Решение № 470 от 20.4.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 297/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 18 от 14.08.2025 г. на Председател на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с което на „НЕОСАТ“ АД, ЕИК 204493400, със седалище и адрес на управление: ••, представлявано от изпълнителния директор М.В.З., на основание чл.335, вр. чл.336, вр. чл.226, ал.2, изр.1, пр.1, вр. ал.1, т.12, пр.1 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 255,65 /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ евро за административно нарушение на чл.226, ал.2, изр.1, пр.1, вр. ал.1, т.12, пр.1 от ЗЕС. Жалбоподателят „НЕОСАТ“ АД в жалбата си оспорва наказателното постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, за което излага конкретни аргументи. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Въззиваемата страна - Председател на КРС, чрез процесуалния си представител ст.юрк. Н.Б-Д. пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното: ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА. Атакуваното Наказателно постановление е било издадено против „НЕОСАТ“ АД за това, че на 27.05.2024 г. в гр.Пловдив, бул.“Руски“ № 70, „НЕОСАТ“ АД, ЕИК 204493400 е сключило с „РАДЕЯ“ ООД договор с клиентски идентификационен № 1717314/27.05.2024 г. за електронна съобщителна услуга „спътникова цифрова телевизия до дома“. Информацията за ценовите условия за срок от 6 месеца на тарифен план „Класик Про+“ /търговска кампания за периода от 06.11.2023 г. до 15.04.2025 г./, приложим към датата на сключване на горепосочения договор, е налична на интернет страницата на предприятието на следния адрес – httsp://neosat.com/general-terms#_Ref70588657 /раздел „ПРОМОЦИОНАЛНА ОФЕРТА ПРО+/. При скюлчване на договора с абонатен номер: № 1717314/27.05.2024 г. „НЕОСАТ“ АД не е предоставило на „РАДЕЯ“ ООД на траен носител по смисъла на Закона за защита на потребителите условията на „ПРОМОЦИОНАЛНА ОФЕРТА ПРО+“ /търговска кампания за периода от 06.11.2023 г. до 15.04.2025 г./. Към 27.05.2024г. „НЕОСАТ“ АД не е било в обективна невъзможност да предостави на абоната горепосочената информация на траен носител по смисъла на Закона за защита на потребителите. Информацията за ценовите условия за срок от 6 месеца на тарифен план „Класик Про+“ /търговска кампания за периода от 06.11.2023 г. до 15.04.2025 г./, приложими за услугата, описана в договор с абонатен № 1717314/27.05.2024 г., представляват преддоговорна информация по смисъла на чл.226, ал.1, т.12, пр.1 от ЗЕС, а именно информация относно цените на предоставяните услуги. Като на 27.05.2024 г. /датата на сключване на договора/ не е предоставило на „РАДЕЯ“ ООД на траен носител по смисъла на Закона за защита на потребителите информация за ценовите условия за срок от 6 месеца на тарифен план „Класиф Про+“ /търговска кампания за периода от 06.11.2023 г. до 15.04.2025 г./ „НЕОСАТ“ АД е нарушило чл.226, ал.2, изр.1,пр.1, вр. ал.1, т.12, пр.1 /цените на предоставяните услуги/ от ЗЕС. Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № С-015 от 07.05.2025г., съставен от О. М. К. – държавен инспектор в Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“ на КРС. Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – изцяло от показанията на разпитаната в качеството на свидетел О. М. К. /актосъставител/. В показанията си св.К. сочи повода за извършената проверка, установеното в хода на същата, а именно – в сключения между дружеството жалбоподател и „Радея“ ООД договор, в който липсвал изискуем от ЗЕС атрибут – цена за месечна абонаментна такса за тарифния план промоционална оферта „Класик Про+“, за което съставила АУАН в присъствието на упълномощен представител на „Неосат“ АД. Съдът кредитира показанията на актосъставителя като обективни, еднопосочни, последователни и непротиворечиви. Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи: След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че фактите по-горе от обективна страна са безспорно установени и изпълват състава на нарушението, за което е ангажираната отговорността на санкционираното дружество. Разпоредбата на чл.226, ал.2 от ЗЕС предвижда информацията по ал. 1 да се предоставя от предприятието по ясен и разбираем начин на траен носител по смисъла на Закона за защита на потребителите или, когато предоставянето на траен носител не е възможно, в предоставен от предприятието документ, който е лесен за изтегляне. Предприятието изрично насочва вниманието на потребителя към наличието на този документ и към това, че е важно документът да бъде изтеглен за целите на документацията, бъдещи справки и непроменено възпроизвеждане. От своя страна в ал.1, т.12 от чл.226 на ЗЕС е посочено, че преди потребителят да бъде обвързан от договор или от предложение за сключване на договор, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, различни от услуги за пренос при свързване машина-машина, предоставят относима към заявената услуга информация за цени на предоставяните услуги и доколкото е приложимо, съответните цени за активиране на електронната съобщителна услуга, както и за всички повтарящи се или свързани с потреблението такси. Съответно разпоредбата на §13, т.32 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите сочи, че "Траен носител" е всеки носител, даващ възможност на потребителя или на търговеца да съхранява информация, изпратена лично до него, който позволява лесното й използване в бъдеще за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. Такива носители са например хартия, устройства за съхранение на данни с USB интерфейс, CD-ROM дискове, DVD дискове, карти с памет, твърди дискове на компютрите, електронна поща и други. За траен носител се смятат и интернет сайтовете, които отговарят на следните условия: сайтът позволява на потребителя да запази получената информация, информацията може да бъде запазена в продължение на достатъчно дълъг период от време и търговецът, предоставил информацията, не може да я променя.“ В случая безспорно „НЕОСАТ“ АД е предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, вписано в Регистъра на Комисията за регулиране на съобщенията. Страните не оспорват и че в периода от 06.11.2023 г. до 15.04.2024 г. дружеството жалбоподател е провеждало търговска кампания „Промоционална оферта Про+“. Безспорно промоционалната тарифа е била приложима към сключения на 27.05.2024 г. между жалбоподателя и „Радея“ ООД договор с клиентски идентификационен № 1717314/27.05.2024 г. за електронна съобщителна услуга „спътникова цифрова телевизия до дома“ по тарифен план „Класик Про +“. Въпреки това и в нарушение на горецитираните разпоредби на ЗЕС, при сключване на въпросния договор от 27.05.2024 г., жалбоподателят не е предоставил на „Радея“ ООД по ясен и разбираем начин на траен носител по смисъла на ЗЗП, преддоговорна информация за ценовите условия за срок от шест месеца на тарифен план „Класик Про +“, с което от обективна страна безспорно е нарушил вменените му разпоредби на ЗЕС. В представения на хартиен носител договор, сключен на 27.05.2024 г. между „Неосат“ АД и „Радея“ ООД, липсва каквато и да било информация за договорената цена на услугата, било промоционална или стандартна. Такава информация за тарифен план „Класик Про +“ не се съдържа и в придружаващия го Рамков абонатен договор, който е типов и включва четири плана на услугата /Класик (Кл), Класик Нео (Кл Н), Премиум (П) и All In (А I), които обаче касаят публичната оферта на оператора /дружеството жалбоподател/ от 01.06.2020г. и сред тях не фигурира тарифен план „Класик Про +“. Отделно от това и четирите плана на услугата, освен че се отнасят за оферта от 2020г., са с обявени цени, различни и надвишаващи сумата, отразена в издадената от „Неосат“ АД на „Радея“ ООД фактура № ••••••••••/04.03.2025г. /приложена по преписката/, а именно – 8,29 с ДДС. При извършената от съда служебна проверка в интернет страницата на дружеството жалбоподател на адрес – httsp://neosat.com/generalterms#_Ref70588657, се констатира налична информация за предлагани различни пакети на услуги, включително и информация за тяхната цена, както и общите условия на предлаганите пакети. Тази информация обаче касае осъществявяна от дружеството търговска кампания „Промоционална оферта П р о +“ в друг времеви период - от 06.11.2023 г. до 30.11.2025 г., който е различен от относимия към процесния случай период на промоцията – от 06.11.2023 г. до 15.04.2025 г. От своя страна в предоставената в сайта възможност за изтегляне на pdf-файл на правилата, определящи условията на провежданата търговска кампания за периода от 06.11.2023 г. до 30.11.2025 г., е отразена информация за трети период – от 06.11.2023 г. до 30.06.2025 г., който също не е съответен на процесния. Наред с това, сайтът не съдържа информация за цена на предоставяна услуга по тарифен план „Класик Про +“ за процесния период на промоция, за какъвто е бил сключения договор от 27.05.2024г. между жалбоподателя и „Радея“ ООД, доколкото наличната в него информация за промо цена касае пакети „Класик“, „Класик Нео“ и „Премиум“. Даже и да се приеме, че процесния тарифен план „Класик Про +“ е отразеният в сайта план „Класик“, то липсва съответствие освен по отношение на коментираните периоди на промоциите, така и по отношение на обявената в сайта промоционална цена за пакет „Класик“ – 9,99 лева/месечно, която не съответства на фактурираната от дружеството жалбоподател цена от 8,29 лева с ДДС по горепосочената фактура. Такава цена от 8,29 лева за пакет „Класик“ е отразена в pdf-файл, който обаче касае друга търговската кампания на дружеството - „Промоционална оферта Про“ и то за друг период – от 15.03.2022 г. до 05.11.2023 г. По тези съображения съдът приема, че интернет сайта на дружеството, макар да отразява информация за цена на предоставяни услуги, тя на първо място не съдържа цена на процесния тарифен план и на второ място касае други времеви периоди, и в този смисъл сайтът не отговаря на условията, дадени в §13, т.32 от ДР на ЗЗП, за да се приеме, че представлява траен носител по смисъла на посочената разпоредба от ДР на ЗЗП, а именно: сайтът да позволява на потребителя да запази получената информация, информацията да може да бъде запазена в продължение на достатъчно дълъг период от време и търговецът, предоставил информацията, да не може да я променя. Предвид на това и доколкото в случая е установено, че на процесната дата „Неосат“ АД не е предоставило на „Радея“ ООД на траен носител по смисъла на ЗЗП, по ясен и разбираем начин информация за ценовите условия за срок от шест месеца на тарифен план „Класик Про +“ за търговска кампания за периода от 06.11.2023 г. до 15.04.2025 г., то дружеството жалбоподател не е спазило изискването на чл.226, ал.2, изр.1, пр.1, вр. ал.1, т.12, пр.1 от ЗЕС. Не се установява, а и не се твърди и доказа от нарушителя обективна невъзможност да предостави на потребителя информацията за цената на предоставената услуга на траен носител. В този смисъл съобразно установените факти, правилно е приложен материалния закон. Нарушаване на установеното от закона правило за поведение е довело до съставомерността на вмененото нарушение, поради което за административнонаказващият орган е възникнало задължението да санкционира тази противоправна деятелност. Правилно и законосъобразно при отчитане на всички факти и обстоятелства по така извършеното нарушение, наказващият орган е приложил чл.335, вр. чл.336 от ЗЕС. Съгласно чл.335 от ЗЕС „Който за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, се налага глоба в размер от 500 до 5000 лв.“. Съответно нормата на чл.336 от ЗЕС сочи, че за нарушенията по чл. 324, ал. 1 - 7, чл. 325, чл. 327, ал. 1, чл. 328, 330, чл. 331, ал. 1 - 4, чл. 334а, 335, 340 и 343, извършени от юридически лица или от еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби. В случая нарушението е извършено от юридическо лице, на което правилно е наложеното съответното по вид наказание, определено в минимално предвидения в Закона размер. Същият е съобразен с доказателствата в административното производство и с предпоставките по чл.27 от ЗАНН и според съда ще способства за реализиране целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл. 11, ал.2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената с разглежданото НП имуществена санкция в размер на 500 лева, следва да бъде с равностойност евро - 255,65 (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента) евро, което само по себе си не представлява изменение на санкцията. Санкционирането на дружеството нарушител с прилагането на минимално предвидения в санкционната разпоредба размер на наказанието, не противоречи на извода на наказващия орган за липса на условия за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН и приложение на чл.28 от ЗАНН. Самото нарушение не се отличава с по–ниска степен на обществена опасност от което и да е друго нарушение от същия вид, няма и многобройни и/или някакви изключителни смекчаващи административната отговорност обстоятелства, които да налагат и отпадането й, без да бъде наказвано дружеството нарушител. Преценката на конкретните обстоятелства сочи за типичен случай на такъв вид деяние. Нарушението засяга съществено защитаваните от Закона обществени отношения, предвид обема на дейност на дружеството, явяващо се доставчик на услуги на множество на брой потребители, които биха били засегнати при обвързване с договор без предоставена на траен носител ясна и разбираема информация относно цената на предоставените услуги, което да позволи на потребителя лесното й използване в бъдеще за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията. Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна или изменение. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат изискуемите от закона реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, кореспондира на тази, посочена в НП, като са описани всички съставомерни признаци на установеното административно нарушение по ЗЕС. Вмененото на нарушителя неправомерно поведение е в достатъчна степен индивидуализирано по начин, позволяващ му да разбере в какво се е изразило то, какъв е характера на обвинението и срещу какво конкретно той следва да организира своята защита. Правната квалификация на вмененото деяние е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 18 от 14.08.2025 г. на Председател на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с което на „НЕОСАТ“ АД, ЕИК 204493400, със седалище и адрес на управление: ••, представлявано от изпълнителния директор М.В.З., на основание чл.335, вр. чл.336, вр. чл.226, ал.2, изр.1, пр.1, вр. ал.1, т.12, пр.1 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 255,65 /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ евро за административно нарушение на чл.226, ал.2, изр.1, пр.1, вр. ал.1, т.12, пр.1 от ЗЕС, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно. При този изход на спора и съобразно с чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, която предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер на 66,47 евро /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента/. Така определеният размер е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на наложеното наказание, както и с обема на извършените процесуални действия. Поради това съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати сумата в размер на 66,47 евро /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента/ в полза на въззиваемата страна. Разноските по аргумент от § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК следва да бъдат присъдени в полза на това юридическо лице, от структурата на което е част административнонаказващият орган, а в случая това е Комисията за регулиране на съобщенията, която е специализиран независим държавен орган - юридическо лице и първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, според чл. 2, ал.1 и ал. 2 от Правилник за устройството, дейността, организацията на работа, числеността на Комисията за регулиране на съобщенията и структурата на нейната администрация. За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото. По застъпените мотиви съдът