Решение № 2228 от 24.11.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 4341/2016 г.

Производството е образувано по искане на синдика на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност срещу „А.С.“ АД и „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност (наричана впоследствие КТБ АД (н.), съответно Б.та), . Ищецът твърди ответникът да е уведомил КТБ АД (н.) на 27.10.2014 г. за извършено прихващане с придобито по договор за цесия вземане на „Централен депозитар“ АД срещу Б.та в размер на 155 000 лв., произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит със свое задължение по договор за банков кредит от 03.02.2011 г. Твърди също така на 04.11.2014 г. Б.та да е уведомена от ответника за извършени прихващания на ликвидни задължения по договора от 03.02.2011 г. и с вземания в размер на 219 230 лв. и 61 241, 83 евро, придобити по договори за цесия, сключени с Д.Д.К.и произтичащи съответно от договор за преференциален безсрочен депозит № 17761/28.08.2006 г. и рамков договор за платежни услуги за потребители физически лица от 03.01.2013 г. На същата дата – 04.11.2014 г. КТБ АД (н.) било уведомено от ответника и за извършено прихващане на ликвидни задължения по договора от 03.02.2011 г. и със сумите 19650 евро, придобито по договор за цесия, сключен на 30.10.2014 г. с Е.Д.. На 04.11.2014 г. КТБ АД (н.) била уведомена от ответника и за извършени прихващания на негови ликвидни задължения по договора от 03.02.2011 г. със сумите 54 743, 69 лв. и 50 500, 02 лв., придобити по договори за цесия от 31.10.2014 г., сключени с В.Б.В.и произтичащи съответно от Договор за срочен депозит 4х4 № 19538/26.04.2013 г. и Договор за срочен депозит 4х4 № 28734/27.12.2012 г. с клауза за капитализиране на лихвата по депозитната сметка. На 04.11.2014 г. КТБ АД (н.) било уведомено от ответника и за извършено прихващане на негови ликвидни задължения по договора от 03.02.2011 г. с вземане в размер на 22 000 лв., придобито по договор за цесия от 31.10.2014 г., сключен с В.Н.А., което вземане произтича от Договор за срочен депозит 4х4 № 17554/08.02.2012 г. с клауза за капитализиране на лихвата по депозитната сметка. На 04.11.2014 г. КТБ АД (н.) било уведомено от ответника и за извършено прихващане на негови ликвидни задължения по договора от 03.02.2011 г. със сумата 49 000 лв. – вземане по Договор за срочен депозит 4х4 № 19074/13.08.2012 г. с клауза за капитализиране на лихвата по депозитната сметка, придобито по договор за цесия от 31.10.2014 г., сключен между ответника и А.В.М.. На 04.11.2014 г. КТБ АД (н.) било уведомено от ответника и за извършено прихващане на негови ликвидни задължения по договора от 03.02.2011 г. с вземане в размер на 151 600 лв., произтича от Договор за срочен депозит 4х4 № 19140/13.08.2012 г. с клауза за капитализиране на лихвата по депозитната сметка, придобито от ответника по договор за цесия от 31.10.2014 г., сключен с М.В.М.-А.. На 04.11.2014 г. КТБ АД (н.) било уведомено от ответника и за извършено прихващане на негови ликвидни задължения по договора от 03.02.2011 г. с вземания в размер на 189127, 36 лв. и 189 127, 36 лв., произтичащи съответно от анекс № 91661/27.12.2012 г. и Договор за срочен депозит 4х4 № 23565/23.08.2012 г. с клауза за капитализиране на лихвата по депозитната сметка, придобито от ответника по договори за цесия от 31.10.2014 г., сключени с В.М.В.. Излага се довод, че цесиите са извършени след установената в производството по несъстоятелност начална дата на неплатежоспособността и след поставянето й под специален надзор. Иска се да бъде признато за установено, че прихващанията са относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД (н.). При условията на евентуалност синдикът оспорва извършените и описани вече прихващания като твърди, че с оглед Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна Б. (УС на БНБ) и Решение № 74/22.06.2014 г. на УС на БНБ, довели до спиране на плащанията, ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност на КТБ АД (н.). Иска се да бъде признато за установено, че прихващанията са относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. В отговор по исковата молба от името на ответника „А.