Решение № 2538 от 17.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2250/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 845 от 15.01.2024г., постановено по гр. дело № 17654/2022г. по описа на СРС, 49-ти състав е осъдена И. П. Ч. да заплати на „Уникредит Булбанк”АД на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 17682,31 лева, представляваща неоснователно получена от И. П. Ч. сума, формирана като сбор от повторно получени суми и осъществени от нея трансакции в периода 05.03.2020г.- 29.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и сумата от 373,32 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 14.01.2022г. -31.03.2022г., както и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 2732,23 леваразноски по делото. Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от И. П. Ч. чрез назначения от съда особен представител- адв. З. О.. В жалбата е посочено, че при всяка една от посочените от ищеца трансакции И.на Ч. била действала добросъвестно. Поддържа, че „Уникредит Булбанк“ АД не можело да черпят права от неизпълнението на собствените си задължения по уведомяване на обслужващия картата оператор за размера на покритието по сметката, респ. за одобряване на трансакциите въпреки обективната липса на покритие. На практика чрез своите действия банката била отпуснала кредит без знанието и съгласието на ответника върху който били начислени и лихви. Неправилно съдът не бил разгледал възраженията за овърдрафт. Съгласно ОУ на банката сумата, с която се надвишавала разполагаемата наличност по сметката представлявала неразрешен овърдрафт върху който се начислявала лихва съгласно тарифата на банката. Предвиденото в клаузата изключение се намирало в обективно противоречие със закона. Изложени са съображения, че клаузата противоречала на цитирани в жалбата технически правила и на изискванията за равноправност на потребителските договори съгласно ЗЗП. Поддържа, че съставлявала неравноправна клауза по смисъла на чл. 134, т. 14 ЗЗП, тъй като изисквала от ответника-потребител да изпълни своите задължения- да възстанови сумата по т. нар. „неразрешен овърдрафт“ и да заплати лихва върху нея, въпреки че ищецът не бил изпълнил своите задължения- да уведоми обслужващия картата оператор за размера на покритието по сметката на картодържателя като одобряване на трансакциите се допускало само в случай, че била налице достатъчна наличност. В случая липсвали доказателства, че при извършването й ответникът бил знаел или могъл да предполага, че в резултат на възникнала в авторизационната система грешка /двойни заверки/ с тези трансакции бил надвишил наличността по сметката си. Оспорва направеното връчване на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ В.. Искането към съда е да отмени решението. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Уникредит Булбанк“ АД, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че оспорванията на жалбоподателя излизали извън предмета на спора. Сочат, че между страните имал сключен договор за дебитна карта от 29.11.2010г., нямало договор нито за овърдрафт, нито за кредит. Поддържат, че възражението за неизпълнение на задължение на банката за уведомяване при нарушаване на покритието по сметката нямало логическа връзка с казуса. Покритието по сметката на ищцата не било нарушавано. Доводите относно разпоредбата на Наредба № 3 на БНБ и по чл. 78 ЗПУПС се отнасяли до реда и задълженията на страните при ползване на дебитната карта чрез която държателят извършвал плащания. Те не се отнасяли до неправилно преведени от банката и получени от ищцата суми, нито до надхвърляне на кредитен лимит при неразрешен овърдрафт. По отношение на поканата за доброволно изпълнение, намират, че същата била връчена съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искането към съда е да отхвърли жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Решението е валидно като постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела, като не се констатират пороци, обуславящи извод за нищожност на съдебния акт. При съобразяване на посочените правомощия настоящият съдебен състав счита, обаче, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като ответникът И. Ч. е починала след образуване на първоинстанционното производство, но преди приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. Участието на правосубектни и процесуално правоспособни страни в исковото производство е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Тя има значение за процесуалната допустимост на предявения иск, на образуваното по него производство и на постановеното по него съдебно решение. С оглед на това при смърт на някоя от страните по делото, настъпила след подаването на исковата молба в съда и преди влизането в сила на съдебното решение, съдът спира производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК и предприема процесуалните действия по чл. 230 ГПК, за да конституира на мястото на починалата страна нейните процесуални правоприемници и по този начин да обезпечи тяхното по нататъшно реално участие в процеса, макар това универсално процесуално правоприемство, уредено в чл. 227 ГПК, да следва материалното такова и да настъпва по силата на закона. Както последователно и непротиворечиво приема ВКС в своята практика, ако съдът е постановил решение по делото, въпреки че някоя от страните е починала преди приключване на съдебното дирене и нейните правоприемници не са конституирани по делото (независимо от причините за това, включително – когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на страната, която е най-често срещаната хипотеза), постановеното решение е недопустимо, тъй като участието на правосубектни и процесуално правоспособни страни (съществуващи в правния мир правни субекти – физически или юридически лица, респ. – държавата) в исковото производство е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните (за нея съдът следи служебно) за процесуалната допустимост на предявения иск, на образуваното по него производство и на постановеното по него съдебно решение. В този смисъл Решение № 86/03.04.2015г. по гр.д. №5563/2014г. на ІV г.о. на ВКС; Решение № 9/21.01.2011г. по гр.д.№1821/2009г. на ВКС, І г.о.; Решение № 181/01.02.2017г. по гр.д. №1980/2016г. на II г.о. на ВКС; Решение № 250/26.05.2011г. по гр.д. №567/2010г. на ВКС, І г.о.; Решение №166/28.03.2011г. по гр.д.№306/2010г. на І г.о. на ВКС, Решение № 50026/24.02.2023г. по гр.д. № 2272/2022г. на ВКС, I г.о. В конкретния случай с молба от 13.12.2024г. „Уникредит Булбанк“ АД са посочили, че са узнали, че ответницата- жалбоподател е починала. Приложен е препис-извлечение от акт за смърт, от който се установява, че И. П. Ч. е починала на 10.07.2023г. От приетото удостоверение за наследници с изх. № 4825 от 20.11.2024г., издадено от община Б.град, се установява, че И. Ч. е починала на 10.07.2023г. и е оставила за свои законни наследниците съпруга й- А. А. Ш., както и децата й- И. Б. П., В. Б. П. и А. А. Ш.. С определение от 07.01.2025г. въззивният съд на основание чл. 227 ГПК е конституирал на мястото на починалата въззивница И. П. Ч. нейните наследници по закон- А. А. Ш., И. Б. П., В. Б. П. и А. А. Ш.. Производството пред СРС, 49-ти състав е приключило в едно съдебно заседание, проведено на 16.10.2023г., в което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания. На 15.01.2024г. е постановено и обжалваното съдебно решение. Предвид гореизложеното И. Ч. е починала преди приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, обстоятелство, което е станало известно едва във въззивното производство, на който етап са конституирани и наследниците по закон на починалата ответница. С оглед на което обжалваното решене е недопустимо като постановено по отношение на неправоспособна страна, поради което следва да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 ГПК изцяло и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с участието на наследниците на починалия ответник. Предвид обстоятелството, че И. Ч. е починала след срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, но преди провеждане на откритото съдебно заседание, на наследниците следва да бъде дадена възможност да вземат становище по депозираната ССчЕ, както и да вземат отношение по основателността на предявените искове, респ. да релевират доказателствени искания. По разноските. По претендираните разноски в настоящото производство, както и по отговорността за разноските в първоинстанционното производство, следва да се произнесе СРС при новото разглеждане на делото. Така мотивиран, Софийският градски съд