Решение № 12233 от 21.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 44340/2025 г.

№ 20251110144340 по описа за 2025 година Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция". Образувано е по искова молба на "............ АД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр. .........., срещу ............ БУЛСТАТ.........., с адрес: гр. .......... която са предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 463,89 евро, с левова равностойност от 907,29 лева – главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил .........“, с рег. № ..... причинени вследствие на преминаване на застрахованото МПС през необозначена и необезопасена неравност на пътното платно на общински път на .......... в гр. ............. в близост до .......... ведно със законната лихва за период от завеждане на делото – 25.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата в размер на 5,83 евро, с левова равностойност от 11,40 лева – мораторна лихва за период от 18.07.2025 г. до 24.08.2025 г. В исковата молба се твърди, че на .......... в гр. София, при движение по пътното платно на бул. „...............9, лек автомобил .........“, с рег. № ..... е попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка. В резултат от реализираното ПТП са били причинени щети по автомобила, за което е бил съставен и подписан от полицейски служители на СДВР протокол за ПТП № ............ г. За увредения автомобил е бил сключен договор за застраховка „Каско“ при ищцовото застрахователно дружество по застрахователна полица № ..........., с покрити рискове А – Пълно каско, валидна към датата на ПТП, по която, след подадено от водача на МПС уведомление за настъпило застрахователно събитие, е била образувана щета № .........../2025. Застрахованото МПС е било огледано от експерти на ищцовото дружество, при което са констатирани увреждания по следните автодетайли: предна лява гума, предна лява джанта, предна броня и др. Определена и изчислена е била стойността на извършения ремонт на сумата от 907,29 лева, която сума е била заплатена на застрахованото лице по банков път на 06.06.2025 г. Ищецът поддържа, че отговорна за вредите е ответната община, тъй като ПТП е настъпило на пътен участък, чието поддържане е в правомощията на общината. Поради това твърди, че е придобил регресно вземане срещу ответника за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение. Ищецът твърди, че е предявил регресната си претенция с писмо от 02.07.2025 г., получено на 07.07.2025 г., но към датата на сезиране на съда плащане не е извършено от ответната страна. Посочва, че поради забавата на ответника, е придобил срещу него и вземане за мораторна лихва върху непогасената главница в размер на сумата от 11,40 лева за период от 18.07.2025 г. до 24.08.2025 г. Моли за постановяване на съдебно решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Прави искане да му бъдат присъдени и сторените деловодни разноски. В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа, че не е пасивно процесуалноправно и материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като твърдяното ПТП е настъпило в пътен участък, за чието стопанисване не отговаря С.......... Навежда съображения за неоснователност на претенциите. Посочва, че по делото липсват данни относно конкретните размери на твърдяната дупка на пътното платно. Счита, че застрахователят не е изпълнил задълженията си по Раздел III, т. 1.3. от собствените си ОУ. Моли за отхвърляне на предявените искове. Прави искане да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски. Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 1017/09.01.2026 г. и обявен за окончателен без възражения от страните в проведеното на 25.02.2026 г. открито съдебно заседание, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ съществуването на валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и собственика на лек автомобил .........“, с рег. № .......... – посоченото обстоятелство се установява по категоричен начин в процеса и от приетата като писмено доказателство Застрахователна полица „Каско на МПС“ № ........... от 15.01.2025 г., сключена между ЗД ......... АД и Т. В. Т. (л. 15) с предмет на застраховане лек автомобил марка ......., модел „............... с рег. № ..... с период на застрахователно покритие от 21.01.2025 г. до 20.01.2026 г. и покрити рискове „А – Пълно каско“; 2./ извършено от ищеца в полза на застрахованото лице плащане по полица № ........... в размер на сумата от 907,29 лева за ремонт по щета № ........... – посоченото обстоятелство се установява по категоричен начин и от приетото по делото платежно нареждане от 06.06.2025 г. (л. 33) удостоверяващо извършено на посочената дата плащане на сумата от 907,29 лева по сметка на Т. В. Т., с указано основание за превода ............ По делото са представени и приети „Общи условия за застраховка „Каско на МПС“ на ищцовото дружество (л.18-22). По делото е представен и приет като писмено доказателство Протокол за ПТП № ......... (л. 12) , съставен от младши автоконтрольор Венцислав Георгиев – полицейски служител в отдел ................“ при СДВР. Съгласно отразеното в протокола, ПТП е настъпило на .........., около 21:00 часа, в гр. ............. с участието на лек автомобил .........“, с рег. № ..... управляван от водача Т. В. Т., който при движение по бул. „...........“, с посока от ул. ............т“ към ........... е самокатастрофирал в необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се на платното за движение. В протокола е отбелязано, че видимите щети по лекия автомобил са на предната лява гума и джанта, както и е начертана схема на настъпилото ПТП, съдържаща обозначение на точното място на неговото настъпване – по пътния възел, свързващ бул. „...........“ и .............. Във връзка с настъпилото ПТП е образувана административно-наказателна преписка, материалите по която са били изискани и приложени по настоящото дело (л. 64-67). Видно от докладна записка от .........., съставена от ......... младши автоконтрольор в 01 сектор при Отдел ................“ – СДВР, посоченото длъжностно лице е посетило мястото на реализиране на процесното ПТП, настъпило на .......... – бул. „...........“ при № 489, като е онагледил на схема конкретното му местонастъпване. Отразеното в приложената докладна записка е потвърдено от водача на лек автомобил .........“, с рег. № ..... вписал в нарочно съставена в деня на инцидента декларация, че ПТП е настъпило на отбивката за .............. По делото е прието като писмено доказателство Искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“, „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Застраховка на МПС срещу ПТП, посетено на място от органите на полицията“ (л. 8), от което се установява, че на 21.05.2025 г. Т. В. Т. е завела претенция по сключения застрахователен договор пред "............ АД. В приложена към искането декларация (л. 9) застрахованото лице е декларирало пред застрахователя, че на .........., в 21:00 часа, движейки се по бул. „...........“, с посока от ул. ............т“ към .......... при тъмно и дъждовно време, и намалена видимост, шофирайки със скорост от около 40 км./ч., е попаднало в огромна дупка, която не се е виждала поради дъждовното време и неосветения участък, вследствие на което е била спукана предна лява гума на управлявания от него лек автомобил .........“, с рег. № ..... както и са били увредени предната лява джанта и предната броня на същия. По повод на така настъпилото събитие при ищеца е образувана преписка по щета № .........../20.05.2025 г., като видно от изготвените по нея доклад и опис-протоколи (л. 23, л.24- 25 и л. 31-32) експерти на застрахователното дружество са констатирали декларираните с подаденото уведомление щети по автомобила и са оценили същите на стойност от 917,29 лева, в която сума са включени и 10,00 лева ликвидационни разноски. От представеното и прието като доказателство по делото платежно нареждане от 06.06.2025 г. се установява, че на посочената дата ищецът е заплатил по сметка на Т. В. Т. сумата от 907,29 лева, с указано основание за превода ............ От приета по делото като писмено доказателство регресна покана рег. № 233- 136/2/02.07.2025 г. ( л. 34) се установява, че на 02.07.2025 г. "............ АД е поканило ............ в 10-дневен срок от получаване на поканата, да му възстанови сумата от 907,29 лева, заплатена като застрахователно обезщетение за причинените щети на лек автомобил .........“, с ДК № ..... в резултат от ПТП на 26.12.2024 г., реализирано поради наличие на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Съгласно приложеното известие за доставяне (л. 35) ответникът е получил поканата на 07.07.2025 г. С Писмо рег. № 233-136/3/14.07.2025 г. (л. 36) С......... е отказала плащане по регресна покана относно щета № .........../20.05.2025 г., поради недоказаност на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката Т. В. Т.. В разпита си пред съда, свидетелката Т. заявява, че има спомен за реализирано с нейно участие ПТП през м. май 2025 г. Същата управлявала лек автомобил .........“, като пътувала от гр. ........... Произшествието настъпило при напускане на ..........., на отбивката за ......ъдето управляваното от нея МПС попаднало в дълбока дупка, с размер от около 1 метър, при което гумата на автомобила й се спукала. Описаното събитие се случило вечерта, около 21:00 часа. Времето навън било тъмно и дъждовно. Дупката се намирала в рамките на платното за движение, но в страничната му част, на самата отбивка за ............ При реализиране на ПТП, управляваният от свидетелката лек автомобил се намирал в лява пътна лента, а в дясната лента на платното се движел тир. Свидетелката шофирала със скорост, която не надвишавала 40 км/ч. При първа възможност отбила автомобила встрани и се обадила на телефон 112. Пристигналите на мястото полицаи коментирали, че много често на това място ставата произшествия. След идването на органите за контрол на движението по пътищата, била изпълнена необходимата процедура с попълване на документи и даване на обяснения. Освен спуканата гума, по автомобила на свидетелката имало и други увреждания – по джантата и бронята. Гумата на автомобила била сменена на място с резервна. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Т. като последователни, детайлни и добросъвестно дадени от непосредствен участник в ПТП, изнасящ пред съда своите лични впечатления относно обстоятелствата, при които то е реализирано. Съгласно Писмо изх. № 11-00-347/06.03.2026 г., изходящо от .......... и приложен към него чертеж на пътните връзки от Пътен възел на Софийски околовръстен път към ............. и бул. „...........“ (л. 76-77), бул. „...........“ № 489 се намира в урбанизирана територия, като посоченият участък не е на път, който е част от републиканската пътна мрежа, и всички директни три пътни ленти до административен номер 489, включително и прилежащия сервитут на булеварда, се поддържат от С.......... В писмото изрично е посочено, че оцветените в розов цвят на приложения чертеж пътни връзки от Пътен възел на Софийски околовръстен път към ............. (двете външни пътни ленти ) се поддържат от Областно управление ................, тъй като са част от по-високия клас път. От приложения чертеж се установява, че в розов цвят са оцветени двете външни пътни ленти (от общо пет ленти за движение в една посока) на бул. „...........“ при № 489, чието продължение е отклонението/отбивката за Северната скоростна тангента. Следователно, от така предоставената от .............. справка се установява, че всички директни три пътни ленти на бул. „...........“ до административен № 489 – в посока към гр. София, се поддържат от ............ а двете външни пътни ленти, оцветени в розов цвят на приложения чертеж, разположени до административен № 489 и водещи към .......... се стопанисват от Областно управление на АПИ – София. По делото е изслушано и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертното заключение на вещото лице инж. Й. Й. по допуснатата съдебна автотехническа експертиза (САТЕ). Според констатациите на вещото лице, формирани на база приобщения по делото писмен доказателствен материал и изслушаните свидетелски показания, механизмът на ПТП е следният: на .........., около 21:00 часа, лек автомобил .........“, с рег. № ..... се движи по бул. „...........“, с посока от ул. ............т“ към „.............“, и в района на № 489 превозното средство преминава през дупка на платното за движение. Всички увреждания по лек автомобил .........“, с рег. № ..... отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил .........“, с рег. № ..... изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 1 190,40 лева. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло експертното заключение на вещото лице по САТЕ като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съдът е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу възложителя на работа, при или по повод на която са причинени вредите. Съгласно визираната правна норма основателността на предявения главен осъдителен иск, при наведените от ищеца фактически твърдения, се обуславя от позитивното кумулативно установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1./ сключен със застрахователя-ищец договор за имуществена застраховка за процесното МПС, с валидно застрахователно покритие към сочената дата на ПТП; 2./ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3./ плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя-ищец в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4./ деликтна отговорност на ответника по отношение на увредения-застрахован, възникнала за него в качеството му на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД, както следва: виновно противоправно деяние, осъществено от физическо лице – изпълнител на работата при или по повод извършването й, в причинна връзка с което са причинени вреди в претендирания размер, и обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на работата на прекия делинквент. Съобразно изричното правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване. В тежест на ответника, при установяване на горепосочените предпоставки, е да установи плащане на претендираната сума. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца, последният следва да докаже хипотезата на гражданския деликт и причиняване на вредите при или по повод на извършването на възложената работа. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно задължение за действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на ............ то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по поддържане на общинските пътища. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. В конкретния случай искът е насочен срещу С.......... Според изложеното в обстоятелствената част на исковата молба реализирането на отговорността на ответника се претендира във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържането на общински път и отстраняване на препятствия по него. Като доказателство по делото е представена и приета Застрахователна полица № .........../15.01.2025 г., която обективира сключен между ищцовото дружество и свидетелката Т. В. Т. договор за застраховка „Каско на МПС“ за лек автомобил .........“, с рег. № ........... Полицата е надлежно оформена в изискуемата съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ писмена форма за действителност, като съдържа всички задължителни законови реквизити, регламентирани в нормата на чл. 345, ал. 1 КЗ. Видно от условията по полицата, застраховката е с покритие „А – Пълно каско“. В така очертаната категория следва да се отнесе и самокатастрофата на застрахованото превозно средство вследствие на попадането му в участък с нарушена цялост на пътното платно (дупка) , каквато хипотеза не е предвидена сред изключените рискове. Застрахователният договор е сключен за срок от една година, с период на действие 21.01.2025 г. – 20.01.2026 г., и при уговорена застрахователна сума в размер от 10 500,00 лева, при плащане на застрахователната премия на една вноска. Предвид изложеното, съдът намира за установено по делото съществуването на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка "Каско на МПС" относно лек автомобил .........“, с рег. № ..... в рамките на чието застрахователно покритие попада датата на процесното събитие. При така установеното за застрахователя е възникнало задължение да обезщети собственика на увреденото МПС, като в случая той е изплатил застрахователно обезщетение. От приобщения по делото писмен доказателствен материал се установява, че на 20.05.2025 г. до ищеца е било отправено искане от Т. В. Т. за завеждане на претенция във връзка със сключения застрахователен договор, с твърдения за причинени по застрахования автомобил щети в резултат от ПТП, състояло се в гр. София, на .........., около 21:00 часа, на бул. „...........“, при № 489, при движение от ул. ............т“ към .............. В декларация застрахованото лице е посочило, че ПТП е настъпило поради попадане на автомобила в огромна дупка, и като увредени детайли на автомобила са посочени предна лява гума, предна лява джанта и предна броня. По повод на така декларираното застрахователно събитие при ищеца е образувана преписка по щета № .........../20.05.2025 г., като видно от изготвените по нея доклади и описи – протоколи експерти на застрахователното дружество са констатирали действителното наличие на декларираните с подаденото уведомление увреждания по автомобила и са оценили щетите на стойност 907,29 лева. От представено по делото като доказателство преводно нареждане от 06.06.2025 г. се установява, че ищецът е извършил банков превод на сумата в размер на 907,29 лева по сметка на Т. В. Т., с указано основание за превода – ............ За установяване на спорното по делото обстоятелство, касаещо механизма на настъпване на ПТП и дали репарираните по застраховката вреди са възникнали в причинна връзка с ПТП, реализирано по този начин, пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката Т. В. Т.. Изслушаните показания изхождат от пряк участник в процесното ПТП и възпроизвеждат непосредствено възприети от него обстоятелства. Като съобразява това и като преценява, че показанията са достатъчно конкретни, ясно и последователно изложени, както и че те не се опровергават от останалия доказателствен материал по делото, настоящият съдебен състав кредитира същите като достоверни и приема за установено въз основа на тях, че на сочените от ищеца дата и място е настъпило ПТП с участието на процесния лек автомобил, който е самокатастрофирал вследствие на преминаване през неравност на пътното платно (дупка). Настоящият състав намира за неотносим към предмета на делото доводът на ответника относно липсата на снимков материал от произшествието. В закона няма ограничение на доказателствените средства, които могат да се използват за установяване настъпванета на процесното произшествие, твърдените противоправно поведение на ответната страна, вреди и причинно-следствена връзка. В случая, установяването на спорните по делото обстоятелства се осъществява посредством писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, която доказателствена съвкупност съдът намира за достатъчна за формиране на категоричен краен извод относно осъществяването на елементите, включени във фактическия състав на предявените искове. От кредитираните свидетелски показания се установява, че в резултат от реализираното ПТП на процесния лек автомобил са причинени щети – увредени предна лява гума, предна лява джанта и предна броня. Показанията в тази част изцяло се подкрепят от приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът цени по реда на чл. 202 ГПК като компетентно и обосновано изготвено, както и неоспорено от страните. Предвид изложеното, правният спор между страните по делото се концентрира върху въпроса дали процесното ПТП е настъпило на общински или на републикански път, съответно налице ли са предпоставки за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на С......... – като стопанин на пътя и възложител на работата по неговото управление, ремонт и поддръжка, за настъпилите при процесното събитие вреди. След подробен анализ на събрания по делото доказателствен материал и като съобрази приложимата нормативна уредба, настоящият състав намира, че по делото е установено, че мястото, на което е настъпило ПТП се намира на пътен участък, за поддържането на който отговаря ............ респ. ответната община е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените спрямо нея искове. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното: Предвид постъпилата по делото информацията от .............., Областно управление – гр. София, че в процесния пътен участък за поддръжката на двете външни ленти за движение отговаря Областно управление на АПИ – гр. София, а за останалите три директни пътни ленти – ............ то въпросът за точното място, на което се е намирала дупката на платното за движение, вследствие попадането в която на застрахования при ищеца лек автомобил са причинени щети е обуславящ за основателността на предявения главен иск. Съдът намира този въпрос за категорично изяснен въз основа на събрания по делото доказателствен материал, еднопосочно сочещ, че точното място, на което се е намирала процесната дупка, респ. точното място на реализиране на процесното ПТП, е продължението на лявата външна лента на движение по бул. „...........“ в посока към .......... или това е отклонението/отбивката на „...........“ в посока към Северната скоростна тангента, онагледено на приложения от .............. чертеж в розов цвят. За да приеме за установено, че именно това е мястото на ПТП, съдебният състав съобрази приетия по делото Протокол за ПТП № ........., съставен от полицейски служител в отдел ................“ при СДВР, и начертаната в него схема на настъпилото ПТП, съдържаща обозначение на точното място на неговото настъпване – по пътния възел, свързващ бул. „...........“ и .............. Констативният протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, ако е съставен по предвидения в закона ред – аргумент от чл. 179 ГПК. В случая, представеният по делото протокол удостоверява, че полицейски служител е посетил местопроизшествието и следователно протоколът обективира не само авторството на изявлението, датата и мястото на съставянето му, но и другите факти, непосредствено възприети от длъжностното лице, а именно: мястото на настъпване на ПТП, наличието на дупка на пътното платно, факта, че тя не е била сигнализирана и обезопасена, както и видимите вреди по увреденото МПС. Отразеното в Протокола за ПТП място на настъпване на ПТП в пълна степен кореспондира и със схемата, която водачът на увредения автомобил е начертал в депозираната пред ищеца на .......... декларация, явно сочеща, че ПТП е настъпило след предприета от водача маневра за отклонение надясно в посока към .............. Данните, изнесени от водача пред застрахователя, се потвърждават от свидетелката Т. Т. и в хода на разпита й пред съда, като същата ясно заявява, че има спомен относно мястото на настъпване на ПТП – „При напускане на ..........., на самата отбивка за северната тангента“. В същия смисъл е и онагледената в приложената докладна записка схема на ПТП, отразяваща личните впечатления на посетилия мястото на ПТП служител на Отдел ................“ – СДВР – младши автоконтрольор ............ При съвкупния анализ на така приобщения доказателствен материал и липсата на друг, опровергаващ го, съдът приема, че ПТП е осъществено на продължението на лявата външна лента за движение на бул. „...........“, съставляваща отклонение към .......... която е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от .............., която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища. По отношение на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗП регламентира, че Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона (ППЗП). Съгласно чл. 47 ППЗП, поддържането на пътищата включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя. По делото не се спори, а и се установява от постъпилата справка от .............., че пътният участък, на който е настъпило процесното ПТП, е част от урбанизираната територия на С.......... Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ППЗП, Агенцията осъществява дейностите по поддържане на републиканските пътища, включително и текущия ремонт, които са извън границите на урбанизираните територии и в платната за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания. Разпоредбата на чл. 48, т. 2 ППЗП предвижда, че организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на съответните общини за: общински пътища; тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания; републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население над 100 000 души /каквото безспорно е гр. София/, като .........." участва във финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км от съответния клас път, предвидени в бюджета на агенцията за текущата година. Предвид нормата на чл. 48 ППЗП, организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на .........." относно републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии, платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души, като при постигната взаимна договореност между агенцията и общините тези дейности могат да се осъществяват съвместно, а в случаите като настоящия – републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население над 100 000 души, задължението за организиране на дейностите по поддържане е вменено на съответната община, като .........." участва във финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км от съответния клас път, предвидени в бюджета на агенцията за текущата година – чл. 48, т. 2, б. "в" ППЗП и чл. 55, ал. 2 ППЗП. Анализът на посочените разпоредби обуславя извода, че отговорност за поддържането и ремонта на републиканските пътища, преминаващи през градовете с население над 100 000 души – какъвто несъмнено е гр. София, носят общините, на чиято територия се намират. Следователно, на общината е вменено задължението да поддържа републиканските пътища в границите на града в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава незабавно сигнализиране и отстраняване във възможно най-кратък срок на всяка настъпила неизправност на пътната настилка /каквато безспорно са дупките/, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея МПС – чл. 13, ал. 1 и чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Предвид гореизложеното, отговорността на С......... произтича от регламентираното в Закона за пътищата и Правилника за прилагането му правило, че републиканските пътища в границите на градовете се поддържат от съответните общини с население над 100 000 души. В този смисъл е и трайната практика на СГС, обективирана в Решение № 1132 от 20.02.2026 г. на СГС по в. гр. д. № 455/2025 г., Решение № 7042 от 19.12.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 14419/2023 г., Решение № 5558 от 3.11.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 9354/2022 г., Решение № 1612 от 20.03.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 1825/2023 г., Решение № 2307 от 19.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3872/2023 г., Решение № 364 от 15.01.2014 г. на СГС по в. гр. д. № 3375/2013 г. и др. Липсата на договореност между общината и „Агенция Пътна инфраструктура“ във връзка с организирането на процесния пътен участък съставлява неизпълнение на законово задължение и не може да рефлектира върху правата, които трети лица имат или да осуети тяхното упражняване – в този смисъл Решение № 370 от 01.12.2015 г., постановено по гр. дело № 2310/2015 г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение, Решение № 1132 от 20.02.2026 г. на СГС по в. гр. д. № 455/2025 г. Следователно, макар и процесният път да е част от републиканската пътна мрежа, той се намира в урбанизираната територия на гр. София и по силата на чл. 48, т. 2, б. "в" ППЗП на общината е вменено задължението да поддържа републиканските пътища в границите на града в изправно състояние – чл. 167, ал. 1 ЗДвП. От обстоятелството, че на пътната настилка на републикански път в границите на гр. София, към момента на настъпване на застрахователното събитие е имало необозначена и необезопасена неравност на пътното платно (дупка), следва извод, че С......... не е изпълнила вмененото й законово задължение, което обосновава пасивната й материалноправна легитимация по предявените искове. Въз основа на всичко изложено, съдът приема за доказано, че в срока на действие на сключената при ищеца имуществена застраховка е реализиран покрит застрахователен риск – ПТП, с участието на застрахования лек автомобил, настъпило при преминаването му през необозначена и необезопасена неравност на пътното платно, в причинна връзка с което по автомобила са нанесени щети, репарирани от ищеца с изплащане на застрахователно обезщетение в размер от 907,29 лева. С оглед на причината за настъпване на ПТП, а именно наличие на несигнализирано препятствие – дупка на пътното платно, и мястото на инцидента – републикански път в границите на населено място с население над 100 000 души, съдът намира да е осъществен фактическият състав на деликтната отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД. По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. От заключението на вещото лице по САТЕ, неоспорено от страните по делото, се установява, че като стойността на ремонта на увредения автомобил по средни пазарни цени възлиза на 1 190,40 лева, която сума е дори по-висока от заплатената и съответно претендирана в настоящото исково производство такава в размер на 907,29 лева. По изложените съображения, съдът приема, че в полза на застрахователя, който се е суброгирал в правата на застрахования, е възникнало вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение от 907,29 лева. Ответната страна не твърди, а и не се установява по делото да е погасила същото чрез плащане или чрез друг погасителен способ, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Задължението на ответника да възстанови изплатеното от ищеца обезщетение е парично, поради което и на общо основание се дължи обезщетение за забавено изпълнение. Това задължение на ответника към ищеца не е обвързано със срок, тъй като вземането на ищеца не е от непозволено увреждане, а регресно вземане, за което е предвидена законова суброгация в правата на увреденото лице, която обаче е ограничена до размера на платеното застрахователно обезщетение, а не обхваща другите права на застрахования увреден, поради което и по отношение на ищеца ответникът изпада в забава след получаване на поканата. В случая до ответника е отправена покана за плащане, получена на 07.07.2025 г., в която на ответника е даден 10-дневен срок за изпълнение, като към датата на сезиране на съда плащане не е било извършено от ответната община. Следователно, последната е изпаднала в забава на плащането от заявената в исковата молба начална дата на мораторната лихва – 18.07.2025 г. За периода 18.07.2020 г. – 24.08.2025 г. размерът на мораторната лихва върху предявената главница от 907,29 лева, изчислена по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на лихвен калкулатор в интернет за изчисляване на законна лихва, възлиза на 11,40 лева. Следователно искът е за мораторна лихва е изцяло основателен. Относно разноските: При този изход на спора право на разноски има ищецът, на който следва да се присъдят направените разноски в общ размер на 525,65 евро. Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав