Решение № 297 от 20.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 814/2026 г.

Производството е по реда на гл. ХХI НПК. С присъда № 581/06.11.2025 г., постановена в открито съдебно заседА.е, проведено на 05.11.2025 г., по НОХД № 14542/2025 г. по описа на СРС, НО, 93-и състав, С. Т. Б. е признат за виновен в това, че на 03.08.2025 г., около 05:45 часа в гр. София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, в близост до моста на кръстовището с ул. „Граф Игнатиев“, извършил действия с цел да възбуди полово желА.е без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Н.К.П., ЕГН •••••••••• – поставил половия си орган в устата й, опипал я по цялото тяло, свалил панталоните и долното бельо, опипал я по половия орган с ръце и захапал с устните си по гръдното зърно на дясната й гърда, като употребил сила – съборил я на земята, притиснал я с тялото си, за да не мърда, като я възседнал, нанесъл й няколко удара с ръце в областта на лицето – престъпление по чл. 150, ал. 1 НК, поради което и на основА.е чл. 150, ал. 1 НК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 НК, във вр. с чл. 373, ал. 2 НПК е осъден на наказА.е „лишаване от свобода“ за срок от две години при първоначален строг режим на изтърпяване по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС. С обжалвА.я съдебен акт е постановено на основА.е чл. 59, ал. 1 НК приспадане от горепосоченото наказА.е на времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража по НПК и по ЗМВР. Съдът се е произнесъл и по отношение на приобщените по делото веществени доказателства, като е постановил част от тях да останат по делото в срока на неговото съхранение, други, като неустановени на кого принадлежат, да останат на основА.е чл. 112, ал. 1 НПК по делото, ако в едногодишен срок от завършване на наказателното производство не бъдат потърсени, а трети – на основА.е чл. 111, ал. 1 НПК да бъдат върнати на Н.К.П.. На основА.е чл. 189, ал. 3 НПК С. Т. Б. е осъден да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 1964.68 лв. (хиляда деветстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки) по сметка на СДВР. Срещу така постановената присъда на 07.11.2025 г. е постъпил протест от прокурор при СРП, с който е направено искане първоинстанционият съдебен акт да бъде изменен по отношение на определеното наказА.е за престъплението по чл. 150, ал. 1 НК, като на подсъдимия Б. бъде наложено наказА.е „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) години при първоначален строг режим на изтърпяване, което да бъде намалено с 1/3 на основА.е чл. 58а НК до наказА.е „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) години. В протеста са изложени съображения, че присъдата в частта относно наложеното на С. Т. Б. наказА.е е неправилна поради неправилна преценка от страна на районния съд на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на наличието или липсата на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Поддържа се, че по делото се установяват единствено отегчаващи вината обстоятелства, което обуславя определянето на наказА.е при техен превес и при отчитане на изключително високата степен на обществена опасност на деянието – извършено на публично място и чрез нанасяне на травматични увреждА.я на пострадалата, и на дееца – предвид проявените от него упоритост и хладнокръвие при извършване на престъплението и предходните му 22 (двадесет и две) осъждА.я. Обръща се внимА.е на това, че на подсъдимия са били налагА. включително наказА.я „лишаване от свобода“, като по-малко от година след освобождаването му от затвора в гр. Ловеч – 13.09.2024 г., същият отново е извършил престъпление. Подчертава се, че е признаван за виновен и за извършени престъпления в условията на опасен рецидив. Излагат се аргументи, че СРС е допуснал нарушение на материалния закон, като е направил изолиран и непълен анализ на обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказА.ето на подсъдимия. Счита се, че наложеното на С. Т. Б. наказА.е не би довело до постигане на целите на индивидуалната превенция – превъзпитаване на дееца, оказване на предупредително въздействие върху него и отнемане на възможността да извършва други престъпления. Първоинстанционният съдебен акт е обжалван и от адв. А. В.-САК – служебен защитник на подсъдимия Б., с депозирана в СРС на 14.11.2025 г. въззивна жалба, в която се поддържа, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива в частта, касаеща размера на наказА.ето. Моли се за отмяна на атакувА.я акт и постановяване на нов, с който да бъде намален определеният размер на наложеното наказА.е. След запознаване с мотивите на обжалвА.я съдебен акт, постановен от СРС, по делото е постъпило на 19.01.2026 г. и допълнително писмено изложение по смисъла на чл. 320, ал. 4 НПК от служебния защитник на С. Т. Б., в което се поддържа, че наложеното на подсъдимия наказА.е се явява явно несправедливо, тъй като съдът не е отчел всички многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива са посочени направените пълни самопризнА.я от С. Т. Б. по всички факти от обвинителния акт, което представлява съдействие от страна на подсъдимия за установяване на обективната истина по делото, доброто му процесуално поведение, критичното му отношение към извършеното, изразеното искрено и дълбоко разкаяние, както и желА.е за коригиране на поведението си за в бъдеще, добрите му характеристични данни, компрометираното му здравословно състояние, както и наличието на определен 80 % ТЕЛК. Аргументира се, че определянето на минимално предвиденото от закона наказА.е ще бъде достатъчно за постигане на целите, регламентиран в чл. 36 НК с оглед личната и генералната превенция. Моли се за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и намаляване на размера на наложеното наказА.е на подсъдимия Б.. С определение с рег. № 916/04.03.2026 г., постановено в закрито съдебно заседА.е, настоящият съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждане на съдебно следствие пред въззивната инстанция за събиране на доказателства. В съдебното заседА.е пред въззивния съд представителят на държавното обвинение поддържа протеста на СРП, като счита, че наказА.ето следва да бъде определено при превес на отегчаващи вината обстоятелства с оглед личността на дееца и самото деяние. Поставя акцент върху двадесет и двете осъждА.я на подсъдимия, предхождащи датата на извършеното на 03.08.2025 г. процесно престъпление, от където прави извод за изключително зА.жени критерии за самокритичност. Поддържа, че при индивидуализирането на наказА.ето приложение следва да намери чл. 58а НК, тъй като производството е протекло по съкратената процедура по чл. 371, т. 2 НПК, респективно като такова да бъде определено „лишаване от свобода“ за срок от шест години, редуциран с една трета до четири години, при първоначален строг режим на изтърпяване. Защитникът счита, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна единствено в обжалваната част по отношение размера на наложеното наказА.е. Моли същата да бъде изменена само в тази част, като бъде намален размерът на наказА.ето по подробните съображения, изложени във въззивната жалба. Поддържа, че не са отчетени в пълнота всички смекчаващи обстоятелства по отношение на С. Т. Б.. Подсъдимият в лична защита изразява съжаление за стореното, като посочва, че е бил пиян, не е знаел какво върши, както и, че е имало съгласие от страна на него и пострадалата. В своята последна дума моли за по-леко наказА.е, тъй като е болен и има здравословен проблем със сърцето. Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивния протест, въззивната жалба и допълнителното писмено изложение към нея по смисъла на чл. 320, ал. 4 НПК, както и тези, изложени в съдебно заседА.е‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основА.я за нейното изменение. Съображенията за това са следните: Производството пред СРС е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК („Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“) с оглед заявено желА.е от страна на подсъдимия С. Т. Б. и неговия защитник адв. А. В.. На основА.е чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият Б. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. По аргумент от мотивите към т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по тълк. дело № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, въззивният състав е натоварен да провери дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство – налични предпоставки за прилагане на особената процедура (действително направено волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК и законосъобразност на доказателствената преценка); спазване на регламентирА.я ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изисквА.ята на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 НПК. Изследване от страна на въззивния съд най-напред на въпроса дали са били налице основА.ята за провеждане на съкратено съдебно следствие е необходимо, защото проверка на първоинстанционния акт по същество, включително с оглед повдигнатия във въззивните протест и жалба въпрос относно индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказА.е, е допустима само при липсата на съществени процесуални нарушения в обсъжданата насока. В тази връзка следва да се посочи, че СРС е разяснил надлежно по реда на чл. 372, ал. 1 НПК естеството и последиците от разглеждане на делото по реда на ХХVІІ от НПК и в частност – в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, а именно, че подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, както и че направеното от него самопризнА.е ще се ползва при постановяване на присъдата. След разясняване на последиците подсъдимият изрично е заявил, че ги разбира, след което е направил съответно волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК. В резултат на това в открито съдебно заседА.е на 27.10.2025 г. СРС се е произнесъл с определение по чл. 372, ал. 4 НПК. С оглед посоченото въззивният съд намира, че контролираната инстанция не е допуснала процесуални нарушения при даване ход на делото по реда на диференцираната процедура „съкратено съдебно следствие“. В мотивите към присъдата си, на основА.е чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 НПК, районният съд е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, с оглед направеното самопризнА.е от подсъдимия и доказателствата и доказателствените средства, събрА. в досъдебното производство. Съдът е намерил, че фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепят по несъмнен и категоричен начин от доказателствената съвкупност по досъдебното производство, а именно показА.ята на свидетелите Н.К.П., Н.А.А., В.Е.Е., С.Г.К., приложените към делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства – приложени писмени документи, протокол за освидетелстване, протокол за доброволно предаване, протокол за разпознаване, справка за съдимост, изготвените съдебнопсихиатрични и психологични експертизи, съдебномедицинска експертиза, както и другите материали по делото, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК. Първоинстанционният съд е намерил, че същите са непротиворечиви, а по отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване от значение за правилното решаване на делото са категорични, непосредствени и обективни. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК не изисква всички събрА. на досъдебното производство доказателства еднопосочно да подкрепят самопризнА.ето, но е необходимо съвкупната им преценка да води до непораждащ съмнения извод за правилността и верността на фактите, които са очертА. в обстоятелствената част на обвинителния акт и са признати от подсъдимия. В изпълнение на вменените му с процесуалния закон правомощия и предвид задължителните указА.я, обективирА. в т. 8 от горепосоченото Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по тълк. дело № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, въззивният съд не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт, и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти. Предвид изложените съображения въззивната инстанция възприема следната фактическа обстановка: Подсъдимият С. Т. Б., ЕГН ••••••••••, е роден на •••••••• г. в с. Микре, обл. Ловеч, българин, с българско гражданство, с основно образовА.е, неженен, безработен, осъждан, с постоянен и настоящ адрес в гр. Угърчин, ул. „••••••••. На 03.08.2025 г., през нощта св. Н.К.П. била на празненство за рожден ден на свой приятел и се намирала в гр. София, в градинката пред Народен театър „Иван Вазов“. На събирането тя употребила алкохол. Около 04:30 ч. на 03.08.2025 г. св. П. се отправила към дома си и тръгнала сама пеша към жилището, в което живеела, находящо се в гр. София, на ул. „Крум Попов“ № 64. Маршрутът й на придвижване минавал през мост на кръстовището между бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ и ул. „Граф Игнатиев“ в гр. София. Около 05:45 ч. на същата дата подсъдимият С. Т. Б. се намирал на същия мост и се срещнал с пострадалата П., която му поискала запалка, за да си запали цигара. След като запалила цигара, подсъдимият Б. издърпал св. П. в намиращите се в близост храсти. Съборил я на земята, седнал върху тялото й, за да не може да се движи, и й нанесъл няколко удара с ръце в областта на лицето. Подсъдимият след това я притиснал с тялото си и започнал да я опипва по нейното, след което извадил пениса си, като го поставил в устата й. Св. Н.К.П. се съпротивлявала и се опитала да го избута, но не успяла. През това време подсъдимият С. Б. успял да свали панталоните и бельото на св. П. и с ръка опипал половия й орган, без да прониква с пръсти във влагалището, след което захапал с уста гръдното зърно на дясната й гърда. След това се изправил и се отдалечил в неизвестна посока. Непосредствено след това пострадалата Н.К.П. поискала помощ от св. Н.А.А., който работил в намиращ се наблизо магазин. Същият подал сигнал на тел. 112. На място пристигнали полицейски служители на 04 РУ-СДВР, които извършили оглед на местопроизшествието. От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се установява, че подсъдимият Б. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на понятието. Същият е развил вследствие на дългогодишна употреба на алкохол психични и поведенчески разстройства и синдром на зависимост. Към момента на инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен, като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В хода на досъдебното производство е назначена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза и на пострадалата Н.К.П.. Видно от изготвеното по нея заключение, същата не страда от същинско психично заболяване. Към моментна на процесното деяние е била в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен, като е със съхранени памет и базисна свидетелска годност, поради което може да участва във всички фази на наказателното производство и да възпроизвежда онова, което е възприела, ако желае. На досъдебното производство е изготвено и заключение по назначената съдебномедицинска експертиза на св. П., от което се установяват следните травматични увреждА.я: кръвонасядА.я и охлузвА.я в лицевата област, шията, гърдите, крайниците и долната устна, които съответстват на критериите на квалифициращия медико-биологичен признак „болка и страдА.е“. Вещите лица са посочили, че тези травматични увреждА.я са получени в резултат от притискащи, ударни, тангенциални въздействия от твърди тъпи предмети с разнообразни, предимно огрА.чени контактуващи повърхности, като не може да се изключи някои от кръвонасядА.ята в гръдната област (тези с окръглени форми) да са получени по мехА.зма на засмукване. Въззивната съдебна инстанция намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съд по фактите е формирано въз основа на задълбочен и правилен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност. Спазени са всички процесуални изисквА.я, регламентирА. в глава ХХVІІ от НПК, като съставът на районния съд е достигнал до правилни и съобразени със закона правни изводи. В светлината на изложеното, възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от въззивната инстанция. Не се налага промяна във фактическите изводи на първостепенния съд, като същите следва да бъдат единствено допълнени с оглед приобщените в хода на съдебното следствие експертни заключения, изготвени на досъдебното производство. В принципен план няма и основА.е за различна оценка на събрА.я по делото доказателствен материал, който изцяло подкрепя депозираното по реда на чл. 371 т. 2 НПК признА.е от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Настоящият състав достигна до този извод въз основа на самостоятелен анализ на признА.ето на С. Т. Б. по чл. 371, т. 2 НПК в съвкупност със събрА.те в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, посочени по-горе. Доказателствена маса по делото е изцяло в съответствие както с възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, така и с признатите от подсъдимия обстоятелства, обективирА. в обвинителния акт. Въззивният съд се солидаризира със становището на първата инстанция, че показА.ята на разпитА.те по делото свидетели – пострадалата св. П., както и останалите свидетели, които не са очевидци на блудствените действия, са последователни и обективни, като не се констатират както вътрешни противоречия, така и такива помежду им. При анализ на доказателствения материал по делото съдът достигна до единствения възможен извод за авторство от страна на подсъдимия на деянието, за което е предаден на съд, а също бе установен и мехА.змът, по който престъплението е извършено. Единствено въззивната инстанция обръща внимА.е на първоинстанционния съд, че при извършване на доказателствения анализ по делото същият е посочил, че направеното самопризнА.е на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт относно обстоятелствата, свързА. с отнемането на инкриминирА.те вещи, се потвърждава както от показА.ята на свидетелите, намиращи се в магазина, така и от показА.ята на св. Н.К.П.. Следва да се посочи, че предмет на настоящото дело е извършено престъпление против половата неприкосновеност – блудство по чл. 150, ал. 1 НК, като на подсъдимия не е повдигано обвинение за престъпление против собствеността, свързано с отнемане на вещи. Освен това, не са налице свидетели, които да са се намирали в магазин, освен св. А., който не е очевидец, а е подал сигнал до „Национална система 112“ – МВР относно процесния случай. Въззивната съдебна инстанция, по-нататък, напълно споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи за осъществен от страна на С. Т. Б. състав на престъпление с правна квалификация по чл. 150, ал. 1 НК – както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна, подсъдимият Б. на 03.08.2025 г., около 05:45 ч. в гр. София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, в близост до моста на кръстовището с ул. „Граф Игнатиев“, извършил действия с цел да възбуди полово желА.е без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Н.К.П., а именно поставил половия си орган в устата й, опипал я по цялото тяло, свалил панталоните и долното й бельо, опипал я по половия орган с ръце и захапал с устните си по гръдното зърно на дясната й гърда, като употребил сила – съборил я на земята, притиснал я с тялото си, за да не мърда, като я възседнал, нанесъл й няколко удара с ръце в областта на лицето. Непосредствен обект на престъплението блудство по чл. 150, ал. 1 НК, за което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност, са обществените отношения, които осигуряват половата неприкосновеност и половия морал, както и тези, свързА. с възможността личността да избере свободно сексуален партньор. Престъплението блудство по този текст на закона в приложимата му към датата на деянието редакция се изразява в извършване на действие или действия с цел да се възбуди или удовлетвори полово желА.е без съвкупление по отношение на лице, навършило четиринадесетгодишна възраст, като алтернативно – се употребява сила или заплашване, използва се безпомощното състояние на пострадалото лице, привежда се в безпомощно състояние пострадалото лице или се използва положение на зависимост или надзор по отношение на него. Изпълнителното деяние може да се осъществи само чрез действия, като те могат да бъдат от различен характер – докосване, галене, целуване, орален или анален полов акт, опипване на различни части от тялото и т.н. То следва да е осъществено с цел постигане на една от двете или на двете цели – възбуждане на полово желА.е или удовлетворяване на последното. Следва да се има предвид, че реализирането им не е от значение за съставомерността на деянието, поради което престъплението се счита за формално такова (на просто извършване). Престъплението по чл. 150, ал. 1 НК е типично двуактно, като принудата трябва да е осъществена преди извършване на блудствените действия. Целта на упражнената по отношение на пострадалото лице принуда е да се преодолее една съществуваща, действителна съпротива, респективно да се препятства възможна такава. Престъплението се счита за осъществено, независимо от това дали пострадалото лице е оказало активна съпротива. В настоящия случай, както правилно е отбелязал контролирА.ят съд, С. Т. Б. е осъществил блудствени действия спрямо пострадалата с цел да възбуди полово желА.е, без да е осъществено съвкупление. Подсъдимият е реализирал и другия акт в състава на двуактното престъпление, а именно принуда, в проявната й форма на сила, като е съборил Н.К.П. на земята, притиснал я с тялото си, за да не мърда, като я възседнал, нанесъл й няколко удара с ръце в областта на лицето, с което й причинил болка и страдА.е. Установява се по делото и изискуемата по закон функционална връзка между акта на принуда и блудствените действия – опипване по тялото на пострадалата и в частност – по половия й орган, захапване на гръдното й зърно и поставяне на собствения си полов орган в устата й. Несъмнено принудата е осъществена именно с цел да сломи съпротивата на св. П.. От субективна страна, подсъдимият е действал виновно – с пряк умисъл по чл. 11, ал. 2 НК. Същият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и е предвиждал общественоопасните му последици, като е целял пряко настъпването на последните. Без съмнение С. Т. Б. е действал именно с цел да възбуди половото си желА.е. Извършителят напълно е съзнавал, че пострадалата не желае блудствените действия да бъдат извършвА. спрямо нея, както и това, че за реализирането им се използва принуда под формата на сила. Този извод се извлича от обстоятелството, че е било необходимо да възседне Н.К.П. и да я притисне с тялото си, както и да й нанесе удари в областта на лицето, което противоречи на изложените от подсъдимия Б. в съдебното заседА.е пред въззивния съд твърдения, че за осъществяването на насочените към възбуждане на полово желА.е действия е имало съгласие от двете стрА.. Извършеният от въззивната инстанция обективен анализ на събрА.те по делото доказателства мотивира съда да приеме, че обвинението се доказва по безспорен и категоричен начин от ангажираната по делото доказателствена съвкупност, в която не се констатират противоречия. Същата е тълкувана от първостепенния съд в съответствие с правилата на формалната логика. Основателни се явяват обаче изложените във въззивния протест доводи за неправилна индивидуализация на наложеното на С. Т. Б. наказА.е. Въззивният съд се солидаризира с държавното обвинение относно това, че присъдата се явява неправилна относно преценката за степен на обществена опасност на деянието и на дееца, както и отделно с оглед количественото съотношение на установяващите се смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Настоящият състав счита в този смисъл за неправилна и несъобразена с конкретните обстоятелства по делото индивидуализацията на наложеното на С. Т. Б. наказА.е, поради което намира, че са налице основА.я за изменение на първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият е осъден на наказА.е „лишаване от свобода” за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Предвиденото за престъпление с правна квалификация по чл. 150, ал. 1 НК наказА.е към датата на деянието – 03.08.2025 г., е „лишаване от свобода“ за срок от две до осем години. Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказА.ето именно в тези грА.ци – като е определил такова в размер на три години „лишаване от свобода“. Правилно районният съд е приложил благоприятната за подсъдимия последица от провеждането на съкратено съдебно следствие с признА.е от негова страна на фактите, обективирА. в обстоятелствената част на обвинителния акт, която е регламентирана в чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК във вр. с чл. 58а НК. Същото съдът е извършил, като е редуцирал с една трета определеното наказА.е от три години на две години „лишаване от свобода“. Настоящият състав не споделя обаче извода на първоинстанционния съд за формален баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като отегчаващи такива районният съд е отчел високата обществена опасност на деянието по чл. 150, ал. 1 НК, както и личната обществена опасност на дееца, изводима от предходната му съдимост, видно от приобщената по делото справка, съгласно която същият е осъждан и са му налагА. наказА.я лишаване от свобода. Настоящият състав намира, че контролирА.ят съд е подценил тежестта на тези отегчаващи отговорността обстоятелства, доколкото конкретно осъщественото процесно деяние по чл. 150, ал. 1 НК разкрива по-висока степен на обществена опасност от обичайните престъпни прояви, които се квалифицират по този състав. Същата се извлича от мехА.зма на самото деяние, който се характеризира с упоритост от страна на подсъдимия при употребата на сила спрямо пострадалата, за да сломи нейната съпротива спрямо извършвА.те от него блудствени действия. Същият не само е притискал с тялото си Н.К.П., но й е нанесъл неколкократно удари в лицето. Завишената степен на обществена опасност се разкрива и от обстоятелството, че деянието е осъществено в централната градска част на столицата, макар в ранните часове на деня, на оживено кръстовище – място, през което потенциално могат да преминат граждА., което обстоятелство не го е възпряло да извърши инкриминираното деяние. Въззивният съд се солидаризира с довода на държавното обвинение в депозирА.я протест, че и деецът е с висока степен на обществена опасност, доколкото извършеното от него го характеризира като хладнокръвен човек. В тази връзка съдът отчита множеството предходни влезли в сила присъди и споразумения по отношение на подсъдимия, с които са му налагА. наказА.я „лишаване от свобода“, като същият освен това е осъждан и в Република Чехия. Това обстоятелство само по себе си сочи, че е с трайно изградени престъпни навици и не зачита установения правов ред. Макар да е търпял неведнъж наказА.я „лишаване от свобода“, същите не са оказали необходимото поправително, превъзпитателно и предупредително въздействие върху него. Не е без значение и обстоятелството, както отбелязва и държавното обвинение, че подсъдимият е осъществил процесната инкриминирана проява по-малко от година, след като е бил освободен от пенитенциарно заведение на 13.09.2024 г. При индивидуализацията на наказА.ето следва да бъдат съобразени и причините и условията за извършване от С. Т. Б. на престъпното деяние, а именно ниското му правно съзнА.е, при улесняващ фактор – алкохолно опиване – средна степен. Контролиращият съд не споделя виждането на първоинстанционния състав, че процесуалното поведение на подсъдимия следва да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство, още повече, че направеното признА.е на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт е вече отчетено от законодателя при предвиждането на задължението на съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК да бъдат приложени благоприятните правни последици по чл. 58а, ал. 1 НПК. Следва да се съобразят и задължителните указА.я по приложение на закона, дадени в т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, съгласно които самопризнА.ето на подсъдимия би могло да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство, само ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не е следствие от ефективната дейност на компетентните оргА.. В този смисъл, формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимият признава фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на наказА.ето. В настоящия случай самопризнА.ето на подс. Б. се явява именно формално такова и е направено с оглед приложение на процедурата по Глава XXVII от НПК, като процесуалното му поведение с нищо не е допринесло за изясняване на обективната истина в хода на досъдебното производство. Поради изложеното подсъдимият не следва да бъде допълнително бонифициран с оглед изразеното съгласие да не се събират доказателства за фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт. Настоящият въззивен състав се съгласява с районния съд относно това, че здравословното състояние на С. Т. Б. се явява смекчаващо отговорността обстоятелство, което следва да бъде взето предвид, тъй като по делото са налице данни, че същият страда от сърдечно заболяване и е с определен 80 % ТЕЛК. Същевременно относителната тежест на това обстоятелство настоящият състав намира за надценена от районния съд, доколкото компрометираното здравословно състояние на подсъдимия не е послужило като възпиращ фактор при извършване на деянието, още повече, като се има предвид, че за осъществяване на последното е използвана сила спрямо пострадалата и то със значителен интензитет. Като смекчаващо обстоятелство съдът третира изразеното от подсъдимия съжаление за извършеното. Съпоставяйки установените по делото отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства – както количествено, така и с оглед относителната им тежест, проверяващият съд намира, че наказА.ето в случая следва да бъде определено при превес на отегчаващите такива, респективно в размер над средния, предвиден в наказателния закон. Поради това, справедливо наказА.е се явява „лишаване от свобода“ за срок от шест години, който да бъде редуциран с една трета до четири години, като се приложат правните последици по чл. 58а, ал. 1 НК във връзка с диференцираната процедура, по която е проведено съдебното следствие по делото. Правилно в тази връзка първата инстанция е приела, че в случая разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК не следва да намери приложение, доколкото не се установяват изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и предвиденото в санкционната разпоредба наказА.е не се явява несъразмерно тежко спрямо обществената опасност на деянието и на дееца, което да обосновава приложението на чл. 55 НК. В този смисъл, както е посочила и първата инстанция, наказА.ето на подсъдимия Б. въззивният състав определя на основА.е чл. 54 НК. В светлината на изложеното, въззивният протест следва да бъде уважен. При наличието на съответен протест по смисъла на чл. 337, ал. 2 НПК за въззивната инстанция е открита възможността да влоши положението на С. Т. Б., като увеличи наложеното му от районния съд наказА.е. Що се отнася до наведените от защитата във въззивната жалба и допълнението към нея доводи за несправедливост на наложеното наказА.е и намаляване на размера на същото, съдът намира, че същите се явяват напълно необосновА. и не могат да бъдат споделени. Несъстоятелни са твърденията на защитата за наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Както бе вече посочено, като такова не следва да се третира направеното от подсъдимия Б. признА.е на фактите, обективирА. в обстоятелствената част на обвинителния акт, което защитата разбира като съдействие от негова страна за установяване на обективната истина по делото. Депозираното самопризнА.е по чл. 371, т. 2 НПК безспорно не може да се цени като такова, доколкото същото е вече съобразено при прилагането на редукцията по чл. 58а НК. По делото не са налице данни също така подсъдимият да е заявил желА.е да коригира поведението си в бъдеще, поради което съдът не се солидаризира с аргументите в тази посока, изложени в иницииращата настоящото производство въззивна жалба и допълнението към нея. На още по-силно основА.е въззивната инстанция не се присъединява към твърдението на защитника за добри характеристични данни на С. Т. Б., а напротив – тъкмо обратното се извежда от предходната му съдимост. Аргументи в насока завишената обществена опасност на дееца вече бяха изложени по-горе. Всички останали обстоятелства, очертА. като смекчаващи отговорността от защитата, съдът е съобразил при определяне на справедливия размер на наказА.ето на подсъдимия Б.. Така индивидуализираното от въззивната инстанция наказА.е „лишаване от свобода“ в размер на шест години, редуциран на основА.е чл. 58а, ал. 1 НК с една трета до четири години, се явява справедливо и съответстващо на обществената опасност на конкретното деяние и дееца. Същото отговаря на изисквА.ята на наказателната репресия и на принципите на българското наказателно законодателство, като в пълна степен би изпълнило визирА.те в чл. 36 НК цели на генералната и на специалната превенция. Доколкото определеното на подсъдимия Б. наказА.е „лишаване от свобода“ е за срок, по-дълъг от три години, то са налице формални пречки касателно приложението на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Следователно наложеното наказА.е следва да бъде изтърпяно ефективно. По-нататък, в съответствие със закона районният съд е постановил така определеното наказА.е да бъде изтърпяно при първоначален „строг режим“ по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС. Това е така, доколкото не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказА.е лишаване от свобода, което не е било отложено на основА.е чл. 66 НК, независимо от реабилитацията. Законосъобразно са приложени също така последиците по чл. 59, ал. 1 във вр. с ал. 2 НК. Правилно проверявА.ят съд е приложил правните последици по чл. 111, ал. 1 НПК и чл. 112, ал. 1 НК относно приобщените по делото веществени доказателства. С оглед изхода на делото и в съответствие с чл. 189, ал. 3 НПК коректно са били пресметнати направените в хода на досъдебното производство разноски, като законосъобразно контролираната инстанция е постановила същите да се възложат в тежест на С. Т. Б.. При направената служебна проверка на присъдата настоящият съдебен състав не констатира основА.я, налагащи отмяната й, нито други освен погоре изложените за изменението й, поради което въззивният протест следва да бъде уважен изцяло, подадената от защитата въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционната присъда – изменена в частта, касателно наложеното наказА.е, а в останалата си част – потвърдена. Така мотивиран и на основА.е чл. 334, т. 3 във вр. с чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК, Софийски градски съд, НО, VIII въззивен състав