Решение № 1650 от 30.4.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 1117/2026 г.

Производството е по реда на Закон за защита от домашно насилие

Производството по делото е образувано по молба, подадена А. Р. М. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В, ж.к. Вл. В. № * съдебен адрес: гр. В., ул. П. В. № * 1 - чрез пълномощника адв. М. П., Асрещу Е. Е. Р., ЕГН •••••••••• с адрес в с. Г., общ. Д.ч., обл. В., ул. Ал. С. № * –с твърдения за извършени актове на насилие на 14-15.11.2025г., 30.11.2025г.,20.12.2025г. и 13.01.2026г.

В молбата за защита се излага, че молителката преди година и половина чрез общи приятели се запознала с ответника Е. Е. Р.. Започнали да излизат заедно. В последствие връзката им се задълбочила и станали станахме „гаджета“, но никога не са живеели на семейни начала. Това продължило около година. Обсъждали общо бъдеще да живеят заедно, дори стигнали до годеж. В един момент от връзката им, Е. започнал да става много агресивен към молителката и ревнив, като ревността му се изразявала в непрекъснато следене. Предвид тези обстоятелства, молителката заявила, че не искам да се вижда с него и не иска да имат обща връзка.

Сочат се конкретни събития, които се намират за домашно насилие състояли се в срока по чл. 10 ЗЗДН:

1.В средата на м. ноември към 14-15.11.2025г. около17.00 часа-18.00 часа ответника взел с колата си от дома молителката и отишли в района над Л. в ж.к. Вл. В., в една малка горичка. Разговаряли, когато отвтеника отново започнал да става агресивен, да и казва, че никъде няма да ходя без него, искала да си тръгне, да излезе от автомобила. Когато излязла навън, той и взел телефона и го хвърли, хванал я за ръцете, започнал да я бута, дърпа, блъснал я в колата и казал да влиза вътре. Крещял. Когато отново се качили в автомобила, той започнал отново да и вика, че никъде няма да ходи, никъде няма да излиза, че само той ще е с нея. Държал я в колата няколко часа.

2. След две седмици на 30.11.2025г. около 20.30 ч. ответника отишъл в ресторант „Х.“, застана до масата на молителката, като и казал да тръгвам с него. Отишли в автомобила му, той заключи вратите и потеглил. Отново я завел в горичката над Лидъл във Владиславово, започнал да я обижда, да и казва, че не мога да излиза без него, че ще ме убие ако не е с него, а ако се събера с друг мъж ще ги убие и двамата. Заявил и , че има ключ от дома и ако пожелае може да влезе нощно време и да я убие.

3. Но почивка на 21.12.2025г. започна да и вика и казва, че не може да излиза без него, хванал я за ръката и я дръпнал, като при това скъсал златната и гривна.После я заключил отново в колата, хванал кожената възглавница от облегалката на колата и я ударил молителката с нея през лицето. Молителката излязла от колата и хукнала да бяга, но той я настигнал и отново я отвел в колата, след известно време склонил и я върнал, като я оставил пред салона на майка и..

4. На 13.01.2026г., отивайки към фитнес FULL MAX на бул. Хр.Б., около 17.00 ч., вървейки от дома си към спирката чула, че някой бяга след нея.След като се обърнала видяла ответника.Приближил се и започнал да и вика къде отивам и защо не му отговарям и блъснал кош за боклук. След като отишла във фитнеса, , приближил се до нея, взел и телефона и я блъснала, като молителката паднала на земята.

5.Около една седмица след 13.01.2026г. отново била във фитнеса, когато ответника започнал да и звъни и пише съобщения. След известно време дошъл и стоял пред фитнеса, след което влязъл в залата дръпнал я за ръката, като казал на молителката да тръгва. Твърди, че ответника продължава да я следи и да стои пред дома и.

В съдебно заседание молителката се явява лично, и чрез процесуалния си представител, и поддържа молбата. Молителката желае молбата и да бъде уважена,тъй като се страхува за живота си, от поведението му, тъй като не спирал да я притеснява.