С.“ АД се оспорва към 20.06.2014 г. да е била установена неплатежоспособност на Б.та, а единствено опасност от такава. Данни за неплатежоспособност не били налични и към 16.09.2014 г., довело до удължаване срока на специалния надзор до 20.11.2014 г. Твърди, че изявленията за прихващане са приети както от квесторите на КТБ АД (н.), така и от синдика, отразявайки в списъците вземания, отчитащи извършените вече прихващания. Наведен е довод, че редакцията на чл. 59 ал. 5 ЗБН ограничава приложното си поле до извършени прихващания от страна на Б.та в състояние на неплатежоспособност и е средство за обезпечаване равнопоставеност на всички кредитори на масата на несъстоятелността. Застъпва теза, че утвърденото в закона предположение за знание, основано на предприетите административни мерки изключва предположението за това обстоятелство към предходен момент. Иска се предявените искове да бъдат отхвърлени. В отговор на исковата молба от името на КТБ АД (н.) е изразена теза, че прихващанията са извършени след установената впоследствие начална дата на неплатежсоспособноста и след поставянето на Б.та под специален надзор. Наведен е довод, че огласените затруднения на Б.та дават достатъчно основание за извод за настъпила неплатежоспособност. В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. И. от Варненска адвокатска колегия, поддържа исковете. Счита за меродавна дата на сключените договори достигналото до Б.та уведомление за извършената цесия с довод, че ответникът не е доказал това да е станало преди отнемане на лиценза на Б.та. Оспорва договореното адвокатско възнаграждение да е заплатено като съответно прави възражение за прекомерност. Особеният представител на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност – адв. Т. счита предявените искове за основателни. Навежда довод, че поетото по договора задължение ответникът да изпълнява задълженията си като добър търговец – ефективно, икономично и в съответствие с обичайните практики, позволява категоричен извод, че е знаел за възникналата неплатежоспособност. Процесуалният представител на ответника „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност – адв. С. от САК, оспорва исковете. Навежда доводи в писмени бележки. В рамките на предоставения на страните срок от името на ищеца са депозирани писмени бележки като по спорните в процеса въпроси се застъпва теза, че приложение следва да намери редакцията на чл. 59 ал. 5 ЗБН от 28.11.2014 г., доколкото качеството кредитор на несъстоятелността възниква от момента на откриване на производството, станало при действието на тази норма. Счита, че ответникът дължи да докаже сумата, която има да получи при разпределението, за да осуети приложението на чл. 59 ал. 5 ЗБН, който текст се визира като призван да осигури равнопоставеност на всички кредитори. Твърди се, че ответникът не е предявил придобитите по договорите за цесия вземания, поради което при разпределението не би могъл да получи никаква сума. При тези съображения се обосновава довод, че прихващанията са недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността. Досежно претенцията по чл. 59 ал. 3 ЗБН е застъпено становище, че меродавни за знанието са обстоятелствата, , позволяващи на всеки гражданскоправен субект прилагайки грижа на добрия стопанин или търговец да разбере за настъпилата неплатежоспособност. Твърди се на 22.10.2014 г. на интернет страницата на БНБ да е публикуван доклад от 30.09.2014 г. огласяващ информация за основните балансови позиции на Б.та и за оценките на активите на Б.та, установяващи, че Б.та е с отрицателен капитал, те.е. неплатежоспособна. На 27.10.2014 г. е оповестено и прессъобщение на УС на БНБ, че след извършване на съответните проверки в срок до 31.10.2014 г. ще бъде установено наличието на отрицателен собствен капитал на Б.та и съответно ще бъдат предприети мерки за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност и ще бъде поискано откриване на производство по несъстоятелност. Позовавайки се на признание от ответника „А.С.“ АД, че е детайлно запознат със съдържанието на публикуваните на електронната страница на БНБ решения и прессъобщения, счита за доказано знанието му за настъпилата неплатежоспособност. Като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното: От договор за банков кредит с посочена дата на сключване 03.02.2011 г., се установява писмено съгласувана воля, че КТБ отпуска на „А.С.“ АД банков кредит в размер на 5 000 000 лв. По делото не се спори, че тази сума е усвоена. По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че с Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна Б. (УС на БНБ) „К.т.б.“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца и за този срок е спряно изпълнението на всички задължения на Б.та, съответно й е забранено да извършва дейности съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, а членовете на управителния и надзорния съвет на Б.та са отстранени от длъжност. С решение № 23 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ е установена необходимостта от допълнителен срок за приключване на възложената оценка на активите на КТБ АД и е посочено, че на 10.09.2014 г. е получено предложение от European Privatization & Investment Corporation ( EPIC ) за участие в рекапитализирането на КТБ АД със заявено намерение за продължаване на разговорите с оглед изясняване и потвърждаване на реалните инвестиционни намерения и потенциални възможности за осигуряване на необходимата ликвидност и оздравяване на Б.та. Посочено е, че проверката следва да приключи до 31.10.2014 г., след което са необходими още 20 дни за окончателно обсъждане, приемане и реализиране на план за оздравяването на Б.та, а ако това е невъзможно – за отнемане на нейния лиценз. Огласено е, че към м. септември 2014 г. Б.та продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори, с което е обосновано и продължаване на наложените ограничения. Няма спор също така, че Б.та е уведомена на 27.10.2014 г. за прехвърлено на „А.С.“ АД вземане на „Централен депозитар“ АД, произтичащо от договор за срочен депозит в размер на 155 000 лв. Не се спори и че на 04.11.2014 г. Б.та е уведомена писмено за прехвърлени на „А.С.“ АД вземания съответно: • от Д.Д.К., произтичащи от договор за преференциален безсрочен депозит № 17761/28.08.2006 г. и рамков договор за платежни услуги за потребители физически лица от 03.01.2013 г. в размер на 219 230 лева и от Анекс 92495 към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка •••ен депозит в размер на 61 241, 83 евро; • от Е.Ю.Д., произтичащо от Анекс 142849 към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка •••ен депозит в размер на 19 650, 00 евро; • от В.Б.В.в размер на 54 743, 69 лв., произтичащо от Договор за срочен депозит 4х4 № 19538/26.04.2013 г. и 50 500, 02 лв., произтичащо от Договор за срочен депозит 4х4 № 28734/27.12.2012 г. с клауза за капитализиране на лихвата по депозитната сметка; • от В.Н.А. в размер на 22 000 лв., произтичащо от Договор за срочен депозит 4х4 № 17554 от 08.02.2012 г. с клауза за капитализиране на лихвата по депозитната сметка; • от А.В.М. в размер на 49 000 лв., произтичащо от Договор за срочен депозит 4х4 № 19074 от 13.08.2012 г. с клауза за капитализиране на лихвата по депозитната сметка; • от М.В.М.-А. в размер на 151600 лв., произтичащо от Договор за срочен депозит 4х4 № 19140 от 11.04.2012 г. с клауза за капитализиране на лихвата по депозитната сметка; • от В.М.В. в размер на 189127, 36 лв. и 101 429, 98 лв., произтичащи от Договор 23565/23.08.2012 г. Няма също така спор, че в деня на депозираните уведомления за прехвърлени вземания Б.та е уведомена и от „А.С.“ АД, че прихваща с тези вземания задълженията си, произтичащи от договора за банков кредит от 03.02.2011 г. По делото не се спори, че въз основа на изявлението за прихващане е спорнирано съществуващо към 27.10.2014 г., съответно към 4.11.2014 г. парично задължение на „А.С.“ АД, произтичащо от договор за банков кредит от 03.02.2011 г. С решение № 27 от 6.11.2014 г. на УС на БНБ е посочено, че към 11.07.2014 г. липсва съществена информация за финансовото състояние на идентифицирана група кредитополучатели и/или целевото усвояване на предоставения кредит. Отразено е, че при извършения анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции от КТБ съгласно приложимите международни стандарти за финансова отчетност на отразеното по регистрите на Б.та към 30.06.2014 г. и отразяване на всички съществени събития до 30.09.2014 г. е формирано заключение на одиторските фирми, за необходимост от обезценки на активи на КТБ в общ размер на 4222 млн. лева. Сочи се с решение № 133 от 21.10.2014 г. да е разпоредено на квесторите осчетоводяване в баланса на Б.та на резултатите от оценката и анализа на активите на КТБ към 30.09.2014 г. Посочено е, че УС на БНБ е уведомен за конкретни планове на консорциум, съставен от EPIC, Генералния държавен резерв на Султаната на Оман и Gemcorp като е поискана държавна помощ в размер на до 2, 3 млрд. лева. С искането е сезиран министърът на финансите, но към датата на решението отговор не е получен. На 4.11.2014 г. квесторите на КТБ са внесли финансови и надзорни отчети на КТБ към 30.09.2014 г., от които се установява отрицателна стойност на собствения капитал на КТБ -3 745 313 хил.лева, определен според Регламент (ЕС) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, според който резултат Б.та не отговаря на изискванията на регламента. Посочено е също така, че към 31.10.2014 г. са прехвърлени вземания на обща стойност 1183714 хил. лева и основани на това волеизявления за прихващане на стойност 779 055 хил. лева. Посочено е, че с отразяване на уведомленията за цесии и прихващания в счетоводните регистри на Б.та финансовият резултат би се подобрил само със 161 468 хил. лева в резултат на обезценки, освобождаващи от задължения Б.та, но собственият капитал остава отрицателна величина. При тези данни е взето решение лицензът за извършване на банкова дейност на „К.т.б.“ АД да бъде отнет и да бъде поискано откриване на производство по несъстоятелност на Б.та. С решение № 664 от 22.04.2015 г. на СГС, ТО, VІ-4 състав по т.д.н. № 7549/2014 г. е посочено, че доколкото особеният надзор предпоставя опасност от неплатежоспособност, а целта на тази мярка е оздравяване на Б.та, меродавно за състоянието на неплатежоспособност е отнемането на лиценза за осъществяване на банкова дейност, обуславящ и пречка за оздравяването й. С решение № 1443 от 3.07.2015 г. на САС, ТО, 3 състав решение № 664 от 22.04.2015 г. на СГС, ТО, VІ-4 състав е отменено досежно определената начална дата на неплатежоспособността. Съдът е приел, че меродавно за състоянието на неплатежоспособността на Б.та е отрицателната величина на собствения капитал. Посочено е, че според чл. 92 от Регламент (ЕС) 575/2013 капиталовите изисквания предписват съотношение на базовия собствен капитал от първи ред 4, 5 %, съотношение на капитала от първи ред 6 % и съотношение на общата капиталова адекватност – 8 %. Прието е също така, че неплатежоспособността предполага обективно, трайно и необратимо спадане на капитала до отрицателна величина, а меродавна е датата, към която тези условия са налице като без значение остава момента на установяването им. Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства до приключване на съдебното дирене. При възприетите факти от правна страна съдът намира следното: По исковете с правно основание чл. 59 ал. 5 ЗБН в редакция към ДВ бр. 59 от 21.07.2006 г. Нормата утвърждава зачетена от правния ред причина да бъде отречен принципно признатия погасителен ефект на изявлението за прихващане. Това придава на нормата материалноправен характер, поради което и меродавни са юридическите факти, относими към института на прихващането. По делото не се спори, че към 27.10.2014 г., съответно 4.11.2014 г. вземанията, на които ответникът основава изявлението си за прихващане са били изискуеми. Няма и спор досежно ликвидността на насрещните вземания. С оглед принципа на правната сигурност страните дължат да съобразят поведението си с действащия закон към датата на обективирането му. В тази насока е утвърдено и принципното разбиране, че промяна в регламентацията на право или правоотношение не засяга възникнало, съответно развило