Присъда № 4 от 17.9.2026 г. на Военен съд - Пловдив по дело № 41/2026 г.

против ••• Л. Н. К., от военно формирование ••• - П, предаден на съд по чл. 385, алт.2 от НК. На основание чл. 301, чл. 303 и чл. 305 от НПК Мотиви към Присъда № 4 от 17.09.2026 г. по НОХД № 41/2026 г. Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното: Подсъдимият ••• Л. Н. К. е предаден на съда за престъпление по чл. •••385, алт. 2 от НК за това, че за периода от 07.08.2025 г. до 14.10.2025 г., като военнослужещ от състава на в.ф. ••• – П, към •••, на длъжност: „•••“ на военно формирование ••• –П систематически се отклонявал от изпълнението на задълженията си по военна служба, за времето от 08.00 ч. до 17.00 часа, на дати: 07.08.2025г., 08.08.2025г., 11.08.2025г., 12.08.2025г., 1•••.08.2025г., 14.08.2025г., 15.08.2025г., 18.08.2025г., 19.08.2025г., 20.08.2025г., 21.08.2025г., 22.08.2025г., 25.08.2025г., 26.08.2025г., 27.08.2025г., 28.08.2025г., 29.08.2025г., 01.09.2025г., 02.09.2025г., 0•••.09.2025г., 04.09.2025г., 05.09.2025г., 09.09.2025г., 10.09.2025г., 11.09.2025г., 12.09.2025г., 15.09.2025г., 16.09.2025г., 17.09.2025г., 18.09.2025г., 19.09.2025г., 2•••.09.2025г., 24.09.2025г., 25.09.2025г., 26.09.2025г., 29.09.2025г., •••0.09.2025г., 01.10.2025г., 02.10.2025г., 0•••.10.2025г., 06.10.2025г., 07.10.2025г., 08.10.2025г., 09.10.2025г., 10.10.2025г., 1•••.10.2025г., 14.10.2025г., като не се явявал на работа във военното формирование. Военно-окръжна прокуратура – П моли съда да приеме, че поддържа повдигнатото обвинение и счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства и се потвърждава и от изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Сочи, че в действителност подсъдимия е подал два рапорта, с които е поискал да се прекрати неговото трудово правоотношение със военното формирование, дали правилно му е отказано или не, това е въпрос които подлежи на съдебен контрол, но не в настоящото производство. Установи се по категоричен начин, че известно време след депозиране на рапортите, подсъдимият се е явявал на служба, като е извършвал единствено фактическо предадена на числящото му се имущество, без да има реално изготвяне на протокол „сдал” – „приел”. Същият се доказа по категоричен начин, че е узнал още в деня на подаване на първия рапорт становището на командира му, лично в негово присъствие. Узнал е и за изразеното становище по втория рапорт, лично още в деня на поставянето му от св. Б., от която е бил уведомен.Въпреки,че не е получил разрешение от командира на в.ф. 52 6•••0 – П в един момент от 07.08.2025 г. до 14.10.2025 г., той е преустановил да се явява на работа. Безспорно се установи, че това той е направил по съвет на адвоката, който му е заявил, че той не е бил вече военнослужещ и то още от деня на подаване на рапортите. Ето защо представителят на ВОП – П, моли съда да цени показанията на разпитаните в тази насока свидетели. Въпреки това той е продължил да получава трудовото си възнаграждение до края на месец август, същата година. В описаните в обвинителния акт работни дни през този период, не е изпълнявал служебните си задължение, поради което представителят на ВОП – П сочи, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл. •••385, алт. 2 от НК, а именно, че в този период систематично се е отклонявал от изпълнението на задълженията си към военна служба. Не следва в настоящият казус сочи представителя на ВОП – П да се обсъжда поведението на командира. Представителят на ВОП – П сочи, че категорично след като подсъдимият не е бил освободен военна служба, той е имал качеството на военнослужещ, т.е. в това си качество е осъществил деянието за което е привлечен по наказателното дело с предаване на съд. По изложените съображения, представителят на ВОП – П моли съда да го признае за виновен в извършването на това инкриминирано деяние. При определяне на размера на наказанието моли съда да се съобрази с чистото съдебно минало към датата на деянието, добрите характеристични данни, а като отегчаващи такива моли съда да приеме, липсата на признание, грубото нарушение на установения войскови ред и укоримостта при осъществяване на деянието. Моли съда да определи наказание към минималния размер предвиден по закон, като за поправянето и превъзпитанието му, така определеното наказание да бъде отложено в хипотезата на чл. 66, ал.1 от НК с минималния предвиден по закон изпитателен срок в размер на ••• години. За подсъдимият се явява адв. Д., който излага становище,че не е съгласен категорично с доводите на представителя на ВОП – П, че има извършено престъпление. Сочи, че съгласно чл. 168 от ЗОВСРБ, „страната има право да прекрати договора за военна служба с предизвестие“, като акцентира на това, че страната „има право“. Налице е депозиран рапорт по чл. 168 от ЗОВСРБ, факт потвърден много подробно в показанията от страна на свидетелката с-на Б.. Защитата акцентира на факта, че в ППЗОВСРБ в чл. 82 изрично е указано как се приема и какви следва да са действията впоследствие. Това последвало „не съм съгласен“ сочи защитата не само, че не е нередно, но и противозаконно действие от страна на командира. Моли съда да приеме довода, че след като закона казва, че военнослужещият има право то може ли командира да каже „не съм съгласен“. Сочи, че още с първата резолюция, командира свидетеля полк. Г. върши нарушение, а не подзащитният му ст. серж. К.. Акцентира и на факта, че нито първият, нито втория рапорт са му били приети, поради което следва да се приеме, че закононарушение извършва самият командир на военното формирование, което му поведение, предоставя и е определящо и за по нататъшното поведение на подсъдимия ст. серж. К.. Факт е, че военнослужещият има право да депозира рапорт по чл. 168 от ЗОВСРБ, но другата страна дължи обезщетение. Акцентира на чл. 8 2, ал. ••• от ППЗОВСРБ, обаче казва „С рапорта военнослужещият уведомява длъжностното лице, в чиито правомощия е прекратяването на договора за военна служба и освобождаването от военна служба, че след изтичането на срока на предизвестието едностранно прекратява договора“, защитата акцентира, че с този рапорт той няма да спази предизвестието. По отношение на престъплението за което подзащитият му е предаден на съда, защитата акцентира, че следва да се извърши анализ на текста на чл. •••385 от НК. Той е създаден с приемането на самия Наказателен кодекс през 1968 година. Сочи, че този текст е действал за всеобщата военна служба, като са били налице два вида военнослужещи. По отношение на свръхсрочнослужещите действително сочи защитата тогава са нямали право да напускат, да не служат докато командира не разреши това е текста на чл. •••385 от НК. Този текст е бил създаден съгласно тогавашната правна уредба, когато военната служба е била задължителна и сочи защитата е в пълно противоречие със Законът за всеобщата военна служба в Република България. Този текст не намира приложение и в пълно противоречие със сегашния статут на въоръжените сили на армията където военната служба е договорна. Те служат по договор и щом е по договор, то всеки договор може да се разтрогне. Защитата акцентира и на факта, че в Заповедта на Министъра на отбраната, на основанието на което той е уволнен, не се изисква да е налице образувано досъдебно производство, а именно уведомяване от органите на досъдебното производство. Единствено е казано „военнослужещ който употребява алкохол“. В случая военната полиция уведомява военното формирование и от страна на формированието е последвало уволнение база на Заповедта на Министъра на отбраната. Моли съда да приеме, че в настоящият случай нямаме волеизявление от командира за прекратяване на договор, по подадените рапорти. Поради, което защитата сочи , че в случая няма извършен състав на обективна и субективна страна, защото няма компетентност командира да откаже. Акцентира и на факта, че след като е налице депозиран рапорт до формированието, то подзащитият му вече не е военнослужещ и затова не се е явявал на работа. Защитата акцентира и на факта,че в действителност именно той му е разяснил какъв е закона. На следващо место защитата акцентира и върху факта, че е друг въпроса, че макар подзащитният му макар и да военнослужещ не е освободен и е военнослужещ и не е освободен от това да си сдаде имуществото. Безспорно е , че той може да сдаде и след като е уволнен. Факт е, сочи защитата, че той е получил трудовото възнаграждение до издаване на заповедта за уволнение, но това от проф. Кожухаров сочи защитата е запомнил, че които плаща зле, плаща два пъти. На следващо место защита сочи,че не е налице субективния състав на престъплението, а именно Съзнава ли той, че върши престъпление? Преставал е да се явява на работа след като неговия адвокат му е казал; „ти вече не си военнослужещ“. Защитата сочи, че с подаването на рапорта, той вече не е военнослужещ, защото закона казва, че той има право да го прекрати с предизвестие и има право да уведоми, че няма да спази предизвестието. Поради горното защитата сочи, че няма извършено престъпление и моли съда да постанови една оправдателна присъда. По отношение на заповедта за дисциплинарно уволнение тя е отменена от съда единствено на процесуално основание. ПОДСЪДИМИЯТ ••• К сочи, че е невинен. Нямал е разрешение от командира да не ходи на работа, но по съвет на адвоката спрял да ходя на работа, защото след депозиране на рапортите във военното формирование, вече не бил военнослужещ. Обясни, че единия рапорт е депозирал на 20.06.2025 г. - ден петък , а другия на 2•••.06.2025 г. - ден понеделник. След което е ходил на работа, тъй като имал липси и след като ги е възстановил е спрял да ходи, по съвет на адвоката. Макар да не е бил изготвен протокол за фактическо сдаване и за възстановяване на липсите. Обясни, че от 2•••.06.2025 г. до 06.08.2025 г. когато ходил на работа, не е бил разбрал становището на командира и по двата му рапорта. Никой не му е бил казал отговорите от командира, защото никой не му обръщал внимание. Никой не се интересувал от него като военнослужещ, въпреки че е нямал забрана да влиза в личен състав на военното формирование. Моли съда да го признае за невинен. Подсъдимият ••• Л. Н. К. бил на служба в БА от 01.02.2005 г. - кадрова справка на л. •••1, т. 9 от същата от ДП № 65 - Рп/2025 г. Във военно формирование ••• – П е бил на служба от 01.06.2007 г. на длъжност „•••“. От 01.07.2020 г. е бил на длъжност „•••“ на в.ф. ••• – П. ••• Л. К. показвал добри войнски и командирски качества. Умеел е да работи в екип и в екстремни ситуации. Показвал е добри войскови качества - кадрова характеристика на л. •••7 от ДП № 65 - Рп/2025 г. Бил награждаван служебно, но и бил наказван - служебен картон на л. •••8 - л. 40 от ДП № 65 - Рп/2025 г. Съгласно Заповед № ЗЛС - 25 от 08. 10.2025 г. на командира на в.ф. ••• – П на подсъдимия ст. серж. К. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляването в запаса на военнослужещ – л. 85 - л. 87 от ДП № 65 - Рп/2025 г., за това, че на 16.06.2025 г. около 16:57 часа в гр. П, на ул. Г.С.Р.“ пред дом № 2 е било установено, че е управлявал МПС „•••” с рег. № ••• с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред със техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“, а именно - 1,81 промила в кръвта. Със Заповед № ЗЛС -27 от 29.10.2025 г. на л. 88 от ДП № 65 - Рп/2025 г., подсъдимият ст. серж. К. бил отчислен от списъчния състав на в.ф. ••• – П, считано от •••0.10.2025г. ОСЪЖДАН е с определение № 1••• по НОХД № 162/2025 г. по описа на Военен съд – П, влязло в сила на същата дата - 10.12.2025 г. за извършено престъпление по чл. •••4••• б, ал. 1 от НК като са му били наложени наказания от ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от три години. ПО ВРЕМЕ НА СЛУЖБАТА СИ ПОДСЪДИМИЯТ ИЗВЪРШИЛ СЛЕДНОТО: На 16.06.2025 г., в гр. П, по ул. "Г.С.Р“, срещу дом № * подсъдимият ст. серж. К. бил спрян за проверка от органите на МВР и било установено, че управлява собственото си МПС „•••“ с per. № •••, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,81 на хиляда, установена по надлежния ред - Протокол за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух с доказателствен анализатор № 68/16.06.2025 г. съгласно Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. За това престъпление на подсъдимия ст. серж. К. му било повдигнато и предявено обвинение за престъпление по чл. •••4•••б, ал. 1 от НК. По това дело той сключил споразумение с Военно - окръжна прокуратура – П, което било одобрено от Военен съд – П, а именно - Споразумение № 1•••/10.12.2025 г., НОХД № 162 /2025 г. по описа на Военен съд – П. За това, че срещу подсъдимия ст. серж. К. било образувано ДП № •••••• - Рп/2025 г. била изпратена информация до в.ф. ••• – П, чрез изпратено Писмо с рег. № ВПД - ПД - 21 от 17.06.2025 г. на Директора на Регионална служба „Военна полиция“ - П, което било входирано във в.ф. ••• – П под Вх.№ 2 - 424 от 19.06.2025 г., видно от приложена Заповед на командира на в.ф. ••• – П № ЗЛС - 25 от 08.10.2025 г. – л. 85 - л. 87 от ДП № 65 - Рп/2025 г. За наличието на това уведомително писмо с Рег.№ ВПД - ПД - 21 от 17.06.2025 г. от Директора на Регионална служба „Военна полиция“ – П и с цел установяване на факта, че същото е било изготвено и изпратено бе изискано и приобщено НОХД № 162/2025 г. по описа на ВС – П, като е видно от писмо на л. 5 от ДП № •••••• - Рп./2025 г., че в действителност има изпратено такова от Регионална служба „Военна полиция“ - П до в.ф. ••• – П. Горното е продиктувано от постъпилите писма – отговор с Рег. № ПД - 42 - ••••••2 от 08.09.2026 г. – л. 1•••5 от съдебен том по НОХД № 41/2026 г., с което ни уведомяват , че Регионална служба „Военна полиция“ – П не се съхраняват екземпляри от уведомителни писма за започване на ДП срещу подсъдимия ст. серж. К.. Писмата са изготвени в два екземпляра, като първият екземпляр се съдържа в образуваното ДП № ••••••-Рп/2025 г., а вторият екземпляр се изпраща на ВОП – П и на база на отговор с Вх. № 1085 от 15.09.2026 г. на л. 1•••7 от съдебен том по НОХД № 41/2026 г. от ВОП – П, с което ни уведомяват, че изпратеното писмо от Регионална служба „Военна полиция“ – П не е било приложено към прокурорското дело. На база на уведомяването на в.ф. ••• – П била назначена комисия със Заповед № ЗРД -•••01 от 19.08.2025 г. на командира на в.ф. ••• – П. След уведомяване на в.ф. ••• – П от 19.06.2025 г., на 20.06.2025 г. /ден петък/, подсъдимия ст. серж. К. посетил личен състав на в.ф. ••• – П като носел рапорт, в който били вписани две правни основания за прекратяване на трудовото му правоотношение по чл. 16•••, ал. 1 от ЗОВСРБ и чл. 168 от ЗОВСРБ. В деловодството на личен състав на в.ф. 52 6•••0 – П на работа била св. с-на Б.. Тя заедно с подсъдимия ст. серж. К. отишли при началника на личен състав св. майор А., който след като го видял, че в носения рапорт от подсъдимия К., който бил написан на ръка и след като го прочел, изразил становище, че това е „необичаен рапорт“. Поради тази причина св. майор А. изготвил два отделни рапорта, като всеки рапорт съдържал по едно правно основание. В същият ден подсъдимия ст. серж. К. подал рапорт до командването на военното формирование, който бил входиран лично от св. сна Б. с Вх. № 2 - 419/20.06.2025 г. по описа на в.ф. ••• – П – л. 4••• от ДП . В самият рапорт било отразено, че желае договора му за военна служба да му бъде прекратен на основание чл. 16•••, ал. 1 от ЗОВСРБ. След, което тя ведно с подсъдимия отново отишли при началника на личен състав св. майор А.. Там бил и командира на в.ф. ••• – П, св. полк. Г.. Същият се запознал със съдържането на рапорта и в присъствието на останалите три лица, отразил върху рапорта „Не съм съгласен“. На 2•••.06.2025 г. /понеделник/ подсъдимия ст. серж. К. отново посетил личен състав на в.ф. ••• – П. Подал втория рапорт до командването на военното формирование, който отново бил входиран от св. с-на Б. с Вх. № 2 - 425 /2•••.06.2025 г. по описа на в.ф. ••• – П. С този втори рапорт подсъдимия ст. серж. К. молил на основание чл. 168 от ЗОВСРБ да му бъде прекратен договора за военна служба преди изтичане на срока на предизвестието и моли да му бъде удържано обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок. Св. с-на Б. лично занесла рапорта на командира на в.ф. ••• – П, върху който командира св. полк. Г. поставил резолюция „Не съм съгласен“ – л. 44 от ДП. Св. с-на Б. се върнала в деловодството на личен състав, ведно с рапорта и лично и устно уведомила подсъдимия К. за становището на командира. От 2•••.06.2025 г. до 07.08.2025 г. подсъдимия ст. серж. К. се явявал на работното си място, като той предавал само фактически числящото му се имущество на определеното от командира лице, а именно св. ст .серж. С.. Предаването не било пълно, защото това предаване било набързо. Извършена била една проста проверяване на нещата - както показа св. ст. серж. С., не било извършено предаването документално. Самото документално „сдаване и приемане“ било през месец октомври. Като до месец октомври никой не е изпълнявал неговата дейност. На 07.08.2025 г. подсъдимия К. не се явил на работа. Бил потърсен по мобилният му телефонен номер от страна на св.майор П., който бил уведомен от подсъдимия ст. серж. К., че според адвоката му, той вече не е военнослужещ и затова спрял да идва на работа. За целта било изготвено предварително донесение за инцидент от първа група Рег. № ••• - 2•••04/08.08.2025 г. - л. 26 от ДП № 65-Рп/2025 г. Бил търсен и от св. капитан Т., като и него, подсъдимия ст. серж. К. уведомил, че след консултация с адвоката му, той бил вече цивилен гражданин. От своя страна св. капитан Т. ежедневно докладвал, че подсъдимия ст. серж. К. не се явявал на работа. За времето от подаване на първия рапорт с вх. № 2 - 419 /20.06.2025 г. по описа на в.ф. ••• – П, с което уведомявал, че иска да му бъде прекратено трудовото правоотношение по чл. 16•••, ал. 1 от ЗОВСРБ до дата •••1.08.2025 г., подсъдимия ст. серж. К. получавал трудово възнаграждение в размер на •••781,48 лв. В последствие на 1•••.11.2025 г. на основание декларация от страна подсъдимия ст. серж. К, Изх.№ •••1••• от 06.11.2025 г. от полагащото му се обезщетение за неизползван отпуск е била удържана горната сума, видно от писмо - отговор с Рег.№ ••• - 670 от 16.09.2025 г. на л. 1•••8 от съдебния том. На основание подаваните донесения за инцидент, били изготвяни заповеди от страна на командира на в.ф. ••• – П, в които констатирал дните в които подсъдимия ст. серж. К. не се явявал на работа. От военното формирование писмено сигнализирали органите на PC „Военна полиция“ – П с писмо Рег. № •••-•••••• от 1•••.01.2026 г. – л. 68 - л. 69 от ДП № 65- Рп/2025 г., че подсъдимия ст. серж. К. не се явявал на служба, считано от 07.08.2025 г. до 14.10.2025 г. На 14.10.2025 г. на подсъдимия ст. серж. К. му била връчена Заповед на командира на в.ф. ••• – П № ЗЛС - 25/08.10.2025 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляването в запаса на военнослужещ. Така цитираната по - горе заповед му била връчена срещу подпис на дата 14.10.2025 г. След получаване на заповедта същият извършил и реално сдаване на наличното имущество, като бил изготвено и протокол за установяване на липси на ДМА на МОЛ № 10422 от 28.10.2025 г., като същият ги внесъл в касата на в.ф. ••• – П и била издадена квитанция с № •••5••• от 29.10.2025 г. - л. 142 от съдебния том. Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин, както от събраните гласни, така и писмени доказателства, от досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие. Безспорно е установено, че подсъдимия ст. серж. К. депозирал първия си рапорт във в.ф. ••• – П на 20.06.2025 г., като вече самото военно формирование е било уведомено писмено от 17.06.2025 г., което е входирано във в.ф. ••• – П, че срещу него е било вече образувано досъдебно производство за престъпление по чл. •••4•••б, ал. 1 от НК. Нещо повече, съдът не приема обясненията на подсъдимия К., че не е разбрал какво е становището на командира му по първия рапорт от 20.06.2025 г. Да, безспорно обясненията му в тази част се явяват негова защитна позиция, защото са налице безспорни доказателства в обратна посока, а именно от показанията на св. с-на Б., се установи, че по отношение на първия рапорт, тя заедно с подсъдимия К. са посетили кабинета на св. майор А. - началник на личен състав във в.ф. ••• – П, където тя е занесла лично първия рапорт, след като го е входирала. По категоричен начин се установи, че в кабинета на св. майор А. бил и командира на военното формирование св. полк. Г., който след запознал със съдържанието на рапорта от 20.06.2025 г., в присъствието на св. с-на Б., на подсъдимия ст. серж. К. и на св. майор А., вписал „Не съм Съгласен!“ и положил подписа си. Поради, което изразените обяснения в тази им част съдът не приема , а и те се оборват от показанията на посочените по - горе свидетели. По отношение на депозирания втори рапорт от 2•••.06.2025 г. /ден понеделник/, отново съдът не приема обясненията на подсъдимия ст. серж. К., че не бил запознат и със становище по този му рапорт. Напротив налице са безпротиворечиви и категорични показания на св. с-на Б., която показа, че след като входирала втория рапорт от 2•••.06.2025 г., тя лично го е занесла на командира, който положил резолюция „Не съм съгласен!” и той го предал на св. с-на Б..Тя връщайки се в деловодство лично и устно е уведомила подсъдимия ст. серж. К. за несъгласието, което командира вписал върху рапорта. Така, че и в тази част съдът не приема обясненията на подсъдимия, защото те макар да са негова защитна позиция, се оборват от безспорни и последователните показания на св. с-на Б.. Не на последно място съдът не приема и обясненията на подсъдимия ст. серж. К., че идвайки на работа от 2•••.06.2025 г. до 06.08.2025 г., никои не му е казвал отговорите по депозираните от него рапорти, защото никой не му обръщал внимание и никой не се интересувал от него, макар същият да обясни, че никой не му бил забранил да посещава личен състав във в.ф. ••• – П. Тези му обяснения са израз на неговата липса на интерес, тъй като, самият той трябва да се интересува какво е становището на командира и никой, никому не е длъжен. Тези му негови обяснения са израз на дезинтересирането от негова страна относно последиците, които ще породят тези два негови рапорта, съответно от 20.06.2025 г. и от 2•••.06.2025 г., защото подаването на тези два рапорта по - рано имат за цел да избегнат опетняване му, чрез дисциплинарно уволнение, ако бъде установено наличие на извършено противоправно деяние, което вече е било факт, а именно от 16.06.2025 г. и евентуално да запази правото си на обезщетение при напускане, което се губи изцяло или частично при доказано дисциплинарно уволнение, което е последвало в случая и за което се установи от защитата, че е обжалвана заповедта за уволнение, но е отменено единствено на процесуално основание, а не на материално. Депозирането на рапорта по чл. 168 от ЗОВСРБ е с основание искане за прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичане на срока на предизвестието срещу заплащане на обезщетение. За да се задейства тази процедура, първо трябва да е налице предпоставка за редовно освобождаване. Съгласно чл. 169а от ЗОВСРБ, за да се прекрати договора за военна служба не може да се освободи военнослужещ от служба по негово искане/респр. по чл. 16••• ЗОВСРБ или по чл. 168 от ЗОВСРБ/, ако има образувано дисциплинарно производство или е отпочнала служебна проверка срещу военнослужещия. Факт е, че командира на военното формирование е бил уведомен от органите на ДП с писмо изпратено от 17.06.2025 г. с рег. № ВПД – ПД - 21, което е получено във в.ф. 52 6•••0 – П на 19.06.2025 г., че срещу подсъдимия К. е образувано ДП е едновременно и тежко дисциплинарно нарушение, което съгласно Устава на ВС на РБ и ЗОВСРБ и задължително води до стартиране на дисциплинарна процедура срещу военнослужещия и уронване престижа на БА. Съгласно чл. 82, ал. 2 от ПРЗОВСРБ когато военнослужещ подаде рапорт за предсрочно освобождаване от военна служба с обезщетение, командира на съответното военно формирование е длъжен да провери документите му, към които следва да се приложи информация за липса на образувани дисциплинарни производство или на липса на назначена служебна проверка – образувано ДП. При наличието на една от двете предпоставки по чл. 82, ал. 2 от ППЗОВСРБ, то това е законово основание рапорта на военнослужещият да бъде спрян или както правилно в настоящият случай е положил своята резолюция св. полк. Г., за липса на несъгласие подсъдимия ст. серж. К. да бъде освободен, съгласно депозирания от него не само първи рапорт от 20.06.2025 г., но и по втория рапорт от 2•••.06.2025 г. Факт е, че подсъдимия ст. серж. К. е депозирал и двата си рапорта след като командира на в.ф. ••• – П е бил вече уведомен, за образуваното ДП, което е тежко нарушение на военната дисциплина, не е основание подсъдимия ст. серж. К. да не се явява на работа, както показа и св. лейт. П.. Факт, че е налице несъгласие на командира за прекратяване на трудовия договор, не означава че подсъдимия ст. серж. К. вече не е военнослужещ. Той е такъв до отчисляването му със заповед на командира на в.ф. 52 6•••0 – П в резерва, такава каквато е приложена по делото. Самият св. полк. Г. показа, че полагането на не съгласие, не води до отпадане на задълженията на подсъдимия ст. серж. К. да не се явява на работа. В тази посока са и показанията на св. м-р П., св. старшина И. и св. к-н Т., че след като е спрял да идва на работа подсъдимия ст. серж. К., те след прозвъняване на мобилният му телефонен номер, са получили информация от подсъдимия ст. серж. К., че той вече не е военнослужещ, а е свободен гражданин и това е причина за неявяването му на работа и то по съвет , който му е дал неговия защитник адв. Д.. От горното и на база на всички събрани и приобщени към делото гласни и писмени доказателства се налага извода, че подсъдимия ст. серж. К. е осъществил състава на престъплението както от обективна, така и от субективна страна. По отношение на наличието на обективната страна на състава на престъплението за което е предаден на съд се доказа, че подаването на рапорта и от 20.06.2025 г. и от 2•••.06.2025 г., които са след получаване на уведомление на командира за образувано ДП срещу него на 19.06.2025 г., но се приема ,че подсъдимия ст. серж. К. вече не е военнослужещ. За да бъде прекратен договора му за военна служба № 82 от 26.05.2010 г., който към онзи момент е бил налице – л. 51 - л. 5••• от ДП и приложеното допълнително споразумение към него № 19 от 1•••.05.2025 г. - л. 54 от ДП, то за подсъдимия К. не би следвало да се приложи това правно основание за прекратяване на трудов договор, защото той попада в хипотезата на чл. 169а от ЗОВСРБ, а именно договора му за военна служба не може да се прекрати и в случая той не може да бъде освободен от военна служба, защото срещу него има образувана служебна проверка т.е. отпочнато е и е било образувано ДП № ••••••-Рп/2025 г. за тежко нарушение , а именно - престъпление по чл. •••4•••б, ал. 1 от НК. Поради, което военнослужещият следва да се явява на работа и да е на разположение на командира на военното формирование. Договора му за военна служба не може да се прекрати и на основание чл. 74, ал. 2 от ППЗОВСРБ. Горното налага безспорния извод, че подсъдимия ст. серж. К. не се е явявал систематично в посоченият период от време, а именно от 07.08.2025 г. до 14.10.2025 г. от 08:00 ч. до 17:00 ч., като се е отклонявал от изпълнение на задълженията му по военна служба. Налице са безспорни както гласни, така и писмени доказателства в тази насока, т.е той е бил военнослужещ и трудовия му договор не е бил прекратен. Да, безспорно закона му дава право да депозира писмен рапорт за прекратяване на трудовият му договор, което обстоятелство е вписано и в приложения в хода на ДП – трудов договор на л. 51 - л. 5•••, Раздел 7 от самия договор, но при прекратяване на трудовия му договор, той следва да представи информация за липса на образувани дисциплинарни производства срещу него или за липса на образувани срещу него служебни проверки, а в случая е било вече налице образувано ДП № ••••••-Рп/2025 г. при условията по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК още на 16.06.2025 г. При наличие на една от двете предпоставки посочени по-горе, то договора за военна служба не може да се прекрати по желания от страна на подсъдимия ст. серж. К.. Безспорно се доказа, както и подсъдимия ст. серж. К. обясни, че не е получил разрешение от командира на в.ф. 52 6•••0 – П да не се явява на работа е признание от самия него, че в действителност за посоченият период от време, на неявяване за изпълнение на задълженията си по военна служба той систематично се е отклонил от изпълнението на възложените му задължение по изпълнение на военната служба във в.ф. ••• – П. Това му неявяване на работа във в.ф. 52 6•••0 – П, винаги съставлява неизпълнение на служебни задължения, защото той все още е военнослужещ. Не са установени уважителни причини за неявяването му, напротив на него му било изплащано и трудово възнаграждение до •••1.08.2025 г. видно от писмо – отговор рег. № ••• - 670 от 16.09.2026 г. - л. 1•••8 от съдебния том. От субективна страна деянието също е доказано, защото още в деня на входиране на първия рапорт 20.06.2025 г., той е узнал волята на командира му и то лично, както и по отношение на входирания втория рапорт от 2•••.06.2025г., той отново е узнал лично волята на командира и ясно е съзнавал, че той все още е военнослужещ и че трябва да се явява на работа. Не случайно той е идва до 06.08.2025 г. не само с цел, както той обясни да сдаде, тъй като се доказа по категоричен начин не е имало реално – документално сдаване, а само просто е извършвано едно бързо проверяване на нещата, друго пълно предаване не е имало, тъй както каза и св. капитан Т., св. ст. серж. С. не е приел имуществото, а е извършено само физическа проверка на числящото му се имущество, нямало е изготвен приемо - предавателен протокол. Такъв бил изготвен едва през м .октомври след връчване на Заповедта за дисциплинарно уволнение на подсъдимия К.. Наред с горното той е получавал и трудово възнаграждение до •••1.08.2025г., за което самият той неотрича, а и са налице писмени доказателства в тази насока. Ето защо подсъдимия К. е съзнавал , че след 07.08.2025 г. все още военнослужещ и че трябва да се явява на работа за изпълнение на задълженията си по непрекратения и действащ трудов договор сключен между него и в.ф. ••• – П. ПРИЧИНИ: Ниско правна култура. Незачитане на установеният в страната законов ред и носене на службата в БА. МОТИВИ: Нежелание да изпълнява задълженията си по военна служба. Съдът не приема доводите на защита, а именно, че рапортите не са му били приети, напротив налице са неопровержими гласни доказателства в тази насока, а именно показанията на св. с-на Б., както и е налице вписване на входящи номера и на двата рапорта съответно на рапорт от 20.06.2025 г., който е с Вх. № 2 - 419 – л. 4••• и на рапорт от 2•••.06.2025 г., който е с Вх. № 2 – 425 – л. 44 от ДП. Съдът не приема и довода на защитата, че следва да се дължи обезщетение по втория рапорт, да закона е категоричен, че се дължи такова, но следва като военнослужещият представи доказателства, че срещу него няма образувано дисциплинарно производство или отпочната служебна проверка, а в случая се доказа, че е налице от 16.06.2025 г. образувано на основание чл. 212, ал. 2 от НПК , ДП № ••••••-Рп/2025 г. срещу подсъдимия ст. серж. К. за престъпление по чл. •••4•••б, ал. 1 от НК. Ето защо е установено съгласно извършената проверка от комисия във в.ф. 52 6•••0 – П, че подсъдимия К., ще следва да бъде дисциплинарно уволнен при спазване на изискванията и на Заповед № ОХ-74••• от 2•••.08.2022 г. на Министъра на отбраната, защото извършеното от него деянието по чл. •••4•••б, ал. 1 от НК, представлява нарушение на военната дисциплина, съгласно чл. 241 от ЗОВСРБ. То е грубо нарушение на военната дисциплина и противоречи на основните задължения на военнослужещи да съблюдават изпълнението на задълженията си при наличие на изключителна дисциплина и самоконтрол. Факт е, че в конкретният случай е налице волеизявление на командира и по двата рапорта, което е вписано, поради което доводите на защитата че няма такова волеизявление са несъстоятелни, и командира нямал право да откаже. Има право, което му дава нормата на чл. 169а от ЗОВСРБ и чл. 246, ал. 2 във вр. чл. 245 от ЗОВСРБ. По размера на наказанието Съдът, за да определи вида и размера на наказанието на подсъдимия, взе предвид, смекчаващите обстоятелства: чистото му съдебно минало, към момента на извършване на деянието, младата му възраст и добрите характеристични данни като военнослужещ. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете - грубото нарушение на установената войскова дисциплина и упоритостта при осъществяване на деянието. Поради горното съдът счита, че ще следа да му наложи наказание в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при условията на чл. 54 от НК. Съдът отчете, че като личност подсъдимия не е с висока степен на обществена опасност, младата му възраст, добрите характеристични данни за него като военнослужещ, обстоятелството, към момента на извършване на деянието не е бил осъждан , както и като взе размера на наказанието и с цел поправяне на същият и за постигането на целите на специалната и на генералната превенция и с цел да се подейства предупредително и възпиращо, то така определеното наказание ще следва да бъзе отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Съдът поради опущение в постановеният съдебен акт - Присъда № 4 от 17.09.2026 г., се позова на основание чл. ••••••а, ал.1 от НПК, обнародван в ДВ бр. 61 от 10.02.2025 г., поправи допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на присъдата, като вместо „На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното наказание в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, считано от влизане на присъдата в законна сила, с Решение № ••• от 2•••.09.2026 г. и реши, ДА СЕ ЧЕТЕ „На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното наказание в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, с изпитателен срок от ТРИ години, считано от влизане на присъдата в законна сила.“ Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си. 28.09.2026г., гр.П ВОЕНЕН СЪДИЯ: