Решение № 319 от 7.10.2015 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 97/2015 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на А.П.Т. с ЕГН ••••••••••, и в качеството му на едноличен търговец с фирма „Национал Т – А.Т.” с ЕИК 104026431, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Люляк“ № 1, ет. 5, ап. 11, срещу Ревизионен акт № 04-1400866-091-01/ 04.11.2014 г.издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 31/ 23.01.2015 г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново към ЦУ на НАП. От жалбоподателя се твърди незаконосъобразност на оспорвания ревизионен акт поради издаването му в противоречие с принципите на законност, обективност и служебно начало, залегнали в чл. 2, чл. 3 и чл. 5 от ДОПК, при съществено нарушение на процесуални норми на ДОПК и в противоречие с приложимите норми на съответните материални закони. С подробно изложени доводи се твърди липсата на основания за прилагане на разпоредбите на чл. 122 от ДОПК както по отношение на доходите на оспорващия от стопанска дейност, така и на тези като физическо лице и нарушаване разпоредбите на ал. 2 от посочената норма при определяне размера на данъчните му основи. В жалбата и допълнението към нея се излагат подробни доводи, че в хода на ревизионното производство органите по приходите не за запознали ревизираното лице с всички събрани от тях доказателства, а по същество – че не са установили точно и обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до определяне на задълженията му за данъци и задължителни осигурителни вноски, вкл. размера на данъчните основи по ЗДДС и приходите му през отделните отчетни периоди, въз основа на който са определени задълженията за подоходен данък и ЗОВ. Акцентира се върху възприетото от органите по приходите неотчитане от едноличния търговец на покупки и продажби на стоки, като се сочи, че при извършването на ревизията не са събрани доказателства за действителното извършване на доставки по фактури, издадени от други търговци - “Деливъри Велико Търново“ ООД и „МИК“ ООД /впоследствие с наименование „Табак логистик груп Плевен“ ООД/, които фактури не отговарят на изискванията на ЗСч и ЗДДС и към тях няма придружителни и транспортни документи. В тази връзка счита, че констатациите на ревизиращите органи са базирани единствено на записванията в счетоводствата и писмените обяснения на други търговци, които са отразили продажби към ЕТ „Национал – Т – А.Т.“, без обаче да са реално да са налице такива продажби. Освен това аргументира неправилно определяне при ревизията на търговската надценка и продажната цена на приетите за липсващи стоки, както и данъчните периоди, в които са реализирани същите. С тези аргументи се твърди незаконосъобразност и на допълнително начисления косвен данък върху определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа за стоки, за които е прието, че са продадени, без да са отчетени приходи и без да е начислен ДДС. Поддържа се и фактическа необоснованост на изводите за наличието на несъответствие между декларираните и/или получени доходи на жалбоподателя и имущественото и финансовото му състояние за периода, съответно за укрити от него приходи. На последно място се изтъква, че след издаването на първоначалния РА, който е отменен от директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. В. Търново, задълженото лице е внесло по сметка на приходната администрация сумата 122 500, 00 лв., с която не е извършено прихващане при издаването на процесния РА. С тези доводи от съда се иска ревизионният акт да бъде отменен като незаконосъобразен, претендира се присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си по делото адв. А., поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и допълнително развити аргументи в хода на устните състезания. Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалните си представители, оспорва същата като неоснователна и недоказана. Твърди процесуална и материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт, като се позовава на мотивите, изложени в решението по чл. 155 от ДОПК и на доводи, наведени в хода на устните състезания. Счита, че в съдебното производство от оспорващия не е оборена верността на констатации на ревизиращите органи и правилността на изводите им. С тези аргументи моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира за разноски в размер на 5 950, 00 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение срещу размера на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение. Участващият в делото прокурор от ВТОП дава становище за частична основателност на жалбата, предвид ангажираните в хода на съдебното производство доказателства обосноваващи различни фактически констатации и правни изводи от тези на приходната администрация. Предлага решението на съда да е в този смисъл. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: На А.П.Т. и в качеството му на едноличен търговец с фирма „Национал Т – А.Т.”•••, е извършена ревизия за установяване на задължения за данък върху добавената стойност, подоходни данъци по чл. 48 от ЗДДФЛ за доходи от стопанската му дейност като едноличен търговец и за такива извън нея, и за задължителни здравноосигурителни вноски, за периоди попадащи във времевия обхват от 01.01.2007 г. до 31.10.2013 година. Ревизията е повторна такава, след като с Решение № 159/ 07.04.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново е отменен РА № 041302801/ 15.01.2014 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново и преписката е върната на за възлагане на нова ревизия. Процесната ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1400866/ 11.04.2014 г. /връчена по електронен път на 23.04.2014 г./, издадена от началник сектор „Ревизии“ в Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – гр. В. Търново. Първоначалната ЗВР е изменена досежно срока на приключване и ревизиращия екип със ЗВР № 1401764/ 11.07.2014 г., издадена от същия орган по приходите. В хода на ревизията от органите по приходите до ревизираното лице е изпратено ИПДПОЗЛ изх. № 2713/ 16.04.2014 г. с което са му изискани извлечения от счетоводни регистри /аналитична отчетност по с-ка 304 „Стоки“ по години за проверяваните периоди/, инвентаризационни описи, справки за наличните към момента материални активи, за средния процент надценка при продажба в търговските му обекти на цигари и на останалите стоки без цигари, и обяснения относно организацията на работата в търговските му обекти, материално отговорните лица по обекти, по какъв начин е контактувано с доставчици на тютюневи изделия и от кои лица от персонала му, по какъв начин са доставяни този вид стоки и т.н. В отговор ревизираното лице е представило исканите му документи и справки, съгласно опис /папка 2, л. 21 и сл./, като в писмени обяснения е посочило, че инвентаризационните описи са представени при първоначалната ревизия и не са му върнати. Относно неосчетоводените фактури за покупки на цигари от “Деливъри Велико Търново“ ООД и „МИК“ ООД /впоследствие „Табак логистик груп Плевен“ ООД/ е посочил, че не е получавало сочените от органите по приходите фактури /изчерпателно отразени в два описа/, съответно не ги е отразявал в счетоводните си регистри и в отчетните регистри по ЗДДС /папка 2, л. и л. 182/. Отделно А.Т. е заявил, че през месец май 2010 г. е получил сигнал, че в с. Калайджи от името на ЕТ „Национал Т – А.Т.” се издават фактури за продажба на цигари, във връзка с което е издал Заповед № 04/ 06.05.2010 г. за контрол върху търговията с такива стоки в неговите обекти и е провел разговор с тогавашния управител на „Табак логистик груп Плевен“ ООД, като към обяснението е приложил копие от заповедта /папка 2, л. 51 и л. 52/. С Протокол № 1404094/ 24.04.2014 г. към ревизионната преписка са приобщени всички документи, събрани в хода на първоначалната ревизия /папка 8, л. 1/. В него производство данъчният субект е представил документи и писмени обяснения, касаещи дейността му като ЕТ и приходите и доходите му извън тази дейност, вкл. счетоводни регистри и инвентаризационни описи, годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ документи за собственост на недвижими имоти и МПС, договори за наем на недвижими имоти и за такива за кредити от банки, банкови извлечения и други /папка 8 и следващите/. При първоначалната ревизия от органите по приходите са и зискани и са им представени данни и документи от Служба по вписванията – Горна Оряховица, Търговски регистър, Община Горна Оряховица, ОД на МВР – гр. В. Търново, сектор „ПП“ и сектор „КИАД“, Териториално поделение на НОИ – гр. В. Търново, ГД “ Гражданска въздухоплавателна администрация ”, „Енерго-Про продажби“ АД – гр. Варна, „ВиК Йовковци“ ООД – гр. В. Търново, доставчици на комуникационни услуги, дружества, поддържащи системи за извършване на бързи парични преводи, търговски банки и т.н. От органите по приходите са проведени срещи с ревизираното лице и са проверени документи намиращи се в счетоводството му, извършена е инвентаризация на стоките в отделните му обекти, за което са съставени протоколи по чл. 50 от ДОПК /папка 12/. Извършени са насрещни проверки на „Деливъри Велико Търново“ ООД – гр. В. Търново и „Табак логистик груп Плевен“ ООД – гр. София, в отчетните регистри и СД на които са отразени продажби към ЕТ „Национал Т – А.Т.”, както и на физически лица – служители на едноличния търговец и такива, за които А.П.Т. е посочил, че са му предоставяли парични заеми, в качеството му на физическо лице. За насрещните проверки са съставени съответните ПИНП, също приобщени към преписката, както и представените от третите лица доказателства. При извършените им насрещни проверки посочените по-горе търговци, в чиито дневници за продажби са отразени доставки на стоки към ревизираното лице /цигари/, са представили списъци на издадените към ЕТ „Национал Т – А.Т.” фактури, писмени обяснения относно начина на извършването на продажбите, вкл. транспортирането на стоките и заплащането им от едноличният търговец, извлечения от отчетни и счетоводни регистри. „Деливъри Велико Търново“ ООД е представило и заверени копия от фактури, от служебни бонове, договори за наем и трудови договори, а „Табак логистик груп Плевен“ ООД – копия от общо 23 броя фактури и пътни листи към 5 от тях. Двамата доставчиците са потвърдили, че са издали процесните фактури към жалбоподателя, чийто предмет е различни марки цигари. Физическите лица – бивши и настоящи работници на жалбоподателя са представили писмени обяснения относно механизма на доставка на цигари по отделните обекти. От сочените като заемодатели лица писмени обяснения са дали М.К.К. /бивша съпруга на Т./, И.К.А. и А.М. Г., както и М.В. Г. – майка на А.Г.., от която последният е посочил че е получил дадената впоследствие назаем сума. Въз основа на така установеното на база данните от първоначалната ревизия органите по приходите са намерили, че от ЕТ „Национал Т – А.Т.” не са декларирани покупки на стоки, намерили отражение в отчетните регистри на негови доставчици. Установено е също така, че при съпоставка разходите на лицето за живот и издръжка, по данни от НСИ и документално установените такива, надвишават декларираните от същото доходи за отделните данъчни периоди. Изложените обстоятелства са квалифицирани като отклонение от данъчното облагане и на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК с Уведомление изх. № 2858/ 24.04.2014 г. /паптак 19, л. 24/, ревизираното лице е информирано, че поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - данни за укрити приходи и несъответствие между декларираните и/или получените приходи имущественото, и финансовото състояние на лицето, основите за облагане с данък върху добавената стойност, с подоходни данъци, и за определяне на здравноосигурителни вноски за ревизираните периоди, ще бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК. На жалбоподателя са определени срокове за представяне на доказателства и вземане на становище, изпратени са му ИПДПОЗЛ изх. № 2860/ 24.04.2014 г. за представяне на декларации по по чл. 124, ал. 3 от ДОПК /папка 3, л. 1/, както и уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В отговор от ревизираното лице с декларация вх. № 2860-1/ 16.05.2014 г. е заявено, че няма промяна в обстоятелствата за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г., декларирани от него по реда на чл. 124, ал. 3 от ДОПК при първоначално извършената ревизия /декларациите се съдържат в преписката – папка 9, л. 447 и следващите/. При повторната ревизия от органите по приходите отново са били извършени насрещни проверки на „Деливъри Велико Търново“ ООД и „Табак логистик груп Плевен“ ООД, както и на физически лица – работници на ЕТ „Национал Т – А.Т.” през ревизираните периоди. При тези насрещни проверки от управителя на „Деливъри Велико Търново“ ООД са представени писмени обяснения, опис на фактури и извлечения от счетоводните регистри на дружеството /папка 7, л. 5 – л. 85/, а от управителя на „Табак логистик груп Плевен“ ООД – писмени обяснения, извлечения от счетоводни регистри на „МИК“ ООД /предишното наименование на дружеството/ - папка 3, л. 13 и сл., папка 4 и папка 5 от преписката. Съгласно отбелязаното в съставените ПИНП, при извършени проверки в информационната система на НАП е било установено, че двете дружества са включили спорните фактури в дневниците си за продажби и в СД за съответните данъчни периоди. Откритите при проверките физически лица са дали писмени обяснения относно начина на подаване на заявките за цигари от отделните обекти на ЕТ „Национал Т – А.Т.” и начина на доставянето им /папка 7, л. 86 и сл./. При повторната ревизия е била извършена и проверка в счетоводната кантора, обслужваща едноличния търговец, за което е съставен Протокол № 1406955/ 14.07.2014 г. /папка 19, л. 1 и следващите/. След анализ на приобщените и представените при повторната ревизия доказателства, органите по приходите са достигнали до извод, че се потвърждава наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за определяне на основите за облагане с данъци и здравноосигурителни вноски на жалбоподателя по особения ред. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-04-1400866-092-01/ 07.10.2014 г., връчен на А.Т. на 07. 10.2014 година. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, срещу доклада е подадено писмено възражение, към което не са приложени доказателства. След обсъждане на възражението същото е прието за неоснователно и производството е приключило с издаването на процесния РА № Р-04-1400866-091-01/ 04.11.2014 г. от органа, възложил ревизията и главен инспектор по приходите, определен за ръководител на същата. В контекста на относимите за случая обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 8, т. 15 и т. 16 от ДОПК, с ревизионния акт са определени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски в размер общо на 342 196, 03 лв., както следва: за ДДС /вкл. на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС/ - в размер общо на 165 556, 42 лв. и лихви за забава 69 051, 77 лв.; за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1 911, 74 лв. и лихви 1 390, 26 лв.; за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода 2008 г. - 2012 г., в размер общо на 63 854, 81 лв. и лихви за забава 25 888, 46 лв.; за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за периода 2008 г. - 2012 г., в размер общо на 5 494, 72 лв. и лихви 2 001, 41 лв.; вноски за здравно осигуряване в размер общо на 5 019, 97 лв. и лихви върху тях 1 917, 47 лева. Задълженото лице е обжалвало ревизионния акт по реда на чл. 152 от ДОПК, като е представило декларации от негови работници, вече съдържащи се в преписката, както и Акт за прихващане и възстановяване № 1409530/ 02.06.2014 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново, с който органи по приходите са отказали възстановяване на сумата 122 500, 00 лв. – задължения, определени с отменения по административен ред РА № 041302801/ 15.01.2014 година. С Решение № 31/ 23.01.2015 г. на директора на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, ревизионният акт е потвърден като законосъобразен. В производството пред него с писмо изх. 65/ 09.01.2015 г., решаващия орган е изискал от „Табак логистик груп Плевен“ ООД да представи заверени ко пия от издадените към ЕТ „Национал Т – А.Т.” фактури, от документите, удостоверяващи изписването на стоките по тези фактури от склад и от пътни листи за транспортирането на стоките. Решението на директора на Д „ОДОП“ – гр. В. Търново е връчено на ревизираното лице, чрез пълномощник, на 27.01.2015 г., което се установява от приложената разписка. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена чрез решаващия орган, на 05.02.2015 г., съгласно дадения в деловодството на администрацията входящ номер. В съдебната фаза на производството от жалбоподателя не са представяни писмени доказателства, извън съдържащите се в административната преписка /обяснението на л. 168 от делото е представено и пред ревизиращите органи/. По негово искане са разпитани свидетели и са назначени експертизи – графическа, и две счетоводни, с поставени от съда задачи. Заключенията на вещите лица, като компетентно изготвени и отговарящи в пълнота на поставените въпроси, са приети от съда и се ценят заедно с останалите събрани доказателства. Също по искане на жалбоподателя във връзка със заключението по графич еската експертиза от неучастващо в делото лице „Табак логистик груп Плевен“ ООД са представени оригиналите на издадени от него фактури към ЕТ „Национал Т – А.Т.”. Заверени преписи от същите фактури са представени от неучастващото в делото лице по искане на ответника. Истинността на тези фактури - вярност на съдържанието и автентичност на подписите, където има такива, се оспори от жалбоподателя в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК, във връзка с което е открито съответното производство. От ответника са представени д окументите, съдържащи се в административната преписка. По негово искане е извършен разпит на свидетели. Мотиви относно събраните доказателства ще бъдат изложени по съществото на спора. Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи: Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване РА след изчерпване на фазата на административния контрол, от лице с активна процесуална легитимация и в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество. След извършена проверка съдът установи, че ревизионният е издаден от оправомощен и орган и, съгласно чл. 119, ал. 2, от ДОПК в приложимата му редакция, в рамките на тяхната компетентност, определена с ъс Заповед № 45 / 16. 01.201 4 г., Заповед № 48/ 16.01.2014 г. и Заповед № 335/ 02.06.2014 г. на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново, ЗВР № 1400866/ 11.04.2014 г. и ЗВР № 140 1764 / 1 1.0 7.2014 г. на н-к сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. В. Търново. Заповед и т е за възлагане на ревизията също са издаден и от компетент е н орган, в кръга на неговите правомощия, определени с посочените по-горе заповеди на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново. С РА са определени задължения за периода и на лицето, на което е възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Ревизията е приключила в срока установен от чл. 114, ал. 2 от ДОПК, в приложим а т а редакци я, Ревизионен доклад № Р-04-1400866-092-01/ 07.10.201 4 г. е съставен и връчен на данъчния субект в определени те от чл. 117, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК срок ове. РА № Р-04-1400866-091-01 / 04. 11.201 4 г. е издаден след определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, но това процесуално нарушение в случая не е съществено, тъй като по никакъв начин не е ограничило правото на защита на задълженото лице. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад. Освен това изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържа в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА /чл. 120, ал. 2 от ДОПК/, а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията акт. На задълженото лице е била предоставена достатъчна възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е бил редовно уведом ява но както за откриването на ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера на публичните му задължения. Безспорно е, че А.П.Т. е уведомен за установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от същия кодекс. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. И звършените въз основа на т ези доказателства фактически констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при проверката за материалната законосъобразност на РА и ще бъдат обсъдени по-долу в настоящото решение. Извън това в процесуалния закон са предвидени достатъчно възможности ревизираното лице в пълнота да упражни правото си на защита чрез попълване на преписката с необходимите доказателства, включително чрез отправяне до решаващия орган или до съда на искания за тяхното събиране, като в конкретния случай жалбоподателят се е възползвал от тези възможности, в преценения от него за необходим обем. Предвид горното, съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения Ревизионен акт № Р-04-1400866-091-01 / 04. 11.201 4 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново, е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи законосъобразността на ревизионния акт в неговата цялост. За да определят облагаем и т е основ и на жалбоподателя по ЗДДС, извън тези за данъка върху стойността на липсващи стоки, и по ЗДДФЛ за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, органите по приходите са посочили като основание наличието на данни за укрити приходи /неотчетени приходи от продажби на стоки. Изводът за наличието на горн о т о обстоятелств о по отношение дейността на жалбоподателя като едноличен търговец е базиран на издаването и отразяването в счетоводствата на „Деливъри Велико Търново“ ООД и „МИК“ ООД /впоследствие „Табак логистик груп Плевен“ ООД/, на фактури за продажби на стоки / цигари / към ЕТ „Национал Т – А.Т.”, които не са намерили отражение в счетоводството на последния. Въз основа на това от една страна е прието, че са налице данни за укрити приходи или доходи от последващата реализация на въпросните стоки – основание за облагане по аналогия по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съобразно това и на основание чл. 122, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4, т. 8, т. 15 и т. 16 от ДОПК, съгласно констатациите в ревизионния акт, при определяне на данъчните основи за облагане с ДДС и подоходен данък на лицето, органите по приходите са взели предвид доставните цени на неотчетените закупени стоки /данъчна основа плюс ДДС, съгласно фактурите на доставчиците /, продажните цени на цигарите съгласно Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, отчетените от задълженото лице покупки и продажби, и платените данъци. Въз основа на този анализ е установено наличието на основание за допълнително начисляване на ДДС за попадащите в обхвата на ревизията периоди 01.01.2008 г. – 30.11.2008 г., 01.01.2009 г. – 31.12.2012 г., като съобразно отчетените и неотчетени в счетоводството на едноличния търговец покупки и продажби, са определени помесечни данъчни основи по ЗДДС. Надвишението на определените по този начин данъчни основи по ЗДДС спрямо декларираните от ревизираното лице възлиза за целия период общо на 763 311, 20 лв., като върху него при прилагане на данъчната ставка по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС е изчислен допълнително дължим данък в размер на 152 662, 24 лева. З адълженията на жалбоподателя за подоходен данък от дейността му като ЕТ са определени, като с а увеличени деклариран ите от него финансов и резултат и за всички отчетни периоди със стойността на изчислената надценка при продажбата на незаприходените стоки по фактури, при отчитане на търговска отстъпка в размер на 5% и фиксираните цени на цигарите, съгласно цитираната по-горе наредба. Така получените стойности са намалени с покупната стойност на недекларираните стоки, по данни, предоставени от доставчиците. Получените облагаеми доходи от стопанска дейност са намалени с дължимите задължителни осигурителни вноски. Определеният в резултат подоходен данък е намален с размера на внесения данък за съответните отчетни периоди от 2007 г. до 2012 година. Настоящият състав намира, че изчислените по посочения начин допълнителни задължения за ДДС и за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за дейността като едноличен търговец са неправилно определени. На първо място съдът намира, че за дейността на лицето като ЕТ „Национал Т – А.Т.” не се установяват сочените от органите по приходите основания за определянето на данъчните основи по аналог. Приобщените към делото доказателства не установяват по безспорен начин основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за определянето на задълженията на едноличния търговец по особения ред, т.е. данни за укрити приходи от търговската дейност. В тази насока фактически жалбоподателят не оспорва общата стойност на неотчетените фактури, като твърди обаче, че липсват доказателства за предаването на стоките от доставчика и за тяхното плащане. Съобразно това поддържа, че не е получател на облагаеми доставки на стоки по смисъла на ЗДДС, поради което необосновано е преизчисляването на данъчните му основи съобразно евентуалната последваща реализация на тези стоки и начисляването на съответните данъци. От приложените писмени доказателства се установява, че през процесните периоди ЕТ „Национал Т – А.Т.” е стопанисвал търговски обекти – склад-магазин и магазини в гр. Горна Оряховица и магазини в гр. Златарица, с. Горско Ново село, с. Родина и с. Добри дял, което прави логично подписването на фактурите от него или от негов служител в съответния обект, каквото обаче не се доказва от приходната администрация. При анализ на съдържащите се в делото писмени доказателства и заключението на графическата експертиза, се установява следното: От „Деливъри Велико Търново“ ООД при първоначалната ревизия са представени заверени копия на 200 броя фактури за тютюневи изделия /цигари/, издадени към жалбоподателя за периода м. 08.2007 г. - м. 11.2008 г., шест броя договори за наем на автомобили, 9 броя трудови договори. При повторната насрещна проверка от същото дружество е представен списък на фактури, издадени в периода м. 08.2007 г. - м. 12.2008 г., като фактурите издадени в периода месец 12.2008 г. не са представени на органите по приходите. Процесните фактури са отразени в дневниците за продажби на доставчика. В писмени обяснения управителят на дружеството е посочил, че стоките са доставяни на място в негов склад в гр. Горна Оряховица, където идвал представител на ЕТ „Национал Т – А.Т.”, чийто склад е бил в близост – жена на име И., а понякога дъщерите на собственика. Представителят подавал две заявки – за града и за селата, издавани са му съответно фактури по всяка от заявките, като плащането винаги е било в брой при издаване на фактурата. На място стоката се преглеждала от работник на едноличния търговец, придружаващ заявителя, който я натоварвал на ръчна количка и я откарвал в склада на жалбоподателя, отстоящ на 50- 100 метра от този на доставчика. При извършените насрещни проверки при първоначалната и при процесната ревизия, този доставчик не е представил доказателства за сочените плащания в брой от жалбоподателя по спорните продажби, всяко от които съгласно Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, би следвало да е отчетено от „Деливъри Велико Търново“ ООД чрез издаването на фискални касови бележки от регистриран ЕКАФП или заместващи ги документи при повреда. При проверките от „Деливъри Велико Търново“ ООД не са били представени други документи, удостоверяващи предаването на фактурираните стоки от продавача на купувача /напр. приемо-предавателни протоколи, складови разписки и т.н./, въпреки, че са му били изрично изисквани от органите по приходите с ИПДПОЗЛ изх. № 18111/ 01.11.2013 г. и ИПДПОЗЛ изх. № 3490/ 19.05.2014 г. – папка 7, л. 11 и папка 11, л. 1, нито транспортни документи, чиято липса е обяснена с превозването на цигарите с ръчна количка, поради близостта на двата търговски обекта. Същевременно в голяма част представените копия от фактури липсват подписи на получател, а в тези в които има такива подписи те са видимо различни, което е установимо и без специални графологически познания, като за физическо лице – получател, във всички е посочен А.Т.. Още в хода на ревизиите, с възражението срещу РД, а впоследствие и с жалбите пред административния орган и съда жалбоподателят е навел твърдения, че отразените в тези фактури сделки не са действително осъществени и че той не е получавал екземпляри от същите, т.е. заявил е оспорване автентичността и верността на съдържанието на въпросните фактури. Въпреки това в административната фаза на производството органите по приходите не са се възползвали от правомощията си по чл. 60 от ДОПК за назначаване на експертиза, която да изясни тези спорни въпроси. Назначената по от съда искане на жалбоподателя графическа експертиза, дава заключение, че в нито една от намиращите се в преписката фактури, издадени от „Деливъри Велико Търново“ ООД не се съдържа подпис н А.П.Т., нито такива на лицата Е.И.Г., Д.И.С., Й.М.Т. и Н.Г.С., работили първата началник-склад, а останалите като продавач-консултанти в обекти на едноличния търговец. Заключението е прието от съда без оспорване от страните, същите не са поискали допълнителна или повторна графическа експертиза. При извършването на насрещните му проверки от „Табак логистик груп Плевен“ ООД са били представени описи на фактури издадени към жалбоподателя в периода 01.01.2009 г. – 31.12.2012 г. /общо 2 793 на брой/ като са представени заверени копия от 5 фактури и пътни листи към тях /папка 10, л. 615 и следващите/. Представени са и извлечения от счетоводните и отчетни регистри на дружеството. Представените при проверките фактури са във вид на разпечатка от ЕКАФП, в същите се съдържат подписи за получател, различаващи се помежду си. При извършените му насрещни проверки управителят на доставчика сочи, че всички фактури са издадени на ЕТ „Национал Т – А.Т.”, платени са в брой за което са издадени фискални касови бележки, приходът от продажбите е счетоводно отразен, данъкът е начислен и фактурите са включени в отчетните регистри и СД по ЗДДС на продавача. О сновна дейност на „Табак логистик груп Плевен“ ООД е търговия с тютюневи изделия, която се е извършвала в неговия склад в гр. В. Търново. След получаването на заявка от клиента се е издавала фактура и стоките са се транспортирали с транспорт на доставчика до съответния обект на клиента, където се получават и заплащат. Посочени са служители на доставчика, обслужвали обекти в съответните населени места, както и че екземпляри от всички документи /фактури, отчети от ЕКАФП, пътни листи/, се намират в обекта на дружеството в гр. В. Търново, ул. „Магистрална“ № 5, където могат да бъдат проверени. Съгласно Протокол № 1313624/ 29.11.2013 г. /папка 10, л. 582/ на орган по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, е била извършена проверка в обекта на „Табак логистик груп Плевен“ ООД в гр. В. Търново, където са установени издадени към жалбоподателя фактури, по приложен опис. Съгласно Протокол № 063342/ 16.09.2014 г. на ревизиращите органи /папка 6, л. 161/, при посещение в обекта на този доставчик са били представени фактури към жалбоподателя, издадени от ФУ, с положени подписи за получател във всяка една от тях /осчетоводени и неосчетоводени/, документи за заплащане в брой, както и пътни листове. Били са направени произволно копия на различни фактури за различни обекти за удостоверяване на положените подписи на получателите. Към протокола са приложени копия от 16 броя фактури във вид на разпечатка от ЕКАФП, с положени в тях видимо различаващи се подписи. Върху всяко от копията са отбелязани ръчно, неизвестно от кого, имената на физически лица, някои от които са служители на жалбоподателя / папка 6, л. 165 и следващите/. В ревизионния акт е отбелязано, че при визуално сравнение е установено съответствието на подписите в отделните фактури с тези на конкретно посочени лица. В производството пред него с писмо изх. 65/ 09.01.2015 г., решаващия орган е изискал от „Табак логистик груп Плевен“ ООД да представи заверени копия от издадените към ЕТ „Национал Т – А.Т.” фактури, от документите, удостоверяващи изписването на стоките по тези фактури от склад и от пътни листи за транспортирането на стоките. След издаването на решението на директора на Д „ОДОП“ – гр. В. Търново с писмо вх. № 294/ 29.01.2015 г. управителят на „Табак логистик груп Плевен“ ООД е заявил, че изготвянето на исканите преписи изисква голям технически, човешки и времеви ресурс, какъвто дружеството не може да осигури. При изискване от съда са представени заверени за вярност като копия компютърни разпечатки от издадените към жалбоподателя фактури и и оригинали на част от тях, като в никоя не се съдържа подпис на получател. Според придружително писмо вх. № 2068/ 17.04.2015 г. /л. 193 от делото/, доставчикът не разполага с допълнителни складови и транспортни документи, придружаващи фактурите и свързани с доставките, приемо-предавателни протоколи, складови/стокови разписки, пътни листи, товарителници и други подобни. Според заключението на СГЕ, извършило проверка на фактурите приложени към Протокол № 063342/ 16.09.2014 г., в същите не се съдържат подписи на А.П.Т., Е.И.Г., Д.И.С. и Н.Г.С., в една фактура подписът за получател е положен от Й.М.Т.. Разпитаните като свидетели Д.И.С., Н.Г.С. и Й.М.Т. заявяват, че като работници на жалбоподателя през процесните периоди не са подписвали фактури. Стоките, вкл. тютюневи изделия в обектите, в които са работили, са били доставяни единствено от склада на ЕТ „Национал Т – А.Т.”•••, с транспорт на едноличния търговец. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, като кореспондиращи с наличните в делото писмени доказателства, вкл. обясненията на жалбоподателя, дадени пред органите по приходите при повторната ревизия / папка 2, л. 51/. Като свидетел е разпитан и М. Ц. Г., който не е бил в трудови правоотношения с жалбоподателя, но твърди, че същият е стопанисвал магазин в село Калайджии през 2007г. и 2008 г., а след като прекъснал за известно време тази дейност го помолил обектът да продължи да работи, като в него работи съпругата на Г.. Било е уговорено Г. да пазарува от ЕТ „Национал Т – А.Т.” и да заплаща наема на обекта до изтичане на договора. Това продължило до месец май 2010 г., като освен хранителни и други стоки от жалбоподателя, Г., която не е била в трудови правоотношения с него е закупувала цигари, доставяни от други търговци на място в обекта в с. Калайджии. Според Г. при тези покупки е бил издаван касов бон, който би представян на ЕТ „Национал Т – А.Т.”. Плащанията ставали на търговския представител на съответния доставчик /“шофьора на буса“/. След това въпросните цигари били продавани на цени по бандерол, като в обекта нямало касов апарат, а продажбите на цигари не са се осчетоводявали. С другите стоки не се е процедирало по този начин. Показанията на този свидетел не се кредитират от съда, доколкото пресъздават главно не негови лични възприятия, а такива на трети лица /съпругата му/, и не кореспондират с наличните в делото доказателства. Но дори да бъдат изцяло кредитирани показанията на Г., от тях не се установява по несъмнен начин самостоятелна търговска дейност развивана от жалбоподателя в с. Калайджии, вкл. извършването на покупки и продажби на стоки, които да предполагат издаването към него на фактури от доставчиците на цигари. Впрочем извършване на търговска дейност от ЕТ „Национал Т – А.Т.” през ревизираните периоди, от обект в посоченото населено място, не се твърди и от органите по приходите. По искане на жалбоподателя са изслушани и показанията на свидетелите П.Х.К., А.Г.В. и А.Д.С., всички работници разносна търговия при „Табак логистик груп Плевен“ ООД през спорните периоди. Същите заявяват, че ЕТ „Национал Т – А.Т.” е бил един от редовните клиенти на дружеството, от което е закупувал цигари, описват механизма на извършване на доставките. Според показанията им при разносната търговия заявките за жалбоподателя са се давали от отговорника на склада в гр. Горна Оряховица /св. К. и св. В./, съответно от магазинера в конкретния магазин в другите населени места /св. С./. Заявките са се давали на търговските представители, дошли на място с транспортното средство на доставчика /по правило те са работели в екипи от по двама души/, изпълнявали са се незабавно, разплащането е ставало винаги в брой, като се е издавала фактура от касовия апарат в съответния автомобил. Според тримата свидетели екземплярът на фактурата, оставащ за доставчика задължително се е подписвал от съответното лице, получаващо стоката, на което се е предавал екземпляр от фактурата. Фактура с липсващ подпис на получател не се е приемала при отчитането й в офиса на доставчика и се е връщала на съответния търговски представител за подписване от получателя. От това правило в „Табак логистик груп Плевен“ ООД не са се допускали изключения и за спазването му се е следяло стриктно. При предаването на цигарите не са се съставяли други документи, по-конкретно приемо-предавателни протоколи. Издавали са се пътни листи, в които не са посочвани отделните посетени обекти. Свидетелят П.К. заявява, че е извършвал доставки на ЕТ „Национал Т – А.Т.” единствено в склада му в гр. Горна Оряховица. Свидетелите А.В. и А.С. твърдят, че са доставял цигари и в обекти в гр. Златарица, с. Горско Ново село, с. Родина и с. Добри дял. При предявяване на фактури измежду предтавените от „Табак логистик груп Плевен“ ООД при изискване от съда, свидетелите К. и В. заявяват, че издаваните от тях фактури не са били с такъв външен вид, освен ако не са издадени при повреда на ЕКАФП, което се е случвало изключително рядко. Съдът кредитира показанията на изброените свидетели, като разминаването помежду им, както и между тях и показанията на останалите свидетели относно мястото на извършване на доставките може да бъде обяснено с времевите периоди, за които се отнасят показатията на отделните свидетели /според твърденията на самия Т., той е въвел забрана за приемане на стоки по отделните обекти от средата на 2010 година/. В останалите си съществени части, вкл. относно задължителното подписване на фактурите от представител на получателя, свидетелските показания на К., В. и С. са безпротиворечиви. При така установеното от фактическа страна по отношение на всеки от коментираните доставчици, настоящият състав намира за основателни направените от жалбоподателя възражения за недоказаност на фактурираните от изброените търговци, но неотчетени от ЕТ „Национал Т – А.Т.” доставки. За да се счита за извършена дадена доставка за целите на данъчното облагане, е необходимо освен сключването на сделка и издаването на фактура да бъде прехвърлена и собствеността върху стоката срещу насрещната престация. В конкретния случай, предмет на фактурираните към жалбоподателя доставки са родово определени вещи – цигари и хранителни продукти, като съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, собствеността върху тях се прехвърля с индивидуализирането на стоките, чрез определянето им по съгласие между страните или чрез предаването им. В хода на ревизията от „Национал Т – А.Т.” не са представяни доказателства за определянето на стоките по съгласие между доставчиците и него, нито такива за фактическото предаване на стоките, което е обяснимо съобразно твърдяната от ревизираното лице липса на доставки. Същественото обаче е, че такова определяне или предаване не се установява и от останалите събрани при ревизията и в съдебното производство доказателства, вкл. тези представени от търговците, претендиращи да са извършили продажбите. Фактурата, като частен свидетелстващ документ поначало е годна да установи сключването на съответната сделка /когато за действителността на същата не предвидена специална форма/, но не и нейното изпълнение, чрез размяната между страните на насрещно дължимите престации. Ето защо, съгласно поддържаното от самата приходна администрация становище, трайно възприето и в съдебната практика, при продажба на родово определени вещи, само издаването на фактури, дори те да съдържат подписи на продавача и купувача /което в случая не е така относно преобладаващата част от процесните фактури/, не е достатъчно да установи за целите на данъчното облагане действителното извършване на отразените в тях сделки. Изключение могат да представляват случаите, когато в самите фактури се съдържат едновременно достатъчно индивидуализиращи данни за вещите, подписи на представители на страните и посочена дата на данъчното събитие, каквито обаче не са спорните фактури /вкл. фактура № 0010020538/ 06.08.2010 г., подписана от Й.М.Т. – работник на жалбоподателя, но неподписана от съставител/. В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че преобладаващата част от наличните в делото фактури /53 от „Деливъри Велико Търново“ ООД и всички с изключение на приобщените при ревизията 21 фактури от „Табак логистик груп Плевен“ ООД/, въобще не носят подпис за получател, а голяма част и на съставител. Соченото в Протокол № 063342/ 16.09.2014 г., съставен от ревизиращите органи наличие на подписани фактури при „Табак логистик груп Плевен“ ООД е без правна стойност, при положение, че такива подписани екземпляри не са били надлежно приобщени към преписката, а представените в съдебното производство от третото лице не съдържат подпис за получател. Що се отнася до наличните в делото фактури от двамата доставчици, съдържащи подписи за „получател“, заключението на графическата експертиза не потвърждава подписването им от А.П.Т. или от тези негови работници, чиито подписи са изследвани, с изключение на обсъдената по-горе фактура, подписана от Й.М.Т.. П ри тези резултати от експертизата, ответникът не е поискал допълнителна такава със снемане на сравнителен материал и изследването за авторство от други работници на жалбоподателя. В крайна сметка, недоказано остава подписването от представляващи едноличния търговец лица, на наличните в делото фактури, дали основание на органите по приходите да приемат укриване на приходи. Действително, след 01.01.2007 г. законът не изисква като задължителен реквизит на фактурата подпис на получателя /а след 01.01.2010 г. – и на съставителя/, но в случая липсата на такива подписи не е без значение, при положение, че и истинността на тези документи се оспорва от едната от посочените в тях страни. Освен това следва да се отбележи и фактът, че представените от „Деливъри Велико Търново“ ООД екземпляри от фактурите са с гриф „оригинал“, такива са и оригиналните фактури, представени от „Табак логистик груп Плевен“ ООД. Такива екземпляри от фактурите обаче поначало би следвало да се съдържат в получателя, а не в доставчика. Не на последно място, по отношение на фактурите, съдържащи подпис за получател /който се спори от жалбоподателя/ следва да се посочи, че по аргумент от чл. 301 от Търговския закон при действия на лице без представителна власт от името на търговец, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Разпоредбата намира приложение както при сключването на търговски сделки, така и при потвърждаването на тяхното изпълнение, което е в основата на спора по делото. В случая би било налице такова узнаване най-късно към момента на подаване на СД по ЗДДС и счетоводното заприхождаване на стоките при получателя, които действия не само не са противопоставяне по смисъла на закона, но съставляват и изрично приемане на резултатите от сделката и фактическото предаване на стоката. В настоящия случай обаче е безспорно, че процесните фактури не са включени в справките-декларации по ЗДДС, в съответните дневници за покупки и продажби, както и в счетоводните регистри на жалбоподателя. Нещо повече, направените още в хода на първоначалната ревизия и поддържани впоследствие срещу РД възражения, чието съдържание презюмира оспорване на подписите и съдържанието на тези фактури, е категоричен израз на противопоставяне. От значение е и фактът, че разпитаните свидетели, работили като продавачи разносна търговия при „МИК“ ООД/ „Табак логистик груп Плевен“ ООД, са категорични относно въведеното от самия доставчик задължително изискване за подпис на получател при извършването на продажбите по обекти. Тоест при действително извършени продажби, в продавача би следвало да се съдържат екземпляри от всички спорни фактури с такъв подпис каквито обаче не се представиха пред съда. В тази връзка следва да се отбележи и че при изискване от съда, „Табак логистик груп Плевен“ ООД не представи оригинали на голяма част от издадените от него фактури, като същевременно не се сочат и смислени причини за неизпълнение искането на съда, при положение, че дружеството е задължено да съхранява фактурите в срока по чл. 121, ал. 1 от ЗДДС, който в случая не е изтекъл. Настоящият състав намира, че изброените обстоятелства, ценени в тяхната съвкупност и контекста на разглеждания спор, навеждат определени съмнения относно доказателствената стойност на представените от „Деливъри Велико Търново“ ООД и „Табак логистик груп Плевен“ ООД фактури. Но дори да се пренебрегнат тези обстоятелства, както вече се каза, само наличието на фактури не е достатъчно да обоснове по несъмнен начин действителното извършване на доставките, който факт е съществен за разглеждания спор. В делото не се съдържат други писмени доказателства – двустранно подписани документи, или такива, съдържащи подпис само на получателя, които по безспорен начин да установяват предаването на процесните стоки, или на някои от тях. Още при насрещните проверки доставчиците не са представил такива документи, нещо повече, отрекли са изобщо съставянето им. На практика в делото липсват документи, обективиращи спорните доставки, като за такива сами по себе си не могат да бъдат считани писмените обяснения на доставчиците и извлеченията от счетоводствата им, тъй като законът преди всичко изисква годни и относими доказателства за получаване на фактурираната стока, а в настоящия случай липсват безспорни документи, отразяващи това обстоятелство, на база на които да се извърши съпоставка и преценка. От друга страна „Табак логистик груп Плевен“ ООД сочи, че продажбите са били извършвани п ри доставка на място до обекта/обектите на получателя, от собствените му или наети товарни автомобили, с които е осъществяван транспортът до обектите на получателите, вкл. тези на жалбоподателя. Наличието на такива товарни автомобили при този доставчик съдът намира за доказано, но не се откриват документи, които непротиворечиво и еднозначно да удостоверят факта на транспортиране от него на процесните стоки, включително пътни листи и товарителници, в които да е отразен маршрута на съответния автомобил до обекти на ЕТ „Национал Т – А.Т.”, вида на товара и т.н., което при липсата на преки доказателства за това, да обективира фактическото движение на стоката и получаването й от жалбоподателя. В хода на първоначалната ревизия от „Табак логистик груп Плевен“ ООД са представени 5 броя пътни листове, при издадени през периода 2 793 броя фактури към жалбоподателя /част от тях осчетоводени от него/, като е посочено, че всички пътни листове се съхраняват в неговия склад в гр. Велико Търново. В соченият да е съставен при проверка в този склад П ротокол № 0663342/ 16.09.2014 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново, също е отразено наличието на такива пътни листове, при това доказващи транспортиране на стоките именно до обекти на жалбоподателя. В протокола е посочено още, че на ревизиращите органи при проверката са представени и документи за извършените плащания в брой. Същевременно в ревизионната преписка не се съдържа копие от нито един такъв документ /пътен лист или фискален бон/, изготвено и приобщено при въпросната проверка, а при изрично изискване на такива копия от решаващия орган, от управителя на „Табак логистик груп Плевен“ ООД е било посочено, че те не могат да бъдат изготвени, поради огромния им обем. Пр и последващо изискване от съда пък е било заявено, че такива документи не разполага с допълнителни складови и транспортни документи, придружаващи фактурите, вкл. пътни листи, без да обясни липсата на последните. Така или иначе, към административната преписка и по делото не са приобщени пътни листове, извън 5-те броя представени при първоначалната проверка. Причината е липсата на надлежни действия по обезпечаването на тези доказателства от органите по приходите в хода на ревизията, доколкото от разпитаните бивши работници на доставчика единодушно се твърди съставянето на пътни листове, макар и не със соченото в коментирания протокол съдържание. Предвид изложеното по-горе съдът намира, че въпреки отбелязаното в П ротокол № 0663342/ 16.09.2014 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново, наличието на издадени от „Табак логистик груп Плевен“ ООД пътни листове, с отразеното в протокола съдържание не се установи в хода на настоящото производство, обстоятелство, което се цени с оглед лежащата върху приходната администрация доказателствена тежест за установяване на основанията по чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Съдът не коментира верността на съдържанието на този протокол, доколкото то не е оспорено от жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК, но следва да се отбележи даденото от вещото лице по ССЕ заключение, относно това достатъчно ли би било време от 8 часа на двамата проверяващи за сравнително обстоен преглед на близо 3000 фактури /с анализ на подписите в тях/, както и обстоятелството, че съгласно отразеното в протокола, за посоченото време всъщност са били прегледани и сравнени и още толкова документа за плащане в брой, както и съответните пътни листове /които документи, както и голямата част от проверените фактури също не са приобщени към преписката/. Що се отнася до наличните в делото 5 броя пътни листове, като в 3 от същите са вписани маршрути гр. В. Търново – гр. Е. или гр. В. Търново – гр. Стражица, в които населени места жалбоподателят не е имал търговски обекти, поради което съдът ги намира за неотносими към казуса. В останалите два пътни листа са отразени маршрути до множество населени места, вкл. и села в които ЕТ „Национал Т – А.Т.” е имал търговски обекти, но не и до самите обекти на клиентите. С това си съдържание въпросните 2 броя пътни листове не установяват по еднозначен начин превоз на фактурираните стоки, още повече при липсата към тях на другия вид необходими транспортни документи – товарителници, в които да е посочен вида и количеството на товара. Относно транспортирането на цигарите, фактурирани от „Деливъри Велико Търново“ ООД, от доставчика се твърди, че извозването им е ставало от работник на получателя с ръчна количка, предвид близостта на двата склада. Такъв начин на превоз е възможен съобразно вида на стоките и количествата отразени в съответните фактури, но това не променя факта, че липсват надлежни доказателства за предаването на фактурираните стоки от продавача на купувача. От всичко изложено дотук се налага извод, че липсват документи, които да могат да бъдат обвързани по безпротиворечив начин със съответните фактури и претенцията за осъществени доставки на цигари до жалбоподателя. Що се отнася до материалната, техническа и кадрова обезпеченост на продавачите да извършат доставки от вида на фактурираните, тяхното наличие всъщност не се спори от жалбоподателя, като следва да се има предвид, че в счетоводството на последния са отразени немалък брой доставки на цигари от „Деливъри Велико Търново“ ООД и „Табак логистик груп Плевен“ ООД през процесните периоди. Наличието на съответния материален и кадрови ресурс при доставчиците обаче, в случая не е относимо към установяването факти от значение за определянето на спорните данъчни задължения на жалбоподателя. При липсата на доказателства за прехвърлянето на собствеността на стоките върху купувача, извършени от него плащания поначало не могат да формират извод за действително получени доставки, но следва да се отбележи, че в случая и въпросните плащания не са безспорно доказани. Без изключение от доставчиците се твърди заплащане на стоките в брой, за което са издадени касови бонове от ЕКАФП. Такива касови бонове от двамата доставчици, удостоверяващи плащане на извършени доставки/продажби от търговски обект, обаче не се съдържат в делото и не са събрани в ревизионното производство. Наличието на такива при „Табак логистик груп Плевен“ ООД към момента на проверката извършена от органите по приходите се сочи П ротокол № 0663342/ 16.09.2014 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново, но те са не са приобщени към преписката, са представени и при административното и съдебното обжалване на РА, въпреки изискването им. Предвид това и изложените по-горе съображения относно доказателствената стойност на въпросния протокол, които няма да бъдат преповтаряни, съдът намира за недоказано наличието на издадени от двамата доставчици фискални бонове за плащания по процесните фактури. Наличните в делото 21 броя фактури от „Табак логистик груп Плевен“ ООД с надпис „служебен бон“ по своето оформление и съдържание представляват разширени клиентски касови бележки съгласно Приложение № 1 към Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, но без задължителен реквизит – надпис „фискален бон“. Освен това, за да установят годно факта на заплащане на стоките, контролни ленти следва да се преценяват ведно със свидетелства за регистрация на касови апарати, като нито един от тези видове документи не се съдържа в делото. Съобразно казаното по-горе и наличните по делото доказателства, в крайна сметка изводите на органите по приходите за извършени, но неотчетени доставки на цигари от изброените по-горе търговци към ЕТ „Национал Т – А.Т.“, се явяват базирани единствено на едностранно изготвени и подписани /или неподписани/ документи, които не са годни да установят фактическото предаване на стоките като способ за прехвърляне на собствеността, нито извършени плащания. Анализът на съдебната практика показва, че в обратната ситуация, при претендиране на данъчен кредит, при доказателства от вида на наличните по делото органи по приходите приемат, че само фактът на издадена фактура не означава реалност на документираната в нея доставка и изискват представяне на допълнителни доказателства, установяващи реалност на доставката, включително подробни счетоводни документи за придобиването на стоките, транспортирането и съхраняването им, материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика да извърши доставките и т.н. В случая такива доказателства, вкл. за наличието при посочените доставчици на стоки от вида на фактурираните не са изисквани в хода на ревизията, нито са ангажирани при съдебното обжалване на РА. По този начин и предвид изложеното по-горе относно доказателствената стойност на наличните в делото документи, съдът намира, че претендираното от приходната администрация фактическо движение на стокови и парични потоци между жалбоподателя от една страна и „Деливъри Велико Търново“ ООД и „МИК“ ООД /„Табак логистик груп Плевен“ ООД/ от друга, не е доказано за целите на данъчното облагане. При липсата на доказателства за предаването на стоките, предмет на издадените фактури, настоящият състав приема недоказаният факт за неосъществен, респективно – счита, че собствеността върху стоките не е транслирана от доставчиците към жалбоподателя. Само наличието на счетоводни отразявания при доставчиците на спорните стопански операции, не може да обоснове изводи, различни от горните. Отделно от това при извършване на ревизията органите по приходите не са събрали никакви доказателства, че получените според тях стоки, впоследствие са реализирани чрез извършени от едноличния търговец облагаеми доставки, за които не е начислен дължимия косвен данък, респ. приходите от продажбата на които не са отразени в счетоводството му. Наличието на една подписана от представител едноличния търговец /но не и от издателя й/ фактура, която не е намерила съответното отражение при ЕТ може да се дължи и на пропуск или счетоводна грешка, и не установява укриване на приходи и то през всички процесни данъчни периоди. В тази връзка следва да се има предвид и че от приходната администрация не се твърди нередовност на счетоводната отчетност на едноличния търговец в периода 01.01.2007 г. - 31.12.2012 г., точно в обратния смисъл за констатациите в ревизионния доклад. Съвкупната преценка на доказателствата по делото налага извод, че жалбоподателят не е имал задължение да отрази в счетоводните си регистри и дневниците за покупки процесните фактури, тъй като същите не документират действително извършени доставки на стоки. По същия начин не следва да се приема, че едноличният търговец е извършил продажби на стоки, които не е получил, за които липсват документи и осчетоводяване. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, но с оглед общия принцип за разпределянето на доказателствената тежест в процеса, отрицателният факт, а именно твърдяното от търговеца неполучаване на процесните стоки, е следвало да бъде оборен от ревизиращите органи чрез установяване на съответните положителни факти - получаване на стоките. Ето защо не следва при оспорване на всички извършени фактически констатации в тази насока още в хода на ревизията, от приходната администрация да се размества определената от закона доказателствена тежест относно установяването на основанията за ревизията по чл. 122 от ДОПК. Доказателствената тежест за обосноваване наличието на всички факти, сочещи на укрити от ревизираното лице в качеството му на ЕТ приходи, вкл. на получаването на спорните стоки, и последващото им разходване, генериращо укритите приходи от продажбата им, е на ответника. В разглеждания случай тези факти не са доказани, т.е. от органите по приходите не е установено соченото от тях обстоятелство, представляващо основание за извършване на ревизията за установяване на задължения за ДДС и ЗДДФЛ от тази дейност по особения ред – това по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Не се споделят възраженията на жалбоподателя за липсата на основания за извършване на ревизията на А.П.Т. за доходи, извън тези от стопанската му дейност като ЕТ по реда на чл. 122 от ДОПК. За да определят по аналогия общата данъчна основа на Т. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г., респ. данъчните му основи по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. органите по приходите са преценили наличие на обстоятелствата по 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - несъответствие между декларираните и/или получените приходи и доходи, имущественото, и финансовото състояние на лицето, обосноваващо извод за доходи с неизяснен произход. Този извод е формиран след анализ на събраните доказателства за доходите и разходите на лицето. Съобразено е семейното положение на лицето. Изследвани са постъпленията в бюджета на Т., вкл. тегленията на средства от банкови сметки и изплащането на такива от касата на ЕТ „Национал Т – А.Т.”, както и разходваните от него средства – за покупки на движимо и недвижимо имущество, живот и издръжка, заплащане на данъци, з ахранване на каса в счетоводството на ЕТ „Национал Т - А.Т.“, вноски по банкови сметки и други. Анализът на изготвените парични потоци е потвърдил превишението на направените разходи за ревизираните периоди над размера на заявените получени доходи, което е обосновало извода за несъответствие на имущественото състояние на ревизираното лице с тези доходи и наличие на данни за укрити доходи, отнесени от администрацията под хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Фактически от жалбоподателят не се оспорват вида и размерите на определените му при ревизията приходи и разходи /т.нар. парични потоци/ през отделните данъчни периоди, като възраженията му касаят единствено наличието и размера на разполагаеми парични средства към началния момент на ревизирания период 01.01.2007 година. Т ова е основният спорен въпрос имащ отношение към съставените парични потоци и установеното превишение на разходите над доходите на Т. като физическо лице. От органите по приходите е прието, че към посочената дата началното салдо на Т. е 0, 00 лв., докато от последния при ревизията и впоследствие при обжалването на РА се твърди наличието към него момент на разполагаеми парични средства в размер общо на около 587 000 лв., сума посочена както в декларацията му по чл.124, ал.З от ДОПК, така и в отделно писмено обяснение, повторно представено и пред съда /л. 168 от делото/. Съгласно обясненията на жалбоподателя, въпросната сума е формирана от следните източници: 1. 256 000, 00 от банкови кредити; 2. 80 000, 00 лв. - от заплати, като военослужещ, компенсации и пенсии; 3. 20 000, 00 лв. от продажби на недвижими имоти и движими вещи; 4. парични средства в размер на 56 000, 00 лв., върнати му от И.К.А. по предоставен заем на 21.03.1996 г.; 5. получени от бившата му съпруга М.К.К. при развода 35 000, 00 лв. като компенсация за собствеността върху семейното жилище; 6. получени от ЕТ „Национал Т- А.Т.“ до началото на ревизирания период - 50 000, 00 лв.; 7. 38 000, 00 лв., получени през м. август 2006 г. от Ц. и Т.А. /родители на М. Ц.ова А./; 8. 42 000, 00 лв., получени през 2006 г. от М.В. Г. и 15 000 лв. от А.М. Г. /близки в София/, или общо 592 000, 00 лева. При запознаване с наличните в преписката договори за кредит се установява, че по същите жалбоподателят е получател единствено в качеството му на едноличен търговец, без да са представени доказателства за предоставяне на такива суми на от предприятието на ЕТ, на А.Т. като заем или под друга форма, вкл. и за счетоводно отчитане на такива операции. Горното важи и за предоставянето на суми от ЕТ „Национал Т- А.Т.“ преди началото на ревизирания период /с твърдян размер 50 000, 00 лева/. Липсват доказателства и за размера на заплатите и компенсациите на А.Т. като военослужещ, както и за размера на пенсията му преди ревизираните периоди /същият е пенсионер от 1994 г./, които да обосноват твърденията му за получени и спестени суми в сочения от него размер /80 000, 00 лв./, още повече като се вземе предвид времевата отдалеченост между пенсионирането му и 01.01.2007 година. Получаваните от жалбоподателя суми от пенсия през процесните периоди са превеждани по банкова сметка, •••миране на паричните му потоци. От ревизираното лице не са представени и доказателства за извършени преди ревизирания период продажби на движими вещи и недвижими имоти, приходите от които да формират претендираната сума от 20 000, 00 лв., нито за самото наличие на въпросната сума към 01.01.2007 година. Във връзка с твърденията за получена сума от М.К.К. /бивша съпруга на Т./, при първоначалната ревизия от органите по приходите е извършена насрещна проверка на същата, при която в писмени обяснения тя е посочила, че след развода си с жалбоподателя през 2002 г. е получила семейното им жилище в гр. Горна Оряховица – папка 10, л. 53. По силата на устно споразумение с бившия си съпруг, тя му е наплатила половината от стойността на жилището в размер на 35 000 лева. В обяснението е посочено, че произходът на тази сума е от продажба на наследствени имоти - апартамент и ниви на територията на Хасковска област, документите за което следва да са в нотариалната служба в гр. Хасково. Плащанията по тези сделки са били извършени в брой. При проверката М.К. не е представила писмени доказателства за предаването на сумата на А.Т., такива не са представени и от жалбоподателя при ревизията и административното оспорване на РА. В хода на съдебното обжалване също не са ангажирани доказателства за получаването на тези парични средства. Преценката на изложеното обосновава извод, че липсват надлежни доказателства, в подкрепа твърденията на жалбоподателя относно получавани суми от бившата му съпруга. Съобразно твърденията на К. на Т. относно момента на предаване на средствата /който всъщност не е конкретизиран/, предаването помежду им на сума в размер на посочената би следвало да се удостовери чрез съставянето на съответен документ /арг. от чл. 133, ал. 1, б. „в“ от ГПК, отм./, какъвто не е представен в хода на ревизията, нито пред съда. Освен това недоказана остава и притежаването от М.К. на сумата от 35 000 лв., а от там и фактическата възможност да предостави тази сума на Т.. В тази връзка следва да се отбележи фактът, че въпреки изричното изискване от органите по приходите с ИПДПОЗЛ изх. № 27847/ 22.11.2013 г., от К. не са представени документи за отчуждаването на нито един от сочените наследствени имоти, вкл. жилищния такъв, а такива би следвало да се намират при нея, в качеството й на продавач. На последно място обясненията на К. касаят момент, който макар и неконкретно определен се отнася, към 2002 г., т.е. е отдалечен минимум с 4 години от датата, за който Т. се домогва да докаже наличието на парични средства /01.01.2007 година/. Съобразно това, дори и посочената сума действително да е била получена от лицето през 2002 г., то няма житейска логика същата да е съхранена от него до началото на ревизирания период, още повече като се вземат предвид наличните доказателства за извършени през същото време от А.Т. покупки на МПС и недвижими имоти /папка 13/. Съдът счита за недоказано твърдението на жалбоподателя, че е получил сумата 56 000, 00 лв., върнати му от И.К.А. по предоставен заем по договор от 21.03.1996 г., на стойност 900 000 лв. /неденоминирани/. При извършената му насрещна проверка И.А. е представил писмени обяснения, в които е посочил, че с А.П.Т. се познава от 1994 г. и през 1995 г. - 1996 г. е имал финансови отношения, които са уредени още тогава. В хода на административното и съдебното производство не са представени посоченият договор за заем, нито документ за връщането на сумата 56 000, 00 лв. като погасителна вноска по него, което прави твърденията лишени от доказателствена подкрепа, още повече, че самият жалбоподател не конкретизира и момента на връщането на тази сума. Освен това, ако изцяло в полза на оспорващия се кредитират обясненията на Алеков, би следвало не само посочената сума от 56 000, 00 лв., а целият твърдян заем да е бил върнат на Т. до края на 1996 година. Това обстоятелство, размерът на заетата сума – 900, 00 лв. деноминирани и отдалечеността във времето на твърдяните финансови отношения мотивират съда да възприеме становището на приходната администрация, че дори да се приеме за установено даването в заем на въпросната сума на И.К.А. и последващото връщане на цялата такава, липсва логика тази сума да е била съхранявана за период от 10 години. В хода на съдебното производство жалбоподателят не ангажира доказателства, обосноваващи други изводи. Недоказано е и получаването от жалбоподателя на парични суми от А.М. Г. в размер на 15 000, 00 лв. и от М.В. Г. – в размер на 42 000, 00 лева. При ревизията са извършени проверки на посочените лица, документирани съответно в ПИНП № 04-32-1302801-2/ 04.12.2013 г. /папка № 10, л. 559/ и ПИНП № 04-32-1302801-3/ 09.12.2013 г. /папка 16, л. 114/. В отговор на отправеното му искане А.М. Г. е представил писмено обяснение, в което е заявил че през м. 09.2007 г. е предал парична сума в размер на 15 000 лв. на А.П.Т.. От тях 12 000 лв. са придобити от продадена земя в гр. Плевен от майка му М.В. Г., а останалите 3 000 – от лични спестявания. В обяснението е посочено, че не са налични сключени писмени договори между двете страни, както и че А.Г.. разполага с банков документ за извършено платежно нареждане от негова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД към банкова сметка ••• „Национал Т - А.Т.“. При насрещната проверка същият не е представил такъв документ или други писмени доказателства. От своя страна при проверката й М.В. Г. е дала писмено обяснение, съгласно което през месец ноември 2006 г. е предоставила 42 000 лв. на А.П.Т., с цел подпомагане на прохождащия му бизнес. Не са сключвали договори за заем. Произходът на средствата й е: 32 000 лв. от продажба на недвижим имот в гр. Плевен, от които 10 000 лв. дадени на ръка и 22 000 лв. – изтеглени като кредит от Пощенска банка. Останалите 10 000 лв. са били нейни спестявания през годините. Към писменото обяснение е бил приложено банково бордеро от 14.09.2006 г. за изплащане на сумата 22 443, 15 лв. към М.В. Г. с основание покупка на недвижим имот, не са приложени други документи. От органите по приходите и била извършена служебна справка на интернет страницата на Агенция по вписванията, при която е установено извършването от М.В. на продажба на апартамент в гр. Плевен. Съгласно отбелязаното в РД и РА, при проверка в информационната система ИКАР, при която е било установено, че материалният интерес по продажбата на посочения от М.В. Г. недвижим имот е в размер на 8 410, 00 лева. В хода на съдебното дирене от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, извън посочените по-горе. Съдът намира, че същите установяват единствено получаването от М.В. Г. през месец септември 2006 г. на сумата 22 443, 15 лв., като цена на продадения от нея жилищен имот в гр. Плевен. Останалите сочени от това лице обстоятелства, вкл. получаването на още 10 000 лв. в брой при същата продажба, както и наличието на спестявания в размер на 10 000 лв., не се доказват по делото, поради което неизяснен остава въпросът разполагала ли е поначало М. Г. със сочената от нея сума 42 000 лв. към месец ноември 2006 г., за да я предостави на жалбоподателя. По-същественото е обаче, че не бяха събрани надлежни доказателства за фактическото предаване на въпросната сума от нея на А.Т.. Вярно е, че договорът за заем е реален и законът не е въвел форма за действителност при сключването му, поради което той може да бъде и устен. Правните последици от същия обаче настъпват с именно с предаването на отдадените в заем пари или други заместими вещи, при което писмената форма за доказване на това предаване е препоръчителна с оглед евентуален спор между страните или между тях и трети лица и въведените ограничения в процесуалните закони относно доказателствените средства за установяване сключването на договори над определена стойност. Поради това и в практиката е възприето самото предаване на паричните суми или други вещи да бъде удостоверявано писмено, с подпис на заемателя /чрез издаването на т.нар. разписка за получени суми/, като писмената форма е такава за доказване. Както се каза, в разглеждания случай не са представени документи, удостоверяващи получаването на сочената от жалбоподателя или на някаква друга сума, нито писмен договор за заем, а от М. Г. изрично е заявено, че такъв не е бил изготвян. Не са представени и доказателства за последващо връщане на сумата или на част от нея от заемателя, каквото връщане е логично, ако тя действително му е била предоставена. Що се отнася до твърденията за получаване на заем от А.М. Г. в размер на 15 000 лв., следва да се има предвид, че това лице сочи такъв заем да е бил даден на А.П.Т. в качеството му на едноличен търговец, през месец 09.2007 година. Поради което въпросът дали тази сума действително е била предоставена или не на жалбоподателя поначало е неотносим към размера на приходите му извън стопанската му дейност, а още по-малко към наличните разполагаеми средства към 01.01.2007 година. Все пак за пълнота следва да се отбележи, че по делото не са събрани никакви годни доказателства както за наличието на А.Г.. на средства в посочения размер и техния произход, така и тяхното фактическо предоставяне на жалбоподателя. На последно място изцяло голословни са и твърденията на жалбоподателя за получаването през месец 08.2006 г. на сумата 38 000, 00 лв., от Ц. А. и Т. А.а /родители на М. Ц.ова А./. В хода на ревизията и при обжалването на РА от жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства както за основанието на което му е предоставена въпросната сума, така и за фактическото й получаване, а също и за принципната възможност на посочените лица въобще да предоставят на някого парични средства в този размер. При това положение съдът не намира за необходимо да обсъжда различните възможни хипотези на твърдяните парични взаимоотношения, боравейки с догадки и предположения. В обобщение следва да се отбележи, че в хода на съдебното дирене от оспорващото лице не се представиха никакви доказателства /преки или косвени/ за получаване и наличие към началото на ревизирания период на посочените в писмените му обяснения суми или на някои от тях. По същество настоящият съдебен състав счита, че началното салдо на лицето към 01.01.2007 г. е определено правилно от данъчната администрация. Вън от наведените възражения и при липсата на доказване, съдът възприема и останалите констатации на приходния орган: относно всички приходи и разходи на лицето, включени в паричния му поток за процесния период 2007 г. – 2012 година. Срещу така определените приходи и разходи не са въведени никакви конкретни възражения от жалбоподателя, а осъществяването им се потвърждава и от документите, събрани в хода на ревизията /договори, счетоводни извлечения, банкови извлечения, справки от трети лица и т.н./. При това положение и установяващите се при съпоставката им надвишения на разходите над приходите на лицето, обоснован е направеният от приходната администрация извод за наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а от там и на данни за доходи с недоказан произход. При това положение настоящият състав намира, че органите по приходите законосъобразно са преминали към определяне на основите за облагане доходите на А.Т. извън тези от дейността му като ЕТ, по реда на чл. 122 и чл. 124 от ДОПК, използвайки критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. По отношение законосъобразността на РА, установяваща задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 01 до м. 11.2008 г. и от м. 01.2009 г. до м. 12.2012 г. включително. Предвид изложеното по-горе в настоящото решение относно недоказаното получаване от ЕТ „Национал Т – А.Т.” на всички фактурирани към него спорни доставки от „Деливъри Велико Търново“ ООД и „МИК“ ООД/„Табак логистик груп Плевен“ ООД, издаването на самите фактури не може да бъде разглеждано като данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Респективно при недоказано получаване на процесните стоки, не може да се приеме, че едноличният търговец впоследствие е извършил продажби на същите стоки, като облагаеми доставки стоки, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Неправилно с ревизията са определени данъчните основи за начисляване на ДДС за всички посочени данъчни периоди, като същите следва да бъдат коригирани с изчислените от органите по приходите данъчните основи при продажбите на стоки, определени като получени преди това от посочените по-горе дружества, по спорните в настоящото производство фактури, съответно следва да бъде коригиран и начисления данък върху добавената стойност. Неправилно е начислен допълнително ДДС за данъчни периоди от м. 01 до м. 11.2008 г. и от м. 01.2009 г. до м. 12.2012 г. включително в размер общо на 152 662, 24 лв., върху данъчни основи изчислени по реда на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС, съобразно отразените на стр. 23 – стр. 152 от РД неотчетени приходи за съответните данъчни периоди. Респективно, с ревизията неправилно са начислени и съответните лихви за забава върху посочените задължения. Относно допълнително начисления данък върху добавената стойност за данъчен период м. 10.2013 г., в размер на 12 894, 18 лева. Начисляването е извършено на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС върху установена липса на стоки, за които при придобиването им от жалбоподателя е било ползвано право на приспадане на данъчен кредит. При първоначалната ревизия в периода 14.10.2013 г. – 16.10.2013 г. от органите по приходите са извършени проверки за установяване на фактически наличности на стоки в обектите, стопанисвани от ЕТ „Национал Т – А.Т.”, без декларирания от него магазин в с. Миндя. За извършените проверки са били съставени 12 броя протоколи, с приложени описи на наличните стоки, подписани от извършилите проверката лица и присъствали представители на жалбоподателя /папка 12 от преписката/. При проверките е било установено несъответствие между стойността на установените налични стоки и тази на наличността по отчетни данни. Чрез съпоставка на данните от оборотната ведомост на търговеца към 30.09.2013 г., от дневниците му за покупки за периода 01.10 – 15.10.2013 г. и тези от ЕКАФП за всички проверявани обекти за същия период, при приета търговска надценка през годината 20% и търговска отстъпка за тютюневи изделия 5%, е била установена отчетна стойност на наличните стоки в размер на 229 230, 31 лв., без включен ДДС. При установена към 15.10.2013 г. фактическа наличност на стоки с обща стойност по продажни цени 234 378, 10 лв. и отново при съобразяване търговската надценка и търговската отстъпка за тютюневи изделия в посочените по-горе размери, проверяващите органи по приходите са определили отчетна стойност без ДДС на наличните активи в проверяваните обекти на ЕТ „Национал Т – А.Т.” общо 164 759, 39 лева. При така констатираните факти ревизиращите органи са определили липса на стоки на стойност 64 470, 92 лв. по доставни цени без ДДС, която е приета за данъчна основа за допълнителното начисляване на ДДС за данъчен период м. 10.2013 г., в размер на 12 894, 18 лева. В хода на ревизионното производство и при обжалването на ревизионния акт от жалбоподателя не са правени възражения срещу констатациите, установяващи разлики между наличните по счетоводни данни стоки и фактически установените такива в търговските му обекти. Пред съда също не се правят възражения в тази насока, но се оспорва възприетата от органите по приходите надценка при определяне отчетните стойности на наличните и липсващите стоки. В тази връзка по искане на жалбоподателя, на назначената ССЕ е поставена задача да провери на каква база е определена надценката на конкретните стоки при ревизията и правилно ли е определен размера на отчетната стойност на липсващите стоки. В тази си част експертизата дава заключение за правилни по своя резултат изчислявания от органите по приходите на отчетните стойности на счетоводно и фактически наличните стоки, както и стойността на липсите – 64 470, 92 лв. /стр. 5 от основното заключение/. В забележка е посочено, че по- коректен би бил метода за определяне на надценките и резултата от инвентаризацията на база на конкретни доставни и продажни цени, но в случая отчитането на приходите по ЕКАПФ и не позволява да бъдат определен и постъпленията по групи стоки. Заключението на ССЕ, в тази му част е прието без възражения от страните и се кредитира от съда. След преценка доводите на страните и приобщените към делото доказателства, настоящият състав намира начисленият от ревизията допълнителен данък за данъчен период м. 10.2013 г., за правилно определен. Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. За приложението на цитираната разпоредба, чрез установяване на данъчни задължения за ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит, следва да са налице кумулативно няколко предпоставки – лицето да е регистрирано по ЗДДС, да е ползвало данъчен кредит за закупени от него стоки и същите стоки да са установени като липсващи, като съгласно ал. 4 от посочената разпоредба, данъкът се начислява /корекцията се извършва/ в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, в случая, при липса на други данни – в периода, през който са установени липсите. Между страните не се спори, че към момента на получаване на стоките, които макар и налични по счетоводни данни не си били установени при проверките, жалбоподателят е бил регистрирано по ЗДДС лице, че тези от тях, за които му е начислен допълнително данък, са получени от него по облагаеми доставки и че за тях е ползвано право на приспадане на данъчен кредит. На практика не се спори дали действително са били налице установените при проверката на органите по приходите липси на стоки, нито вида и количествата на същите. Спорен е единствено въпросът за стойността на липсващите стоки. Липсата е фактическо положение, при което счетоводно отчетени като налични стоки не се намират физически в предприятието на задълженото лице, като тоива фактическо положение се установява чрез инвентаризация, проведена по реда на ЗСч. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗСч, „инвентаризация” е процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. Тоест целта на инвентаризацията е установяване на наличните активи и пасиви в предприятието на даден търговец, към конкретен момент. В случая такава инвентаризация е проведена в обектите стопанисвани от ЕТ „Национал Т – А.Т.”, за нея са съставени протоколи неразделна част от които са приложените към тях описи за налични стоки. Тези протоколи са изготвени по реда на чл. 50, ал. 1 от ДОПК, съдържат реквизитите, визирани в ал. 2 на чл. 50 от ДОПК, представляват официални документи и се ползват с обвързваща доказателствена сила по отношение на фактите и обстоятелствата, отразени в тях. П ротоколите не са оспорени по реда на чл. 193, ал. 3 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, а п о-същественото е, че съдържанието им не е опровергано както при административното и така и при съдебното обжалване на ревизиониния акт, поради което съдът ги кредитира като надлежни доказателствени средства. При положение, че възприетият от търговеца начин на текущо отчитане на продажбите /чрез ЕКАФП/ не позволява да бъдат определен и постъпленията по отделни видове или групи по вид, законосъобразно от органите по приходите са предприети наложило допълнителните изчисления при определянето на тази стойност от органите по приходите /синтезирано изложени в РД/, които на база установените при проверката в обектите данни за прилаганите търговски надценки, счетоводно наличните и откритите при инвентаризацията стоки, са определили покупната стойност на наличните стоки без ДДС / 164 759, 39 лв./, съответно и стойността на липсващите такива - 64 470, 92 лева. Този начин на определянето на облагаемата основа при ревизията – данъчната основа по придобивните сделки на липсващите стоки, при елиминирано влияние на прилаганата от ревизираното лице надценка при продажбите, и размер на включения в покупната цена ДДС, съдът намира за правилен. Не се твърди и от доказателствата по делото не се установява да е било налице някое от обстоятелствата, по чл. 80 от ЗДДС, ограничаващи извършването на корекции по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Самото начисляване на данъка е извършено в съответствие с разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС, като съдът не намери при изчисляването на допълнителните данъчни задължения да са допуснати аритметични или фактически грешки. Ревизионният акт в тази му част, както и в частта му за начислени лихви за забава в размер на 1 274, 39 лв., върху допълнително определените задължения по ЗДДС, е законосъобразно постановен. Относно съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби на ЗДДФЛ. С ревизията е прието, че е налице основание за допълнително облагане на А.П.Т. с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. – 2012 г. включително, за доходите от дейността му като едноличен търговец, като размерът на приходите е формиран от декларираните от ревизираното лице приходи ОПР и ГДД, увеличени с възприетата от стойност на стоките по неосчетоводените фактури, издадени от „Деливъри Велико Търново“ ООД и „МИК“ ООД/„Табак логистик груп Плевен“ ООД, намалени с посочената в тези фактури покупна стойност. Получените по посочения начин облагаеми доходи са намалени с дължимите задължителни здравноосигурителни вноски, и са определени данъчни основи за облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ, върху които са приложени съответните данъчни ставки. По този начин е определен допълнително данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 591, 29 лв. - за 2008 г.; 1 572, 96 лв. - за 2009 г.; 1 420, 28 лв. - за 2010 г., 1 231, 16 лв. - за 2011 г. и 679, 03 лв. - за 2012 г. /или общо 5 494, 72 лв./ и лихви за забава върху тези суми. По аналогичен начин след включване на допълнително определените облагаеми доходи в общата данъчна основа по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. /приложимата редакция/ е определен допълнително данък по същия текст, в размер на 1 911, 74 лв., от които 506, 99 лв. – върху доходите на жалбоподателя от дейността му като едноличен търговец. При недоказаното наличие на неотчетени продажби на цигари, неправилно поради липса на основание са увеличени декларираните от лицето финансови резултати с печалбата от такива продажби за всички процесни данъчни периоди, съответно неправилно е определен допълнителен подоходен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г., респ. по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за тези периоди, в посочените по-горе размери. Ревизионният акт, като незаконосъобразен в тези му части, както и в частта му следва да бъде отменен. Както бе казано по-горе, настоящият състав намира, че при ревизията е установено основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за определяне на данъчните основи на жалбоподателя извън доходите от дейността му като ЕТ, като правилно са определени приходите и разходите, включени в паричния му поток за всеки от процесните данъчни периоди. Въпреки това, данъчните основи за тези периоди са неправилно определени като размер по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, вр. с чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Съгласно цитиранат разпоредба, данъкът се определя за една календарна година, а реда визиран в чл. 122, ал. 2, вр. чл. 123 е за определяне на данъчната основа за същата календарна година. Извършеното от органа по приходите съпоставяне между имущественото и финансовото състояние на задълженото лице и декларираните и/или получени приходи/доходи по месеци за съответните години, а оттам и разделяне на данъчната основа на месечни периоди е в нарушение на разпоредбата на чл. 48 от ЗДДФЛ. Съдът не намира правно основание за разделяне на приходите и разходите по този начин, при положение, че се касае за подоходно облагане на годишна база и съгласно приложимият материален закон, следващият се данък се определя съобразно годишния облагаем доход, изчислен на база доходите и разходите за целия данъчен период, който съвпада с календарната година. Действително, чл. 122 от ДОПК предвижда особено облагане, което предполага определяне на облагаемата основа по аналогия, на база критериите, посочени в закона, но при зачитане на общите правила относно периода, за който се определя тази облагаема основа и съответния данък, доколкото ДОПК не може да установи данъчни периоди различни от предвидените в съответните материални закони. В този смисъл е и дългогодишната и трайна практика на ВАС на РБ. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК, в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба, респективно доход, когато: 1) стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или безвъзмездно финансиране, получени от него и 2) направените разходи от лицето и свързаните с него лица по § 1, т. 3, б. „а” от допълнителните разпоредби, явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. Фактическите констатации на ревизиращите в случая обосновават хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, като следва да се посочи, че за да се презюмира подлежащ на облагане доход по смисъла на цитираната норма, следва превишението на разходите над приходите да е реално и безспорно установено от органите по приходите, както и да е явно и съществено. Съдът счита, че тези условия в случая са налице и правилно е приложена цитираната норма за ревизираните периоди. Съобразно изложеното, съдът намира, че превишението на разходите над доходите е незаконосъобразно установено за ревизираните периоди, като единствено за 2011 г. не се констатира несъответствие при определяне на облагаемия доход. За този период определените месечни стойности на приходите и разходите не са повлияли върху крайния резултат, който е един и същ при изчисляване на годишна база и помесечно, както неправилно е сторено в РА. В годишен план, за 2007 г. ревизията е установила общо доходи – 27 900, 00 лв. и общо разходи – 9 218, 54 лева. При това положение не е налице превишаване на раходите над приходите за този период. Съобразно изложеното по-горе относно незаконосъобразността на допълнително определените облагаеми доходи и данъчна основа от дейността му като едноличен търговец, дължимият данък от лицето е този, посочен от него годишната му данъчна декларация за този период – 1 019, 95 лева. Ревизионният акт, в частта му установяваща допълнителни задължения за този период следва да бъде отменен. З а 200 8 г. има основание за извършване на корекция на установеното за годината превишение на разходите над приходите и определената във връзка с това годишна данъчна основа. П ри некоригирано начално салдо 0, 00 лв. и изчисление, направено на годишна основа, получените резултати в приходната и разходната част на паричния поток са същите, като поради прилагания от администрацията метод в крайна сметка е определен о надвишение на на разходите над приходите на физическото лице в размер на 117 446, 47 лв., наместо правилно изчислен о т о на годишна база так о ва в размер на 136 304, 55 лева. Съответно годишната данъчна основа по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, след намаляване с определените при ревизията като дължими, но невнесени здравноосигурителни вноски /737, 94 лв./ е определена в размер на 116 708, 53 лева. Определената с РА данъчна основа в посочения размер е по-малка от действителната такава, още повече, че според настоящия състав за посочения период осигурителни вноски не могат да бъдат определяни по реда на чл. 124а от ДОПК, за което ще бъдат изложени мотиви по-долу. Съответно по-малък е определен ият с ревизията, спрямо действително дължимия размер на данъка. Въпреки това, пр и въведената с чл. 160, ал. 5 от ДОПК забрана за влошаване положението на жалбоподателя, съдът намира, че РА в частта, в която е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 200 7 г., в размер на 11 670, 85 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 6 727, 08 лв., следва да бъде потвърден. З а 200 9 г. има основание за извършване на корекция на установеното за годината превишение на разходите над приходите и определената във връзка с това годишна данъчна основа. П ри корекция на началното салдо и приемане на такова в размер на 0, 00 лв. /съобразно установеното превишение на разходите над приходите за предходния период/ и изчисление, направено на годишна основа, получените резултати в приходната и разходната част на паричния поток са същите, като поради прилагания от администрацията метод в крайна сметка е определен о надвишение на разходите над приходите на физическото лице в размер на 287 287, 41 лв., наместо правилно изчислен о т о на годишна база так о ва в размер на 285 482, 07 лева. Годишната данъчна основа по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, в приложимата редакция, следва да бъде 285 482, 07 лв., представляваща въпросното превишение, като подлежащ на облагане доход, вместо определената с ревизията данъчна основа в размер на 286 254, 16 лв. /след приспадане на здравноосигурителни вноски – 1 033, 83 лева/. Съответно определеният по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ данък е 28 548, 21 лв., вместо начисления при ревизията в размер 28 625, 42 лева. Р евизионният акт, установяващ данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 28 625, 42 лв., следва да бъде отменен за сумата над 28 548, 21 лв., както и за начислените върху разликата лихви за забава. За 2010 г. има основание за извършване на корекция на установеното за годината превишение на разходите над приходите и определената във връзка с това годишна данъчна основа. П ри корекция на началното салдо и приемане на такова в размер на 0, 00 лв. /съобразно установеното превишение на разходите над приходите за предходния период/ и изчисление, направено на годишна основа, получените резултати в приходната и разходната част на паричния поток са същите, като поради прилагания от администрацията метод е определен о надвишение на разходите над приходите на физическото лице в размер на 109 585, 35 лв., в место правилно изчислен о т о на годишна база так о ва в размер на 117 495, 90 лева. Годишната данъчна основа по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, след намаляване с определените при ревизията като дължими, но невнесени здравноосигурителни вноски /824, 42 лв./ е определена в размер на 108 760, 93 лева. Определената с РА данъчна основа в посочения размер е по-малка от действителната такава, като според настоящия състав за посочения период осигурителни вноски не могат да бъдат определяни по реда на чл. 124а от ДОПК. Съответно по-малък е определен ият с ревизията, спрямо действително дължимия размер на данъка. П р и въведената с чл. 160, ал. 5 от ДОПК забрана, РА в частта, в която е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 20 1 0 г., в размер на 10 876, 09 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 3 916, 61 лв., следва да бъде потвърден. Както се каза по-горе, за 2011 г. не се констатира несъответствие между облагаемия доход, определен по възприетия от органите по приходите метод и този определен на годишна база – 3 801, 60 лева. Предвид неприложимостта на реда за определяне на осигурителни вноски по чл. 124а от ДОПК за периода от 01.01.2011 г. до 15.02.2011 г., неоснователно при определяне на данъчната основа този доход е намален със сумата 154, 00 лв., представляващи начислени при ревизията годишни изравнителни вноски за здравно осигуряване за посочения период. По този начин определеният с ревизията данък е по-малък, спрямо действително дължимия, но предвид цитираната по-горе забрана за влошаване положението на жалбоподателя, РА в частта, в която е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г., в размер на 284, 93 лв. и съответните лихви за просрочие в размер на 73, 08 лв., следва да бъде потвърден. За 2012 г. има основание за извършване на корекция на установеното за годината превишение на разходите над приходите и определената годишна данъчна основа. При некоригирано начално салдо 0, 00 лв. и изчисление, направено на годишна основа, получените резултати в приходната и разходната част на паричния поток са същите, като от администрацията е определено надвишение на разходите над приходите на физическото лице в размер на 125 018, 45 лв., вместо правилно изчисленото на годишна база такова в размер на 93 390, 71 лева. Годишната данъчна основа по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, след намаляване с дължимите, но невнесени изравнителни здравноосигурителни вноски в размер на 1 043, 30 лв. /еднакъв с този по РА, предвид разпоредбите на чл. 40, ал. 5, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗЗО годишния размер на максималния осигурителен доход 24 000 лв./, следва да бъде 92 347, 41 лв., вместо определената с ревизията данъчна основа в размер на 123 975, 15 лева. О пределеният по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ данък е 9 234, 74 лв., вместо начисления при ревизията в размер 12 397, 52 лева. Ревизионният акт, установяващ данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 12 397, 52 лв., следва да бъде отменен за сумата над 9 234, 74 лв., както и за начислените върху разликата лихви за забава. Относно законосъобразността на РА в частта за допълнително начислените задължителни осигурителни вноски. Предмет на спора са допълнително определените на жалбоподателя задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2012 г. в размер общо 5 019, 97 лв. и лихви за забава в размер на 1 917, 47 лева. Въпросните осигурителни вноски са определени като годишни изравнителни такива за съответните периоди върху установените при ревизията превишения на разходите над приходите на физическото лице и укрити приходи от дейността като ЕТ, при съобразяване на съответните максимални размери на осигурителния доход и внесените авансови осигурителни вноски. В резултат са начислени допълнителни задължения за осигурителни вноски за всички ревизирани периоди в посочения по-горе размер. Съдът намира, че за периода 01.01.2007 г. - 15.02.2011 г. тези задължения са незаконосъобразно определени по реда на чл. 124а от ДОПК, тъй като въпросната норма е материалноправна и не й е придадено обратно действие, респ. не може да се прилага при определяне на задължителни осигурителни вноски за периоди, преди влизането й в сила. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК е обнародвана в ДВ бр. 14/2011 г. и е в сила от 15.02.2011 година. Действително, разпоредбите на чл. 122 и сл. о т ДОПК по своята правна същност представляват особени процесуални правила, които позволяват прилагането на материалноправните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпване на фактическите състави според материалния закон. Тоест същите установяват специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски. Съдържанието им определя тези разпоредби като процесуални норми, доколкото те имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на предвидените в закона факти, но само досежно предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК обаче по своята същност е материалноправна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ревизираното лице, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размерът на данъка. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВАС. Макар жалбоподателят да не навежда възражения в посочения смисъл относно определените задължения за ЗОВ, по силата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът следва служебно да извърши проверка на РА в обжалваните му части, с материалноправните разпоредби на закона, поради което ревизионният акт в частта му определяща задължения за здравноосигурителни вноски за периода 01.01.2007 г. - 15.02.2011 г., в размер общо на 3 143, 36 лв., както и в частта, с която са начислени съответните лихви за забава, в размер общо на 1 5 43, 11 лв., следва да бъде отменен. За периодите от 15.02.2011 г. до 31.12.2011 г. и от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. дължимите от жалбападателя здравноосигурителни вноски в общ размер на 1 876, 61 лв. и начислените върху тях лихви в размер на 374, 3 6 лв., са правилно определени. Неправилното определяне с ревизионния акт на данъчните задължения по ЗДДФЛ за същите периоди не оказва влияние върху размера на дължимите задължителни осигурителни вноски, доколкото и при вярно изчисляване на облагаемите доходи на жалбоподателя /декларирани от него плюс такива от неустановен източник/, същите надвишават изчислените съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от ЗБНЗОК за 2011 г. /отм./ и чл. 8, ал. 1, т. 4 от ЗБНЗОК за 2012 г. /отм./, максимални размери на годишния осигурителен доход, които са съобразени от органите по приходите. Жалбата в тази й част е неоснователна. В заключение, по изложените до тук мотиви, съдът намира, че данъчните задължения на А.П.Т., определени с РА следва да се отменят в частта по ЗДДС, с която за данъчни периоди от м. 01 до м. 11.2008 г. и от м. 01.2009 г. до м. 12.2012 г. е определен допълнително данък в размер на 152 662, 24 лв. и начислените в тази връзка лихви за забава. Следва да се отменят и допълнително определените с РА задължения на същия по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2007 г. – в размер на 1 911, 74 лв. и съответните лихви; за 2008 г. – в размера над 11 670, 85 лв. и съответните лихви; за 2009 г. – в размера над 28 548, 21 лв. и съответните лихви; за 2010 г. – в размера над 10 876, 09 лв. и съответни лихви; за 2011 г. – в размера над 284, 93 лв. и съответните лихви и за 2012 г. – в размера над 9 234, 74 лв. и съответните лихви за забава. На последно място, следва да ревизионният акт следва да бъде отменен и в частта му, с която на жалбоподателя са определени допълнително задължения за здравноосигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2007 г. - 15.02.2011 г., в размер общо на 3 143, 36 лв. и са начислени съответните лихви за забава. Жалбата срещу ревизионния акт, в останалата й част е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, съобразно представените доказателства за извършването на такива - държавна такса - 50, 00 лв., депозити за съдебни експертизи и свидетели – общо 1 932, 00 лв., заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 10 000 лв. /договор за правна помощ и два броя разписки на л. 324 – л. 327 от делото/ и защитения материален интерес. Или на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 8 202, 24 лева. Съдът намира за неоснователо възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за тази инстанция. То е в размер незначително надвишаващ този по § 2 от ДР на Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от същата наредба и не се явява прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника на жалбоподателя процесуални действия. На ответника – Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново, на основание ч. 161, ал. 1 от ДОПК следва да се заплатят разноски – юрисконсултско възнаграждение, поискано в последното съдебно заседание, в размер на 3 609, 47 лв., определен съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и защитения материален интерес. Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът