Решение № 193 от 16.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 3259/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110203259 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на А. П. П. против Наказателно постановление № 22- 4332-010914/16.06.2022г., издадено от началник на сектор при „Пътна полиция“ - СДВР, с което, на основание чл. 638, ал. 3 КЗ, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 400 лева. Наказателното постановление е обжалвано от наказаното физическо лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си А. П. оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за процесуално нарушение – твърди, че не е знаела за издаденото наказателно постановление до посещение на офис на НАП по повод подаване на годишна данъчна декларация. Уточнява, че многократно до момента е посещавала КАТ СДВР, но никога не е и бил връчван подобен акт. Твърди, че не е осъществила описаното нарушение. Сочи, че лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ с рег. № •••••••• (регистриран в онзи момент на „•••••“ ЕООД) е бил паркиран от дълго време на ъгъла на ••••••••••••••• (на който адрес живее) поради факта, че е бил повреден. Допълва, че случаят касае неин сигнал на тел. 112 по повод факта, че на 25.05.2022г. камион за събиране на боклук е реализирал ПТП с описания паркиран лек автомобил. На подадения от нея сигнал се отзовал екип на КАТ, които вместо да съставят протокол за състоялото се ПТП, констатирали, че за нейния автомобил няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и и съставили акт. Твърди, че органите на реда пренебрегнали посоченото от нея, че не е управлявала автомобила и че ПТП е настъпило, докато е бил паркиран пред дома и. Отделно посочва, че новата и застрахова била приготвена. Иска от съда да отмени обжалвания акт. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В депозираните преди заседанието писмени бележки оспорва жалбата, излагайки конкретни съображения за законосъобразност и обоснованост. Претендира разноски. Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна следното: Лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ в рег. № ••••••••, регистриран на „•••••“ е ЕООД е бил паркиран на ъгъла на •••••••••••••••, на който адрес живее жалбоподателката. На 25.05.2022г. между 22:00 и 23:00 часа боклукчийски камион на фирмата обслужваща района преминава и реализира ПТП с паркирания автомобил. Констатирайки причинените на автомобила щети жалбоподателката сигнализирала за случката на тел. 112. На място пристигнал екип на КАТ. Служителите на реда проверили документите за лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ в рег. № ••••••••, констатирали, че за същия няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и съставили на А. П. П. АУАН за това, че на 26.05.2026г. около 14:00 часа в ••••••••••• управлявала лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ в рег. № ••••••••, регистриран на „•••••“ ЕООД като до № 23 при извършена проверка се установило, че водачът управлява без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата и часа на проверката. Нарушението било квалифицирано по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Актът е връчен на жалбоподателката лично. Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: АУАН; НП; справка за регистрация; справка за нарушения; заповед за компетентност; справка от застраховател, както и от показанията на св. Х. К. и актосъставителя И. Д. И.. Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, по отношение на описаната фактическа обстановка, но в разрез в възприетата в АУАН и НП такава. За последната свидетелства единствено св. И. И., у когото обаче отсъства какъвто и да е спомен за случая. С оглед посоченото съдът не се доверява на изложеното от него, доколкото се касае за специфичен случай (обстоятелствата са далеч от формално осъществена обикновена проверка на документите на управлявания автомобил), логично би било у свидетеля да е останал поне частичен спомен за същите. При служебна проверка, по реда на чл. 23, ал. 6 ЗТР, се установява жалбоподателят да е собственик на капитала или управляващ дружеството-собственик. Същевременно, от доказателствата по делото се установява, че към цитираната дата представената пред съда полица е била действаща, но с начален час на покритие – следващ този на управлението. Едновременно с това, върху АУАН е налице изрично отбелязване на факта на надлежно връчване. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи: По допустимостта на жалбата. Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. По приложението на процесуалния закон. При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя (аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН). В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи (чл. 320, ал. 1 КЗ вр. чл. 189, ал. 12 ЗДП и предвид приложената по делото заповед), в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Редовна е процедурата по връчването на АУАН на жалбоподателя. По отношение на връчването на НП на санкционираното лице, следва да се посочи, че това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (по което съдът се е произнесъл приемайки жалбата за разглеждане в открито съдебно заседание). Същото е неотносимо към законосъобразността на неговото издаване. Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно от материалноправна страна. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 25.05.2022г. между 22:00 и 23:00 часа боклукчийски камион на фирмата обслужваща района преминава и реализира ПТП с лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ в рег. № ••••••••, докато същият е бил паркиран на ъгъла на •••••••••••••••. По този повод жалбоподателката е сигнализирала органите на реда на следващия ден. По делото не са събрани каквито и да е доказателства за това автомобилът да е бил в движение на 26.05.2025г. Още по-малко за това кой е управлявал същия. С оглед посоченото без съмнение, дори и за превозното средство да не е имало валидно сключена и действаща към момента застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, то описаното е несъставомерно по посочения от наказаващият орган текст. Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че от обективна страна не е налице отклонение от предписанието на чл. 638, ал. 3 КЗ. По повод възражението за негоден субект, то би било относимо към нарушение по чл. 1 на цитираната разпоредба. На това основание, обжалваният акт следва да бъде отменен. По разноските. При този изход на спора право на разноски (чл. 63д, ал. 1 ЗАНН) има жалбоподателката. Такива не са претендирани и не се установяват направени, поради което и не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът