Решение № 7630 от 23.7.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2545/2023 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на „Сибра България“ ООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителите Ж. П. Г. Ъ. Ж. и В. И. Е. Г., против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000322001528-091-001/28.06.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 213/13.10.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Варна, с който по реда на чл. 122 от ДОПК са установени задължения за данък добавена стойност за: м.март 2021 г. в размер на 43 195.81 лв. и лихви в размер на 9964.48 лв. Жалбоподателят сочи, че оспорения акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Акта е необоснован и не съответства на целта на закона, като отразените в него обстоятелства не кореспондират със събраните и анализирани писмени доказателства, Счита, че ревизиращите не са изпълнили всички, вменени им по чл. 12 от ДОПК правомощия, с оглед установяване на обективната истина. Събраните доказателства са неправилно преценени, установените факти са интерпретирани неправилно. Производството е извършено по особения ред, визиран в чл. 122 от ДОПК, поддържа, че не са налице основания за извършване на ревизията по този ред, не е доказано, че дружеството не е представило счетоводна отчетност. На база представените от жалбоподателя счетоводни и други документи, ревизиращите са направили грешни изводи. Ревизиращите не са били възпрепятствани да посетят мястото на счетоводство на ДЗЛ и да съберат относимите доказателства. Ревизиращите не са посетили адреса на счетоводната кантора на дружеството. Органите по приходите не са доказали по безспорен начин, че липсва счетоводна отчетност за ревизирания период. Липсата на документална обоснованост не води автоматично до прилагане на разпоредбата на чл. 122, ал.1, т.4 от ДОПК. По време на производството на ревизиращите са предоставени имейли и са входирани документи, които са изискани от дружеството, предоставени са документи удостоверяващи наличието и воденето на счетоводство съгласно ЗСч. Правото на данъчен кредит е отказано на осн. чл. 70, ал.1, т.4 от ЗДДС, тъй като автомобмила не попада в категорията на тази норма и не е свързан с икономическата дейност на дружеството. Неправилно е преценено, че не е налице някоя от хипотезите на чл. 70, ал.2 от ЗДДС. В случая МПС е закупено с цел препродажба и отдаване под наем, което е част от основната дейност на дружеството. Заприходено е като ДМА и му е натрупана амортизация. В решение на СЕС по дело С-153/11 е направено тълкуване, съгласно което, по отношение на придобиването на актив, който представлява включен в имуществото на предприятието такъв, както и разходите свързани с него са основание за приспадане на данъчен кредит, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели. Установеният в Директивата за ДДС режим на приспадане цели да облекчи изцяло предприемача от тежестта на ДДС, който е дължим или платен във връзка с негови икономически дейности. Общата система на ДДС цели да гарантира пълен неутралитет на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие, че съответните дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС – решение по дело С-118/11 г. на СЕС. Придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагането на системата на ДДС и следователно на механизма за приспадане. ДЗЛ действа в това си качество, когато действа за нуждите на своята основна дейност по смисъла на чл.9, §1 втора алинея от директивата. Принципът на неутралитет на ДДС изисква разходите, направени за нуждите и във връзка с дадено предприятие, да се считат за икономическа дейност, която поражда право на незабавно приспадане на дължимия ДДС по получени доставки. Частноправен субект, който придобива стоки за нуждите на дадена дейност, прави това в качеството си на ДЗЛ дори когато не използва веднага токите за своите икономически дейности. В случая дружеството действа в това си качество и за нуждите на своята основна дейност – продажба и отдаване под наем на стока. При липса на обстоятелства свързани с измама или злоупотреба, освен ако няма евентуални корекции в съответствие с Директивата, веднъж възникнало право на приспадане остава придобито право. В случая органите по приходите не са установили подобни обстоятелства. Жалбоподателят е придобил актив, направил е разходи за него, за нуждите на своята основна дейност, не е налице измамна практика, поради което изводите на ревизиращите, че не е налице право на данъчен кредит е неправилен. Не са изследвани детайлно обстоятелствата относно фактура № 2/1.03.2021 г., на стойност 90 199.77 лв., ревизиращите не са използвали всички предоставени им правомощия, от които да се извлече информация за съответния обект, извършените дейности, необходимите човекодни за изпълнение на подобни дейности. Не може да се приеме, че дружеството не разполага със съответните доказателства, както и че органите по приходите са доказали по безспорен начин липсата на реални услуги. Ревизиращите не са предприели мерки за установяване на наличие на документи в счетоводството на френското дружество възложител. Не е извършена насрещна проверка на дружеството възложител, не са извършени проверки в строителния обект, с цел установяване на действително извършени СМР. Не е извършен анализ на събраните доказателства. За извършените СМР във [държава] не следва да се начислява ДДС, тъй като недвижимия имот се намира извън територията на България, в случая не е приложим общия ред, посочен в чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Услугата е реално извършена. Спазени са изискванията на закона за документална обоснованост, за доставките е издадена фактура, която съдържа изискуемите реквизити, същата е редовно осчетоводена при ревизираното лице и получателя, като са представени исканите писмени доказателства и обяснения. Ревизиращите, като са начислили ДДС по фактура от 1.03.2021 г. следва, че приемат, че услугата е извършена, но не приемат че СМР са извършени във [държава], с това е нарушен ДОПК. По изложените доводи моли да се отмени РА. Ответната страна – Директорът на Дирекция "ОДОП" – Варна, чрез процесуалния си представител Е., оспорва жалбата. Поддържа, че жалбата е неоснователна. В хода на ревизионното и съдебно производство не са събрани нови доказателства, които да променят изводите на ответника. Не е спорно между страните, че дружеството е придобило МПС при условията на ВОП, като по силата на закона, ДДС се дължи в страната на придобиване. Не са налице ограниченията на ДДС по отношение на придобиването на лек автомобил, в случая не е налице право на приспадане на данъчен кредит и РА в тази част е законосъобразен. По отношение на фактурата за извършени услуги, в тежест на дружеството е да ангажира доказателства, да докаже, че имотът с който са свързани тези услуги не е на територията на България, за да може да ползва облекчения режим на ДДС. Това не е сторено, поради което правилно е начислен ДДС в размер на 20%. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: Ревизията на дружеството е възложена със ЗВР № Р-03000322001528 -020-001 / 29.03.2022 г. за срок от три месеца от връчване на заповедта – 12.04.2022 г. и е обхващала задълженията за ДДС за д.п. м.03.2021 г, м.11.2021 г. и ревизиращи – М. Н. – главен инспектор приходи и И. З. – старши инспектор по приходите. ЗВР е издадена от Е. Х., началник на сектор в ТД на НАП – Варна, оправомощена да възлага ревизии със Заповед № Д150/1.02.2022 г. на директора на ТД на НАП – Варна. Със заповед за изменение на ЗВР № Р-03000322001528-020-002/8.07.2022 г. е продължен срока за извършване на ревизията, заповедта е издадена от Е. Х., връчена на жалбоподателя на 11.07.2022 г. Със заповед № Р-03000322001528-023-001 /23.08.2022 г. производството е спряно, поради заболяване на лице, чието участие е наложително. Заповедта е издадена от Е. Х. и връчена на дружеството на 24.08.2022 г. Със заповед № Р-03000322001528-143-001/6.01.2023 г. производството по извършване на ревизията е възобновено. Заповедта е издадена от Е. Х.. С решение от 6.01.2022 г. на осн. чл. 7, ал.3 от ДОПК е иззето разглеждането и решаването на № Р-03000322001528 от И. З., тъй като служителката вече не е служител на НАП и са възложени правомощия по извършване на ревизията на С. В., в качеството на ревизор. Със заповед за изменение на ЗВР № Р-03000322001528-020-003/6.01.2023 г. е продължен срока за извършване на ревизията – до 26.01.2023 г., заповедта е издадена от Е. Х., връчена на жалбоподателя на 20.02.2023 г. Изготвено е искане до изпълнителния директор на НАП от директора на ТД на НАП – Варна, с което е направено искане за продължаване срока за извършване на ревизията. В искането е посочено, че на 26.12.2022 г. И. З. – старши инспектор по приходите и член на екипа е починала. Със заповед № 03000322001528-ЗИД-001/20.01.2023 г. срокът за извършване на ревизията е удължен до 26.04.2023 г. Заповедта е издадена от Изпълнителния директор на НАП и връчена на „Сибра България“ ООД на 21.02.2023 г. Със заповед за изменение на ЗВР№ 03000322001528-020-004/20.01.2023 г. е изменен срокът за извършване на ревизията до 26.04.2023 г. заповедта е издадена от Е. Х. и връчена на дружеството на 21.02.2023 г. В хода на ревизионното производство е установено, че „Сибра България" ООД е вписано в ТР на 20.08.2020 г. с адрес на управление [населено място], [улица], със съдружници Ж.-П. Г. Ъ. Ж. и В. И. Е. Г., граждани на [държава]. В хода на ревизията не е установено каква дейност извършва дружеството, не са установени обекти в които дружеството извършва стопанска дейност, няма данни за въведен в експлоатация ЕКАФП. Установено е, че дружеството е регистрирано по ЗДДС считано от 24.08.2020 г. Във връзка с анализ на имущественото и финансово състояние на дружеството е установено, че не са представени справки по образец СД 41-46, не са представени доказателства от ревизираното дружество относно финансовото му състояние. Изготвено е ИИДДКО № Р-03000322001528-032-001/02.02.2023 г. до ОД на МВР Варна. Съгласно отговор № ЕП314/14.02.2023 г. дружеството притежава два леки автомобила „Мазерати грануризмо спорт" per. № [рег. номер] и „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ" per. № ••••. В хода на ревизията на „Сибра България“ ООД е връчено ИПДПОЗЛ № Р-03000322001528-040- 001/05.04.2022 г., с което е изискана счетоводна и търговска документация, в т.ч. всички първични и вторични счетоводни документи (фактури, касови л банкови документи, договори и анекси към тях, пълномощни и др., счетоводни регистри, документи доказващи извършени услуги по чл.21, ал.2 и чл.22-24 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка през ревизирания период - договори, поръчки, документи за разплащане, приемо-предавателни протоколи, документи за извършен транспорт, всички документи относно получени парични средства по банкова сметка в ТБ Алианц България, с титуляр „Сибра България“ ООД: на 04.03.2021г. в размер на 90199, 77 лв. и на 09.11.2021г. в размер на 9970, 16 лв. и счетоводното им отразяване. Изискани са справки декларации за вид на икономическата дейност, сметкоплан, хронологичен опис и аналитична оборотна ведомост по сметки гр.50, гр.60, гр.70 по месеци за ревизирания период, извлечение на счетоводни сметки, съобразно индивидуален сметкоплан на дружеството за ревизирания период: вземания, задължения, други дебитори, други кредитори, каса в лева, банка в лева, разчети със собственици и др. Искането е връчено на посочения от дружеството електронен адрес на 12.04.2022 г. Във връзка с искането от дружеството са представени фактури за продажба, частично банково извлечение от разплащателна сметка в ТБ „Алианц Банк България“, оборотна ведомост за 2021 г., декларации за плащания в брой, нотариална сметка, детайлна хронологична ведомост от сч.сметка 205, счетоводни справки „Данъчни амортизационни квоти детайлно“, „счетоводни амортизационни квоти детайлно“. След анализ на представените доказателства, ревизиращите преценили, че не е представена заведена счетоводна отчетност, с изключение на детайлна хронология на сметки от гр. 20 и оборотна ведомост за 2021 г. При тези установявания е прието, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1. т. 4 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. На „Сибра България“ ООД е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р- 03000322001528-113-001/10.03.2023 г., с което дружеството е уведомено, че тъй като не са представени изисканите аналитични хронологични регистри по всички счетоводни сметки за ревизирания период, главна книга, оборотна ведомост са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.4 от ДОПК, поради което основата за облагане ще бъде определена по особения ред. Изготвено е и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т.2 от ДОПК № Р- 03000322001528-139-001 /10.03.2023 г., уведомленията са връчени на дружеството на 18.04.2023 г. Изготвено е искане за предоставяне на документи, сведения и писмени обяснения от Община Варна, относно точното местонахождение на адрес: [улица]. С писмо от 9.02.2023 г. е предоставена информация за точното местоположение на адреса, извадка от КП и кадастрална карта. С Протокол КД 73 № Р-03000322001528-ППД-001/17.02.2023 г. към ревизията са присъединени документи от производство УИН: П-03000321186863, приключило с протокол № П-03000321186863-073-001 / 27.01.2022 г. за извършена проверка на „Сибра България" ООД. В хода на ревизията са извършени посещения на адреса по чл. 8 от ДОПК на „Сибра България" ООД, с адрес: [населено място], [улица], документирани с Протоколи №№ 1860043/01.02.2023 г. и 1860114/05.04.2023 г., съгласно които на адреса не са открити представляващите или упълномощено лице за контакт с органите на НАП. За извършените посещения на адреса за кореспонденция на ревизираното лице в [населено място], [улица]са съставени Протоколи № 1860042/01.02.2023 г., 1860045/15.02.2023, 1860108/24.03.2023 г., 1860111/05.04.2023 г., съгласно които на адреса не са открити нито представляващите, нито упълномощено лице за контакт с органите на НАП. Констатирано е, че на адреса се намира семеен хотел „Акрополис", както и жилищен блок с апартаменти и офиси, с контролиран достъп. Установено е, че липсва указателна табела или друго обозначение, че там се намира офис на „Сибра България” ООД. Във връзка с фактури от „Компарт Груп“ ООД, представлявано от Н. И. Ч. е изготвено ИПДСПОТЛ № Р-03000322001528-041-003/23.03.2023 г., връчено по чл. 32 от ДОПК на 21.04.2023 г. Констатирано е, че в указания срок не е представен отговор, поради което не е установено дали представените фактури са свързани със стопанската дейност от дружеството. В хода на ревизия до Н. И. Ч. е изпратено ИПДПОТЛ № Р-03000322001528-041-002/10.03.2023 г. в качеството й на упълномощено лице и счетоводител на „Сибра България" ООД, с което е изискано да представи следните документи, касаещи „Сибра България“ ООД: всички първични и вторични счетоводни документи - оактури, протоколи по чл.117 по ЗДДС, касови документи, банкови, приемо-предавателни протоколи, ЕАД и др., счетоводни регистри, документи по смисъла на ТЗ и ЗЗД за ревизирания период, договори, сключени във връзка с осъществяване дейността на дружеството за горепосочения период; документи, свързани с извършени облагаеми доставки с нулева ставка по ЗДДС за горепосочения период; Главна книга и оборотна ведомост за горепосочения период, хронологичен опис на стопанските операции по всички сметки за горепосочения период. Аналитични счетоводни регистри на сметки от гр.20 и гр.30., справка за използвани от дружеството обекти. С цел връчване на ИПДПОТЛ № Р-03000322001528-041 -002/10.03.2023 г. са извършени две посещение на декларирания адрес за кореспонденция на Н. И. Ч. - [населено място], [улица], документирани с протоколи №1860110/24.03.2023 г. и №1860113/05.04.2023 г., съгласно които на адреса не е открито лицето. В хода на производството е установено, че при извършената предходна проверка на Н. И. Ч. е извършена насрещна проверка, приключила с ПИНП № П-03000322003093-141 -001/27.01.2022 г. При проверката са представени: писмено обяснение и пълномощно. Представена е информация, че обслужва на база месечен абонамент фирма „Сибра България" ООД, чрез търговското дружество „Ванс Ентерпрайз" ЕООД с ЕИК ••••, няма писмен договор за счетоводното обслужване на „Сибра България“ ООД, но получава месечно възнаграждение в размер на 50 евро по фиксинг на БНБ. Посочено е, че съхранява копия на документи, които сканира и държи във файл, определен за „Сибра България" ООД; ежемесечно й предоставят достъп до банкирането в А. Б., където въвежда осигуровките за плащане и тегли информация за движението по банковата сметка на дружеството: по ел. поща й предоставят и допълнително информация, като например копия на издадените фактури от дружеството; има предоставен достъп до електронните услуги на НАП чрез личния си КЕП, който е депозиран в НАП лично от Управителя на „Сибра България" ООД; има разписано нотариално заверено пълномощно, което прилага към обяснителната записка. Ревизиращите преценили, че за целият ревизиран период на основание чл. 122, ал.4 от ДОПК, следва да определят данъчната основи за облагане с ДДС въз основа на декларираните покупки и продажби в отчетните регистри по чл. 125 от ЗДДС. като се извършват корекции в размера на начисления ДДС, в съответствие със събраните в хода на ревизията доказателства. Екипът установил, че през м.03.2021 г. дружеството е придобило с фактура № 2021/38/03.03 2021 г. от JMMOBILIERE ESTE SPRL" с ДДС № ВЕ0847290248 автомобил „Мазерати" – втора употреба. Покупката на „МАЗЕРАТИ ГРАНТУРИСМО СПОРТ" е декларирана в дневника за покупки за м. 11.2021 г., като доставка без право на данъчен кредит. Белгийското дружество JMMOBILIERE ESTE SPRL" ВЕ0847290248 е декларирало лекия автомобил „МАЗЕРАТИ ГРАНТУРИСМО СПОРТ' като ВОД на стоки на стойност 53000 евро към „Сибра България" ООД с ЕИК •••••. За „Сибра България" ООД е налице ВОП на стоки по смисъла на чл.13 от ЗДДС за дан.период 03.2021 г. и дължимият ДДС следва да се начисли и плати в България. „Сибра България"" ООД е предоставило ДДС номера си на JMMOBILIERE ESTE SPRL" ВЕ0847290248. Белгийското дружество неправомерно е начислило ДДС, съгласно действащата директива на ЕС и същият подлежи на връщане по ред, регламентиран от белгийското законодателство. На основание чл. 84 от ЗДДС „Сибра България" ООД следва с протокол да начисли дължимия ДДС и да го включи в Дневник продажби и СД по ЗДДС за м. март 2021 година. Във връзка с връчени искания, от жалбоподателя са представени 1 бр. фактура за покупка, 1 бр.фактура за продажба, частично банково извлечение от разплащателна сметка в ТБ „Алианц Банк България", оборотна ведомост за 2021 г., Декларации за плащания в брой, нотариална сметка, оборотна ведомост за 2021 г., детайла хронологична ведомост на с-ка 205, счетоводни справки „Данъчни амортизационни квоти детайлно" и „Счетоводни амортизационни квоти детайлно", фактури издадени от Компарт груп ООД за извършени услуги по договор, които не са обвързани с извършени доставки. Ревизиращите установили, че по банков път на доставчика на МПС са платени на 10.03.2021 г. – 121 774, 80 лв. и на 04.03.2021 г. - 3920 лв., общо 125694, 80 лв., или 64266.73 евро. Автомобилът е заведен в с-ка 206 с отчетна стойност 104745, 67 лв. Съгласно справка от сектор КАТ автомобилът е зачислен като собственост на „Сибра България" ООД. Представен е и Сертификат за покупка на „Мерцедес" втора употреба от 04.05.2021 г., същия е регистриран в ОДМВР Варна с per. № [рег. номер]. По данни на ИМ VIES гореописаната доставка от JMMOBILIERE ESTE SPRL" с ДДС № ВЕ0847290248 е единственото вътреобщностно придобиване за „Сибра България" ООД през ревизирания период. При тези установявания ревизиращия екип анализирал нормите на чл. 63, ал.1, вр. чл. 25, ал.2, ал.6, чл. 84, чл. 86 от ЗДДС и преценил, че след като е издадена фактура от регистрирано лице в друга държава членка и „Сибра България“ ОООД е получател и са изпълнени условията на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, за дружеството ще е налице ВОП, без оглед на това дали в издадена от чуждестранния доставчик фактура е посочен ДДС. Преценил е че при ВОП неправомерно е начислен ДДС от доставчика, за данъчна основа на ВОП следва да се приеме цялата сума, т.е. 125694, 80 лв., съгл. чл. 64. ал. 1 във връзка с чл. 26 от ЗДДС и на осн. чл.122 от ДОПК във връзка с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, чл.63 и чл.25 от ЗДДС е начислен ДДС за данъчен период м. март 2021 г. в размер на 25138, 96 лв. Отделно от това е установено, че през данъчен период м.март 2021 г. дружеството е декларирало в дневник-продажби доставка по фактура № 0000000002/01.03.2021 г., издадена на "SCI FIERNEY CROZET", FR16433637402 /валиден VIN/като доставка по реда на чл.21, ал. 2 от ЗДДС и чл.22-24 от ЗДДС. Предмет на доставка по фактурата „смяна дървени тавани, депониране отпадъци, поставяне нов таван", обща стойност 46 161, 60 евро /90284, 24 лв./, начислен ДДС 0 лв. На 04.03.2021 г. са постъпили 90 199, 77 лв. по банков път за плащане по фактурата. Ревизиращите не са установили договори, приемо-предавателни протоколи, информация кой реално е извършил услугите, не са представени никакви други съпътстващи документи. С ИПДПОЗЛ № Р-03000322001528-040-001/05.04.2022 г. са изискани всички документи, доказващи документалната обезпеченост и вид на извършените доставки, такива не са представени. Не са ангажирани доказателства относно ресурсната и кадрова обезпеченост на дружеството относно възможността да извърши цитираната доставка. Ревизиращите приели, че не са представени доказателства, че фактурираната услуга попада в обхвата на чл.21- 24 от ЗДДС и подлежи на облагане с нулева ставка. Прието е, че доставката е облагаема по смисъла на чл.12 от ЗДДС. Направен е анализ на нормите на чл. 86 ал.1, чл. 125, чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС, в резултат на което за данъчен период м. март 2021 г. е начислен ДДС в размер на 18056, 85 лв. От жалбоподателят е представено изявление от Ж. П. Ж., представляващ „Сибра България“ ООД, съгласно което на „Сибра България“ ООД е било възложено от "SCI FIERNEY CROZET" - Франция извършване на работи по демонтаж след пожар в помещенията на последното. Дейностите се състояли в демонтаж на част от конструкция, събаряне на прегради в апартамент, намиращ се под покрива. Отломките били натоварени и отведени с камион в сертифициран пункт за събиране на отпадъци. Демонтаж на дървени тавани, които били увредени от водата, използвана при гасене на пожара. Поставяне на нови дървени тавани. В хода на съдебното производство на осн. чл. 192 от ГПК от „Линара“ ЕООД са изискани всички налични счетоводни документи на „Сибра България“ ООД. Видно от депозирано по делото заявление, представляващия дружеството „Линара“ ЕООД сочи, че фирмата не извършва дейност от 2018 г. Счетоводното обслужване на „Сибра България“ ООД за 2021 г. е извършвано от „ВиН 788“ ООД. Управителят Г. е оттеглил счетоводното обслужване и то е било възложено на трето лице. На 16.05.2022 г. от „Линара“ ЕООД е изготвен приемо-предавателен протокол, с който са предадени всички документи, свързани с дейността на „Сибра България“ ОООД, изпратени са и счетоводни регистри и оборотна ведомост. Към заявлението е приложен и приемо-предавателен протокол от 16.05.2022 г. По делото е назначена и приета ССЕ. Видно от неоспореното заключение, в.л се е запознало с представените от жалбоподателя месечни извлечения от банкова сметка с IBAN ••••••••••••••• с титуляр „Сибра България“ ООД в А. Б. България АД, фактура № 2 от 01.03.2021 г., издадена от „Сибра България“ ООД за сумата от 46 161.60 евро, фактура № 2021/38 от 03.03.2021 г., издадена на „Сибра България“ ООД за сумата от 64 130.00 евро; нареждане – разписка от 24.11.2021 г. за теглене на сума в размер на 29 300.00 лв.; фактури с номера 202, 203, 204, издадени от „Компард Груп“ ООД, всяка от които е с основание „услуга по договор“. Общата сума на фактурите е 17 000.00 лв.; оборотна ведомост за 2021 г.; счетоводен и данъчен амортизационен план на притежаваните от дружеството леки автомобили; хронологична справка на сметка 205 – транспортни средства за 2021 г. Вещото лице не е установило други документи, макар и да е направило опит да осъществи връзка с дружеството, което е обслужвало счетоводно „Сибра България“ ООД. Експерта е посочил, че не е в състояние да установи дали е налична счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството за ревизирания период. С оглед представените документи заключава, че подробни данни, касаещи счетоводната отчетност на дружеството, не са представени на органите по приходите за ревизирания период. Вещото лице счита, че воденото счетоводство за ревизирания период не дава възможност за установяване основата за данъчно облагане, това се дължи на факта, че: липсват хронологични регистри позволяващи да се проследи в цялостност дейността на дружеството; липсват първични счетоводни документи, които са използвани за изготвяне на оборотната ведомост на дружеството, която е приложена към делото; липсва информация за прилаганите счетоводни стандарти. Вещото лице е обследвало банково извлечение на банкова сметка с IBAN •••••••••• за периода от 01.03.2021 г. до 31.03.2021 г., установило е, че на 04.03.2021 г. е извършен превод с основание „аванс за кола“ в полза на HP XCLUSIVE в размер на 2 000.00 евро. На 10.03.2021 г. е извършен превод в размер на 62 130.00 евро в полза на HP XCLUSIVE, като основание на превода е посочено „кола“. Общо преведената от дружеството сума е в размер на 64 130.00 евро. Обследвана е фактура 2021/38 от 03.03.2021 г., издадена от HP XCLUSIVE, издадена на „Сибра България“ ООД. Като основание за издаване на фактурата е посочена продажбата на автомобил MASERATI модел GRANTURISMO. Общата стойност на фактурата е 64 130.00 евро и включва продажна цена 53 000.00 евро и ДДС 11 130.00 евро. Доколкото стойността на фактурата съответства на извършения от дружеството превод, вещото лице счита, че от „Сибра България“ ООД е заплатен ДДС в полза на неговия доставчик. Според вещото лице „Сибра България“ ООД следва да издаде протокол по чл.117 от ЗДДС, да начисли и да плати ДДС за получената доставка в България. Това действително ще доведе до двойно заплащане на данък, но то ще се дължи на факта, че дружеството е платило ДДС на доставчика си без реално да го дължи и има право същия да му бъде възстановен. По отношение на доставката на строителни услуги във [държава], вещото лице е констатирало, че е представена само фактурата за извършените строителни услуги, налице са обяснения на Ж. П. Ж. в качеството му на управител на SCI FIERNEY-CROZET, потвърждаващи извършването на услугата. Същите не са нотариално заверени и не е ясно от кого са дадени. Предвид факта, че от счетоводството на „Сибра България“ ООД не са представени исканите от вещото лице документи, не счита че съществуват доказателства, че действително е извършен ремонт на недвижим имот, находящ се във [държава]. Не е възможно да се определи и датата на данъчното събитие. Единствената дата, която може да се определи от приложените към делото документи е тази, на която дружеството е получило паричен превод от дружество SCI FIERNEY-CROZET. Предвид липсата на документи, доказващи извършването на ремонтна услуга, получените парични средства представляват авансово плащане, което е облагаемо с 20 % ДДС до момента на доказването на услугата. Дружеството дължи ДДС в размер на 43 195, 81 лв. Сумата е формирана както следва: Данъчна основа за извършено ВОП – 125 694, 80 лв. Съответства на преведената по банков път сума. ДДС 20 %. Начислен ДДС 125 694, 80•0, 20 = 25 138, 96 лв.; Данъчна основа на полученото авансово плащане – 90 284, 24 лв. (46 161.60 евро•1, 95583 лв. – централен курс на БНБ). ДДС – 20 %. Начислен ДДС 90 284, 24•0, 20 = 18 056, 85 лв. Съдът кредитира заключението на в.л. като компетентно дадено и кореспондиращо със събрания по делото доказателствен материал. Съдът като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се извеждат от доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, изхожда от адресата на акта, при наличие на интерес от обжалване, доколкото се оспорва РА в неотменената част, поради което е допустима. По валидността на РА: При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал.2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионния акт е издаден от компетентни органи по приходите, законоустановената форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, влечащи неговата нищожност. Спазени са изискванията на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, в решението за изземване разглеждането и решаване на преписка е посочено основание – чл. 7, ал. 3 от ДОПК. От представените по делото болнични листи и данни, се установява, че И. З. е била в болнични от 22.08.2022 г., като на 26.12.2022 г. е починала. Предвид изложеното, съдът приема, че са налице основанията за изземване на преписката и възлагането й от З. и възлагането й на С. В.. В случая решението за изземване на преписката не е съобщено на ревизираното лице, но констатираното нарушение не е съществено нарушение на процесуалните правила, и не опорочава РА в степен да бъде отменен. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Не се спори, че процесното ревизионно производство се е развило по реда на чл. 122 от ДОПК, като основата за облагане с ДДС за ревизираните периоди е определена по особения ред и след анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Неоснователно е оплакването в жалбата, че РА е издаден в нарушение на изискванията по чл. 122 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Във връченото на дружеството Уведомление по чл. 124 от ДОПК е посочена конкретната хипотеза - чл. 122, ал. 1, т.4 от ДОПК. Изрично е посочено, че липсва или не е представена счетоводна отчетност, съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителни осигурителни вноски са унищожени. След като с надлежно връчено уведомление по чл. 124 от ДОПК ревизираното лице е уведомено, че основата за облагане с ДДС за процесния период ще бъде определена по реда на чл. 122-124 от ДОПК и са посочени установените обстоятелства, то не са допуснати съществени процесуални нарушения. За да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия данък следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред. Основанието липса и или непредставяне на счетоводна отчетност, съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане означава, че непредставянето на счетоводна отчетност е факт, който се е осъществил по повод извършените от ревизиращите в хода на самата ревизия действия. В случая са изискани документи и доказателства от жалбоподателя, с които да установи извършените счетоводни записвания, но такива не са представени. От събраните по делото доказателства, вкл. приетата ССЕ се установи, че воденото от жалбоподателя счетоводство не дава възможност за установяването на данъчните задължения, нарушени са основни принципи на счетоводството. В случая ревизията е извършена по особения ред, поради липсата на достатъчно и годни доказателства за точно установяване на данъчната основа, такава каквато би била установената от самото ревизирано лице. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. В конкретния случай настоящият съдебен състав преценява, че в ревизионното производство са установени основанията по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за извършване на облагане с ДДС по особения ред. По възраженията на жалбоподателят, че не са налице предпоставките за провеждане на ревизията по чл. 122 от ДОПК, ревизиращите не са били възпрепятствани да посетят адреса на счетоводната кантора, не са изпълнили и задълженията си по чл. 12 от ДОПК, съдът прецени следното: в хода на ревизионното производство са изискани документи с ИПДСПОТЛ от дружеството извършвало счетоводно обслужване на жалбоподателя, извършени са две посещения на адреса, като не е открита фирмата обслужваща жалбоподателя. Отделно от това са приобщени и доказателства, че при извършена насрещна проверка, са представени доказателства, че счетоводната кантора обслужва жалбоподателя на база месечен, чрез търговското дружество „Ванс Ентерпрайз" ЕООД с ЕИК ••••••••••, няма писмен договор за счетоводно обслужване на „Сибра България“ ООД, но получава месечно възнаграждение в размер на 50 евро. Посочено е, че съхранява копня на документи, които сканира и държи във файл, определен за „Сибра България" ООД; ежемесечно й предоставят достъп до банкирането в А. Б., където въвежда осигуровките за плащане и тегли информация за движението по банковата сметка на дружеството: по ел. поща й предоставят и допълнително информация, като например копия на издадените фактури от дружеството; има предоставен достъп до електронните услуги на НАП чрез личния си КЕП, който е депозиран в НАП лично от Управителя на „Сибра България" ООД; има разписано нотариално заверено пълномощно, което прилага към обяснителната записка. В хода на съдебното производство от Ч. е депозирано заявление, че на 20.06.2022 г. е предала счетоводните регистри на „Сибра България“ ООД и всички документи на дружеството, като в кантората няма останали документи. Съдът приема, че от страна на ревизиращите са предприети необходимите действия да извършени необходимите процесуални действия за събиране на относимите за ревизията доказателства. Задължение на жалбоподателят е да представи счетоводна отчетност отговаряща на изискванията на ЗСч, което не е сторено, още повече, че от 2022 г., т.е. малко след възлагането на ревизията дружеството вече не е било обслужвано от сочената от него счетоводна кантора. Не на последно място следва да се посочи, че жалбоподателят дори не е посочил коректно дружеството, което го обслужва счетоводно. По приложението на материалния закон: От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е придобил „Мазерати Грангурисмо Спорт" /втора употреба/ с фактура № 2021/38 от 03.03.2021г. от „IMMOBILIERE ESTE SPRL" с ДДС № ВЕ0847290248 с данъчна основа 53000 евро и начислен 21% ДДС в размер на 11 130 евро. Констатирано е, че фактурата е включена в дневника за покупки за данъчен период м. 11.2021 г. като доставка без право на данъчен кредит. Плащането на стоката е извършено по банков път на 10.03.2021 г. - 121774, 80 лв. и на 04.03.2021 г. - 3920 лв., общо 125694, 80 лв., или 64130 евро по курс 1, 96. Автомобилът е заведен в с-ка 206 с отчетна стойност 104745, 67 лв. От изискана справка от ОД на МВР Варна е установено, че автомобилът е зачислен като собственост на „Сибра България" ООД. Съгласно чл. 84 от ЗДДДС данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването. На основание чл. 86, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата: а съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Съгласно чл. 117, ал.1 от ЗДДС протокол се издава задължително в случаите по чл.82, ал. 2, 3, 4 и 5 и чл. 84 - от регистрираното лице получател по доставката. Съгласно чл.117, ал. З от ЗДДС протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. От така представените доказателства правилно от ревизиращите е установено, че белгийското дружество „IMMOBILIERE ESTE SPRL” ВЕ0847290248 е декларирало лекия автомобил „Мазерати Грантурисмо Спорт" като ВОД на стоки на стойност 53000 евро към „Сибра България” ООД с ЕИК •••••. В случая белгийското дружество неправомерно е начислило ДДС. При тези установявания съдът приема, че за жалбоподателя е налице ВОП на стоки по смисъла на чл.13 от ЗДДС за данъчен период м.03.2021г. Правилно е констатирано, че „Сибра България” ООД е следвало да издаде протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, в който на основание чл. 82, ал.2 и чл.84 от ЗДДС да начисли ДДС в размер на 25 138, 96 лв. върху данъчна основа в размер на общата стойност па закупения автомобил „Мазерати Грантурисмо Спорт" в размер на 125 694, 80 лв. (64130 евро по курс 1.96), в тази насока е и заключението на в.л. по неоспорената от страните ССЕ. Съгласно дефиницията дадена в § 1. т. 18 от ДР на ЗДДС "Лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. От представения по делото талон е видно, че автомобила е регистриран като лек. Съгласно чл. 50, ал.1, т.2 от ЗДДС освободена е доставката на стоки или услуги при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70. Т.е. за да се приложи нормата следва лицето да е начислило ДДС при осъществено ВОП по реда на чл. 13 от ЗДДС, а по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит, при придобиването на описаните транспортни средства, следва да е била налице някоя от хипотезите на чл. 70 от ЗДДС за тях. Нормата на чл. 70, ал.1 от ЗДДС предвижда, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато: 1. стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта; 2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето; 3. стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели; 4. е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил; 5. стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. Съгласно ал.2 на чл. 70 от ЗДДС – ал. 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато: 1. превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба; 2. превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности); 3. стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности), включително след преработка; 4. стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1; 5. превозните средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1 - 4, в случаите, когато една или повече от изброените в т. 1 - 4 дейности са основна дейност за лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност. От събраните по делото доказателства е видно, че „Сибра България“ ОООД е представило детайлна хронология на сч. сметка 205 „Транспортни средства“, като МПС „Мазерати“ е осчетоводено като дълготраен материален актив /ДМА/ с амортизируема стойност в размер [рег. номер].67 лв. и дата на въвеждане в експлоатация 01.04.2021 г. За 2021 г. е натрупана амортизация /изхабяване/ в размер на 11 783.89 лв. От така представените доказателства се налага извод, че при покупката дружеството е приело, че автомобилът ще се използва за стопанската му дейност, а не единствено за препродажба (търговски наличности). От жалбоподателят нито в хода на ревизионното, нито в съдебното производство са представени доказателства за отчетени приходи от наем и/или предоставени услуги във връзка с експлоатацията на лек автомобил „Мазерати“. Не са ангажирани доказателства, че дружеството използва автомобила за дейности посочени в чл. 70, ал.2 от ЗДДС. Предвид изложеното правилно с РА на осн. чл.122 от ДОПК във вр. са чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, чл.63 и чл.25 от ЗДДС, на „Сибра България" ООД е начислен ДДС в размер на 25 138, 96 лв. за данъчен период м.03/2021 г. относно ВОП на лек автомобил „Мазерати", като на основание чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС за посоченото МПС е прието, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит в същия размер. Относно доставката на услуга, съдът прецени следното: Видно от фактура №0000000002/01.03.2021 г. с предмет смяна на дървени тавани, депониране на отпадъци и поставяне на нов таван на стойност 46161, 60 евро с получател SCI FIERNEY - CROZET, FR 16433637402 е посочено основание за неначисляване на ДДС - чл.21/24 от ЗДДС - място на извършване на услугата извън територията на България. Във фактурата е посочено също „Извършвани дейности - контрол на обект Ресторант и стаи за гости". Правилото за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга е посочено в чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС и е в зависимост от обстоятелството дали получателят на същата е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност - когато получател е данъчно незадължено лице, съответно мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност - когато получател е данъчно задължено лице. Специалната разпоредба на чл. 21, ат. 4, т. 1 от ЗДДС урежда мястото на изпълнение на доставката на услуга, свързана с недвижим имот, като в тези случаи се приема, че мястото на изпълнение е там, където е местонахождението на имота, включително при: предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот (б. „а“ на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС); услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот. като архитектурни, инженерни, надзорни и други (б. „б“ на чл. 21. ал. 4, т. 1 от ЗДДС). настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, вака ционни лагери и други подобни. Съгласно разпоредбата на чл. 31а, параграф 1, б. „а“' от Регламент № 1042/2013 услуги, свързани с недвижими имоти, както е посочено в чл. 47 от Директива 2006/112/ЕО, са само тези услуги, които имат достатъчно пряка връзка с такива имоти. Услугите се разглеждат като услуги, които имат достатъчно пряка връзка с недвижими имоти, когато произтичат от недвижими имоти и тези имоти представляват съставен елемент на услугата и са от основно и съществено значение за доставяните услуги. „Недвижим имот“ съгласно § 1, т. 82 ДР на ЗДДС вр. с чл. 136 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 07.10.2013 г. се счита: всяка отделна част от земята, на или под нейната повърхност, върху която може да бъде учредено право на собственост или владение; всяка сграда или конструкция, прикрепена към земята или в нея, над или под морското равнище, която не може да бъде лесно разглобена или преместена; всеки елемент, който е монтиран и съставлява неразделна част от сграда или конструкция и без който съответната сграда или конструкция би била недовършена, като врати, прозорци, покриви, стълбища и асансьори; всеки елемент, оборудване или машина, трайно монтирани в сграда или конструкция, които не могат да бъдат премествани, без да бъде разрушена или променена сградата или конструкцията. От събраните по делото доказателства: писмени обяснения, дадени в хода на предходна проверка, е декларирано, че дружеството осъществява контрол по СМР на обекти на възложители, дружества от ЕС. Дейността е съсредоточена в ЕС, в частност [държава] и [държава]. В хода на съдебното производство са представени обяснения от Ж. Ж. – управител, в което сочи, че на дружеството жалбоподател са възложени работи по демонтаж след пожар в помещения, изброени са конкретните дейности. Представена е фактура, но липсват каквито и да е други документи установяващи реалността на доставката, липсват документи удостоверяващи вида и обема на свършената работа. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че имотът, в който е извършена услугата се намира извън територията на [държава], не са представени договори, спецификации, актове за извършени СМР или др. от които да се установи, че ремонтът е извършен извън територията на страната. Предвид изложеното правилно ревизиращите са приели, че е приложим общия ред по чл. 12, ал.1 от ЗДДС. В тази насока е и приетата по делото ССЕ. С оглед гореизложеното правилно на осн. чл.122 от ДОПК във вр. с чл.86. ал.1 и ал.2, чл.25 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 18 056, 85 лв. по фактура №0000000002/01.03.2021 г. с предмет „смяна на дървени тавани, депониране на отпадъци и поставяне на нов таван“ на стойност 46161, 60 евро с получател SCI FIERNEY - CROZET, FR 16433637402. В обобщение, съдът приема, че правилно на „Сибра България“ ООД са определени задължения за ДДС за: м.март 2021 г. в размер на 43 195.81 лв. и лихви в размер на 9964.48 лв. По разноските: С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, от Национална агенция за приходите – [населено място], на основание ч. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК следва да се заплатят разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес по делото, в размер на 2 875.28 лв. Водим от горното, съдът