Решение № 601 от 24.7.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 894/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Г. С. И. от •••, против решение № 878 от 06.04.2026 г. по гр.д.7701/2024 г. по описа на РС Бургас, постановено по реда на чл.247 ГПК, с което е отхвърлен искът на въззивника срещу Етажната собственост на •••, представлявана от М. А. А., за отмяна на всички взети решения от Общото събрание на етажната собственост и въззивникът е осъден да заплати на ответната ЕС сумата от 204,52 евро съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в производството. По-конкретно се твърди, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че не е допуснато нарушение на чл.12 и чл.13 от ЗУЕС. На второ място се твърди, че решението е необосновано, тъй като крайният съдебен акт и мотивите на съда не съответстват на събраните по делото доказателства. Изложени са подробни съображения относно твърдяните допуснати нарушения при свикването и провеждането на процесното ОС, които, според въззивника, опорочават всички взети решения на това ОС. Твърди се нарушение по чл.12, ал.1, т.1 от ЗУЕС; нарушения, състоящи се в: подписване на поканата за ОС от управителен съвет (какъвто никога не бил избиран) в състав управител (с изтекъл мандат), контрольор и касиер (каквито не са избирани надлежно); допускане до ОС на лица без валидна представителна власт (подробно изброени в жалбата), както и недопускане до ОС на пълномощника на ищеца – адв.Р.Иванов, представил надлежно пълномощно, които нарушения са се отразили на кворума на ОС (приетите за представлявани на ОС ид.части от общите части на ЕС), както и на процентите, които са приети при гласуването на всяко от поставените и взети решения. Твърди се, че протоколът от процесното ОС е изготвен неправилно, като към него е приложен само един присъствен лист на собствениците, като не са посочени имената на присъстващите етажни собственици, а само броят им (11 бр.) и притежаваните от тях проценти идеални части от общите части на сградата. Твърди се, че и така посочени в присъствения лист, притежаваните от явилите се етажни собственици идеални части не отговарят математически изчислени на реалните ид.части, които би следвало да са представлявани на това ОС. Посочва се, че при липсата на изначално определен правилно кворум, неясно е с какво мнозинство са гласувани конкретните решения, още повече, че на места броя на гласували и въздържали се не е 11 бр. (колкото се твърди, че са били присъстващите етажни собственици), а 12 бр.; и липсва посочване кой собственик как е гласувал. На следващо място се твърди, че от новооткрити от въззивника доказателства от СлВп се установява, че посочените в присъствения списък идеални части за отделните самостоятелни обекти в ЕС не съответстват на първоначално определените такива в документите за собственост. Твърди се, че при така неясно определения кворум неправилно съдът е отказал да отмени всички взети решения на това ОС. Допълнително са изложени твърдения за незаконосъобразност на решенията по: т.3 – решенията на ОС не се отменят, а се приемат нови; по т.4 – решението е било обявено като такова за избор на управителен съвет, а са гласувани контрольол, касиер и председател, с което е допуснато смесване на различни органи в ЕС; по т.5 – решението е било формално гласувано, тъй като не са били представени финансови отчети за последните 3 години преди него; по т.6 – тъй като не са установени ликвидни и изискуеми вземания към етажния собственик Г. И.; по т.7 – поради това, че „отразеното в протокола не дава ясно знание за формирано и взето нарочно решение“; по т.8 и по т.9 – поради това, че не са съобразени императивните норми на чл.50 и чл.51 от ЗУЕС; по т.10 – тъй като не са съобразени императивните норми на чл.17 от ЗУЕС Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендират се съдебни разноски за двете инстанции. Представени са нови доказателства. С писмен отговор в законовия срок, въззиваемата Етажна собственост оспорва като неоснователна подадената въззивна жалба. Твърди се, че изложеното в нея изцяло преповтаря твърденията в исковата молба и в допълнително представената нова актуализирана молба. Твърди се, че атакуването на всички решения на ОС на ЕС е с единствената цел да бъде отменено и взетото решение за образуване заповедно производство срещу Г. С. И. за неплатени от него суми за общи разходи - за ток, за чистичка, за фонд „ремонт“ и прочие и пр. Оспорено е твърдението за нарушена процедурата по свикване на ОС поради подписване на поканата от управителен съвет, какъвто нямало избран. Твърди се, че етажната собственост се управлява от редовно избран и вписан в специалния регистър на общината управител - М. А.. Твърдението, че до участие в ОС били допуснати лица без представителна власт, както и че не били допуснати такива с валидна представителна власт, е оспорено по съображение, че в събранието не може да участват както собственика, така и неговия представител, какъвто е настоящият случай. По отношение на участието на ОС чрез видеоконферентна връзка на етажния собственик П. С., се твърди, че то е съобразено със законовата уредба, поради което липсата на нарочна уредба в Правилника за реда и управление на етажната собственост, или в поканата за свикване на събранието, не би следвало да е пречка, още повече, че нейният глас не влияе по какъвто и да е начин на изискуемия кворум. Изложени са подробни съображения, между които твърдения, че в книгата на етажната собственост, представена пред първата инстанция, коректно са посочени за всеки един от съкооператорите процентът на общите части на имота му и това е взето от нотариалния акт на всеки един от съсобствениците. Твърди се, че евентуалното разминаване на тези проценти с посочените в кадастралния регистър на сайта на СГКК общи части няма съществено значение за изчисляване кворума на участвалите в ОС собственици, тъй като разликата в процентите не би била голяма. Твърди се, че участвалите в ОС етажни собственици е 12, а на присъствения лист има десет подписа, тъй като П. С. участва онлайн, а въззивникът Г. И. е отказал да се подпише на присъствения лист, което е отразено в присъствения лист. Относно процентът на идеалните части от общите части на сградата се твърди, че съгласно чл.7, ал.2, т.2 от ЗУЕС той се вписва в Книгата на етажната собственост (представена по делото) и по нея се изчисляват общи части в проценти, доколкото са преписани от нотариалните актове, а не по посоченото, в кадастъра на АГКК относно сградата и общите и части, тъй като няма подобна методика уредена в ЗУЕС или друг нормативен акт. Изложени са конкретни оспорвания на твърденията във въззивната жалба по всяко от взетите решения. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено и на въззиваемите да се присъдят съдебни разноски за въззивното производство. Не са ангажирани нови доказателства. Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима. С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззивника Г. С. И. срещу Етажната собственост на •••, за отмяна на всички взети решения на ОС на ЕС, проведено на 07.10.2024 г. Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект на собственост в ответната ЕС, поради което е лигитимиран да оспорва решенията на ОС. Изложени са твърдения за допуснати нарушения при свикването и провеждането на ОС, във връзка с което се твърди, че са опорочени всички взети на това ОС решения. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност и на конкретните решения, които, според ищеца, също водят до извод за необходимост от отмяната им. Предявеният иск е с правно основание чл.40 ЗУЕС. В законовия срок ответникът по иска е депозирал писмен отговор, с който го оспорва като неоснователен. Оспорени са твърденията на ищеца по фактите. Заявено е искане за отхвърляне на иска. Ищецът е доуточнил твърденията си за незаконосъобразност на решенията на процесното ОС, ответната ЕС е представила подробно писмено становище, с което е оспорила тези твърдения. И двете страни са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията си. С обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. Съдът е изложил съображения, че не установява допуснати нарушения по свикването и провеждането на ОС, които да доведат до незаконосъобразност на взетите решения. Подробно е посочил по всяко от атакуваните решения защо намира за неоснователни твърденията на ищеца за незаконосъобразност. При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на допустимостта следва да се посочи, че решението е постановено по допустим иск с оглед наличните доказателства както за активна легитимация на ищеца, така и за предявяване на иска в срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС. По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното: На първо място съдът намира, че първоинстанционният съд е установил и възприел в пълнота фактическата обстановка, като изводите на съда по фактите са обосновани. Страните не спорят по следните обстоятелства, релевантни за делото: Ищецът е собственик на СОС в Етажната собственост на •••. На 07.10.2024 г. е проведено ОС на ответната ЕС, свикано съгласно поставена на 28.09.2024 г.покана, подписана от „Управителен съвет: 1.Управител: А., 2.Касиер: М. Ч. и 3.Контрольор: Д. В.“. На проведеното ОС са присъствали лично представители на 11 СОС в ЕС, като онлайн се е включила и П. С. – собственик на апартамент среден на ••• в сградата. Подписите на присъстващите собственици не са оспорени. Не е спорно, че на ОС са присъствали ищецът (отказал да се подпише в присъствения лист) и неговия брат – адв.Румен Иванов, представил пълномощно, когото етажните собственици са отказали да впишат като участник в ОС. При гласуването на решенията по дневния ред, не е отразено конкретно кой от етажните собственици как е гласувал, а е отразен само броят гласували „за“, „против“ и „въздържал се“. Поставянето на съобщение за изготвения протокол от проведеното ОС не е спорно. Спорно по фактите е: Правилно ли са отразени в Присъствения лист притежаваните от собствениците на отделните СОС идеални части, като в тази връзка е спорно: какъв е бил представлявания кворум към момента на провеждане на ОС, и с какво мнозинство са взети решенията на ОС. Участвали ли са в ОС без да имат представителна власт етажни собственици и по-конкретно – Николай Димитров по отношение на СОС – търговски обект (зъболекарски кабинет) на първи етаж от сградата. Представен ли е бил финансов отчет по т.5 на ОС. Налице ли са ликвидни и изискуеми вземания на ЕС към ищеца в качеството му на етажен собственик. Съобразени ли са императивните норми по чл.50 и чл.51 от ЗУЕС при вземане на решението по т.8. Съобразена ли е императивната норма по чл.17 от ЗУЕС при вземане на решението по т.10. Предоставен ли е бил поисканият от ищеца препис от протокола от ОС. При така очертаните спорни моменти по фактите, спорно между страните е: Евентуалните нарушения в процедурата по свикване и провеждане на ОС водят ли до тежък порок като нищожност на взетите решения или до тяхната незаконосъобразност; законосъобразно ли е било, или е било в нарушение на закона, участието онлайн на етажния собственик П. С. в ОС. По спорните по делото въпроси съдът намира следното: На първо място, след като поканата за свикване на процесното ОС е била подписана и от управителя на ЕС М. А., съдът намира, че ОС е законосъобразно свикано и разгласено, независимо от това, че в поканата е посочено, че е отправена от УС, касиер и контрольор, и последните двама са я подписали. Съдът намира, че обстоятелството, че М. А. евентуално е с изтекъл мандат, след като по делото няма доказателства, а не се и твърди, да е имало избран друг управител на ЕС, това обстоятелство не опорочава свикването на ОС на ЕС и разгласяването му чрез поставяне на покана, поради което съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца за опорочаване на взетите решения на ОС поради нарушение на чл.12, ал.1, т.1 от ЗУЕС при свикването му. По отношение на оплакванията на ищеца за нарушения при провеждането на ОС, съдът намира следното: Видно от представения по делото Протокол от проведеното ОС и приложения към него Присъствен лист, при общо 14 самостоятелни обекта в ЕС (с посочени в присъствения лист ид.части от общите части за всеки СОС), представлявани лично са били общо 11 от СОС, като 1 от собствениците се е включил онлайн в събранието. Видно от Протокола и от Присъствения лист, явилите се лично собственици са представлявали общо 88,58% ид.части (според Протокола), или 82,92% по отразеното в присъствения лист, в който процент не е включен процентът (9,25%) ид.части на притежавания от И.и СОС, въпреки, че ищецът И. е присъствал на ОС. При така отразените представлявани ид.части на ОС, съдът намира, че не е допуснато нарушение по чл.15, ал.1 ЗУЕС, тъй като в посочените ид.части не е включен процентът на ищеца (неподписал се в присъствения лист), а дори и да се изключи Н. Д., за който се твърди, че няма представителна власт по отношение на фризьорския салон (с 1,89% ид.части), представляваните в 18,30 ч. ид.части отново значително надвишават изискуемите по чл.15, ал.1 ЗУЕС 51% ид.части. Следва да се посочи, че настоящият състав намира за неоснователно оплакването на ищеца и във въззивната жалба, че участието онлайн на П. С. (3,80% ид.части), опорочавало проведеното ОС, сътов.всички взети на него решения, тъй като ОС изначално не било обявено за провеждане по реда на чл.16, ал.1, изр.второ ЗУЕС - в смесен режим на работа – присъствено и онлайн чрез видеоконференция, тъй като чл.13, ал.7 ЗУЕС не поставя такова изискване за съдържанието на поканата са свикване на ОК. По отношение на конкретните притежавани от отделните етажни собственици идеални части, следва да се посочи, че дори те да се разминават с отразените такива в представените от въззивника във въззивното производство нотариални актове – нот.акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство и нот.акт за дарение, и постановление за възлагане, доколкото са взети от документите за собственост (нотариални актове) на конкретните имоти, и не е проведена процедура по чл.17, ал.6, вр.ал.5, вр.ал.4 ЗУЕС за определяне на ид.части, съответстващи за всеки отделен СОС от ЕС, следва да бъдат кредитирани, още повече, че разминаванията в процентите са незначителни и не биха променили извода за наличие на изискуемия кворум за провеждане на ОС. Съдът намира на следващо място, че предвид личното присъствие на ищеца на ОС, отказът да се отрази явяването на адв.Иванов да го представлява, не е довело до незаконосъобразност на взетите решения, още повече, че той е могъл да консултира ищеца в хода на ОС, независимо, че не е бил отразен в протокола. На следващо място съдът намира, че въпреки, че при провеждането на процесното ОС, в нарушение на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, в Протокола от ОС не е отразено кой етажен собственик (сътв.с колко процента ид.части) как е гласувал („за“, „против“, „въздържал се“) по всяко конкретно решение, не следва да се приеме, че за приемане на взетите решения не е имало необходимото мнозинство. В протокола е отразено, че за всяко от взетите решения, от присъстващите етажни собственици 11 са гласували „за“, а един е гласувал „въздържал се“. Изрично е посочено, че гласувалият с „въздържал се“ притежава 9,25% от ид.части, т.е.не променя извода за взето решение с мнозинство от повече от 50% от присъствалите. Дори да се извадят ид.части (1,89%) за фризьорския салон, за които се твърди, че Николай Димитров няма представителна власт, решенията отново са взети с изискуемото мнозинство (следва да се отбележи, че в дневния ред няма решения, изискващи някакво квалифицирано мнозинство). По изложените съображения съдът намира, че взетите решения на процесното ОС не са опорочени (нито до степен нищожност, нито като незаконосъобразност) само поради това, че са били налице нарушения по провеждането на ОС или поради това, че не са били взети с необходимото мнозинство по чл.17, ал.3 ЗУЕС - повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост. По отношение на оплакването, че на ищеца не е бил връчен заверен препис от Протокола от проведеното ОС, следва да се отбележи, че според настоящия съдебен състав, ако такова нарушение е дорпуснато, това би имало отношение към срока, в който ищецът би могъл да оспори по реда на чл.40 ЗУЕС решенията на ОС (който срок в случая съдът намира сза спазен), но само по себе си не води до незаоносъобразност на взетите решения на ОС. По отношение на оплакванията за незаконосъобразност на отделните решения (извън заявеното по отношение на всички тях оплакване, че са взети при неясен и неопределен кворум), съдът намира следното: По отношение на решението по т.3 от дневния ред, съдът намира, че няма пречка ОС да вземе решение, с което да отмени свое предходно решение, поради което решението по т.3, с което са отменени всички решения, взети на ОС на ЕС, проведено на 01.07.2024 г. не е незаконосъобразно. По отношение на решението по т.4 от дневния ред съдът намира, че действително е налице неяснота – гласуван е Управителен съвет в състав от трима души, но е посочено изрично, че в състава му са включени: Председател на УС – М. А., касиер – М. Ч. и Контрольор – Д. В.. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗУЕС изпълнителният орган на етажната собственост е управителен съвет или управител. И за двамата важи, че се избират за срок от 2 години, но за УС е посочено, че се състои от нечетен брой членове, определен с решение на общото събрание, но не по-малко от трима (ал.3), както и, че председателят на УС се избира от членовете на управителния съвет (ал.4), т.е.в случая неправилно ОС е избрало и председателя на УС . На второ място, предвид разпоредбата на чл.24, ал.4 ЗУЕС, съгласно която контролният съвет (контрольорът) контролира дейността на управителния съвет (управителя) по изпълнението на бюджета и решенията на общото събрание за изразходването на средствата на етажната собственост, съдът намира, че няма възможност едно лице (в случая Димитринка Вернова), да е избрано едновременно и за член на УС, и за контрольор. Ето защо съдът приема, че решението по т.4 от дневния ред, с което е избран УС на ЕС в посочения състав е незаконосъобразно, не само поради това, че с него е посочен и председател на УС (в нарушение на чл.19, ал.4 ЗУЕС), но и поради това, че в състава му е включен и избраният контрольор. Като незаконосъобразно това решение следва да бъде отменено. По отношение на решението по т.5 от дневния ред следва да се посочи, че обстоятелството, че към протокола от ОС не е приложен финансов отчет за 2022, 2023 и 2024 г., това не означава, че такъв не е обсъждан на ОС и не е приет, съгласно гласуваното от етажните собственици решение. По отношение на решението по т.6 от дневния ред – да се изчака до 15.10.2024 г. - изтичане на срока за доброволно изпълнение по отправената до ищеца покана за погасяване на задълженията на ищеца към ЕС за такса Поддръжка и за Фонд „Ремонт и обновяване“, и ако няма извършено плащане, да се пристъпи към съдебни процедури, съдът намира следното: В протокола, по повод тази точка от дневния ред е отразено, че ищецът многократно е бил канен устно да заплати дължимите от него суми за такси, разноски и вноски за Ф“РО“, предоставяни са списъци за таксите и индивидуално извлечение за дължимото от него, но въпреки обещанията му, тези суми до момента не са платени от него, поради което са били изготвени Констативен протокол и Покана за доброволно изпълнение, които са били залепени на вратата и на таблото във входа поради това, че ищецът не е отварял, за да ги получи лично. Взетото с мнозинство решение по тази точка от дневния ред е: Да се изчака до 15.10.2024 г. (изтичане на срока за доброволно изпълнение по отправената до ищеца покана) за погасяване на задълженията на ищеца към ЕС за такса Поддръжка и за Фонд „Ремонт и обновяване“, и ако няма извършено плащане, да се пристъпи към съдебни процедури. Оплакването от ищеца по повод това решение е, че е взето при неясен кворум; не са установени ликвидни и изискуеми вземания на ЕС към ищеца; и няма валидно връчване на Констативния протокол по смисъла на чл.55 ЗУЕС. Съдът намира изложените оплаквания за неоснователни. По отношение на изискуемите кворум и мнозинство, с което е взето решението, съдът изложи съображенията си по-горе. Освен, че наличието на изискуеми и ликвидни задължения на ищеца към ЕС, ще бъде изследвано в евентуалното бъдещо съдебно производство, видно от представените по делото таблици за дължими такси и разноски от етажните собственици за периода от 2022 до 2024 г., за имота на ищеца не са отразени плащания на дължими суми, което се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел. С оглед отразеното върху представените по делото Констативен протокол и Покана за доброволно изпълнение, че същите са били залепени както на вратата, така и на таблото във входа, поради това, че ищецът не е отворил, за да ги получи лично, съдът намира това възражение за неоснователно.