от 14.09.2017г признава ищеца за ВИНОВЕН в това, че на 07.02.2016г. като чужденец- гражданин на Република Сирия, с цел да участва в престъпление по чл.108а, ал.1 от НК-тероризъм, включително против чужда държава, влязъл на територията на Р България през границата на Р България с Р Гърция, поради което на основание чл.108а, ал.7, вр. ал.6, вр. ал.1 от НК го е осъдил на 6 години лишаване от свобода, като го признал за НЕВИНЕН в това, да е член на терористичните организации „Мюсюлмански братя“ и ИДИЛ (“Ислямска държава на Ирак и Леванте"), поради което и на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение в този смисъл.

По обжалване на присъдата е образувано ВНОХД № 51/2018г по описа на АСпНС, разгледано на 08.07.2021г и постановено на 12.03.2021г решение, с която е отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане от друг състав, с изложени мотиви за това, че обвинителният акт страда от сериозни пропуски, които не позволяват съдът да се произнесе законосъобразно и правилно с присъда и са допуснати съществени и неотстраними във фазата на съдебното производство процесуални нарушения.

За повторното разглеждане от първа инстанция е образувано НОХД № 571/2021 г. по описа на СпНС, който с разпореждане от 17.03.2021г го е насрочил за разглеждане в разпоредително заседание на 15.04.2021г и с протоколно определение от същата дата, на основание чл.248, ал.5, т.1 от НПК е прекратил съдебното производство, върнал е делото на прокурора за отстраняване на допуснати в хода на ДП съществени нарушения на процесуалните и на основание чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК е изменил МНО и на тримата подсъдими, вкл. ищеца, от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 1000 лева за всеки от тях.

Определението е протестирано с въззивен протест от 19.04.2021г, образувано е ВЧНД № 20211010600245 по описа за 2021г АСпНС и с постановено по него окончателно определение № 106 от 14.06.2021г е потвърдено прекратяването и е увеличен размера на определената за тримата подсъдими парична гаранция от 1000лв на 5000лв.

С постановление по чл. 68 ал. 1 от НПК от 17.08.2021г на прокурор от СпП, пр. пр. № 74/ 2016 г. по описа на Сп П, на тримата обвиняеми, родени в Сирийска арабска република и с право на пребиваване във ФРГ е наложена „забрана за напускане на пределите на Р България“.

С постановление от 07.10.2021г на наблюдаващия прокурор при СпП е приел, че по ДП № 12/2016г, пр. пр. № 74/ 2016 г са събрани достатъчно доказателства за виновността на ищеца и поради това е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.108а, ал.7 вр. с ал.6 вр. с ал. 1 от НК. На 01.12.2021г в СпНС е внесен обвинителен акт, образувано е НОХД № 3903/2021г, насрочено за разглеждане в разпоредително заседание на 29.12.2021 г, на което не е даден ход и на насрочено за 16.02.2022г, тъй като обвинителният акт не е бил преведен на родния за подсъдимите език и не им е бил предоставен за запознаване. В същото заседание съдът е намалил размера на мярката за неотклонение „гаранция в пари“, взета по отношение на тримата подсъдими, вкл. ищеца, от 5000лв на 1000лв и е оставил без уважение искането на тримата за отмяна на наложената мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“. С разпореждане от 14.02.2022г съдът е отсрочил делото за разглеждане на 20.04.2022г, поради служебен ангажимент на съдията-докладчик дата, на която дата е даден ход и делото е отложено за 04.05.2022г поради постановени по същото обжалваеми определения. Проведено е открито заседание на 05.05.2022г, на което подсъдимите, редовно призовани не са се явили, а от пълномощника им адв.В.Й. е докладвана постъпила молба, че не може да присъства в съдебното заседание. Отложено е за 07.06.2022г, на която дата е приключено съдебното следствие, даден е ход на съдебните прения, съдът е постановил присъдата си, с която е признал и тримата подсъдими за невинни по повдигнатото им обвинение и ги е оправдал и е отменил взетата спрямо тримата подсъдими мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 1000 лв.

Срещу присъдата, на 09.06.2022г е постъпил въззивен протест, по който е образувано ВНОХД № 1098/2022г на Софийски апелативен съд, насрочено за разглеждане в открито заседание на 29.11.2022г и на 16.01.2023г е постановено решение, с което оправдателната присъда е потвърдена. Решението не е протестирано.

Предвид постановената и влязла в сила оправдателна присъда, ответникът изрично е изразил позиция, че счита иска за обезвреда за доказан по основание, на е оспорил всички твърдени от ищеца вреди, да са настъпили за него като резултат от наказателното производство, а също и справедливия им паричен размер, с който ищецът да бъде обезщетен. При тази позиция съдът е разпредели доказателствената тежест между страните, като е указала на ищеца, че дължи доказване на претърпените от него вреди, настъпили като последица от незаконното обвинение.

За установяване на твърденията си по делото са изслушани като свидетели В.Н.Й., който в качеството си на адвокат е представлявал ищеца от м. февруари 2016г, през цялото наказателно производство до края на 2022г, присъствал е на всички съдебни заседания, поддържал е връзка с него и след като е била отменена наложената му МН „задържане под стража“, а вторият свидетел Я.И.А. е участвал като преводач на ищеца и другите двама подсъдими от 2016г, през цялото наказателно производство, на всички съдебни заседания, докато са ги пуснали от затвора. И двамата свидетели дават идентични показания за физическото и психическото състояние на ищеца, който първоначално бил спокоен, но след това се сринал, започнал да говори, че мисли за самоубийство и в края на процеса бил бледа своя сянка. Установяват и влошено здравословно състояние на ищеца, започнало от настаняването му в ареста на ул. „•••••••“ № 2 в гр. София, а след това и в затвора, като не му била оказвана медицинска помощ и загубил зъбите си. Посочват, че ищецът имал връзка с момиче в Сирия, като след това имал друга връзка в Германия, където се бил установил и притежавал документи за самоличност. Двамата свидетели също дават показания, че ответникът е разгласил пред медиите задължането на трите лица, като към съдебното производство имало голям медиен интерес и това създавало също напрежение у ищеца. Конкретно свидетелят Й. казва, че съдебните заседания пред специализирания съд били продължителни в малка стая без въздух, като ищецът непрекъснато бил разследван и трябвало да дава обяснения за личния си живот. Двамата свидетели дават показания, че ищецът бил подложен на тормоз и в затвора, където също бил проверяван от подставени лица.

По делото е изслушана и съдебнопсихологична експертиза, провела събеседване от няколко часа с ищеца с участието на преводач чрез връзка с приложението „Вайбър“. Вещото лице дава заключение за промяна в психоемоционалния статус на ищеца с начален момент 12.02.2016г - прилагането на първата мярка за процесуална принуда до 11.02.2023г с преживяно остро стресово състояние, продължило дълго, поради което ищецът е отключил посттравматично стресово разстройство, усложнено с депресивна симптоматика, продължаващо и към датата на експертизата, като води и до невъзможност за ищеца за пълноценно посрещане на житейските нагласи в личен и в социален план. Продължителният престой в ареста и затвора засегнали патологично ищеца и в здравословен план, поради множество извадени зъби и не лекувани, като е направил оплаквания и за често главоболие от мигренозен тип, за липса на енергия от психически и физически тип, за болка и тежест в областта на гърдите, за разстройство в нощния сън, чести кошмарни в сънищата и на яве от типа Flash back, разстройство във вниманието, колебания в емоционалните регулации, самоизолация. Експертът дава заключение, че личността на ищеца е променена поради начина на живот в периода на воденото наказателно производство, наблюдаваната депресивна симптоматика е с голяма давност, актуална е към момента на изследването и е препоръчително ищецът да направи преглед при психиатър за назначаване на медикаментозна терапия, от която да се компенсират симптомите на посттравматичното стресово разстройство и на депресивните състояния. Вещото лице подробно обоснова заключението си при изслушването в съдебно заседание.

От всичко посочено и установено по делото съдът намира, че беспорно за ищеца са настъпили вреди от повдигнатото му незаконно обвинение, определено като такова от влязла в сила оправдателна присъда, задължителна за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, както и няма спор, че обща продължителност на цялото наказателно производство е 7 години, от които ищецът е бил с МН „задържане под стража“ за период от 5 години и 4 месеца. Поради това, на първо място съдът дължи да разгледа и да се произнесе по направените от ищеца твърдения за настъпили за него вреди именно в резултат на това производство, които са в пряка причинна връзка от действията именно на ответника.

По твърденията на ищеца, че влошеното му здравословно състояние е настъпило поради необходима му, но не оказана медицинска помощ и по време на престоя му в ареста и след това при престоя му в затвора, съдът намира, че битовите условията и създадената там организация не са пряко в правомощията на ответника, респ. настъпилите там вреди са резултат от действия на други длъжностни лица, не и такива при ответника, още повече, че не се твърди и не се установява ответникът да е бил сезиран с оплаквания или искания в този смисъл. Следователно дори за ищеца да са настъпили вреди, то те не подлежат на обезщетяване от ответника.

Същия извод съдът прави и по оплакването на ищеца, че бил изолиран от своите близки, което също не се установява да е последица от действия на ответника. По делото, на л.670 и л.671, са приложени служебна бележка на Министерство на правосъдието – ГДИН – ЗАТВОР гр.София, която е отразено, че ищецът е уведомен за възможността сам или чрез администрацията да уведоми близките си, а също от него на 09.08.2016г е подписана декларация, че не желае за неговото задържане в Затвора гр.София да бъде уведомено дипломатическото представителство на държавата, чийто гражданин е. По делото е прието и уведомление до ГДИН – ЗАТВОРА гр.София с копие и до Дирекция „Миграция“ за това, че на 09.08.2016г в Затвора в гр.София е постъпил ищеца, който не желае уведомяване на дипломатичиското представителство. Поради това съдът намира, че представеното от него писмо, л.36 от делото, от МВнР – Дирекция „Консулски отношения“, че Дирекцията не е била уведомена за задържането на ищеца е резултат от заявеното от него, а не от бездействие на длъжностни лица на ответника. Освен установеното, по делото не са представени други писмени доказателства или гласни такива, за това близки на ищеца да са били препятствани от ответника или да са били поставяни в невъзможност да посетят ищеца, макар близките му да са заявявали подобно желание. Все в този смисъл съдът намира, че липсва причинно-следствена връзка между воденото процесно наказателно производство и прекратената връзка на ищеца с момиче от Сирия, причина за което съдът намира във възникналия в Родината на ищеца военен конфликт, който го е принудил да напусне страната си и да се установи в друга държава, а именно ФРГ. Липсва причинно- следствена връзка и между процесното наказателно производство и прекъснатата връзка на ищеца с момиче във ФРГ, каквато установена трайна връзка, предполагаща сключване на брак, съдът не намира да е доказана по делото, но дори и да е съществувала, същата е прекъсната единствено от действията на ищеца, решил да напусне ФРГ и без към това негово решение да има каквото и да било отношение по-късно образуваното наказателно производство в РБългария.

За доказано по делото, съдът намира, извършено от ответника публично оповестяване с прессъобщение от 27.07.2016 г. на електронната му страница, установено служебно от съда и налично към момента на произнасянето, на внесения против ищеца и други две лица, всички поименно посочени, на обвинителен акт за тероризъм. Но при проверените от съда публични изяви на говорителя Р.А. на главния прокурор, конкретно интервю за БНТ от водещия И.Н., ищецът и другите две лица не са поименно посочени, като изнесената информация е идентична с тази по внесения обвинителен акт. Други действия на ответника по разгласяване в публичното пространство съдът не установи, като към момента на произнасянето за съда не бяха достъпни представените от ищеца линкове към репортажи на медии. Съдът се запозна с тях като представени и на хартиен носител, но същите не удостоверяват извършени от ответника действия, а репортажи на медии, поднесени по преценен от тях начин, които не може да се вмени във вина на ответника. Отделно от това, съдът констатира, вкл. и от представените от ищеца на хартиен носител, дадени пространни инвервюта по хода на делото от пълномощника на ищеца в наказателното производство и разпитан тук като свидетел В.Н.Й., без да има доказателства ищецът да е възразявал по тези действия и да е изразявал несъгласие с публичността. Подсъдимите са упражнили правото си да не искат да бъдат снимани и то е ефективно защитено. Представени са и кратки репортажи на немски и турски език на електронната страница съответно на bnr.de и на bnr.tr, с превод на български език, в които ищецът е поименно посочен, но по делото не са установени от това за него да са произлезли конкретни вреди, още повече, че след връщането му във ФРГ му е издадено отново и представено по делото Временно удостоверение за одобрено разрешение за пребиваване с право да упражнява трудова и самостоятелна дейност.

На следващо място, по отношение оплакването на ищеца, че с представеното от него Решение № 657 на МС от 05.08.2016 г. за допълнение на Решение № 265 на Министерския съвет от 2003 г. е включен в Списъка на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, спрямо които се прилагат мерките по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, следва да се вземе предвид, че разпоредбата на чл.5, ал.5 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, в приложимата му редакция от 05.04.2016 г. му предоставя възможност за защита като обжалва включването му в списъка, но ищецът не твърди да е упражнил това свое право. На следващо място съгласно чл.5, ал.1 от същия закон, включването на лица в този списък се извършва с решение на Министерския съвет, т.е. не е резултат от извършена преценка и действия на длъжностни лица на ответника, респ. той не носи отговорност.

На следващо място съдът не споделя становището на ищеца, че воденото наказателно производство, което е против повече от едно лице, не представлява фактическа и правна сложност. До обрания извод достига съдът, след като се запозна с проведеното разследване по досъдебното производство от 18 тома, по което са извършени повече от обемни експертизи на събран доказателствен материал, но в разумни и експедитивни срокове. Същият е извода на съда и по отношение съдебната фаза на производството, по което съдът не констатира извършено забавяне и шиканиране от страна на ответника, каквито твърдения има по делото, не установи неоснователно забавяне при разглеждане на производството поради необосновани или ненавременни искания на ответника, а направените от него такива са по изпълнение на задълженията му по доказване на повдигнатите обвинения – допълнителни искания от ответника са били правени и поради иззети в хода на съдебната фаза мобилни телефони от подсъдимите, съдържанието на които е поискал да бъда анализирано и съдът е уважил искането. В изложените по- горе мотиви съдът посочи датите на образуване, разглеждане и произнасяне от няколко съдебни инстанции, като всяко едно действие е своевременно, въпреки големия обем на производството, анализирането на доказателствения материал по който представлява и фактическа и правна сложност, предвид липсата на съдебна практика за конкретното деяние. Действително от страна на ответника отново е поддържано и внесено повторно обвинението против ищеца и другите две физически лица, като обаче не е протестирал постановеното по ВНОХД № 1098/2022г на САС въззивно решение от 16.01.2023г, с което е потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния съд - същата е влязла в сила и наказателното производство е приключило. Ето защо, като взе предвид обема на извършените действия и в досъдебната и в съдебната фаза, съдът намира за изцяло неоснователно възражението на ищеца за неприключване на наказателното производство в разумен срок. Съдът не констатира и извършени от ищеца действия, като процесуално поведение, с които да е затруднил или необосновано да е забавил съдебната фаза.

По изложените мотиви съдът намира, че доказаните от ищеца претърпени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от повдигнатото му обвинение в извършване на тежко престъпление се състоят в повдигането на обвинение и предприетите спрямо ищеца мерки по „задържане под стража“ и „забрана да напуска пределите на РБългария“, последица от която е отнемането от ищеца на немските му документи за самоличност и изтичане на срока им на валидност – изрично в съдебно заседание на 29.12.2021г, л.л.210 от делото, ищецът е заявил, че са му отнети именно немските документи. Последното обаче по никакъв начин не влияе на престоя на ищеца в страната до приключване на наказателното производство, както е отбелязал и наказателният съд, документи за самоличност с изтекъл срок подлежат на връщане без да могат да се използват.

Определянето на конкретния размер на дължимо на ищеца парично обезщетение, което да е справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД, за претърпените вредите, следва да се определи при спазване разрешенията на т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968г, т. 11 от ТР № 3/2005 год. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК и установените от трайната съдебна практика критерии, като съдът дължи да извърши комплексна преценка всички обстоятелства, имащи отношение към твърдените неимуществени вреди като личностните характеристики на лицето, продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил обвинен, а също и да държи сметка за обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономически условия на живот за процесния период. От значение е и обстоятелството, че ищецът е пребивавал с редовни документи за самоличност във ФРГ, поради което съдът намира, че за него не е била налице каквато и да е причина от обективен характер, която да го е принудила да предприеме пътуване, с цел противоправно и неразрешено влизане на територията на РТурция в съучастие с други две лица, установено с влязло в сила споразумение, имащо правните последици на присъда по НОХД № 125/2016г по описа на РС – Свиленград, а решението му е било взето по субективни подбуди. Нещо повече, от приключилите наказателни производства се установява и не се оспорва от ищеца, че тримата са се намирали в РГърция, от чиято територия са направили неуспешен опит да преминат на територията на РТурция, тъй като са били задържани и върнати на територията на РГърция. Дори този първи опит да се възприеме като лекомислена младежка постъпка, то от последващите действия на тримата, включително на ищеца, се установява решимост за продължаване и постигане на противоправна цел и със създадена нова организация по преминаването на държавна граница без надлежно разрешение, но от територията на РБългария, в нарушение на закона и с търсене на противоправни възможности за това. Знание за тези предстоящи действия ищецът е имал още при напускане на ФРГ и отправянето към Р Турция, тъй като той не е разполагал с издадена му виза за влизане в последната, но въпреки това е взел решение да предприеме именно такива действия, от които и като последица е настъпило осъждането му в РБългария. Съдът намира, че това осъждане неминуемо е довело до негативни преживявания за ищеца, още повече, че той не е знаел дали ще бъде приет и ще може да се върне обратно във ФРГ и дали ще загуби предоставения му там статут на бежанец, вкл. е обосновано да се е притеснявал дали това ще причини прекъсване на създадената там връзка с момиче.

Съдът намира, че по отношение твърдените от ищеца негативни преживявания следва да се вземе предвид и фактът, че ищецът е учил в университет в Сирия, като от военния конфликт там е бил принуден да напусне не само учебното заведение, но и семейството и държавата, като се установи на ново, напълно непознато за него място, при друг начин на живот, без да продължи образованието си, което съдът намира за драстична негативна промяна. Малко след това ищецът е задържан и осъден в РБългария за извършено престъпление и против него е образувано и второ наказателно производство. Ето защо според съда психическите състояния, през които ищецът е преминал и които свидетелите и вещото лице установяват по делото, следва да се разглеждат в тази им свързаност на поредни, последователни събития, без същата да е била поставена за нарочно изследване от приетата съдебнопсихологична експертиза. Последната дава заключение, че началото на острото стресово разстройство на ищеца е датата 12.02.2016г, която е и тази по опита за нарушаване на държавната граница, следователно то е резултат единствено от действията на ищеца и твърдата му решимост противоправно да премине в Р Турция, като това му поведение е основание за намаляване на обезщетението по второто обвинение в съответствие с т. 3 от ТР № 3/2005г по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК.

Във връзка с всичко посочено и като се съобрази и с обществено- икономически условия на живот за процесния период в РБългария, съдът намира, че за установените от ищеца вреди, които той доказа да е претърпял като пряка и непосредствена последица от действията на ответника по повдигнатото обвинение в тежко умишлено престъпление, без те да надхвърлят обичайните при наказателно преследване за тежко престъпление и за настъпване на които ищецът е допринесъл със собственото си противоправно поведение, следва да му определи обезщетение в размер на 15 000лв, като искът до разликата от 700 000лв, ведно със законната лихва, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Така определеното обезщетение се дължи от ответника ведно със законната лихва с начален момент датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 11.02.2023г, съобразно разрешението по т. 4 от ТР № 3/2005 год. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от иска, вкл. разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, претендирано при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв. При определянето му по размер съдът съобрази разпоредбата за минимално определено възнаграждение по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.01.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 1300лв плюс 9 % за горницата над 10 000лв – 450лв или общо 1750лв. Този размер не съответства на обема защита, предоставен по делото, която се основава изцяло на вече приключилото наказателно производство и единственото ново доказателствено средство е допускането и изслушване на експертиза. Делото е разгледано и е приключило в две съдебни заседания, с оглед на които действия, съдът намира, че следва да определи възнаграждение в размер на 800лв, дължимо ответника. Съгласно постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004г относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързва съда при настоящото произнасяне.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС разноски за съдебна експертиза от 12, 86лв, по съразмерност.