Присъда № 65 от 1.10.2026 г. на Районен съд - Разград по дело № 510/2026 г.

МОТИВИ към Присъда № 65 / 01.10.2026г.

по НОХД № 510/2026г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Х. М. К. ЕГН:••••••••••, за това, че в периода от 17.01.2005г. до 23.01.2025г., в гр.Разград, обл. Разград и в гр. Ц К, обл.Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - експертно решение №••••/16.12.2004г., на което е придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски -Разград”АД, представен както следва:

• на 17.01.2005г.,в гр.Разград, на два пъти, представен лично пред А П. К, служител на Районно управление „Социално осигуряване”-гр.Разград / сега ТП на НОИ - гр. Разград/

• на 29.12.2010г., в гр. Ц К, общ. Разград, представен лично пред ЙИЙ - служител на Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Разград, е получил, без правно основание, чуждо движимо имущество, а именно:

пари, на обща стойност 67 230.12лева /34 374.21евро/, представляващи

изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична

социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ - гр. София

пари, на обща стойност 1 189.50лева /608.18евро /, представляващи

изплатени месечни добавки за социална интеграция за транспортни

услуги и месечни добавки за социална интеграция за диетично хранене,

собственост на Агенция за социално подпомагане - гр. София, всичко на обща стойност 68 419.62 лева /34 982.39 евро/, с намерение да го присвои

• престъпление по чл. 212, ал.1,пр.2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия К. да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 и чл. 36 от НК, като съдът следва да съобрази, чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни. Да наложи наказание лишаване от свобода в размер на три години, което да бъде редуцирано по реда на чл. 58а от НК. Да отложи изтърпяване на наказанието за изпитателен срок в размер на три години. На подсъдимия да се възложат разноските по делото.

По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове от ощетените юридически лица - Агенция за социално подпомагане – София, ЕИК 121015056, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Триадица № 2, представлявана от Изп. директор, за сумата от 608,18 евро (шестотин и осем евро и 18 евро цента), представляваща обезщетение за причинените от процесното престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.01.2016 г. до окончателното изплащане.

От НОИ гр. София, ЕИК 121082521, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 62-64, представляван от Управител, за сумата от 34 374,21 евро (тридесет и четири хиляди триста седемдесет и четири евро и 21 евро цента), представляваща обезщетение за причинените от процесното престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.02.2025 г. до окончателното изплащане.

Поверениците на гражданските ищци считат предявените граждански искове за доказани по основание и размер и молят съда да ги уважи изцяло.

Защитата на подсъдимия, като счита престъплението за доказано, предлага на съда да наложи наказание лищаване от свобода в минимален размер, което да редуцира по реда на чл. 58а от НК и отложи изтърпяване на наказание по реда на чл. 66, ал.1 от НК.

Подсъдимият Х. М. К. ЕГН:••••••••••, признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, изразява съжаление за стореното, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371, т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Х. М. К. е роден на ••.••.19••г. в гр. Ц К, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан, адрес за призоваване в страната: гр. Ц К, обл. Разград, ул. К••• № •• ЕГН ••••••••••

Съдът с оглед самопризнанието на подс. К., което се подкрепя от доказателствата събрани в хода на ДП, на основание чл. 373, ал.3 от НПК, приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно:

През 2004г. подс. Х. М. К. решил да си осигури доходи по неправомерен начин. За целта той се сдобил с неистински официален документ - експертно решение №••••/16.12.2004г., на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски - Разград” АД.

В експертното решение било посочено, че подс. X. К. е с трайно намалена работоспособност, в размер на 75%, считано от 17.08.2003г., с водеща диагноза «др. болести на органите на кръвообращението» и с общо заболяване: “хронична артериална недостатъчност на двата долни крайника, тромбозис ф.хр.а. феморалис суперфициалис синистра.ампутацио фаланги II, III педис синистра. ст. пост фрактурам родии ет улне синистра. конктрактура дюпюитрени ф-IV, V манус синистра“. На посоченото решение бил придаден вид, че представлява писмено изявление на други лица - д-р ПИИ, д-р ВКШ и д-р РДД, които към посочената в решението дата били съответно председател и членове на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски” - гр. Разград, а не на лицето, което действително го е съставило. Към момента на съставяне на посоченото експертно решение, подсъдимият не е страдал от посочените в него заболявания.

H a 17.01.2005г. подс. Х. К. се явил в сградата на Районно управление «Социално осигуряване» в гр. Разград /сега ТП на НОИ - гр. Разград/. Там той представил, пред св. А П. К - специалист в РУ «Социално осигуряване» - гр. Разград, експертно решение № ••••/16.12.2004г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”, подписани от него заявление вх. №•••/17.01.2005г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление вх. №•••/17.01.2005г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, както и документи, удостоверяващи трудовият му стаж.

По този начин подс. Х. К. двукратно /при подаване на всяко едно от горепосочените две заявления/ съзнателно и противозаконно се ползвал от експертно решение № ••••/16.12.2004г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски” - гр. Разград, въпреки че знаел, че посоченият документ е неистински официален документ, тоест, че на това експертно решение само е придаден вид, че представлява документ, издаден по установения ред и форма от посочените в него длъжностни лица - председател и членове на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски” - гр. Разград, в кръга на службата им.

Въз основа на подадените експертно решение, заявления и др. документи, с разпореждане №••••••••••/17.02.2005г. на Директора на РУ«Социално осигуряване» - гр. Разград, на подс. Х. К. били отпуснати:

• лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто/ по чл. 74, ал.1 от КСО, пожизнено, от 16.12.2004г., в размер на 68,90 лева и - лична социална пенсия за инвалидност, за трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто/ по чл.90,ал.1 от КСО, пожизнено, от 16.12.2004г., в размер на 25% от 58,30 лева.

Общият размер на пенсиите и съответно месечната сума,която била определена да бъде изплащана на подсъдимия, била в размер на 83,48 лева. През годините отпуснатите на подсъдимия пенсии били осъвременявани и преизчислявани многократно.

Така отпуснатите пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, подс. Х. К. получавал за периода от 16.12.2004г. до м.01.2025г.

Общият размер на пенсиите, които били изплатени на подсъдимия от НОИ - гр. София, чрез РУ„Социално осигуряване” - гр. Разград, за периода от 16.12.2004г. до м.01.2025г., е 67 230.12лева /34 374.21 евро/. Пенсиите били изплащани на подсъдимия от пощенската станция в гр. Ц К.

С разпореждане № 2146-16-18/29.01.2025 г. на директора на РУ

«Социално осигуряване» -гр. Разград, изплащането на пенсиите на подс. Х. К. било спряно, считано от 23.01.2025г., на основание чл.95, ал.2 от КСО, поради представяне на доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на получаваните пенсии, съгласно чл. 96, ал. 1 от КСО.

Св. ЙИЙ работел като социален работник в отдел «Хора с увреждания и социални услуги» към Дирекция «Социално подпомагане» - гр. Разград, с изнесено работно място гр. Ц К.

На 29.12.2010г. подс. Х. М. К. представил пред св. Й. Й, на работното му място в гр. Ц К, експертно решение № ••••/16.12.2004г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски” - гр. Разград и молба - декларация с вх. № ЦК •••/29.12.2010г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция, с която декларирал, че притежава експертно решение № ••••/16.12.2004г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски” - гр. Разград и желае да му бъдат отпуснати месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и диетично хранене, както и други документи.

По този начин подс. Х. К. отново съзнателно и противозаконно се ползвал от експертно решение № ••••/16.12.2004г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски” - гр. Разград, въпреки, че знаел, че посоченият документ е неистински официален документ.

Със заповед на директора на Дирекция «Социално подпомагане» - гр. Разград, въз основа на подадените експертно решение, молба - декларация и др. документи, на подс. Х. К., считано от м.01.2011г. до м.01.2016г., били отпуснати: месечна интеграционна добавка за транспортни услуги, в размер на 9,75 лева и месечна интеграционна добавка за диетично хранене, в размер на 9,75 лева.

