Решение № 5392 от 22.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 5348/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С Решение № 2524/14.02.2024 г. по гр.д. № 50049/2023 г. по описа на СРС, 66 състав е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ извършеното на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО със Заповед № 171/06.07.2023 г. на Ректора на Медицински университет – София уволнение на Д. Д. Д. от длъжността „Главен асистент“ в Катедра „Обща и оперативна хирургия“ на Медицински факултет – София и Д. Д. Д. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – „Главен асистент“ в Катедра „Обща оперативна хирургия“ на Медицински факултет при Медицински университет – София на основания чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. С Решението Медицински университет – София е осъден да заплати на Д. Д. Д. сумата от 800 лева – разноски по делото, както и по сметка на Софийски районен съд сумата от 100 лева – държавна такса. Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 63364/26.02.2024 г., подадена от Медицински университет - София, в която се поддържат възражения за неговата недопустимост и неправилност. Въззивникът поддържа, че решението е недопустимо, тъй като исковата молба е насочена към Медицински университет – София – Медицински факултет, посочен като работодател. Посочва, че това е и ответникът, който е конституиран по делото като ответник, на него са връчвани съдебни книжа и е участвал по делото чрез процесуален представител. В обжалваното решение, обаче, съдът приел, че действителния ответник по настоящия спор се явявал Медицински университет – София чрез неговите органи съгласно ЗВО и чл. 44 от Правилника за устройството и дейността на МУ. Това бил ответник, който не бил конституиран по делото като ответник, не бил призоваван, не бил получавал съдебни книжа и не бил участвал в съдебното производство пред СРС, поради което и постановеното решение било недопустимо. На следващо място, Медицински факултет при Медицински университет не бил надлежен ответник, тъй като не е работодател на ищеца, тъй като трудовите договори с научно-преподавателския състав се сключвали от Ректора на Медицинския университет – София – чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗВО, чл. 75, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на МФ на МУ – София. Твърди, че съгласно чл. 34, ал. 1, т. 16 от Правилника деканът на Медицинския факултет сключвал и прекратявал договорите с неакадемичния състав на Медицинския факултет. При условията на евентуалност – в случай, че не бъде прието, че решението е недопустимо на посочените основания, поддържа, че то е неправилно. Поддържа, че при произнасяне по предявените искове, в нарушение на задължението му по чл. 236, ал. 2 от ГПК съдът не подложил на съвкупна преценка всички доказателства по делото в тяхната цялост и пълнота на съдържанието, не е обсъдил всички възражения в процеса и доводите на страните, в резултат на което е достигнал до погрешни фактически констатации, а от там и до погрешни правни изводи. Поддържа, че мотивите на решението не отговарят на изискванията на чл. 235 и чл. 236 от ГПК – липсвала преценка и анализ на писмените доказателства по делото и правните доводи на ответника, като съдът е намерил за неотносими към спора единствено протокол № 1/12.05.2023 г. на Катедрения съвет на Катедра „Обща и оперативна хирургия“ и Протокол № 30 от 15.06.2023 г. на факултетния съвет. Останалите доказателства съдът намерил за неотносими. Поддържа, че не било спорно между страните и това било безспорно установено по делото, че ищецът е заемал длъжност „Главен асистент, висше училище“, Катедра „Обща и оперативна хирургия“ на Медицински факултет при МУ – София по силата на трудов договор за допълнителен труд № 263/31.10.2014 г. и Допълнително споразумение № 157/19.07.2017 г. Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед № 171 от 96.07.2017 г. на Ректора на Му на основание чл. 334 от КТ във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО. Съдът приел, че въз основа на приетия Протокол от заседанието на катедрения съвет на Катедра Обща и оперативна хирургия при МФ не можело да се изведе обоснован извод за наличието на предвидените в специалния закон материалноправни предпоставки за законосъобразност на уволнението. Напълно необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства по делото съдът приел, че за ищеца съществувала възможност да преподава научната дисциплина като да бъде прехвърлен или преквалифициран в срочна научна дисциплина. Този извод противоречал пряко на решенията, взети от Катедрения съвет от 12.05.2023 г. Не било взето предвид обстоятелството, че трудовото правоотношение на ищеца с УМБАЛ „Александровска“ ЕАД били прекратени, считано от 05.04.2023 г., както и че това е единствената клинична база за обучение по дисциплината „Обща и оперативна хирургия“, поради което и така била преустановена възможността на д-р Д. да извършва лечебно – диагностична дейност на територията на лечебното заведение. Не било взето предвид и решението на Катедрения съвет, че не може да се осигури/възложи изпълнението на преподавателска дейност по дисциплината „Обща и оперативна хирургия“ на гл. ас. Д-р Д. в клинична база извън Клиниката по обща и чернодробно – панкреатична хирургия на УМБАЛ Александровска ЕАД и/или прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина. Съдът пропуснал да анализира и процесния трудов договор, в който било уговорено, че основната месторабота е УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, като било посочено, че при прекратяване на основния трудов договор се прекратявал и допълнителния. Съдът не обсъдил и второто прекратително основание – чл. 334 от Кодекса на труда – с предизвестие 15 дни. Поддържа, че специалните основания, предвидени в чл. 58 от ЗВО не изключвали общите основания за прекратяване на трудовото правоотношение по КТ, когато те били осъществени. Допуснати били и нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане и решаване на делото, които довели до постановяване на неправилно решение. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 138018/25.04.2024 г., подаден от въззиваемия Д. Д. Д., с която поддържа доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по гр.д. № 50049/2023 г. по описа на СРС, 66 състав е образувано по искова молба, подадена от Д. Д. Д., с която са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда против Медицински университет – София – Медицински факултет. Ищецът твърди, че бил в трудовото правоотношение и работел по силата на безсрочен трудов договор на 0, 25 длъжност „главен асистент, висше училище“ в Катедра „Обща и оперативна хирургия“ на Медицински факултет при МУ – София. Твърди, че със Заповед № 171/06.07.2023 г. на Ректора на Медицински университет – София, Медицински факултет трудовият му договор бил прекратен на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО и чл. 334 от КТ. Поддържа, че уволнението му е незаконно. Не била налице посочената в заповедта предпоставка – невъзможност за осигуряване на преподавателска дейност, тъй като е следвало да е налице абсолютна и пълна невъзможност да му бъде осигурено изпълнение на преподавателска дейност, която невъзможност не била в причинно-следствена връзка с негово виновно поведение, както и такова на ответника. Поддържа, че хипотезата на чл. 58, ал.1, т. 3 от ЗВО включвала единствено пълна и трайна невъзможност да се осигури изпълнение на преподавателската дейност. Твърди, че незаконосъобразността на уволнението се дължи на липсата на обективни причини, които да са породили невъзможността на ответника да му осигури изпълнение на преподавателската му дейност. Твърди, че уволнителната заповед не е мотивирана, като се препращало към протоколи, с които ищецът не бил запознат. Твърди, че учебният план не бил изменен и не били премахвани учебни дисциплини, както не се било намалило годишна учебна натовареност. В уволнителната заповед били посочени две коренно различни основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Едната – чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО и една обща. Нямало как трудовото правоотношение да бъде прекратено на две основания, поради което и уволнението било незаконосъобразно. Моли уволнението да бъде признато за незаконно и за бъде отменено и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Медицински университет – София, Медицински факултет, с който оспорва предявените искове. Заявява, че не оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата молба, но посочва, че основание за прекратяване на трудовото правоотношение е чл. 334, ал. 1 от КТ, както и че не съществувало задължение за работодателя да търси друга възможност за осигуряване на преподавателска дейност с оглед прекратяване на основното трудово правоотношение. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са основателни срещу Медицински университет – София, който се явява работодател. Приел е, че не съществува основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 от КТ, тъй като не била налице пълна и трайна невъзможност да се осигури изпълнение на преподавателската дейност. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно. Във въззивната жалба са въведени доводи за недопустимост на постановеното решение, тъй като с исковата молба и с уточнителна молба, ищецът изрично е посочил, че ответник по предявените искове е Медицински университет – София – Медицински факултет, като исковете са уважени срещу ненадлежен ответник, както и че действителния работодател не е бил конституиран в производството по делото. В исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 50049/2023 г. по описа на СРС, 66 състав ищецът е посочил, че предявява искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и 2 от КТ срещу Медицински университет София – Медицински факултет. В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е възникнало трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор на 0, 25 длъжност „главен асистент, висше училище“ в Катедра „Обща и оперативна хирургия“ на Медицински факултет при МУ – София, като със Заповед № 171/06.07.2023 г. на Ректора на Медицински университет София – Медицински факултет трудовият договор е прекратен. С Разпореждане от 08.09.2023 г. районният съд е оставил без движение исковата молба като е указал на ищеца в едноседмичен срок с молба с препис за ответника да заяви изрично с кой субект е възникнало трудовото правоотношение, кой субект е ответникът по иска и негов работодател – МУ – София или МУ София – Медицински факултет, къде е полагал труд, кой му е изплащал трудово възнаграждение. В указания срок с молба вх. № 287814/16.10.2023 г. ищецът е посочил, че трудовото му правоотношение е възникнало с Медицински университет София – Медицински факултет с ЕИК – 8313857370037. Препис от исковата молба и доказателствата е връчен на Медицински факултет – Деканат, като в срока по чл. 131 от ГПК постъпил отговор от Медицински факултет – Деканат при Медицинския университет, представляван от декана на факултета проф.д-р Димитър Буланов, дм. Пред първоинстанционният съд посочения като ответник Медицински факултет е представляван от процесуален представител, упълномощен от декана му. При така изложените от ищеца твърдения и направеното искане, въззивният съд намира, че исковете са предявени срещу надлежен ответник, доколкото изрично в титулната част на исковата молба, а така също и в уточнителната молба е заявено, че ответник е Медицински университет – София. Независимо, че е добавено и Медицински факултет, с оглед изложените твърдения относно възникване на трудовото правоотношение и неговото прекратяване, то следва да се приеме, че като ответник е посочен надлежния работодател. Допълнението – Медицински факултет не променя този извод, доколкото то по-скоро отразява мястото на заеманата длъжност в структурата на университета, а не насочва към това, че ответник е именно факултетът. Независимо, че в първоинстанционното производство, ответникът не е бил редовно призоваван, а вместо него като страна в производството е участвал Медицински факултет – Деканат, то постановеното срещу Медицински факултет – София, не е недопустимо. Това е така, доколкото нередовното призоваване на надлежния ответник не води до недопустимост на решението, а може да се отрази на неговата правилност, тъй като нарушението на правото на защита се отразява единствено върху възможността на лишената от участие страна да направи пред въззивния съд искания, за които пред първоинстанционния съд би настъпила преклузия. В конкретния случай, пред въззивния съд са потвърдени действията, извършени от процесуалния представител на ответника – въззивник, поради което и доколкото не са направени нови искания по доказателствата, то постановеното решение се явява допустимо. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба във връзка с правилността на обжалваното решение, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 1 от КТ актът, с който се прекратява трудовото правоотношение трябва да е в писмена форма. Предвидената форма и законоустановеност на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение представляват гаранция на защитените от закона права на работниците или служителите. Установява се от събраните по делото доказателства, че между страните е сключен договор за допълнителен труд № 263/31.10.2014 г., по силата на който д-р Д. Д. Д. е приел да изпълнява 0, 25 длъжност „Асистент, висше училище“ в Катедра по обща и оперативна хирургия към Медицински факултет. С допълнително споразумение от 157/19.07.2017 г. страните са уговорили, че договорът за допълнителен труд е безсрочен. Със Заповед № 171/06.07.2023 г. на Ректора на Медицински университет – София е прекратен трудов договор № 263/31.10.2014 г., изменен с допълнителни споразумения към него, на основание чл. 58, ал.1, т. 3 от ЗВО и чл. 334 от КТ, във връзка с предложение на катедрен съвет на Катедра по обща и оперативна хирургия – Протокол № 1/12.05.2023 г. и Решение на ФС – Протокол № 30/15.06.2023 г. за невъзможност за осигуряване на преподавателска дейност. По отношение освобождаването от длъжност на членовете на академичния състав и преподаватели във висшите учебни заведения са налице два паралелни режима: единият, уреден в разпоредбите на чл. 58 от Закона за висшето образование (ЗВО), а другият в разпоредбите на чл. 35 Закон за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРВ). Трудовото правоотношение с преподавателите във висшите училища, каквото е процесното, може да бъде прекратено и на някое от предвидените в Кодекса на труда основания, включително и тези относими към договора за допълнителен труд. Законът за висшето образование с нормите на чл. 58 и чл. 58а създава специални основания за прекратяване на трудовите правоотношения с тези лица предвид специфичната преподавателска дейност, в т.ч., когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност - чл. 58, ал. 1, т. 3 от Закона за висшето образование. По отношение на преподавателите във висшите учебни заведения Кодексът на труда намира субсидиарно приложение - нормите на Кодекса на труда са приложими само когато липсват специални норми в ЗВО. Преценката дали прекратяването на трудовото правоотношение касае неуредена в специалния закон хипотеза или следва да се приложи съответното правило от Кодекса на труда, следва да бъде направена във всеки конкретен случай. Във всеки конкретен случай обаче е необходимо внимателно да се прецени дали става дума за неуредена в специалния закон хипотеза /когато ще се приложи съответното правило от КТ/ или за специално разрешение на ЗВО, изключващо общия ред по КТ. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО, членовете на академичния състав се освобождават от длъжност, когато не може да им се осигури изпълнение на преподавателска дейност. Това основание за прекратяване на трудовото правоотношение е специално и то изключва прилагането на общите правила на Кодекса на труда. В този смисъл, ЗВО дерогира приложението на разпоредбата на чл. 334 от КТ и съответно преценката за законосъобразност на оспорената заповед може да бъде направена единствено по отношение на наличието на основанията, предвидени в специалния закон. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО предвижда едно безвиновно основание за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, когато е налице обективно и трайно състояние, което не е в причинно-следствена връзка с виновно поведение на някоя от страните в трудовото правоотношение. В чл. 73 от Закона за лечебните заведения работещите в лечебните заведения, придобили качеството на университетска болница по реда на чл. 90, ал. 4, могат да сключат допълнителен трудов договор за осъществяване на преподавателска дейност във висшето училище за определен срок, като в тези случаи се прилага чл. 48, ал. 3 от Закона за висшето образование (академичните длъжности се заемат при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България и на правилниците на висшите училища. В чл. 78, ал. 1 от Правилника на устройството и дейността на Медицински факултет при Медицински университет – София е предвидено, че членовете на академичния състав се освобождават от длъжност когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществува възможност за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина (т. 3), като в алинея 2 е посочено, че освобождаването от длъжност се извършва след решение на Медицински факултет. Видно от приетите по делото № 1/12.05.2023 г. на Катедрен съвет на катедра Обща и оперативна хирургия и Протокол № 30/15.06.2023 г., че е констатирано прекратяване на основно трудово правоотношение на ищеца, както и е съобразено, че осъществяването на дейността може да бъде извършено само в бази на „Александровска болница“ ЕАД – като основна база на КООХ и липсата на необходимост за разширяване на базата за обучение, предлага на Факултетния съвет, а Факултетния съвет е приел решение да предложи на Ректора на МУ – София, д-р Д. Д. Д. да бъде освободен или да бъде прехвърлен или преквалифициран в сродна научна дисциплина (без да е посочено конкретно каква). Въз основа на така, установеното, въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния съд, че не е възникнало основание за прекратяване на трудовото правоотношение по договор за допълнителен труд по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда. Преценката дали е била налице възможност да бъде осигурена преподавателска дейност е извършена от членовете на Катедрения и Факултентия съвет на МУ – София, като са изложени съображения относно невъзможността тази дейност да бъде осъществявана с оглед прекратяване на основното трудово правоотношение на преподавателя с УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, представляваща база за обучение на студенти. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е било да установи, че е била налице такава възможност, доколкото липсата й представлява отрицателен факт. В хода на производството не са въведени твърдения от страните, че е било възможно преквалифицирането на ищеца в друга специалност или осигуряване на възможност да осъществява преподавателска дейност в друга обучителна база на университета. Следователно и неправилно районният съд е приел, че не е осъществено основанието за прекратяване на договор за допълнителен труд. По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло и предявените искове отхвърлени. Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК въззиваемия следва да бъде осъден да заплати 1172 лева, направени във въззивното производство разноски и 1200 лева – в първоинстанционното производство. Воден от горното, съдът