Решение № 1268 от 22.11.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1355/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 34407/26.04.2024 г. от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Г.М. Димитров“ №1, срещу Решение № 826/12.03.2024 г., постановено по гр. д. № 640/2023 г. по описа на ВРС, 9 състав, с което жалбоподателя е осъден да заплати на „ЕС АУТО 2016“ ЕООД, ЕИК 204330848, сумата от 11 911, 00 лева, частично от сумата 25 150, 00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди по собствения на ищеца лек автомобил марка „Мерцедес", модел „GL 420 CDI", рег. № •••••, изразяващи се в увреждане на: предна броня; спойлер под предна броня; щит метален под предна броня с отвори; ключалка капак двигател; решетка пред акумулатор; решетка в предна броня; клаксон десен; дифузьор в радиатор десен; основа калник преден десен; интерколер; дистроник пред радиатори; греда основа предна броня; рог преден ляв и рог преден десен, причинени в резултат на реализирано ПТП на 16.06.2021 г. около 22: 50 часа в гр. Варна, ж. к. „Чайка" срещу бензиностанция „Еко", по вина на водача на лек автомобил марка „БМВ" модел „730", рег. № ••••• застрахован по полица „ГО на автомобилистите" № BG/30/120001749146 при ответното дружество, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 19.01.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът е следвало да докаже по безспорен начин механизма на настъпване на застрахователното събитие, размера на вредите, както и причинно-следствената връзка между увреждането и настъпилите вреди, каквото в настоящия случай не било сторено. В производството пред първоинстанционния съд били допуснати две съдебно-автотехнически експертизи, като решаващият състав се мотивирал изцяло с аргументите от изготвената тройна експертиза. Въззивникът сочи, че нито едно от лицата, изготвили тройната САТЕ, не било вписано от комисията по чл. 401, ал. 1 ЗСВ, поради което не разполагало с компетентност да изготви възложената експертиза. Твърди се, че не е ясна методиката, по която експертите определили средната пазарна стойност на процесното МПС, с което се пораждали съмнения относно достоверността на заключението. Излага, че при определяне средната пазарна стойност вещите лица не съобразили реалната стойност, на която бил продаден автомобилът, като се аргументира с договор за покупко-продажба на МПС от 17.03.2023 г., където за продажна цена е посочена сумата от 2000 лева. Въззивникът сочи, че между определената от вещите лица стойност от 25000 лева и тази, на която МПС е било продадено в размер на 2000 лева, е налице явно несъответствие, като се има предвид, че към датата на сделката – 17.03.2023 г. автомобилът се е намирал в изрядно техническо състояние. Жалбоподателят излага, че вещите лица били изследвали само един доставчик на части и въз основа на неговите стойности определили средната пазарна стойност на увреденото МПС. В допълнение, въззивникът оспорва извода на първоинстанционния съд относно наличието на щета по дистроника на автомобила, като съдът неправилно се позовал единствено на САТЕ при постановяване на решението си. Твърди, че неправилно първоинстанционния съд не е възприел възражението на ответната страна за съпричиняване от страна на другия водач, като счита, че обезщетението следва да бъде намалено с поне 30%. На изложените във въззивната жалба доводи и аргументи е отправено искане за отмяна на обжалваното решение в неговата цялост и постановяване на ново, с което да бъдат оставени без уважение исковите претенции. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ЕС АУТО 2016“ ЕООД, чрез адв. К. М., депозира писмен отговор, в който се застъпва становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение, поради което моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендират се сторените разноски по делото. В съдебно заседание и с писмени бележки въззивникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез процесуалния представител адв. Б. М., моли съда да уважи подадената въззивна жалба, като отмени изцяло като неправилно решението на първоинстанционния съд и постанови друго, с което предявения срещу него иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна за адвокатско възнаграждение. В откритото съдебно заседание и с писмени бележки въззиваемата страна „ЕС АУТО 2016“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. К. М., оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски. За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното: В исковата молба са изложени твърдения, че на 16.06.2021 г., около 22: 50 часа, в гр. Варна, ж. к. "Чайка", срещу бензиностанция "Еко" е било реализирано ПТП от водача на лек автомобил „БМВ 7", който е ударил челно лекия автомобил "Мерцедес GL 420CDI", собственост на ищеца, в резултат на което са били увредени подробно описаните в молбата автодетайли. Сочи се, че увреденият автомобил бил паркиран на локалния път. За случая били уведомени органите на МВР, които посетили мястото на ПТП и съставили КП за ПТП, съгласно който виновен водач за ПТП е посочен този на л. а. „БМВ 7". Срещу последния бил издаден и АУАН. В резултат от ПТП на 01.07.2021 г. била регистрирана ликвидационна преписка с № 0801-003773/2021-01 при ответното дружество. Направени били първичен и вторичен оглед, съответно на 05.07.2021 г. и 06.07.2021 г. Твърди се, че ищецът е направил проучване в оторизирани магазини за продажба на авточасти и сервизи за ремонт на леки автомобили и е установил, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение по нанесените щети е 25 150 лева. До настоящият момент ищецът не е получил застрахователно обезщетение. По същество се моли съдът да уважи предявения пряк осъдителен иск срещу застрахователя на виновния водач, както и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски по делото. В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Исковата претенция се оспорва както по основание, така и по размер. Оспорва се механизмът на настъпване на ПТП; оспорва се причинно- следствената връзка между имуществените вреди и процесното ПТП; оспорва се вината на водача на застрахованото МПС. Ответникът твърди, че ищецът има изключителна вина за настъпването на процесното ПТП, доколкото е паркирал на забранено за паркиране и престой място. Също така заявява, че е налице тотална щета по отношение на автомобила на ищеца, „Мерцедес GL420", поради което в условията на евентуалност при присъждане на обезщетение следва същото да се определи съобразно действителната стойност на автомобила към датата на ПТП след приспадане на стойността на запазените автодетайли. По същество се моли съдът да отхвърли иска изцяло като недоказан както по основание, така и по размер и претендира сторените съдебно- деловодни разноски. Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното: Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. С Решение № 826/12.03.2024 г., постановено по гр. д. № 640/2023 г. по описа на ВРС, 9 състав, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, е осъдено да заплати на „ЕС АУТО 2016“ ЕООД, ЕИК 204330848, по предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 11 911, 00 лева, частично от сумата 25 150, 00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди по собствения на ищеца лек автомобил марка „Мерцедес", модел „GL 420 CDI", рег. № •••••, изразяващи се в увреждане на: предна броня; спойлер под предна броня; щит метален под предна броня с отвори; ключалка капак двигател; решетка пред акумулатор; решетка в предна броня; клаксон десен; дифузьор в радиатор десен; основа калник преден десен; интерколер; дистроник пред радиатори; греда основа предна броня; рог преден ляв и рог преден десен, причинени в резултат на реализирано ПТП на 16.06.2021 г. около 22: 50 часа в гр. Варна, ж. к. „Чайка" срещу бензиностанция „Еко", по вина на водача на лек автомобил марка „БМВ" модел „730", рег. № ••••• застрахован по полица „ГО на автомобилистите" № BG/30/120001749146 при ответното дружество, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 19.01.2023 г. до окончателното погасяване на задължението. По делото не се спори, че „ЕС АУТО 2016“ ЕООД е било собственик на лек автомобил марка „Мерцедес", модел „GL 420 CDI", рег. № •••••. На 16.06.2021 г. този лек автомобил е участвал в ПТП с лек автомобил марка „БМВ" модел „730", рег. № ••••• който е бил управляван от С. Н. К.. Към момента на произшествието, около 22, 50 ч., лекият автомобил марка „Мерцедес" е бил паркиран в локалното платно за движение на бул. „Васил Левски” в гр. Варна, ж.к. „Чайка” пред бл. 58, в дясната част на платното за движение, спрямо посоката за движение на лекия автомобил марка „БМВ", като е бил успоредно на оста на пътя и е бил насочен с предната си част срещу посоката на движение на лекия автомобил „БМВ”. Скоростта на движение на лекия автомобил „БМВ” е била около 30 км./ч., при което опасната зона за спиране е била 15, 47 м. Пътят е бил с десен завой в посоката на движение на лекия автомобил „БМВ”, като видимостта е била между 50 и 90 метра и не са налице данни за обекти или други превозни средства, които да са ограничавали видимостта на водача на лекия автомобил „БМВ” към паркирания автомобил „Мерцедес” Последният автомобил не е затруднявал движението на лекия автомобил „БМВ”, като причина за настъпилото ПТП е внезапното отклоняване на лекия автомобил „БМВ” вдясно в посока на паркирания автомобил, при което настъпването на произшествието е било неизбежно. Тази фактическа обстановка се потвърждава от представени по делото протокол за ПТП № 1739908/16.06.2021 г., заключенията на изслушаните по делото съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице А. Х. В. и тричленна съдебно-автотехническа експертиза с вещи лица А. Н. Я., Ж. Н. Б. и И. Г. И., както и от показанията на разпитаната по делото като свидетелка водачка на лекия автомобил „БМВ” – С. Н. К.. Съгласно показанията на последната, причината за настъпилото ПТП е предприетото от нея отклонение на управлявания лек автомобил вдясно, за да избегне удар с изскочило на пътя куче. Преди този момент не е имало опасност от настъпване на удар между двата леки автомобила и лекия автомобил „БМВ” е щял да премине без проблеми покрай паркирания лек автомобил марка „Мерцедес". С оглед на това, по делото е установено, че причина за настъпилото ПТП е действието на водача на лекия автомобил марка „БМВ" модел „730", рег. № ••••• който е имал сключен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективиран в полица № BG/30/120001749146 с ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, който договор е бил действащ към датата на възникване на ПТП. Също така не се спори, че вследствие на горепосоченото ПТП автомобилът на ищеца е претърпял повреди, като въз основа на отправеното до ответника искане за заплащане на застрахователно обезщетение последният е образувал ликвидационна преписка с № 0801- 003773/2021-01, по която не са заплащани суми на увреденото лице. Съгласно чл. 386, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение, което не може да надвишава застрахователната сума, освен в предвидените в закона случаи. Друго ограничение по отношение на размера на застрахователното обезщетение е предвидено в ал. 2 на цитираната разпоредба, съгласно която обезщетението е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. От заключенията на изслушаните по делото съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице А. Х. В. и тричленна съдебно-автотехническа експертиза с вещи лица А. Н. Я., Ж. Н. Б. и И. Г. И. се установява, че вследствие на пътно-транспортното произшествие лек автомобил марка „Мерцедес" е претърпял повреди на: предна броня; спойлер под предна броня; щит метален под предна броня с отвори; ключалка капак двигател; решетка пред акумулатор; решетка в предна броня; клаксон десен; дифузьор в радиатор десен; основа калник преден десен; интеркулер; дистроник пред радиатори; греда основа предна броня; рог преден ляв; рог преден десен; шланг умивател фар десен. Според вещите лица, тези повреди напълно отговарят да са причинени при описания механизъм на ПТП. Основен спорен по делото въпрос е бил дали е налице повреда на дистроника на лекия автомобил „Мерцедес” или не. Във връзка с това, следва да бъде посочено, че единствено от снимковия материал, който е представен по делото не може да бъде направен извод дали е налице повреда на тази част от автомобила, тъй като е напълно възможно същата да е претърпяла вътрешна повреда, макар и такава да не личи по външния корпус на уреда. Следва да бъде отчетен фактът, че при първия оглед на автомобила след образуване на ликвидационната преписка на 05.07.2021 г. дистроникът на автомобила не е посочен като увредена част, но същият фигурира като такава при втория оглед, извършен на следващия ден – 06.07.2021 г. И двата огледа са извършени от служители на застрахователя, поради което включването на дистроника като повредена част при втория оглед означава, че застрахователят е приел този факт и поради това дължи обезщетение и за тази увредена част. При преценка на това следва да се имат предвид и обясненията на вещите лица от тричленната съдебно-автотехническа експертиза, дадени в съдебното заседание на 12.02.2024 г., където е посочено, че на снимките, извършени при огледа се вижда, че дистроникът челно е леко притиснат от напречна греда, като не може да се каже точно дали тази греда го е ударила. Приблизително в същата зона се намира и интеркулерът, който е повреден в следствие на удара, поради което и с оглед отбелязването при повторния оглед на застрахователя следва да се счита, че дистроникът е повреден при пътно-транспортното произшествие. След като застрахователят е отбелязал тази част от автомобила като повредена в следствие на ПТП, то в него тежест е да установи в последствие, че тази негова констатация не е вярна. Предвид на това, настоящият съдебен състав намира, че се дължи застрахователно обезщетение и за тази част от лекия автомобил „Мерцедес”. От заключенията на изслушаната по делото тричленна съдебно- автотехническа експертиза с вещи лица А. Н. Я., Ж. Н. Б. и И. Г. И., която е възприета от първоинстанционния съд, следва, че необходимите за възстановяване на лекия автомобил „Мерцедес” в предишното му състояние средства като труд и материали са в общ размер на 13 740, 87 лв. Същевременно, действителната пазарна стойност на автомобила към момента на ПТП е 25 225, 00 лв. Последната стойност не се променя от твърденията на ответника, че за действителна стойност на автомобила следва да бъде приета сумата от 2 000, 00 лв., за която автомобилът е бил продаден на 17.03.2023 г. Вписаната в договора за продажба стойност не обвързва страните в настоящото производство и съда, а и обичайно не отразява пазарната стойност на автомобила. С оглед на това и доколкото не е налице „тотална щета” по смисъла на чл. 390 от КЗ, то застрахователят дължи на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на необходимите разходи за възстановяване на автомобила в състоянието преди произшествието, но не повече от пазарната му стойност към този момент. В конкретния случай това обезщетение се равнява на 13 740, 87 лв., но доколкото искът е предявен като частичен за сумата от 11 911, 00 лв., то той следва да бъде уважен до този размер. Във връзка с това следва да се посочи, че е без значение това, че ПТП е възникнало на 16.06.2021 г., а застрахователя е уведомен на 01.07.2021 г., тъй като по делото няма доказателства, че е пропуснат срока, в който застрахователят е следвало да бъде уведомен, а дори и това да е така, застрахователят се освобождава от отговорност само, ако докаже, че късното уведомяване е било с цел да се увреди застрахователя, което в случая не е сторено. Горепосоченото обезщетение не следва да бъде намалявано по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, въпреки направеното от ответното дружество възражение в тази насока. Намаляването е допустимо само в случаите, когато увреденото лице е допринесло със свои действия или бездействия за увреждането. В конкретния случай увреденият автомобил е бил паркиран, поради което и длъжностни лица на ищцовото дружество не са извършвали каквито и да са действия, които да са довели до увреждането. Също така, не е констатирано и това, че те е трябвало да извършат конкретни действия и неизвършването на същите да е довело до увреждането. Увреденият лек автомобил е бил паркиран от дясната страна на пътното платно по посока на движение на лекия автомобил „БМВ” и успоредно на оста на пътя, което е в съответствие с изискванията на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. В случая обстоятелството, че кв. „Чайка” представлява жилищна зона, не води до обратния извод. Самият булевард и локалното платно към него не са част от тази зона и за тях важат общите правила за спиране, престой и паркиране. До друг извод не води и това, че лекият автомобил „Мерцедес” е бил паркиран с предната си част срещу посоката на движение. Последното не е нарушение на правилата за движение, но дори и да е налице такова, не всяко нарушение води до съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а само това, което е в пряка причинно-следствена връзка с увреждането. В случая такава връзка е установена само по отношение на действията на водача на лекия автомобил „БМВ”, предвид на което не е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване от страна на „ЕС АУТО 2016“ ЕООД. С оглед на всичко изложено, така предявеният иск се явява доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен изцяло, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Предвид съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение ще бъде потвърдено. По отношение на разноските: За въззивното производство въззиваемата страна – ищец в първоинстанционното производство е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000, 00 лв., за което е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им /л. 38-39 от делото на ВОС/. Неоснователно е направеното от ответната страна възражение за прекомерност на заплатеното за настоящата инстанция адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. На първо място, така уговореното възнаграждение не надвишава значително нормативно определения минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. На второ място, възнаграждението е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. С оглед на това и предвид крайния резултат от спора, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на 2000, 00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдебният състав на Варненски окръжен съд