Решение № 14029 от 14.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 54418/2023 г.

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК. Образувано е по искова молба на „Н. П.“ ООД срещу „А. С.. З. О. О., полско ЕИК: ••••••••••••, адрес на седалището в Република П., О. В., ••- •••, ул. "Л." № ••, представлявано от В. С. Г., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с искане да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3600 евро, представляваща претендирана неустойка по договор за международен превоз на товар. В исковата молба са изложени твърдения, че на 20.12.2022 г. е била получена заявка от ответното дружество за организиране на транспорт от Р. до Ш.. Страните уговорили навло в размер на 2700 евро. Ответникът заявил камион с покривало, както и искане товаренето да се извърши в рамките на същия ден. Твърди, че камион с ремарке „М.“ е бил изпратен на мястото на товарене в рамките на няколко часа. От страна на ответното дружество заявили, че изпратеният камион не им харесва, тъй като искали „платформа“, но решили да го задържат. На 21.12.2022 г. ответникът се свързал със служител на ищеца, с искане да намерят друг камион. Едва тогава сторнирал заявката и не платил навлото. Твърди се, че в началото на 2023 г. ищцовото дружество получило писмо от ответника, с което претендирало неустойка в размер на 3600 евро, мотивирано с обстоятелството, че на 21.12.2022 г. намерили подходящ камион, но превозвачът им е взел 3600 евро повече, отколкото било уговореното навло между страните. Затова претендирало възстановяване на разликата. Ответникът се обосновал с твърдения, че ищецът не им е изпратил камион „платформа“, а им е изпратило камион с ремарке „М.“, в резултат на което се наложило наемането на друг превозвач, чиято цена била с 3600 евро по-висока. Твърди се, че ищецът е изпратил камион с покривало според заявката на ответника и не е в неизпълнение на договора между страните, респ. не дължи неустойка. Оспорва да е уговаряна неустойка. Оспорва неустойката като прекомерна и нищожна, тъй като е в размер надвишаващ предварително уговореното със заявката навло. Предвид изложеното моли да бъде установено, че не дължи на ответника претендираната сума. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът твърди, че между двете дружества е проведена кореспонденция чрез М. Г., като представител на ответника, и Д. Б., като представител на ищеца. Сочи, че първоначално, преди да подаде заявка М. Г. е попитал какъв камион могат да му предложат, като междувременно уточнили и други подробности /вид на товара, дата на товарене, цена и др./. Уточнили и дали товареното може да стане странично, задно, отгоре или с рампа, при което клиентът посочил „отгоре“. По-нататък в разговора клиентът отново попитал какъв вид камион могат да предоставят и служителят на ищеца отговорил стандартен с ремарке, а клиентът попитал какво ремарке и дали е платформа, при което отговорили стандартен камион 13.60 и служителят на ищеца казал „искате да има платформа“. Сочи се, че клиентът отказал предложения камион и изрично указал, че му е необходима платформа за транспорта. След описаното служител на ищеца казал, че ще провери за камион с платформа, след което питал дали може да се товари на отворена платформа, при което клиентът отговорил положително и служителят потвърдил, че цената на превоза ще е същата и отново се потвърдила датата на товарене и доставка. Поддържа, че е бил въведен в заблуждение, че ще му бъде изпратен камион с отворена платформа. Твърди, че на 21.12.2022 г. превозвачът уведомил клиента /т. е. ответника/ за отказа на склада в Р. да натоварят машината поради неподходящо превозно средство. Тогава ответникът поискал снимка на камиона, след което му казали, че изпратеният камион е с ремарке „М.“ 13.60х245х300 и затворен от три страни, в който момент ответникът поискал незабавно намиране на друг камион за превоз. В хода на разговорите ищецът му казал, ако има друга опция, да я използва. Твърди, че поради настъпили коледни празници, търсеното на подходящ превоз продължило на 27.12.2022 г. и след това чак на 03.01.2023 г. било вече наложително товарът да бъде превозен и единствената възможност за превоз в този момент била на стойност 6650 евро. Сочи, че доколкото ищецът не е успял да осигури своевременно подходящ превоз, то същият бил извършен от „Т. Р. К.“ срещу навло 6300 евро, без вкл. ДДС. Твърди, че в договора при ОУ е уговорена неустойка в пар. 5, т. 1 /която предвиждала, че при неизпълнение или неправилно изпълнение се дължи неустойка в размер на уговореното навло/, но сочи, че в случая не претендира неустойка, а разликата до действително претърпените вреди. Моли съда да отхвърли предявения иск. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД срещу първоначалния ищец с искане за осъждане на „Н. П.“ ООД да му заплати сумата от 3600 евро, представляваща обезщетение за претърпени вреди, ведно със законната лихва считано от дата на предявяване на иска - 15.04.2024 г. до окончателно изплащане на задължението. В насрещната искова молба, уточнена с молба от 10.02.2025 г., молба от 06.03.2025 г. и молба от 22.04.2025 г., ищецът по насрещния иск излага съображения, че претендира обезщетение за вреди по неизпълнен договор за международен автомобилен превоз на стоки. Сочи, че с договора не е избрано приложимото право, поради което на основание Регламент (ЕО) № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения (РИМ I) и Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (РИМ II), приложимо е българското право. Твърди се, че по време на водената електронната кореспонденция с ответника, предхождаща сключването на договора, са били обсъдени всички основни и съществени параметри на договора за превоз, а именно вид камион, място на товарене и разтоварване, дата на натоварване и разтоварване, цена на превоза (навло). В случая клиентът изрично е поставил изискването изпратеният от превозвача камион да бъде с платформа, а не затворен. Дори отказал първо предложения от превозвача камион именно по причина, че не отговаря на това условие. Твърди, че ответното дружество също е било наясно с изискванията към камиона, но въпреки това, предложил втори камион (затворен от три страни), който също не отговарял условието, но това обстоятелство не се довело до знанието на клиента. Тъкмо обратното, ответникът оставил клиента с впечатлението, че вторият предложен (и впоследствие изпратен камион) отговаря на това най-съществено условие за сключване на договора. Поддържа, че в пар. 5, т. 1 от договора е уговорена неустойка за неизпълнение или неправилно изпълнението на договор, включително при предоставяне на превозно средство, което е неработещо или адаптирано за транспортиране на стоките, в размер на навлото. Твърди, че в пар. 5, т. 8 е уговорено правото на обезщетение от изпълнителя над стойността на товара по начина и при условията, определени в повелителните разпоребди на правото. Излага съображения, че поради неполагане на дължимата грижа от страна на ответното дружество се наложило извършването на превоза от друг превозвач на по-висока цена. Предвид изложеното претендира сумата 3600 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, която сума представлява обезщетение от неизпълнение на договора и се равнява на разликата в цената между неосъществения от ответника международен транспорт и извършения превоз от друг превозвач. Подаден е отговор на насрещния иск от ответника „Н. П.“ ООД, с който се оспорва иска като неоснователен. Оспорва, че е бил уведомен за особеностите на товара, както и че е успял да осигури на ищеца камион (М. камион 13,60*250*300), който се отварял от всички страни, т. е. ставал на платфрома и бил изпратен за няколкото час до мястото на товарене. Сочи, че на изпратения камион могла да се натовари и превози посочения в заявката товар – машина с размери 7750х1200х2820 мм. Отделно ищецът по насрещния иск е бил предварително уведомен за вида на камиона, което се установявало от посочения номер в заявката. Сочи, че след като камионът е бил изпратен в склада в Р., ищецът не реагирал веднага, а е задържал камиона до 21.12.2022 г. Едва на тази дата е отказал заявката. Счита, че с изпратения камион е могла да се изпълни заявката и е изпълнил задълженията си по договора. Оспорва като нищожни всички клаузи на договора, с които е уговорена неустойка. Излага доводи, че за едно и също поведение в полза на ищеца са уговорени няколко неустойки, които биха довели до неоснователното му обогатяване, което е в противоречие с добрите търговски практики. Прави възражение за изтекла давност, като се позовава на чл. 366 от ТЗ, съгласно която искът за вреди по спедиционния договор се погасява с едногодишна давност. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното: По делото е представен в заверен превод на български език на поръчка за транспорт 231/12/2022, с изпълнител „Н. П.“ ООД, камион с рег. № •••••••• / ••••••••“, товар: 1 роло – 7750 х 1200 х 2820 мм, до 5 тона, с тегло: 5000.00 кг, товаромер: 13,60, дата на товарене: на 20.12.2022 г. от 08:00 часа до 15:00 часа на 20.12.2022 г., място на товарене: Р., Х. Д. Е. Б.В., дата на разтоварване: от 08:00 часа на 26.12.2022 г. до 09:00 часа на 27.12.2022 г., място на разтоварване: Ш., с товарна цена: 2700 евро. Съгласно §4, т. 2 от общите условия на A. S.. *.*.*, приети от ищеца, изпълнителят се задължил да извърши услугата с технически средства, позволяващи извършването в срок и при условията, посочени в поръчката. По-конкретно, изпълнителят се задължил да разполага с необходимите средства за закрепване и обезопасяване на товара, както и да извършва услугата с помощта на технически средства, позволяващи транспортирането на определено количество тегло и вид товар в съответствие с действащото законодателство. Съгласно §5, т. 1 в случай на неизпълнение или неправилно изпълнение на договора, по-специално забавяне на вземането на стоките или доставката на стоките до мястото на изпълнение на договора, както и представяне на превозно средство, което е неработещо или не е адаптирано за транспортиране на стоките, при спазване на разпоредбите по-долу, изпълнителят ще заплати на A. S.. *.*.* договорна неустойка в размер на навлото, в рамките на 7 дни от момента, в който договорът е трябвало да бъде надлежно изпълнен. Представена е в заверен превод на български език транспортна заповед •••/••/••••, с изпълнител: Т. Р. К., превозно средство: •••••/••• ••••, стока: 1 коли – 7750 х 1200 х 2820 мм, до 5 тона, отворено ремарке, брезент, 5000.00 кг, везни: 13,60, дата на товарене: от 04.01.2023 г., 08:00 ч. до 04.01.2023 г., 14:00 ч., място на товарене: Р., дата на разтоварване: от 09.01.2023 г., 08:00 ч. до 12.01.2023 г., 09:00 ч., разтоварно място: Ш., с товарна цена: 6300 евро. Вписано е потвърждение на транспорната поръчка от заявителя. Представена е информация за транзакция на сумата от 7749,00 евро. Представено е в заверен превод на български език на писмо - искане до „Н. П.“ ООД, с което А. С.. З о. о. го уведомило, че все още не е получено плащане по просрочена фактура № ••• ••••/*/•••• от 05.01.2022 г. за сумата от 3600 евро, като е посочило банкова сметка за извършване на плащането. Представена е имейл кореспонденция, която датира от 03.01 - 05.01.2023 г. По делото е разпитан свидетелят И. Б. Т., който е управител на ищеца „Н. П.“ ООД. Установява, че на 20.12.2022 г., сутринта около 10 ч. поели заявка от „А.“ по релация Р. - Ш. за транспорт на една машина. Искали брезентов камион, без специфични изисквания към момента на заявката. Изпратили камион, който бил на адреса до час - час и половина. Машината била с размери 7 м х 1,20 м х 2,80 м. „А.“ задържали камиона до следващия ден и казали, че не могат да натоварят машината на него и искат платформа, поради което да се изпрати друг тип „ремарке“. Сочи, че сторнирали заявката и след две седмици получили претенция за неустойка. Не са имали изисквания за подвижен състав, не са давали схема на товарене. Подали само размера на стоката. Колегата Д. Б. обработила поръчката. В производната борса пуснали обява за брезентов камион. Установява, че камион тип „платформа“ е без брезент и без греди отстрани, както и че се наема седмици преди превоза, както и че се плаща по различен начин. Изпратили на ответника камион тип „М.т.“, който се отваря целия и става едно празно пространство, което може да се натовари отгоре, отстрани, отзад. По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което превозът по релацията Р. - Ш. е реално извършен през периода 04–12.01.2023 г., на основание транспортна поръчка № •••/••/•••• г., издадена от A. S.. *.