Решение № 100 от 2.5.2025 г. на Окръжен съд - Габрово по дело № 29/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 288 от 11.06.2024 г. постановено по гр.д. № 993/2023 г. по описа на Габровски районен съд, е намалил извършеното на 28.12.2017 г. от К. И. К., ЕГН ••••••••••, починал на 13.09.2018 г., дарение в полза на И. К. И., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Габрово, ул. „•••” № •••, с пълномощник адвокат А. И. от АК-Габрово, с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ••, том ІV, рег. № •••, н.дело № ••• г. на нотариус с рег. № ••• на НК, с район на действие- района на РС - Габрово, на ½ ид.ч. от сграда с идентификатор 14218.509.175.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, общ. Габрово, област Габрово, одобрени със Заповед № РД-18-64/26.10.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ 22 кв.м., с адрес на имота: гр. Габрово, ул. „•••“ № •••, с идентификатор 14218.509.175.4, с предназначение: хангар, депо, гараж, заедно с ¼ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 14218.509.175, със сумата от 7 150, 00 лв. /седем хиляди сто и петдесет лева/, на основание чл.30 във вр. с чл.33 от ЗН. Възстановил е запазената част на И. К. Я. от наследството на К. И. К., починал на 13.09.2018 г., в размер на 7 150, 00 лв. Намалил е извършеното на 12.04.2017 г. от К. И. К., починал на 13.09.2018 г., дарение в полза на И. К. И., с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ••, том І, рег. № 3603, н.д. № ••/2017 г. на нотариус с рег. № ••• на НК, с район на действие- района на РС - Габрово, на 1/4 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.509.175.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, общ. Габрово, обл. Габрово, одобрени със Заповед № РД-18-64/26.10.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ 110 кв.м., адрес на имота: гр. Габрово, ул. „•••“ № •••, с предназначение- Жилище, апартамент, прилежащи части - избено помещение с площ 11.56 кв.м., таванско помещение с площ от 17.50 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, със сумата от 3 295.63 лв. /три хиляди двеста деветдесет и пет лева и шестдесет и три ст./, на основание чл. 30 във вр. с чл. 33 от ЗН. Възстановил е запазената част на И. К. Я. от наследството на К. И. К., починал на 13.09.2018 г., в размер на 3 295.63 лв. /три хиляди двеста деветдесет и пет лева и шестдесет и три ст./. Осъдил е И. К. И. да заплати на И. К. Я., направените разноски по делото в размер на 2 275, 00 лв. /две хиляди двеста седемдесет и пет лева/, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК. Постановеното решение е допълнено с допълнително решение № 446 от 25.09.2024 г., като е възстановена запазената част на И. К. Я. от наследството на К. И. К., починал на 13.09.2018 г. с 50% ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.509.175.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, общ. Габрово, обл. Габрово, одобрени със Заповед №РД-18-64/26.10.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ 110 кв.м., адрес на имота: гр. Габрово, ул. „•••“ №•••, с предназначение- Жилище, апартамент, прилежащи части - избено помещение с площ 11.56 кв.м., таванско помещение с площ от 17.50 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. Възстановил е запазената част на И. К. Я., от наследството на К. И. К., починал на 13.09.2018г. със 7, 37% ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.509.175.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, общ. Габрово, обл. Габрово, одобрени със Заповед №РД-18- 64/26.10.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ 110 кв.м., адрес на имота: гр.Габрово, ул. „•••“ № •••, с предназначение- Жилище, апартамент, прилежащи части - избено помещение с площ 11.56 кв.м., таванско помещение с площ от 17.50 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. С решение № 505 от 07.11.2024 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първата част от диспозитива на допълнително решение № 446 от 25.09.2024 г. по гр.д. № 993/2023 г. по описа на Габровски районен съд, както следва: ВМЕСТО: Възстановява запазената част на И. К. Я., ЕГН ••••••••••, съдебен адрес: гр.Габрово, ул. •••, с пълномощник: адвокат Б. Г. от АК-Габрово от наследството на К. И. К., ЕГН••••••••••, починал на 13.09.2018 г. с 50% ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.509.175.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, общ. Габрово, обл. Габрово, одобрени със Заповед № РД-18-64/26.10.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ 110 кв.м., адрес на имота: гр. Габрово, ул. „•••“ № •••, с предназначение- Жилище, апартамент, прилежащи части - избено помещение с площ 11.56 кв.м., таванско помещение с площ от 17.50 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, СЕ ЧЕТЕ: възстановява запазената част на И. К. Я., ЕГН ••••••••••, съдебен адрес: гр. Габрово, ул. ••••, с пълномощник адвокат Б. Г. от АК-Габрово от наследството на К. И. К., ЕГН••••••••••, починал на 13.09.2018г. с 50% ид.части от сграда с идентификатор 14218.509.175.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Габрово, общ.Габрово, обл.Габрово, одобрени със Заповед № РД-18- 64/26.10.2007г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ 22 кв.м., с адрес на имота: гр. Габово, ул. „•••“ •••, с идентификатор 14218.509.175.4, с предназначение- хангар, депо, гараж, заедно с ¼ ид.част от поземлен имот с идентификатор 14218.509.175. С решение № 506 от 07.11.2024 г. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на решение № 288/11.06.2024 г. и на допълнително решение № 446/25.09.2024 г. по гр.д. № 993/2023 г. по описа на Габровски районен съд, както следва: ВМЕСТО: И. К. И., името на ответника, СЕ ЧЕТЕ: И. К. К.. Срещу така постановеното решение е постъпила е въззивна жалба вх. № 5396 от 09.07.2024 г., в срок от И. К. Я., чрез адвокат Г. от Габровска адвокатска колегия. Сочи, че макар формално съдът да е уважил предявения иск е допуснал редица грешки при определяне на начина, по който следва да се извърши това възстановява, поради което е налице правен интерес от подаване на въззивната жалба. Счита, че ищцата има право да получи ¼ ид.ч. от наследството на баща си, която към момента на неговата смърт е - 7/8 ид.ч. от апартамент с площ 110 кв.м. на ул. „•••“ № ••• с идентификатор 14218.509.175.1.3, заедно с прилежащите таванско помещение и маза, както и ½ ид.ч. от гараж с площ от 22 кв.м. на ул. „•••“ № •••, с идентификатор 14218.509.175, при положение, че се прибавят извършените дарения според чл. 31 от ЗН. Счита, че по делото следва да се използва експертизата, която никоя от страните не е оспорила и тя следва да се използва по делото при решаването му по същество. Твърди, че неправилно е определена наследствената маса от първоинстанционния съд в размер на 46 262, 50 лв. Правилно е определена запазената част на ищцата от 1/4 ид.ч., но паричното изражение от 11 565, 63 лв. е неточно. Излага твърдения, че съдът неправилно е приложил разпоредбата н чл. 36 от ЗН, като е приел, че по отношение на последното хронологически извършено дарение на гаража от 28.12.2017 г. – дарената от К. К. ½ ид.ч. от гаража може да остане в патримониума на ответника, тъй като стойността му не надвишава с ¼ ид.ч. размера на разполагаемата част, но такова искане не е направено в хода на делото пред първата инстанция, поради което дарението следва да бъде отменено. Второто дарение от 12.04.2017 г. също следва да се отмени, а имотът /½ ид.ч. от апартамента/ да се върне в наследствената маса и да се дели, съобразно наследствените дялове на всеки наследник. В резултат тези две дарения /даренията от 28.12.2017 г. и 12.04.2017 г.на ½ ид.ч. от апартамента/ следва да се отменят, в частта която касае наследството само по отношение на притежаваната от К. К. идеална част и тези имоти да се върнат в наследствената маса, за да бъдат получени от всички наследници, съобразно дяловете им. В този смисъл решението на ГРС е погрешно, поради неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 36 от ЗН, макар съдът да е признал, че запазената част на ищцата е накърнена и следва да се възстанови. Моли да се уважи предявения иск и да се присъдят разноски за двете инстанции. И. Я. е подала нова въззивна жалба, с която обжалва решението, с което е допълнено първоначалното решение. Хронологично излага фактическата обстановка и твърди, че тя като ищца има право да получи ¼ ид.ч. от наследството на баща си, което към момента на неговата смърт е 7/8 ид.ч. от апартамент и ½ ид.ч. от гаража, както и идеална част от правото на собственост върху земята с идентификатор 14218.509.175, при положение че се прибавят извършените дарения според чл. 31 от ЗН. Счита, че след като е постановено първото решение с № 288, по повод на молба от ищцата, с правно основание чл. 250 и чл. 251 от ГПК, ГРС е постановил второ – допълнително решение с № 446. Сочи, че решение № 446 е постановено в нарушение на чл. 246 от ГПК, тъй като с него е постановено ново решение, което е променило начина на попълване на запазената част на ищцата, а това е изменение на решението на съда, което е недопустимо. Моли да се обезсили като недопустимо или отмени решението на ГРС, като неправилно. Претендира разноски. Постъпил е отговор по въззивната жалба от процесуалния представител на ответника адв. И. от ГАК. Взема становище както по първоначално подадената въззивна жалба, така и по последващата с отговор от 21.08.2024 г. и от 19.12.2024 г. В отговора си, сочи че първоинстанционният съд правилно е възприел фактите и обстоятелствата по делото и законосъобразно е приложил съответната на казуса правна норма. Оплакването на ищцата във въззивната жалба се свежда до приложение на чл. 36 от ЗН, като бъдат отменени двете дарения и имотите се върнат в наследствената маса. Имотите да се наследят от двете страни по делото, като евентуално ищцата заплати на ответника съответните суми, залегнали в диспозитива на съдебното решение. Счита, че цитираната практика е неотносима към настоящия спор, постановено по съвършено различен казус, както и че чл. 36 от ЗН е неприложим в настоящия казус, поради следното: Не оспорват, че ищцата има запазена част от наследството на баща си в размер на ¼ от наследството. Такава запазена част от ¼ има и съпругата на наследодателя и майка на страните по силата на правилото на чл. 29, ал. 3, изр. 3 от ЗН. Майката на страните Р. П. К. не участва като страна по настоящото дело, нито е предявила иск за възстановяване на нейната запазена част от наследството в отделно съдебно производство. предмет на даренията, извършени от наследодателя спрямо ответника и в трите случая, с три нотариални акта, касаят идеални част от недвижими имоти. Наследодателят на страните не е бил пълноправен, единствен собственик на нито един от двата дарени имота. От апартамента е притежавал 7/8 ид.ч., а от гаража ½ ид.ч. Счита, че е недопустимо да бъдат върнати недвижите имоти в наследството при положение, че идеални части от тях са предмет на дарение между други лица – Р. К. и И. К., а в настоящото производство не е предмет на разглеждане наследството на Р. К., което още не е открито. Безспорните факти, че наследник с право на запазена част не участва по делото и не е предявил претенция за възстановяването на неговата запазена част, както и че предмет на даренията са идеални части от имоти, собственост на наследодателя, а другите идеални части са придобити на други основания и от други лица, обуславят невъзможността да бъде приложен чл. 36 от ЗН. Позовава се на съдебна практика на ВКС, според която предвиденото в чл. 36 от ЗН връщане на завещание или подарен имот в наследството може да бъде постановено само ако всички наследници с право на запазена част са поискали възстановявето й в рамките на един исков процес. Счита, че чл. 36 от ЗН не следва да се прилага в настоящия случай, респективно въззивната жалба да се остави без уважение. Претендира разноски. С отговора по втората въззивна жалба, взема становище, че двете първоинстанционни решения са правилни, законосъобразни и постановени при пълно и задълбочено изследване на фактическите обстоятелства по делото и като такива следва да бъдат потвърдени, а жалбата да бъде оставена без уважение. Счита, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактите и обстоятелствата по делото и законосъобразно е приложил съответната на казуса правна норма. Не са допуснати процесуални нарушения от страна на съда, постановявайки допълващото решение. В първоначалното решение е посочена възстановената запазена част от гаража и апартамента в парична стойност, а с допълващото решение е посочена идеалната част от имота, която се възстановява и се равнява на съответната стойност на накърнението на запазената част на ищцата, поискала възстановяването. В допълващото решение, съдът подробно се е обосновал и по какви причини намира чл. 36 от ЗН за неприложим в конкретния казус. Считат, че това оплакване и искане към въззивния съд е неоснователно. Отново посочва, че не следва да се прилага чл. 36 от ЗН и моли да се оставят без уважение двете въззивни жалби. В съдебно заседание въззивника поддържа подадените въззивни жалби, а въззиваемия подадените отговори на въззивните жалби. Настоящият състав намира, че въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба от И. К. Я. срещу И. К. И., с която иска да се постанови решение, с което да се възстанови запазената и част от наследството на баща й К. И. К.и, като се намали извършените от покойния К. К. и съпругата му дарения на ½ ид.ч. от гараж с площ 22 кв.м. с идентификатор 14218.509.175.4 и на апартамент, находящи се в гр. Габрово, ул. „•••“ № •••, с площ от 110 кв.м., с идентификатор 14218.509.175.1.3. Прави доказателствени искания и претендира разноски. Излага твърдения, че е накърнена запазената и част от наследството останало след смъртта на баща им К. К., състоящо се от апартамент и гараж. С отговора на исковата молба се оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че в действителност наследодателят К. И. К. е извършил дарения по отношение на ответника на недвижим имот посредством трите нотариални акта, описани в исковата молба, като с нотариалният акт за дарение на ½ ид.ч. от апартамента през 1996 г., дарителите са си запазили правото на ползване на имота, както са го ползвали досега, докато са живи и същия да не се продава, заменя, ипотекира и отдава под наем без тяхното съгласие. Дарителите са живели в имота както преди дарението, така и след него, до смъртта на бащата на страните, така и след неговата смърт, имотът е използван от майка им. Счита, че при извършването на оценка на апартамента следва да се приспадне учреденото право на ползване, тъй като ответникът е получил „голата собственост“, като не е имал възможност нито да го ползва или отдава под наем, нито да го отчужди или ипотекира. Такава възможност няма и към момента. От своя страна ответникът в знак на благодарност е поел издръжката на своите родители веднага след дарението от 1996 г. и до смъртта на баща си, а по отношение на майка си, продължава да полага грижи и издръжка до настоящия момент. Твърди, че ищцата е знаела за трите дарения, тъй като е била освободена от брат си по отношение на синовните си задължения да се грижи за родителите си и той изцяло е поел този дълг върху себе си. През 2016 г., ответникът е закупил автомобил за родителите си в знак на благодарност, извършил ремонт на покрива на сградата в размер на 1600, 00 лв., с цел подобряване на състоянието й и запазването й от външни въздействия, като по този начин е спомогнал да се увеличи стойността на наследството. През 2016 г., ответникът предоставил 10 000, 00 евро на родителите като част от грижите за тях. С цел създаване на удобства за тях им закупил нови пералня, хладилник, три телевизора и други вещи за бита. До настоящия момент ответникът заплаща всички разходи и консумативи, свързани с ползването на апартамента, като родителите му не са заплащали такива повече от седем години. Винаги, когато се завръща от Испания им предоставя различни парични суми, за да живеят без финансови затруднения. До голяма степен договорите за дарение, посредством даване на сумата от 10 000, 00 евро и грижите и издръжката, които ответникът предоставя на родителите си имат характер на договор за издръжка и гледане и частично на продажба. След смъртта на баща си, ответникът със собствени средства е направил голям ремонт в апартамента- сменил е дограмата на прозорците и вратата на терасата, закупил и монтирал тръби, радиатори, германки котел и газифицирал апартамента. Направил вътрешна изолация на апартамента. Последните ремонти следва да се приспаднат от стойността на оценката на апартамента, която е поискана от ищцата, тъй като описаните подобрения не са съществували, а са увеличи стойността на вещта. На следващо място наследодателят К. И. К. е оставил в наследство и други имоти, които следва да бъдат включени в масата на наследството. На ответникът не му е известно наследодателят да е оставил пасиви, които да преминат към наследниците. За твърдените факти и обстоятелства са събрани писмени доказателства: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••, т. І, дело № •••/1962 г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••, т. ІІ, д. 0 № ••/1996 г.; нотариален акт за дарение на недвижим имот № ••, т. ІІ, д. № № ••/1996 г.; нотариален акт за дарение на недвижим имот № ••, т. І, рег. № 3603, д. № ••/12.04.2017 г.; нотариален акт за дарение на недвижим имот № ••, т. ІV, рег. № •••, д. № ••/28.12.2017 г.; удостоверение за наследници – 2 бр.; схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.509.175.1.3; скица на сграда с идентификатор 14218.509.175.4; скица на ПИ с идентификатор 14218.509.175; разрешение за строеж № 346 то 21.10.1996 г.; справка от АВ за периода 01.01.1991 г. – 29.08.2023 г. за лицето К. И. К., ЕГН ••••••••••; удостоверение за наследници на К. И. П.; решение № 29 от 29.09.1997 г. на ОСЗ- Габрово – 2 бр.; решение № Г01 от 30.06.2000 г. на ОСЗ – Габрово; скица на ПИ с идентификатор 14218.25.37; скица на ПИ с идентификатор 14218.121.7; скица на ПИ с идентификатор 14218.15.38; скица на ПИ с идентификатор 14218.58.22; скица на ПИ с идентификатор 14218.62.25. Прието е заключение по назначената съдебно –оценъчна експертиза, според което крайната пазарна стойност на оценявания обект СОС 14218.509.175.1.3 в гр. Габрово, ул. „•••“ № •••, ет. 3, ап. 3, тип жилище, апартамент в жилищна сграда, площ по документ 110 кв.м, избено помещение -11, 56 кв.м., таванско помещение -17, 50 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строежи и сграда 14218.509.175.4, с предназначение гараж, застроена площ 22 кв.м., изграден в съсобствен ПИ 14218.509.175, в гр. ЖЖГГнтото Габрово, ул. „•••“ № •••, с площ от 317 кв.м., след закръгление възлиза на 71 400, 00 лв., от които 57 100, 00 лв. за апартамента и 14 300, 00 лв. за гаража. След приспадане на пазарната стойност на правото на ползване, стойността на оценявания обект СОС 14218.509.175.1.3 – апартамент, заедно с таванско помещение и изба възлиза на 44 700, 00 лв. оценката на широколистните гори, нивите и ливадата е в размер на 5 623, 00 лв. По делото са разпитани свидетелите Л. Я. /съпруг на ищцата/, Р. К. /майка на страните и съпруга на наследодателя/ и Е. Х.. Свидетелят Я. установява, че знае за извършените ремонти по апартамента по поставяне на алуминиева дограма в него частично и прокарването на парно на газ. Свидетелката К., установява че тя все още живее в процесния апартамент, а до смъртта си съпруга й също е живял там. Синът им е правил ремонт на апартамента – за покрива той им е изпратил парите, сложил е алуминиева дограма на прозорците, сменил е вратите на двете тераси, направил е вътрешна изолация на двете спални и хола, купил е хладилник, телевизори, пералня, мебели, маса, сложил е парно на газ, с ново котле и радиатори. Изпраща пари за данъци. Свидетелства, че дъщеря й И. с нищо не й помага. Не й праща пари, а само три месеца са били заедно в Кипър и „я е водила за ръка, къде ли не ходихме, къде ли не бяхме тези три месеца в Кипър“. Свидетелят Х. е приятел на ответника и свидетелства, че подобренията в апартамента са финансирани от И., тъй като е помагал в носенето на закупените от него пералня, телевизори, миална, хладилник, както и в ремонта на апартамента. Сменили са дограмата, изолира ли са стените и са обърнали прозорците. Сменил е душ кабината, като си е дошъл за нова година. Газифицинането и подмяната на прозорците е било по едно и също време. Свидетелят е търсил бригадите и за това ответникът му е плащал. Не ангажират майка му, а свидетелят и братовчеда С. се отзовават ако стане нещо. За да постанови решението си първоинстанционния съд е приел, че масата по чл. 31 от Закона за наследството, за установяване на разполагаемата и запазената част от наследството на К. И. К. е в размер на 46 262, 50 лв. Съгласно чл. 29 от ЗН, запазената част на ищцата И. К. Я. от наследството на баща й К. И. К. е ¼ ид.ч. или се равнява на 11 565, 63 лв., съответно разполагаемата част е ¼ ид.ч. - 11 565, 63 лв. Ищцата, като наследник на К. И. К. има право на 1/3 ид.ч. от стойността на: 1/12 ид.ч. от ШИРОКОЛИСТНА ГОРА, находяща се в гр.Габрово, в м. „П." с площ от 7 400 кв м., представляваща Поземлен имот с идентификатор № 14218.115.38; 1/12 идеална част от ШИРОКОЛИСТНА ГОРА, находяща се в гр. Габрово, в м. „Г." с площ от 19 300 кв.м., представляваща Поземлен имот с идентификатор № 14218.121.7; 1/2 идеална част от ЛИВАДА, находяща се в гр. Габрово, кв. С.", с площ от 4 490 кв.м., VI категория, представляваща Поземлен имот с идентификатор №14218.25.37; 1/2 идеална част от НИВА, находяща се в гр. Габрово, м. „Д.С.“, с площ от 805 кв. м., VI категория, представляваща Поземлен имот с идентификатор № 14218.58.22 и 1/2 идеална част от НИВА, находяща се в гр. Габрово, м. „П.“, с площ от 1 500 кв. м., VI категория, представляваща Поземлен имот с идентификатор № 14218.62.25., която е общо в размер на 1 120 лв. Като от запазената част на ищцата, която е в размер на 11 565.63 лв. се извади сумата 1 120 лв., се получава, че запазената част на ищцата е накърнена с дарение в размер на 10 445.63 лв. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 33 от ЗН, първоинстанционният съд е приел, че първо следва да бъде намалено дарението извършено на 28.12.2017 г. от наследодателя К. И. К. с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ••, том ІV, рег. № •••, н.дело № ••• г. на нотариус с рег. № ••• на НК на ½ ид.ч. от сграда с идентификатор 14218.509.175.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, общ. Габрово, обл. Габрово, одобрени със Заповед №РД-18-64/26.10.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ 22 кв.м., с адрес на имота: гр. Габрово, ул. „•••“ •••, с идентификатор 14218.509.175.4, с предназначение хангар, депо, гараж, заедно с ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор 14218.509.175, със сумата от 7 150, 00 лв. Приел е, че тъй като това дарено имущество от наследодателя И. К. е изчерпано следва да се премине към предшестващото дарение извършено от наследодателя на 12.04.2017 г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот с № ••, том І, рег. № 3603, н.дело № ••/2017 г. на нотариус с рег. № ••• на НК на ¼ ид.част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.509.175.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, общ. Габрово, обл. Габрово, одобрени със Заповед № РД-18-64/26.10.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ 110 кв.м., адрес на имота: гр. Габрово, ул. „•••" № •••, с предназначение -Жилище, апартамент, прилежащи части - избено помещение, с площ 11.56 кв.м., таванско помещение с площ от 17.50 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, което следва да бъде намалено със сумата от 3 295, 63 лв. Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства. Във връзка с така установената фактическа обстановка, въззивият съд прави следните правни изводи: Предмет на правния спор в настоящото производство е възстановяване на запазена част на низходящ наследник от наследството на общия наследодател К. И. К.. Правната уредба на този иск е дадена в чл. 30, ал. 1 от ЗН и сезиран с този иск, за съда възниква задължението да извърши правно-регламентирани действия по чл. 31 от ЗН и при констатация, че накърняване е налице да постанови възстановяване на запазената част, прилагайки императивните разпоредби на чл. 32-36 от ЗН, с които са установени правилата за начина на уважаването на иска при различните хипотези, които биха могли да възникнат с оглед обстоятелствата по различни дела. Не съществува отделен иск по чл. 36 от ЗН, съответно диспозитивът, с който имотът е върнат в наследството като резултат от прилагането на чл. 36 от ЗН не е самостоятелен и след като се обжалва решението по чл. 30, ал. 1 от ЗН, диспозитива по чл. 36 от ЗН не може да влезе в сила, а горната инстанция следва да упражни контрол за законосъобразността на произнасянето по единния иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН /решение № 18 от 21.01.2025 г. на ВКС по гр.д. № 4857/2022 г., ІІ г.о./. В конкретния случай не може да се прилага чл. 36 от ЗН, тъй като хипотезата на ал.1 е предвидена в случаите, в които надареното лице или заветникът не е наследник по закон, а хипотезата на ал. 2 е приложила когато наследникът със запазена част иска да задържи имота за себе си, а такова искане в исковата молба не е направено. Изчисляването на размера на запазената и разполагаемата част при завет или дарение се извършва съобразно правилата на чл. 31 от ЗН. При определяне на наследствената маса се включват всички парично оценяеми активи останали от наследодателя към момента на открИ.е на наследството. Процесните имоти са обект на дарение, извършено едновременно от двамата родители на страните, като апартамента е в съсобственост между тях, а гаража в СИО. От представените по делото нотариални актове се установява, че наследодателят К. И. К. е придобил собствеността върху апартамента в съсобственост със съпругата си Р. П. К. в съотношение 7/8 ид.ч. за К. и 1/8 ид.ч. за Р.. През 1996 г. К. и Р. са дарили ½ ид.ч. от този имот на сина си И. К. К., а през 2017 г. останалата ½ ид.ч. Така наследодателят К. е подарил на сина си 7/8 ид.ч. от притежавания от него недвижим имот. През 2017 г. К. и Р. даряват на сина си И. гараж, като всеки от тях дарява своята ½ ид.ч., в случая наследодателят се е разпоредил със своята ½ ид.ч. в полза на сина си. По делото няма данни, дарението извършено от майката да е атакувано и не е предмет на иска по чл. 30 от ЗН, поради което то запазва своето действие и подарената част от майката не следва да се включва в наследствената маса, оставена от К. К.. От приетото заключение се установява, че стойността на апартамента към датата на открИ.е на наследството -13.09.2018 г. е 44 700 лв., като от тази сума е извадена сумата от 12 400, 00 лв. – пазарната стойност на правото на ползване, което е учредено на дарителите до края на живота им, в случая на наследодателя К.. Идеалната част, с която се е разпоредил К. е 7/8, която представлява 28 262, 50 лв. Към нея следва да се прибави стойността на ½ част от гаража, който е оценен на 14 300, 00 лв. към датата на открИ.е на наследството и това е сумата от 7 150, 00 лв. В наследство са оставени по ½ ид.ч. от ниви, гори и ливада, които са оценени на 3 360, 00 лв. Общата сума на оставеното в наследство имущество възлиза на 38 772, 50 лв. Запазената част от тази сума за тримата наследници е 3/4 части или 29 079, 38 лв., като от тази сума следва да се извади стойността на 1/3 от нивите и горите, която е в размер на 1120, 00 лв. за ищцата и за останалите наследници, тъй като към момента на открИ.е на наследството с тях наследодателя не се е разпоредил. На основание чл. 28, ал. 2 от ЗН и чл. 29, ал. 3 от ЗН разполагаемата част на ищцата е в размер на ¼ или 8 573, 13 лв. Запазената част на всеки от наследниците е по ¼, каквато е и разполагаемата част на наследодателя, т.е ищцата има ¼ запазена част от наследството на баща си. Ответникът е получил дарение на стойност 35 412, 50 лв., а сборът на запазената му част /8573, 13 лв./ и разполагаемата част на наследодателя /8573, 13 лв./ е в размер на 17 146, 26 лв., поради което е налице накърнение на запазената част на ищцата. Превишението е в размер на 18 266, 24 лв. Предмет на дарението е 7/8 ид.ч. от апартамента и ½ ид.ч. от гаража, поради което възстановяването на запазената част на ищцата следва да се извърши чрез отделяне на идеална част от имота. Идеалната част представлява дроб, в чийто числител се поставя стойността на накърнението, а в знаменателя й стойността на имота към датата на открИ.ето на наследството на бащата на страните, т.е за ищцата се отделя 8573, 13/35412, 50 ид.ч. Обжалваните първоинстанционни решения следва да бъдат отменени, поради неправилно приложение на материалния закон и вместо тях се постанови друго, с което да се намалят извършените от К. К. в полза на И. К. дарения, в размер на 8573, 13/35412, 50, необходимо за допълване на запазената част на И. Я., от наследството оставено от К. К., на основание чл. 30 от ЗН. По отношение на разноските: С оглед на уважаване на иска за възстановяване на запазена част от наследството на общия наследодател, претендиралите разноски пред първата инстанция не следва да се изменят. На въззивния жалбоподател следва да се присъдят направените разноски по делото за настоящата инстанция, които са претендирани в общ размер на 2189, 00 лв., от които: 189, 00 лв. – заплатена държавна такса, адвокатски хонорар в размер на 2000, 00 лв. за които има представен списък на разноските и договори за правна защита и съдействие № 023069 от 28.07.2024 г. и № 024743 от 07.03.2025 г. На основание изложеното, Габровски окръжен съд