Решение № 413 от 2.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2563/2024 г.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП и чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП.

Ищецът Сдружение „Музикаутор“ твърди, че е регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, и като организация за колективно управление на авторски права по чл. 94а, ал. 2 от ЗАПСП е вписано в регистъра на Министерството на културата под № 11/13.01.1994 г. и пререгистрирано със заповед на министъра на културата, съобразно удостоверение № У-62/05.09.2014 г. Посочва, че ответното дружество „Моно Клуб“ ООД е търговско дружество, което стопанисва обект, в който публично се използват музикални произведения и свързани с тях литературни произведения (текстове) от репертоара на ищеца, без надлежно отстъпени за този вид използване авторски права. Твърди, че на 09.10.2024 г. около 18.20 ч. - 19.20 ч. в стопанисвания и управляван от ответното дружество обект - кафе - аперитив „Memento“, който се намира в гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 106, са изпълнени публично, от тонколони, разположени на няколко места в обекта описаните в искова молба музикални произведения - песни (заглавиеизпълнител), а именно:

1. SNAP/СНАП - изпълнител Rosa Linn /Роза Лин.

Композитор и автор на текста: ALLIE CRYSTAL /Али Кристъл, член на американското дружество BMI, представляван от МУЗИКАУТОР.

Композитор и автор на текста: DUSSOLLIET JEREMY/Дюсолие Джеръми, член на американското дружество ASCAP, представляван от МУЗИКАУТОР;

Композитор и автор на текста: HARRELL COURTNEY DAYLE/Харъл Къртни Дейли, член на американското дружество ASCAP, представляван от МУЗИКАУТОР;

Композитор и автор на текста: KOSTANDYAN ROZA /Костандиян Роза, член на американското дружество BMI, представляван от МУЗИКАУТОР;

Композитор и автор на текста: MARD1ROSS1AN TAMAR/

Мардароушен Тимар, член на американското дружество BMI, представляван от МУЗИКАУТОР;

Композитор и автор на текста: PRINCIPATO LAWRENCE

MICHAEL/Принчипато Лоурънс Майкъл, член на американското дружество BMI, представляван от МУЗИКАУТОР;

2. А La Vida (Single Version) /А Ла Вида (Сингъл Вършън)/ - изпълнител Gizmo Varillas/Гизмо Варийас.

Композитор и автор на текста: VARILLAS KORTABARRIA/Варийас Кортабариа, член на английското дружество PRS, представляван от МУЗИКАУТОР;

3. More Than I Can Bear/Мор Дан Ай Кен Беър - изпълнител Matt Bianco /Мат Бианко;

Композитор и автор на текста: REILLY MARK VINCENT/Райли Марк Винсънт, член на английското дружество PRS, представляван от МУЗИКАУТОР;

Композитор и автор на текста: WHITE DANIEL PHILLIP/Уайт Даниъл Филип, член на английското дружество PRS, представляван от МУЗИКАУТОР;

4. Harness The Wind/Харнес Дъ Уинд - изпълнител Calexico /Калексико/.

Композитор и автор на текста: MENDOZA SERGIO/Мендоса Серхио, член на американското дружество BMI, представляван от МУЗИКАУТОР;

Композитор и автор на текста: BURNS JOSEPH G/Бърнс Джоузеф Джи, член на американското дружество BMI, представляван от МУЗИКАУТОР;

Композитор и автор на текста: CONVERTINO JOHN/Конвертино Джон, член на американското дружество BMI, представляван от МУЗИКАУТОР;

5. I Need а Dollar /Ай Нийд ъ Долър - изпълнител Aloe Blacc/Алое Блек.

Композитор и автор на текста: DAWKINS EGBERT NATHANIEL III/Докинз Екбърд Натаниъл Търд, член на американското дружество ASCAP, представляван от МУЗИКАУТОР;

Композитор и автор на текста: MICHELS LEON/Микълс Лиън, член на американското дружество BMI, представляван от МУЗИКАУТОР;

Композитор и автор на текста: MOVSHON NICHOLAS ANTHONY/ Мовшон Никълъс Ентъни, член на американското дружество BMI,

представляван от МУЗИКАУТОР;

Композитор и автор на текста: SILVERMAN JEFFREY SCOTT/ Силвърман Джефри Скот, член на американското дружество BMI,

представляван от МУЗИКАУТОР;

Твърди, че публичното им и нелицензирано излъчване с търговска цел е констатирано от свидетел при посещението му в кафе-аперитив „Memento“, който се намира в гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 106, на 09.10.2024 г., от около 18.20 ч. до около 19.20 ч. Посочва, че песните са излъчвани чрез тонколони, разположени на няколко места в обекта, като техните конкретни наименования и изпълнители са идентифицирани от свидетеля, чрез приложение „Шазам“, и последващото им лично прослушване и сравняване в платформата Youtube, за да се потвърди, че приложението е идентифицирало точните песни. Поддържа, че непосредствено след идентифициране на произведенията, резултатите са предоставени, чрез електронна поща на молителя, за проверка на конкретните автори на музика и текст и ОКУП, които защитават правата им, респ. дали се касае за музикални произведения от защитения репертоар на Сдружение „Музикаутор“. Поддържа, че посочените по-горе автори и композитори са членове на посочените организации за колективно управление на авторски права, които Сдружение „Музикаутор“, на основание чл. 94с от ЗАПСП, представлява на територията на Република България и отстъпва правата им за използване на музика на техните произведения. Твърди, че музиката и текста на посочените песни са закриляни обекти по см. на чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП и за използването им е необходимо разрешение от авторите им и съответно обезщетение при неправомерното им използване. Поддържа, че ответното дружество няма отстъпени права да използва гореописаните произведения, като използвайки ги за озвучаване на своя обект е нарушил нормата на чл. 18, ал. 2, т. 3, пр. 2 ЗАПСП, и е причинило вреди на описаните по - горе правоносители, тъй като в резултат на неговите действия, носителите на права са лишени от възнагражденията за своя творчески труд, и им се дължи обезщетение в определените чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП рамки.

Поддържа, че по отношение на легитимацията на Сдружение „Музикаутор“ са приложими специалните норми на чл. 94с от ЗАПСП и найвече изричната разпоредба на чл. 95в от ЗАПСП, а именно – наличието на договорни отношения с посочените в искова молба чуждестранни ОКУП (както и качеството на ищеца на ОКУП) се установява от вписването на договорите в публичния регистър на Министерство на културата по чл. 94г от ЗАПСП. Твърди, че същият има доказателствена сила по отношение на вписаните в него обстоятелства - че ищецът е вписан в същия като ОКУП с права за колективно управление по чл. 18, ал. 2 ЗАПСП; че има вписани договори за взаимно представителство с посочените в исковата молба сродни чуждестранни организации, а именно: BMI, ASCAP и PRS, които са действащи и към момента предвид липсата на вписани промени по чл. 94г, ал. 2, т. 8 от ЗАПСП.

Поддържа, че разгласяването на твърдените нарушения е форма на превенция с оглед допълнителна защита на интелектуалната собственост.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди (под формата на пропуснати ползи) поради нарушаване на правата на авторите - членове на сродните дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от Сдружение „Музикаутор“ върху всеки от обектите по чл. 3, ал. 1 ЗАПСП, включен във всяка песен, а име нно - по 500 лв. - за музика и 500 лв. - за текста (литературното произведение), свързан с музиката в тези песни, описани в обстоятелствената част на исковата молба, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие. Претендира разноски.

Ответникът „Моно Клуб“ ООД твърди, че исковете са недопустими, тъй като ищцовото дружество не е активно процесуално легитимирано да предяви исковете. Оспорва, че на ищеца е възложено управлението и защитата на правата на авторите на музиката и текстовете на посочените в исковата молба музикални произведения - песни. Оспорва, че договорите за взаимно представителство и упълномощаване по см. на чл. 94а, ал. 2 и чл. 94с от ЗАПСП с PRS, BMI и/или АSCAP са актуални и валидни. Оспорва, че процесните песни са звучали в стопанисваното от ответника заведение, на посочената в исковата молба дата и час. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От извършената справка в публичния регистър на лицата, извършващи дейност по колективно управление на права по чл. 94г ЗАПСП, публикуван на интернет страницата на Министерството на културата, се установява, че Сдружение „Музикаутор“ е регистрирано като организация за колективно управление на авторски права, съгласно чл. 94а, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), която управлява и защитава правата на автори на музикални и литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели, респ. на техните наследници, вписано на основание чл. 94а и сл. от ЗАПСП.

От представеното като доказателство по делото удостоверение № 11/19.01.1994 г., издадено от Министерство на културата на Република България, на Дружеството на композиторите и авторите за колективно управление на авторските права при публично изпълнение и звукозаписване „Музикаутор“, се установява, че същото е регистрирано под № 1 от 13.01.1994 г. в „Регистъра на сдруженията по чл. 40 от ЗАПСП /отм./“, отдел „Авторско право“ към Министерство на културата.

Видно от удостоверение № 62 – 00 – 0152/27.10.2011 г. за регистрация на дейност по колективно управление на права, издадено от министъра на културата, ищецът е регистриран по реда на чл. 40б, ал. 1 ЗАПСП /отм./ в регистъра на министерството като организация за колективно управление на описаните в удостоверението категории авторски права, начини на използване и обекти на закрила.

От приетото като доказателство по делото удостоверение с изх. № У- 62/05.09.2014 г., издадено от заместник – министъра на културата, се установява, че Сдружение „Музикаутор“ е вписано в регистъра, воден от Министерство на културата съгласно чл. 40г от ЗАПСП, като организация за колективно управление на авторски права за упражняване на дейност по колективно управление на авторски права за следните начини на използване и обекти: 1.) възпроизвеждане на музикални произведения и на литературни произведения, свързани с музика /чл. 18, ал. 2, т. 1 от ЗАПСП/; 2.) разпространение на записи, съдържащи такива произведения /чл. 18, ал. 2, т. 2 от ЗАПСП/; 3.) публично изпълнение на такива произведения /чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗАПСП/; 4.) излъчване на такива произведения по безжичен път /чл. 18, ал. 2, т. 4 от ЗАПСП/; 5.) предаване и препредаване на такива произведения по кабел или друга електронна съобщителна мрежа /чл. 18, ал. 2, т. 5 от ЗАПСП/; 6.) предлагане по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до такива произведения по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от мястото и по време, индивидуално избрани от всеки от тях /чл. 18, ал. 2, т. 10 от ЗАПСП/; 7.) преработка на музикални произведения и синхронизирането им с други произведения /чл. 18, ал. 2, т. 8 от ЗАПСП/; 8.) разпределяне на компенсационни възнаграждения, дължими на нейни членове за възпроизвеждане на произведения от физически лица за лично ползване

/чл. 26, ал. 1, изр. първо и ал. 8 от ЗАПСП/; 9.) внос и износ в трети държави на екземпляри от произведението в търговско количество /чл. 18, ал. 2, т. 11 от ЗАПСП/.

По делото е приета като доказателство заповед № РД 09-985/21.09.2021 г., издадена от министъра на културата относно използването на мобилни музикални приложения за установяване на нарушения на ЗАПСП, съгласно която длъжностните лица при извършване на проверки с предмет - музикални произведения, записани изпълнения и звукозаписи, при необходимост могат да използват за разпознаването им специализираните музикални приложения Shazam, TrackID и/или SoundHound, както и да извършват съпоставка на резултатите от разпознаването с платформа за споделяне на музикално и видео съдържание.

Като доказателство по делото е приет фискален бон, издаден на 09.10.2024 г., в 19:00 ч., за сума в размер на 6,40 лв., от „Моно Клуб“ ООД – КАФЕ-КЛУБ „МЕМЕНТО“, находящ се в гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ № 106.

По делото са приети като доказателства пет броя електронни писма, изпратени от ••••@gmail.com до •••@•••, в часовия диапазон между 18:26 ч. и 18:55 ч. на 09.10.2024 г., съдържащи линкове от приложението „Shazam“, с което са идентифицирани конкретно изброените в исковата молба песни в кафе-бар „Memento“, гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 106.

От приложената като доказателство по делото товарителница на „Спиди“ се установява, че на 15.10.2024 г., в 10:41 ч., е връчена покана на управителя на „Моно Клуб“ ООД за сключване на договор за разрешаване ползването на музика от репертоара на Сдружение „Музикаутор“. В поканата са изброени и идентифицираните в кафе-аперитив „Memento“ произведения след посещението на 09.10.2024 г. на служител на „Музикаутор“.

По делото е приет като писмено доказателство протокол от 21.05.2025 г. по т. д. № 2448/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI - 17 състав, който не е представен в цялост, а само стр. 1, 6 и 8 от него. В него е подчертано заявеното от свидетеля Ч.В.П., че е бил в заведение на 09.10.2024 г. привечер между 17:30 ч. и 18:00 ч. и е останал там около 35 - 40 мин.

За установяване на обстоятелствата относно използването на процесните произведения в кафе - аперитив „Memento“, находящо се в гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 106, и извършените след това действия, имащи за цел установяване на музикалните произведения, респ. техните автори и текст, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Ч.В.П..

От показанията на св. П. се установява, че има служебни взаимоотношения с „Музикаутор“, като негово задължение е да

идентифицира музикални произведения във всеки търговски обект на територията на Република България и да удостоверява пред сдружението дали този търговски обект има лицензиран договор за преотстъпени авторски музикални права. Сочи, че е посетил кафе - аперитив „Мементо“, в гр. София, на ул. „Г. С. Раковски“, на 09.10.2024 г. около 18:20 - 18:30 ч. През престоя си, който продължил между тридесет минути и един час, идентифицирал няколко музикални произведения, които звучали в заведението. Те били с изцяло чуждестранен репертоар на английски език. Споделя, че при посещението на всеки търговски обект изготвя отчет-доклад, в който описва

идентифицираните музикални произведения и го предоставя на „Музикаутор“. Уточнява, че използва специализирано музикално приложение „Шазам“, с което всеки човек може да разпознае произведението, което звучи в даденото помещение, неговото наименование и изпълнител. Твърди, че съгласно изрична заповед на министъра на културата „Шазам“ е изключително надеждно средство за идентификация на музика.

Приложението представяло и възможност след като идентифицира дадена песен да препрати към друга платформа – „Ю тюб“ или „Ню файф“, където можело да се види клипът на песента, авторите на текста, изпълнителят и всички подробности около това музикално произведение. Сочи, че по време на престоя си в заведението е идентифицирал процесните песни и ги е изпратил на „Музикаутор“, за да се потвърди, че се намирал точно в този търговски обект, в този град, в този час, в тази минута и че търговския обект се е озвучавал чрез тези музикални произведения. Сочи, че въз основа на тази информация „Музикаутор“ предприел последващи стъпки за сключване на договор с дружеството.

За провеждане на насрещно доказване на обстоятелствата, за чието установяване е допуснат един свидетел на ищеца, както и че в непосредствена близост до кафе-аперитив „Memento“ има още няколко подобни заведения, поради което било невъзможно да се разбере от кое точно заведение звучи конкретна музика, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. М.Д.Д..

От показанията на св. Д. се установява, че работи на длъжност „сервитьор“ от 2015 г. в „Мементо“, находящо се на ъгъла на ул. „Гурко“ и ул. „Г. С. Раковски“. Твърди, че работното й време е на смени. Не знае на 09.10.2024 г. каква смяна е била и дали е била на работа. Посочва, че заведението било на доста шумна локация, тъй като в градината му се чувала музика от всички съседни заведения. Също така се намирало на натоварено кръстовище, на което имало постоянно задръстване, клаксони и музика от спрелите коли, като било трудно да се определи дадена музика от къде се чува. Споделя, че заведението разполагало с тонколони и собствена музика. Сочи, че представлявало кафене, в което хората си правят срещи и се пускала тиха, фонова музика.

От неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза в областта на интелектуалната собственост се установява, че след запознаване със съдържанието на международните база данни за идентификация на правоносители I.P.I и за идентификация на произведения W.I.D, както и в публичната база данни ISWC, вещото лице подробно е представило в табличен вид авторите на процесните музикални произведения (музика и текст), както и организациите, които управляват техните права. Посочената информацията била валидна към момента на извършване на нарушението и към датата на предявяване на иска. Експертът сочи, че организациите за колективно управление на авторски права – BMI, ASCAP и PRS имат договори за представителство с ищеца, които са вписани в публичния регистър на Министерството на културата по чл. 94г от ЗАПСП. Сочи, че е сравнил получените данни с общодостъпните база данни на съответните чуждестранни ОКУП и те съвпадали.

При разпита му вещото лице пояснява, че именно тези дружества, които е посочил BMI, ASCAP и PRS, имат договори за представителство с ищеца, които ги е видял на сайта на Министерството на културата, където са регистрирани и те са съществували и към датата на нарушението и към датата на изготвяне на експертизата.

По иска с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП:

Съгласно чл. 95, ал. 1 и 2 ЗАПСП, който наруши авторско право, дължи обезщетение на носителя на правото за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.

Основателността на иска предполага нарушение на закриляни от специалния ЗАПСП права, каквото е налице във всички случаи, при които обектът на авторски и сродни права се използва без съгласие на правопритежателя и без законът да допуска използването независимо от волята на последния.

Предмет на иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на носителя на правото, за да репарира негативните последици от нарушението. Размерът на дължимото за тях обезщетение се определя от съда по критериите, заложени в чл. 95, ал. 3 и 4 ЗАПСП, а при липса на точни данни - при условията на чл. 95а ЗАПСП.

Като безспорно обстоятелство по делото е отделено, че към 09.10.2024 г. ответното дружество е стопанисвало и управлявало кафе - аперитив „Memento“, находящо се в гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 106.

С доклада по делото е указано, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на обекти на авторското право, подлежащи на закрила по см. на чл. 3 ЗАПСП; нарушението на авторското право /че ответникът, като дружество, което е стопанисвало и управлявало кафе-аперитив „Memento“, находящо се в гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 106, е озвучавало заведението с процесните песни на 09.10.2024 г. между 18,20 ч. - 19,20 ч., без разрешение/; вреди, настъпили в причинна връзка с нарушението, и техният размер.

Първата предпоставка за уважаване на иска е да бъде установено, че процесните музикални произведения са годен обект на авторското право.

В чл. 3, ал. 1, т. 2 от действащия ЗАПСП е предвидено, че обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като музикални произведения.

Съгласно чл. 22а, ал. 1 от ЗАПСП, когато автор на музикално или аудио - визуално произведение е предоставил правото си на отдаване под наем на звуко - и видеоносители, съдържащи произведението му, на продуцента на съответния звукозапис или филм, лицето, което отдава под наем такива носители, дължи на автора справедливо възнаграждение отделно от всяко друго, като правото на това възнаграждение може да бъде предоставено предварително от автора чрез организации за колективно управление на права или пряко.

В нормата на чл. 94с, ал. 2 от ЗАПСП, е предвидено, че организациите за колективно управление могат да представляват своите членове, други организации за колективно управление на права, с които има сключени договори за взаимно представителство, и техните членове и да предявяват иск по чл. 95 от ЗАПСП за защитата на поверените им за колективно управление права. Съгласно чл. 95в, ал. 2 от ЗАПСП организациите за колективно управление на права, когато предявяват искове не трябва да установяват индивидуални права на управление, съответно за защита, на техните членове, оповестени в списъка по чл. 94у, ал. 1, т. 10, и на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7, като в тези случаи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ГПК не се прилага.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че липсва активна процесуална легитимация на ищеца. Видно от приложеното като доказателство по делото Удостоверение № У-62/05.09.2014 г. Сдружение „Музикаутор“ е организация за колективно управление на авторски права за упражняване на дейност по колективно управление на авторски права, което е вписано в регистъра, воден от Министерство на културата съгласно чл. 40г от ЗАПСП. В § 24 от ПЗР на ЗИДЗАПСП (обн. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) е посочено, че организация за колективно управление на права, която е регистрирана в Министерството на културата до влизането в сила на този закон, запазва регистрацията за същата категория права, видове права, произведения или други обекти на закрила, за които е била регистрирана. В чл. 94, ал. 2, т. 4 от ЗАПСП изрично е въведено право на организациите за колективно управление на авторски права да защитават управляваните от тях права, като могат да предприемат и от свое име всякакви юридически действия, включително да предявяват искове по чл. 94 и чл. 95 от ЗАПСП.

Съдът кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза в областта на интелектуалната собственост, според която организациите за колективно управление на авторски права – BMI, ASCAP и PRS, които управляват правата на процесните музикални произведения, имат договори за представителство с ищеца, които са вписани в публичния регистър на Министерството на културата по чл. 94г от ЗАПСП.

Ето защо, съдът приема, че съгласно чл. 94с, ал. 2 ЗАПСП ищецът притежава надлежна легитимация да предяви исковете, поради което същите са допустими.

Показанията на разпитаните по делото свидетели следва да бъдат преценени от съда с оглед всички други данни по делото, като се има предвид възможната им заинтересованост на основание чл. 172 от ГПК.

Съдът кредитира като достоверни показанията на св. П., от които се установява, че на 09.10.2024 г. около 18:20 - 18:30 ч. е бил в кафе-аперитив „Мементо“, находящо се в гр. София, ул. „Г. С. Раковски“, и е останал там между половин и един час. Те се подкрепят от приложените електронни писма, съгласно които е извършил разпознаване на музикалните произведения, изпълнителите, като са посочени датата и часа на извършване на проверката, както и местоположението, в реално време чрез използваното приложение „Shazam“, както и от приложения фискален бон, издаден на 09.10.2024 г., в 19:00 ч., за сума в размер на 6,40 лв. от „Моно Клуб“ ООД – КАФЕ - КЛУБ „МЕМЕНТО“.

От показания на св. Д., служител в процесното заведение, се установява, че то разполага с тонколони и собствена музика, която е тиха и я пускат като фон. Съдът не кредитира като достоверни показанията й в частта в която сочи, че заради шумната локация на заведението било трудно да се определи дадена музика от къде се чува, тъй като в тази им част показанията на свидетелката не кореспондират с представените по делото писмени доказателства. Дори да се приеме, че от съседните заведения също е звучала музика, фактът, че с приложението свидетелят е успял да установи песните, които звучат от кафе - клуб „Мементо“, по безспорен начин доказва, че е възможно да се направи разлика от кое заведение каква музика звучи.

От приетия като доказателство по делото протокол от 21.05.2025 г. по т. д. № 2448/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI - 17 състав, е видно, че е представена извадка от разпита на св. П., а именно – стр. 6 и стр. 8, като в същия са подчертани изгодните за ответната страна обстоятелства, от които обаче не става ясно къде е било „другото място“, на което е бил свидетелят П. на посочената дата и час.

Съдът приема, че при извършваните проверки св. П. е имал възможност да посети повече от едно заведение в рамките на един ден. Според посоченото в протокола по т. д. № 2448/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI - 17 състав, св. П. е бил в първото заведение между 17:30 ч. и 18:00 ч. А от събраните по делото писмени доказателства по делото е видно, че св. П. е бил в кафе – клуб „Мементо“ между 18:26 ч. и 19:00 ч., което е напълно възможно предвид множеството заведения в центъра на гр. София, които са на близко пешеходно разстояние.

Предвид изложеното по - горе, съдът намира, че от съвкупната преценка на събраните доказателства по делото се установява при условията на пълно и главно доказване, че ответното дружество е извършило описаните в исковата молба нарушения на авторското право като е използвало без разрешение музикални произведения и свързаните с тях литературни произведения (текстове) от репертоара на ищеца без надлежно отстъпени за този вид използване авторски права, за озвучаване на стопанисваното от него заведение Кафе – клуб „Мементо“, поради което ответникът дължи на ищеца обезщетение за всички вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от нарушението.

Ето защо, искът по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП е доказан по основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска обезщетение от петстотин до сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 95, ал. 3 и 4 от ЗАПСП.

Съгласно приетото в т. 1 от ТР № 3/01.08.2024 г. по т. д. № 3/2022 г. на ОСГТК на ВКС при нарушение на абсолютното субективно авторско право възникват нови относителни права на защита срещу нарушителя, включително иск за обезщетение, като заради характера на авторското право (единно, сложно, от смесен вид) размерът на обезщетението се претендира и определя общо. По аргумент от чл. 95, ал. 3 и 4 ЗАПСП в общо определения си размер обезщетението трябва е справедливо (да съобразява всички обстоятелства и поправя всички последици от нарушението), както и да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. Освен това следва да се съобрази особената цел на обезщетението, както и изискването то да съответства на всички обстоятелства, свързани с нарушението, включително конкретното използване. Ако конкретният размер на авторското (лицензионно) възнаграждение, при което авторът би разрешил използването, не се установява по делото или авторът не би разрешил използване, независимо дали на ползвател в страната или изобщо, обезщетението е на база размера на действителната пазарна цена (стойностния еквивалент) на правото на използване на произведението на територията на страната. Това е, защото на тази територия е осъществено използването, а обезщетението трябва да отрази възможно най-добре претърпените вреди от пропуснатото възнаграждение. И в тези случаи се преценяват всички останали обстоятелства във връзка с нарушението. В пълния си определен размер обезщетението трябва да въздейства възпиращо и предупредително, както и присъжданото обезщетение като база не може да бъде по-ниско от действителната пазарна цена на правото на използване в страната, за да е справедливо. Авторът не е ограничен и може да претендира обезщетение и за всички други действително претърпени имуществени и неимуществени вреди, резултат на нарушението.

В резултат на осъщественото от ответника нарушение на правата, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи - възнаграждението, което дружеството би могло да получи при законосъобразно уреждане на правата върху процесните музикални произведения. По този начин носителите на авторските права са лишени от полагащите им се възнаграждения за извършения от тях труд. В настоящия случай не е налице информация за конкретния размер на настъпилата вреда, поради което съдът намира, че размерът на обезщетението следва да се определи съобразно чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, в минималния размер, предвиден от законодателя, а именно по 500 лв. за музиката и 500 лв. за текста /литературното произведение/ върху всеки закрилян обект, което се равнява на претендираната от ищеца сума.

Върху присъдената сума се дължи законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 27.12.2024 г. до окончателното плащане.

По иска с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП:

Предвид основателността на иска по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП, следва да се уважи и иска по чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП. Настоящият състав намира направеното от ищеца искане за разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие за основателно.

По разноските:

Всяка от страните претендира разноски по делото.

Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ответника, е неоснователно. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца е в размер на 800 лв. С оглед обема на извършените по делото действия от процесуалния представител на ищеца, в т. ч. осъщественото процесуално представителство в три открити съдебни заседание, в които са събирани писмени и гласни доказателства и е изслушано заключение на СТЕ, и броя на предявените искове, съдът намира, че адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, не се явява прекомерно и не следва да се намалява.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1980 лв., представляваща направени разноски по делото (за държавна такса – 280 лв., за адвокатско възнаграждение в настоящото производство – 800 лв. и в производство по обезпечаване на бъдещ иск – 400 лв. и за депозит за възнаграждение за вещо лице по СТЕ – 500 лв.).

Съгласно чл. 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми по делото следва да бъдат превалутирани от левове в евро.

Воден от горното, съдът