Така отпуснатите месечни интеграционни добавки за транспортни услуги и диетично хранене, подс. Х. К. получавал ежемесечно от Агенция „Социално подпомагане” - гр. София, чрез Дирекция ’’Социално подпомагане” - гр. Разград, за периода от м.01.2011г. до м.01.2016г., като общият размер на изплатените на подсъдимия парични суми за добавки е 1 189.50лева /608.18евро/. Месечните интеграционни добавки били превеждани на подс. Х. К. по предоставена от него банкова сметка в ЦКБ АД.

От заключението на вещото по назначената по делото съдебнопочеркова и техническа експертиза, се установява, че:

1. Саморъчните подписи за „председател“ и „членове“ в ЕР № ••••/16.12.2004г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски - Разград” АД, не са изпълнени съответно от ПИИ, ВКШ и РДД. 2. Саморъчният подпис за „получил решението“ в ЕР № ••••/16.12.2004г. е

изпълнен от Х. М. К..

3.Отпечатъкът от кръгъл печат в ЕР № ••••/16.12.2004г. е положен с печата на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Ив.Рилски“ - гр. Разград.

4.Саморъчният подпис от името на Х. М. К. в заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № •••/17.01.2005г. е изпълнен от Х. М. К..

1. Саморъчните подписи от името на Х. М. К. в заявления за отпускане на социална пенсия за инвалидност с вх. № •••/17.01.2005г. и в молба –

декларация с вх. № ЦК •••/29.12.2010г. за отпускане на месечни добавки

за социална интеграция, не са изпълнени от Х. М. К..

В заключението си по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, вещото лице посочило, че няма данни за ампутация на ІІ-ри и ІІІ- ти пръсти на ляв крак на Х. К., каквато ампутация е посочена в експертното решение, като заключението му е, че по досъдебното производство не са установени обективни медицински доказателства за заболяванията или някои от тях, посочени в ЕР № ••••/16.12.2004г. на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ - Разград и че определеният пожизнения срок на инвалидност не съответства на вписаните в експертното решение вид и характер на заболявания - те не са с дефинитивен /невъзвратим/ характер.

От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно - икономическа експертиза, се установява, че:

• за периода от 16.12.2004г. до м.01.2025г. подс. Х. М. К. е получил от НОИ - гр. София парични суми като лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност,в размер на 67 230.12лева /34 374.21 евро/

• за периода м.01.2011г.-м.01.2016г. подс. Х. М. К. е получил от Агенция за социално подпомагане - гр. София парични суми като месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и месечни добавки за социална интеграция за диетично хранене, в размер на 1 189.50лева /608.18евро/.

Подс. Х. М. К. ЕГН:•••••••••• е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. К., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство, обясненията на свидетелите П И, Ат. П., Й. Й, С. И., С. В., Ст. С, Р. Д, заявление вх. №•••/17.01.2005г., заявление вх. № •••/17.01.2005г., експертно решение № ••••/16.12.2004г., молба - декларация вх. № ЦК •••/29.12.2010г., графологическа експертиза, съдебно - икономическа експертиза, съдебномедицинска експертиза. Справка съдимост, характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справки от ТП на НОИ- Разград с приложени оригинали и заверени копия на документи, справки от ДСП - Разград с приложени оригинали и заверени копия на документи, справка и документи от МБАЛ- Разград, справка и документи от ТЕЛК при МБАЛ - Разград, справка от РЗОК – Разград.

Всички посочени гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в съвкупност по категоричен и безспорен начин установяват от обективна и субективна страна извършеното от подсъдимия престъпно посегателство.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна – подс. К. в периода от 17.01.2005г. до 23.01.2025г., в гр.Разград, обл.Разград и в гр.Ц К, обл.Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - експертно решение №••••/16.12.2004г„ на което е придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски - Разград”АД, представен както следва: на 17.01.2005г.,в гр.Разград, на два пъти лично пред А П. К, служител на Районно управление „Социално осигуряване”- гр.Разград / сега ТП на НОИ - гр. Разград/; на 29.12.20 Юг., в гр.Ц К, обл. Разград лично пред Иордан Иванов Иорданов - служител на Дирекция „Социално подпомагане”- гр. Разград, е получил, без правно основание, чуждо движимо имущество, а именно:

• пари, на обща стойност 67 230.12лева /34 374.21евро/, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ-гр. София;

-пари, на обща стойност 1 189.50лева /608.18евро/, представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и месечни добавки за социална интеграция за диетично хранене, собственост на Агенция за социално подпомагане - гр.София, всичко на обща стойност 68 419.62 лева /34 982.39 евро/, с намерение да го присвои.

Функцията на неистинския официален документ, използван от подс. К., при всяко едно от деянията, като средство при осъществяване на документната измама, била да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай, че подс. К. не бил представил неистинското експертно решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване и лични социални пенсии за инвалидност, както и месечни добавки за социална интеграция. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи - парични средства за лични пенсии и интеграционни добавки по реда на ППЗИХУ, преминали във фактическата власт на подс. К.. Това обстоятелство от своя страна обуславя и наличието на чл.26, ал.1 от НК, а именно, че деянието по смисъла на чл. 212, ал. 1 от НК е извършено в условията на продължавано престъпление.

От субективна страна подс. К. извършил престъплението виновно, при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал, че използва неистински официален документ и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Той предвиждал заблуждението на измамените лица, предвиждал акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество. Във волево отношение подсъдимият имал за цел да получи фактическата власт върху имуществения предмет на престъплението. Наред с прекия умисъл било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до осем години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимия К., следва да определи размера на посоченото наказание при условията на чл. 54 от НК, поради липса на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът като съобрази от една страна съдебното минало на подсъдимия, относително напредналата възраст, отдалечеността на производството от периода на извършване на деянието, от друга дългият период на извършване на деянието, значителните вреди осъществени с процесното деяние, наложи на подс. К. наказание „ Лишаване от свобода „ в размер на две години, като на основание чл. 58 а, ал. 1 от НК намали размера на наказанието с 1/3 и определи наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяване на наказанието за изпитателен срок в размер на три години.

Съдът намира, че така наложеното наказание в най-висша степен е съответно на тежестта на извършеното престъпление, на мотивите и подбудите довели до извършването му и е годно да осъществи целите по чл.36 от НК и отговаря на изискванията на чл. 54 от НК.

По гражданският иск:

С оглед така постановената присъда, при наличие на всички съставомерни признаци по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, съдът осъди подсъдимия Х. М. К. ЕГН:•••••••••• да заплати на „НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ“ гр.София, с ЕИК 121082521, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ 62-64, представлявана от Управител, сумата в размер на 34 374,21 евро (тридесет и четири хиляди триста седемдесет и четири евро и 21 евро цента), представляваща обезщетение за причинените от процесното престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.02.2025 г. до окончателното изплащане.

На АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ гр. София, ЕИК

121015056, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Триадица“ 2, представлявана от изпълнителен директор сумата в размер на 608,18 евро (шестотин и осем евро и 18 евро цента), представляваща обезщетение за причинените от процесното престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.01.2016 г. до окончателното изплащане.

По веществените доказателства :

Съдът определи писмените доказателства:

Предоставени от директора на ТП на НОИ-гр.Разград:

заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо

заболяване с вх.№•••/17.01.2005 г./л. 19-20,том 2/

заявление за отпускане на социална пенсия за инвалидност с вх.

№•••/17.01.2005г. /л.21,т.2/

експертно решение №••••/16.12.2004г., на което е придаден вид, че е

издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски“

АД- гр.Разград,представляващо неистински официален документ-

/л.22,том 2/

Предоставени от директора на ДСП-гр.Разград:

молба-декларация с вх. №ЦК •••/29.12.2010г. за отпускане на месечни

добавки за социална интеграция /л.30,том 2/, след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати съответно на ТП на НОИ - Разград, ДСП -

Разград и РЗИ - Разград, като заверено копие експертно решение

№••••/16.12.2004г., на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван

Рилски“ АД- гр.Разград да остане по делото.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия Х. М. К. ЕГН:•••••••••• да заплати по сметка на ОДМВР Разград сумата в размер на 959,47 евро (деветстотин петдесет и девет евро и 47 евро цента), представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата 1400,53 евро (хиляда и четиристотин евро и 53 евро цента), представляваща държавна такса върху уважените граждански искове.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: