Решение № 96 от 16.3.2026 г. на Районен съд - Шумен по дело № 2421/2025 г.

наказателно дело № 20253630202421 по описа за 2025 година Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Пред Административен съд Шумен е постъпило Искане за възобновяване по реда на чл.71 от ЗАНН, като производството по делото е прекратено с Определение № 1652/19.11.2025г. и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Шумен. Жалбата е от А. Е. М., ЕГН •••••••••• с пост. адрес ••••••••••••••, чрез адвокат С.Е. от ШАК срещу Наказателно постановление № РД-05-11/24.03.2025г. на директор на РЗИ- гр. Шумен, с което на А. Е. М. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на по 5 000 лева, на основание чл.218, ал.2 във вр. с чл.54а, т.1 от Закона за здравето. Твърди се, че категорично не е съгласен с издаденото НП и незаконосъобразно, вписаното, че е влязло в законна сила на осн. чл.58, ал.2 от ЗАНН. Моли за отмяна на наказателното постановление. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата. Процесуалният представител на жалбоподателя моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, за което излага доводи и моли за присъждане на направените разноски. АНО редовно призован, изпраща представител, който моли съда да постанови решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно атакуваното НП . С оглед представената справка от ГРАО, както и от служебно извършена справка за настоящ адрес на нарушителя, съдът констатира, че на 10.10.2024г. е подал заявление и е регистриран настоящия му адрес в гр. В.. От страна на АНО не са представени доказателства за издирване адреса на нарушителя или предоставянето на наказателното постановление за връчване от общинската администрация, поради което счита, че отбелязването в процесното НП, че същото е влязло в законна сила на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН е незаконосъобразно и намира, че жалбата против наказателното постановление № РД-05-11/24.03.2025г. е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 13.10.2024г. свидетелите М. И. Д. и Х. Ю. В. - служители на РУ при ОД МВР Шумен били изпратени по сигнал в дискотека „Мегаденс“ в гр. Шумен. Сигналът бил подаден на тел.112 за лица с черни маски, които продавали балони с райски газ. При влизането си в заведението, свидетелите Д. и В. видели, че на една от масичките, тип „щъркел“ стоят две лица, като пред тях се намирали два флакона. При вида на влизащите полицейски служители едното от лицата хвърлило едната бутилка на земята и направило опит да избяга, но било заловено. Изхвърлената бутилка не била открита. Второто лице останало на местото си, като пред него останал вторият флакон, на който имало надпис на английски език „Exotic Whip“. Двамата били изведени извън дискотеката, като им били снети писмени сведения. Материалите по случая били изпратени на Районна прокуратура – Шумен с оглед данни за извършено престъпление от общ характер. С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 09.12.2024г. било отказано образуване на наказателно производство, а преписката била изпратена на РЗИ-Шумен, с оглед преценка относно реализиране на административно-наказателната отговорност на двете лица. До едното от лицата – жалбоподателя А. Е. М. била изпратена покана, с изх.№05-1- 1/17.01.2025г., с която бил поканен да се яви на 27.01.2025г. в сградата на РЗИ-Шумен за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. По делото липсват доказателства поканата да е била връчена на лицето. Видно от приложеното известие за доставяне, поканата е била върната с отбелязване, че е непотърсена. На 18.02.2025г., в отсъствие на нарушителя, свид. Л.П.А. съставила акт за установяване на административно нарушение № 110, като посочила, че А. Е. М. е нарушил разпоредбата на чл.54а, т.1 от ЗЗ. АУАН бил изпратен за връчване на осн. чл.43, ал.4 от ЗАНН на общинска администрация Община Шумен и връчен на жалбоподателя М. на 02.03.2025г., който го е подписал, без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН А. М. депозирал писмено възражение, като е посочил, че твърдяната деятелност изисква определени действия, включващи получаване на определена парична сума. Твърдяните балони не са открити у него, било то и празни такива, не е установено съдържанието на флакона, който се твърди, че е изхвърлил, не е посочено на кого е извършил продажба. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно наказателната преписка и депозираното възражение било издадено наказателно постановление № РД-05-11 на 24.03.2025г. от Директора на РЗИ-Шумен, с което на А. Е. М., с ЕГН ••••••••••, адрес: •••••••••••••• е наложено административно наказание “глоба” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на основание чл.218, ал.2а от ЗЗ за нарушение по чл.54а, ал.1 от ЗЗ. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Л.П.А., на свидетелите Д.Д.Б., М. И. Д., Х. Ю. В. и Б.М.Н., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Л.П.А., М. И. Д. и Х. Ю. В.. Същите са еднопосочни, последователни, кореспондират помежду си и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Свидетелите М. И. Д., Х. Ю. В. имат преки наблюдения над фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват и пресъздават личните си възприятия в тази насока. По отношение на свидетелските показания на свидетеля Л.П.А. съдът установи, че независимо, че същата не е пряк свидетел на извършената проверка, последната се е запознала с фактите по делото въз основа на съставените писмени доказателства и пресъздава преките си впечатления от същите, както и направените изводи. Показанията й също са последователни и както бе посочено и по-горе кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, поради което също следва да бъдат кредитирани изцяло. По отношение свидетелските показания на Б.М.Н., съдът ги кредитира частично само по отношение на мястото на извършване на проверката и обстоятелствата около съставеното на него, наказателно постановление. Съдът кредитира показанията му частично, тъй като между показанията дадени в съдебно заседание и собственоръчно написаното в хода на извършваната проверка, съдът констатира противоречия. При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: Разпоредбата на чл.54а, ал.1 от ЗЗ забранява продажбата на диазотен оксид (райски газ) и пълнители с него, включително и онлайн на физически лица, извън случаите на еднолични търговци, чийто предмет на дейност включва продажбата на диазотен оксид (райски газ) на търговци по смисъла на Търговския закон. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят М. към момента на извършване на проверката се е намирал в дискотека „Мегаденс“ в гр. Шумен. Установява се също така, че на масичка пред него е имало флакон с надпис на английски език „Exotic Whip“. В същото време обаче от материалите по делото не може да бъде установено по категоричен и безспорен начин, че М. е продавал балони с „райски газ“. В тази връзка съдът съобрази събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. И. Д. и Х. Ю. В., които са участвали в извършената проверка в дискотеката и които по категоричен начин заявяват, че не са видели продажба на райски газ в заведението, а у жалбоподателя не са били намерени балони или парични средства, за които да се направи извод, че същите са получени от продажбата. Липсват категорични доказателства и относно съдържанието на намереният флакон в заведението, а още по-малко дали същият съдържа веществото диазотен оксид (райски газ). Административно-наказващият орган, чиято е доказателствена тежест да докаже извършеното от жалбоподателя нарушение не успя да ангажира такива категорични доказателства, от които да се направи единствено възможен извод, че следва да бъде ангажираната административно-наказателната отговорност на А. М. за вмененото му нарушение по чл.54а, ал.1 от Закона за здравето. С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и недоказано и като такова следва да бъде отменено. В същото време съдът при преценка законосъобразността на обжалваното наказателно постановление установи, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване процесуалните права на нарушителя. Видно от материалите по делото актът, въз основа на който е издадено атакуваното наказателното постановление е съставен в отсъствие на нарушителя. С оглед процедурните правила, очертани в разпоредбите на ЗАНН, принципно правило, визирано в чл.40, ал.1 от ЗАНН е, че “актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя”. Изключенията от това правило, даващи възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, са изчерпателно, точно и недвусмислено посочени в разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, а именно, “когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставянето на акта”. В тази връзка обаче на плоскостта на конкретния казус съдът констатира, че прилагането на разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН при съставянето на процесния акт е станало, без да са били налице законовите предпоставки за това. В този смисъл съдът намира, че актосъставителят не е имал правната възможност да състави акта в отсъствие на нарушителя в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, необходимо условие за осъществяването, на която е наличието на отправена и получена покана или невъзможност извършителят да бъде намерен. Видно от материалите по делото до жалбоподателя е била изготвена покана, с която е нарушителят е бил поканен да се яви на 27.01.2025г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Поканата е била изпратена чрез Български пощи за връчване на нарушителя на регистрирания му постоянен адрес в гр. Шумен. Видно от приложеното по делото, известие за доставяне, поканата е била върната с отбелязване, че е непотърсена. Следователно, с оглед липсата на надлежно връчване на поканата на лицето не са били налице условията, визирани в разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН акта за установяване на административно нарушение да бъде съставен в отсъствие на нарушителя и то преди получаване на доказателства, че поканата е връчена или след изчерпване на възможностите лицето да бъде открито. В тази връзка съдът взе предвид и обстоятелството, че в хода на водената проверка по преписка вх.№ 5008/2024г. по описа на ШРП лицето е посочило, че е студент в гр. В. и се прибира в Шумен през почивните дни, като е посочил и мобилния си номер. Въпреки това обстоятелство лицето е било търсено единствено на посочения постоянен адрес, но не и на посочения от него мобилен номер или изискан адреса му в гр.В.. Нарушението настоящият състав счита за съществено, тъй като е довело до невъзможност жалбоподател да организира защитата си по един адекватен начин. Същото не може да бъде санирано нито след редовното последващо връчване на акта за установяване на административно нарушение, нито в хода на съдебното производство. В подкрепа на изложения извод е и константната практика на ШАС и по-конкретно Решение №274 от 16.11.2021г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №259/2021г. Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за адвокатско възнаграждение намира, че искането за присъждане на разноски се явява основателно и доказано. С оглед на изложеното АНО следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 500 евро - заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.63, ал..2 от ЗАНН съдът