*.*., П., с договорено навло 6 300 евро. Издадена е фактура № •••/••/•••• г. от Т. Р. К. към A. S.. *.*.*., на стойност 6 300 евро (7 749 евро с ДДС от 23%), с основание превоз Р. - Ш.. Извършено е плащане от A. S.. *.*.* към Т. Р. К. на сумата 7 749 евро на дата 28.03.2023 г. Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което предоставеният от „Н. П.“ ООД товарен автомобил е оборудван с полуремарке тип „М.“, с габаритни вътрешни размер 13,60 м дължина/ 2,50 м ширина/ 3,00 м вътрешна височина. Полуремаркето е с тристранна щора, позволяваща странично, горно и задно отваряне, което дава възможност за използването му и като платформа. Според заключението размерите на процесния товар /машина с размери 7,75 х 1,20 х 2,82/ са съвместими с вътрешните размери на осигуреното полуремарке тип „М.“. Посочено е, че открита платформа би била необходима само в случай на строго вертикално повдигане с помощта на кран, при което покривът на ремаркето не може да се отвори изцяло. При стандартни условия на товарене – странично, задно или горно товарене – тристранната щора осигурява пълен достъп за манипулиране на товара. Съгласно заключението предоставеното превозно средство отговаря на изискванията за превоз на процесния товар, а размерите на машината са напълно съвместими с възможностите на предоставения подвижен състав. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: По предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сума в размер на 3600 евро, претендирана като обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по договор за превоз на товари, ответникът по иска трябва да докаже факта, от който вземането произтича, а длъжникът/ ищец по иска/ възраженията си срещу вземането - така решение № 287/08.06.2010 г. по гр. д. № 4896/2008 г. на ВКС, III г. о. и др. С отговора на исковата молба ответникът излага нарочни твърдения, че претендирата извънсъдебно сума представлява обезщетение за вреди, съставляващи претърпяна загуба в размер на 3600 евро, а не договорна неустойка. В тази връзка в производството по делото е предявен насрещен осъдителен иск от ответника срещу първоначалния ищец за сумата 3600 евро за неизпълнение на договорно задължение, равняващо се на разликата между уговореното между страните превозно възнаграждение (навло) по твърдения по договор за международен превоз на товари и изплатеното от ищеца възнаграждение по заместващата сделка с втори превозвач /Т. Р. К./. С доклада по делото е отделено за безспорно между страните, че на 20.12.2022 г. е сключен договор, с който ответникът възложил на ищцовото дружество организиране и превоз на товар /машина с размери 7750х1200х2820 мм/ по направление от Р., Х. до Ш., Република България, при уговорено навло в размер на 2700 евро, както и че ищецът „Н. П.“ ООД е изпратило камион с ремарке тип „М.“ за извършването на превоза. От представената транспортна заповед 231/12/2022 и съдържащите се в нея общите условия е видно, че договорът съдържа съвпадащи насрещни волеизявления на договарящите се страни /товародател-превозвач/ относно съществените елементи на превозния договор: вид и размери на товара, дата и място на товаренето му и на разтоварването му, превозна цена /навло/ и номер на превозното средство. Следователно между страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за международен превоз на стоки – по транспортна заповед 231/12/2022, по силата на който ищецът се задължил да извърши превоз на стока – машина с размери 7750х1200х2820 мм, при уговорени дата на товарене на 20.12.2022 г. от 08:00 часа до 15:00 часа на 20.12.2022 г. от товарно място в Р. и дата на разтоварване на 26.12.2022 г. от 08:00 часа до 09:00 часа на 27.12.2022 г. до място на доставка в гр. Ш., а ответникът – да му заплати навло в размер на 2700 евро. В транспортната заповед - договор са уговорените правата и задълженията на страните, като заявката е приета от ищеца в качеството на превозвач. Правното действие на договора за международен превоз на товари попада под приложното поле на чл. 368, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 379 ТЗ и Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), доколкото мястото на приемането на стоката за превоз и мястото на доставянето й, се намират в две различни държави /чл. 1, ал. 1 от Конвенцията/- Х. и България. Когато са налице условията за нейното прилагане, отношенията между страните по договора за международен автомобилен превоз на стоки се уреждат задължително от Конвенцията CMR, като страните не разполагат с възможност да уговарят други клаузи в противоречие с нейните разпоредбиарг. чл. 41, т. 1 от Конвенцията. Разпоредбите на Конвенцията CMR не дерогират нормите на вътрешното право, съдържащи се в Търговския закон, уреждащи превозния договор, но тъй като общата нормативна уредба на договора за превоз, съдържаща се в чл. 367- чл. 378 ТЗ , се прилага само доколкото в специални международни и вътрешни актове не са регламентирани различни правила - чл. 379 ТЗ. Конвенция CMR урежда отношенията между изпращача, превозвача и товарополучателя във връзка с международния автомобилен превоз на стоки, отговорността на превозвача за вреди при загубване, повреждане или закъснение при доставянето на товара, както и отговорността на изпращача за вреди от непълното, неправилното или неточното посочване на товара и неговото естество, от липсата, непълнотата или неточността на придружаващите го митнически документи и от недостатък на опаковката. Доколкото в Конвенция CMR няма предвидено нищо специално по отношение отговорността от неизпълнение на задълженията на превозвача по превозния договор, следва да намерят приложение общите правила на договорната отговорност по ЗЗД. Съгласно общата норма на чл. 79, ал. 1 ЗЗД , при неизпълнение на задължения произтичащи от договор, изправната страна има право да иска от неизправната изпълнението на задължението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнението му. В съдебната практика се приема, че при виновно неизпълнение на сключен договор изправната страна има право на обезщетение за претърпените от нея имуществените вреди, които са определени по обем и съдържание съобразно общата разпоредба на чл. 82 от ЗЗД. Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а ако длъжникът е недобросъвестен - всички преки и непосредствени вреди. От общия смисъл на разпоредбата следва, че дължащото се обезщетение при неизпълнение на едно договорно задължение обхваща онези вреди, които намаляват имуществото на кредитора или респективно - не увеличават същото, т. е. имуществените вреди, които се изразят в претърпяна загуба или пропусната полза. Договорната отговорност за обезщетяване на вредите от неизпълнението е ограничена до преките и предвидими вреди. Безпротиворечиво се приема в практиката и теорията, че преки и непосредствени са вредите, които са нормален, безусловен и закономерен резултат от неизпълнението. Когато вредите се дължат и на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника, вкл. на поведението на кредитора и/или трето лице или на непреодолима сила, те са косвени. Вредата е пряка и непосредствена последица от неизпълнението, когато то е необходимо /без него вредата не би настъпила/ и достатъчно /само то би причинило вредата при обичайно стечение на обстоятелствата/ условие за настъпването й в обичайна среда. Предвидимите вреди са по-тесен кръг от преките, тъй като това са вредите, които кредиторът е могъл да предвиди, при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били известни или е могло да бъдат известни на страните при сключването на договора. Определянето на вредите като преки, непосредствени и предвидими се извърша във всеки отделен случай /решение № 296 от 05.11.2013 г. по гр. д. № 48/2013 г., ВКС, IV г. о., решение № 190 от 12.08.2014 г. по гр. д. № 6532/2013 г., ВКС, IV г.о., решение № 240 от 07.05.2015 г. по т. д. № 317/2014 г., ВКС, I т. о., решение № 245 от 31.07.2017 г. по т. д. № 3625/2015 г., ВКС, I т. о., решение № 182 от 21.11.2018 г. , т. д. № 3103/2017 г., ВКС, I т. о. и др. /. В настоящия случай ответникът по главния иск и ищец по насрещния иск предявява претенция за парично обезщетение при твърдения, че изпратеното превозно средство не било подходящо за превоза на процесната машина, поради което в склада в Р. отказали да натоварят товара, което наложило превозът да бъде извършен от трето за спора лице и при по-висока цена. По делото не се спори и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е предоставил за целите на изпълнение на договора пътното превозно средство с полуремарке тип „М.“, с габаритни вътрешни размер 13,60 м х 2,50 м х 3,00 м. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът приема в цялост като обосновано, обективно и компетентно дадено, полуремаркето разполага с тристранна щора, позволяваща странично, горно и задно отваряне. При преценка на доказателствата, в това число и заключението на СТЕ съдът намира за доказано по делото изпълнението на задължението на ищеца да осигури необходимото превозно средство и ремарке за превоз на процесната машина. Този извод следва от представената транспортна заповед и заключението на вещото лице, съгласно което размерите на транспортираната стока /машина с размери 7,75 х 1,20 х 2,82/ са съвместими с вътрешните размери на осигуреното полуремарке тип „М.“, както и че изпратеният от ищеца камион осигурява пълен достъп за натоварване, при стандартни условия на товарене – странично, задно или горно товарене. Тези изводи кореспондират и с показанията на свидетеля И. Б. Т., които съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, с оглед неговата заинтересованост от изхода на делото. Следователно ищецът е изпълнил задължението си по възникналото с насрещната страна договорно правоотношение за международен превоз по осигуряване на подходящо превозно средство за транспортиране на процесния товар. Не са налице данни, въз основа на които да се направи категоричен извод за наличие на предварително поставени специфични изисквания относно начина на натоварване на машината на превозния състав, начини на укрепване на товара, схема на товарене и пр. Такива не се съдържат в транспортната заповед. Съгласно изводите на вещото лице открита платформа е необходима само в случай на натоварване на товара, чрез вертикално повдигане с помощта на кран, за което няма данни и твърдения по делото. Не са ангажирани доказателства относно причините за отказа да се натовари изпратения от ищеца камион в мястото за натоварване. Направените изводи не се опровергават и от представената електронна кореспонденция в заверен препис, датираща от 03.01 – 05.01.2023 г., която не се отнася към заявката за транспорт до ищеца и уговорките по договора за превоз относно ППС. Ето защо недоказано остава по делото твърдяното неизпълнение на договорно задължение по осигуряване от страна на ищеца на неподходящо превозно средство за извършване на доставката на процесния товар. При това положение не е налице първата предпоставка от фактическия състав на правната норма за пораждане на вземането за обезщетение за вреди /пропуснати ползи/ от договорно неизпълнение и ангажиране на договорната отговорност за обезвреда на ищеца по делото. По изложените съображения предявения отрицателен установителен иск следва да се уважи като основателен. По насрещния иск: Основателността на предявената осъдителна претенция по чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 368 ТЗ е обусловена от установяване наличието на виновно неизпълнение на основното договорно задължение по договора за превоз, настъпили за изправния съкотрахент вреди и причинна връзка между тях. С оглед изхода по предявения отрицателен установителен иск, имащ за предмет вземане за сумата от 3600 евро за претърпяна загуба, което съвпада с правото, предмет на осъдителния иск (със същите правопораждащи факти и съдържание), намира, че предявеният насрещен иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. По разноските: С оглед изхода на спора право на разноски има на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът, който е представил списък по чл. 80 ГПК и претендира разноски в размер на 281,60 лв. за държавна такса, 660 лв. за адвокатски хонорар, 250 лв. за адвокатски хонорар по частна жалба и 400 лв. за депозит за вещо лице или в общ размер на 1591,60 лв. /813,77 евро/. Посочената сума следва да се възложи в тежест на ответника. Така мотивиран, съдът