Решение № 189 от 28.3.2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 406/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение 180/20.03.2023г., постановено по Гр. д.№1606/2022г. по описа на РС – Г. О. е отхвърлен като неоснователен предявеният иск с правно основание чл.51 ал.1 вр. чл.48 от ЗУЕС от Етажна собственост на сграда с адрес гр.Г.О., ул.“Г. Б.“ №..., чрез домоуправител: Блок Б. с Управител П. Г. – А., против К. Л. И., с ЕГН •••••••••• от гр.Г.О., ул.“Г. Б.“ №..., като собственик на апартамент в ЕС, да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сума от общо 300, 40лв., които са за ремонти и текущи такси за управление и поддръжка на ЕС и за фонд Ремонт, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите. В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото Етажна собственост на сграда с адрес гр.Г.О., ул.“Г. Б.“ №..., чрез домоуправител: Блок Б. с Управител П. Г. – А., с която го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност и необоснованост, както и като постановено при съществени процесуални нарушения – съдът е игнорирал и не е обсъдил всички доказателства по делото, без да се аргументира, по развити съображения по съществото на спора. По отношение на липсата на протокол за определяне на таксите се сочи, че пред РС е заявено, че е изгубен и е поискан разпит на свидетели за установяване на размера на приетите такси. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното такова, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявеният осъдителен иск. Претендира съдебни разноски за пред двете инстанции. В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – от ответника К. Л. И. лично с изложени доводи по същество и чрез назначеният й на основание чл.95 ал.1 ГПК процесуален представител адв.И. М. – Г. – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба изцяло като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. В СЗ въззивникът Етажна собственост на сграда с адрес: гр.Г.О., ул.“Г. Б.“ №..., чрез домоуправител „Блок Б." с писмена молба от 3.11.2023г. от адв. Х. В., в качеството й на домоуправител на жалбоподателя, поддържа въззивната жалба по съображения, изложени в писмено становище и моли да бъде уважена. Претендира съдебни разноски за пред две инстанции. В СЗ въззиваемата страна К. Л. И. лично и чрез назначения й по реда на чл.95 ГПК процесуален представител адв.И. М. – Г. – ВТАК оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Релевира евентуално възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение, в случай, че такова е претендирано. В. окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение в цялост е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Предмет на разглеждане пред РС – Г. О. е бил предявен от Етажна собственост на сграда с адрес гр.Г.О., ул.“Г. Б.“ №..., чрез домоуправител „Блок Б" с управител П. Г. – А., против К. Л. И. осъдителен иск с правно основание чл.51 вр. чл.48 ал.3, ал.8 вр. чл.50 ал.2 т.1 от ЗУЕС за осъждане на ответницата К. Л. И. да заплати на ищеца суми в общ исков размер от 300, 40лв., които са за ремонти и текущи такси за управление и поддръжка на ЕС и за фонд „Ремонт“, от които: 1/Такси за управление на ЕС и фонд „Ремонт“ за периода: август 2021г. – 17, 50лв., и за периода от месец ноември 2021г. до месец юли 2022г. – по 17, 50лв. или 10 месеца по 17, 50лв. общо 175лв., 2/ремонт през 2018г. – 30лв., 3/ремонт през 2019г. – 30лв., за ток и осветление през 2019г. – 5, 40лв., 4/ремонт 2021г. – 60лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху всяка от претендираните главници, считано от датата на предявяване на ИМ – 30.09.2022г. до окончателното изплащане. С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор на ИМ ответницата К. Л. И. лично е оспорила предявеният срещу нея осъдителен иск, както по основание, така и по размер. С писмено становище от 20.02.2023г., чрез назначения й на основание чл.95 ГПК процесуален представител адв.И. М. – Г. – ВТАК, оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан, поради липса на представено по делото прието решение на ОС на собствениците за разходи за ремонт и за определяне размер на ежемесечните вноски за поддържане на общите части на етажната собственост и за вноски за фонд „Ремонт и обновяване“. Между страните по делото не е спорен факта, че ответницата К. Л. И. е етажен собственик на самостоятелен обект – ет.1 в процесната сграда в режим на Етажна собственост с адрес гр.Г.О., ул.“Г. Б.“ №... – ищец по делото, който притежава в режим на СИО със съпруга си. По делото е изискан от Община Г. О. и представен Протокол от проведено ОС на собствениците в Етажна собственост на ЖС, находяща се в гр.Г.О., ул.“Г. Б.“ №..., на който се позовава ищеца, на което са приети само решения за приемане отчет на касиера и управителя и е избран външен домоуправител – П. Г. – А., и който не обективира приети решения от ОС по смисъла на чл.11 ал.1 т.5 и т.7 от ЗУЕС. В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели – св.Е. Т. и св.К. Й., които са етажни собственици в процесната сграда в режим на ЕС – ищец по делото, от чийто показания се установява, че етажните собственици в ЕС – ищец са провели ОС, за което бил съставен протокол, и приели решение да се събират по 10лв. за текущи ремонти на апартамент, по 6, 00лв. за външен домоуправител и по 0, 50лв. на човек за разходи за електрически ток, като сумата се събира общо около 17, 50лв. на семейство, в зависимост от броя на членовете му. Не е спорно, че в самостоятелния обект /ет.1/ на ответницата в ЕС живеят трима човека – К. И., съпруга й и сина й. В първоинстанционното производство са приети като писмени доказателства представени от ответницата по иска 2бр. квитанции – 1бр. квитанция от 08.08.2021г. за заплатена от семейство И., ап.1, сума от 17, 50лв. за м. юли 2021г. /който месец не е процесен/ и 1бр. квитанция за получена от П. И. сумата от 35лв. за м. септември и м.октомври, без посочване на годината, за които се отнасят. В първоинстанционното производство е изслушана СИЕ, като видно от писменото заключение на ВЛ Л. Б., изготвено съгласно предоставени от домоуправителя на ЕС – ищец тетрадка за отразяване на плащанията от ЕС – ищец, започната от м.юли 2021г., за периода от м.08.2021г. до 30.09.2022г. има останали дължими суми от К. Л. И. към ЕС – ищец в размер на 210лв. Видно от обстоятелствената част на СИЕ, за 2018г. не са се събирали средства за фонд „Ремонт“, видно и от предоставената касова книга, като от сем. И. /собственици на Ап.1 в ЕС/ остават дължими 30лв., които са разлика между дължими вноски за фонд „Ремонт“ за периода от 2014г. до 2017г. и внесената от сем.И. сума от 450лв. Видно от СИЕ, от К. Л. И. са останали неизплатени суми за 2019г. – 30лв., за 2021г. – 60лв. Във въззивното производство не са събрани доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Осъдителният иск с правно основание чл.51 вр. чл.48 ал.1, ал..3 ал.8 вр. чл.50 ал.2 т.1 ЗУЕС е процесуално допустим. Разгледан по същество искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло. Безспорно установен по делото е факта, че ответницата в процеса е етажен собственик на самостоятелен обект – Ап.1, който притежава в режим на СИО, находящ се в сграда в режим на ЕС с административен адрес: гр.Г.О., ул.“Г. Б.“ №... – ищец по делото. Съгласно чл.6 ал.1 т.9 и т.10 от ЗУЕС, собствениците в сграда в режим на ЕС са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части /т.9/ и да заплащат разходите за управлението и разходите за поддържането на общите части на сградата. На основание чл.11 ал.1 т.5 и т.7 от ЗУЕС, в изключителна компетентност на общото събрание на етажните собственици в сграда – ЕС е да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и разходите за поддържането на общите части на сградата /т.5/, както и да определя размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“. Съгласно чл.48 ал.1 от ЗУЕС, ремонт на общите части се извършва по решение на общото събрание на собствениците, като на основание чл.48 ал.3 от ЗУЕС, разходите за ремонт, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти, съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. На основание чл.48 ал.8 от ЗУЕС, за поддържане на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание. Съгласно чл.50 ал.1 от ЗУЕС, ОС на собствениците създава и поддържа фонд „Ремонт и обновяване“, а според чл.50 ал.2 т.1 от ЗУЕС, средствата във фонда се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание. В процесният случай, от страна на ЕС – ищец по делото не са представени приети, влезли в сила и подлежащи на изпълнение решение на ОС на етажните собственици за извършване на разходи за ремонт за процесните 2018г., 2019г. и 2021г., съобразно чл.48 ал.1 и ал.3 ЗУЕС, нито прието решение от ОС, с което да се определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и разходите за поддържането на общите части на сградата, съобразно чл.11 ал.1 т.5 вр. чл.48 ал.8 ЗУЕС, нито прието решение от ОС на етажните собственици по чл.50 ал.2 т.1 ЗУЕС за претендираните вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за процесния период, като липсата на горепосочени решения на ОС на ЕС, които са правопораждащият юридически факт за възникване на парично задължение за етажните собственици за заплащане на претендираните разходи за управление и поддържане на общите части на сградата, за разходи за ремонт и за парични вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, обуславя отхвърляне изцяло на предявеният осъдителен иск с правно основание чл.51 вр. чл.48 ал.1, ал.3, ал.8 вр. чл.50 ал.2 т.1 ЗУЕС само на това достатъчно основание, като неоснователен и недоказан. Изисканият и представен в първоинстанционното производство Протокол от ОС на ЕС – ищец от 10.06.2021г., не обективира приети решения по смисъла на чл.11 ал.1 т.5 и т.7 ЗУЕС вр. чл.48 ал.3 ЗЕУС, чл.48 ал.8 ЗУЕС и чл.50 ал.2 т.1 ЗУЕС. Решенията на ОС на етажната собственост по чл.11 ал.1 т.5 и т.7 ЗУЕС, приемането и влизането в сила на които е основание за възникване парично задължение за етажните собственици за заплащане на претендираните разходи за ремонт, разходи за управлението и поддържането на общите части на сградата и за вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, съставляват многостранни правни сделки, за установяване на които закон изисква писмен акт – съгласно чл.16 ал.4 и ал.5 ЗУЕС за провеждането на ОС се води протокол, който съдържа приетите решения, поради което и установяване приемане от ОС на етажните собственици на решения по смисъла на чл.11 ал.1 т.5 и т.7 ЗУЕС със свидетелски показания е недопустимо на основание чл.164 ал.1 т.1 ГПК, предвид което и доколкото са недопустими, въззивният съд не преценява събраните гласни доказателства в първоинстанционното производство. Действително, на основание чл.165 ал.1 ГПК, в случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. В процесният случай от страна на ЕС – ищец не е доказано твърдението, че протоколът от ОС на етажните собственици, с които са приети решения по смисъла на чл.11 ал.1 т.5 и т.7 ЗУЕС вр. чл.48 ал.3 ЗЕУС, чл.48 ал.8 ЗУЕС и чл.50 ал.2 т.1 ЗУЕС е загубен или унищожен не по вина на страната - ищец, поради което и не е налице хипотезата на чл.165 ал.1 ГПК за изключения от недопустимостта. От изслушаната СИЕ се установява, че за процесната 2018г. не са събирани вноски за фонд „Ремонт и обновяване“. Липсват, както твърдения, така и доказателства, за определяне размера на ежемесечните вноски за поддържане на общите части и в правилник за вътрешния ред на ЕС – ищец по делото. Изслушаната в първоинстанционното производство СИЕ, при липсата на представени по делото протокол/и по чл.16 ал.5 ЗУЕС, които да обективират приети решения от ОС на етажните собственици по смисъла на чл.11 ал.1 т.5 и т.7 ЗУЕС вр. чл.48 ал.1 и ал.3 ЗЕУС, чл.48 ал.8 ЗУЕС, чл.50 ал.2 т.1 ЗУЕС, за извършване на ремонт и определяне разходите за ремонт, за вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ и размера на разходите за управление и за поддържане на общите части, самостоятелно не може да обуслови уважаване на предявеният иск по чл.51 вр. чл.48 ал.1, ал.3, ал.8 вр. чл.50 ал.2 т.1 ЗУЕС. В представените по делото от ответницата 2бр. приходни квитанции не е посочено основание за внасяне на сумите, а в квитанцията за сумата от 35лв. не е визирано и за м.септември и м.октомври на коя година се отнася плащането. По изложените съображения, предявеният осъдителен иск с правно основание чл.51 вр. чл.48 ал.1, ал.3, ал.8 вр. чл.50 ал.2 т.1 ЗУЕС следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, ведно с претенцията за законна лихва върху всяка претендирана главница, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане, предвид акцесорният й характер. Поради съвпадение в правните изводи на въззивна и първа инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. По разноските: Изходът по въззивната жалба не налага преразглеждане на отговорността на страните за съдебни разноски за първоинстанционното производство. Изходът по въззивната жалба обуславя неоснователност на претенцията на въззивника за присъждане на направените съдебни разноски за въззивна инстанция, която следва да бъде отхвърлена. На въззивника не се следват съдебни разноски за въззивното производство, същият не е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение за пред въззивна инстанция, поради което съдът не дължи произнасяне по евентуалното възражение на въззиваемата страна по чл.78 ал.5 ГПК. Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, В. окръжен съд,