В съдебно заседание ответникът се явява лично, и чрез процесуалния си представител, като оспорва твърденията в молбата. Твърди, че е имало пререкания между страните, но отрича да е извършил домашно насилие спрямо нея. Процесуалният представител на ответника счита, че развилата се ситуация е типична за тийнейджърски отношения, а насилие в неговия чист вид не било установено.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Депозирана е от молителката декларация/л.5/, в която декларира, че ответникът е упражнил спрямо нея психическо и физическо насилие и е изложила твърдения, идентични на тези в сезиралата съда молба. От справка в деловодната система на ВРС се установява, че спрямо ответника във ВРС няма друго образувано дело за защита от домашно насилие. От представената Справка за съдимост се установява, че ответникът не е осъждан.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Ф. Х. / майка на молителката/ се установява, че страните са били гаджета около година и половина, като през този период често са се карали .Свидетелката споделя, че ответника е бил доста ревнив, постоянно се карал на дъщеря и. Никъде не я пускал. Споделя, че дъщеря и често е идвала в тях разплакана. Държал дъщеря и в колата си. Разказва, че през ноември и декември е имало случки, при които ответника е казвал, че е ударил дъщеря и към края на декември. Споделя, че ответника пред нея бил признал, че я е ударил с една възглавничка на колата и показал как я е ударил. Разказва още, че след две седмици пак започнал да я преследва, като казал на свидетелката по телефона „няма да свърши, моя ще е. Потърсила помощ от бащата и сестрата на ответника.Твърди, че след раздялата около месец и половина, ответника, всяка нощ е бил пред блока., като свидетелката е излизала да говори с него. Споделя, че към края на ноември, ответника и скъсал роклята, с която отново щяла да празнува бал. Разказва, че към края на ноември месец, в телефонно обаждане с другата си дъщеря, разбрала, че Е. дошъл изнервен и отвел дъщеря и, като пак я заключил в колата , взел и телефона.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Ст.К. се установява, че познава А. от основното училище, а Е. покрай нея.Посочва, че година и половина били заедно, като от около 4 месеца били разделени. За последно видяла Е. във фитнеса на 14.01.2026г. Били двете с А. във фитнеса, а той започнал да й звъни от скрит номер, започнал да й пише съобщения, после на нея започнал да звъни. Разказва, че се качил, дошъл при нея на пътеката и стоял при нея, дръпнал я настрани, хванал я за рамото и не я пускал, искал да говори с нея. Ответника не си тръгнал и седял с тях до края на тренировката. Посочва, че не е била свидетел на заключването на молителката в колата , но тя и споделяла всичко. Разказвала и как ответника я заключвал, стоят само двамата и не искал да излиза. За края на ноември месец, свидетелката споделя, че ответника посегнал и ударил по дясната буза с възглавничка.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Н.В.С. /майка на ответника/ се установява, че връзката между страните е продължила около две години, като постоянно имало скандали, карали се. За насилие не знае той да е употребявал спрямо нея.Не е чувала нито от молителката, нито от други, че синът и упражнявал някакво насилие спрямо А..Нямала индикации за извършвани насилствени действия.Разказва, че често между страните е имало конфликти, на които тя е ставала свидетелка.. Не е била свидетел на актове извършени от сина и, само видяла скъсаните гривни и възглавниците. Последно била свидетел как майката на А. се обадила на дъщеря и, телефона бил на високоговорител и тогава майката на А. казала на нейната дъщеря, че ще счупят кокалите на синът и, че ще го пребият, че ще му заведат дело.Споделя, че не знае повода за обаждането на майката на А. към дъщеря и.

От показанията на разпитаната по делото свидетелят Ал.И.И. , /мъж на сестрата на ответника/ се установява, че ответника му е споделял за проблеми и караници с молителката.Разказва, че не му е споделяно за насилие, нито е ставал свидетел на такива действия.Разбрал, че Е. искал да предложи брак, бил закупил пръстен, бил направил резервация за самото предложение.Впоследствие разбирал от него, че молителката се е скарала с него на самото предложение, че не била доволна от предложението, че не била харесала пръстена.Пряко не бил ставал свидетел на акт на насилие помежду им. Разговарял с молителката общо 2-3 пъти. Тя не се е оплаквала че я е заключвал в колата, че я преследвал, да е искала съдействие да престане с такива действия, нито той се е оплаквал за насилие. Посочва, че след получаване на призовката ответника бил в депресивно състояние.Разказва, че молителката се е интересувала от него след прекратяването на връзката.

Приобщена към доказателствения материал по делото е електронна кореспонденция между страните по приложение „Messenger“ със съобщения с превод от турски език.По делото са приобщени и по реда на чл.204 ГПК, тридесет и четири снимки и седем броя видеоклипове.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата изхожда от и срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 2 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗЗДН. Молбата е редовна и подадена в срок, съобразно чл. 9 и чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.

За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителката да установи действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие. Отхвърлянето на молбата е предпоставено от проведено от ответника доказване, оборващо изложеното от молителката

Целта на защитата по ЗЗДН е да бъде дадена бърза и адекватна защита на пострадалите, чието право на лична неприкосновеност е било нарушено, чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя му, като се предвижда всяко лице, пострадало от домашно насилие, ако е навършило 14 години, или някое от изрично изброените в чл. 8, т. 2 -4 от ЗЗДН лица, да може да се обърне към съда за защита.

Производството по чл. 12 и сл. от ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения. Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии, като не е обвързан с исканите от молителя мерки за защита.

Предметът на производствата по ЗЗДН е строго лимитиран и касае разглеждане единствено на ясно дефинираните в сезиращата съда молба актове на домашно насилие, които се твърди да са извършени точно от ответника и конкретно в срок до един месец преди сезиране на съда. В тези производства не се разглеждат абстрактни твърдения; не се разглеждат деяния на други лица, извън ответника; не се разглеждат и твърдения за възпитателските и родителските качества и способности на който и да било от родителите.

Съобразно чл. 2 от ЗЗДН, домашното насилие съставлява съзнателен и целенасочен акт на физическо, психическо, емоционално или друго принудително въздействие или ограничаване на личната свобода и/или личния живот, насочено спрямо лица, които се намират или са /били/ в семейна или родствена връзка или фактическо съжителство. Като акт на домашно насилие, съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, се определя всеки такъв на физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лицата по чл. 3 от ЗЗДН. Липсва легална дефиниция на понятието "психическо и емоционално насилие", но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актовете на такова могат да бъдат вербални /обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености, и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. Последното разглеждано в контекста на целта на защитата по ЗЗДН, а именно да бъде дадена бърза и адекватна защита на пострадалите, чието право на лична неприкосновеност е било нарушено, чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя му.

Водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но и специфичните условия, цел и начин на извършване, открояващи се с желание да се навреди на пострадалия или поне допускане на същото, както и с общата нагласа към противоправна доминация над жертвата. Затова и актът на домашно насилие по ЗЗДН се характеризира както с обективното извършване на увреждаща пострадалия деятелност, така и с наличието на интелектуален и волеви елемент в дееца при извършването й. Или по друг начин казано – по реда на ЗЗДН е съставомерно само такова противоправно, обективно вредящо деяние, което има за цел да навреди на пострадалия или вредата се допуска в съзнанието на дееца за приемлива и което се докаже да е извършено от обвинения ответник.

В подкрепа на твърденията си молителката е представила декларация и е ангажирала свидетелски показания. По делото като писмени доказателства е приета декларация по чл. 9 от ЗЗДН. По изричната разпоредба на чл. 13 от ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в производството, декларацията по чл. 9 от ЗЗДН е доказателство за изложените в нея обстоятелства и на основание чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на приложената декларация. В подадената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН са декларирани извършени от ответника действия, подробно описани и по естеството си съставляващи осъществено емоционално и психическо насилие по смисъла на закона. Действително законът придава обвързваща доказателствена сила на последната, която е задължителна за съда, но само ако няма други доказателства, които я оборват, тъй като по съществото си представлява частен документ. Целта е по този начин да се улесни доказването на насилствени действия, установяването на които е затруднено предвид характерa им, който предполага отсъствието на трети лица при осъществяването им.

Ответникът е ангажирал свидетелски показания за оборването на твърденията на молителката. В съдебно заседание не оспорва, че е имало скандали между страните, но сочи, че не е извършил твърдените актове на домашно насилие. Следва да приеме за достоверно изложеното в представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, във връзка с осъществените от ответника действия по осъществяване на физическо и психическо домашно насилие.От показанията на водените от молителката свидетели категорично се установява, че последните месеци отношенията между страните не са били добри и е имало следи от физическо и психическо насилие върху молителката. Свидетелите сочат за множество скандали между тях,както и споделяния от молителката за осъществено в найголяма степен психическо насилие и страха и от постоянно следене, принудително въздействие и ограничаване на личната свобода на молителката. От съвкупността на събраните по делото доказателства се установява безспорно, че спрямо молителя е осъществен психически тормоз на сочените дати, определян от съда като акт на домашно насилие. Развилата се ситуация на процесната дата касае осъществен психически тормоз спрямо молителката, която е била вербално и психически тормозена от лице в интимна връзка, което съдът определя отношението на ответника за морално укоримо и неприемливо от гледище на закона, а и от безспорно квалифицирано като психически тормоз. Отделно от горното, безспорно се събраха доказателства по делото, че е нанесе от ответника еднократна проява на физическо насилие, чрез удар с възглавница от автомобила му.За това свидетелстват не само показанията на св. Ф.Х. и св. Ст.К., но и приобщената по делото от приложение „Messenger“ кореспонденция.

Описаните актове на насилие се съдържат в писмените доказателства, поради което следва да се приеме, че безспорно се установява, че са осъществени описаният в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН акт на домашно насилие спрямо молителя. В тази връзка съда даде вяра на показанията на св. Ф.Х. / преценени по реда на чл.172 ГПК/ и св. Ст.К.Показанията им са еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал.В тази насока съдът, следва да сподели, че достатъчно е твърденията на молителката да са в голямата си част вероятно достоверни, дори да не са установени фактите по безспорен начин, доколкото законът дава превес на жертвите на домашно насилие, предвид трудностите при доказването на извършеното.

От изложеното следва, че по делото се установява, че ответникът е извършил действия, осъществяващи форми на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, поради което е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на осъществяваното от ответника поведение и насочени към предотвратяване на противоправни действия от негова страна за в бъдеще.

С оглед на горното, съдът намира, че молбата е основателна и като такава следва да се уважи.

По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени, съдът намира следното:

При определяне на защитните мерки съдът не е обвързан от искането на молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки, чрез които да даде ефективна защита на пострадалото лице. Нещо повече, в производството по ЗЗДН, предпоставки за спогодба липсват, а и не следва да се насърчават създаването им, предвид състоянието на отношението жертва- извършител, което е правно и морално неприемливо.

Като адекватни и необходими следва да се определят такива мерки, които в действителност биха били резултативни в посока преосмисляне отношението на ответника спрямо молителката. Защитните мерки срещу домашно насилие нямат за цел да накажат необосновано насилника, а да предотвратят бъдещи актове на домашно насилие, съхранявайки здравето физическо, психическо и емоционално, и живота на пострадалия.

Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН мерки за защита по отношение на молителката, които ще създадат и допълнителна гаранция за пострадалата, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие.

Задължаването на ответника, да се въздържа от извършване на домашно насилие – чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалата. В приложимия закон не е предвиден срок за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, тъй като никой няма право да нарушава предвидените, съгласно Конституцията на Р. България и Наказателния кодекс, човешки права, каквито са правото на здраве, телесна и психическа неприкосновеност, поради което съдът не следва да определя такъв. Съдът счита, че тази мярка има възпиращо и предупредително действие по отношение на ответника да се въздържа от извършване на акт на домашно насилие по отношение на молителката, доколкото неизпълнението на постановената мярка за защита съставлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.

На ответника следва да му бъде забранено да се приближава до А. Р. М. с ЕГН ••••••••••, на по-малко от 100 / сто/ метра, както и да не се приближава на по-малко от същото разстояние -100 / сто/ метра, адреса на молителката: гр. В, ж.к. Вл. В. № * за срок от девет месеца, считано от датата на издаване на заповед за незабавна защита по настоящото дело.

Съдът намира, че ответникът следва да бъде задължен да не осъществява

контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, на основание чл.5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН. Преценката на съда досежно срока е в рамките на предвидения от закона такъв, а именно: от три до осемнадесет месеца. Съобразявайки, че извършеното е изолиран случай на нарушение по този закон, предвид липсата на заведени други дела между страните, съдът намира, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН следва да бъде наложена за срок от девет месеца, считано от датата на издаване на заповед за незабавна защита по настоящото дело.

Отделно от това, ответникът следва да бъде предупреден, че на основание чл.

21, ал. 3 от ЗЗДН при всяка, дори и незначителна проява на домашно насилие, полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, за да се образува наказателно производство за престъпление от общ характер.

На основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН на молителя следва да бъде издадена

заповед за защита.

По разноските:

С оглед изхода на спора на молителката се дължат разноски. На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на 12.78 евро. (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС), доколкото съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.

Следва и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да бъде осъден да заплати и сторените от молителката разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.По направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за основателно. В конкретния случай съдът следва да намали размера на адвокатското възнаграждение до сумата от 300 евро, предвид липсата на фактическа или правна сложност на конкретния казус. Процесуалните действия на представителя на ищеца се свеждат до изготвяне на молба и явяване в две открити съдебни заседания, като в хода на процеса не са събирани доказателства различни от писмени, нито производството се характеризира с особеност.

Мотивиран от горното, съдът