Решение № 206 от 7.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 568/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С присъда № 440 от 01.07.2024 г., постановена по НОХД № 13017/2023 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав, подсъдимият И. Д. И. е признат за виновен в това, че на 17.10.2022 г. в гр. София е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество – кокаин (което е установено по надлежния ред – въз основа на заключението на съдебна химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза) – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца, наказание „глоба“ в размер на 600 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година и 6 месеца, от което на основание чл. 59 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 17.10.2022 г. С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. И. е бил осъден да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 905.40 лева, представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство. Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. Г. М. – защитник на подсъдимия, ведно с допълнение към нея, с която се иска нейната отмяна поради незаконосъобразността й. Твърди се, че в нарушение на принципа на непосредственост в хода на първоинстанционното производство не са били разпитани свидетели и вещите лица, посочени в приложението към обвинителния акт, с което е нарушено правото на защита на подсъдимия да зададе лично въпроси на посочените лица. Твърди се, че от мотивите на съда не ставало ясно и въз основа на какви доказателства е приета изложената от държавното обвинение фактическа обстановка, като не са изложени и мотиви във връзка с направените от защитата възражения, което обуславя липсата на мотиви на постановената присъда. Релевирани са доводи, че не е било проведено обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото, което е довело и да нарушение на принципа на справедлив процес по чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС. С оглед на това, от въззивния съд се иска да отмени изцяло обжалваната присъда, като оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение. В условията на евентуалност, от въззивния съд се иска да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1 НПК, или да наложи на подсъдимия по-леко наказание. С определение в разпоредително заседание от 27.01.2025 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и изслушването на експертизи пред въззивната инстанция. Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия поддържа подадената въззивна жалба по изложените в същата съображения. В допълнение е посочено, че единственото правилно решение на въззивния съд е отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с оглед провеждане на пълно и обективно съдебно следствие и спазване правото на защита на подсъдимия. Представителят на Софийска градска прокуратура пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, тъй като е постановена в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон, а наложеното наказание отговаря в пълна степен на целите, визирани в чл. 36 Подсъдимият поддържа казаното от неговия защитник, като иска да бъде оправдан и делото да се върне на първата инстанция. В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият иска да бъде оневинен. Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за отмяната й и връщането на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане поради необходимостта от отстраняване на допуснати в хода на съдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Съображенията за това са следните: На първо място, според настоящия съдебен състав първостепенният съд е постановил своя съдебен акт в нарушение на изискванията на чл. 305, ал. 4, вр. чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК. В разпоредбата на чл. 305, ал. 4 НПК се съдържа законодателен стандарт относно съдържанието на диспозитива на присъдата, като в последния следва да бъдат посочени всички обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл. 301 НПК. Съгласно нормата на чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК в диспозитива на присъдата следва да се посочи има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно. В този смисъл следва да бъдат посочени съответните факти, обуславящи наличието на съставомерните признаци на инкриминираното престъпление. В конкретния случай в диспозитива на първоинстанционната присъда са посочени единствено датата и населеното място на извършване на престъплението, както и управлението на неустановено МПС след употреба на наркотично вещество кокаин, установено по надлежния ред. Липсва обаче каквато и да е конкретизация относно това на кое точно място е осъществено изпълнителното деяние на престъплението, при положение, че същото се изразява именно в управление на МПС, още по-малко е конкретизирано какво е управляваното МПС като вид и съответни индивидуализиращи белези като марка, модел и регистрационен номер. Въззивният съдебен състав счита, че от съществено значение както за гарантиране правото на защита на подсъдимия, така и за яснота на волята на съда, е посочването в диспозитива на присъдата на вида на съответното МПС, както и индивидуализирането му, във връзка с конкретизиране начина на осъществяване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК. В този смисъл не става ясно какво по вид превозно средство е управлявал подсъдимият с оглед преценка на обстоятелството дали същото отговаря на легалната дефиниция за „моторно превозно средство“, посочена в § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП. Същото не е било индивидуализирано и по какъвто и да е начин с посочване марка, модел и регистрационен номер. Неясно е и защо в диспозитива към присъдата не е посочен часът на извършване на престъплението, при положение, че в обвинителния акт, инициирал първоинстанционното производство, датата и часът на извършване на престъплението са описани по недвусмислен начин, като видно от мотивите към присъдата очевидно първостепенният съд е възприел изцяло обвинителната теза, вкл. и в темпорален аспект. В обвинителния акт, освен това, е посочено точното място на извършване на престъплението и индивидуализиращите данни на автомобила, с който е осъществено последното, като е неясно защо умишлено тези обстоятелства не са били отразени в диспозитива на първоинстанционната присъда. Доколкото мотивите към присъдата са изготвени след обявяване на диспозитива й, то при прочитане на присъдата в съдебно заседание подсъдимият е поставен в невъзможност да разбере за какво точно деяние е бил признат за виновен и му е наложено съответно наказание. В този смисъл и настоящият съдебен състав счита, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 305, ал. 4, вр. чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК, което се явява неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. На следващо място въззивният съд счита, че е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила и при изготвяне на мотивите към присъдата. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК в мотивите към присъдата съдът е длъжен да посочи въз основа на какви доказателства приема установената от него фактическа обстановка, като при протИ.речия на доказателствените материали, се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Неизпълнението на това задължение на съда обуславя не само несъответствие на мотивите към съдебния акт с изискванията относно неговото съдържание, но и нарушаване на изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК (в този смисъл Решение № 190 от 13.01.2021 г. по н.д. № 920/2020 г. по описа на ВКС, III н.о., Решение № 206 от 25.03.2021 г. по н.д. № 889/2020 г. по описа на ВКС, III н.о. и др.). В настоящия случай, първоинстанционният съд, в нарушение на горепосоченото императивно изискване относно съдържанието на мотивите към съдебния акт, не е отговорил на възраженията на защитника на подсъдимия относно протИ.речието в доказателствените материали, допуснатите нарушения на процедурата по установяване употребата на наркотични вещества от подсъдимия и наличния доказателствен дефицит относно авторството на престъплението. В този смисъл защитникът неколкократно е възразил, че не е доказано авторството на престъплението, доколкото АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила в наказателното производство, като нито подсъдимият е признавал, че е управлявал автомобила на инкриминираната дата, нито разпитаният св. Д.Г. е бил очевидец на това обстоятелство. Вместо това, първостепенният съд е посочил, че авторството на престъплението се установява от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел, обясненията на подсъдимия и писмените доказателствени материали, съдържащи информация относно лицето, което е управлявало лекия автомобил. На първо място, не става ясно кои са визираните от районния съд „писмени доказателствени материали“, въз основа на които същият приема, че е доказано авторството на престъплението. Както въззивната инстанция, така и подсъдимото лице и неговият защитник са поставени в невъзможност да разберат каква е действителната воля на първоинстанционния съд и въз основа на какви доказателства последният е стигнал до извода си за доказаност на авторството на престъплението. На следващо място, не са изложени никакви съображения в отговор на релевираните от защитника възражения относно липсата на основание за кредитиране на АУАН и докладната записка, изготвена от служител на СДВР, респ. производния характер на показанията на единствения разпитан по делото свидетел (доколкото защитникът и подсъдимият са дали съгласие по реда на чл. 371, т. 1 НПК за непровеждане на непосредствен разпит единствено на вещите лица, изготвили съответните експертизи в хода на досъдебното производство). Следва да се посочи, че в доказателствения процес е недопустимо производните доказателства да подменят наличните първични такива, освен в случаите, когато последните са недостъпни (в този смисъл Решение № 93 от 21.05.2014 г. по н.д. № 161/2014 г. на ВКС, II н.о., Решение № 529 от 28.02.2014 г. по н.д. № 2045/2013 г. на ВКС, II н.о., Решение № 113 от 23.06.2015 г. по н.д. № 93/2015 г. на ВКС, II н.о. и др.). В конкретния случай са налични първични доказателства относно авторството на деянието, съдържащи се в показанията на свидетелите А.В.С., М.М.И. и Ц.С.С., които първостепенният съд, въпреки неколкократните искания и на прокуратурата, и на защитника, не са били разпитани от контролираната инстанция в нарушение на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 НПК. Не е даден отговор и на възражението на защитника относно липсата на самопризнание на подсъдимия касателно авторството на престъплението. На следващо място, защитникът на подсъдимия е изложил множество и конкретни възражения относно нарушаване на правилата за установяване употреба на наркотични вещества от водачите на МПС, регламентирани в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно липсата на съставен протокол съгласно Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Наредбата; липсата на холограмни стикери, връчени на проверяваното лице; липсата на подпис от изследваното лице върху протокола за медицинско изследване и неяснотата от кое лице са били иззети; наличие на разминаване между съдържанието на талона за изследване, приложен на л. 32 и л. 52 от ДП и нарушаване на правилата на НПК във връзка с приобщаване на дръг-тест касетата. Основателността на така релевираните възражения е отделен въпрос, но първостепенният съд е бил длъжен съгласно вменените му по закон правомощия да отговори на същите, доколкото възраженията касаят въпроси по същество, свързани с вината и отговорността на подсъдимото лице. В случая първостепенният съд е посочил единствено, че е спазен редът на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и не съществува съмнение, че изследваните проби са били дадени именно от подсъдимия. Извън посоченото декларативно изявление обаче липсва конкретно обсъждане на възраженията на защитника на подсъдимия, поради което и не става ясно какви са конкретните съображения, поради които първостепенният съд е приел, че в настоящия случай не е бил нарушен редът на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за установяване употребата на наркотични вещества от страна на подс. И.. Следва да се посочи, че съдебната практика е константна, че частичната липса на мотиви относно решаващи въпроси касателно отговорността на подсъдимия винаги води до пълна липса на мотиви на съдебния акт и представлява отменително основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК (в този смисъл Решение № 44 от 31.03.2021 г. по н.д. № 971/2020 г. по описа на ВКС, II н.о., Решение № 267 от 30.05.2019 г. по н.д. № 1029/2018 г. по описа на ВКС, II н.о., Решение № 66 от 07.03.2012 г. по н.д. № 28/2012 г. по описа на ВКС, III н.о. и др.). Действително, въззивният съд действа като контролно-решаваща инстанция, в какъвто смисъл разполага с правомощие да събира непосредствено всякакви доказателства и да установява нови фактически положения (чл. 315 и чл. 316 от НПК). Изключение от това правило обаче е липсата на надлежно проведено първоинстанционно производство или постановяването на невалиден съдебен акт от първостепенния съд, в който случай въззивното производство не може да замести първоинстанционното такова (Решение № 20 от 02.06.2015 г. по н.д. № 1686/2014 г. на ВКС, II н.о.). В настоящия случай, доколкото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното пред районния съд производство, е недопустимо въззивният съд да действа като „втора първа инстанция“ и да провежда цялостно съдебно следствие за установяване на обективната истина по делото. Обобщавайки гореизложеното, въззивният съдебен състав счита, че в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, които са неотстраними на настоящия етап от наказателното производство. С оглед на това са налице основания за отмяна на първоинстанционната присъда, поради което е безпредметно обсъждането на обвинението по същество, както и отговарянето на релевираните с въззивната жалба възражения в тази насока. Водим от всичко изложено и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, Софийски градски съд