Описаните в КП и в ПДИ обстоятелства са удостоверени с подписите на управителя на ЕС и на още двама етажни собственици. Отразеното, че КП и Поканата са били залепени на вратата на ищеца и на таблото на входа, води до извод, че те са били доведени до знанието на ищеца. Допълнително следва да се посочи, че от съдържанието на взетото решение може да се направи извод, че съдебното производство ще касае събиране на дължимите от етажния собственик суми – „такси за поддържане на ЕС и такси за фонд „Ремонт и обновяване“, а не налагане на глоба по чл.55, ал.1 ЗУЕС за неизпълнение на задължението за плащането им, поради което съдът намира, че КП и Поканата не целят установяването на нарушенията по смисъла на чл.57 ЗУЕС, а предупреждаване на ищеца за предстоящото съдебно производство за събиране на тези суми, в случай, че не ги заплати доброволно в предоставения му срок. На последно място следва да се посочи, че съгласно чл.6, ал.1, т.8, 9 и 10 ЗУЕС етажните собственици са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части, както и разходите за управлението и разходите за поддържането на общите части на сградата, и след като между ищеца и ответната ЕС съществува спор за дължимостта на тези суми, решаването на спора следва да бъде извършено по съдебен ред в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗУЕС. По изложените съображения съдът намира, че твърденията за незаконосъобразност на решението по т.6 са неоснователни. По т.8 от дневния ред (Обсъждане и вземане на решение относно оспорване на дължимите такси за ТРО от М. Н.) решението е „Да не се зачита възражението на М. Н.“. Оплакването на ищеца е, че при това решение не са съобразени императивните норми на чл.50 и чл.51 ЗУЕС. Освен, че оплакването е бланкетно – не е посочено в какво се изразява неспазването на посочените норми, следва да се посочи, че възражението на този етажен собственик, съотв.взетото решение, касае вноските за Фонд „РО“, към които посоченият чл.51 ЗУЕС е неотносим. Доколкото решението е да не се зачита възражението, съотв.да остане да действа решението (вече взето на друго, предходно ОС) за дължимостта на тези вноски от етажния собственик М. Н., то би могло да бъде атакувано след вземането му, поради което съдът намира, че искът за отмяна на това решение също е неоснователен. По т.7, т.9 и 10 от дневния ред не са взети решения, които да подлежат на съдебен контрол, тъй като проведените обсъждания на поставени по тези точки въпроси нямат характера на взети решения. Поради частичното несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът на Г. С. И. срещу Етажната собственост на •••, за отмяна на взетото решение от Общото събрание на ЕС на •••, проведено на 07.10.2024 г., по т.4 от дневния ред, с което е избран УС на ЕС в посочения състав и вместо това следва да се постанови отмяна на това решение. В останалата част, поради съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. По повод искането на страните за присъждане на съдебни разноски съдът констатира на първо място, че поради опущение е допуснал разглеждане на въззивната жалба без за нея да е внесена дължимата от въззивника държавна такса в размер на 12.78 евро, което налага въззивникът да бъде осъден да я заплати по сметката на БОС. С оглед постановения резултат по делото и отмяната на първоинстанционното решение само по отношение на едно от атакуваните 10 решения на ОС на ЕС, на въззиваемия-ответник съобразно оставената в сила част отхвърлителна част от първоинстанционното решение са дължими съдебни разноски за въззивното производство в размер на 360 евро от направени разноски в размер на 400 евро, а за първоинстанционното решение - 184,12 евро от общо направени разноски от 204,52 евро. Това налага на въззиваемия да се присъдят съдебни разноски за въззивното производство в размер на 360 евро, и да се отмени първоинстанционното решение в частта, с която на ЕС са присъдени съдебни разноски над сумата от 184,12 евро до присъдения размер от 204,52 евро. Независимо от заявеното искане за присъждане на разноски и от частичното уважаване на въззивната жалба и на иска – по отношение на 1 от обжалваните 10 решения, поради липсата на доказателства за сторени от въззивника-ищец разноски, такива не му се дължат. Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд