Решение № 9135 от 10.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 657/2026 г.

Производството е по чл.145 и сл. АПК вр.чл.172 ал.5 ЗДвП. Образувано е по жалба на Н. К., [ЕГН], с адрес - гр. В., ул. “••••••••••“ № •• ет.* ап.••, подадена чрез адв.Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ 2129493/19.02.2026г. на старши полицай към сектор „Специализирани полицейски сили“ към ОДМВР - Варна, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, за срок от шест месеца. Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на чл.146, т.4 от АПК, изразяващо се в наличие на противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди, че съгласно чл.107 ал.1 от ЗАП ПАМ се прилагат с мотивирана писмена заповед, като обжалваната заповед съдържа единствено заповядване и приложение, но не и мотиви въз основа на които да се прецени волята на административния орган да издаде заповедта и приложи ПАМ. Твърди, че законодателят е предвидил, че приложението на ПАМ е с превантивен характер, за да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява административно наказание по ЗАНН. Твърди, че заповедта е издадена въз основа на АУАН серия GА № 4384145/19.02.2026 год. за това, че на 19.02.2026 год. в гр. Варна, на кръстовището на бул. “В. Левски“ и бул.“ Княз Борис Първи“, посока магазин „Партмарт“, при управление на лек автомобил с ДК № [рег. номер], негова собственост, е извършил нарушение визирано в текста на чл.150 от ЗДвП, като е изгубил правоспособност, поради изчерпване на всички контролни точки, и са иззети и 2 бр. регистрационни табели и СУМПС. Моли настоящата инстанция да отмени издадената заповед. Претендира разноски. Ответната страна – старши полицай към сектор „Специализирани полицейски сили“ към ОДМВР - Варна, чрез ю.к. Г. Г., оспорва жалбата. Твърди, че издадената заповед е правилна и законосъобразна. Твърди, че жалбоподателят е управлявал МПС след като, поради изтичане на всички контролни точки, му е отнето правото да управлява МПС и органът е прекратил регистрацията, иззел е свидетелството за регистрация и 2 броя регистрационни табели. Счита, че не се установява да има прекъсване по някакъв начин на точките- с обжалване или нещо друго. Във всяко НП се отбелязва колко точки се отнемат, както и към датата на издаване на НП колко контролни точки са налични. Моли жалбата да бъде отхвърлена и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Обжалва се Заповед № GРАМ 2129493/19.02.2026г. на старши полицай към сектор „Специализирани полицейски сили“ към ОДМВР - Варна, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, за срок от шест месеца на лек автомобил „Тойота ланд крузер“ с ДК № [рег. номер]. От представения по делото АУАН серия GА № 4384145/19.02.2026 год. се установява, че на 19.02.2026 год. в гр. Варна, на кръстовището на бул. “В. Левски“ и бул.“ Княз Борис Първи“, посока магазин „Партмарт“ К. е управлявал собствения си лек автомобил „Тойота ланд крузер“ с ДК № [рег. номер], като е неправоспособен поради отнемане на всички контролни точки, с което виновно е нарушил чл.150 ЗДвП - управлява МПС след като е загубил правоспособност по реда на чл.157 ал.4 ЗДвП. От нарушението не са настъпили имуществени вреди. С АУАН е иззето СУМПС. От представената справка се установява, че лек автомобил марка „Тойота ланд крузер“ с ДК № [рег. номер] е собственост на Н. К.-гражданин на Армения. От Наказателно постановление № 23-0819-002288/22.06.2023г., издадено от началник група в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна, се установява, че за нарушение на чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба, в размер на 50лв. и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 к.т., като е отразено, че към 22.06.2023г. на водача остават 39 к.т. НП е връчено на К. на 26.03.24г., като е извършено отбелязване, че е влязло в сила на 10.04.24г. От Наказателно постановление № 24-8703-000917/26.07.2024г., издадено от началник група в ОДМВР – Варна, сектор „Специализирани полицейски сили“ Варна, се установява, че за нарушения на чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП и чл.181 т.1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП на К. е наложена глоба, в размер на 50лв., а на основание чл.181, т.1 ЗДвП – глоба в размер на 50лв., и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 к.т., като е отразено, че към 26.07.2024г. на водача остават 29 к.т. НП е връчено на К. на 14.11.24г., като е извършено отбелязване, че е влязло в сила на 29.11.24г. От Наказателно постановление № 24-8703-001537/31.10.2024г., издадено от началник група в ОДМВР – Варна, сектор „СПС“ Варна, се установява, че за нарушение на чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба, в размер на 50лв., като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 к.т., като е отразено, че към 31.10.2024г. на водача остават 29 к.т. НП е връчено на К. на 23.09.25г., като е извършено отбелязване, че е влязло в сила на 08.10.25г. От Наказателно постановление № 24-8703-001673/21.11.2024г., издадено от началник сектор в ОДМВР – Варна, сектор „СПС“ Варна, се установява, че за нарушения на чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП и чл.185 ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба, в размер на 50лв., а на основание чл.185 ЗДвП- глоба в размер на 20 лева, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 к.т., като е отразено, че към 21.11.2024г. на водача остават 29 к.т. НП е връчено на К. на 23.09.25г., като е извършено отбелязване, че е влязло в сила на 08.10.25г. От Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ 2129493/19.02.2026г. на старши полицай към сектор „Специализирани полицейски сили“ към ОДМВР – Варна се установява, че на основание чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС“, собственост на Н. К., за това, че на 19.02.26г. в гр.Варна, управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. Със Заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на Директора на ОД на МВР Варна са оправомощени длъжностните лица от ОД на МВР Варна, които с мотивирани заповеди да прилагат ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4 т.5, б.“а“ и т.6 ЗДВП, съобразно тяхната компетентност. От представените заповед № 8121з-1626/07.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и протокол от проведен изпит /т.2/ се установява, че издателят на оспорената заповед е оправомощен, съгласно т.2.9 от Заповед № 365з-7399/04.09.2025г. Представен е протокол за доброволно предаване на СУМПС [номер]. Представени са справка за нарушител/водач на жалбоподателя, от която се установяват множество нарушения по ЗДвП. Представени са и удостоверение за сключен граждански брак, удостоверения за раждане, договор за наем на помещение за гараж между жалбоподателя и председателя на УС на Етажната собственост Е. К.. При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДвП е предвидено, че обжалването е по реда на АПК. Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването пред съда е допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: От събраните по делото писмени доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че със Заповед № GРАМ 2129493/19.02.2026г. на старши полицай към сектор „Специализирани полицейски сили“ към ОДМВР - Варна, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка -прекратяване на регистрацията на ППС, собственост на Н. К., който е управлявал МПС без да е правоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, 5, б.“а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая, видно от представените по делото заповед за определяне на компетентните длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл.171 т.2а ЗДвП и протокол от изпит, органът издал оспорения акт е сред изрично оправомощените длъжностни лица. Оспореният индивидуален административен акт е постановен в предвидената в чл.172 ал.1 изр.1 ЗДвП писмена форма – мотивирана заповед, съдържаща всички реквизити по чл.59 ал.2 АПК, включително фактически и правни основания за издаването на акта. От жалбоподателя не се твърдят и при извършената от съда на основание чл.168 ал.1 АПК служебна проверка не се констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на акта. Съгласно чл.27, ал.1 от от Наредба № І-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина /Наредба № І-157/01.10.2002г./, за всеки водач, получил свидетелство за управление на МПС, се водят на отчет посочените в т.1 до т.8 от разпоредбата данни, включително данни за броя на отнетите, възстановените и оставащи контролни точки /т.6/. Съгласно ал.2 на чл.27 от наредбата, данните по отчета за всеки водач се водят в централизирана автоматизирана информационна система. Съгласно чл.24, ал.1 ЗМВР, в МВР се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация. Информационните фондове се изграждат при съответните структури на МВР съобразно функционалната им компетентност (ал.2). Съгласно чл.2, ал.1, вр. чл.4, т.2 и чл.5, ал.1 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи, данните по чл.27, ал.1, съответно чл.30, ал.1 от Наредба № І-157/01.10.2002г. са лични данни, а АИС АНД е регистър с лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД. Съгласно чл.8 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021г., коригирането или актуализирането на лични данни представлява допълване и/или изменение на съществуващи лични данни в информационен фонд. Съгласно чл.157, ал.1 ЗДвП, при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки, а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство. В националния регистър за водачите и техните нарушения и наказания по чл.165, ал.1, т.6 се съхранява информация за контролните точки за отчет на извършените нарушения. Законодателят е приел, че извършването от водачите на определени по вид нарушения на Закона за движението по пътищата, установяват загубване на изискуемите знания и умения за осъществяване на правно регламентираната дейност. В съответствие с нормативните изисквания, в разпоредбата на чл.157, ал.3 ЗДвП е предвидена законова делегация на министъра на вътрешните работи, който следва с наредба да определи максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, която именно е Наредба № Iз-2539 от 17 декември 2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. В чл.6, ал.1 от същата е списъкът на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача се отнемат точки съобразно нарушението. Контролните точки са свързани с извършването на конкретно нарушение от тези по чл.6, ал.1 на Наредба № Iз-2539/17.12.2012г., като разпоредбата на чл.3, ал.1 от наредбата /в действащата редакция към датата на издаване на оспорения акт/изрично предвижда, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Само влязлото в сила наказателно постановление има изпълнителна сила и с оглед на това поражда предвидените в правната норма правни последици. Съгласно чл.64 ЗАНН, влизат в сила наказателните постановления, които: не подлежат на обжалване /б. „а“/ не са били обжалвани в законния срок /б.„б“/; са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда /б.„в“/. След настъпването на някой от посочените юридически факти, наказателното постановление влиза в сила, установява извършването на съответното нарушение, съответно отнемането на определения брой точки. За да се установи дали дадено наказателно постановление е влязло в сила или не, е необходимо да се установи датата, на която същото е съобщено на своя адресат, съответно – подлежи ли на обжалване или не. В случая, към датата на издаване на оспорената ЗППАМ с влезли в сила НП са били отнети 40 к.т. на жалбоподателя, както следва: -с нак. постановление № 23-0819-002288/22.06.2023г., издадено от началник група в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна - 10 к.т., като НП е връчено на К. на 26.03.24г., и е влязло в сила на 10.04.24г.; -с нак. постановление № 24-8703-000917/26.07.2024г., издадено от началник група в ОДМВР – Варна, сектор „Специализирани полицейски сили“ Варна- 10 к.т., като НП е връчено на К. на 14.11.24г., влязло в сила на 29.11.24г.; -с нак. постановление № 24-8703-001537/31.10.2024г., издадено от началник група в ОДМВР – Варна, сектор „СПС“ Варна - 10 к.т., като НП е връчено на К. на 23.09.25г., влязло в сила на 08.10.25г., и с наказателно постановление № 24-8703-001673/21.11.2024г., издадено от началник сектор в ОДМВР – Варна, сектор „СПС“ Варна - 10 к.т., като НП е връчено на К. на 23.09.25г. и е влязло в сила на 08.10.25г. Наказателните постановления са връчени лично на жалбоподателя. Не са налице доказателства, а и твърдения, да са обжалвани, поради което са влезли на удостоверените на тях дати. Съгласно чл.157 ал.4 ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. На посочената в ЗППАМ дата лицето е неправоспособен водач, тъй като са му били отнети всички контролни точки. Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от това право по съдебен или административен ред - за срок от шест месеца до една година. От доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се установи, че лекият автомобил, собственост на жалбоподателя, на посочената в оспорената заповед дата е бил управляван от него, след като е бил неправоспособен поради отнемане на всички контролни точки. В производството са установени относимите за прилагане на мярката факти. Наложената ПАМ съответства на целта на закона. Същата е с преустановителен и превантивен характер и има предназначението да се постигне определен резултат – преустановяване на противоправното поведение на адресата й като собственик и водач на МПС и препятстване на възможността му в определен период от време да управлява собствения си автомобил, респ. да извършва нарушения на ЗДвП. Наложената ПАМ за предвиден от законодателя срок е пропорционална и съответстваща на преследваните от закона цели, като срокът е определен в съответствие с принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 АПК. Същата е съответна на целите по чл.171 ЗДвП – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Управление на МПС от неправоспособен водач поради отнемане на всички контролни точки безспорно застрашава живота и здравето на другите участници в движението, поради което прилагането на ПАМ е именно съобразно целите на закона. С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице основанията на чл.171, т.2а, б. ”а” от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка с оспорената заповед. Обжалваният акт е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение определено съобразно чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер от 102.26 евро. Водим от горното, съдът