се отношение към предходен момент. Вярно е, че приложението на нормата предпоставя открито производство по несъстоятелност, но това обстоятелство е неотносимо към фактическия състав на прихващането. Откритото производство по несъстоятелност е причина за преоценка на предхождащите го сделки, която обаче може и следва да бъде направена съобразно законът, действал към момента на извършването им. По тези съображения съдът не намира основание да преразгледа виждането си за приложимия закон в случая. Нормата на чл. 59 ал. 5 ЗБН в указаната редакция разграничава термините кредитор и длъжник. Еднозначно е посочено, че отреченият погасителен ефект касае горницата над приспадащото се за кредитора при разпределението на осребреното имущество. Изрично е посочено в нормата и че основание за визираната недействителност е прихващане, извършено от длъжника. При положение, че институтът на прихващането предполага съвместяване на качеството длъжник и кредитор по отношение на две самостоятелни, но насрещни вземания, логично следва извод, че под термина „длъжник“ по смисъла на тази норма следва да се разбира Б.та. Понеже последицата на несъобразеното с правилото поведение е неприложима спрямо Б.та – на нея не й се следва сума при разпределението, невъзможно е да бъде свързана с използвания в текста термин кредитор. Освен, че връзката на Б.та с термина длъжник произтича непосредствено от текста на нормата, съответства и на смисъла на закона. Предложеното от ищеца тълкувание лишава от смисъл нормата на чл. 59 ал. 3 ЗБН, изрично регламентираща прихващане, инициирано от кредитор на несъстоятелността. Ако едва знанието у кредитор в хипотезата на третата алинея е визираното от закона основание погасителният ефект на инициирано от него прихващане да бъде поставен под условие, обективното състояние на неплатежоспособност (за което няма разумна причина за съмнение, че е известно на лицата, овластени да формират и изразяват воля от името на Б.та) само по себе си лишава Б.та от възможността да компрометира прогласения от закона принцип на равнопоставено третиране на кредиторите. По изложените съображения настоящият състав приема, че сам по себе си фактът на настъпила неплатежоспособност преди датата на изявленията за прихващане, което може да бъде подведено единствено под нормата на чл. 59 ал. 5 ЗБН в редакцията й с ДВ бр. 59/2006 г., не поражда отстояваното от ищеца потестативно право и така предявените искове следва да бъдат отхвърлени. По исковете с правно основание чл. 59 ал. 3 ЗБН. При достигнатия извод по главните искове налице е процесуалната предпоставка за разглеждане на исковете, предявени при условията на евентуалност. Както бе посочено вече принципно зачетеният от правния ред погасителен ефект на извършено прихващане може да бъде обусловен от приспадащия се дял за кредитор на Б. в несъстоятелност при знание у кредитора за настъпила неплатежоспособност към момента на придобиване на вземането или на задължението. Нормата не придава значение на съдебно утвърденото състояние при все, че и по изрично предписание на закона това може и следва да бъде огласено със съдебно решение при откриване на производство по несъстоятелност. Напротив, изрично очертава поведение, предхождащо откритото производство по несъстоятелност, поради което меродавно е знанието за обстоятелствата, обуславящи състоянието на неплатежоспособност. По аргумент от чл. 154 ГПК всяка страна по спора дължи да докаже визирания в правната норма факт с придадено му правно значение, от който извежда поддържаната в процеса позиция. От тази гледна точка в тежест на ответника е да докаже момента на придобиване на вземанията. Представените договори са частни документи, поради което и предвид въведения в процеса спор отразената в тях дата не е меродавна. В сила е правилото на чл. 181 ГПК като за момента на прехвърляне, съответно придобиване на вземанията съдът възприема достигналото до Б.та уведомление от страна на цедентите. Ищецът твърди към този момент ответникът „А.С.“ АД да е знаел за настъпилата неплатежоспособност, поради което и с оглед очертаното вече правило дължи да го докаже. Знанието като юридически факт съставлява субективно възприятие, в чието съществуване на общо основание съдът дължи да се увери. Настоящият състав счита, че с оглед нормата на чл. 154 ал. 2 ГПК бива освободен от това свое процесуално задължение само при утвърдено от закон предположение. Нормата на чл. 59 ал. 4 ЗБН обвързва предположението за знание с факта на вписване на решението на Централната Б. за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност. Нормата на чл. 7 ал. 1 от Закона за търговския регистър (ЗТР) утвърждава предположение, че вписаното обстоятелство е известно на трети добросъвестни лица. Оспорените в случая прихващания са придобити преди този момент, поради което нормативно утвърденото предположение за знание е неприложимо. Извън хипотезата на презумпцията по чл. 59 ал. 4 ЗБН и в контекста на процесуалното задължение по чл. 154 ГПК ищецът дължи да докаже знание у лицето, осъществяващо контрол върху дейността на „А.С.“ АД за визирания в нормата факт – настъпила неплатежоспособност. Знанието като субективно възприятие предпоставя достъп до адекватна информация, от която да бъде извлечено. Настоящият състав приема, че именно на тази основа е изградена и презумпцията по чл. 59 ал. 4 ЗБН. Законът гарантира на Българската народна Б. достъп до информация за финансовото състояние на Б.та, на която основа очаква да бъде достигнат извод за настъпила неплатежоспособност. Като субективно възприятие знанието подлежи на доказване било с обективирано неизгодно за ответника изявление, било по косвен път – чрез възпроизвеждане в рамките на съдебното производство на конкретни факти, които да обуславят като единствено възможен изводът за знание на указания факт. По делото не е ангажирано пряко доказателство. Косвените доказателства следва да позволят въз основа на правилата на логиката достигане до еднозначен извод за проявление на твърдяния факт като всякакво съмнение следва да бъде категорично изключено. По делото нито се твърди, нито се установява лице, формиращо воля от името на „А.С.“ АД да е имало непосредствен достъп до информация, обективно позволяваща достигане на извод за указаните в закона факти, обуславящи състоянието на неплатежоспособност. Тезата на ищеца досежно този юридически факт се основава на публично огласена информация с конкретно съдържание. Ето защо и изводът за знание предполага анализиране на разпространените данни и оценка на потенциала на тази информация да формира у трето добросъвестно лице знание за настъпила неплатежоспособност. Законът свързва състоянието на неплатежоспособност с конкретни факти, поради което и по необходимост визираното от закона знание предполага информация за тези факти. Неизпълнението на изискуемо задължение от страна на Б.та, което обстоятелство не се спори, че е възприето от ответника, по аргумент от чл. 36 ал. 2 т. 1 ЗКИ в редакцията към месец ноември 2014 г., не е достатъчно, за да обоснове извод за настъпила неплатежоспособност. Необходимо е 1) да бъде идентифицирано като непосредствена причина за това финансовото състояние на Б.та и 2) да бъде установена обективна невъзможност Б.та да изплати изискуемите свои задължения в разумен период от време макар и впоследствие. Неизпълненото в срок парично задължение според чл. 115 ал. 2 т. 3 ЗКИ в редакцията й към момента на придобиване на вземанията само по себе сочи на опасност от неплатежоспособност и обуславя възможност за оздравяване на Б.та – чл. 115 ал. 1 ЗБН в редакцията към момента на придобиване на вземанията. При положение, че специализираният държавен орган към 20.06.2014 г. не е установил обстоятелства, сочещи наличие на неплатежоспособност, настоящият състав не намира основание да приеме, че подобен извод е обективно достижим за „А.С.“ АД като кредитор на Б.та, обективно възпрепятстван да получи необходимата за формирането му информация. Напротив, логично е кредиторът да се довери на преценката на специализирания държавен орган, ангажиран по силата на закона своевременно да предприеме адекватни мерки. Ето защо макар и в решение № 74 от 22.06.2014 г. сред основанията за налагане на мярката специален надзор да е посочено и чл. 115 ал. 1 т. 3 ЗБН – неизпълнено в срок едно или повече изискуеми задължения, това не е достатъчно за еднозначен извод за настъпила неплатежоспособност. Дори нещо повече, прави впечатление, че и след приключения анализ специализираният държавен орган не обосновава отнемането на лиценза с невъзможност Б.та да покрие изискуемите си задължения поради липса на ликвидни средства, на което сочи спряното плащане в хипотезата на чл. 36 ал. 2 т. 1 ЗКИ. Лицензът е отнет при алтернативно очертания от законодателя белег за неплатежоспособността – отрицателна величина на собствения капитал на Б.та (чл. 36 ал. 2 т. 2 ЗКИ). Настоящият състав приема, че макар и знанието за настъпила неплатежоспособност да не предполага огласяването му със съдебно решение, меродавни за установяването му са неговите характеристики, очертани от съда по несъстоятелността. Посочено е, че началната дата на неплатежоспособността предполага установяване на предписани в закона предпоставки, очертаващи обективно, трайно и необратимо състояние на Б.та. Ето защо огласеното с решение № 114 от 16.09.2014 г. продължаващо състояние на остър недостиг на ликвидност за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори не е достатъчно, за да обоснове извод за настъпила неплатежоспособност. При положение, че специализираният държавен орган към 20.06.2014 г., съответно 22.06.2014 г., а и към 16.09.2014 г. не е намерил основание за извод за настъпила неплатежоспособност, обоснована със спрените плащания въпреки гарантирания му достъп до релевантната информация, настоящият състав не намира разумна причина да приеме, че изискуемото от закона знание е обективно достижимо за кредиторите на Б.та и в частност за „А.С.“ АД като изводимо от заявеното с допълнителната искова молба продължаващ недостиг на ликвидни средства. Обстоятелството, че в рамките на съдебно производство съдът по несъстоятелността е установил състояние на неплатежоспособност, датиращо от 20.06.2014 г. не обосновава извод, че ответникът „А.С.“ АД е бил в състояние да го узнае към указания от закона като меродавен момент за преценка – дата на придобиване на вземанията, на което се позовава ищецът. Видно и от съдебното решение съдът е придобил знание за настъпила неплатежоспособност след анализ на финансовото състояние на Б.та въз основа на достъпни на съда документи. Няма разумна причина да се приеме, че кредитор, предприел прихващане със свое вземане, би могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност без да е разполагал с анализираната от съда информация. Както бе посочено вече датата на неплатежоспособността като обективно състояние сама по себе си придобива значение единствено в хипотезата на чл. 59 ал. 5 ЗБН при редакцията, действала към 27.10.2014 г., съответно 4.11.2014 г., касаеща извършено от Б.та прихващане. Съществен белег на притежанието като конституционно утвърдена ценност – чл. 17 от Конституцията на Република България, е възможността за титуляра на правото да се възползва от него както намери за добре. Понеже правото произтича от закона то и упражняването му може и следва да бъде ограничено само със закон. Ето защо при все, че нормата на чл. 59 ал. 3 ЗБН цели да осигури равнопоставеност между кредиторите на Б. в несъстоятелност този ефект може да бъде постигнат само при установени със закон условия. От тази гледна точка настоящият състав не намира основание да тълкува разширително ограничителната по своя характер норма, приравнявайки житейски мислимото предположение на изискуемите от нормата и следователно подлежащи на пълно доказване факти. Решението на титуляра да се разпореди със свое вземане в погашение на свое задължение било то и към Б. би могло да бъде поставено под условие само при категорично доказани факти, от които законът извежда тази последица. В тази насока не може да бъде споделено застъпеното в съдебната практика разбиране, че наложената мярка „специален надзор“, съответно констатираните данни за недостиг на ликвидни средства позволява фактически извод за визираните в чл. 59 ал. 3 ЗБН факти – знание за настъпила неплатежоспособност на Б.. Принципът на състезателност в гражданския процес предполага всяко обстоятелство от значение за повдигнатия спор да бъде изрично заявено – чл. 8 ал. 2 ГПК и непосредствено изследвано от съда при гарантирана възможно за обсъждане с насрещната страна по спора – чл. 8 ал. 1 ГПК. Израз на състезателното начало е и разбирането, че страната е свободна да определи доказателствата, с които ще подкрепи тезата си по спора, но и дължи да стори това при предписаните от процесуалния закон условия и срокове. На тази основа и съдът е овластен да формира фактическите си изводи въз основа на заявени и доказани факти до приключване на устните състезания. В исковата молба ищецът обосновава извода си за знание у ответника „А.С.“ АД за неплатежоспособността на Б.та с данни, произтичащи от конкретни решения на УС на БНБ. Тези факти, очертаващи предмета на доказване във връзка с този правнозначим факт, изрично са отразени и в доклада по делото. Въведеният едва с писмените бележки факт – огласен доклад на сайта на БНБ, се явява ново обстоятелство, предпоставящо и приобщаване по делото на нови доказателства и като заявен след обявяване на делото за решаване не съществува процесуална възможност да бъде обсъждан. Ето защо като недоказани предявените искове и на това основание следва да бъдат отхвърлени. По разноските Нормата на чл. 59 ал. 7 ЗБН установява изключение от правилото по чл. 73 ал. 3 ГПК досежно режима за обезпечаване събирането на публичното вземане за държавна такса. По силата на тази норма ищецът е освободен от задължението да я внесе предварително, но такава се дължи с оглед изхода от спора. Макар и производството да е инициирано от синдика, произтеклата отговорност за разноски при установения изход от спора пряко ангажира масата на несъстоятелността. В тежест на масата на несъстоятелността следва да бъдат възложени и направените разноски за обезпечаване участието на Б.та в съдебното производство като с оглед нормата на чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК така формираната воля подлежи на обективиране в решението. Ответникът „А.С.“ АД е предявил претенция за разноски в процеса. Видно от представения договор за правна защита и съдействие – л. 236 от делото, договорено е възнаграждение в размер на 28 800 лв., платимо по посочена в договора банкова сметка. •••оказателство за заверяване на указаната в договора сметка с договорената сума, поради което възражението за недоказано плащане от процесуалния представител на ищеца е необосновано. Нормата на чл. 78 ал. 3 ГПК утвърждава право на ответника да бъде възмезден за сторени разноски при необосновано от правна гледна точка инициирано съдебно производство. Това право припокрива по съдържание дефинираното от чл. 78 ал. 1 ГПК, което от своя страна утвърждава като присъщ разход за съдебното производство заплатеното адвокатско възнаграждение. Нормата на чл. 78 ал. 5 ГПК овластявайки съда да лимитира отговорността до адекватното възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото определя и предела на тази преценка. Текстът утвърждава принципното разбиране, че отговорността за обезвреда е ограничена до вредите, съставляващи пряка и непосредствена последица от вредоносното поведение. Нормативно утвърденият механизъм за остойностяване на минималния размер на адвокатско възнаграждение определя като меродавна паричната оценка на отстоявания в процеса интерес. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено според Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 23038, 42 лв. Този механизъм не държи сметка за спецификата на различните спорове, обективно обуславяща и влагане на различен времеви и интелектуален ресурс. Спецификата на съдебно предявения спор в контекста на формираща се понастоящем съдебна практика по повдигнатите в процеса въпроси според настоящия състав определят делото за усложнено от правна страна, а съединяването на искове макар и при условията на евентуалност сочи на усложнение от фактическа страна. От тази гледна точка и заплатеното възнаграждение от 28800 лв. не се явява прекомерно. Мотивиран от изложеното съдът