Решение № 10106 от 18.9.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 950/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на И. Т. Т., [ЕГН] от гр. Варна срещу Заповед № Л-06-14/31.03.2025 г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ при Министерство на правосъдието /МП/ за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 година.

Жалбоподателят сочи, че е нарушено правото му на защита в дисциплинарното производство - налице е порок във формата на заповедта за образуване на дисциплинарното производство; към обобщената справка, в нарушение на изискванията на чл. 205, ал. 4 ЗМВР и чл. 34, ал. 1 Инструкция № 8121з-887/06.07.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, не са приложени вписаните в нея доказателства, поради което не е запознат с тях. Твърди, че не е индивидуализирано наказанието за всяко едно от вменените му нарушения, ДРО не е извършил пълно, всестранно и обективно разследване, като не са разпитани служители, имащи отношение към случая, не е взето под внимание обстоятелството, че в за процесния период наказаното лице е било в различен вид законоустановен отпуск. Оспорва установеното в хода на дисциплинирането производство нарушение на правата на лишените от свобода по чл. 175, ал. 5 Правилник за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/. Сочи, че в заповедта липсват фактически основания, от които да е видно дължимото действие, което наказаното лице не е извършило, доколкото се твърди нарушение на служебната задължения. На изложените доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, се отправя искане за нейната отмяна. Иска се присъждане на сторените разноски.

В откритото съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата.

Ответникът – Главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител в писмено становище с.д. № 9616/09.06.2025 г., на подробно изложени доводи, счита жалбата за неоснователна, моли за отхвърлянето и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - адресатът на заповедта, в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 АПК, вр. чл. 211 ЗМВР /заповедта е връчена на 16.04.2025 г., а жалбата е подадена на 30.04.2025 г., видно от поставения входящ номер в Административен съд Варна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на проверка в настоящото производство е Заповед № Л-0614/31.03.2025 г. на Главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ при МП, с която, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ, чл. 197, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 200, ал. 1, т.11, предл. второ и чл. 204, т. 3 ЗМВР на главен инспектор И. Т., е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 /една/ година, считано от датата на връчване на заповедта.

Заповедта е издадена в дисциплинарно производство, образувано по сигнал, обективиран в докладна записка peг. № 14552/17.12.2024 г. по описа на ГДИН.

Със Заповед № Л-06-1 от 07.01.2025 г. на Главен директор на ГДИН /л. 80 от адм. преписка/ на основание чл. 205, ал. 2 ЗМВР, във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 1 и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ е наредено образуването на дисциплинарно производство срещу главен инспектор И. Т. – началник на ЗООЗ „Варна, към Затвора гр. Варна I-ва категория, определен е съставът на ДРО и срок за приключване на дисциплинарното производство – 24.02.2025 г. На 27.01.2025 г. Т. е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство.

Със Заповеди № Л-06-1#2/21.02.2025 г. и № Л-06-1#3/28.02.2025 г на Главния директор на ГДИН срокът на дисциплинарната проверка е удължен до 12.03.2025 г. В хода на проверката са събрани множество доказателства, включително и обяснения от жалбоподателя, като резултатите от извършената проверка дисциплинарноразследващият орган на основание чл. 207, ал. 7 ЗМВР е обективирал в писмена справка с peг. № 30-00-494/06.03.2025 г. по описа на ГДИН /л.170 от адм. преписка/. Предложението на дисциплинарно разследващият орган до дисциплинарнонаказващия орган е издаване на заповед, с която на главен инспектор И. Т. да бъде реализирана дисциплинарна отговорност и да се наложи дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 1 /една/ година.

На 11.03.2025 г. жалбоподателят се е запознал с писмената справка изх. № 30-00-494/06.03.2025 /л. 76 от адм. преписка/ от проведеното дисциплинарно производство. С Покана рег. № 30-04-183/ 07.03.2025 г. по описа на ГДИН /л. 67 адм. преписка/ на основание чл. 206, ал. 1 ЗМВР, жалбоподателя е поканен в тридневен срок да даде писмени обяснения, като посочи и доказателства за твърденията си. Изискано е в писмените обяснения Т. да отговори на пет поставени въпроса. Поканата е връчена на Т. на 24.03.2025 г. и в определения срок са предоставени Обяснения с рег. № 1674/26.03.2025 г. Възприемайки изцяло фактическата обстановка, изложена в писмената справка, дисциплинарнонаказващият орган издава обжалваната в настоящото производство заповед. ДНО е констатирал от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, следните факти, които се обобщават до следното:

1. В ЗО „Варна“ лишените от свобода излизат на работа на работни обекти „Божяни - пелети“ и „Божяни - кутии“, явяващи се производствени звена към ДП „ФЗД“, съгласно договори за ишлеме между ТД на ДП „ФЗД“ и съответен търговец.

При проверка на място в цеховете е установено, че в тях работят лишени от свобода без заповеди, решения на комисия и други документи. От администрацията на затвор Варна e дадено обяснение, че тези лишени от свобода са били там с цел обучение. Направен е извод, че са нарушени императивните разпоредби на чл.165 и 166 ППЗИНЗС.

В хода на документалната проверка е констатирано, че на лишените от свобода не са заплатени и половината отработени дни, но се отчитат за намаляване на присъдата – като пример е посочен лишеният от свобода И. Р. М. и са изложени факти относно проверката във връзка с полагания труд от това лишено от свобода лице. Направен е извод, че ръководството на затвора гр. Варна допуска да се използва недеклариран труд и неплатен труд в производствени звена в ТП на ДП „ДЗФ“ – Варна.

В хода на извършената проверка е установено, че липсва становище на комисията по чл. 35 ППЗИНЗС по отношение на назначените на доброволен неплатен труд в района на 3О Варна, с което е нарушена т. 3 от заповед № 238/03.12.2015 г. на началника на затвора Варна. Заповедите за назначаването на лишените от свобода са издадени от гл. инспектор И. Т. - началник сектор ЗО Варна и в тях не са посочени работно място и работно време. Липсват ясни правила за отчитане на размера на положения доброволен труд от лишените от свобода в района на затворническото общежитие. Част от лишените от свобода, назначени по тези заповеди отработват и им се зачитат брой работни дни при 6 - дневна работна седмица за намаляване на наложеното наказание.

Констатирано е, че лишени от свобода работят по две заповеди, по които им се зачитат брой работни дни при 6 - дневна работна седмица за намаляване на наложеното наказание, като това е довело до нарушаване на императивната разпоредба на чл. 79, ал. 4 ЗИНЗС, във вр. с чл. 175, ал. 5 ППЗИНЗС.

Установено е, че във връзка с договор, сключен на 20.02.2023г. между „Божяни“ ЕООД и ТП на ДП „ФЗД“ – гр. Варна за дейности „пакетаж на петнадесет килограмови чували с дървени пелети за горене“ е полагал труд лишения от свобода А. Й.: за м. 11.2023 г. са отработени 176 ч., зачетените работни дни са 22 дни, а положен доброволен труд - 4 дни (съботи), общо за месеца са зачетени 26 дни; за 12.2023 г. са отработени 144 ч., зачетените работни дни са 18 дни, положен доброволен труд в съботите - 4 дни, общо положеният труд е 22 дни; за 01.2024г. са отработени 184 ч., зачетени работни дни са 23, положен доброволен труд в съботите - 4 дни, общо положеният труд е 27 дни, а в ИСИН са отразени 26 дни, т.е е ощетен с един ден; за 02.2024 г. са отработени 168 ч., зачетени работни дни - 21 дни, което съответства на отработените часове и положения доброволен труд е 4 дни (съботи), общо 25 дни.

На 20.02.2024 г. е сключен нов договор за дейности „пакетаж на петнадесет килограмови чували с дървени пелети за горене“ между „Божяни“ ЕООД и ТП на ДП „ФЗД“ – гр. Варна. Съгласно разчетно платежна ведомост е работил един лишен от свобода А. Й.: за м. 03.2024 г. са отработени 136 ч., зачетените работни дни са 17 дни, което съответства на отработените часове, положения доброволен труд е 3 дни (съботи), общо зачетените работни дни са 20 дни; за 04.2024г. са отработени 176 ч., зачетените работни дни са 22 дни, което съответства на отработените часове, положения доброволен труд е 4 дни (съботи), общо зачетените работни дни са 26 дни; за 05.2024 г. са отработени 136 ч., зачетените работни дни са 17 дни, което съответства на отработените часове, положения доброволен труд е 3 дни (съботи), общо зачетените работни дни са 20 дни; за 06.2024 г. са отработени 160 ч., зачетените работни дни са 20 дни, което съответства на отработените часове, положения доброволен труд е 5 дни (съботи), общо зачетените работни дни са 25 дни; 07.2024 г. са отработени 176 ч., зачетените работни дни са 22 дни, което съответства на отработените часове, положения доброволен труд е 3 дни (съботи), общо зачетените работни дни са 25 дни; 08.2024 г. са отработени 168 ч., зачетените работни дни са 21 дни, което съответства на отработените часове, положения доброволен труд е 4 дни (съботи), общо зачетените работни дни са 25 дни; за 09.2024 г. са отработени 128 ч., зачетените работни дни са 16 дни, което съответства на отработените часове и положения доброволен труд е 2 дни (съботи), общо зачетените работни дни са 18 дни; за 10.2024 г. са отработени 72 ч., зачетените работни дни са 9 дни и доброволен труд 1 събота, останалите 14 дни са зачетени на основание чл. 82, ал.3 ЗИНЗС за времето на годишната почивка; за 10.2024 г. са отработени са 152 ч., зачетени са 19 дни работни дни, доброволния труд – 3 съботни дни е положен на територията на работен обект „Божяни пелети“, което е в противоречие със заповед № Д- 249/07.08.2023 г. на началника на ЗО Варна, съгласно която доброволния труд следва да бъде полаган в района на ЗО Варна. За месеците 10.2024 г. и 11.2024 г. по същия договор е полагал труд и лишения от свобода Н. В., като за ноември се установява дублиране на труд на лишения от свобода по чл. 80 и чл. 175 ЗИНЗС.

С предложение № 19887/14.12.2023 г. по описа на ГДИН ст. комисар Й. Й.-началник на затвора гр. Варна е поискал да бъде издадено разрешение за полагане на труд в рамките на 6 - дневна работна седмица от лишени от свобода, полагащи труд към домакинския щат на затвора Варна, ЗО Варна и ЗО Разделна, работещите към цеховете на ТП на ДП ФЗД - Варна, както и полагащи доброволен неплатен труд по поддръжка и благоустройство на района на затвора. Констатирано е, че е издадена заповед № 5340/18.12.2023 г. на главния директор, в се разрешава 6 - дневна работна седмица считано 02.01.2024 г. до 31.12.2024 г., а именно: на лишените от свобода от обслужващата и комунално-битовата дейност на затвора гр. Варна, ЗООТ „Варна“ и ЗО „Разделна" и работещите към цеховете на ТГ1 на ДП ФЗД – Варна. Прието е, че сред тях не попадат лишени от свобода, които полагат доброволен неплатен труд по поддръжка и благоустройство на района на затвора и затворническите общежития.

В табличен вид са обективирани данните на лишени от свобода полагали доброволен неплатен труд и други лишени от свобода от ЗО Варна на 6 дневна работна седмица, поради което е констатирано нарушение - неизпълнение на заповед № 5340/18.12.2023 г. на главния директор на ГДИН, свързани с полагане на доброволен неплатен труд в района на ЗО Варна, от лишените от свобода на 6 дневна работна седмица.

2. Посочено е, че по време на проверката освен, че са установени нарушения по отношение на полагането на труд от лишените от свобода са установени и нарушения по отношение на провежданата социална дейност и възпитателна работа с лицата настанени в ЗООТ „Варна“. Посочено е конкретно за три лица, че са извършвали трудова дейност, но че не са отчетени за тези лишени от свобода, планираните дейности по специализираната корекционно – възпитателна дейност.

Направен е извод, че за проверявания период главен инспектор И. Т. е извършил нарушение, изразяващо в неизпълнение на заповеди на главния директор на ГДИН и на началника на затвора, свързани със заеманата длъжност:

Направен е извод, че с описаните действия служителят не е изпълнил служебни задължения, както и заповед на главния директор – нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 2 ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения и заповеди на прекия ръководител“, за което е наложено наказание „порицание“ за срок от 1 /една/ година. Посочено е, че нарушението е извършено виновно, служителят е бил длъжен и е могъл да предвиди, вредните последици неосигуряване на седмична почивка и възпрепятстване на корекционно- поправителното въздействие на лишените от свобода, подпомагащо тяхната ресоциализация.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и е валиден акт, годен за съдебна проверка. Изпълнено е изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, като на държавния служител е предоставена възможност за даване на писмени обяснения.

Съдът намира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в противоречие с процесуалните и материалноправните разпоредби, на следните съображения:

Първо, от съдържанието на заповедта се констатира, че наказаното лице е индивидуализирано в обстоятелствената част на заповедта с длъжност и две имена или с длъжност и фамилия, а в диспозитива с длъжност, име и фамилия. Не са посочените трите му имена и ЕГН. Съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР „Дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.“ Видно от съдържанието на цитираната разпоредба, в нея не е посочено как следва да бъде индивидуализирано лицето, на което е наложено дисциплинарното наказание. При тази регламентация по аргумент от чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актова /ЗНА/ индивидуализацията на дисциплинарно наказаното лице следва да е с данните за гражданската регистрация на лицата. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР / между „основните данни за гражданската регистрация на лицата са техните: 1. име и 5. единен граждански номер.“ Съгласно чл.9, ал.1, изр. 1 ЗГР „Името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име.“ От изложеното следва, че заповедта не отговаря на изискванията относно индивидуализацията на наказаното лице заложени в чл. 210, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗГР, т.е. на изискванията за форма.

Второ, при издаването на заповедта не са спазени изискванията на чл. 206, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР. От съдържанието на заповедта се констатира, че при определянето на вида и размера на дисциплинарното наказание не са взети предвид обстоятелствата, при които са извършени дисциплинарните нарушения. Факти, относно обстоятелствата, при които са извършени дисциплинарните нарушения изобщо не са изложени в заповедта. От съдържанието на заповедта се констатира и неизпълнение на дисциплинарно наказващият орган за събиране и оценка на всички доказателства, включително и доказателствата, посочени от държавния служител.

Видно от заповедта, посочено е, че наказаното лице е дало обяснения в хода на дисциплинарното производство, но те не са коментирани и не е ясно доколко дисциплинарно наказващият орган е приел съдържащите се в тях данни за относими към извършваната проверка. Не е съобразено обстоятелството, че в проверявания период гл. инспектор Т. е отсъствал от работа, като в периодите на отсъствие не е могъл да изпълнява служебните си задължения.

Трето, нарушено е изискването по чл. 197, ал. 3 ЗМВР, съгласно което на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Принципът за определяне на наказание за всяко нарушение, дори извършено в хипотезата на идеална съвкупност, е част от правото на защита на наказаното лице, както и е от съществено значение за законосъобразността на наложеното общо наказание. Дори да се касае за еднакви по вид наказания за всички установени нарушения, това не дерогира задължението на ДНО да наложи за всяко нарушение отделно наказание и след това да определи едно общо наказание, доколкото в закона не е предвидено подобно изключение. Дисциплинарно наказващият орган не е диференцирал дисциплинарните нарушения и подвел към съответната хипотеза на дисциплинарно нарушение и не е определил за всяко от тях дисциплинарно наказание при съобразяване на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Изложеното е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед – така в Решение на ВАС № 11954/19.08.2019 г. по адм. д. № 9214/2018 г. Четвърто, налице е съществен проблем с посочването на точната дата на извършване на първото нарушение, а именно неизпълнение на Заповед № Л-5340/18.12.2023 г. на Главен директор ГДИН, с която на лишените от свобода от обслужващата и комунално-битовата дейност на Затвора гр. Варна, ЗО „Варна и ЗО „Разделна“ и работещите към цеховете на ДП „ФЗД“ – Варна е разрешено да работят на 6 – дневна работна седмица, считано от 02.01.2024 г. до 31.12.2024 г. За проверявания период 01.11.2023 г. до 01.01.2024 г. заповедта не е действаща и не е било възможно гл. инспектор Т. да я наруши, а за проверявания период от 02.01.2024 г. до 01.11.2024 г., предвид съдържанието на заповедта не се доказа нейното нарушаване. Неясно защо ДНО приема, че Т. е нарушил Заповед № Л-5340/18.12.2023 г., като в нея не се прави разграничение на вида труд, който полагат лишените от свобода, на които е разрешено да работят на 6-дневна работна седмица – доброволен неплетен труд по чл. 80, ал. 1 ЗИНЗС или трудова дейност по чл. 77 ЗИНЗС. Допълнителен аргумент е обстоятелството, че в оспорената заповед не е посочено кога и на които лица не е осигурена минималната непрекъсната седмична почивка, като единствено са изложени факти за отработените и отчетените работни часове и дни, но липсва конкретика на фактите, съпоставена с изискванията, произтичащи от текстовете на закона и правилника за приложението му. С оглед на изложеното се налага извод за необоснованост на вмененото дисциплинарно нарушение.

Действително не се установява Т. да е изпълнил т. 7 от раздел V от Заповед № 127 /09. 06.2016 г. на Началника на Затвора гр. Варна, съгласно която назначаването на лишените от свобода се извършва от разпределителна комисия по чл. 35 ППЗИНЗС, но частичното неизпълнение на задълженията не може да обоснове законосъобразност на оспорената заповед. Това е така, защото е наложено едно общо наказание за всички постъпки, вменени като нарушения, а съдът няма правомощия да изменя наложеното дисциплинарно наказание съобразно частичната законосъобразност на оспорената заповед.

Пето, за да бъде едно нарушение, [жк], следва да бъде доказано и че то е извършено виновно. Нормата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, задължава наказващия орган, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено деянието, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител. В конкретното дисциплинарно производство въпросът за вината не е изследван. В оспорения административен акт най-общо е посочено, че при спазване на изискванията на чл. 206, ал. 2 ЗМВР за взети предвид, като същевременно липсват изводи за това как е определен размерът на наказанието, което е още едно самостоятелно нарушение. В случая на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 е/дна/ година, като липса излагане на каквито и да е мотиви относно тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици, респективно дисциплинарно наказващият орган не е посочил защо налага това дисциплинарно наказание.

Предвид гореизложеното, Заповед № Л-06-14/31.03.2025 г. издадена от Главен директор ГДИН, макар и издадена от компетентен орган, е постановена при съществено нарушение на административно - производствените правила, на материалния закон и не е съобразена с целта на закона, при което се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.

На гореизложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

Предвид изхода на спора, основателно се явява искането за присъждане на разноски на жалбоподателя.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 АПК и чл. 211, изр. 3 ЗМВР, Административен съд – Варна, XIV състав